ТЪПЧИЛЕЩОВ (Калофер)

Стоян

І

Петко Ст. Тъпчилещов [+1829]

1. Христо П. Тъпчилещов [*Калофер,1812+ок.1875/8],търговец; с търговска кантора в Цариград.

1.1 Стоян Хр. Тъпчилещов [*Калофер,1850+1896,Цариград], учи в търговско училище на о. Халки 1860-64 и в Марсилия - Франция 1864-?

1.2 Петко Хр. Тъпчилещов [*Калофер,1854+?], търговец в Цариград; учи Робърт колеж -Цариград ?-1871 и завършва търговия в Лондон ?-1875, председател на "Просвещение" в Цариград,2 секретар и настоятел на българското читалище в Цариград 1876-77; секретар в кабинета на сродника си Константин Стоилов.

1.3 Никола Хр. Тъпчилещов [*Калофер,?+1893,о.Халки], търговец, учи в търговско училище на о. Халки 1857-58 и френски колеж в Цариград ?; съосновател на българското читалище в Цариград и касиер 1866-67, 1872-73.

1.3.1 Гена Н. Тъпчилещов = Георги Димитров Золотович [*Цариград,1855+1927,София], д-р

1.3.2 Елена Н. Тъпчилещова

1.3.3 Христо Н. Тъпчилещов

1.4 Христина Хр. Тъпчилещова = д-р Константин Константинов Стоилов [Пловдив,1853 +1901,София], министър.

2. Стоян П. Тъпчилещов [*Калофер,ок.1814]

3. Мария П. Тъпчилещов [*Калофер,ок.1816]

4. Никола П. Тъпчилещов [*Калофер,1817+1893,София], търговец; учи в в Габрово 1836-38, абаджия и търговец в Цариград, дарител на българските училища. Дописник на сп. "Любословие" 1846, в-ци "Македония" 1871, "Право" 1872 и "Век" 1875; спомощник 1860, 1873 = Тоца.

4.1 Христо Н. Тъпчилещов [*Калофер+София], търговец; учи - на о. Халки /заедно със сродниците си Георги и Любомир Золотович/, в Одеса 1875, завършва медицина в Москва 1881; окръжен лекар в София 1881-83, живее в Москва 1883-1918.

4.2 Стоян Н. Тъпчилещов [*Калофер+Калофер], учи в Одеса преди 1877 и Московския университет след 1878.

4.3 Светослав Н. Тъпчилещов [*Калофер,1856+1910], учи в Робърт колеж - Цариград ?-1875; секретар на княз Батемберг и на княз фердинанд = ? Александър Екзарх.

4.5 Олга Н. Тъпчилещова

4.6 Петко Н. Тъпчилещов [*Калофер], учи в Цариград преди 1877, чиновник в БНБ след 1878.

4.7 Любица Н. Тъпчилещова

4.8 Славка Н. Тъпчилещова

4.9 Райна Н. Тъпчилещова = Христо Димитров Павлов [*Калофер,1841+1914,София].

# БВИ. С., 1988, с. 665-666 и родова схема.

ВИТАНОВ (Трявна)

Карчо, дюлгерин

І

Рк Витан Карчов [*Трявна,ок. 1700 +?], с духовно име Викентий; зограф и резбар; учи заграфство в Зографския монастир 15 год.; основател на Тревненската живописна школа.

1. Димитър Витанов, иконописец /от него няма запазени икони/.

1.1 Цоню Д. Витанов, зограф

1.1.1 Витан Ц. Витанов [*Трявна, ок.1734 +?], с прозв.. Стари, папа от 1795 в Трявна 1819; зограф и иконописец - Къпиновския монастир, църкви в - с. Куманово - Варненско, с. Могилец - Румъния.

1.1.1.1 Йонко, с духовно име Йоаникий папа Витанов [*Трявна, ок.1790 +1853], иконописец в манастирите - Килифаревски 1814, Соколовски 1833 и 1836, Черепишки 1840, Къпиновски1843, както и в черквите - "Св. Йоан Предтеча" - Габрово 1815, "Св. Никола" - Копривщица 1816, "Св. Илия" - Севлиево 1819 и 1830-31, "Св. Архангел Михаил" - Трявна 1820, "Св. Никола" - Жеравна 1826, "Всех Светии" - Тетевен 1832, "Св. Богородица" - с. Шипка - Казанлъшко 1833, "Св. София" - Сливен 1836, "Св. Никола" - Търново 1837, "Св. Богородица" - Арбанаси 1840, "Успение Богородично" - Никопол ок.1841-42, "Св. Йоан Предтеча" - с. Бочуковци - Габровско 1848, " Св. Троица" - 1849, "Св. Никола" - Дряново 1852 и "Успение Богородично" - Пирдоп. Учител в Трявна.

