СИВКОВ (с. Загорци - Новозагорско)

Петър Сивков [*с. Торлак махле, дн. Загорци - Н.Загорско + март 1878, Одрин] - първият даскал в родното си място. 

1.  Диньо П. Сивков [*с. Торлак махле, ок. 1838 + 1898] - учител в Нова Загора 70-те г.; член и председетел на РК - Нова Загора, народен представител през 90-те г. и кмет на Нова Загора. На негово име читалище в Н.Загора. 

# БВИ. С. 1977, с. 590; сп. Родознание. С., 1994, № 2, с. 21 - вж тук и за Андрей Друмев Сивков; Калпушков, Стоян. Село Загорци дава отпор на турци и скъпи жертви.- в. Трета възраст, 7 март 2023, бр. 9, с. 16.

ХРИСТОВ / ХАДЖИГЕНОВ (Карлово)

Рк Христо [*Карлово, 1690] = ?
   I
Гено Христов [*Карлово, 1730], занаятчия = Лала [*1740].
   I
Атанас Г. Христов [*Карлово, 1759], свещеник = Мария [*Карлово]. Имат 3 сина и 1 дъщеря.
   I
- Рк Гено /Георги/ п. Атанасов [*Карлово, 1786], хаджия = Ана п. Колюва Тантилова [*Карлово, 1832 +Карлово, 1914].
- Петко п. Атанасов [*Карлово]. Баща на даскал Ботйо Петков и дядо на Христо БОТЙОВ.
- ?
- ?
1. Атанас Хаджигенов [*Карлово, 1800] = Мария.
   1.1 Иван Ат. Хаджигенов [*Карлово, 1850 +1920, Карлово] = Стефана /Тана/ Енчева Вазова [*Сопот, 1868 +1956, София].
      1.1.1 Галина Ив. Хаджигенова [*Карлово, 1900 +1982, София].
2. Брайко Хаджигенов /Попович/ [*Карлово, 1814 +20 септ. 1865]. Учител и свещеник. Учи в Карлово и Габрово при Неофит Рилски. Учител в - Карлово 1837-40 и 1844-45, Калофер 1840-44, Пловдив ок. 1846. Поп от ок. 1848 и архиерейски наместник. Спомощник 1849 и 1853.
   2.1 Христо Бр. Хаджигенов, военен.
   2.2 Никола Бр. Хаджигенов
   2.3 Стефана Бр. Хаджигенов
   2.4 Мария  Бр. Хаджигенова [*1854}  =Александър Хадживълков.
   # БВИ. 1988, с. 136; Годишник "Българско възраждане". С., 1995, т. I, с. 370-382; Шаламанов. Бл. Родословни отломки (1). С., 2008,  с. 2 /Ботев/, 10 /Петков/, 14 /Хаджигенов/ и 15 /Христов/.
   @ GTrees,net 2018       

АНДОНОВ (Чирпан)

Рк Андон Савов [*с. Мурсалково, дн. Спасово - Чирпанско], свещеник в - родното си село ? след 1841-61 и Чирпан 1861-68-?. Спомощник 1858 и 1868.

Ι

1. Иван АНДОНОВ Савов [*с.Спасово, 28 юни 1854 +18.дек. 1937, Пловдив], учител; учи в Чирпан 1861-69 и Пловдив 1869-71 /класно/. Учителства в с. Евджилере, дн. Средно градище - Чирпанско 1872-74. Член 1872 и секретар 1874 на РК-Чирпан, участник в Старозагорското 1875 и Априлското 1876 въстание, за което е заловен и осъден на смърт и помилван на доживотен. Затворен е в Пловдив, Одрин и Цариград до 1878. Емигрира 1875 в Румъния със Стою Филипов. В Букурещ се среща в Хр. Ботев. След РТВ е зам.-прокурор и адвокат в Пловдив. Деец по Съединението 1885, депутат 1885-1913, подпредседател на НС /4 ВНС и 5-6 ОНС/. Обновява  в. "Пловдивски куриер" 1890, "Малък вестник" 1892 и в. "6 септември" 1908 . Автор на "Из спомените ми от турско време" 1927-1928, в 2 тома.

2. Тодор Андонов Савов

Сродници - дете ? на революционера - Асен Андонов = Васлина.

