събота, 31 юли 2010 г.
ГОЛОГАНОВ (с.Търлис,Г.Делчевско)
четвъртък, 29 юли 2010 г.
САМАРДЖИЕВ (Разлог)
1.1.5 Тодор К. Самарджиев - има наследник [*София, 1942]
сряда, 28 юли 2010 г.
ГИЧЕВ (Карлово)
вторник, 27 юли 2010 г.
ДРАГАНОВ (Жеравна)
понеделник, 26 юли 2010 г.
РАЙКОВ (с.Присово,Търновско)
неделя, 25 юли 2010 г.
ГЕРОВ (Копривщица)
ФИЛИПОВ (Пирот)
събота, 24 юли 2010 г.
ГЕШОВ (Пловдив)
четвъртък, 22 юли 2010 г.
СТОЕВСКИ (с.Кнежески лък, Троянско)
вторник, 20 юли 2010 г.
МОШЕКОВ (с. Черни осъм, Троянско)
понеделник, 19 юли 2010 г.
ВАСИЛЕВ / ХАДЖИВАСИЛЕВ (Габрово)
Сродник - Васил, син на един от братята, помага 1870 на чичо си Иван за иконостаса в с. Стежерово.
събота, 17 юли 2010 г.
БОГОРИДИ (Котел)
Родът произхождат от с. Арбанаси, Търновско.
Владислав [*Котел], джелепин, търгува с Цариград.
І
Стойко Владиславов [*Котел,1739+1813,Букурещ], духовно име Софроний Врачански от 17.ІХ.1794. Учител в Котел ?-1792; свещеник в Котел 1762-92, в Карнобат 1792-? и Карабунар ?-1794. Епископ във Враца 1794-1803. След размирици във Враца се скита из Северозападна България, заминава за Букурещ. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Води кореспонденция с членове на руското правителство и военните им командири. Автор на автобиография 1861, 1872 /1906/, преводач 1805, 1806, 1809. Канонизиран за светец на 31 декември 1964 от Българската православна църква.
Стойко Владиславов има няколко деца.
І
Цонко, търговец – джелепин
І
1. Стойко Цонков Стойков, с прозв. Стефан Богориди [*Котел,1775/1780 +1859,Цариград], учи в гръцкия колеж “Свети Сава” в Букурещ. Учител в Истанбул, преводач в османската флота 1799. Губернатор на Галац 1812-19; каймакам на Влашко 1821 и на Молдова 1822, преводач в османската флота 1823-25. Заточен в гр. Измит (Никомедия), Мала Азия 1825-28. След Руско-турската война 1828-29 и Одринския мирен договор 1829 оглавява османската делегация в Санкт Петербург. Прeз 1830 няколко видни букурещки българи изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа, оглавявано от него. Проектът е представен пред пред турските власти на Влашко, но без успех. Изпратен за управител на о. Самос 1834-38, 1840-49 /с титла паша от турския султан Махмуд II/, преименува главния град на острова на свое име – Стефануполис. При султан Абдул-Меджид I той е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Дарява 1849 къщата си с двора в Цариград за построяване на българската черква „Св. Стефан”, наречена на негово име.
1. 1 Янко Богориди [+1866,Виена], учи в гр. Измит – Мала Азия 1825-28, преводач-секретар в турското посолство в Лондон и Париж; управлява вместо баща си о. Самос 1838-39; Неженен.
1. 2 Смарагда Богориди = Михаил Стурдза [*1795+1884], молдовски княз. Родители на Мария, съпруга на руския княз Горчаков.
1. 3 Хариканя = молдавски болярин.
1. 4 Ана Богориди [+Лондон] = Музурус паша, турски посланик в Лондон. Ана – баба на Ана дьо Ноай [*родена и живяла във Франция], френска поетеса = френски граф; издига глас в защита на Георги Димитров 1933; първата жена, избрана за действителен член на Белгийската кралска академия за литература, както и първата жена във Франция, удостоена със званието кавалер на Почетния легион.
1. 5 Мария = Янко Фотиади, генерал-губернатор на о-в Крит. Брак от 1851, на сватбата присъства султан Абдул Меджид.
1. 6 Николай Ст. Богориди [*Яш,1821+1863,Букурещ], учи в Цариград, Виена и Мюнхен. През 1837-39 е преводач в османското посолство в Париж. Основател на Болграската българска гимназия 1858. Министър на финансите и княз на Молдова до 1859. Води проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете княжества Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци в Молдова - 7 юли 1857. В кореспонденция с австрийския двор има доказателства за фалшификацията на изборите и след изтегляне на посланници на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, Високата порта е принудена да насрочи нови избори за 22 септември. Кореспондира с Г.С.Раковски = Екатерина Константин Конаки, дъщеря на молдовски болярин и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Брак от 1846. Живеят в Цариград 1857-?, Виена 1859-? и Букурещ.
1.6.1 Емануил Богориди, два пъти кандидат за княз на България 1878 и 1887.
1.7. Александър Ст. Богориди, с псевд. Алеко паша [*Цариград,1822+1910,Париж]. Учи в Цариград, Яш и във Франция, звършва право в Германия. Член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите. Дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена 1876-77; генерал-губернатор на Източна Румелия 1879-84, един от кандидатите за българския престол 1887.
2. Атанас Цонков Стойков - Богориди [*Котел,ок.1788+1826,Париж], І български лекар с докторат; учи в Букурещ ?-1810; завършва медицина във Виена 1811-? и Вюрцбург ?-1816 с дисертация на немски език 1817. Учител по старогръцки в гръцкия лицей „Св. Сава”- Букурещ 1810. Сътрудничи на гръцото списание „Ермис о Логиос”. Доктор в Яш, Виена, Букурещ. От 1819 живее в Париж.
www. Gothabg@abv.bg – Богориди, под 25 септември 2010
сряда, 14 юли 2010 г.
НЕЙКОВ (с. Коларово,СтЗагорско)
Рк Кольо Нейков [*с.Арабаджиево = с. Коларово, ок.1688]
1 Стоян
1.1 Кънчо Стоянов
1.1.1 поп Минчо Кънчев Стоянов [*Арабаджиево,1836+1904,], свещеник от 1862-? в селата - своето и околните Загоре, Горямо Кадиево, Могила, Калитиново, Малко Кадиево. Учител в селото 1856-62, председател на училищното настоятелство в селото 1870 и училищен инспектор 1879-? в Ст. Загора; председател на РК; автор на спомените “Видрица”, заточен в Диарбекир 1873-78.
1.1.2 Неша, прабаба на Костадин Грозев, който изследва този клон на рода.
1.1.3 Георги Кънчев Стоянов [*Арабаджиево], учител в селото 1876.
2. Нейко
3. Тодор
4. Къньо
4.1 Господин Кънев = Гаркина Райкова.
4.1.1 Теньо Господинов [1834+1896,СтЗагора], прапрадядо на родоизследователя Жельо Тенев, който представи родова схема на І национална изложба “Моето родословие – кои са дедите ни?” в НИМ.
5. Злата
6. Маша
# Поп Минчо оставил 1800 потомци - nobilitybg, 2006