събота, 25 декември 2010 г.

ДРИНОВ (Панагюрище)


Делчо Дринов
І
Стоян Д. Дринов, занаятчия - бояджия, терзия и часовникар. В неговия дом отсяда Бенковски 1-2 февр. 1876.

1. Марин Ст. Дринов [*Панагюрище, 20 окт. 1838 +28 февр. 1906, Харков], професор - историк; учи в - Панагюрище /класно/, Киев /духовна семинария/ 1858-61, завършва ИФФ в Москва 1861-65. Учител в Панагюрище 1855-58, частен учител при княз Голицин 1865-70, доцент 1873 по славянознание в Харковския университет, професор 1876. Съосновател на БКД 29.ІХ.1869 и І председател 1869-98. Вицегубернатор на София 1877-78 и предлага София за столица. От 1881 се преселва в Харков. Член на чужди академии - Петербургска, Полска, Чешка и Югославянска. На негово име къща-музей в Панагюрище 20.Х.2008. Сътрудничи на - в. "Время" 1866, в. "Македония" 1867-70, "Дунавска зора" 1869, "Периодическо списание" 1870, в. "Беседа" 1871, сп. "Читалище" 1874. Автор на "Поглед връх происхожданието на блъгарский народ и началото на блъгарската история" 1869, "Заселение Балканского полуострова славянами" 1873 /магистратура 1872/ ; "Южние славяне и Византия в Х веке" 1876 (1930) /дисертация 1876/; "Новий церковно славянский памятник с упоминанием о славянских первоучинелях" 1885 и др. = Маргарита Уилямс, 1900 посещава България.
1.1 Александър М. Дринов
1.1.1 Александър Ал. Дринов
1.1.1.1 Александър /Саша/ Ал. Дринов [*1923 +21 май 2008], ветеран от ІІ световна война; доброволец през ІІ световна война 1942-45, младши лейтенант, командир на взвод-автоматчици, ранен в Курската битка. Награден с ордени "За боевьι заслуги" и "Красная звезда" = І. Валентина Александровна Шайкина. Брак от ок.1947.
1.1.1.1.1 Людмила Ал. Дринова, от І брак.
1.1.1.1.2 Владимир Ал. Сафронов, в гр. Стари Оскол, посещава Харков и Панагюрище 2008.

1.2 Степан М. Дринов
1.3 Мария М. Дринова, посещава България 1900.

2. Найден /Недю/ Ст. Дринов [*Панагюрище, 27 апр. 1846 +22 ян. 1909], член на РК- Панагюрище 1870; учи в Панагюрище при брат си, търговец на вълна и шаеци от 1866, съратник на В. Левски, Бенковски и Волов 1876. Куриер и дестник през Априлското въстание, заловен и отведен в Пловдивския затвор, откъдето големия брат чрез откуп от 100 жълтици го освобождават на 28.Х.1876. В Ихтиман - І съдия 1880-?, адвокат 1893-1903 и председател на БО "Св. Панталеймон" 1883-?, открива І околийска болница.

3. Пейо Ст. Дринов [*24 окт. 1850], член на РК-Панагюрище; учи в Панагюрище при брат си, ханджия, войвода на чета през Априлското въстание 1876, заловен е от турците 30.ІV1876, отведен в Пазарджик 4.ІV.1876 и затворен в Пловдив, откъдето чрез откуп е освободен.
3.1 Стоян П. Дринов [*Панагюрище, 3 февр. 1883 +7 авг. 1922, София], поет; учи в Пазарджик и София, завършва история в СУ ок. 1919. Учител в - с. Баня - Панагюрско и София 1914-19; библиотекар в Народната библиотека ?-1922. Сътрудник на сп. "Веселушка", "Светулка", "Пчелица", "Детска радост", "Другарче", "Детска почивка"; редактор на сп. "Люлка" 1921-22. Превежда от руски и сръбски. Автор на - стихосбирка "Болният учител" 1912, детска пиеса "Куковица кука" 1919 и двутомника "Забави" 1922.
3.1.1 Людмил Ст. Дринов [*16 май 1915 +23 септ. 1932], поет; сътрудничи на сп. "Светулка" от 1925. Автор на стихосбирките "Поздрав" 1934 и "Звънчета" 1971.
3.2 Делчо П. Дринов, научен работник и политик.
Сродник на М. Дринов - "родственик" хаджи Найден Йованович [*1805 +1859]
      # РБЛ. С., 1976, т. І., с. 386-389 и сн.; БВИ. С., 1988, с. 227 и сн.; ЕБВЛ. ВТърново, 1996, с. 238-240; Братята Найден и Пейо.- в. Огнища, 1.ХІ.2008, с. 14 и 2 сн.; Правнукът дойде в Панагюрище.- в. Огнища, 1.ХІ.2008, с. 13 и 2 сн. 
     @ Сафрониев, Владимир Александрович. Памяти героям ВОВ 6.V.2011 и Самозванци.- kaviCom.ru /За Евгений Александрович /Иванович/Дринов [*гр. Старий Оскол,Белгородска област-СССР, 3.VІІІ.1963], по баща Михайлович Аленов, и с майка Валентина, бивша съпруга на Ал. Ал. Дринов - ветеранът. И потомците на този клон - Сергей [*1984] и Дмитрий [*2007] не са част от нашето родословие, защото родът не е по бащина линия, а по съпружеска линия - псевдогенеологично твърдение.
    Вж доклади от конференция за М. Дринов 20-21 Х.2008; Горина, Людмила. Марин Дринов. Историк и обществен деец. С., 2006; Албум за М. Дринов ок.2008 със сведения за потомци.

четвъртък, 23 декември 2010 г.

ДИПЧЕВ (Панагюрище)

Иван Дипчев
1. Димитър Ив. Дипчев, с духовно име Дамаскин Рилец [*Панагюрище, 1817 +1878, Араповски монастир], учи в - Панагюрище, Рилски монастир, Мелник и о.Халки /богословско училище/ 1854. Учител в Разлог, Велес 1849-56, Кюстендил 1858-61 и Пловдив 1869. Архимандрит преди 1862, митрополит Велешко-Струмишки 1872. Сътрудничи на в. "Македония" 1868. Автор на биография, описание на Рилския монастир, преводач от гръцки 1868.

2. Васил  Ив. Дипчев [*Панагюрище, 1846 +1898, София], учител в Брацигово 1875-76, член на РК. Кмет на Панагюрище 1878, адвокат в София, депутат 1898-? Умира в Черната джамия = Райна п.Георгиева ФУТЕКОВА, с прозв. Райна Княгиня [*Панагюрище, 6 ян. 1856 +29 юни 1917, София], член на РК-Панагюрище, ушива въстаническо знаме, под което се провъзгласява началото на Априлското въстание 22 март 1876, и 3 копия 1901. Учи медицина в Москва, І дипломирана акушерка - в софийските квартали Орландовци и Малашевци. Брак от юли 1882. Преселва се в София 1898.
   2.1 Иван В. Дипчев [*ок.1885 + Троян], генерал; участник в Балканската и I Световна война, пенсионер 1936. След 9.9.44 в концлагер, съден в Троян, но недочаква присъда. Умира в болница.
   2.2 Георги В. Дипчев [+Бургас], завършва морско училище; машинист на торпедоносеца "Дръзки". Умира от рак.
  2.3 Владимир В. Дипчев [+1944], офицер; Награден с 3 ордена "За храброст"; съкратен от армията по силата на Ньойския договор, чиновник и директор в кинематографията. Безследно изчезва след 9.9.44.
  2.4 Петър В. Дипчев
  2.5 Асен В. Дипчев, полковник; след 9.9.44 в концлагер.
     2.5.1  Марко Ас. Дипчев
        2. 5.1.1 Асен М. Дипчев [*Оряхово], строителен инженер, поет. Автор на 11 стихосбирка. Член на Съюза на свободните писатели.
     2.5.2 Иван Ас. Дипчев [*1928 +5 февр. 1993], юнкер във ВВНУ - 68 випуск /последен/
  2.6 Гина В. Дипчева, осиновена.

Сродници 
- Стефан Дипчев, спомощник 1840 в Букурещ /"Месецослов"/.
- Христо Дипчев - офицер, братовчед на Ив. Ас. Дипчев.
# БВИ. С., 1988, с. 210 и с. 537 и сн. Вж. Райна Княгиня. Автобиография. С., 1976 /І изд. на български 1934, 1986/.