1. Иван Ас. Андонов [*Пловдив, 3  май  1934 +29 дек. 2011, София], артист от 1957 /филми - "Години за любов" 1957; "На малкия остров" 1958, "Отклонение", "Иван Кондарев", "Нощта срещу 13-ти" 1961, "Златният зъб" 1962, "Дунав мост" 1999. Играе и в полския филм "Прозорци на времето" ?  и унгарския "Соколи" 1969; телевизионни сериали, режисьор от 1963 на - анимационни филми /"Птици", "Сладолед", "Стрелбище", "Мравка, истинска мравка"/ и игрални филми /"Пейзаж" 1963; "Трудна любов" 1974, "Дами канят", "Опасен чар", "Вчера", "Адио Рио", "Самодивско хоро", "Покров", "Бяла магия", "Мечтатели", "Черешово градина"/ и художник /живопис и графика/ от 1965.  Учи в Немска забавачка - 3 г. Завършва ВИТИЗ ?- 1956, актьор в театрите в Сливен и София /Младежкия и Сатиричния/. Автор на спомени ?  = Ι. Леда Тасева, актриса; ΙΙ. Люба Атанасова Маричкова, сестра на Кирил Маричков, музикант от група "Щурците". Брак от ок.1977.

# БВИ. С., 1988, с. 38 и сн. на Иван; с. 578. Стоилов, Румен. Иван Андонов - чирпанският комита.- в. 3В, 2014, бр. 26 и сн. на Иван. Вж. филм "Очакване" 1973 към коя група ?

ЖИНЗИФОВ (Велес)

Йоан Дзинзифов /Зизифов 1874/ [*Битоля], учител; учи в Битоля и Атина; завършва медицина в Лайпциг 1841-?. Учител в Прилеп - 1 г., Битоля 1863-66-?, книговодител при търговците Хаджиилиеви, деец за църковна независимост 1860. Съмишленик на Хр. Тъпчилещов и Авксентий Велешки.

Ι

Ксенофонт /Райко 1859/ Й. Жинзифов [*Велес,15.ΙΙ.1839+16.ΙΙ.1877, Москва], публицист и поет; учи във - Велес при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и при Н. Тонджаров 1846-55, Одеса /Херсонска семинария/ 1858, Москва 1859-60 /гимназия/ и тук завършва Историко-филологическия факултет 1860-64. Учител в Прилеп 1855-56, Кукуш /Първи български учител/ 1857-58, библиотекар в Чертковската библиотека 1862, частен учител в Русия и 1864-65, учител по старогръцки в Москва 1865-?. В Русия общува с Г.С.Раковски и Константин Миладинов. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1860, в. "Българска пчела", в. "Време" 1865-66, в. "Дунавска зора" 1868, в. "Народност" 1868, в. "Македония", в. "Свобода", в. "Век", сп. "Читалище" 1871-73, сп. "Периодично списание", "Градинка"; както и в руски издания - "День" 1861-62, "Москва", "Москвич", "Московские ведомости", "Русский архив","Православное обозрение" 1869-70 /пътни бележки от 1866/, "Современная летопись". Събира български фолклорни материали - народни песни за цар Шишман, Дойчин войвода и Крали Марко. Член на Славянския комитет - Москва, член на Етнографския императорски отдел в Москва 1868, Член на БКД 1870. Съосновател /с Марин Дринов, Любен Каравелов и Константин Миладинов/ е на сп.- "Братски труд" 1860-62 и съредактор. Превежда от - руски "Слово о полку Игорове" 1863 и М. Лермонтов, от украински Т. Шевченко и от чешки - откъс от "Кралевдолски ръкопис" 1863. Автор на поетичния сборник "Новобългарска сбирка" 1863, поемата "Кървава кошуля" 1870 и на публицистика, която излиза в два тома 1964, автобиография 1871. Посвещава стихове на Димитър Миладинов /и статия 1862/, Иван Н. Денкоглу и Климент Охридски. Има статии 1871 за П.Р.Славейков, Л.Каравелов, Д.Чинтулов, Раковски. Кореспондира с М. Дринов, Раковски, В.Д.Стоянов. На негово име училище в София.

# БВИ. С., 1988, с. 243-244; ЕБВЛ. С., 1996, с.287-288; Хаджипанзов, Петър. Райко Жинзифов.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 79-110.

ДРАГАНОВ (Клисура)

1 ? Драганова = Тунчо Петков, издържа материално образованието на Христо.

