понеделник, 31 декември 2012 г.
АНАСТАСОВ (с.Медово, Чирпанско)
Рк Анастас, преселник в с. Балджиларе /Медово/, Чирпанско от ок. 1845, бакалин = Пена Маврева.
1. Янко Анастасов
2. Никола Анастасов [*с.Балджиларе, 1850 + 6 ноем. 1936], учи в - Балджиларе при Йоаникий /Иван Стоянов Нектариев *1809+1884/ през 50-те г., даскал Пенчо, поп Антон Илиев [*1830+1906] между 1861-66; Калофер при Ботю Петков и в Пловдив при Йоаким Груев до 1868. Член на РК-Балджиларе 1872 /март 1873/, председател на РК-с.Верен 1874, финансира РК-Чирпан 1875. Съратник на В. Левски, Георги Данчов - Зографина. Заловен в Чирпан 1875 и препратен, с бащина помощ, в Пловдивския зандан до дек. 1876. Опълченец през РТВ 1877-78. Пристав в гр. Брезово след Освобождението.
3. Гана Анастасова = Иван [*с.Садъклии /Верен/, Чирпанско]
# Минчев, Филип Й. История на село Верен. ВТ, в 3 тома 2003-2004; @ medovoo. blogspot.com.
четвъртък, 27 декември 2012 г.
САМСАРОВ (Сливен)
Ненчо /Ненко/ Самсаров
1. Стефан Н. Самсаров [*Сливен], учител; учи в Сливен. Учителства в - Ески Джумая /Търговище/, Осман пазар /Омуртаг/, Карнобат и др. през 40-50-те. Църковен певец във Варна. Превежда "Хиляда и една нощ" = ? [*Варна].
1.1 ?
1.2 ?
1.3. ?
1.4. ?
1.5. ?
1.6. ?
2. Христо Н. Самсаров [*Сливен, 1842], учител; учи в Търново при Никола Михайловски и Цариград /Военномедицинско училище/. Учителства в - Ески Джумая - дн. Търговище 1864-69, Видин 1869-70, с. Гложене -Тетевенско 1871-72, Оряхово 1873, Варна 1873-? и църковен певец и още веднъж тук и в София /Първа мъжка гимназия -1881-/. Първият кмет на Ески Джумая 1878, 1879-80 и 1885-87. Депутат в I, II, IV, VI НС и в ВНС - I и VI, окръжен управител след 1889 в Оряхово, Лом и Бургас. Съредактор на сп. "Български преглед". Доброволец в Сръбско-българската война 1885. Превежда от - руски "Дон Кихот" 1882, френски "За ролята но държавата" 1883. Издава учебник "Отечествена география" 1881. На негово име - улица във Варна.
2.1 ? Хр. Самсаров
2.1.1 Стефан ? Самсаров, шурман до 1986.
2.1.1.1 Димитър Ст. Самсаров [*3 ноем. 1949], капитан за далечно плаване. Завършва ВВМУ "Н. Вапцаров" - Варна 1968-73. Преподавател в ТУ-Варна 2012-?
2.2 ? Хр. Самсаров, участник във Балканската война.
# БВИ. С., 1988, с. 581.
вторник, 25 декември 2012 г.
КАРАДЖОВ (с.Шипка, Казанлъшко)
Дянко Караджов
1. Христо Д. Караджов [*Шипка, 1836 +18 февр. 1911, Казанлък], учител и свещеник; учи в - с.Шипка /основно/ при Иван Чомаков и Казанлък 1850-? /класно/. Учителства в - с.Шипка 1858-63, Мъглиж-Казанлъшко 1863-64, Казанлък 1865 и училищен инспектор 1881-82. Съосновател на читалището в с.Шипка 1861. Поп от 3 апр. 1866 в Казанлък и в Хасково 1876. Хаджия, иконом 1874 и архиерейски наместник в Казанлък 1876. Участва в Априлското въстание 1876. Служи и в Българската екзархия - Цариград. Депутат. Спомощник 1868 /"Поучения"/, 1873 /?/, 1874 /"Ръководство към физиката"/, 1875 /"Небесни светила"/ = Стефана Иванова Тюлева.
1.1 Дечко Хр. Сараджов [*Шипка, 1 окт. 1859 +Самоков], полковник = Евгения Тантилова.
1.1.1 Христо Д. Караджов [*Шипка +]
1.1.1.1 Дечко Д. Караджов [*31 авг-1943 + 2004]
1.1.1.2 Венка Д. Караджова = Владимир Станишев [*1923+ок.2005]. Имат син А.
1.1.1.3 Бистра Д. Караджова
2. Григор Д. Караджов [*Шипка, 1849 +1888], учител; учи в гр. Табор - Чехия 1870-71. Учителства в Пловдив 1873-77 и след 1878 втори път. Участва в Априлското въстание 1876. Сътрудничи на в. "Напредък" 1875.
2.1 Дянко Гр. Караджов = Тотка Алтъбянова
2.1.1 син ? Д. Караджов
2.1.2 син ? Д. Караджов
# БВИ. С., 1988, с. 315; Henn Sarv. gemi.com - 12 авг. 2011
понеделник, 24 декември 2012 г.
РАЧЕВ (Шумен)
Матю Рачев, търговец в Шумен = ?
1. Златин /Златко, Злато/ М. Рачев [*Шумен, 1842 + 1894, Шумен], завършва в Прага - Чехия /търговско училище/ ок. 1858-61. Като студент в Прага участва в демонстрация 1861, за което е арестуван. Чиновник по ж.п. линия Русе-Варна 1868-?, както и след 1878. След РТВ се установява в Шумен.
2. Андрей М. Рачев [*Шумен,1848 +2 апр. 1894, Шумен], лекар. Учи в Шумен, Цариград /Военномедицинското училище/ ? -1873-1874. Свири в оркестъра на Добри Войников - Шумен. Член на Българското благотворително дружество "Просвещение" - Цариград. Военен лекар в гр. Хайдар паша - Турция и Шумен /два пъти/, Ловеч 1876-?. Сътрудничи на сп. "Читалище"1871. Спомощник в Цариград - 1873 /"Не ще може ..."/, 1873 /"Кратка елементарна геометрия"/ и 1874 /"Ръководство към физиката"/. Съавтор на "Химическо наименование" 1871. .
3. Рачо М. Рачев [*Шумен, 1853 + 19 ян. 1897, Шумен], учител. Учи в - Шумен при Добри Войников, Тодор Икономов и Сава Доброплодни, Цариград 1868-69 /френско училище/, Загреб ок.1873-74; Чехия /педагогическо училище/, Щип. Учител в Шумен ?-1879-?. Автор на сборници с музикални произведения след 1878.
# сп. "Антени", 1983, № 67, с. 143-147; БВИ. С., 1988, с. 571-572.
събота, 22 декември 2012 г.
АВРАМОВ / ИВАНОВ (Чирпан)
Аврам Коларов
Ι
Рк Иван Аврамов Коларов
I
Димитър Иванов Аврамов [*Чирпан, 1835], учител и поп; учителства в с. Тръново /днес Марица/, Хасковско 1852-53, Чирпан нач. 60-те. Свещеник в Чирпан ок. 1867-?, протойерей 1873 и архиерейски наместник. Съратник на В. Левски от 1870, посреща в дома си и Георги Данчов - зографа 1870 и 1872, Атанас Узунов 1872. Член на РК-Чирпан 1872. Арестуван, разпитван 15-16 юли 1873 и заточен 21 юни 1873 в Диарбекир след Арабаконашкия обир до 1878. Монах под името Дамаскин след 1878 и архимандрит, хаджия. Спомощник 1868 = Иванка Манолова - Попдимитрова, калугерка и учителка в Чирпан през 60-те, сестра й е тъща на Янко Тенев Кочов - касиер на РК.Чирпан.
# БВИ. С., 1988, с. 288 и 394.
НИКОЛОВ (Бургас)
Рк Никола, свещеник, иконом в Бургас през първата четвърт на 19в.
Ι
1. Найден Николов [*Бургас], учи в Цариград /Робърт колеж/ ?-1869, Служи в Букурещ -търговската кантора на Евлоги Георгиев 1874-?, касиер на българския клуб ян. 1877-?. Спомощник от Букурещ 1874 /"Ръководство по физика"/ и дарява 2 екземпляра на българското училище в Бургас.
2. Одисей Николов [*Бургас, 9 февр. 1840 +23 окт. 1937], с духовно име Симеон - митрополит Варненско-Преславски; учи в Бургас /гръцко училище/, о. Халки 1856-63. Учител в Цариград 1864 /българското/ и 1865 /гръцкото/, Бургас /гръцко/ 1866-69. Йеродякон 1870, йеромонах във Видин, протосингел на видинския митрополит, митрополит 1872-1937. Организатор на първия учителски събор Шумен 1873. Подпредседател на УС 1879, депутат 1879-83 и председател на ΙΙΙ ОНС 1882-83. Член на Светия синод 1878-1912 и председател 1883-86; 1902-05. Сътрудничи на сп. "Читалище" 1871, в. "Източно време" 1875. Автор на книги за историята на църквата.