ДАНОВ (Клисура)

Груьо Брайков Данов, абаджия = Кита , с прозв. Груевица.
І
Христо Гр. Данов [*Клисура,27 юли 1828 +11 дек. 1911, Пловдив], книгоизданел и учител; учи в Клисура 1835-41 /килийно/, Панагюрище 1841-42 /класно/, Копривщица 1847-49, Пловдив 1853-56; учител в - Пловдив 1849-?, Стрелча - Панагюрско 1850-51, Перущица 1851-53, Клисура 1856-57. Съучредител на "Дружествена книговезница" в Пловдив 1857, с клонове 1867 в Русе и Велес, а през 1880 в София и Лом. Открива в съдружие печатница във Виена 1874, която я прехвърля в Пловдив 1878. Издава, съставя и превежда учебници и учебни пособия - "Пространна числителница" 1859, "Кратка числителница" 1859, "Теоретическа и практическа числителница" 1868 /1870, 1874/, "Примери за краснописание на български язик" 1859 /1868, 1872/, "Буквар за малки деца" 1861 /1864, 1866, 1867, 1868, 1875/ и др . Редактира годишника "Летоструй ..." 1869-76, издава в. "Марица" 1878-85. Депутат 1882- 83, кмет на Пловдив 1886-89 /1897-99/. На негово име къща-музей в Пловдив, училище в София /47 СОУ/ , Национална литературна награда от 1999 = Гана Константинова [*Сопот], учителка.
1. Милош Хр. Данов
1.1 Христо М. Данов [*Пловдив, 2 юни 1908 +1997, София], историк - траколог; учи в Пловдив /класическа гимназия/, завършва класическа филология и история във Виена ?-1932. Асистент в археологическите музеи - Пловдив 1932 и София 1934-41, доцент в СУ 1941, професор в Париж, Оксфорд, Рим и Виена 1981-82. Автор на книгата "Тракия" и статии по антична история.
2. Грую Хр. Данов
3. Веселин Хр. Данов [*1886]
3.1 Христо В. Данов [*софия, 19 ян. 1922 +17 февр. 2003, София], юрист; завършва право в СУ, адвокат 1947-85, министър на Вътрешните работи 1990-91 и председател на Конституционния съд 2000-03.
3.1.1. Веселин Хр. Данов, общински съветник във Варна, арестуван за незаконни действия, съден и в затвор 2009 - ХІ.2010 = Веселина /Весето/.
3.1.1.1 Христо В. Данов, общински съветник във Варна.
4. Мария Хр. Данова = М. Пършоров.
5. Невена Хр. Данова = Шойлеков.
# БВИ. С., 1988, с. 179-180 и сн.

неделя, 19 декември 2010 г.

КАРАИВАНОВ / ПАЛАВЕЕВ (Ихтиман)


Рк Иван Палавеев, с прозв. Кара Иван.
І
1. Стоян Караиванов

1.1 Иван Ст. Караиванов [*Ихтиман,ок.1832+ок.1903, София], с духовно име Генадий, комитетски псевдоним Риза ефенди. Сподвижник на В. Левски от 1861, знаменосец при Ильо войвода 1867. Послушник на Хилендарския монастир от ок. 1847, дякон ок. 1860 при Виктор - таксидиот на Хилендар в Ниш. Те търгуват в Карлово с Хилендарския таксидиот архимандрит Василий и неговия племенник йеродякон Игнатий - Васил Левски. Генадий 1862 подпомага с 200 гроша бягството на В.Левски от вуйчо си - 3.ІІІ.1862; Двамата се срещат в Пазарджик и заедно през София - Ниш - с. Пандорало /границата/ - Княжевац - Белград и постъпват в І българска легия 1862. След разпускане на легията "скита" /вероятно като таксидиот/ из Влашко, Банат, Унгария; йеромонах, архимандрит -?1881-, свещеник в Пазарджик 1864-67, 1872-? и Пловдив 1885-? /свещеник към І Софийски п.п./; игумен на - Шияковския монастир "Св. Архангел Михаил" 1868-71; Драгалевския монастир "Св. Богородица" 1871-72, 1881-82, 1889-90; Горнобанския монастир "Св. Кирил и св. Методий" след 1878 и Сотирския монастир 1886-87. Член на РК-София. Придружава Левски из софийски села и Самоков. След разкритията на разпитваните по Арабаконашкия обир - Димитър Общи 9.ХІІ.1872 и Тоне Иванов във финансово подпомагане и разспростаняване на комитетския устав - йеромонах Генадий успява да укрие архива и през Кладнишкия манастир "Св. Богородица" 29.ХІ.1872 отива в Белград, където се запознава с П. Хитов. Участва в Сръбско-турската война 1876 и РТВ 1877-78. Куриер на РК-Гюргево 1876, достига до Солун, Велес, Цариград, Измир. В Соколския монастир 1882-84 при хилендарския йеромонах Висарион; заточен в Троянския монастир 1887-88; Рилския монастир1890-95 /тук Ст. Заимов го посещава 1891/. Отправя молба до НС за поборническа пенсия 1893, но му е отказано. Иска позволение да бъде пратен за игумен в Жабленския монастир, но отново 1895 му е отказано. Той забягва, след което следите му се губят. Сътрудничи на в. "Съветник" 27.VІ.1864 /спомен за разкалугеряването на Левски/
1.2 ? Ст. Караиванов, живее в Букурещ 1888 = ?, румънка.
1.3 Спаса Ст. Караиванова = Кошев [*Ихтиман], общественик. Имат син Йордан - адвокат 1888-1903, внук - Методи [*Ихтиман,1893], член и председател на читалище "Слънце" 1922-24, кмет на Ихтиман ок. 1937.
2. ?
2.1 син ?, в Ниш 1862.

# Темелски, Христо. Отец Генадий Ихтимански. Опит за биографичен очерк.- БВ. С., 2010, т. 12, с. 148-165; БВИ. С., 1988, с. 135..

събота, 18 декември 2010 г.

МИНЧОВ (Търново)


х. Димо Минчооглу, с прозв. Кожухаря, търговец на кожи, спомощник.

1. хаджи Николи х.Д. Минчооолу [*Търново,17.ІІ.1826+3.ІХ.1892], търговец на кожи; деятел за църковна независимост и щедър дарител на черкви - 500,000 златни лева, притежател на търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград и Одеса; пълномощник на търновци пред Високата порта 1853-1879. Домът му /"Ханът на хаджи Николи" - паметник на културата/, строен 1858 от Колю Фичето. Погребан при черквата "Св Константин и св. Елена" = І. х.Пенка х.Минчо Хаджицачев. Кум Никола Златарски; ІІ. Мария Пенчо - Тревналията [+1865], брак от 1862; ІІІ. Катинка Янко Минчев Беленска [+1931]. Брак от 1874.

1.1-6. Димитър и София [+ малки], от І брак.

1.7. Бонка х.Н.Минчова [+1865], от ІІ брак. Умира от холера.

1.8. Христо х.Н. Минчов, от ІІ брак; доктор.

1.9. Мария х.Н. Минчов, от ІІІ брак = Марко Хараламбиев [*1870]. Имат 3 деца - Хараламби [*1899], доктор, Никола [*1905+1924], Маргарита [*1913], доктор. Наследница - Мария [*1992].

1.10. Иван Николиев Минчов [*1877], доктор; от ІІІ брак.
1.10.1 Васил Ив. Николиев, доктор
1.10.1.1 Васил В. Николиев [жив 2010]

1.11 Димо х.Н. Минчов [*1880+1898]
1.12 Никола х.Н. минчов [*1881+1885]

2. Анастасия Хаджидимова [+Х.1860] = х. Павли х. Иванов, търговец. Имат син Димитър.

#Вж Биографията на х. Николи Д. Минчев. С., 1907.


сряда, 15 декември 2010 г.

ЖЕЛЯЗКОВ (Сливен)


Рк Желязко Фетисов
І
Добри Желязков Фетисов, с прозв. Фабрикаджията [*Сливен, 1800+1865,Сливен], търговец и индустриалец; учи гръцко училище в Сливен. След Руско турската война 1828-29 се изселва в Русия. В гр. Екатеринослав усвоява текстилното дело 18329-33. Основана работилница за шаяк 1834, която прераства 16.ІІ.1836 в текстилна Фабрика за шаяци, аби и сукна - І на Балканския полуостров. Прогонен в гр. Измит - Мала Азия, като фабриката му е одържавена от турската власт 1853. Води безнадеждни дела и се разорява 1856. На негово име в Сливен - професионална гимназия по текстил, награда за стопанска инициатива, текстилен завод 1974-91; улица в София = Мария Янакиева [*Сливен].

1. Анастасия /Настя/ Д. Желязкова [*Сливен, 1840+21.VІ.1878,Сливен], умира от тиф = Добри Петров ЧИНТУЛОВ [*Сливен,1822+1886], поет. Посвещава на съпругата си стих. "Пълна луна, ясно грей". Брак от 1858. Имат син Петър [*1859+1881].

2. Иван(чо) Д. Желязков = Иванка Рускова МИРКОВИЧ [*Сливен].

# БВ, С., с. 14-15, 25, 70, 118-124; Вж Славов, Атанас. Д. Желязков Фабикаджията. С., 1969; Кондев, Желяз 1984; Родова схема в текстилния музей в Сливен.

вторник, 14 декември 2010 г.

ХАДЖИВЪЛКОВ (Карлово)



Васил Хадживълков [*Карлово,1812+1871], търговец.

1.1 Иван В. Хадживълков [*Карлово,1835+16.VІІІ.1877, Пловдив], обесен от турската власт.

1.2 Александър В. Хадживълков [*1845+16.VІІІ.1877,Пловдив], обесен от турската власт = Мария п.Брайкова Хаджигенова 1854+1916]. Брак от 1872.
1.2.1 Христина Ал. Хадживълкова [*22.Х.1873+1956] = ? .
1.2.2. Васил Александров Хадживълков [*21.VІ.1876+1922], адвокат, кмет на Карлово 1902-?, депутат и автор на "Из историята на гр. Карлово" 1938.