2. Христо Драганов [*Клисура,16.ΙV.1856+14.II.1934,Севлиево], учител; учи в Клисура и Пловдив /класно/. Учител в Батак 1873-74, Нова Загора 1874-75, Севлиево и Клисура; търговец 1875-76. Участник в Априлското въстание 1876 и РТВ 1877-78, книжар, кмет на Севлиево 1893-94, окръжен училищен инспектор 1894-95 и окръжен управител - Севлиево 1899-1901, търговски инспектор 1913-19, библиотекар на дружество "Развитие" 1920-27. Сътрудник на в. "Източно време" 1875 = Тодорка, жива 1930.

1.1 Параскева Хр. Драганова [+ преди 23 юли 1929].

# БВИ. С., 1988, с. 223-224.

САВОВ (Ст. Загора)

Рк п.Сава, свещеник.

1. Иван п.Савов, учител в с.Конопчии = Могилово-Чирпанско 1872.

2. Михаил п.Савов [*Ст.Загора,8.Х.1857+21.VІІ.1928, гр. Сен Валие дьо Тией - Франция], генерал; учи в - Хасково, Пловдив и Габрово /гимназия/, Цариград ?-1876, завършва в София /Военно училище/ ?-1879 и Военна академия в Петербург ?-1881. началник на отделение в щаба на Румелийската милиция, началник щаб и командир на пехотна бригада, помощник-министър в Министерство на войната, началник на Военното училище София. Участва в Сръбско-българската война 1885. Командир на ІІ, ІV и V армия през Балканската война. Министър на войната 189194 и 1903-07, пълномощен министър в Париж 1920-23. Награждаван с ордени "За храброст" = Мария.

2.1 дъщеря ? М. Савова = Васил Беров.

# БВИ. С., 1988, с. 579.

ЗЛАТАРСКИ (Търново)

п. Васил

І

Никола п.В. Златарски [*с.Златарица-Еленско,1823+1876,Търново], учи в Златарица, Нърново, Габрово ?-1839 Учител в Търново 1843--76. Деец за църковна независимост. Църковен певец, секретар 1858-? и ковчежник на градската община в Търново, член на митрополитския съвет. Редактор на молитвеника "Свиток Богомотере" 1862, спомощник 1868.

1. Георги Н. Златарски [*Търново,25.І.1854+9.VІІІ.1909,Търново], професор; учи в Цариград 1870-72 и Загреб /гимназия/; завършва геология в Загреб 1880. Геолог и минералог в Министерство на финансите 1880-90. Преподавател - доцент 1895-97 и професор. Ректор на Висшето училище в София 1897-98 и 1901-02. Първи председател на Българско природоизпитателно дружество и член на чуждестранни дружества /Виена 1883, Москва 1886, Загреб 1886, Френското 1887, Белгийското 1888, Унгарското 1891/. Превежда от френски 1872. Автор на научни трудове = Венка Стефанова Серафидиева [*1868+1958].

1.1 Анастасия Г. Златарска = Христо Леонидов. Имат 2 деца - Пепа [*1915+1943] и Георги [*1919+1938]

1.2 Вен(к)а Г. Златарска = Цветан Пупешков [*1891], адвокат.

1.3 Никола Г. Златарски [*1893+1947], адвокат = Ангелина Козарова.

1.3.1 С. Г. Златарски

1.3.1.1 А. С. Златарска

1.3.1.2 Б. С. Златарска

1.3.2 Васил Н. Златарски = І. Олга Семенова; ІІ. Мария Максимова.

1.4 Веселина /Веса/ Г. Златарска = Стефан Белов. Имат 2 деца - И. и Стефан [*1929+2002], доктор.

2. Васил Н. Златарски [*Търново,14.ХІ.1866+15.ХІІ.1935,София], професор - историк; учи в Търново и Петербург /гимназия/; завършва история в Петербург ?-1891 /дисертация "Писмата на цараградския патриарх Николай Мистик до българския цар Симеон"/, специализира археология в Берлин 1893-95. Преподавател в СУ - доцент 1897-1901, професор 1901-?. Автор на 213 научни труда - "История на българската държава през средните векове" т. І 1916, т. ІІ 1927, т. ІІІ 1934, т. ІV 1940 /ІІ изд. 1970-72/; "Избрани произведения" 1972, т. І.

# БВИ. С., 1988, с. 254-255 и 2 сн. /Георги Н. Зл. и Н. п.В. Зл./; РБЛ. С., 1977, т. ІІІ, с. 63-64 и сн . /Васил Н. Зл./; Вж geni.com.

