ТИЛЕВ (Перущица)

Рк Тиле, хаджия.

Мите х.Тилев
[*1816], участва в защитата на Перущица, заедно със синовете си. 1. Атанас М. х.Тилев, член на РК-Перущица 1869. 2. Георги М. х.Тилев [*Перущица, 15 ян. 1843 +20 септ. 1912, София], с духовно име Теофилакт от 1897 - хаджия, поп, архимандрит, борец за църковна независимост. Учи в - Перущица 1850-53 при Хр. Г. Данов. Свещеник в Пловдив 1872, иконом 1873, архиерейски наместник в Пазарджик преди и след РТВ, протосингел на екзарх в Цариград 1887-995 и на Ловчанския митрополит1904-12= 1898-1904. Народен представител 1886-87. Оставя спомени за въстанието = Николина Донева [+ок. 1896]
span< style="font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;">
3. Павел М. х.Тилев [+1876, Перущица], убит от турци при отбраната на града = Митра [+1876, Перущица],.  убита в черквата "Св. Архангел Михаил". Има 3 деца, от тях две са убит 1876, а третото е ранено.

4. Иван М. х.Тилев, прострелян от турците на 2 май 1876, заловен и затворен в Пловдив. Доброволец през РТВ 1877-78. Пощаджия и кмет = Божия [+2 май 1876]. Убита в черквата от съпруга си, заедно със сестра й Велика, за да не попаднат живи в ръцете на турците.
4.1 Марийка Ив. х.Тилева.

5. Тодор М. х. Тилев Сродник- Петър Бонев.
   . 6. София М. Х. Тилева # БВИ. С., 1988, с. 648 и сн. на Георти. # Българско възраждане С., 2002, т. 4, с. 80-82. 
   Вж Гълъбов, Константин. Въстанието ... с. 180-83, 208-213, 249 и 253-254.; Соня /правнучка на София/ @ 15.04.2023.

ПЕЕВ / ИНДЖОВ (Етрополе)

Стоян Инджев

1. Рк х.Пейо Ст. Инджев  [+1862],  търговец и скотовъдец = ? Имат 10 деца – 7 дъщери и 3 сина от 3 брака.

1.1 Тодор /Тодораки/  Пеев  Стоянов  [*Етрополе,15 февр. 1842 +26 юли 1904, София], председател на РК-Етрополе 1870, учител  и  писател;  учи в Етрополе, Ловеч, София  /гимназия/ при Сава Филаретов 1858-60 и Цариград при Др. Цанков /френски  католически  колеж/ 1862-65. Учител в - София 1859, Самоков по френски и турски език 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70 и Етрополе 1870-72, където  открива девическо училище и читалище „Напредък“, Браила 1873-76. Съратник на В. Левски 1870 и сподвижник на - Л. Каравелов 1871, Димитър Общи 1872, знаменосеца Никола Странджата 1867, П. Хитов, Ст. Стамболов, Хр. Ботев, Ив. Драсов и Св. Миларов. Присъства в Букурещ на Общото събрание на БРЦК  1872.  Член и деловодител на Българското книжовно дружество 1873-76, 6.VІІІ.1884-85 и 1898 и редактор на сп. „Периодическо списание на БКД“ 1873-76 и съредактор на в. "Юнак" 1876. Съиздател на в. „Възраждане“ 5.VІ.1876-12ХІ.1877.  Участник  в  Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876. През РТВ е секретар към руски полк 14.ІV1877-?, председател на Орханийския окръжен съвет І-Х.1878, окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна 1899 и търговски агент в Скопие 1899-1901. Сътрудничи на в "Право" 1871-73, в. "Курие д`Ориент" и в. "Дунавска зора" 1877. Преводач от френски 1898. Автор на - "Личен спомен за Апостола" 1898, фейлетона "Браилски искрици", мемоари, пиесите - комедията " Даскал Генко" 1875 и І трагедия „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“ 1876 /1976/,  фейлетони, журналистически и публицистични статии.  Самоубива се = Цветана Мишева  Вълчева [*Етрополе, жива 1904 в София]. Брак от 14 септ. 1872. Имат 4 деца 1889.

1.,1.1 дете /деца/ - жив/и/ 1904 в София.

2. син ? Ст. Инджев, жив 1904.

Сродници - зет на Т. Пеев, жив 1904 в София.

     # БВИ. С., 1988, с. 507-508 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 538-539; .- в. "24 часа" 14.ІХ.2011, с. 22 и сн.; 28.ІХ.2011, с. 24 и 2 сн.

Вж и под дата 23.02.2018 !