1.3 Христо В. Хадживълков [*1849+16.VІІІ.1877, Пловдив], обесен от турската власт

1.4 Евдокия В. Хадживълкова

1.5 Мария /Мина/ В. Хадживълкова

1.6 Никола В. Вълков [*Карлово+31.V.1869,Карлово], учи в Букурещ /медицинско училище и и следва във факултета по медицина и фармация/ 1865-69. Изнася лекции в читалище "Братска любов". Сътрудничи на в. "Гайда" 15.І.1867.

1.7 Димитър В. Хадживълков [*Карлово+1892], търговец; учи в Загреб 1876-77, бакалавър, член на карловското църковно и училищно настоятелство 1879-80..

Сродници - Анна Заимова е І братовчедка на децата на Александър В. Хадживълков.

# Заимова, Клавдия. Из историята на карловските родове - семейството на Мария и Александър Хадживълкови.- БВ. С., 1995, т. 1, с. 369-392 и с. 127; БВИ. С., 1988, с.676. Вж ф. 269 на Васил Александров в НБКМ.

понеделник, 13 декември 2010 г.

МИРКОВИЧ (Сливен)


Вълко Мирков /Мирчов/, търговец 1843.

1. Руско /Русчо/ В. Миркович, с прозв. Папукчи [*Сливен,1815 +1896], търговец 1837; съдружник на търговски фирми "Р. Миркович и П. Боянов" и "Р. В. Миркович и (съ)дружия"= Елена Бянова [*Сливен]
1.1 Иванка Р. Миркович [*Сливен] = Иван(чо) Добрев Желязков [*Сливен].
1.2 Петко Р. Миркович [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.
1.3 Георги Р. Миркович [*Сливен,ок. 1858+?]
1.4 Тодор Р. Миркович [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.

1.5 -8 дъщери ? = съпрузи Захария Д. Жечков [*1834+1903]; Спас Кожухаров, Стефан Г. Гидиков [*1837+1871]; д-р Янко Димов Каларашев [*1866+1931].

2. Георги В. Миркович [*Сливен,10.ІІІ.1826+29.ІХ.1905,Сливен], доктор, деец за църковна независимост; учи в - Сливен ? и ?-1847, Котел, Киев 1847-48 /духовна семинария/, Цариград 1848-51 / гръцко училище и католически колеж/; завършва медицина в Монпелие - Франция 1851-56. Лекар в - Сливен 1857-58 и 20.VI.1878-?, Ст. Загора 1858-59, Цариград 1859-61, Болград 1861-63 и директор на гимназия, Браила 1864-66, Видин 1868, Лом 1869, Сливен 1879-80 и директор на гимназия, Пловдив и Сливен 1894-1905. Арестуван и заточен в Боло /Диарбекир/ 1870-75. Депутат. Сътрудничи на - сп. "Български книжици" 1859, в. "България" 1860-61 и в. "Македония" 1867-68. Съосновател на в. "Българско знаме" - Сливен 1879, издател на сп. "Нова светлина.." и "Здравословие .. ". Автор на Слово въз нуждата на учението..." 1864 и "Кратка и методологическа българска граматика" 1868.

# Стоянов, Гавраил Ил. Петър Миндов - Чинтула и негоното потомство. С., 2009, с. 13-14, 124, 139; БВИ. С., 1988, с. 421-422 и сн.

неделя, 12 декември 2010 г.

ЗАНЕВ (с. Бяла черква, Търновско)

Петър Занев [*1816 +1841], свещеник = Цона Добрева Генкова [*с. Коломен, 1818 +1876]
1. Киро П. Занев, с прозв. Бачо Киро [с. Бяла черква, 7.VІІ.1835 +28.V.1876, Търново], учител и борец за свобода; учи в Бяла черква и Батошевския монастир. Учител в селата - Коевци 1849, 1852-53, Вишовград 1849-50, Мусина 1851-52, 1855-57, 1865-66, 1871, Михалци 1861, Бяла черква 1857-65, 1866-69, 1870, 1872-76; читалищен деятел - основана І селско читалище 1869 и създател на І селски театър. Посещава Света гора със съселяни 1857. Деец за църковна независимост. Член и председател на РК-Бяла черква 28.ІІ. 1872-, съратник на Ан. Кънчев, Матей Преображенски и Хр. Иванов - Големия. Като апостол пътува до Берковица 1869, Букурещ 1872, Цариград и Белград 1872-74, и най-вече по района на Търновския революционен окръг. Член на щаба от 28.ІV.1876 в четата на поп Харитон Халачев, сражава се в Дряновския монастир срещу турски аскери. Предаден, съден в Търново и обесен. Сътрудничи на в. Македония 1870-71. Автор на "Описание на с. Горни Турчета ..." 1870 /в стихове/, "Пътуванието на Бача Кира" 1873 /в стихове/, "Второ пътувание на Бача Кира " 1874, "Сиромах Танча" 1879 /драма/, "Пруско-френската война" 1880 /в стихове/ = І. Николина Цачева [*1830 +1870]; ІІ. Неделя Келешова.
1.1. Мария К. Петрова = І. Ангел Колев [*1855 +1876]; ІІ. Дино Кюркчийски. Имат 2 дъщери - Пенка и Иванка [*1897]
1.2. Ирина К. Петрова, с псевд. Бачокирова [*с. Бяла черква, 1857 +1894/7, с. Летница - Ловешко], учителка. Учи в Габрово, учителка в с. Бяла черква 1875-76 и с. Летница след ок.1878-94. Авторка на стихосбирка "Българка" 1890 = І. Тодор Лефтеров [*1852 +1876]; ІІ. Тодор Филип ТОТЕВ [*1854 +1931], учител в с. Летница след 1878. Брак от 1886. Имат син Филипчо [*1887 +ок.1889].
1.3. Теодосий Киров Петров [*1859 +1931], капитан = Ана Ганчова.
1.3.1 Люба Т. Бачокирова = Иван Петранов. Имат 4 деца - Мария [*1909], Юрдан [*1912], Петър [*1915] и Розин [*1913].
1.3.2 Петър Т. Бачокиров [*1891+1975], полковник = Евангелина Коларова.
1.3.2.1 Богдан П. Бачокиров.
1.3.3 Мария Т. Кирова Петрова [*1899] = Генчо Бонев. Имат 2 деца - Ганка и Дончо.
1.3.4 Сия Т. Бачокирова
1.4. Любен Бачокиров [*1873 +1897], от ІІ брак.
2. Димитра Петрова Занева = Петър Даскалов. Имат 4 деца - Теодосий [*1888 +1945], Христо [*1892 +1941], Денка [*1895 +1978] и Андрей [*1880 +1931]
Сродници - полубрат на Бачо Киро от втори брак на майка му - Гаврил Трифонов [*1844 +1876] и полусестра Беша Трифонова [*1844 +1922], съпруга на Христо х.п. Иринчев [*1846 +1876].
# Георгиева, Анастасия. Апостолската дейност на Бачо Киро.- БВ. С., 2006, Т. 8, с. 146-150; Ферманджиев, Никола. Родови хроники. С., 1977, с. 80-81; БВИ. С., 1988, с. 523-524 и сн. , а и с. 527; 663. 
Вж Бачо Киро Петров. Материали и документи. С., 1937; Начов, Никола. Бачо Киро Петров. С., 1910; Бакалов, Георги. Бачо Киро. С., 1936; Йорданов, В. Бачо Киро. Неизвестно за него. С., 1990.

МИРЧОВ (Копривщица)


Тодор Мирчов [*Копривщица,ок.1785/1790], търговец - браничар "продавач на брани - овци и овча вълна", ктитор на черква "Св. Никола".

1. Генчо Т. Мирчов

2. Димо Т. Мирчов

3. Вельо Т. Мирчов

4. Георги Т. Мирчов

5. Рада Т. Мирчова = Петко Христов ДОГАНОВ [*Копривщица], ктитори на Рилския монастир 1844. Имат 6 деца - Христо [*1837], Тодор, Константин [*1841+1900], Ралу, Парашкева, Мария.

# Сб. Копривщица, с. 47

петък, 10 декември 2010 г.

ДАНЕВ (Шумен)


Петър Данев

І

Стоян П. Данев [*Шумен,28.І.1858+30.VІІ.1949,София], министър-председател 1901-1903 и 1913; учи в Шумен, Прага /гимназия/, следва право в Цюрих, Лайпциг и завършва в Хайделберг 1881 и политически науки в Париж 1883; Шеф на Кодификационната комисия при МС 1884 и на Прогресивнолибералната партия 1899, председател на НС 1911-13. През РТВ е доброволец, адвокат в София 1884-?, преподавател по международно право в София 1894-98 и по частно право в Хага 1930. Депутат 1894, министър на - външните работи и изповеданията 1901003 и 1913, финансите 1918-20. Председател на БЧК 1924-39. Редактор на в. "Средец" 1883-84 и автор на юридически и исторически трудове. Дом в София - ул. "Врабча" № 7 = Рада Тодорова БУРМОВА [*1868+1952]

1. Ивайло Ст. Данев [*1890+1979] = Олга Ертел, полугерманка-полурускиня.
1.1. Стоян Ив. Данев, професор = Мария.
1.1.1. Татяна Ст. Данева лекар = Селерие; в Женева, Швейцария. Имат 5 деца.
1.2. Татяна Ив. Данева = в Швейцария.