ПРОДАНОВ (с. Стрелча, Панагюрско)

Рк п.Продан Стойков [*с.Стрелча-Панагюрско +1844], учител в селото си през 1812 и свещеник до 1844.

І

х.п.Евстатий х.Проданов [*с.Беброво-Еленско + ок.1876], учител в Брацигово и Стрелча, свещеник в Стрелча 1844-75 и активен спомощник 1857; хаджия, деец за църковна независимост.

І

п.Сава п.Е. Проданов [*Стрелча,1851+2.І.1878], свещеник и в Панагюрище, помощник на Бенковски и делегат на Оборище 1876, спомощник на книги.

# БВИ. С., 1988, с. 554 и 623.

ГРЪНЧАРСКИ (Плевен)

Мачо Грънчарски

1. Димо М. Грънчарски [+1869,Плевен], учител в Плевен 1835-69, спомощник 1869.

1.1 Георги Д. Грънчарски [*Плевен], учител в Плевен 1865-67 и 1873.

2. Тодор М. Грънчарски, свещеник в Плевен през 60-70-те г. на ХІХ в.

# БВИ. С., 1988, с. 171.

ПИШУРКА (Лом)

Стоян, с прозв. Граматик, учител във Враца до 1770.

І

Кръстю Стоянов, с прозв. Граматик.

І

Стоян Кръстев [*Враца+1843], с прозв. Дамаскинаря, учител във Враца през 20-те т. на ХІХ в.

1. Рк Кръстю Стоянов, с прозв. Пишурка [*Враца,24.VІІІ.1823+6.І.1875,Лом], книжовник и учител; учи в - Лом при Константин Огнянович, Пловдив /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/. Учител във - Враца 1847-48 и 1850-51, Лом 1848-50, 1851-56 и 1862-75, Видин 1856-? Учредител на читалище "Постоянство"-Лом 1856. Театрален деец в Лом - актьор и режисьор, поставя 2 пиеси - "Многострадална Геновева" 1856 и "Велизарий" /12.ХІІ.1856/. Отваря книжарница в Лом 1872 и сътрудничи на Хр. Г. Данов. Сътрудник на в "Цариградси вестник" 1849-52, 185859, сп. "Зорница" 1844, в. "Македония" 1868, сп. "Читалище" 1870-71, сп. "Училище" 1872. Превежда - от гръцки "Опелото на Исуса Христа" 1869; от сръбски в стихове "Аделаида" 1857 и "Рахилин плач" 1872, побългарява от френски "Момина китка" 1870 и "Изпаднал търговец" 1870. Автор на "Сбор от български песни" 1864 и "Куткудачка" /стихове и приказки/ 1871. На негово име - село в Ломско = Ангелика /Гика/ Първанова Тодорова, учителка в Лом, читалищен и театрален деец, учредителка на І женско дружество "Добродетелно женска дружество" 1857.

1.1 Александър Кр. Пишурка [*1851+1877,връх Шипка], опълченец.

1.2 Виктория /Витка/ Кр. Пишурка [*Лом, 15.V.1858+4.VІ.1919], учителка; учи в Лом и Габрово /класно/; учителства в Габрово 1872, Ловеч 1873-76, Лом 1876-77. Член на "Добродетелно женско дружество". На нейно име - детска градина № 6 в Лом = Димитър Маринов Бонов/кръщелно име Д. Върбанов Мацанков, осиновен от Марин Бонов, търговец в Лом/ [*с.Вълчедръм-Ломско,1846+1940,Кремиковски монастир-София], етнограф. Брак от 1878. Имат 4 деца - дъщеря ? = д-р Блъсков, дъщеря ? = Вл. Иванов, Кръстю и Гроздана = Сиромахов.

1.3 Стефан Кр. Пишурка [*Лом, 1862+1925,Лайпциг], зъболекар.

1.4 Марийка Кр. Пишурка

1.5 Грозданка Кр. Пишурка [*Лом, 1872] = Димитър Сиромахов [*1867+1916], полковник, командир /майор/ на 6 Бдинска п. дивизия - Видин 1904. Имат 2 деца - Мара и Владимир, майор.

1.6 Зорка Кр. Пишурка = Димитър Хаджистамов [*1868+1948], доктор. Имат 3 деца - Боян [*1904], Д. /син/, З. /дъщеря/ = Ф. Бланшар.

2. Стефания Стоянова = Коста Стаменов.

Сродник

- Иван П. И. Пишурка, иждивител на Кр. Пишурка при издаването на книгата му 1857.

