сряда, 24 февруари 2021 г.
ВЪЛЧОВ (с. Хайредин, Оряховско)
Вълчо
I
Никола Вълчов [*Ередин, ?], свещеник в с. Славотин, Ломска околия. Родоначалник на родовете Боевци, Гърците и Пенкови.
I
Кънчо Николов Велчов /най-малкият син/ - свещеник в с. Славотин.
I
Вълко Кънчов - свещеник в с. Славотин и спомощник 1855 за 2 книги от "Церковна история".
I
Свилко В. Кънчов - свещеник в с. Славотин.
Сродници в с. Славотин
Боеви, с. 41 - Младен Петров Боев [+1913]; Цеко Наков Боев [+1913].
Гъркови, с. 35,36,38 - Петър Г. Цолов; Бою Каменов Боев; Васил Цолов Гърков.
Пенков - ?
# Станоева, Катинка. Село Славотин. Минало и съвремие. Славотин, 2020, с. 41, 151, 247.
събота, 5 октомври 2019 г.
ВАСИЛЕВ
? = ? ..., сестра на Петър Берон.
I
Михаил Василев [*Котел, ок.1836 + ок.1878, Браила], търговец. учи в Цариград /френски лицей/ = Екатерина /Катерина/ Диамандиева [*Плоещ, ок.1852 +1926, Париж], с род от Сливен. Първа българска поетеса. Учи в Плоещ /румънски пансион/. Владее румънски, френски и английски и свири на цигулка и пиано. Член на - женското дружество и читалище /Браила/, БКнижовно д-во и на младежкото театрално дружество. Актриса 1870 в драмата "Велислава, българска княгиня" на Добри Войников. Автор на спомени 1923 /на френски/. Сътрудничи на в. "Отечество" 1869-71, в. "Турция" 1870 и в. "Урбанул" /стихове на румънски - Река на Балкана /Марица/, Никола Войводов, Цвятко Павлович 1867, Хаджи Димитър 1868, Колю Ганчев. Брак преди 1867, когато е на ок. 18 -годишна.
I
Васил Михайлов - следва медицина в Париж докъм 1878, където се среща с Виктор Юго. Автор на научни публикации. Написва спомени за Браила и записва спомените на майка си /сега в НБКМ/.
# БВИ. С., 1988, с. 105; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 147; Бойчева, Къна. Екатерина Василева.- в. Трета възраст, 2019, бр. 39, с. 29 и 2 сн. от 1870 /Браила/ и 1882 /Париж/.
I
Михаил Василев [*Котел, ок.1836 + ок.1878, Браила], търговец. учи в Цариград /френски лицей/ = Екатерина /Катерина/ Диамандиева [*Плоещ, ок.1852 +1926, Париж], с род от Сливен. Първа българска поетеса. Учи в Плоещ /румънски пансион/. Владее румънски, френски и английски и свири на цигулка и пиано. Член на - женското дружество и читалище /Браила/, БКнижовно д-во и на младежкото театрално дружество. Актриса 1870 в драмата "Велислава, българска княгиня" на Добри Войников. Автор на спомени 1923 /на френски/. Сътрудничи на в. "Отечество" 1869-71, в. "Турция" 1870 и в. "Урбанул" /стихове на румънски - Река на Балкана /Марица/, Никола Войводов, Цвятко Павлович 1867, Хаджи Димитър 1868, Колю Ганчев. Брак преди 1867, когато е на ок. 18 -годишна.
I
Васил Михайлов - следва медицина в Париж докъм 1878, където се среща с Виктор Юго. Автор на научни публикации. Написва спомени за Браила и записва спомените на майка си /сега в НБКМ/.
# БВИ. С., 1988, с. 105; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 147; Бойчева, Къна. Екатерина Василева.- в. Трета възраст, 2019, бр. 39, с. 29 и 2 сн. от 1870 /Браила/ и 1882 /Париж/.
понеделник, 30 септември 2019 г.
ХРИСТОВ / ХАДЖИГЕНОВ (Карлово)
Рк Христо [*Карлово, 1690] = ?
I
Гено Христов [*Карлово, 1730], занаятчия = Лала [*1740].
I
Атанас Г. Христов [*Карлово, 1759], свещеник = Мария [*Карлово]. Имат 3 сина и 1 дъщеря.
I
- Рк Гено /Георги/ п. Атанасов [*Карлово, 1786], хаджия = Ана п. Колюва Тантилова [*Карлово, 1832 +Карлово, 1914].