2. Тодор Ст. Данев [*1890+1894]

3. Владимир Ст. Данев [*1893+1969], юрист, дипломат, директор на БТА = Теофана Кочова Хаджикалчова, пианистка.
3.1. Лиляна Вл. Данева, журналистка = Майкъл Бризби [*Англия]. Имат син – Джон, съветник на кралицата в Англия - 9 години.
3.2. Стъвън-Констант Вл. Данев.


4. Олга Ст. Данев [*1897+1993]


# БВИ. С., 1988, с. 179; Сайт "Старо Габрово" - под Бурмов.




четвъртък, 9 декември 2010 г.

МАДЖАРОВ (Копривщица)


Динчо Маджаров
Ι
Михаил Д. Маджаров [+Копривщица], свещеник почти 60 год. в Копривщица; учи наустница, скотовъдец в Бесарабия 5 г., оженва се и се запопва 25-годишен, спомощник 1840, 1843,1850, 1857. Умира от холера на 85 години.
І
Иванчо п.Михальов Маджаров, търговец, общинар.

1. Михаил Ив. Маджаров [*Копривщица, 31.І.1854+23.І.1944], министър и публицист; учи в - Копривщица при Веселин Груев, частен ученик 1867-69 при Петър Жилков, Пловдив 1871-72 и Цариград /Роберт колеж/ ?-1877. Учител в Пазарджик 1877-79, сътрудничи на в. "Напредък" 1875 и "Ден" 1875. Редактира в. "Марица" 1882-85, сп. "Българска сбирка" 1893, сп. "Юридически преглед" 1894, в. "Мир" 1894-1912, преводач от руски. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията 1894-99 и министър на външните работи и изповеданията 1919-20, посланик в Лондон 1912-14 и Петербург 1914-15, депутат 1879, 1880-1911, 1919--31. Автор на Спомени 1942 /1968/. Племенник на Г. Бенковски = Мария.
1.1 Анна М. Маджарова [*Пловдив,31.ХІІ.1894+1982], с псевд. Каменова, писателка; учи в София /гимназия/ ?-1913, следва литература в Лондон 1913 и Петербург 1915/ и в София право. Печати за първи път 1919 в. "Мир", превежда от английски 1971. Авторка на романи 1930, 1933, 1938, 1957, разкази 1961 и 1975, повести 1965 и 1972, пътеписи 1942, 1962 и 1963 и книги за родния край "Копривщенката" 1929 и "Копривщица. Исторически очерк" 1963 = Петко Стайнов [*1890+1972], юрист.
1.2 Георги М. Маджаров

# БВИ. С., 1988, с.385-386 и сн., РБЛ. С.,1977, Т. 3, с. 158-159 и сн., както и с. 322-323 и сн. Вж Юбилеен сборник по миналото на Копривщица 1876-1926. С., 1926, /фототипно ок. 2006/, с. 25-38.

БУРМОВ (с. Нова махала, Габровско)


Тодор, с прозв. Немеца, ножар.

1. Стоян Тодоров, с прозв. Бурмата = Неда.
1.1 Стефан Ст. Бурмов [+ млад]
1.2 Данаил Ст. Бурмов Нова махала, член на РК-Габрово, четник при Цанко Дюстабанов; учи в Одеса /семинария/ 1860-64. Пощенски служител в Русе 1878-80, Търново 1880-85, София и Шумен ок . 1885.
1.3 Пенчо Ст. Бурмов, бакалин 1874-75.
1.3.1 Иван П. Бурмов
1.4 Тодор Ст. Бурмов [*Нова махала, 2.І.1834+23.Х-1906,София], І министър-председател 1879-, учи в - Габрово 1837-42, Киев /духовна семинария/ 1847-53, завършва духовна академия в Киев 1853-57. Учител н Габрово 1857-60 и Цариград . В Цариград редактира сп. "Български книжици" 1860-62, в. "Съветник" 1863-65 и в. "Време" 1865-76 и в. "Братство", а след 1878 - в. "Витоша", в. "Балкан", в. "Български глас" ?-1881, в. "Светлина"; сътрудничи на в. "Московские ведомости", в. "Вестник Европа" и в. "Москва". Деец за църковна независимост. Преводач в руското посолство от 1867 в Цариград и в РТВ при княз В. А.Черказки. Вицегубернатор на Пловдив 1878 и София 1879. Член на Държавния съвет 1881-83, министър на финансите 1883 и 1886 и член на Кодификационната комисия 1881-?. Спомощник 1860, депутат 1880. Автор "Българете и гръцкото високо духовенство" 1860 и на френски същото, "Съвременити наши калугери" 1867, "Проектът на Вселенската патриархия за решението на Българскиийт въпрос" 1867 и др. Умира от инфаркт във влак от София за Цариград = Мария /Марионка/ Иванова Първова - Золотович [*1835+1916], спомощник 1873. Кум - Христо Тъпчилещов.
1.4.1 Надежда Т. Бурмова [*1862+1865]. Почива по пътя Габрово-Цариград.
1.4.2 Анна-Любица Т. Бурмова [*ок.1867+8.VІ.1897], учи в Цариград 1873-75. Почива от туберкулоза = Христофор Хесапчиев [*1858+1038], генерал.
1.4.3 Рада Т. Бурмова [*1868+1952] = Стоян Петров ДАНЕВ, министър-председател. Имат 4 деца - Тодор [*1890+1894], Ивайло [*1890+1979], Владимир [*1893+1969] и Олга [*1897+1993].
1.4.4 Мария Т. Бурмова = Цвятко Рачев и Христо Бочаров, свещеник.
1.4.5 Тота Т. Бурмова = Иван.

2. Христо Тодоров, с прозв. Бурме, ковач.
2.1 Димитър Хр. Бурмов, кръчмар
2.1.1 Христо Д. Бурмов [*Габрово, 23.ІХ.1869+1936], генерал, Автор на трудове с военна тематика.
2.2 Иван Хр. Бурмов [*Габрово], учител в Габрово 1859-60, учи в Габрово при Тодор Бурмов. Работи в Цариград 1867, писар на училишното настоятелство в Габрово 1872-?.

3. Лазар Тодоров, с прозв. Бурмата. /Възможно е и да е брат на Тодор Немеца/

Сродници - Петър Начев Бурмов, четник при Цанко Дюстабанов; Вела Бурмова /племеница на Т. Ст. Бурмов/ = Георги Димитров Шиваров [*1879+1969].

# БВИ. С., 1988, с. 94-95; сайт "Старо Габрово". Допълнения от Ясен Бочаров 12.ІV.2010.

сряда, 8 декември 2010 г.

ГЪБЕНСКИ (Габровско)


Ненчо /Никола/ Гъбенски
І
Петко Ненчев Гъбенски [*1820], свещеник.
І
Иван(чо) Поппетков Гъбенски [*с.Враниловци-Габровско,ок.1842 +15.VІ.1876,Търново], свещеник в Габрово 1866-76. Заклева габровските въстаници, за което е арестуван на 13 май 1876, осъден и обесен от турската власт, заедно с Цанко Дюстабанов. Чорбаджия от 1864. Оставя тефтер с ражданията и умиранията в енорията му от 1861-1873 /2010 г. в НМ-Габрово/.

1. Христо Ив. Гъбенски Габрово, 15.ХІ.1866+9.ХІІ.1943,София, учител; учи в Габрово 1885 /гимназия/, учител в - Търново 1885-94, Габрово 1894-98 /девическо/ и 1898-1900 /Априловската гимназия/ и София 1911-?. Читалищен деец. Участник в Балканските войни 1912-13, където е ранен и се пенсионира 1914. Сътрудничи на в. "Възраждане" (Габрово) 1899, сп. "Образавание", сп. "Училищен преглед" 1906 и др. Съавтор с брат си на І история на Габрово 1903.

2. Иванка Ив. Гъбенска = Йордан Трифонов. Имат 3 деца - генерал Трифон [*1895+1945], проф. Иван [*1897] и доктор ? [*1899].

3. Петър Ив. Гъбенски [*Габрово,20.ХІІ.1870+4.І.1955,София], учител; учи в Търново, завършва българска филология ?-1894; учител в Лом 1894-97 и София 1897-1919. Събира исторически и етнографски материали за Габровския край 1903-23, бибилиотекар в Народната библиотека 1923-29. Автор на статии - "Биография на п.Иван Поппетков"" и за Габровския край - Девическия монастир, пещерите, пътищата, крепостите, диалектите, Йосиф Соколски 1931, В. Априлов 1950 и мн. др. и съавтор с брат си на "История на град Габрово и габровското въстание. Габрово" 1903 /2003/ и габровската гимназия = Вата п.Иванова [*1872].

4. сестра ? Ив. Гъбенска

# Метев, Лалю - блог, 11.ІІ.2010; geni.com 24.VІІІ.2010.

вторник, 7 декември 2010 г.