1.1.2 Кою Ц. Витанов, зограф и иконописец - църква в с. Могилец - Румъния;

1.1.2.1 Витан К. Витанов [*Трявна, ок.1790 +1849, Сливен], с прозв. Млади, папа; зограф и иконописец - Къпиновски манастир 1811, църкви - "Св. Йоан Предтеча" - Габрово 1814, "Св. Архангели" - Трявна 1821-22, "Св. Андрей" - Преображенски монастир 1839,, царкви - "Св. Архангели" - Арбанаси 1840, "Въведение Богородично" - Чирпан 1848; в Златарица - Еленско 1845 .

1.1.2.1.1 Досю В. Витанов

1.1.2.1.1.1 Витан Д. Витанов

1.1.2.1.2 Марко В. Витанов

1.1.2.1.2.1 Константин М. Витанов

1.1.2.1.2.2 Витан М. Витанов

1.1.2.1.3 Кою В. Витанов, поп

1.1.2.1.3.1 Марко К. Витанов

1.1.2.1.3.2 Димитър К. Витанов

1.1.2.1.3.3 Витан К. Витанов

1.1.2.1.3.4 Теодоси /Досю/ К. Витанов

1.1.2.1.3.5 Пауна К. Витанова

1.1.2.1.3.6 Донка К. Витанова

1.1.2.2 Досю /Теодоси/ К. Витанов, зограф

1.1.2.2.1 Ангел Д. Витанов [*Трявна, 1850 +1923, Силистра], заграф и иконописец - църква "Успение Богородично" - Каварна 1878-79, с. Карапелит 1882-83, с.Крушари - Добричко 1884, с. Генерал Лазарово - Силистренско, Кюстенджа, Мачин и Тулча.

1.1.2.2.2 Ананас Д. Витанов

1.1.2.2.3 Цоню Д. Витанов

1.1.2.2.4 Витан Д. Витанов

1.1.2.2.4.1 Георги В. Витанов

1.1.2.2.5 Койчо Д. Витанов

1.1.2.2.5.1 Петър К. Витанов

1.1.2.2.5.2 Никола К. Витанов

1.1.2.2.5.3 Танко К. Витанов

1.1.2.2.5.4 Витан К. Витанов

1.1.2.2.5.5 Досю К. Витанов

1.1.2.3 Симеон К. Витанов

1.1.2.3.1 Цоню С. Витанов

1.1.2.3.1.1 Мито Цонев

1.1.2.3.1.2 Симеон Ц. Симеонов

1.1.2.3.2 Ангел Симеонов

1.1.2.3.3 Симеон С. Витанов

1.1.2.3.3.1 Симеон С. Витанов

1.1.2.3.3.1.1 Ангел С. Витанов

1.1.2.3.3.1.2 Стефан С. Витанов

1.1.2.3.3.2 Ангел Симеонов

1.1.2.3.3.3 Стефан С. Витанов

1.1.2.3.3.4 Георги С. Витанов

1.1.2.3.3.5 Никола С. Витанов

1.1.3 Симеон Цонюв

1.2 Георги Д. Витанов [Трявна, ок.1750+?], иконописец в църквите - "Св. Неделя" - Ловеч 1802, "Св. Троица" - Габрово 1820 и "Св 12 апостоли" - Варна.

2. Кою Витанов

# БВИ. С., 1988, с. 117-121, 323 и родова схема; Кой кой е. С., 2000, с. 60-61 и родова схема.

БУРОВ (Лясковец)

Ан[астас] Буров

І

Атанас Ан. Буров [*1806+?]

І

Атанас Ат. Буров [*Лясковец] = Станка Стоянова Михайловска [*Елена], сестра на Иларион Макариополски.

1. Анастас Ат. Буров = Донка Никова [*Лясковец,1840+1919]

1. 1 Атанас Ан. Буров [*1866], банкер.