# БВИ. С., 1988, с. 446, 473, 591.
петък, 14 декември 2012 г.
КАНДИЛАРОВ (Котел)
?
Ϊ
1. Стоян Кандиларов
1.1 Георги Ст. Кандиларов [*Котел, 8 авг. 1851+19 юни 1943, с.Арбанаси-Търновско], учител; учи в Котел ?-1869, Одеса ?-1880 /семинария/, завършва в Киев 1880-84 /Духовна академия/. Учител в - Котел 1869-73, Солун 1883-87 и директор, Битоля 1889-90, Сяр 1891, Скопие 1890-91, Лясковец /семинарията/ 1892-95, Цариград /семинария/ и ректор 1896-99, Русе 1900-06 и директор, София /семинарията/ 1916-18, Пловдив /семинария/ 1920-25. Кореспондира с Царевна Димитър Миладинова - Алексиева 1884. Сътрудничи на в. Право 1873. Автор на "Българските гимназии и основни училища в град Воден от 1869 до 1913" 1943. На негово име - улица в с.Арбанаси = Ана Тръпчева Стоянова [*Воден, 1865+1941,с.Арбанаси], учителка; учи във Воден и Одеса ?-1883. Учителства във Велес и директор 1883-84, Солун 1884-87.
1.1.1 Георги Г. Кандиларов [*Арбанаси, 23 апр. 1900+1983], професор.
1.2 Иван С Кандиларов [*Котел], учител в - с. Армутлии, сега Крушари-Добричко 1872-73, с. Кумлуджа, сега Крумово-Варненско и с.Караач, сега Славяново-Провадийско през 70-те. Спомощник 1873.
2. ?
2.1 Атанас Кандиларов = Жечка Бенева Бенева [+1956]
2.1.1 С. Ат. Кандиларова = Д. Иванов. Имат син Асен [*ок.1920]
2.1.2 Вяра Ат. Кандиларова [*Шумен, 18 авг. 1910+22 февр. 1992, София] = Димо Павлов Пулиев [*Карлово, 1899+1958], инженер. Нямат деца.
2.1.3 К. Ат. Кандиларов = ?
2.1.3.1 И. К. Кандиларов = Д. ?.
2.1.3.1.1 Д. И. Кандиларов
2.1.3.1.2 К. И. Кандиларов
2.1.3.2 А. К. Кандиларов
# БВИ. С., 1988, с. 311; Henn Sarv.- geni.com, 12.08.2011
вторник, 11 декември 2012 г.
БРЪЧКОВ (Свищов)
Иван Бръчков [*о. Брач, Харватско, ок.1757+1857/1860,Свищов], преселва се в Еленско и основава махала Бръчковци. Има 6 деца - 2 дъщери и 4 сина.
1. Станчо Ив. Бръчков = Елена
1.1 Илия Ст. Бръчков [*Свищов, 1860+1925], първият инженер по ж.п.; учи в - Свищов /съученик с Алеко Константинов и Иван Шишманов/, Габрово / съученик със Стефан Стамболов/ 1871-?, в Браила; завършва железопътно строителство в Петербург ?-1885. Като инженер работи в Русе /ремонти на локомотиви и кораби/, по ж.п. линия Русе - Търново и Г.Оряховица - Ст.Загора; депутат в 8 НС, заедно с ген. Вазов и съсед с него в София. Прототип /фамилен/ на Иван Вазов в повестта "Немили недраги" = Василикия Маринович Соаре, дъщеря на румънския консул в Русе, с български произход, учи оперно пеене.
1.1.1 Георги Ил. Бръчков, завършва инженерство във Виена. Работи в Горна Джумая. Има правнук в Благоевград Илия Ласин 2012.
1.1.2 Мария Ил. Бръчков
1.1.3 Евгения Ил. Бръчков
1.1.4 Борис Ил. Бръчков
1.2 Иван Ст. Бръчков, началник гара Варна; първият директор на ж.п.гара София.
1.3 Георги Ст. Бръчков
1.4 Тиберий /Димитър псевд. / Ст. Бръчков, началник на ремонтна база в Горна Оряховица.
1.5 Крум Ст. Бръчков
2. Стоян Ив. Бръчков = Ангелика. Техни портрети в НХГ.
2.1 Иван Ст. Бръчков
2.2 Ангел Ст. Бръчков
2.3 Димитър Ст. Бръчков
2.4 Георги Ст. Бръчков
2.4.1 Светослав Г. Бръчков = Наталия Петровна Паренсова, дъщеря на генерал и министър на вътрешните работи.
2.5 Стерьо Ст. Бръчков
2.6 Бицка Ст. Бръчкова
2.7 Златан Ст. Бръчков, завършва в Цюрих - Швейцария, първият председател на техническата служба-Варна и член на УС на БТПараходно дружество. Кмет на Варна 25 април - 23 окт. 1922, строи пристанището; депутат.
2.8 Йордан Бръчков, началник гара "Царева ливада".
3. Иван Ив. Бръчков
3.1 Христо Ив. Бръчков, преселва се в София.
4. Цоньо Ив. Бръчков
4.1 Христо Ц. Бръчков, разузнавач /с пощенски гълъби/ през РТВ 1877-78. Съратник на Г. Раковски, Л. Каравелов, Левски и Хр. Ботев. Четник във Втора Белградска легия 1867. Подпомага финансово Ботевата чета, Опълчението и Софийския университет.
5. дъщеря ? Бръчкова
6. дъщеря ? Бръчкова
# Ласин, Илия [сродник]. Родът Бръчков, 10 ок. 2008.- www.lassin.wordpress.com; Славчева, Дияна. Илия Бръчков и неговата фамилия.- в "Десант" (Бургас), 5 дек. 2012. Вж Христов Георги. Свищов в миналото ...1936; Балашев, Ангел. Свищов преде 60 и повече години. С., 2007.
# Данните се нуждаят от уточнения !
събота, 1 декември 2012 г.
БОЕВ / ЕКЗАРХ (Ст. Загора)
Стоил Боев, търговец и "владически екзарх" - епитроп на владиката в Ст.Загора.
Ι
1. Александър Ст. Боев [*Ст.Загора, 1808+27 септ. 1891,София], с прозв. Екзарх, Екзархов преди 1858; учи в Букурещ /гръцката Бейска академия/, откъдето и другото прозвище Бейоглу и в Будапеща /немско училище/ и Мюнхен; следва математика в Париж 1836-? и медицина ок. 1843. Придружител и преводач на французина Жером Бланки, в пътуването 1841-42 му през българските земи. От Париж заминава 1847 за Петербург с титла "княз български" в паспорта, Руското правителство му възлага да разпределя 10,000 рубли за учащи се българи. Деец за българска църковна независимост. Аташе на турското посолство в Париж 1866-76. Префект на Пловдив след 1878, един от кандидатите за български княз 1879 и 1886. Член на Върховния административен съд в Източна Румелия. Преселва се в София 1885. Спомощник 1856. Сътрудничи на в. "Левант Таймс". Издава "Священое и божественое евангелие" 1858, редактира в. "Цариградски вестник" 1850-60. Преводач от френски на "Младата сибирянка" /от Ксавие дьо Местър/ 1851. Автор на "Напис ради болгаров" 1843 /"Гласът на България" английски вариант и "Истинний глас на България" българска издание 1853/.
1.1 Иванчо Ал. Екзарх
1.2 дъщеря? Ал. Екзарх = Светослав Н. ТЪПЧИЛЕЩОВ [*1856+1910]
2. Георги Ст. Боев, свещеник, жив 1852.
2.1 Ирина п.Георгиева Екзарх(ска) [*Ст. Загора], преводачка на "Памела уженена" /драма от Карло Голдони/ 1852 и 1853, от френски - "Проказаний на градат Аост" /повест от Ксавие дьо Местър/ 1853. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1852, 1854-55. Превежда и публикува писма 1854-55. Автор на предговори "Към моите соученици приятелки, моми и булки" и "Предмет на комедията".
Сродник на Ал. Екзарх - Сава Бойчев Екзархос [*Ст. Загора], учител в гр. Мачин 1858-59.
# БВИ. С., 1988, с. 235; .РБЛ. С., т. ΙΙ, с. 12-13; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 267-268.
понеделник, 26 ноември 2012 г.