ДИМИТРОВ (Кюстендил)


Георги Димитров
І
Георги Г. Димитров [*Кюстендил1,1838+1906], учител от 1858 и книжар; учи в Кюстендил 1851-58 при Аверки Попстоянов; учител в Свиленград 1858--59. Придружител на митрополит Авксентий Велешки в пътуванията му в Македония - Щип, Кратово, Кочани. Деец за църковна независимост. Заради покушението в Хасково е арестуван 1873 и освооден срущу 100 лири, събрани от "домашните му. "Участва в Старозагорското въстание 1875. Книгопродавец 1860 и книжар 1867-75-? в Одрин, съмишленик на Христо Г. Данов от 1860, спомощник от Одрин 1860. След 1878 в Пловдив 1884, 1892, 1899-?, среща се 1891 с министър Георги Живков за открити археологически паметници в Провадия и с. Врачеш; адвокат. Сътрудничи на в. "Македония" 1870, в. "Право" 1870, в . "Източно време" 1874, издава календар 1871 /1874/и "Буквар за малки деца". Автор на тритомен исторически труд "Княжество България" 1894 /1895/, 1896, 1899.
1. син ? Г. Димитров

Сродници - "заможни роднини", помагат финансово образованието на Г. Г. Димитров; негов финансов благодетел е Вълко Иванов Шопов, пловдивски индустриалец .

# БВИ. С., 1988, с. 194; Рачева, Ваня. Историкът - свидетел Георги Георгиев Димитров.- БВ. С., 2008, т. 7, с. 182-204; Вж Енциклопедичен речник - Кюстендил. Кюстендил, 1988, с. 181; Кой кой е сред българите ХV-ХІХ. С., 2000, с. 84.

понеделник, 6 декември 2010 г.

ВИДИНЛИЕВ (Габрово)


Рк Цаньо /Цончо/ [*с.Парчовци,Видинско]

1. Илия Ц. , с прозв. Видинлията В [*1792+1876], преселник в Габрово 1804, усвоява папукчийския занаят в Габрово ок.1896, търговец-бучакчия /на ножарски стоки/ до 1869. Ктитор на Рилския монастир (надпис върху колона), дарител на гобровското училище с 2500 гроша и воденица с годишен приход от 5000 гроша. Издейства разрешение за градеж на черква 1865. Съртаник на Г. Ст. Раковски и Цанко Дюстабанов. Негов портрет - от художника Христо Цокев = І. ?; ІІ !?.

1.1. Денчо Ил. Видинлиев. Четвъртото дете.
1.1.1 Илия Д. Видинлиев = Донка Страшимирова.
1.1.1.1. ? Ил. Видинлиева = П. Позоровски.
1.1.1.2. ?. Ил. Видинлиева = поп Груев.
1.1.1.3 ? Ил. Видинлиева = С. Шишков. Имат 3 деца.
1.1.2. Д. Ил. Видинлиев = Б.
1.1.3. Теодора /Тотка/ Д. Видинлиева = Петър х.Стойчев [*1889+1963]. Имат 2 деца - Цанко и Донка.

1.2. Лазар Ил. Видинлиев [+20.VІІ.1865], чорбаджия в Габрово 1856 = Анастасия п. Йовчева. Най- голям син.
1.2.1 Мария /Маца/ Л. Видинлиева = І. ? Илиев. Имат 2 деца - Нона [*1854] и Васил [*1856+1910]; ІІ. Пенчо Севлиев. Имат 2 сина - Христо [*1869+1949] и Койчо [*1877+1934].

1.3 Цоньо Ил. Видинлиев [*1825+1895], ктитор на Рилския монастир = І. Султана [+1895]; ІІ ?. Втори по големина син!
1.3.1. Илия Ц. Видинлиев = Флора.
1.3.2. Минчо Ц. Видинлиев
1.3.2.1. Стефан М. Видинлиев = Руска Минчева.
1.3.2.1.1. Минчо Ст. Видинлиев
1.3.2.1.2. Райна Ст. Видинлиева
1.3.3. Пенка Ц. Видинлиева [Габрово], умира на 12 год.
1.3.4 Марийка Ц. Видинлиева [*1860+1874]

1.4. Дянко Ил. Видинлиев [*1829], подпомага 1867 финансово Д. Д. Видинлиев = Мария Станчева х.Петрова, портрет от художника Христо Цокев 1874. Трети по големина син.
1.4.1 Илия Д. Видинлиев = Донка поп Рачова Станимирова [*1876+1957], учителка.
1.4.1.1 Нед(к)а Ил. Видинлиева [*1888+1967], учи в Одеса = Николай Прозоровски [*1881+1961], доктор. Имат 3 деца - О. - дъщеря, А. -дъщеря и А. - син.
1.4.1.2 Пенка Ил. Видинлиева 1889+1956, учителка = Петко поп Груев [*1883+1950], адвокат.
1.4.1.3 Мария/ Мика/ Ил. видинлиева 1890+1970, учителка = Стамат Шишков. Имат 3 деца - А.- син, Н. -син и Ж. -дъщеря.
1.4.1.4 Денчо Ил. Видинлиев [*1892+1922] = Б.
1.4.1.5 Теодора /Тота/ Ил. Видинлиева [*1894], учителка = Петър Хаджистойчев [*1889+1963], индустриалец. Имат 2 деца - Цанко и Донка.

1.5. Дона Ил. Видинлиева = Иван Кесаров. Имат 5 деца - Кесар [*1860+1951], М. -дъщеря, В.- дъщеря, Л. - син, , Н. - дъщеря.

4. Денчо Ц. Видинлиев [+14.ІХ.1838], търговец, убит = ? Дечкова.

4.1. Илия Д. Видинлиев [*Габрово,1839], търговец-лихвар, дарител на Габровското училище 1835 и завещател на годишен приход от 5000 гроша, пом.-кмет в Габрово; убит след 1846.
4.1.1. Лазар Ил. Видинлиев [+ преди 1864]

4.2. Мария Д. Видинлиев = х. Стефан.
4.3. Георги Д. Видинлиев, член на БРЦК-Букурещ.
4.4. ? Д. Видинлиева = ... Грудов [*с. Баевци,Габровско], учител и свещеник. Имат 5 деца - Илия, Иван, Стефан, Мария и Елена.

4. 5. Димитър Д. Видинлиев [*Габрово, 17.VІІ.1838+1.V.1924], участник в Априлското въстание 1876; учи в Габрово при Цвятко Недев и Илия Грудов, изучава занаяти - терзийския 4-5 месеца и панталонджийския ?-1860; заминава в Букурещ и работи в хана на сродника си Стефан Грудов. Член на БРЦК-Букурещ и РК-Габрово, съратник на Цанко Дюстабанов и активен участник в Априлското въстание 1-27 май 1876. Заловен в Габрово, осъден юли 1876 в Търново на "15 години" и заточен в крепостта Магуста на о.Кипър до май 1878. След РТВ заема правителствени служби в Габрово и Севлиево. От 1897 е надзирател във Варненския затвор. Автор на спомени 1900.
4.5.1 Васил Д. Видинлиев, живее във Варна = ?. Брак от 1864.
4.5.2 Райна Д. Видинлиева [*1876] = Добри Христов [*1875], композитор. Автор на химна "Мила Родино", "Многая лета" и др. Имат 2 деца - Лиляна и Любомир.

# Узунова, Ирена. За Димитър Денчев Видинлиев и документалните свидетелства за неговата дейност.- БВ. С., 2006, т. 8, с. 261-266; Родът на чорбаджи Илия Видинли.- сайт Старо Габрово, 21.ХІІ.2006; Метев, Лалю geni.com, 27.І.2010 под Илия Видинлиев и 10.VІІІ.2010 под Донка Видинлиева; Вж Ангелов, А. Габровският възрожденски чорбаджия Илия Видинлиев. Сборник. Габрово, 2010.

ДРАГАНОВ (с.Дичин,Търновски)


Никола Драганов, с прозв. Дели.
І
1. Петър Н. Драганов [*сДичин,2.VІІІ.1844+19.ХІ.1913, с.Дъскот], свещеникот 8.ІІ.1875 и борец за свобода; учи в - родното си село, с. Патреш - Павликенско ?-1866 и с.Върбовка - Търновско. Градинар в Румъния 1866-68, читалищен деятел и І председател на читалище "Напредък" 2.ХІ.1887-?, член на БРСДП и БЗНС. Учител в с. Водолей - Търновско 1868-?, с.Дичин - ок. 2г.. Член и председател на РК- с.Дичин, основан от Матей Преображенски, представител на военния съвет в четата на п. Харитон, сражавала се край Дряновския монастир 29април - 8 май 1876. Емигрира в Букурещ 1876, Болград 1877 и Кишинев 9.ІV.1877, където се записва в българското опълчение - ІІ бригада, ІV дружина. На 18.V.1877 в Плоещ с руския архимандрит Амфилохий освещават Самарското знаме (вж гравюра от Е. Даммюлер). Участва в боевете при Шипка, Стара Загора и Котел. Награден с орден "За храброст". След РТВ е в 2 Пловдивска дружина и 9 Търновска дружина 17.ХІ.1878; участник в Сръбско-българската война 1885 - 6 Търновски п.полк и получава орден "Св. Александър". Преподава закон божий във фелдшерското училище в Търново 10.ІІІ-21.VІІ.1879.Преселва се в с. Дъскот, където е свещеник 1882-1911. Избиран е за депутат в 4 поредни ОНС 1879-84. Автор на спомени = ?, дъщеря на въстаник 1876 .
1.1 Атанас П. Драганов
1.1.1 Петър Ат. Драганов
1.1.2 Тодор Ат. Драганов
1.1.3 Димитър Ат. Драганов
1.1.4 Пауна Ат. Драганова
1.1.5 Никола Ат. Драганов
1.1.6 Страшимир Ат. Драганов
1.1.7 Спаса Ат. Драганова
1.1.8 Асен Ат. Драганов
1.1.9 Сия А. Драганова

1.2 Стефанка П. Драганова

2. Величко Н. Драганов [+с.Дъскот], четник при п. Харитон 1876, опълченец. Преселва се в с. Дъскот 1882.