- Петко п. Атанасов [*Карлово]. Баща на даскал Ботйо Петков и дядо на Христо БОТЙОВ.
- ?
- ?
1. Атанас Хаджигенов [*Карлово, 1800] = Мария.
1.1 Иван Ат. Хаджигенов [*Карлово, 1850 +1920, Карлово] = Стефана /Тана/ Енчева Вазова [*Сопот, 1868 +1956, София].
1.1.1 Галина Ив. Хаджигенова [*Карлово, 1900 +1982, София].
2. Брайко Хаджигенов /Попович/ [*Карлово, 1814 +20 септ. 1865]. Учител и свещеник. Учи в Карлово и Габрово при Неофит Рилски. Учител в - Карлово 1837-40 и 1844-45, Калофер 1840-44, Пловдив ок. 1846. Поп от ок. 1848 и архиерейски наместник. Спомощник 1849 и 1853.
2.1 Христо Бр. Хаджигенов, военен.
2.2 Никола Бр. Хаджигенов
2.3 Стефана Бр. Хаджигенов
2.4 Мария Бр. Хаджигенова [*1854} =Александър Хадживълков.
# БВИ. 1988, с. 136; Годишник "Българско възраждане". С., 1995, т. I, с. 370-382; Шаламанов. Бл. Родословни отломки (1). С., 2008, с. 2 /Ботев/, 10 /Петков/, 14 /Хаджигенов/ и 15 /Христов/.
@ GTrees,net 2018
I
Гено Христов [*Карлово, 1730], занаятчия = Лала [*1740].
I
Атанас Г. Христов [*Карлово, 1759], свещеник = Мария [*Карлово]. Имат 3 сина и 1 дъщеря.
I
- Рк Гено /Георги/ п. Атанасов [*Карлово, 1786], хаджия = Ана п. Колюва Тантилова [*Карлово, 1832 +Карлово, 1914].
- Петко п. Атанасов [*Карлово]. Баща на даскал Ботйо Петков и дядо на Христо БОТЙОВ.
- ?
- ?
1. Атанас Хаджигенов [*Карлово, 1800] = Мария.
1.1 Иван Ат. Хаджигенов [*Карлово, 1850 +1920, Карлово] = Стефана /Тана/ Енчева Вазова [*Сопот, 1868 +1956, София].
1.1.1 Галина Ив. Хаджигенова [*Карлово, 1900 +1982, София].
2. Брайко Хаджигенов /Попович/ [*Карлово, 1814 +20 септ. 1865]. Учител и свещеник. Учи в Карлово и Габрово при Неофит Рилски. Учител в - Карлово 1837-40 и 1844-45, Калофер 1840-44, Пловдив ок. 1846. Поп от ок. 1848 и архиерейски наместник. Спомощник 1849 и 1853.
2.1 Христо Бр. Хаджигенов, военен.
2.2 Никола Бр. Хаджигенов
2.3 Стефана Бр. Хаджигенов
2.4 Мария Бр. Хаджигенова [*1854} =Александър Хадживълков.
# БВИ. 1988, с. 136; Годишник "Българско възраждане". С., 1995, т. I, с. 370-382; Шаламанов. Бл. Родословни отломки (1). С., 2008, с. 2 /Ботев/, 10 /Петков/, 14 /Хаджигенов/ и 15 /Христов/.
@ GTrees,net 2018
четвъртък, 26 септември 2019 г.
ПЕЕВ (Ст. Загора)
Димитър Пеев
1. Пенчо Д. Пеев [*Ст. Загора], учител в Севлиево 1873-77.
2. Ана Д. Пеева [*Ст. Загора], учителка в Севлиево 1877-78.
# БВИ, с. 507, 508.
1. Пенчо Д. Пеев [*Ст. Загора], учител в Севлиево 1873-77.
2. Ана Д. Пеева [*Ст. Загора], учителка в Севлиево 1877-78.
# БВИ, с. 507, 508.
вторник, 24 септември 2019 г.
ПЕЕВ / СТЕПАНОВ (с. Ярловци, Трънско)
Степан [*с. Ярловци - Трън.] = Петрия [*с. Ярловци]
Рк 1. Пея Степанов [*1758 ? +1869], търговец 1833-34; чорбаджия, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци, както и на други 3 черкви. Екзарх "владишки представител" 1852-69.
2. Ангелко Степанов [*1779 +1859], търговец 1833-34, свещеник от 1835 в местната черква, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци.