1.2 Никола Ан. Буров

1.3 Иларион Ан Буров [*Лясковец,1873+1931,Русе], доктор, завършва медицина в Тулуза и специализила в Париж, полкови лекар в Свищов 1900-06, военен лекар през Балканската и І Световна война; съдружник във фамилната фирма "Д.А.Буров и сие", основава фонд "Д-р Иларион и Мария Бурмови" с капитал от 50,000 лв.; кмет на Русе 1915-19 = Мария.

1.4 Халамби Ан. Буров [1880 +1949], доктор, автор на "Македония" 1995 = Еленка Илиева Щърбанова [*Лом].

1.4.1 Илия Х. Буров

2. Цони Ат. Буров

3. Илия Ат. Буров

4. Димитър Ат. Буров [*1840+1903], основава - фамилна фирма "Д.А.Буров и сие" 1862, търговска банка в Русе 1895, депутат.

4.1 Иван Д. Буров [*Г.Оряховица,1873+1939], учи във Виена и Марсилия. От 1909 в София.

4.2 Атанас Д. Буров [*ГОряховица,1875+1954,Пазарджик], политик, банкер; депутат 1899-1901 и 1911-34. Умира в затвор. = Смарайда /Майда/ Салабашева [*ок.1895+ между 1954 и 1983]. Брак от 1913.

4.2.1 Стефан Ат. Буров

4.2.2 Недялка Ат. Бурова, жива 1983.

Сродници - внуци на Атанас Д. Буров, банкерът / Елена Младжова - живее в Сан Франциско и Магдалена Каблашкова - живее в Шотландия/

# Македонски преглед 1993, № 1, с. 148; 2001, № 4; Буров, Х. Македония. С., 1995, с. 24-25; Уикипедия 9.ІV.2010 за Иларион А. Буров.

БРАКАЛОВ (Калофер)

Тодор В. Бракалов

1. х. Минко /Димитър/ Т. Бракалов

1.1 Тодор х.М. Бракалов, търговец.

1.1.1 Димитър Т. Бракалов [*Калофер,1840+1903], учи в Калофер, френски католически колеж в Цариград. Читалищен деец в Цариград, в Бургас открива търговска кантора 1867 и управител на турски чифлик в с. Атанасово - Бургаско. Заточен в Диарбекир 1877-78. След 1878 е околийски началник в Бургас и председател на окръжния съд. Сътрудничи на в. "България" 1859,1861 и сп. "Български книжици" 1860

1.1.2 Бенчо Т. Бракалов [*Калофер,ок.1842+?], учи във френски католически колеж в Цариград ?-1859, завършва в Париж; секретар в кметство Калофер

1.1.3 Христо Т. Бракалов

1.1.4 Недялко Т. Бракалов [*Калофер+1867,Цариград], учи в Робърт колеж в Цариград. Умира от холера.

1.1.5 Никола Т. Бракалов [*Калофер], учи духовна семинария в Кишинев ?-1877.

1.1.6 Иван(к)а Т. Бракалова = Станчо Д. Увалиев [*Калофер], търговец. Имат 2 сина.

1.1.7 Мария Т. Бракалова

1.1.8 Елена Т. Бракалова

1.1.9 Йова Т. Бракалова

1.2 Недялко х.М. Бракалов, търговец.

1.2.1 Димитър Н. Бракалов

1.2.2 Никола Н. Бракалов [*Калофер,1842+1922], учи в търговско училище на о. Халки - Гърция и Марсилия. Съосновател и предсадател на българското читалище в Цариград 1871-72, както и на "Македонската дружина". След 1878 живее в Пловдив.

1.2.2.1 Недялко Н. Бракалов, д-р адвокат в София.

1.2.3 Тодор Н. Бракалов

1.2.4 Иван Н. Бракалов [*Калофер], учи в гръцко училище в Цариград, завършва търговско училище във гр. Ватвил- Швейцария. След 1878 е служител в БНБ.

1.2.5 Стефан Н. Бракалов

1.2.6 Христо Н. Бракалов [*Калофер+Виена], учи в Калофер, Робърт колеж в Цариград, завършва право в Париж - Франция с научна степен доктор. След 1878 е главен секретар в дипломатическо агенство в Цариград и в Министерството на външните работи, дипломатически агент в Белград.