БАЖДАРОВ (с.Горно Броди, Серско)
Г. Баждаров
Ι
Дим(к)о Г. Баждаров, жив 1903 = Мария Георгиева Никова [с.Горно Броди +1888]; ΙΙ. ?, в Г.Броди ок.1903
I
1. Георги Д. Баждаров [*с.Г.Броди, Серско, 8 февр. 1881+1929], журналист; учи в Сяр 1889-95 при Д.Т.Страшимиров и Хр. Матов, Солун 1896-99 /прогимназия и гимназия/ при Иван Гарванов и Битоля 1899-1900-? /гимназия/; завършва история и география в Софийския университет 1901-?. Учител в - с.Крушево, Серско 1900-01, Солун 1908-13, Варна 1913-15, София 1915-16 и 1918-20. Член на ВМРО, съратник на Гоце Делчев, секретар на чета 1902-1903 при Илия Кърчовлията и на ВМРО в Крушево 1901; касиер на Македонските братства в София. Съучредител на Македонския научен институт и подпредседател 1927-?. Редактор на в. "Учителски глас" 1910-12, сп. "Искра" 1911-12, в. "Македония" 1919-23 , в. "Независима Македония" 1923-26, в. "La Macedonie -. Macedoniа". Сътрудничи на в. "Родина" /за костурските българи/, сп. "Македонски преглед", в. "Илинден" 1907 /за Петър Васков/, в. "Свобода или смърт" 1908 /за Стоян Божов/. Съавтор на "Революционната борба в Македония" 1917. Автор на - "Македония в културно-политическия живот на България", "Духът на Македония" 1923, "Die Macedonische Frage" 1925, "Горно Броди" 1929 /посветена на родителите си, покойници/, "Моите спомени" 1929 /т. 1 и 3/, "Из македонската земя". Убит от привърженици на Иван Михайлов = Василка Михайлова [*Одрин], с.Крушево, Серско 1900-02..
1.1. Димко Г. Баждаров
1.2. Иван Г. Баждаров, преди 1897 в София, работник в Захарната фабрика ок.1901 и Варна.
2. Марин Г. Баждаров, при него слугува Илия Кърчовлията - комитата. # Баждаров, Георги. Моите спомени 1929; Куманов, Милен. Македония, С., 1993, с. 23;
вторник, 20 ноември 2012 г.
ПОПОВ / ПОПТОДОРОВ (с.Дивотино, Пернишко)
Тодор, свещеник
Ι
1. Михаил Попптодоров, преселва се в София. През Априлското въстание е затворен
1.1 Стоян М. Попов [*с.Дивотино - Пернишко, 21 юни 1865+31 дек. 1939, София ], писател с псевдоним Чичо Стоян 1898; учи ? /4 отделение/, забягва в Лом /сладкар/, Г.Оряховица /семинария/ - избягва. Доброволец в Сръбско-българската война 1885 и Балканската война 1912. Секретар на македонското дружество 1901, окръжен съветник в Одрин 1916, цензор, член на Върховния контролен комитет в София. Театрален деец - организатор на театрални представления /Пловдив 1892/, финансира театралните групи "Просвещение" ?-1892 и "Зора" 1896, съосновател на театрална група "Съгласие", режисьор, драматург и актьор /в театралните групи "Просвещение" ?-1892, "Искра" 1892-93 "Сълза и смях" 1893-?, филм 1922, в ролята на Бай Ганьо/. Фолклорист - събира, пресъздава и издава кралимарковския епос 1901 (1908, 1916, 1919). Преводач от сръбски, заедно със съпругата си. Редактор на в. "Звездица" 1926-27. Сътрудничи и на сп. "Ден" 1894, сп. "Звездица" 1898 в. "Славейче". Автор на "Сбирка стихотворения" 1894-95 в 2 части, "Стихотворения за деца" 1898, "Детска китка" 1898, "Мара" 1898 /поема/, "Мехурко" 1900 /приказка в стихове/, "Лирически песни" /съавтор със съпругата си/ 1923, "Народни раздумки" 1906, "Правото и кривото" 1908 /приказка в стихове/, "Ергенски раздумки" 1909, "Нашенски раздумки 1909, "Шопски разтухи" 1910, "Ивайло" 1913 /поема/, "Под шрапнелите" 1913, "Из мъртвия град" 1919 /приказка/ = Роза Михайлова Емануилова - Попова [*София, 1879+11 апр. 1949], актриса от 1897; играе в театрална група "Зора" 1897-? и театър "Сълза и смях" 1900-02 из Кюстендил 1897 /в ролята на Лукреция Борджия/, Северна България 1897-98, Пловдив 1905-06 /директор - режисьор/, София /Народен театър и в свой театър/, Русе /директор - режисьор/, Белград 1902, Виена 1906-08. Превежда пиеси от Ибсен, Стриндберг, Зудерман. Сътрудничи на сп. "Български преглед" 1899, сп. "Летописи", "Звезда". Съавторка със съпруга си 1901 и автор на "Орлица" 1939 /разкази/, драматична поема "През бурята" 1900 и драмата "Завет". На нейно име драматичен театър "Роза Попова". Брак от 1895.
2. ? Поптодоров, телохранител на княз Александър Батемберг, връща от Лом племенника си.
# РБЛ. С., т. 3, 1982, с. 113-115 и 2 сн.; Корфонозова, Мариана. Роза и Стоян Попови - жива приказка за любовта. - в. 3В, 2010, бр. 52 и 3 сн.
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
ЯНКОВ (с. Загоричане, Костурско)
Рк Янко Динков
Ι
Анастас Янков Динков [*с. Загоричане-Костурско, 1 авг.1857+2 апр.1906, с.Влахи-Мелнишко], войвода, полковник. Учи в Загоричане и Цариград /българското училище/ ?-1875, Военното училище в София 1878-1880. Доброволец в Сръбско-турската война /младши унтерофицер/ и в РТВ 1877-78 /Пета опълченска дружина/. Ранен при Шейново. Участва в Сръбско-българската война 1885. Награждаван е с ордени - сръбски 1876 и руски "За храброст" 22 юни 1878, български "За храброст" 1885. Служи в 9 Берковска дружина /поручик/, 19 п. Шуменски полк /командир на дружина/, 21 Пловдивски средногорски полк, в Добрич /ротен командир. Член на ВМОК 1886 и председател на Македонския комитет ок.1902, войвода на чета в Горноджумайско от есента 1902 и Мехомийско 1903 и освобождава с.Белица. Загива в сражение с турска войска. На негово име - стихотворение "Полковник Янков" от Иван Вазов = Мария Попгеоргиева ФУТЕКОВА, сестра на Райна Княгиня.
I
Коста Ат. Янков Пловдив {*11 ян.1888+21 апр.1925,София], майор. Учи ?, завършва Военно училище в София ?-1908. Участва в Балканската война 1912 и Първата световна война. Съучредител на Народния съюз на запасните офицери и подофицери. Замесен в атентата на софийската черква "Св.Неделя" 1925. Член на БРСДП т.с. от 1908. Редактор на в. "Народна армия" ок. 1921. Убит при престрелка от полицията = Стела Димитър Благоева.
# Михайлов, Димитър. Полковник Анастас Янков...- в. "3В", 2010, бр. 30 и сн. на Анастас във воеводска униформа.
сряда, 7 ноември 2012 г.
ПОПНЕЙЧЕВ (Батак)
Любен Паунов = ?, избягва в Еледжик 1876.
Ι
Рк 1. Нейчо Л. Паунов [*Батак,1821+1876, Батак], свещеник в Батак до 1876, който отслужва молебен за начало на въстанието 22 април 1876, убит от турците.
1.1 Тодор Попнейчов [*Батак, 1844], учител; учи в - Батак - 3 г., Пещера - 2 г., Пазарджик 1862-64. Учителства в Батак 1865-66. Занимава се със земеделие и търговия. Петдесетник в Априлското въстание 1876 и успява да се измъкне от клането с майка си и стринка си. След РТВ е асесор 1878-? при съдията в Пещера, кмет на Батак и поп.
1.2-8 дъщери ? Попнейчови.
2. ? Л. Паунов = ?, избягва в Еледжик 1876.
# Венедиков, Йордан. История на възстанието в Батак 1876. С., 1929; БВИ. С., 1988, с. 538; в. "Антени" 15 авг. 1979, с. 15 и сн.
понеделник, 5 ноември 2012 г.
БЕНЛИ (Шумен)
?, [*с. Дивдядово, Шуменско]
Ι
Рк Атанас /Танас/ ?, с прозв. Бенли "Бенката, Пъпката" [*Шумен, 1780], търговец и във Влашко - гр. Мачин и гр. Галац ок.1822 = Мита Иванова [*Шумен], дъщеря на касапина Иван.
1. Маринчо Ат. Бенли /Бенлиов/ [*Шумен, 1809 +1 окт.1875, Букурещ - Румъния], търговец, крупен дарител и хаджия; учи в Шумен при даскалите Димо Щеров 1816-?, Кольо и Нони ?-1822. При баща си в Галац ок. 1822-23, в Цариград работи в аптека - 1г. Преселва се във Влашко от ок. 1830 - закупува влашката поща и къща в Букурещ, арендатор на мошии. Член на Букурещкия комитет за набиране на българи - доброволци за Кримската война. В Белград застава зад исканията на българите, легионери във ΙΙ легия 1867. Издържа финансово образованието на племенника си Панайот Волов в Румъния и Русия. Финансира училища в Шуменско, подарява чифлика си в Румъния на Добродетелната дружина. На негово име улица в София 31 март 2011.