Рк 1. Пея Степанов [*1758 ? +1869], търговец 1833-34; чорбаджия, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци, както и на други 3 черкви. Екзарх "владишки представител" 1852-69.
2. Ангелко Степанов [*1779 +1859], търговец 1833-34, свещеник от 1835 в местната черква, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци.
2.1 Григор /Гиго/ Анг. Пеев /Пеевнога/ [*1810 +1902], деец за църковна независимост, за което е и затварян 1864 в Ниш.
2.1.1 Тако Гр. Пеев [*1838 +1926], учи в Трън /медресе/. Водач на чета през 1878 в района на с. Враня и е награден с орден за храброст. Емигрира в София и активен деец за опазване българщината в Трънския край.
2.1.1.1 Георги Т. Пеев [*1877 +1940]. Съосновател, секретар и подпредседател на Дружество на българските публицисти и писатели /20.10.1902/. Народен представител. Сътрудничи на в-ци Мир 1913, Дневник, Знаме и Изгрев. През Балканската война е военен кореспондент. Редактор на в. Народно стопанство 1904- 07 и Поглед 1907. Автор на пътеписи "До Солун и назад" и Спомени за 1878 ?. Кум Гоце Делчев, шафер Пею Яворов.
2.1.1.1.1 Здравко Г. Пеев [*1915 +2004], учи в София /гимназия/. Секретар на Съюза на минопритежателите 1940-?, финансов ревизор към Св. Синод ?-1975. Сътрудничи на - сп. Духовна култура, сп. Църковно исторически архив, в. Пернишки миньор и в. Димитровско знаме. Съхранител на родовия архив, завещан 2004 на ДА-Перник.
2.1.1 Тако Гр. Пеев [*1838 +1926], учи в Трън /медресе/. Водач на чета през 1878 в района на с. Враня и е награден с орден за храброст. Емигрира в София и активен деец за опазване българщината в Трънския край.
2.1.1.1 Георги Т. Пеев [*1877 +1940]. Съосновател, секретар и подпредседател на Дружество на българските публицисти и писатели /20.10.1902/. Народен представител. Сътрудничи на в-ци Мир 1913, Дневник, Знаме и Изгрев. През Балканската война е военен кореспондент. Редактор на в. Народно стопанство 1904- 07 и Поглед 1907. Автор на пътеписи "До Солун и назад" и Спомени за 1878 ?. Кум Гоце Делчев, шафер Пею Яворов.
2.1.1.1.1 Здравко Г. Пеев [*1915 +2004], учи в София /гимназия/. Секретар на Съюза на минопритежателите 1940-?, финансов ревизор към Св. Синод ?-1975. Сътрудничи на - сп. Духовна култура, сп. Църковно исторически архив, в. Пернишки миньор и в. Димитровско знаме. Съхранител на родовия архив, завещан 2004 на ДА-Перник.
# Манолова-Николова, Надя. Знеполският Пеев род. Трън, 2019.
понеделник, 26 февруари 2018 г.
ПЕШАКОВ (Видин)
Тома Пешаков [*Враца], хаджия = ? [*Враца].
Ι
Георги Хаджитомов /х. Томич 1837/ Пешаков [*Видин, 15 апр. 1785 +1854], книжовник. Учи в Букурещ. Живее и работи в Брашов 1802-04, Банат 1828-29, Крайова 1829-33, Букурещ 1833 /драгоман в Министерство на правосъдието/. Владее гръцки, турски, старобългарски, славяносербски, но най-вече превежда от и на румънски. Има запазени негови писма до - съпруга /след 1830, 1838/, син, роднини /зет Нешо Неделкович 1836/; Захари Къркълека 1828, Ю. Венелин 1837, Ефросин Потека и др. Държавен преводач от 1842 г. на Влахо-българските грамоти от Румънския държавен архив 1844, превежда от гръцки "На императрица Сенаул" 1806 и "Книга за театъра" от Коцебу /след 1826/. Стихотворец - посветил стихове на: Петър Берон 1819, Тудор Владимиреску 1821 /поема за румънския национален герой/, Теодор де Станислав 1828 /поема/, владиката Максим Мануилович ок. 1828, Милош Обренович 1836 /ода за сръбски княз/, Ю. Венелин 1839 /ода и елегия/, публикувани 1842 и 1855. Автор на няколко "Повест-и ..." = Персида [*гр. Вършец, Банатско], сръбкиня.