1.2.7 Борис Н. Бракалов

1.2.8 Лала Н. Бракалова

1.2.9 Мария Н. Бракалова

1.2.10 Лала Н. Бракалова

1.2.11 Ана Н. Бракалова

1.2.12 Елена Н. Бракалова

1.3 Мита х.М. Бракалова

1.4 Йова х.М. Бракалова

1.5 Ивана х.М. Бракалова

1.6 Анастасия х.М. Бракалова

1.7 София х.М. Бракалова

2. Въльо Т. Бракалов

2.1 Христо В. Бракалов, търговец

2.1.1 Въльо Хр. Бракалов

2.1.2 ИванХр. Бракалов

2.1.3 Богдан /Тодор/ Хр. Бракалов [*Калофер,1845+1923], учи в Калофер, Пловдив, гимназия в гр. Табор - Чехия 1869-70, кожарство в Прага - Чехия 1870-?. Работи в кожарска фабрика в Букурещ. Тук се запознава с Л. Каравелов и Хр. Ботев и др. Участник в Априлското въстание в Калофер 1876 и опълченец в РТВ 1877-78. След 1878 е околийски началник в Асеновград и Калофер, главен бирник в Пловдив.

2.1.4 Мария Хр. Бракалова

2.1.5 НенаХр. Бракалова

2.1.6 ЛалаХр. Бракалова

2.1.7 АнаХр. Бракалова

2.1.8 ЕленаХр. Бракалова

2.1.9 ПарашкеваХр. Бракалова

2.2 Тодор В. Бракалов, абаджия.

2.2.1 Въльо Т. Браколов

2.2.2 Христо Т. Браколов

2.2.3 Минко Т. Браколов [*Калофер], учи в Калафер ?-1868, Пловдив 1868-69, гр. Табор - чехия 1870-73,0 класическа гимназия в Прага - Чехия, завършва медицина в Прага 1873-74 и Берлин 1874-76. След 1878 е учител в Пловдив и училищен директор. Издава 5 учебника.

2.2.4 Никола Т. Браколов

2.2.5 Иван Т. Браколов

2.2.6 Матей Т. Браколов

2.2.7 Витан Т. Браколов

2.2.8 Дона Т. Браколова

2.2.9 Тота Т. Браколова

2.2.10 Мария Т. Браколова

2.3 Иван В. Бракалов

2.4 Лала В. Бракалова

# БВИ. С., 1988, с. 91-92 и родословна схема.

КРЪСТЕВИЧ (Котел)

Баю

І

Рк Кръстьо /Кътьо/ Баев, занаятчия = Рада х.Гандюва.

1. Байчо Кр. Баев = Николина /Няга/, дъщеря на Георги Гущеря [*1810+1895].

1.1 Кръстьо Б. Кръстевич [*1839+1905], І кмет на Котел = Цона Николова [*1842]. Имат 10 деца.

1.2 Гаврил Б. Кръстевич

1.3 Тодора Б. Кръстевич

1.4 Стоянка Б. Кръстевич

1.5 Рада Б. Кръстевич

2. Гаврил Кръстевич Баев /рожденно име Гандьо Кътюв Баев/ [*Котел,1817

+1898,Цариград], учи в Котел и Карлово /при Райно Попович/, в гръцка гимназия в Цариград 1835-37, завършва право в Париж 1838-43; учител в Сливен 1834-35 и преподавател по търговско право. Секретар на Стефан Богориди 1845-50 и Алеко Богоризди 1879-84; губернатор а Източна Румелия 1884-86; прокурор в турския съд. Редактира сп. "Български книжици" 1859-60, сътрудничи на в. "Съветник" 1864, в. "Македония" 1869, сп. "Читалище" 1870-75, в. "Право" 1872, в. "Век" 1874, сп. "Любословие" 1875, в "Цариградски вестник" ?; преводач от френски 1837; автор на история 1858 и 1868 /1871/, на провописание 1859, пише книги и на гръцки за Охридската и Печката архиепископия 1869 = Фрося.

2.1 Стефан Г. Кръстевич = Фотница.

2.2 Елена Г. Кръстевич [+1892] = ? Александриди.

Сродник /на Кръстьо Байчев Кръстевич/ - Кънчо Т. Кънчев, кмет на София преди 1912.

# БВИ.С., 1988, с. 365 и сн. ; ЕБВЛ. С.,1996, с. 409-410.

БЕНЧЕВ (Сопот)

Тодор Бенчев [*Сопот]  = Малина

   Ι 

Елена Т. Бенчева [*Сопот, 1716 +15 авг. 1806, Сопот], с духовно име Евпраксия от 1739. Учи в девическия монастир в Сопот и епархийско девическо училище в Киев 1732-36. Учителка в Сопот 1736-39; игуменка на Сопотския девически монастир 1755-1806. Среща се с Паисий Хилендарски и преписва неговата "История словеноболгарская" 1768, която изгаря в пожар през 1877. Автор на "Метохское сказание" 1803. Превежда от руски жития на светии.