2. Димитра Ат. Бенли [*Шумен, 1818] = Димитър Алексов Провадалиев, от род МОМОВ [*Преслав, ок.1810+1896]. Имат 3 деца - Никола *1835, Сава *1840 и ?
3. Василка Ат. Бенли [*Шумен] = Вичо /Банко ?/ Симеонов, с прозв. Вола [*Шумен, 1818]. Имат 7 деца - Панайот ВОЛОВ [1847/50/51/53 +1876], революционер и Вичка.
4. Станка Ат. Бенли [*Шумен], най-малка сестра.
# Георгиев, Георги Ст. Маринчо Бенли.- В: МПИ. С., 1983, с.109-111; Вж Момов, Васил. Родовата памет на Момови. С., 2010.
петък, 2 ноември 2012 г.
СТАНЧЕВ (Търново)
1. Петър Станчев [*Търново, 1850/1854 + 20 апр. 1913], учи в Търново /основно/, Габрово /класно/, Цариград /военномедицинското училище/. Учител в - Цариград 1871-74, Мустафа паша /сега Свиленград/ 1874, Одрин 1875-76. В Свиленград основава българско братство "Наука" 1874. Театрален деец 1874-76. Арестуван пролетта на 1877, затворен в Одрин, осъден на смърт в Цариград, впоследствие присъдата е заменена с "вечно заточение" в гр. Триполи - Либия до 1878. Окръжен управител след 1878 на Варна и София, депутат 2 мандата. Емигрант в Петербург - Русия през 90-те. Редактира в. "Светлина", сътрудничи на сп. "Читалище" 1872, в. "Век" 1874-76, в. "Напредък" 1875, в. "Източно време" 1875,, в. "ХХ век" 1876. Автор на пиеса "Ясен Ι" /по повестта на поляка Зигмунд Милковски/ - играна в Цариград 1874; "Спомени от Триполи и Бенгази (1877-78)" 1911 и стихове.
2. Димитър Станчев, опълченец през РТВ 1877-78.
# Бележити търновци, с. 154-155; в. "Велико Търново" 1979, с. 14; БВИ. С., 1988, с. 613; Жечев, Николай. Петър Станчев - труженик на две епохи.- в. "Трета възраст" 2010, бр. 36 и сн.
вторник, 30 октомври 2012 г.
ТАХЧИЕВ / КАРАИВАНОВ (Карлово)
Тинко /Христо/ Тахчиев = Гена
I
Рк Иван Т. Тахчиев [*Карлово], с прозв. Кара Иван, майстор на чешми.
Ι
Генчо Караиванов = Мария Хитюва /Хитева/ ПАПАЗОВА [*Карлово]
1. Христо Г. Караиванов
2. Васил Г. КАРАИВАНОВ, златар в Карлово = Евдокия. Имат 8 деца.
2.1. Генчо В. Караиванов, абаджия и ханджия = Ана Пеева. Имат 7 деца..
2.1.1 Евдокия Г. Караиванова
2.1.2 Еленка /Ненка/ Г. Караиванова
2.1.3 Васил Г. Караиванов
2.1.4 Мария Г. Караиванова
2.1.5 Христина Г. Караиванова
2.2 Христо В. Караиванов [+1874, с. Синджирли, дн. Веригово - Пловдивско], с духовно име Василий , архимандрит, хаджия, таксидиот на Хилендарския монастир н Ст.Загора; убит.
2.3 Гана В. Караиванова = Димитър /Мито/ Фъргов, гайтанджия. Имат 5 деца - Вида [+мома], Гавраил, Мария, Георги - учител от 1872, Гина.
2..5 Атанас В. Караиванов, златар, заклан от турци през Страшното = Стойка Добрева.
2..5.1 Иван Ат. Караиванов
2.5.2 Пена /Нона/Ат. Караиванова
2.5.3 Васил Ат. Караиванов
2.5.4 Георги Ат. Караиванов
2.5.5 Мария Ат. Караиванова
2.5.6 Христина Ат. Караиванова
2.5.7 Евдокия А Караиванова
2.6 Дона В. Караиванова = Тодор Чардаклиев. Имат 6 деца - Стойна, Георги [+ дете], Христо, самарджия [+Тулча], Мария [+дете], Гина [+мома], Васил, фелдшер.
2.7 Пейо В. Караиванов, хаджия; кръчмар и търговец в Олтеница - Румъния = Катерина /Екатерина/ х.Лилова Гургулова.
2.7.1 Гена П. Караиванова
2.7.2 Иван П. Караиванов
2.7. 3 Васил П. Караиванов, търговец в Олтеница. опълченец 1877-78 [+Румъния] = ?. Брак в Румъния.
2.7.4 Мария П. Караиванова = Иван Христов Фурнаджиев, гайтанджия и търговец. Имат 5 деца - Христина, Григор, Георги, Никола, Васил [+ дете].
2.7.5 Лала П. Караиванова
2.8 Мария В. Караиванова.
# Караиванов, Петър Василев. Родови корени на Васил Левски.
сряда, 17 октомври 2012 г.
ИВАНАКИЕВ (с.Арбанаси, Търновско)
Рк Иванакий [*Арбанаси] - хаджия, след смъртта на съпругата си се замонашва под името Йоаникий в Преображенския монастир = ?
1. Теодосий, с прозв. Килифарски [*1810+11 ян.1893, Преображенски монастир], духовник - йероманах; послушник от ранна възраст и монах в Килифарския монастир. Настоятел на Лясковския монастир 1858-62. Приютява 1862 в манастира 70 бунтовника, водени от х. Ставри Койнев /пратеник на Г.С.Раковски/, за което е осъден на заточение в Диарбекир до 1877; след това в Преображенския монастир до 1893. Донася от българската черква в град Диарбекир Евангелие от 1836, което подарява на йеромонах Пахомий Стоянов - игумена на Дряновския монастир и председател на РК. Хаджия, като по-голям син, вероятно заедно с баща си е посетил Божи гроб - Йерусалим.
2. Йоасаф, с прозв. Килифарски [+1877, Диарбекир], духовник - йеромонах; послушник и монах в Килифарския монастир. Сънастоятел на Лясковския монастир 1858-62. Включва се в подготовката на Хаджиставревата буна 1862, за което е осъден на заточение от края на 1862 до смъртта си в Диарбекир, където се разболява. Хаджия.
# Христов, Христо Ив. Кой наистина е отец Теодосий ?- в. "АБВ", 1982, бр. 30; Архимандрид Горазд. Кой е отец Теодосий Преображенски.- в. "АБВ", 1982, бр. 11. Вж и в. "Антени" 23 авг. 1989.
# Хипотеза - не е изключено Йоаникий, игумен на Лясковския монастир "Св. Петър и Павел" през 1868 /и спомощник/, да замества синовете си, докато те са на заточение.
вторник, 16 октомври 2012 г.
ЯРАНОВ (Кукуш)
Мицо Яранов [*Кукуш], медникар = ?[*Кукуш]
Ι
Атанас М. Яранов [*Кукуш, 1880+1964], завършва икономика в София и правни науки в Лайпциг и Женева (докторат); преподава 1913-21 в СУ, търговски консул в Цариград, Берн и Стокхолм. Автор - на книги /по икономика, стопанска география - "Стопанската политика на България от 1878 до 1928" 1934, "Солун като стопанско средище" 1934 и лингвистика - "Илюстриран френско-български речник", "Френско-български речник"/, на пиеси /"Балдуин" 1946/ и драматизирани поеми = Мария [*15 апр. 1886+ ок.1913], завършва френски колеж в Солун, учи рисуване при Буфети. Нейна картина - "Молещият се Исус ...." е наградена и поставена в гимназията в Солун.
1. Димитър Ат. Яранов [*Солун, 8 окт.1909+14 авг.1962], професор-географ от 1939; учи в София /основно ?-1925, гимназия 1925-29/, завършва география ?-1933 в СУ и Хумболтовия университет в Берлин (докторат) 1933 и специализира геоморфология в Париж 1936. Преподава физическа география 1936-? и 1948-49 в СУ, обща геоморфология в Берлин 1942-?, Белград 1947 и Скопие 1947. Културно аташе в Берлин 1942-?. Партизанин в Югославия 1944. Автор на "Страници из историята на сръбско-българските отношения" 1934, "Беломорска Тракия и Приморска Македония. Ι. Обща част" 1938, "Средиземноморските земи. Географски очерк. ч. Ι-ΙΙΙ" 1939, учебник "Обща геоморфология" 1945, "Тектоника на България" 1960. Главен геолог - 1949-59 в Министерството на електрификацията и 1959-? към Главно управление по геология и минерални ресурси; зам.-директор на Научния институт за геоложки изследвания.
1.1 Атанас Д. Яранов [*София, 3 юли 1940+14 авг. 1988], с прозв. Шаро, художник; учи в София /средно ?-1959/, завършва 1959-65 живопис в София.