Ι
Димитър Г. Пешаков /Пешакович 1838/ [*1824], с майка си ок. 1830 отиват във Видин и от там в Сърбия.
# БВИ. С., 1988, с. 530.
Ι
Георги Хаджитомов /х. Томич 1837/ Пешаков [*Видин, 15 апр. 1785 +1854], книжовник. Учи в Букурещ. Живее и работи в Брашов 1802-04, Банат 1828-29, Крайова 1829-33, Букурещ 1833 /драгоман в Министерство на правосъдието/. Владее гръцки, турски, старобългарски, славяносербски, но най-вече превежда от и на румънски. Има запазени негови писма до - съпруга /след 1830, 1838/, син, роднини /зет Нешо Неделкович 1836/; Захари Къркълека 1828, Ю. Венелин 1837, Ефросин Потека и др. Държавен преводач от 1842 г. на Влахо-българските грамоти от Румънския държавен архив 1844, превежда от гръцки "На императрица Сенаул" 1806 и "Книга за театъра" от Коцебу /след 1826/. Стихотворец - посветил стихове на: Петър Берон 1819, Тудор Владимиреску 1821 /поема за румънския национален герой/, Теодор де Станислав 1828 /поема/, владиката Максим Мануилович ок. 1828, Милош Обренович 1836 /ода за сръбски княз/, Ю. Венелин 1839 /ода и елегия/, публикувани 1842 и 1855. Автор на няколко "Повест-и ..." = Персида [*гр. Вършец, Банатско], сръбкиня.
Ι
Димитър Г. Пешаков /Пешакович 1838/ [*1824], с майка си ок. 1830 отиват във Видин и от там в Сърбия.
# БВИ. С., 1988, с. 530.
петък, 23 февруари 2018 г.
ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)
Стоян Инджов
I
Рк Пейо Ст. Инджов [+1863, Етрополе], земеделец, скотовъд и търговец. Хаджия. Член на Меджилиса.
I
Тодор /Тодораки/ Ст. Пеев (Пейов) Инджов [*Етрополе, февр. 1842 +26 юли 1904, София], книжовник и съратник на В. Левски. Учи в - Етрополе 1848-52, Ловеч 1857, София при Сава Филаретов 1858-59 и Цариград /френски колеж/ 1863-65. Пом.-учител в София 1859-60, учител в - Самоков 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70, Етрополе 1870-72. Директор на българското училище в Браила 1873-76. Председател на - РК-Етрополе 1870-72 и РК-Браила 1873-76, делегат на БРЦК - Букурещ /29 април - 4 май 1872/, където е избран за секретар. Деловодител 1873-76 (1884-85 и 1898) и действителен член 1875 и редовен член 1884 на Българското Книжевно Дружество. След РТВ е главен секретар на Държавния съвет, окръжен управител /Орхание 1878, Златица , Кюстендил, Варна 1899, Плевен и Свищов/ и търговски агент в Скопие 1899-1901. Владее още френски, гръцки, влашки и турски. Превежда - 1898 "Наполеон Ι ..." от Жорж Барал. Кореспондира с Левски 1872, Моско П. Добринов 1873, П. Хитов 1874 и с членовете на БКД - Васил Друмев, Васил Д. Стоянов 1873 и 1875, Марин Дринов, Иван Драсов, Ст. Стамболов. Сътрудничи на в. Право 1871-73, Независимост и Куриер де Ориент. Редактира в. сп. "Периодическо списание" 1873-76, съредактор на сп. Юнак 1876 и в. Възраждане 1876-77. Автор на драми - "Даскал Генко" 1875, "Фудулеску, прокопцаният зет на х. Стефания" 1876 /1976/ и спомени.
1. Иван Т. Пеев - автор 1905.
2. Здравка Т. Пеева
# Пеев, Иван. Тодор Пеев. Летопис на "Българското книжовно дружество". С. V, 1905.
# Леков, Дочо. Забравен възрожденски книжовник.- сп. Литературна мисъл. С., 1970, № 1, с. 101-115; Тодор Пеев. С., 1978.
# Вж Тодор Пеев. Сборник /ред. Дочо Леков и Иван Сестримски/. С. 1972; Тодор Пеев. Съчинения /ред. Д. Леков и Ив. Сестримски/. С., 1979.
# РБЛ. С., 1982, с. 39-41; БВИ. С., 1988, с. 507-508 и с. 291.
Абонамент за:
Публикации (Atom)