# БВИ. С., 1988, с. 533-534 и сн. на Виктория, с. 626; ЕБВЛ. С., 1996, с. 570; Матев, Лалю - geni.com, 2010. Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- Антени, 31.Х.1975, бр. 45.

ПИСАРЕВ (Пещера)

Георги Писарев

1. Петър Г. Писарев [*Пещера], учител в Пирот 1869-72 и Пещера. Свещеник в Пловдив от 1876. Участник в Априлското въстание 1876.

2. Христо Г. Писарев [*Пещера], учител в Пловдив 1866-70 и Пирот 1870-?

# БВИ. С., 1988, с. 533; в. "Български запад" (Пирот), 1942, бр. ??

БАРБУЛОВ (с.Ново село,Севлиевско)

Рк П. , с прозв. Барбул.

Никола П. Барбулов [*с.Ново село,ок.1800+9 май 1876,с.Ново село], свещеник; учи и служи в Кишинев 12 години, Учител в с.Ново село ок. 1824-27 и свещеник в с.Ново село от ок. 1827-1864. Спомощник 1837. Участник в Новоселското въстание 1876. Убит от турците в местността Лъките край девическия монастир "Св. Троица". Канонизаран от Българската патриаршия за "мъченик" 3.ІV.2011. Църковен празник - 9 май.

1. Петко п.Николов Барбулов [*с.Ново село,1830+1909], учител; учи в с.Ново село и Калофер 1844-55 при Ботьо Петков. Кръчмар, търговец, учител и свещеник от 1864 в с.Ново село. Член на местния РК и участник в Априлското въстание.

# БВИ. С., 1989, с. 58. Вж Марангозов, Иван. Новоселското въстание.

БОЖКОВ (Клисура)

Рк Божко

І

п.Филип Божков [*Клисура,1778+1883/86], учител в Клисура ?-1825, свещеник в Клисура от 1825.

І

1. п.Божко п.Филипов Божков [*Клисура,1822+1876,Пловдив], свещеник в Клисура ?-1869-76, спомощник 1869 /"История блъгарска"/, умира от побой в Пловдивския затвор "Таш капия".

1.1 Григор Попбожков Божков [*Клисура,ок.1850+ след 8.IV.1876], учител; учи в Клисура и Котел; учител в Пирдоп 1867-68. Управител 1868-69 на книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, деловодител на българското пловдивско училище 1869-?. Член и секретар на РК-Пловдив 1876, убит през Априлското въстание.

1.2 Филип п.Б. Божков [*Клисура], учител; учи в Клисура и Котел; учител в - Пирдоп 1867-69, Пазарджик 1874-76. Участва в Априлското въстание, арестуван и заточен в Мала Азия 1876-78. След РТВ е чиновник.

1.1 Петър [ Петко] Ф. Божков [+1876], учител в Клисура.

1.1.1 ? П. Божкова = Н. ДОБРЕВ. Имат дъщеря - Стефана.

1.3 Стефан п.Б. Божков

2. Стоян п.Филипов Божков, участник в І българска легия в Белград 1868, съратник на В. Левски.

# БВИ. С., 1988, с. 79-80 и сн. на Григор, с. 671; БВ. С., 1999, т. ІІ, с. 160-162.

ДИПЧЕВ (Панагюрище)

Иван Дипчев

1. Димитър  /Христов Диимитров ?/ Ив. Дипчев, с духовно име Дамаскин Рилец [*Панагюрище, 1817 +1878, Араповски монастир], учи в - Панагюрище, Рилски монастир, Мелник и о.Халки /богословско училище/ 1854. Учител в Разлог, Велес 1849-56, Кюстендил 1858-61 и Пловдив 1869. Архимандрит преди 1862, митрополит Велешко-Струмишки 1872. Сътрудничи на в. "Македония" 1868. Автор на биография, описание на Рилския монастир, преводач от гръцки 1868. 

2. Васил  Ив. Дипчев [*Панагюрище, 1846 +1898, София], учител в Брацигово 1875-76, член на РК. Кмет на Панагюрище 1878 и 1891-93, адвокат в София, депутат 1898-? Умира в Черната джамия = Райна п.Георгиева ФУТЕКОВА, с прозв. Райна Княгиня [*Панагюрище, 6 ян. 1856 +29 юни 1917, София], член на РК-Панагюрище, ушива въстаническо знаме, под което се провъзгласява началото на Априлското въстание 22 март 1876, и 3 копия 1901. Учи медицина в Москва, І дипломирана акушерка - в софийските квартали Орландовци и Малашевци. Брак от юли 1882. Преселва се в София 1898.