1.1.1 Димитър /Митко/ Ат. Яранов [*1965], художник, учи в София /Художествена гимназия/, завършва живопис в Художествената академия. Изложби /самостоятелни/ - в София 1990, 1991, 1995, 2000, 2002; Брюксел 1993; Варна 1998; Скопие 2007.
1.1.2 Ива Ат. Ярянова [*1975], художничка
1.2 Христо Д. Яранов [*София, 1943+1997], художник.
1.3 Минчо Д. Яранов [*София, 1946+2008], художник; завършва Художествената академия.
1.3.1 Вяра М. Яранова, авторка на родово проучване 2012.
# Яранова, Вяра. Ярановият род.- сп. "Родознание", 2012, № 1-2, с 217-235 и 2 ил.
неделя, 16 септември 2012 г.
СТАНЕВ (с.Медвен, Котленско)
Никола Станев, свещеник
Ι
Васил п.Н. Станев [+Медвен,Котленско], поп от 1839 в Медвен = Бойка Прондева.
1. Николай п.Василев Станев [*Медвен,1815+1900], поп в Медвен 1857, 1860 и спомощник 1857 /"Ковчег цветособрания"/ = Тиха Желязкова [*1822+1900].
1.1 Васил п.Н. Станев [*Медвен,1844+1917,Медвен], търговец = I. Йовка Иванова [*1850+1920]; II. Мария Лолова [*1850+1885].
1.1.1 Гана В. Станева = Люцкан Делииванов.
1.1.2 ХристоВ. Станева
1.1.3 Иван В. Станев
1.1.4 Мария В. Станева = I. Лазар Иванов; ΙΙ Тодор Йорданов. Има 2 сина от двата брака по един - Спас и Павел.
1.1.5 Господин В. Станев
1.1.6 Никола, В. Станев от ΙΙ брак
1.1.7 Бойка /Бона/ В. Станева
1..1.8 Георги В. Станев
1.1.9 Стефана В. Станева = Кючукивванов.
1.1.10 Тиха В. Станева = Бъчваров
2. Йордан п.В. Станев [*Медвен +1878] = Йордана Петрова.
3. Христо п.В. Станев [*Медвен, 1830+1902] = Куна Пенкова [*1842].
# БВИ. С., 19881 с. 104, 467; Хен Sarv - geni.com 12.08.2012
СТАНЕВ (Одринско)
Господин Станев [*Одринско, ок.1850 +6 ян.1927,Ст.Загора], с прозв. Бакърджията и Поборника. Участник в Априлското въстание 1876. Заселва се в с.Обруклии, дн. Обручище - Ст.Загорско. Майстор и търговец на стоки от бакър "мед"в Карлово и Панагюрище 20 април 1876. Като четник при Георги Банковски е ранен /лява ръка/ в Тетевенския балкан и заловен при засада. Отведен в Пазарджик, разпитван 3 месеца, осъден на смърт чрез обесване, но пратен на вечно заточение в Акия 1876-78. След РТВ се завръща в с. Обруклии = ? Брак след 1878. Имат 6 деца - 3 сина и 3 дъщери.
1. Тодор Г. Станев, участник в Балканската война, от която остава инвалид. Основател на партийната организация в с. Обручище 1919 и член на ръководството й.
2. Неделя Г. Станева, била е на 8-годишна, когато отпускат пенсия на баща й.
# Радичев, Стоян. Господин Станев.- МПИ. С., 1983, с. 67-69.
петък, 14 септември 2012 г.
ВАРДЕВ (Якоруда)
Стефан Вардев
Ι
Никола Ст. Вардев [*Якоруда, февр. 1834+ септ.1915], с прозв. Вардето. Книжар,; учи в Якоруда при п.Стойко Грашкин ц/Якdоруда, 1811], занимава се с търговия, съосновател на първата книжарница в София ок 1867-68, съставя и разпространява "Народна песнопойка" с хайдушки песни и песента "Вятър ечи, Балкан стене" на Добри Чинтулов, учебни пособия, географски карти из Софийско. Поддържа връзки с издателите Хр. Г. Данов и Драган Манчов. За дейността си е арестуван ноем. 1877 и осъден на смърт. Неговият съдружник Стоян Неделчев Табаков е обесен 15 ноем. 1877, а той с хитрини успява да дочака руските войни. Посещава Йерусалим със земляка си Ст. Н. Табаков - хаджии 1864. След РТВ 1878 е съдебен заседател, съдия в Апелативния съд и адвокат. Отваря в София първата печатница за художествена литература, дарител 1914 на якорудското училище 3000 златни лева. На негово име - улица в Якоруда = Елена.
1. Стефян Н. Вардев [*ок. 1857+ преди 1940], пренася писма на РК между Драгалевския манастир и София. След 1878 работи в печатницата на баща си.
2. Катерина Н. Вардева [малка през 1877, жива 1940 в София].
Сродници
- Борис Стефанов Вардев [*София, 21 окт. 1976, депутат от НДСВ.
- Стоян Недлчев Табаков [*Якоруда, +15 ном. 1877,София], книжар. "Братончед" на Н. Вардев.
- Хенрих Георг Кьохел [Германия, 65-годишен - 2012]; вирусолог в Гьотинген. Родство "по мйчина линия".
# Помадова, Виолета. София. С., 1959; Първите книжари в София.- в. "АБВ", 1980, бр.43; Александрова, Сашка. Наследник на български революционер ....- в. "Борба" (В.Търново), 31 юли 2012; Вж София - древна и млада.С., 1980;.
сряда, 12 септември 2012 г.
НАУМОВ (Ст.Загора)
Михаил Наумов
Ι
Димитър М. Наумов [*Ст.Загора, 12 ян. 1851+23 юни 1884,Ст.Загора], агроном; учи в Ст. Загора ?-1868 /петокласно/, Цариград 1868-70 /Роберт колеж/, гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ - тук е съученик с Ангел Кънчев, завършва земеделие в Лайпциг и Хайделберг - Германия. основава 1 февр. 1883 и редактор на Първия български селскостопански в. "Земеделец"; В България в с. Шамлий /днес с.Горно Ботево, Ст.Загорско/ ок. 1876. Отправя писма-протести до Граф Игнатиев и Ю. Скайлер, английски консул в Цариград за тежкото положение на българите. През РТВ 1877-78 е преводач в щаба на руската армия. Вицегубернатор на Одрин след 1878, в Ст.Загора е председател на Окръжния съд и общински съветник - защитава интересите на селяните в Новозагорско. Депутат - предлага законите за земеделския данък, земеделските каси и горите. Инициатор на откриването на земеделското училище в Садово и промишленото училище в Сливен. Сътрудничи на в. "Земеделец". Умира от туберкулоза. На негово име - улица в Ст.Загора и читалище в с.Преславен - Ст.Загорско.
# Майноловски, Симеон. Димитър Наумов.- В: МПИ. С., 1983, с. 75-77. Вж.Енчева, Ст. За един от строителите на Нова България - Димитър Наумов.- сп. "???", 2007, № 4.
понеделник, 20 август 2012 г.
БЪЧВАРОВ (с. Медвен, Котленско)
Димо Бъчваров
1. Господин /Буньо/ Д. Бъчваров [*с.Медвен,1835+1895, Медвен], с псевд. Мълчаливий, Един ерген с рус перчем от с. Медювен; учител и книжовник; учи при даскал х.Димитър Куцар Кехайов в с. Медвен и в Сливен 1849-51. Учителства в с. Медвен 1852-58 и 1861-64, Айтос 1862-71? и Айтоско 1878-82. Учител на Захари Стоянов и Васил Ат. Лолов. Деец за църковна независимост - прогонва владиците Вениамин и Василий Анхиалски. Кореспондира с П.Р.Славейков. Пише стихове "За медведенската школа", "Васильовден" 1860, "Драганизъм". Сътрудничи на в. "Время", "Македония", "Цариградски вестник" 1860.
2. Желязчо Д. Бъчваров [*с.Медвен + преди 1878], в Айтос /Орлово/ ок. 1862.
3. ? Д. Бъчваров [*с.Медвен + преди 1878]
4. ? Д. Бъчваров [*с.Медвен + преди 1878]
# Чирпанлиев, Стефан. Господин Бъчваров.- В: МПИ. С., 1983, с. 64-66; БВИ. С., 1988, с. 97-
петък, 17 август 2012 г.
ДЖЕЛЕПОВ (с.Звездец, Малкотърновско)
Рк Стоян, с прозв. Джелепина, чорбаджия.
1. Георги Ст. Джерепов [*с. Гьок тепе = Звездец, М.Търновско, 1810 +5 септ. 1876, с. Атанаскьай = Атанасово, Бургаско], учител и свещеник; учи в местното училище ?-1815, Самоков 1815-?. Учителства в родното си село преди 1836 и Бургас 1867-?. Свещеник в с.Гьок тепе 1836-?, Созопол, Бургас 1867-69, Айтос ок.1876. Деец за независима българска църква от 1867 в бургаския край, основател на българската черковно-училищна община в Бургас, като дарява своята къща 1869 = ? [*с.Паничарево, Бургаско]. Брак преди 1870. Имат 8 деца - "синове и дъщери".