БАЕВ (Шумен)

Руси Баев, занаятчия
   Ι
Стефан Р. Баев [*Шумен, 1850 +1929, Хаджиотлу Пазарджик, дн. Добрич], общественик. Учи в Шумен  при Добри Войников. Деец за църковна независимост, шивач - 3 год. и търговец. Първият кмет на Х. Пазарджик  1879-81. На негово име - барелеф в Добрич 12 окт. 2000 г. = Славничка [*Шумен, 1860] учи при Д. Войников, в бащиния й дом е живял унгарският патриот Лайош Кошут. Брак от 1882.

1. Сава Ст. Баев
2. Владимир Ст. Баев
3. Тодор Ст. Баев
4. Катя Ст. Баева
Потомци - присъстват 2000 г. на откриването на барелефа в Добрич. 
     # Караджов, Никола. Първият кмет на Добрич.- в. Ппенсионери, 2015, бр. 16, с. 24 и сн. на Ст. Р. Баев.  

РАДОЙКОВ (Самоков)

п.Христо Радойков [*Дупница], свещеник в Самоков през 1833-58. Спомощник 1833 /"Аритметика" на Христаки Павлович/, 1843 /"Служба св. Харалампия" в превод от гръцки на Неофит Рилски/, 1843 /"Стихийная аритметика", преведена от Сава Радулов и 1858 /"Търговско ръководство" от Атанас Гранитски/. Преселник в Самоков.

1. Захари п.Хр. Радойков [*Самоков, 1843], зограф. Ученик на Станислав Доспевски. Оставя автопортрет и стенописи в черквата на с. Карабунар - Пазарджишко апр. 1861. Зографисва  и в черквите - "Св. Никола" - Самоков 1864, с. Гуцал - Софийско 1867, "Св. Богородица" - Дупница 1872, "Св. Богородица" - Ихтиман 1879, "Св. Никола" - с. Баланово - Дупнишко 1879. Работи и с брат си Васил в черквите на с. Коркина - Кюстендилско 1867 и с. Крайници - Дупнишко /"Успение на Св. Богородица"/ 1867.

2. Васил п.Хр. Радойков [*Самоков, 1845 +24 дек. 1908, с. Зелениград -Трънско], зограф, изписва стенописите в с.Голеш-? и в Суковския монастир 1869-71. Иконописец за черквата "Св. Никола" - с. Стъргел - Пирдопско, "Св. Димитър" - с. Панчарево - Софийско 1882, Бельовата черква - Самоков 1887, Кокалянския монастир 1896, "Рождество Богородично" - с. Ярловци - Трънско 1903 и "Св. Никола" - с. Зелениград - Трънско. Работи и с брат си Захари в черквите на с. Коркина - Кюстендилско 1867 и с. Крайници - Дупнишко 1867. По-късно става свещеник.

2.1 Димитър В. Радойков [*Самоков, 18 ян. 1879 +1940], живописец /"Тоалет" 1903, "Розовата долина"/, портретист /портрет на баща си - в Самоковския музей/ и иконописец за черквата "Св. Георги" в Русе 1930. Учител в - Казанлък 1908-09, Самоков 1909-11 и Русе 1911-?Автор на статия за иконописците Захари и Васил Радойкови 1940.

2.2 ? В. Радойкова. 

3. Сотир п.Хр. Радойков [*Самоков]

     # Радойков, Д. В. Захари и Васил п.Христови Радойкови.- в. "Самоков", 1940, бр. 290, с. 2-3;  Гюлеметов, Д. Димитър Радойков.- в. „Самоков”, 1940, бр. 296, с. 4-5 и в. "Вечер" 2.ІХ.1940, бр. 118; БВИ. С., 1988, с. 562.

КОЖУХАРОВ (Габрово)

Рк Кожухаря

1. Лазар Кожухаров  ?

2. Ильо Кожухаров 
2.1 Иван Ил. Кожухаров [*Габрово, 1860 +1934], учител, свещеник в черква "Св. Богородица" - Габрово. Архиерейски наместник от 1897 = Василка.

2.1.1 Стефана Ил. Кожухарова [*Габрово], председателка на женско дружество "Майчина грижа" - Габрово 1922-44 = Богдан Генчев Богданов Габрово [*1887 +1978], търговец. Имат  3 сина - Георги [*ок.1908 +1945], Иван [*1910 +1992] /професор/ и Любомир [*1915 +ок. 2003]. 