   2.1 Иван В. Дипчев [*Пловдив, 8 ян. 1885 + 30 март 1954, Ловеч], генерал-майор 1934. Учи във Воен. у-ще - София. Участник в Балканската и I Световна война, пенсионер 1936. След 9.9.44 в концлагер, съден в Троян, но недочаква присъда. Умира в болница.

   2.2 Георги В. Дипчев [1887 +1950, Бургас], завършва морско училище; машинист на торпедоносеца "Дръзки". Умира от рак.

  2.3 Владимир В. Дипчев [*1880+1944], офицер; Награден с 3 ордена "За храброст"; съкратен от армията по силата на Ньойския договор, чиновник и директор в кинематографията. Безследно изчезва след 9.9.44.

  2.4 Петър В. Дипчев [*1892 +1906]

  2.5 Асен В. Дипчев 3 ноем. 1894 + 29 май 1954, полковник; след 9.9.44 в концлагер.

     2.5.1  Марко Ас. Дипчев, каруцар на пристанище Оряхово = ? Милева

        2. 5.1.1 Асен М. Дипчев [*Оряхово], строителен инженер, хуудожник, поет. Учи в Оряхово, София /техникум/, Козлодуй и пак Оряхово /гимназия/. Автор на: Приказки и проклятия 2001, История в сегашно време 2003, Лястовица 2005, Вик в нощта 2006, Защо 2006, Бог на лудите 2007, Да минеш по жерава 2007, А на осмия ден 2007,  Цвете на лудите 2009,  Игрите на зеленоокия 2009,  Зравей Имелия 2011,  Вода и кръв 2019, Прераждане 2023. Член на Съюза на свободните писатели. = Копринка.

а / Благовеста Ас. Дипчева = ?. Имат син Александър.

                

     2.5.2 Иван Ас. Дипчев [*1928 +5 февр. 1993], юнкер във ВВНУ - 68 випуск /последен/

  2.6 Евгения /Гина/ В. Дипчева, осиновена.

Сродници 
- Стефан Дипчев, спомощник 1840 в Букурещ /"Месецослов"/.

- Христо Дипчев - офицер, братовчед на Ив. Ас. Дипчев.

# БВИ. С., 1988, с. 210 и с. 537 и сн. Вж. Райна Княгиня. Автобиография. С., 1976 /І изд. на български 1934, 1986/.

х.СТОЯНОВ (Котел)

Стоян х. Стоянов Джелалски [*Котел], отглежда около гр. Кюстенджа стада с овци = Жейна х.Берович, сестра на Петър БЕРОН.

1. Христо Ст. х.Стоянов, търговец във Влашко = Александр(ин)а Попович.

2. Петър Ст. х.Стоянов, овчар при баща си = Мария.

3. Иван Ст. х.Стоянов = Радка Драганчева.

4. Васил Ст. х.Стоянов - с псевд. Берон [*Котел,1824+9.Х.1909,София], І доктор в България; І археолог; учи в - Котел, Плоещ, Крайова, Брашов, Букурещ ок.1837, Цариград, Одеса /Ришельовски лицей/?-1846, Дрезден /немска гимназия/, завършва медицина в гр. Вюрцбург 1848-52 с докторат "Тетанусът и лечението му с хашиш" 1852 и специализира хирургия в Париж и гинекология във Виена; деец за църковна независимост. В Букурещ се среща със съгражданина си Г. Ст. Раковски 1852 и избран за деловодител на БРКЦ - Букурещ, съдейства въстанието на дядо Никола Филиповски. Лекар и аптекар в Букурещ 1855-56, Търново 1856-64 и ок.1870-71, Болград 1864-70, през Сръбско-турската война 1876 и РТВ 1877-78. Училищен настоятел в Търново. Сътрудничи на - в. "La Presse d` Orient" 1856, сп. "Български книжици" 1858, "Българска пчела" 1863, сп. "Духовни книжки" 1866-67, в. "Народност" 1868, в. "Българин" 1878. Издава в. "Пътник" 1870. Депутат в УС 1879. Автор на "Археологически и исторически изследвания" 1886, Първа българско-фенска граматика 1859, Логика 1861, Българо-френски буквар 1865, Първа българо-немска грматика 1868, Естествена история - Зоология 1870. Приятел на Климент - Васил Друмев, среща се с Хр. Ботев в Болград = Мария х.Герчева Кисимова [*Търново,1848]. Брак от 1865. Имат 14 деца. Най-малкият брат - Василчо.