...

1. Илия ?. Бенчев [*Сопот], търговец, учител в Плевен 1869-71.

    1.1 Иван Ил. Бенчев [*Сопот], завършва Богословско училище на о.Халки - Гърция; свещеник в София 1860.

        1.1.1 Иванка Ив. Бенчева = К. Ат. Минков [*1863 +1918], сродник на Светослав Минков.

     1.2 Илия Ил. Бенчев [*Сопот], свещеник в София -1870-.

     1.3 Тодор Ил. Бенчев [*Сопот +Хасково], търговец с баща си, учител в с.

Чанакча - Цариградско 1869-?, с. Тарфа - Цариградско 1870-72; свещеник в Бургас 1872-?. Подпомага възрожденеца Юрдан Ненов 1857.

2. Матей ?. Бенчев [*Сопот], учител в Плевен 1868-69, с. Д.Дъбник - Плевенско 1870, Тетевен 1870-78; свещеник в Тетевен преди 1878 и в София след 1878. Спомощник 1875.

   # БВИ, С., 1988, с. 64; Шивачев, п. Иван [+1970]. Сопот. История на града до Освобождението /машинопис/.- ДА Пловдив, фонд Ив. Шивачев.

ТАНТИЛОВ (Карлово)

1. п. Кольо Тантилов, свещеник.

1.1. Ана п.К. Тантилова [*Карлово,ок.1824+1914] = п.Брайко Хаджигенов [*Карлово,1814+1854], свещеник и учител. Брак от 1847. Имат 4 деца.

1.2. Христина п.К. Тантилова = Иван Бакърджиев.

2. Печо Тантилов, гайтанджия

2.1 Матю /Марко/ П. Тантилов [*Карлово,1830+1877], учи в Карлово до 1847, учител в Пловдив 1850-52, Карлово 1852-77; читалищен деец. Обесен от турци.

2.1.1 Петър М. Тантилов [*1861], генерал; автор на "Учител Маню /Матю/ П. Тантилов".

2.2. Никола П. Тантилов [+1877,Пловдив], обесен от турци.

3. Неда Тантилова = Цочо Коюмджи, златар /вж ГЕНКОВ/.

Сродник - Патьо Тантилов, кираджия при Иван Мархолев 1877.

# БВИ. С., 1988, с. 640; БВ, 2002, т. І, с. 371, 373-74, 379, 391.

МАРКОВ (:Карлово)

Христо хаджи Марков [*Карлово+1877, с. Баня - Пловдивско], свещеник; учи при Райно Попович. Убит от турци.

1. Мария Хр. Попова = Цочо ГЕНКОВ, златар. Имат 5 деца.

2. дъщеря ?

3. Петър Хр. Попов, І председател на Касационен съд в София.

4. Димитър Хр. Попов, опълченец на Шипка 1877-78, председател на Опълченското дружество в Карлово.

5. Константин Хр. Попов, полковник; съставител на артилерийски устав.

6. Георги Хр. Попов, с прозв. Кьосе, съратник на В. Левски от 1864, умира млад.

# Петрова, Надежда. Д-р Васил Цочев Генков - лекар и общественик.- В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 75-76.

ГЕНКОВ (Карлово)

Цочо Коюмджи = Неда Тантилова.

І

Цочо Ц. Генков, златар = І. Мария п. Христо х.Марков; ІІ. ? , нямат деца от ІІ брак.

І

1. Христо Ц. Генков, пощенски чиновник, началник на пощата в Карлово.

2. Димитър Ц. Генков, офицер в Ямбол.

3. Иван Ц. Генков, умира млад.

4. Стефана Ц. Генкова = Христо Джиджев.

5. Васил Ц. Генков [*Карлово,1872+22.ІІІ.1944,Карлово], доктор; учи в Карлово /четрикласно/, Русе /гимназия/, завършва медицина в Монпелие - Франция до 1897; учител в Карлово - 2г. Откривател на апарат за снимане на ретина; полкови и Околийски лекар в Добрич, доктор в Карлово 1900-? и общински съветник тук. Съосновател на лозарска кооперация "Мерата" 1911 и председател на лозаро-овощарска кооперация "Мискет" 1926. Инициатор за излизането на в. "Просвета" 1902-08, поместващ спомени за В. Левски и събиращ дарения за паметник на Апостола. Награден с ордени - Кръст за храброст и "Св. Александър" = Невена Георгиева Софтова. Брак от 1903.