Сродници - Тодор Попов, правнук на П. Драганов, през 1982 предава в музея спомени.

# Цонева, Нели. Живот, отдаден на Отечеството - свещеник Петър Драганов.- БВ. С., 2006, т. 8, с. 232-241; БВИ. С., 1988, с. 223 и сн.; Вж Родословно дърво на свещ. Петър Драганов.- ИМ-Павликени, инв. № 14 и № 2080; Астарджиева, Т. Корените на един род.- Борба Търново, 29.ІХ.1981.

неделя, 5 декември 2010 г.

ГОРАНОВ / КАВЛАКОВ (Батак)


Родът произхожда от Девинско, прокуден от помохамеданчване.

х.Горьо /Григор/ Кавлаков, кмет на Батак ок. 1850 = ? [+ април 1876], убита от турци.

1. х. Янко х.Г. Кавлаков [+ април 1876], търговец, убит от турци.

2. Димитър х.Г. Кавлаков [+ април 1876] и с ново ФИ Хаджийски, търговец, убит от турци.

Рк 3. Петър х.Горев Кавлаков, с псевд. Горанов [*Батак,1829+1925,София], войвода на Баташките въстаници 1876; учи в Батак, Пловдив, Брацигово и Рилски монастир ок. 1851 - 1 год.; фурнаджия и налбантин в Пазарджик., търговец в Цариград и Гърция. Учител н Батак - 2 год. Сподвижник на В. Левски от 1869, председател на РК-Батак 21.ІІ.1876, основан от П. Волов. Депутат на Оборище, на 21.І..1876 провъзгласява въстанието в Батак. На 30 април отказва ултиматума на Ахмед Барутанлията да предадат въстаниците оръжието си, с което започват и сраженията до 30 април. Успява да избегне обсадата и се укрива в Пещера, в Пловдив се среща с Уолтър Беринг - есента 1876 и се отправя за гр. Измир 1876-78. Читалищен деятел. След 1878 търговец в Пещера и Пазарджик /и окръжен управител/; депутат ок. 1894. Автор на "Спомени за въстанието" 1883 /1987, 1998/ = Мар(г)а Ангелова Д. Кавлакова.

3.1. Ангел П. Горанов [*ок.1858], с псевд. Бойчо, секретар на революционния съвет в Батак, "петстотник" 1876. След 1878 съдия и адвокат, журналист. Автор на роман "Жертви на предрасъдъка" и историческия труд "Въстанието и клането в Батак" 1892 /фототипно 1991/.
3.2 Иван П. Горанов, І български лекар - невролог; завършва медицина в Русия и основоположник на хигиената в училището.
3.3 Димитър П. Горанов [+1910,Москва], офицер в руската армия - участва в Руско-японската война.
3.4 Райна П. Горанова = Иван Г. Кьосеиванов [*Пещера], въстаник в Батак 1876.

Сродник - Горьо Кавлаков, с къща в Батак 1872 - "братовчед на П.Горанов".

# БВИ. С., 1988, с. 160; Църпев, Димитър. Петър Горанов - ръководителят на Баташкото въстание.- БВ, С., 2006, т. 8, с. 221-231. Вж Тошков, Ан. Родословни записки. т. 6, АИИБ-к, ае 2122; Пунев, Ат. Енциклопедичен речник - Пещера. С., 2000.

петък, 3 декември 2010 г.

ВОЛОВ (Шумен)


Рк Вичо Симеонов, с прозв. Вола, занаятчия = Василка.
І
Панайот В. Волов [*Шумен, ок.1850+26.V.1876, с.Бяла -Русенско], с революционен псевд. Петър Ванков 1876, апостол на ІV Пловдивски революционен окръг 1876; учи в Шумен /при Илия Блъсков ок.1860 и Добри Войников ок.1862-64./,с. Дивдядово ок.1861 /при даскал Герчо/, Бабадаг /учи занаят/, Букурещ, Болград, Одеса и гр. Николаев 1869-73 /гимназия/. Учител в Шумен 1873-75, читалищен и театрален деец. Член 1873 и председател на РК-Щумен от август 1874. Участва в дейността на Б РЦК-Букурещ 1874 Арестуван след инцидента "френската сватба" 1875, затворен в Русе - няколко месеца. Участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875. Оттегля се в Румъния. При Оряхово преминава Дувнава с Г. Бенковски 10.І.1876 и обикалят РК в градовете Клисура 15.І.1876, Карлово и Пловдив и с. Царацово. Изпращат писмо до РК-Враца 17.ІІ.1876, кореспондира с Маринчо Бенли [*1809+1875]. Съорганизатор за свикване на общокомитетското събрание на Оборище 14.ІV.1876. След разгрома на четата се отправя към Румъния, предаден и при опит да премине р. Янтра се удавя.

Сродник - Маринчо Бенли, подпомага материално образованието на П. Волов.

# БВИ, С., 1988, с. 125-126 и сн.; Вж Чилингиров, Стилиян. Панайот Волов. Животописен очерк. С., 1940; Теофилов П. Панайот Волов. Биографичен очерк. С., 1959; Никифоров, Н. Панайот Волов. С., 1973.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

БОБЕКОВ (Панагюрище)

Станьо Бобеков, служи в Патриаршията - Цариград = Манто [*Цариград], гъркиня .
1. Павел Ст. Бобеков [*Панагюрище,14.Х.1852+17.Х.1877,Търново], деец през Априлското въстание; учи в Панагюрище ?-1864, в Цариград 1864-68 /гръцка гимназия/ и военно медицинско училище ок.1868-74; учител в Панагюрище 1874-76. Писар 1872 и подпредседател 1873 в българското печатарско дружество "Промишление", читалищен деец и председател в Панагюрище 1875, член на РК-Панагюрище 1875, съратник на Г. Бенковски 1876. На 20 април 1876 е определен за хилядник на около 400 въстаникау които се сражават с турската войска. След разбиването на четата се връща в Панагюрище и с войводата Орчо войвода се насочват към Копривщица - Троян. Укрива се в с. Самоводене, Търновско - август 1876. Участва в Сръбско-турската война 1876 и опълченец в ІІІ дружина. Край Стара Загора е ранен. Преводач от френски 1871, 1873 /Насила оженване от Молиер/, 1874; сътрудничи на в. "Право" 1873, сп. "Читалище" 1874 и в. "Ден" 1876, уредник в Букурещ на І български всекидневник в. "Секидневний новинар" 1877.
2. Георти Ст. Бобеков [+1874]
3. Иван Ст. Бобеков [*1859+1923], опълченец 1877-78, учи военно училище в Киев 1882, кмет на Панагюрище.
4. Други деца ?
# Митев, Пламен. Павел Бобеков - хилядникът на Панагюрци.- БВ, 2006, т. 8, с. 139-145; БВИ. С., 1988, с. 72-73 и сн. Вж Стефанов, В. Павел Бобеков - вождът на панагюрските въстаници. С., 1966.

КОЛЧАГОВ (Банско)


Тоше Колчагов [*Банско,ок. 1780], търговец = Елена Михайлова ХАДЖИВЪЛЧЕВА [*Банско], родственица на Паисий Хилендарски.

1. Марийка Т. Колчагова = Минко Чучулаин.

2. Михаил Т. Колчагов = Мария Венедикова.
2.1 Георги М. Колчагов [*1854+1917] = Милана Рабаджиева [*1856+1945]. Имат 8 деца.
2.1.1 Лазар Г. Колчагов [*1876], съратник на Гоце Делчев и Пейо Яворов, участник в аферата "Мис Стоун" = Магдалина Йорданова [*1876]
2.1.1.1 ? [+ като дете]
2.1.1.2 Борис Л. Колчагов
2.1.1.3 Александър Л. Колчагов
2.1.1.4 Елисавета Л. Колчагова
2.1.1.5 Тодор /Тоше/ Л. Колчагов [*1899+1974] = Елисавета Тренчева [*1900+1953]
2.1.1.5.1 Магдалина Т. Колчагова [*1923], автор на изследване за своя род 2003 = Стефан Стефанов [*1924]. Имат дъщеря Румяна [*1950].
2.1.1.5.2 Люба Т. Колчагова [*1925]
2.1.1.5.3 Александър Т. Колчагов [*1927] = Донка Костадинова [*1933]
2.1.1.5.4 Йордан Т. Колчагов [*1934] = Елена Благоева [*1941]
а) Елисавета Й. Колчагова [*1962] = Виктор Атанасов.
б) Невена Й. Колчагова [*1966] = Стоян Дулев.
в) Гергана Й. Колчагова [*1972] = Любен Самунев.
2.1.1.6 Йорданка Л. Колчагова
2.1.2 Димитър Г. Колчагов, след 1912 в САЩ, с потомък Джон Колчагов.
3. Карафима Т. Колчагова = Тоше Аджурисов.