4.1. момиче ? [*Търново,1865]. Една от седемте ?

4.2. Богомил В. Берон [* Болград,ок.1866/70], професор; завършва медицина в Вюрцбург; лекар в София ок. 1901, преподава в СУ ок. 1938.

4.3. Васил В. Берон

4.4. Богозар В. Берон

4.5. Стоян В. Берон

4.6. Богослав В. Берон

4.7. Христо В. Берон

4.8. Александър В. Берон, жив ок. 1938

4.9. Злата В. Берон, жива ок. 1938

4.10. Велислава В. Берон, жива ок. 1938

4.11. Милена В. Берон, жива ок. 1938

4.12. Жена В. Берон

4.13. Мара В. Берон, жива ок. 1938

4.14. Цветана В. Берон

4.15. Мария В. Берон

5. Анастасия Хаджистоянова = Михаил Милошев. Имат 4 деца - Петър, Йова, Стоян и Слава.

6. Елена Хаджистоянова

7. Слава Хаджистоянова = Петър Матеев.

# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, 176 с. и сн. Книгата ми бе предоставена от Пенчо Бонев; БВИ. С., 1988, с.65-66 и сн; geni.com 22.ІІ.2009 и 10.VІІІ.2009.

ИКОНОМОВ (Свищов)

Рк Сотир, свещеник-иконом; преселен в Свищов от Южна България - Македония; читалищен деятел = ?, братовчедка на Яни Станчев.

І

Богдан, с друго име Теодосий С. Икономов [*Свищов, 1836+26.ІІ.1871, Болград], учител; учи в Свищов ?-1856 /основно/, гимназия и Историко-филологически факултет в Киев 1856-59, завършва славянска филология в Прага 1859-61. Учител в - Свищов 1862, Браила 1863, Болград 1864 /по старобългарски език/ и там директор 1868-69. Сътрудничи на - в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Народност" 1867 и в. "Летоструй" 1872; съавтор с Г. Ст. Раковски на брошура за преселението на българите в Русия 1861 и кореспондира с него 28.V.1861; автор на - исторически трудове за Цар Симеон Велики 1868 и Кирило-Методиевото дело 1864, І българска комедия "Ловчанскийт владика ..." 1863 и на поезия; редактира сп. "Общ труд" 1868, преводач от чешки на "Гдей родът ми?" - по-късно чешки национален химн.

# БВИ. С., 1988, с. 283; ЕБВЛ. С.,1996, с.330.331. Вж Ганчев, Стефан. Свищов. 1929

УЗУНОВ (с.Златарица, Еленско )

Рк Марко [*с. Златарица, Еленско], с прозв. Узун.

І

1. Константин /Костадин/ Узун Марков [+1864], свещеник в с. Златарица /50-те години/ и в с. Къпиново-ВТърновско; спомощник 1833.

1.1 Марко К. Узунов, учител в с. Къпиново.

2. Стоян Узун Марков

2.1 Йордан Ст. Узунов - 25.ХІІ.1875.

3. Петър Узун Марков

# Станев, Никола. История ... 1993; БВИ. С., 1988, с. 355.

ИКОНОМОВ (Дупница)

Родът в Дупница е преселен от с.Кленовик-Радомирско.

.

Рк Янаки Петров, свещеник ?-1822--? и иконом, учител.

1. Михаил Ян. Икономов [*Дупвица,1812+1897], учител; гавазин на йерусалимския патриарх; учител в с. Ресен-Търновско 868, спомощник 1868

2. Георги Ян. Икономов /Економов 1856/ [*Дупница,12.Х.1822+24.ІІ.1867, Дупница], учител; учи в Дуупница, Пловдив ок. 1840 и Цариград /гръцко училище 1841-43/. Учител в - Дупница 1845-46 и 1862-63; Карлово 1846-48 и 1851-52; Сопот 1849-51 и 1853-55; Самоков 1856-57; Велес 1857-61; Прилеп 1863-64. Сътрудничи на в. "България" 1860. Автор на - "Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии, хикими" 1885; "Краткий и най-нови писмовник" 1856 и "Кратко землеописание" 1856. Умира от туберкулоза.

2.1 Александър Г. Икономов [*Дупница,1853+ след 1874], учи в военномедицинското училище в Цариград. Спомощник 1872, 1873, 1874.