1.1 - 4 синове
1.2 - 8 дъщери
# Маджаров, Панайот. Георги ДжлеБов.- В: МПИ.С., 1983, с. 49-51; БВИ. С., 1988, с.189.
сряда, 15 август 2012 г.
БОШНАКОВ (Горна Орховица)
Гатьо Бошнаков
1. Георги Г. Бошнаков [*Г. Оряховица, 1844+29 септ. 1919,София], учител; учи в Г.Оряховица. Учителства в Долна Оряховица 1859--65, Свищов 1865-67, Г. Оряховица 1872-78. Член на РК-Г. Оряховица, четник при Филип Тотю 14 май 1867, за коего е арестуван, осъден на 10 г. затвор и заточен в Диарбекир 1867, помилван дек. 1872. Деец през Априлското въстание 1876 и РТВ /преводач към 13 кавалерийска дивизия от 13 армейски корпус/ 3 юли 1877-12 апр. 1878. Награден с орден за храброст 1880. Кмет на Г. Оряховица /ок. 1882 ?, 1897, 1898-99/, окръжен управител на Силистра, депутат. На негови име - улица в Г. Оряховица.
2. Атанас Г. Бошнаков [*Г. Оряховица], учител; учи в в Елена при Иван Момчилов. Учителства в Тулча 1865-70.
3. Никола Г. Бошнаков [*Г. Оряховица + май 1865, Свищов], учител в - Долна Оряховица 1859-64, с. Сергювец = Първомайци, Търновско 1864 и Свищов 1865.
3.1 Георги Н. Бошнаков [*Г. Оряховица, 17 ноем. 1862], генерал-майор; завършва Военното училище в София ?-1885 /подпоручик 1885/. Дружинен адютант през Сръбско-българската война 1885, командир на 8 п. дивизия 1916-17.
4. Тодор Г. Бошнаков
# Генова, Мария. Георги Бошнаков.- В: МПИ. С., 1983, с. 44-46; БВИ. С., 1988, с. 86-87 и сн. на Георги;.
СТОЙКОВ (Твърдица, Новозагорско)
Рк Стойко Петров, с прозв. Терзията. Член на РК-Твърдица. Посреща в дома си В. Левски и Хр. Ботев.
1. Стефан Стойков Петров [*Твърдица, 1848+1894], воевода на Твърдишка чета през Априлското въстание 1876; свещеник в Твърдица през 60-70 г. и Нова Загора.
2. Симеон Стойков Петров [*Твърдица, 1851+1940, Анхиало, сега Поморие], капитан он руската армия; учи в Москва //юнкерско пехотно училище 1868-69. Учи в Одеса /богословие/ преди 1868, завършва медицина в Париж. Участва в РТВ 1877-78 и Съединението 1886, депутат 4 мандата - УС 1879, 8 НС, 1923-25. Създава медицинската служба и поща в Твърдица. Автор на спомени "Житие" в 2 части 1886. На негово име - улица в Поморие = Генка. Имат 11 деца /5 сина и 6 дъщери/.
2.1-4 ?
2.5 Костадин /Коста/ С. Стойков [+1944] = ? Чернева (Еленско).
2.5.1 Надежда К. Симеонова, учителка по химия и физика, активен деятел на БЗНС, публицист = Сивенов. Имат 2 деца.
2.5.2 дъщеря ? К. Симеонова
2.6-11 ?
Родственица - Мария Овчарова, внучка 2008.
# Симеонова-Сивенова, Надежда (родственица). Родолюбците Стойкови воювали и работили за свободна България.- в. "Трета възраст", 2008, бр. 7 и 3 сн.; БВИ. С., 1988, с. 623. Вж Стоянов, Тодор. Твърдица в миналото. 2007, "Родословно дърво" в Твърдица 2008
събота, 11 август 2012 г.
РАЙНОВ (Котел)
А. Йордан /Дачо/ Райнов, хаджия и спомощник 1837.
Ι
Райно х.Дачов = I. ? Кътьова Баева, сестра на Гаврил Кръстевич; II. Иванка Пенева [1841 +1925].
I
1. Божил Райнов х.Дачов [*Котел, 21 юли 1857 +6 ян. 1941, София], учител и публицист. Учи в Котел - 4 г., Габрово - 3 г., Одеса /семинария/ и Киев /семинария/ 1873-76; завършва литература в гр. Лиеж - Белгия 1876-78. Учител в - Котел 1878-80, Русе 1880-81, Солун 1881-83 и директор, Силистра ок.1885, Варна ок.1889, Видин, Шумен и София 1923-28. Секретар на българската община в Солун ок. 1881, окръжен управител в Кюстендил 1884 и Шумен 1887, депутат 1890-93, директор на Държавна печатници-София 1914-18 и на Кооперативна банка 1918-22. Издава с Трайко Китанчев I български вестник в Солун 1882. Преводач на У. Шекспир /"Отело", "Хамлет" и "Макбег"/. Основател на в. "Народно съзнание" 1887-88 и 1895-1902. Редактира вестниците "Вестник за политика и книжовност", "Свободен гражданин" 1896-97 и "Сила" 1898-99 и 1900-02. Сътрудничи и на в. "Пролет". Автор на спомени 1934 /ΙΙ изд. 1981/ и стихове. Дете от I брак = ? Брак от 1897.
1.1 Вена Б. Райнова
1.2. Алеко Б. Райнов
1.3. Коста Б. Райнов [*1909+1987], оперетен артист.
1.4. Олга Б. Райнова
1.5. Райна Б. Райнова
6. Димитър Б. Райнов
7. Божил Б. Райнов
8. ?
2. Цона Райнова, от ΙΙ брак.
3. Мария Райнова
4. Кера Райнова
5. Стефана Райнова
6. Захари Райнов, доктор.
Б. х.Добри Райнов, спомощник 1837.
В. х.Жечо, Райнов, спомощник 1837.
Г. х.Панайот Райнов, спомощник 1837.
Вж Райнови от Котел
- Вичо Иванов - учител 1840-65,
- Христо - учител и спомощник 1868 /"Митарства"/,
- Сава - учител 1874.
# Икова, Иванка. Божил Райнов.- В: МПИ. С., 1983, с. 23-25; БВИ. С., 1988, с. 567, 568; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 215; Дяконова, Светлана.- geni.com 26 ян. 2010. Вж. сп. "Родознание".
сряда, 8 август 2012 г.
ЛЕВКОВ (с.Карабунище, Велешко)
Атанас Левков
1. Звезда Ат. Левкова, отвлечена от турците преди 1860.
2. Георги Ат. Левков, с псевд. Бранислав Велешки [*с. Карабунище-Велешко,1825+17 май 1919, Пловдив], четник, опълченец през РТВ 1877-78 в 4 рода 4 дружина и просветител. Забягва в Белград - Сърбия ок. 1860, където се среща с Хаджи Димитър, В. Левски, Ст. Караджа, П. Хитгов и Ильо войвода. Участва в Ι белградска легия 1862, като телохранител на Г.С.Раковски и в сражението на Кале мегдан - 15 юни 1862, и във II легия 1867. В Букурещ се среща с Хр. Ботев и е спомогателен член на Българското книжовно дружество 1869. Отговорен редактор на в. "Тъпан" 1869, издава "Счастлива среща" 1870 /стихове на Величко Попов/. Автор на "Българско календарче за стена за 1872" 1871. След 1878 е пощенски раздавач в Пловдив. На негови име - улица в Пловдив = ?
2.1 Райна Г. Левкова [[жива 1919] = Николаев.
# Емануилова, Евдокия. Бранислав Велешки.- В: МПИ. С., 1983, с. 26-28. В Уикипедия е посочена за рождена година 1834 /на Бранислав/.
четвъртък, 2 август 2012 г.
КАРАИВАНОВ (Сопот)
Рк Иван с прозв. Кара Иван /Йован/, бунтовник = арменка.
Ι
Васил Караиванов
Ι
А. Петко В. Караиванов [+1856], търговец, умира от холера = Неделя Дельова Гульова, с прозв. Баба Неделя [*Сопот, 13 авг. 1826 + 1 ян. 1894, София], учителка. Учи в Сопот ок.1833-35/36, учителства в - София окт. 1858-61, Самоков 1862-64, Кюстендил 1864-65, Прилеп 1 юли 1865-68, Охрид 1868-69, Велес 1870-71 и Солун 1871-78, с. Ракитово - Чепинско 1883. Основателка на Първите женски дружества във Велес 1862 и Солун 1872 и деятелка за независима българска църква. Записва народни песни, обичаи и предания. Автор на спомени. Брак от 1845. Имат 6 деца.
1. Нонка П. Караиванова [*1843 +23 апр. 1865], учи в Пловдив 1858-60. = Иванчо Христов Велков, с прозв. Хекимина и от там ФИ Лекарски. Имат 4 сина. Внучка - Тотка.