Сродници
- Иван Колчагов [*Банско], член на Разложкия окръжен РК, основан от Гоце Делчев 1896; - Милош Тошков Колчагов [*Банско, 1886+11.І.1958,Велинград], деец на ВМОРО, войвода през Илинденско-Преображенското въстание 1903, доброволец в - четата на Йонко Вапцаров /Балканската война/, 13 Кукушка дружина и 61 п. македонски полк /Ісветовна война/; търговец в Банско.
- Иванка Георгиева Иванова [*Самоков], снаха в рода; дъщеря на панагюреца Георги Иванов [*1870+1898] и Недка Багрянова [*1873+1936], в САЩ от 1912. Вероятно е съпруга на Димитър Г. Колчагов.

# Дивизиев, Борислав П. Чепино - минало и настояще. Велинград, 2007, с. 244-246 и родова схема; Баева, Елена. История на Колчаговия род - 300-годишна памет.- в. "Темпо". Велинград 1.ІХ.2003; Вж Колчагова, Магдалина Т. История на Колчаговия род - потомци на отец Паисий Хилендарски. С., 2003.

сряда, 1 декември 2010 г.

ЗАИМОВ (Чирпан)


Пенчо Заимов
І
Стоян П. Заимов, търговец на добитък [+ок.1852]
І
Стоян Ст. Заимов [*Чирпан,12.VІІІ.1853+9.Іх.1932,Плевен], поборник на Врачанския революционен окръг; учи в - с. Рупките, Чирпанско, Чирпан /класно/, Стара Загора 1868, Пловдив 1870-71, Москва /учителски институт/ 1880-82. Съмишленик на В.Левски, член на - РК-СтЗагора 1868, РК- Хасково 1872 и Гюргевския РК 1876. Учител в Хасково 1871-73, Чирпан 1878-80, Шумен 1882-84, Варна 1884-85, Кюстендил 1888-95 и София 1898-1901. Директор на Народната библиотека 1903-08. Арестуван и заточен в Диарбекир след покушението над х. Ставри 1873, избягва 1874 в Румъния и повторно пратен в крепостта Сен Жен д`Акр след арестуването му във Враца май 1876-78, емигрира в русия 1886-87. Редактор на в. "Михал" 1875, съосновател на сп. "Училищен преглед" 1896-1901. Автор но спомени от предосвобожденско време - "Записки от терханата" 1999 и събрани съчинения в 4 тома 1884-1888 = Клавдия Поликарповна Корсак. Брак в Москва.
1. Владимир Ст. Заимов, генерал от артилерията до преврата 19 май 1934, антимонархист и антифашист. Агент на съветското военно разузнаване, заради което е разстрелян = Анна.
1.1 Стоян Вл. Заимов, военен - поручик 1944, полковник 1945, генерал; началник на РО-2 /разузнавателен отдел към Щаба на армията ?-1949. Военно аташе в Рим и дипломат в Китай, Судан и Индия = Жени [*1908, жива 1995], учи оперно пеене, поетеса. След развода живее в САЩ. Брак от 23 VІ.1944-?.
1.1.1 Ана Ст. Заимова, служителка в КТ "Подкрепа" = Николай Конакчиев, ТВ-журналист
1.1.2 Бранко Ст. Заимов
1.2 Клавдия Вл. Заимова, завършва социология в Женева = Майк Голдсмит [*Англия], журналист, военен кореспондент на "Асошийтед прес". Имат син - Мартин.
1.2.1 Мартин Майк Голдсмит, приема майчината фамилия Заимов, шеф на Валутния борд, общински съветник ?-2011.

# БВИ. С., 1988, с. 245 и сн.; Захов, Боян. Прадядото на Мартин Заимов щял да пали Цариград.- в. "Уикенд", 23-29.ІV.2011 и 6 сн.

вторник, 30 ноември 2010 г.

САРАФОВ (Търново)


Костадин Ненов, търговец - абаджия.

1. Михаил К. Сарафов [*Търново, 14.ІІ.1854+13.ХІІ.1924], министър; учи в Търново /класно/ и Загреб /гимназия/ 1871-75, следва философския факултет в Загреб, политехника в Мюнхен, завършва математика и физика в Париж 1879-80. В Букрещ август 1875 участва в БРЦК - определен за апостол на Търновския окръг 1876; учител в Търново 1875-76, секретар на РК-Търново. След арестуване заминава зад граница. Министър на народното просвещение 1881-83, министър на финансите 1884 и 1902-03, министър на вътрешните работи 1901-02. Автор на трудове по статистика и финанси, оставя спомени за възрожденската епоха.
1. К. = Мария Ангелова Карагордиева, дъщеря на полковник.

2. Иван К. Сарафов [*Търново,23.ІІІ.1856+1935,София], генерал; учи в Търново /основно/, Белград, Загреб 1875-76 /гимназия/, Одеса 1878 /юнкерско училище/, гр. Николаев /военна академия/ ?-1891; доброволец-опълченец 1877-78, участник в Сръбско-българската война 1885, командир на дивизия през Балканските войни, командва корпус 1919-20. Дипломатически агент в Русия.


# БВИ. С., 1988, с. 583-584 и сн.

ТОНДЖАРОВ (Самоков)


Христо Максимов [+ преди 1856], занаятчия - терзия и уста-майстор на еснафа в Самоков, с прозв. Тенджеро = ? [жива 1856].

1. Николай Хр. Тонджаров - Максимов [*Самоков, ок.1808+?], учител от 1834; учи в - Самоков ок. 1826-27, Букурещ и завършва духовна академия в Киев 1835-38; учител в - Свищов 1833-34 и 1835, Самоков 1834 и 1835-43 /негов ученик е Никола Образописов/, Пловдив 1843-47, Кюстендил 1847-48 и 1849-50, Велес 1850-52 /негов ученик е Райко Жинзифов/; спомощник 1835. Деец за църковна независимост 1860-61. Фолклорист. Кореспондира със своя учител Неофит Рилски 14.І.1834, 1835, 1852, 1861 и Захари х.Гюров 1860.


2. Димитър Хр. Тонджаров [*Самоков, 1825+2.V.1876,Батак], учител от ?; учи в Самоков и Киев 1851-54 /семинария/; учител в Пловдив ?-1850, преподавател в Одеса /семинария/ 1856-57, Самоков 1857-58 и 186-?, Брезник 1873-74, Батак 1875-76. Среща се с Тургенев и Виктор Юго /о. Гернсей-Ламанша/. Доброволец в Кримската война 1853-56. Награден е орден "За храброст" за участието му край Севастопол. Подготвя почвата в Батак за Априлското въстание 1876. Съсечен от турците пред училището "Кирил и Методий" = ?. Брак в Самоков от ок.1857.
2.1 Елена Д. Тонджорова /най-малката дъщеря !/ = Емануил Чакъров, полковник. Имат 4 деца - 1. Любен, син, син и дъщеря.
2.2 Константин Д. Тонджаров

Сродници - Христо Димитров Максимов, учител, основател на Учителския съюз, писател.
- "братовчед" ? на Дим. Тонджаров служител в турския конак в Самоков 1876.

# БВИ. С., 1988, с. 657-658 и сн.; Александрова, Спаска. Димитър Тонджаров - самоковският светец от Батак.- в. "Приятел" (Самоков), бр. 28 - 12.ІV.2011, с. 2 и сн., бр. 29 - 15.ІV.2011, с. 2 и бр. 30 - 19.ІV.2011, с. 2.

КОВАЧЕВ (Щип)


Рк Антон, с прозв. Ковача.

1. Йосиф Ант. Ковачев [*Щип, 14.І.1839+31.Х.1898,София], учител от 1855 и общественик; учи в - Щип, Белград 1859-61 и Киев /семинарии/ 1861, 1864-68; учител в с.Гиляни 1855-59, Габрово 1868, Щип 1869 и Прилеп 1870, с.Ново село - Щипско, Кюстендил /училищен инспектор/, Прилеп 1874-77, началник на отделение в Народното просвещение в Пловдив 1878, София /училищен инспектор/ 1879, І декан на катедра философия и педагогика във Висшето училище 1888-98. Депутат в УС 1879, главен секретар на МВР 1880-81, кмет на София 1886-87. Дарител на - СУ, Солунската гимназия и Духовната семинария в Цариград. Сътрудничи на в. "Ден" 1875, сп. "Периодическо списание" 1876. Автор на "Школска педагогия" 1873, Буквар по нагледна и гласна метода 1874 и Български буквар 1875.

2. Михаил Ант. Ковачев [*Щип, ок. 1840+29.V.1908,София], учител в Скопие 1863, Щип 1871-73, Прилеп 1874, Солун 1878-79, с.Ново село - Щипско 1879-80, София след 1879 и тук училищен настоятел. Председател на РК- Щип 1871, участник в Илинденско-Преображенското въстание 1903.
2.1. Владислав /Славчо/ М. Ковачев [*Щип,18.І.1875+13.ІХ.1924,София], учи в София /военно училище/, завършва право ?-1911; секретар на ВМОК 1899-1901; войвода на чета в Щипско през Илинденско-Преображенското въстание 1903; адвокат и съдия; редактор на в. "Автономна Македония" 1920-23. Автор на стихосбирка "Тъгите на роба" 1905. Убит

# БВИ. С., 1988, с.339-340; Куманов, Милен. Македония. С. 1996, с. 125-126.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

КАНАЗИРСКИ (с. Колью Мариново, Чирпанско)


Рк Петър, с прозв. Каназиря [*с.Колачево , сега Колю Мариново]
І
Георги Петров Каназирев [*с.Колю Мариново], свещеник в родното си село и София 1876.
1. Ана Г. Каназирска
2. Мария Г. Каназирска, по-малка от Ана.