3. Захари Ян. Икономов, учи в цариград

Сродник - /брат или внук на Михаил и Георги / Христо Янакиев Икономов [*Дупница], свещеник през 70-те години в града.

# БВИ. С., 1988, с. 279, 280, 282, 284.

МИРСКИ (Котел)

Иван Попов, търговец.

І

Рк Кръстю Ив. Попов, с псевд. Мирски [*Котел,14.ХІ.1852+7.V.1920,София], книжовник и учител; учи в Котел, Бабадаг и гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ -1874, където е съученик с Ангел Кънчев; учител в Тулча 1875-76. Като търговец се подвизава първо в Добрич 1870 при съгражданина си х.Гено Холевич, в Цариград /търговска кантора/ - оттук се запознава с Братя Тъпчилещови, Золотович и П. Каравелов, Галац ?-1878. Съдия в Тулча 1878, Балчик 1879-80, Варна 1879, 1880-87 и Русе ?. Член на либералната партия 1885 и съучредител на Демократическата партия 1896. Кмет на Варна 1888-91, 1905-06, депутат 1883-86, 1893-96, 1901-03, 1908-11. Сътрудничи на - сп. "Читалище" 1872-73 и "Славянско братство" 1878, в-ците "Право" 1873, "Напредък" ?, " Ступан" 1874-75, "Ден" 1875-76, "Стара планина" 1878, "Българин" 1878, както и на варненските вестници и на чешкия печат. Автор на "Кратки наставления за възпитанието на децата" 1870, "Буквар по звучната метода" 1878, "Научна читанка" 1878, "Читанка" 1882 и др. = Стефания Попниколова ИКОНОМОВА [* Разград, 1.V.1858+2.І.1937,Варна], учителка; учи в Киев 1870-77 /Фундуклеевска гимназия/, завърша педагогически курс в Киев 1877-78, учителства 1878-80 във Варна и Балчик, преводачка от руски. Брак от 1879. Имат 8 деца.

Родственици - К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.

# БВИ. С., 1988, с. 422, 284.

ШИШКОВ (Търново)

Начо Шишков

І

Никола Н. Шишков = Неделя Дончева ЖИВКОВА [*Търново], нейният син й посвещава стихотворението "Майка ми и нашата къща" 1877.

І

Тодор Н. Шишков [*Търново,27.V.1833+15.VІ.1896,Варна], книжовник и учител; учи гръцко училище в Търново ?-1847 и в Елена 1849-51, следва литература в Париж и славянска филология в Прага 1866; учител в - с.Килифарево 1848-49, Търново (1851-52, 1869-70, 1873-77), Ст.Загора 1856-61, Сливен 1866-69, Г.Оряховица 1869, Цариград 1871-73, Габрово 1885-86, Русе 1886-88, Варна. Сътрудничи на в. "Колокол", в. "Цариградски вестник" 1853-56, сп. "Български книжици" 1858-59, в. "България" 1860, в. "Българска пчела" 1864, в. "Время" 1866, в. "Македония" 1867-69, в. "Право" и в. "Турция "1869-73, сп. "Читалище" 1870-72, в. "Век" 1874 , "Зорница" 1877; преводач от - френски 1855 /1856, 1857/, гръцки 1860. Автор на "Наръчен учебник за начална математика" 1869, "Начална българска граматика" 1872, "История на българския народ" 1873 и на драми = І. М/арийка/ П/етрова/ ... [+6.VІІ.1876,Търново], нейният съпруг й посвещава стихотворението "Елегия"; ІІ. ?

1. Геновева Т. Шишкова [+20.VІ.1901,София], от І брак, нейният баща й посвещава стихотворението "Трендафил и кос" Варна, 1889 = Христо Станчев Басмаджиев [*Севлиево], опълченец, адвокат. Брак от 18.VІІІ.1891 в Пловдив.

2. П/етър/ Т. Шишков, юнкер 1890, неговият баща му посвещава стихотворението "Войник" 1890 .

3. А. Т. Шишков, гимназист ІV кл. 1891, неговият баща му посвещава стихотворението "Свеща" Еньовден, 1891.

Сродник на Т. Н. Ш. - Христо Минчев Белчев [*Търново,1857+15.ІІІ.1891,София], министър на финансите. Т.Н.Шишков, и негов учител, му посвещава стихотворението "Епитафия" 1891.

# Със съдействието на Николай Игов от Икономическия институт-БАН; БВИ. С., 1988, с. 712-713 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 797-798.