2.2.2 Илия Ил. Кожухаров [*Габрово, 13 ноем. 1893 +12 юли 1994, София], адвокат и политик. Завършва право в СУ 1915, съдия в Берковица и Търново 1921-22, адвокат в София 1939-48. Кмет на Габрово 1923-32 и 1934-35 Министър на правосъдието 1938 и министър на търговията 1938-39. Областен управител на Беломорието 1941-44. Интерниран 1949-56. Съосновател на Демократическата партия и основател на Първото родоизследователско движение в България преди 1975. Почетен гражданин на Габрово 1993 = Цанка Андреева х.Досева [*к. Негенците, Габровско] /вж Негенцови/. 
а/ Весела Ил. Кожухарова
б./ Динка Ил. Кожухарова
     # С Майчина грижа- Габрово, 2003, с. 42-53.
     @ Уикипедия; Хенри Сарв  -geni.com  дек. 2014.

ЖЕЛЯЗКОВ (Сливен)

ΙΙ вариант

Рк Желязко Добрев Фетисов, с прозв. Шекерджийчето, продавач на шекер "захарни продукти".

   І

Добри Желязков Фетисов, с прозв.  Фабрикаджията [*Сливен, 1800 +1865, Сливен], търговец и индустриалец; учи гръцко училище в Сливен. Член на  "Тайно братство" - Сливен 1823-27. След Руско турската война 1828-29 се изселва в Севастопол - Русия. В гр. Екатеринослав /дн. Днепропетровск/ усвоява текстилното дело 1832-33. Основана в Сливен  работилница за шаяк 1834, която прераства 16.ІІ.1836 в текстилна Фабрика за шаяци, аби и сукна - І на Балканския полуостров. Прогонен в гр. Измит - Мала Азия, като фабриката му е одържавена от турската власт 1853. Води безнадеждни дела и се разорява 1856. Спомощник /"Водител за взаимните училища" от Сава Доброплодни/, кореспондира 1862 с доктор Иван Селимински. На негово име в Сливен - професионална гимназия по текстил, награда за стопанска инициатива, текстилен завод 1974-91, улица в София = Мария /Марийка/ Янакиева  [*Сливен]. Брак от ок.1831 в Севастопол.

1. Иван(чо) Д. Желязков [*Бахче сарай - Севастопол,ок.1832+ 11 февр. 1902,Сливен], търговец; учи в Сливен. Кореспондира 1877-78 с Русчо Маркович = Иванка Рускова МИРКОВИЧ [*Сливен, 1846 +Сливен]. Брак от 1864. 
1.1 Мария Д. Желязкова [*Сливен,1865 +Сливен] = Димитър Савов Сяров. Имат 6 деца - Иван, Иванка, Никола, Сава, Любен, Екатерина /Тинка/ [*1907 +1993].

1.2 Русчо Д. Желязков [*Сливен, 1870 +1907], съучредител на Дружество за икономическо въздигане на Сливен 1903, дарява 30000 гроша за Промишлено занаятчийски музей в Сливен.

1.3 Добри Д. Желязков [*Сливен,1874 +3 февр. 1924, Сливен], лекар; завършва медицина вън Франция. Доктор в Сливен и по време на воините. Завещава състоянието си на Сливенската община. В неговия дом сега е Историческия музей-Сливен  = Руска Георгиева Калова [*Сливен, 1889 + 30 ноем. 1920, Сливен]
а) Невена /Вена/ Д. Желязкова [*Сливен, 1915], преводачка; учи в Цариград /Роберт колеж/, Неомъжена.
б) Веселина /Веса/ Д. Желязкова [*Сливен, 1920 +1985], преводачка; учи в Цариград /Роберт колеж/, завършва биология. Неомъжена.

1.4 Елена Д. Желязкова [*1877]
1.5 Невена Д. Желязкова [*1879]
1.6 Богдан Д. Желязков [*1881+ като бебе]

2. Анастасия /Настя/ Д. Желязкова [*Сливен, 1840 +21 юни. 1878, Сливен], учи в Сливен при монахинята Теофана; умира от тиф = Добри Петров ЧИНТУЛОВ [*Сливен, 1822 +1886], поет. Посвещава на съпругата си стих. "Пълна луна, ясно грей".  Брак в Сливен преди 15 окт. 1858, венчани от п.Димитър х.Костов. Имат син Петър /Пешко/ [*1859 +1881].

3. Василка Д. Желязкова  [*Сливен] = Димитър СтойнЕв. Имат син Георги.

     # БВ, С., с. 14-15, 25, 70, 118-124; Вж Славов, Атанас. Д. Желязков Фабикаджията. С., 1969; Кондев, Желяз 1984; Родова схема в текстилния музей в Сливен; Стоянов, Гавраил. Добри Желязков - Фабрикаджията и потомците му.- сп. "Родознание"  2012, № 1-2, с. 98-117;
Към историята на Чинтуловия род ... С.,2012, с.25-42 и  2 семейни снимки.