3. Петър Г. Каназирски [*1854] - предводител на Маришката чета в Пловдивско, заточен.

4. Иван Г. Каназирев, по-малък от Петър, опълченец = Мариго [*Пловдив].
4.1 Георги Ив. Каназирев, писател, автор на "София преди 50 г." 1947 = Марта [*Франция+1948].

# сп. Отечество, 1985, № 16, с. 16-17 и семейна снимка от 1870.; Вж Материали по историята на с. Колю Мариново 1977.

ДЮСТАБАНОВ (Габрово)


Цанко [*ок.1780] = Кера АПРИЛОВА, сестра на Васил Априлов.
І
1. Христо Цанков, с прозв. Дюзът [*1813+1868], търговец-джелепчия, чорбаджия = Рада х.Досева, сродница на Николай Ст. Палаузов.
І
1.1. Цанко /Цанката/ Хр. Дюстабанов [*Габрово,13.V.1843+15.VІ.1876], войвода; учи в Габрово ?-1859-62 /класно/ и Цариград /Роберт колеж/ 1872. В Цариград води съдебни дела на сродника си Николай Никифоров 1870 и се среща с Юрдан П. Теодоров 1872. Член на околийския съд в Габрово ?-1875-? и училищен настоятел ?-1875-? Член на РК-Габрово, делегат на Оборище 25.ІV1876. Габровската чета, която предвожда, води сражения в с. Батошево - Севлиевско, Кръвеник, Ново село и в м. Рани бунар под връх Мара Гедик 1-11 май 1876. Четата е разгромена и се разпръсва. Укрива се до с. Бойновци, Габровско 16 май в плевнята на Стоян Пейчев - Връбелеца, където е заловен и отведен в Габрово 17 май и Търново - тук е съден и обесен. Превода от турски на гръцки и български - "Наполеоновият кодекс", заедно с Христо Арнаудов .

2. Никола Ц. Дюзов
2.1 Цанко Н. Дюзов [*Габрово,1862], учи в Габрово 1869-73-, спомощник 1873.

3. Васил Ц. Дюстабанов [*ок.1830+1880] = Бона п.Станчова.
3.1 Цанко В. Дюстабанов [*1858+1920] = Кина Илиева Кънчева Сахатчиева [*Габрово].
3.1.1 Пенка Ц. Дюстабанова, почива млада = Константин Георгиев [*14.Ι.1900], търговец, интерниран 1944-61. Брак от 1923. Потомци в САЩ.
3.1.2 Екатерина Ц. Дюстабанова
3.1.3 Илия Ц. Дюстабанов
3.1.4 Стефан Ц. Дюстабанов [*Габрово, 1902+1964, Габрово], интерниран след 1944.
3.2. Вата В. Дюстабанова = Минчо Лудев. Имат 2 сина - Цоню и Цанко.
3.3 Стефан В. Дюстабанов, доктор = Ана /Димова ?/ Тухладжиева
3.4 Бона В. Дюстабанова = Симеон Везирев [+1912]. Имат 3 деца - Иван, Радка и Станчо [+1925].
3.5 Гина В. Дюстабанова = Ι. Гено Купув; ΙΙ. Цанко Михайлов. Имат 2 сина - Михаил [+1952] и Николай.

Сродници - Спомощници, 1873* В. Х. Дюзтабанов, ученик от 7 кл.; В. Хр. Дюзтабанов, ученик от 6 кл.; Гана Хр. Дюзтабанова , ученичка в 5 кл.; Цанка Н. Дюзов, ученик от 4 кл.
# Цанева, Даниела. Цанко Дюстабанов - щрихи към портрета на габровския войвода.- БВ, С., 2006, т. 8, с. 166-175; БВИ. С., 1988, с. 232 и сн.

ТРЕНЧОВ (с.Баня, Панагюрско)


1. Лулчо, с прозв. Кабзамалина, 1852 изпраща племенника си Григор в самоковския метох на Рилския монастир.

2. Тренчо
2.1. Григор Тренчов [*с.Баня,1836+17.Х.1908, с.Баня], с прозв. Поп Груйо Бански, свещеник и войвода; учи в с. Баня и в самоковски метох 1852-54, учител в с. Баня 1854-56, с.Овчеполци 1857-63, с. Тополи дол ок.1858-63 ; свещеник от 1858 в Овчеполци и Тополи дол до 1863 и с. Баня 1863-90. Автор на поема "Записки по Средногорскато въстание" 1898 /1993/ и спомощник 1868, член и председател на РК-Баня 1876, съратник на Бенковски, делегат на Оборище 1876, предводител на чета от 30 въстаника, сам се предава на турските власти, за да не пострадат жените и децата. Затварян в Панагюрище, Пазарджик и Пловдив - декември 1876. Отново арестуван, съден в Цариград и заточен в гр. Кония - Мала Азия 1877-26.ІІІ.1878 = Нейка Метева [*с.Баня+1863]. Брак от 1858.

1. Димитра Гр. Тренчова [*1858+1918]

2. Мина Гр. Тренчова [*ок. 1859/61 + в годината на раждане]

3. Анна Гр. Тренчова [*1862+1925] = Иван Оливеров. Имат син Делчо, който съхранил поемата на дядо си и е предал ок 1935 за публикуване.

4. Мария Гр. Тренчова [*1863+1863], близначка.

5. Стана Гр. Тренчова [*1863-++1863], близначка.

Сродници - Врабчев

# Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876.- БВ, 2006, т. 8, с. 192-198; БВИ. С., 1988, с. 662; Вж Цонев, Звездомир. С кръст и меч. Поп Груйо и Априлското въстание 1876. С., 1039; Кръстев, Ст. Родословното дърво на поп Груйо.- В: Априлското въстание и Българската православна църква. С., 1977, с. 181.

НЕНОВ (с. Райновци, Еленско)

Рк Нено Йорданов = ?, родственица на Иларион Макариополски.
І
1. Юрдан НЕНОВ Йорданов [*с. Райновци, 4 окт. 1826 +1903, Пазарджик], учител. Учи в Елена, Карлово, Свищов. Учител в - Елена 1843-45, Пазарджик 1845-51, 1863-54 и 1871-74; Панагюрище 1851-55, Сопот 1855--61, Чирпан 1861-63, Хасково 1864-71 и 1874-76 и Г.Белово 1875-76. Член на въстанническия щаб през 1876 н с. Г.Белово, арестуван и заточен в Айдън - Мала Азия 1877-78. Деец за църковна независимост = Николина Стоянова Въльова, учителка в Сопот през 50-те, подпомага Априлското въстание в с. Голямо Белово 1876.
1.1. Владимир Ю. Ненов, четник в Хвърковатата чета на Бенковски 1876.
1.2. Ненчо Ю. Ненов [*Пазарджик, 1860 +8 май 1885], следва педагогика във Виена, адвокат в Стара Загора след 1878.
2. Тодор Ненов Йорданов, с прозв. Манастирски [*1832 +1883, София], просветител; учи в Елена, Букурещ /лицей/. Учител в - Неврокоп 1862-63 Банско 1864, Враня 1864-65, Самоков ?, с.Гложене-Тетевенско ?, с. Аджар-Карловско ?-1874, Калофер 1874-77, деец за църковна независимост; след 1878 адвокат в София, член на окръжния съд - Пирдоп, мирови съдия в Златица и Новоселци - дн. Елин Пелин. Сътрудничи на в "Цариградски вестник" 1862.
# Ненов, Юрдан. Автобиография. - СбНУ, 1896; БВИ. С., 1988, с. 457, 390; Вж Асенов, П. Юрдан и Тодор Ненови от Елена.- Еленски сборник. 1968, с. 317-319.

ПОПТОМОВ (с.Голямо Белово, Пазарджишко)


Рк Тома Кузмов [*с. Голямо Белово, Пазарджишко], свещеник и учител в с.Ветрен дол 1849 и Пазарджик = Евгения [*с. Голямо Белово, Пазарджишко].

Кузма /Кузман/ Поптомов Кузмов [*с.Г.Белово,1833/37+15.ХІ.1919,Пазарджик], с прозв. Шарланджи; борец за свобода; преселник в Пазарджик, където се занимава с търговия и шарланджийство; член на РК-Пазарджик , основан от В. Левски 1869 и на възобновения от Бенковски 4.ІІ.1876; пълномощник за Банско-Разложкия край - изгражда РК в с. Д.Драглище, Якоруда /март 1876/, с. Баня и др.; осъден на смърт и заменена присъда с "вечни окови" в Мала Азия -1876-78. След РТВ е член на І градски съвет в Пазарджик 1878-? и 1894- ?; награден с юбилеен Априлски медал 1901, подава молба за поборническа пенсия 1905, която остава без последствие = Куна.

1. Константин К. Поптомов, учи лозаро-градинарство в Русия, в Пазарджик 1919.

2. Тодор К. Поптомов, учи технически науки в Русия, в Пазарджик 1919.

3. Фанка К. Поптомова, учи Пловдив /гимназия/ и следва медицина в Париж. Паради липса на средства прекъсва учението си. Учителка по френски. Почива от туберкулоза.

Сродници - Елена Кузмова - Шумкова, оставя спомени за родственици.

# Сб. Родове на В. Левски и негови сподвижници. С., 1992, № 2, с. 130-132.