2. Станислава /Славка/ П. Караиванова [*Сопот, 8 май 1853 +1926, София], с псевд. Балканска и Балканова 1872, учителка в - Битоля 1867-68, Прилеп 1868-69, Охрид 1869-70, Велес 1870-71, Воден 1872, Солун 1872-75, Кюстендил 1877-78 и Дупница. Телеграфистка в Цариброд след 1878. Авторка на стихове 1876. Издава в. Остен. Силистра, 1886. Ушиват, с майка си, знамената на БРЦК 1871 и на Малешевските въстаници 1876 =? [*с. Пъндъкли, дн. с. Васил Левски - Силистренско], чиновник в Сметната палата. Брак от 1878/79.
3. Катерина П. Караиванова, учителка в Битоля 1867-68
4. Добра П. Караиванова [*27 дек. 1886]
5. Мария П. Караиванова = Христо Апостолов, търговец в Пловдив.
6. Петко П. Караиванов [*185?], военен. На военна служба от 1878, подпоручик 1880, поручик 1883, капитан 1885, майор 1885. Ковандир на 21 пех. Средногорски полк. Удостоен с кръст "За храброст".
Б. Христо В. Караиванов
1. Еремия Хр. Караиванов - учи аптекарство в Плавдив при д-р Наййден Брайков - копривщанец до 1861/62г. В Кюстендил от 1874.
1.1 Димитър Ер. Караиванов [*22 ян. 1882 + 26 окт. 1971]
# Друмев, Васил. Из спомените...- сп. Мак. преглед, 1924-25, № 2-3,5-6; Селищев, А. Из биографии...- сп. Мак. преглед 1933, № 4; Македонски алманах. 1940, с. 48; Колева, Петранка. Баба Неделя.- В: МПИ. С., 1983, с. 17-19; БВИ. С., 1988, с. 316, 518 и сн. на Неделя; Енциклопедия "Кюстендил" 1988, с. 215, 284 /за Станислава и Еремия и сн./; Петкова, Неделя. Спомени. С., 1987, с. 11-13,15,19,52,71,78,19,96,106-107,112-114,120,135-136; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 199 - Станислва род. 1858, вероятно печ. грешка. ГРАНИТСКИ (Котел)
Стаю, кмет на Котел 1809.
Ι
Петър Стаюв ц/ок.1790, свещеник в Котел през 30-40--те, посреща Г.С. Раковски в дома си = Анна.
1. Стаю п.Петров Стаюв [*ок.1821+ лреди 1882] = Елена Гергюва [*1837+ след 1882].
1.1 Ана Ст. Стаюва [*1860]
1.2 Петър Ст. Стаюв [*1861]
1.3 Георги Ст. Стаюв [*1863]
1.4 Васил Ст. Стаюв
2. Анастас /Атанас/ п.Петров /Петрович/, с псевд. Гранитски 1849 [*Котел, 1825+ 23 май 1879], Търново, учител и книжовник; учи в - Котел при Сава Доброплодни /съученик със Сава Филаретов, Стефан Берон и Иван Кишелски/, Сливен и Цариград /гръцка гимназия и Военномедицински лицей/. Учител и директор в Шумен 1859-62, Ловеч 1863, по френски и турски в Търново 1863-77. Коректор в печатница в Букурещ 1842-53. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1850-51 – и стихове, преводач /полиглот/ - от турски - "Сборниче за холерата" 1848 и 2 изд. 1849 /от Исмаил ефенди/; от гръцки - "Християнское поучение" 1849 /от А. Корай/,"Пития или гледание за щастие" 1849, "Знаменитаго астронома Казамий месяцослов предвещателний" 1850 /с част за "Родословие монархов в Европа"/, "Търговско ръководство" 1858 /от К. Мелас/; от френски - "Индийската хижа"1850 /от Бернарден дьо Сен Пиер/,"Павел и Виргиния" 1850 /:от същия автор/, "Гигиена" 1851 /от Орфил/ и "Училище за децата" 1852 /от Мари дьо Пренс/; "Поучителни речи на старите философи" 1854; "Практическа медицина" в 3 тома 1854 /от Д. Пиро/. Автор на "Буквар за малките деца" 1849, "Българский буквар" 1849, "Истиний глас на България" 1853 /за дейността на Александър Стоилов Бейоглу - Екзархиец/,"Кратко описание на Святата гора Атонска" 1853, "Разговори французско-български" 1859, "Житие на святаго Кирила и Методиа" 1865 /2 изд. 1870/. "Руско-български разговори" 1878 Негови ученици - Михаил Сарафов 1862-63 в Търново = Пелагия Маджарова [+1926], основателка на женското дружество в Търново.
2.1 Вангелия Ат. Гранитска = Драгия Драгиев.
2.2 Елена Ат. Гранитска [*1876]. Дом - София, ул. "Неофит Рилски" 74
3. Въла п.Петрова Стаюва [+1882] = х.Пенко Божилов. Имат 2 дъщери - Дона *1844 и Мария *1857.
# Бойчева, Къна. Атанас Гранитски.- В: МПИ. С., 1983, с. 7-9; БВИ. С., 1988, с. 162-163 и с. 615; ЕБВЛ. С., 1996, с. 198-200. Вж Котленски родове, с. 132-149.
понеделник, 30 юли 2012 г.
ДНК- проект
Спонсорът желае да бъдат тествани безплатно
хора, които произхождат от земите на днешна Македония.
Ако някой се интересува (трябват само мъже),
Координатор на проекта Мира Паунова
29 юли 2012
неделя, 22 юли 2012 г.
ЧАПРАШИКОВ (Благоевград)
Стоимен Чапрашиков
Ι
1. Георги Ст. Чапрашиков [*Горна Джумая, сега Благоевград, ок.1842 +1887, Дупница], търговец на тютюн; член на РК-Г.Джумая и участник в Априлското въстание 1876, за което е осъден на смърт, но амнистиран. Деец на църковно-училищната община. Преселва се в гр. Дупница след РТВ.
1.1 Стефан Г. Чапрашиков [*Горна Джумая, 1876 +1944, Кърджали], дипломат; завършва право в Париж - Франция. Участва в Балканската война и награден с орден "За храброст". Секретар на българската легация в Париж, пълномощен министър в Сърбия 1914-? и СССР 1918-?, дипломат в Гърция и Германия.. Състезател по конен спорт 1929-? и член на МОК. Щедър дарител на спорта в България. Основава търговска фирма "Стефан Чапрашиков и синове"
1.2 Крум Г. Чапрашиков [*Дупница, 1883 +15 септ. 1934, София], търговец на тютюн; завършва право в Гренобъл - Франция ?-1906. Четник при Яне Сандански и Христо Чернопеев. Основател на тютюнева фирма "Ориент-табак" 1931. Кмет на гр. Сандански 1909-11, депутат 1913-? в 14, 16 и 17 ОНС. Дарител на училищата в Г.Джумая, Дупница, с. Кочериново и с. Крумово.
1.3 дъщеря Г. Чапрашикова = ? Божков. Имат син Димитър, сътрудник на вуйчо си Стефан.
2. Иван Ст. Чапрашиков [*Горна Джумая, 1854 +1908,Дупница], търговец; Председател на градския съвет 1878-79. Изселва се в Дупница и там общински съветник, депутат 1893 - 4 ВНС. Дарител на училищата в Г. Джумая и Дупница.
# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 269-270.
петък, 20 юли 2012 г.
САВОВ (с. Присово, Търлновско)
Рк Сава [*с.Присово, 1822+1858], свещеник от 1849.
Ι
Иван Савов
1. Сава Ив. Савов, свещеник в Присово.
2. Димо Ив. Савов
2.1 Станко Д. Савов - хаджия
2.1.1 Димо х.Ст. Савов
2.1.1.1 Иван Д. Савов, чиновник.
2.1.2 Стефан х.Д. Савов, учител.
2.1.2.1 ?
2.1.3 Петко х.Ст. Савов, съдебен чиновник.
2.1.3.1 Иван П. Савов
2.1.3.1.1 Стайко Ив. Савов
# Станев, Никола, История ..., 1993, с. 31-39; Вж Маринов, Цоньо Ст. и Петко Д. Петков. Село край Търновград.
четвъртък, 12 юли 2012 г.
КОЧЕВ (Чирпан)
Теньо Кочев
1. Янко Т. Кочев [*Чирпан, 1839 + 3 апр. 1913,София], учител; учи в - Чирпан - при х.Агапий, Рилския монастир, Пловдив - при Йоаким Груев и Цариград. Учител в - Чирпан 1855-69 и 1871-72, Мустафа паша /Свиленград 1869-70. Основател на чирпанското читалище 1866. Член и председател на РК-Чирпан. Заточен в Диарбекир, след Хасковския процес 1873-78. След това е административен служител. Спомощник 1868 /"Поучения ..."/. Сътрудничи на в ."Македония" 1870, в. "Право" 1870, 1872, в. "Напредък" 1874-75, в. "ХΙХ век" 1876 и в. "Век". Автор на "Словосъчинение" 1868 = ?, сестреницата й е съпруга на х.Димитър Иванов Аврамов [*Чирпан,1835], учител и свещеник.