5.1 Стефан В. Генков, инженер

5.2 Мария-Магдалина В. Генкова = Христо Дързев.

5.3 Елена В. Генкова +12 г.

5.4 Георги В. Генков, учи френски колеж в Пловдив и завършва търговия във Виена.

# Петрова, Надежда. Д-р Васил Цочев Генков - лекар и общественик.-В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 75-80.

СТРАНСКИ (Калофер)

Млъчко, хайдутин

І

Иван Ябанов (от тур. ябан "от друга страна, другоселец" - Странски) = Ана Кьойбашиева.

1. Видул Ив. Странски [*1840+1878,Одеса], войвода; съратник на Стефан Караджа, спомощник 1852.

2. Димо Ив. Странски

3. Стефан Ив. Странски = Елена Стаматова, сродница на ген. Генко Мархолев.

4. Георги Ив. Странски [*Калофер,1847+1904,София], доктор и министър; деец по Съединението 1885. Завършва медицина в Букурещ 1864-74. Окръжен лекар в гр. Бузъу и ординатор в Букурещ. Участва като лекар в Сръбско-турската война 1876 и в РТВ 1877-78. Окръжен лекар в Плевен, околийски санитарен инспектор в Брезово, Пловдив, Русе 1899. Депутат в УС 1879. През 1883 е председател на Областното събрание и на временното правителство на Източна Румелия, а след това княжески комисар на Южна България; дипломатически агент в Белград 1886-87; министър на вътрешните работи 20 юни - 20 август 1887 и министър на външните работи 20 август 1887- 4 юни 1890 = Екатерина Хр. Гешова.

4.1 внук Иван в София.

5. Никола Ив. Странски [Калофер,1850+1910], доктор; придворен аптекар и зъболекар на князете Александър І и Фердинанд; завършва медицина и фармация в Букурещ. Съучредител на читалище „Братска любов” в Букурещ 1869. Депутат след 1878 и общински съветник 1887-93. Като подставено лице купува на търг чифлика на х.Боне Петков, върху който Фердинанд строи двореца Враня = Мария Корн, балтийска немкиня.

5.1 Иван Н. Странски [*София+1979,България], професор - физикохимия и кристалография; учи в София – средно; следва медицина във Виена, но завършва химия в СУ 1922. Защитава докторска дисертация в Берлин върху рентгенова спектроскопия. Първият доцент 1925 в новооткритата Катедра по физикохимия към Физико-математическия факултет на СУ, и І преподавател по физикохимия; професор 1929 /редовен 1937/. Рокфелеров стипендиант 1930- ? в Берлинския технически университет. Работи в Германия с Валтер Косел - гр. Бреслау 1941-45 и в Кайзер Вилхем институт за физикохимия и електрохимия - Берлин 1945. Ръководител на Катедрата по физикохимия в Берлинския ТУ от 1945, декан на факултета по общи и инженерни науки 1948-49 и ректор и заместник-ректор. През 1953 става директор на Фриц Хадер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който е заемал Алберт Айнщайн; чуждестранен член на БАН, Завръща се в България 1967. Погребан е в Берлин.

6. Тодор Ив. Странски [*Калофер], "най-малък"; семинарист в Одеса 1876, завършва Физико-математическия факултет - в Москва след 1878.

6.1 Иван Т. Странски [*1886+1959], академик 1943, агроном – почвовед, член-кореспондент на БАН 1929; съосновател на Агрономическия факултет при СУ; доцент 1921, професор 1926 и завеждащ катедрата по общо земеделие 1921-51, декан на факултета 1924-25; член на научните академии в - Гьотинген 1939, Бавария 1959, Ню Йорк и Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на Берлинския ТУ - Западен Берлин 1962. На негово име – Института по физика и химия към Берлинския ТУ и Института по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена “Кирил и Методий”.

6.1.1 Елеонора Ив. Странска, баба на Христо Нечев в София.

7. Лала Ив. Странска

8. Мария Ив. Странска

9. Елена Ив. Странска = Хр. Маричков.

# Родът Странски, 3.VІІІ.2007 www.pridvorni.blog.com; БВИ. С.,1988, с. 636.