2. Георги Т. Кочев [*Чирпан, 1849 + 1923], учител; учи в Чирпан /класно/, учител в Мустафа паша /Свиленград/, Лозенград ?-1871, с. Курията - Малкотърновско и Чирпан 1871-?. Заточен в Диарбекир до 1878. След това е административен служител.
2.1 Михаил Г. Кочев [*Чирпан, 15 ян.1878 +29 ян.1940,Ст.Загора], учител и композитор; учи в Чирлан /средно/, завършва Музикална академия в Одеса. Учителства ок.20 г. в Асеновград, Чирпан и Ст.Загора 1930-?. Композира музикални пиеси, дирижира хор при дружество "Театър"- Ст.Загора. Автор на училищни песни 1910, 1920, 1921, 1927, 1939.
# Видни учители в Старозагорски окръг (1835-1944). Ст.З., 1973. с. 46-48 и сн., 66 и сн., 117-118 и сн.; БВИ. С., 1988, с. 360-361
понеделник, 2 юли 2012 г.
СТОИЛОВ (с.Подуене, Софийско)
Антон /Дончо/, свещеник.
Ι
Рк Стоил п.Антонов, свещеник = Митра х.Бонева х.ПЕТРОВА [*с.Герман-Софийско+1909].
Ι
1. Васил Стоилов п. Антонов [*с.Подуене, 29 февр. 1904+13 февр.1990, София], художник; учи в София /гимназия/ ?-1922, завършва Художествената академия в София 1922-27, специализира живопис в Париж 1928-32. Участва в изложби от 1927 до 1989 в Токио. Професор по изобразително изкуство в ИСИ 1958-?във Великотърновския университет 1964-69. Автор на портрети /"Автопортрет", "Портрет на момиче", "Гостенка" 1927 (дипломна работа), "Селянин" 1927, "Селянина със стомната", "Мома от с. Герман" 1937/1942, Селянка" 1942, "Баба Ружа" 1972/, пейзажи /"Умрели дървета" 1927, "Пейзаж" 1927/ и битови сцени /"Българската мадона", "Жътва" 1942/. Сътрудничи на в. "Литературен глас" 1934. На негово име - фондация, улица в с. Герман = Ганка Найденова [*1914+1999], племенница на П. К. Яворов, който й посвещава стихотворението "В часа на синята мъгла". Следва филология в Германия, основателка на музеите "П.К.Яворов" в София, Чирпан и Поморие, дарява архива на НБКМ. Авторка на трудове посветени на Яворов. Брак от 1944.
1.1 Явора В. Стоилова [*ок.1948], оперна певица; завършва оперно пеене в Рим - Италия; дарява бащиния архив на ВТУ, а майчиния - на НБКМ 2004. Автор на книгата "Загадката Васлия" 2013. = Ι. Атанас Куртев, пианист. Имат дъщеря Василия [*София; февр. 1984 +Великден 15 апр. 2012, София], художничка - портрети на видни личности и с изложби в Италия /Рим 2003/, Франция, Португалия. За нея филм "История на красота" 15 апр. 2013 /БНТ/; ΙΙ. Кен Нагай [*Япония], поет.
2. Илина Ст. Антонова [*София]
3. Георги Ст. Антонов
4. Атанас Ст. Антонов = Кръстина
4.1 Димитрина Ат. Стоилова = Цаню Караманов.
4.2 Николай Ат. Стоилов = Кина
4.2.1 Велизар Н- Стоилов = Силвия
4.2.1.1 Симона /Фифи/ В. Стоилова
4.2.1.2 Николай В. Стоилов
# Малеев, Антон - geni.com, юни 2009; Вж Стоилов, Васил. Историята на моя живот. С., 1995; Стоилова Явора. Историята на моя баща С., 1995]; Вачева, Мила. 70 изгубени картини на Василия се намериха в Рим.- в. "24 часа", 21 март 2013 и 3 ил. /снимка на Явора с дъщеря Василия от 2000 г. и сн. от 2 картини/.
петък, 29 юни 2012 г.
ИВАНОВ / АТАНАСОВ (Стара Загора)
Атанас Иванов, търговец.
Ι
Ананас Ат. Иванов [*Ст.Загора, 12 февр. 1810 + 5 юли 1897, Ст.Загора], учител; учи в Ст. Загора, Свищов, Букурещ, при Неофит Рилски в Габрово и Копривщица. Учител в - Ст. Загора /килиен/ 1833-37, пом.-учител в Габрово 1838-41, Ст. Загора 1 март 1841-50 /взаимно/ и 1850-81 /класно/. Читалищен деятел. Спомощник 1860 /"Първа храна" от Т.Н.Шишков/ Автор на спомени "Черти из живота и записките на Ананас Иванов" 1885.
1. Мирчо Атанасов Иванов [*Ст. Загора, 1852+1890], учител; учи в Белград /богословско училище/ 1869-70, гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ 1873. Учителства в Ст.Загора и Трявна. Околийски началник след 1878 във Враца, Трън и Севлиево. Сътрудничи на в. "Македония" 1871, в. "Право" 1873 и сп. "Читалище" 1873.
2. Васил Атанасов Иванов [*Ст. Загора, 15 авг. 1857 + 15 септ. 1942], учи в Ст.Загора 1866-72/класно/, гр. Табор - Чехия ?-февр. 1874, гр. Кенигрец - Чехия 1874-77 /гимназия/, следва химия в Прага - Чехия 1877-78, дипломира се 1881. Учител по аритметика и география в Ст.Загора, Лом /и директор/ 1879-?, Сливен 1881-85, Пловдив 1886 и втори път ?, с. Княжево - Софийско /и директор/ 1886-89, по химия във Варна 1889. Съосновател и I председател на българските студенти в Прага, подпредседател на Пловдивското изложение 1892, пом.-комисар на Световното изложение в Париж 1900. Редактор на в. "Нашето първо изложение". Началник на отдел в Министерство на търговията и земеделието 1894-99 и 1906-10. Сътрудничи на сп. "Читалище" 1874, в. "Ръководител на основното учение" 1874 и на чешки списания 1877-78. Автор на Ι учебник по химия и на "Спомени из живота и дейността ми" 1936.
# БВИ. С., 1988, с. 49-51, 264.
НЕКТАРИЕВ (Сопот)
Рк Недю, с прозв. Бакалина [*Сопот, ок.1750], търговец на коприна, хаджия и монах с духовно име Нектарий = Мита.
1. Мария х.Н. Нектариева [*ок.1777+ок.1847] = Тодор Николов ПУЛИЕВ [*Карлово; 1773+1828]. Имат 3 деца - Иван, Христо и Евдокия.
2. Стойна х.Н. Нектариева [*ок.1780] = Цвятко Цвятков Кьороглу [*1780+1865]. Имат 5 деца - Иван, Кирко, Недю, Мария, Яна.
3. Стоян х.Недев Нектариев Сопот
3.1. Иван Ст. Нектариев [*Сопот,1809+1884], с духовно име Йоаникий, йеромонах, игумен на Тетевенския монастир през 60-70-те.
4. Кирко, с духовно име Кирил Н. Нектариев [*Сопот, 1796 +16 септ. 1870,Карлово], архимандрит; учи в Сопотския монастир. Дякон ок.1825 и протосингел на Пловдивския митрополит, епископ в Карлово ?- 1868-1870. Спомощник 1863 /"Критически издиряния за историята българска" - превод на Ботю Петков/, 1856 /"Краткое землеописание" от Георги Икономов/ и 1857 /"Ковчег цветособрания" от х.Ангел Иванов/. Дарител 1868 на училищата в Сопот /450 златни лева и 16000 гроша/, Карлово, Калофер и Пловдив /15000 тур. лири/, както и на манастирите в Сопот - на "Св. Спас" /10000 гроша/, а на "Въведение Богородично" /2000 гроша/.
5. Екатерина х.Н. Нектариева [*ок.1800]
6. Петра х.Н. Нектариева
7. Ана х.Н. Нектариева [*1807+1855] = Петко п.Атанасов. Имат 4 деца - Ботю ПЕТКОВ [*1815+1889], учител и баща на Христо Ботев, Мария, Харитина и Лала.
8. Иван х.Н. Нектариев Сопот
8.1 Фратю Ив. Нектариев
8.1.1 Иван Фратев
8.1.2 Димитър Фратев
8.1.3 Илия Фратев
8.1.3.1 Фрагю Илиев
8.2 Манчо Ив. Нектариев [+1888]. Имат син Иван Чонтов.
9. Христина Ив. Нектариева
10. Тодора /Теодора/ Ив. Нектариева
11. Теодосия Ив. Нектариева
# БВИ. С., 1988, с. 330, 294 - една от сестрите е игуменка на Девическия монастир в Калофер.
Абонамент за:
Публикации (Atom)