четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Четници при Христо Македонски


август - зимата 1860

Път - Кресненските ханове до р. Струма се присъединяват към Стоимен войвода - до късна есен; зимуват в Рилския монастиир до лятото на 1861, заминават за Белград есента 1861 и там се присъединяват към легията на Раковски 1862.
Действия - отмъщават 1862 на 3-ма турци-разбойници - Рахман ага, синът на кърседаря Хайдар ага и на помака Мустафа Пехливан от с. Кремена.

1. Христо Николов МАКЕДОНСКИ, войвода 1860 и 1864-65. За рода му вж Блога.
2. Георги, с прозв. Ковачлията [*с. Ковачево-Неврокопско]
3. Пенко Маджаров [*Неврокопско]
4. ?, [*Неврокопско]
5. ?, [*Неврокопско]
6. ?, [*Неврокопско]

есента 1864 - 1865

Действия - разбиват шайката на Асан Пехливан [+1864].
Придвижване - достигат зимата до Зографския монастир, където "поклонниците" са дървари до пролетта на 1865. Преминават през Българско до Броила, за да се включат в подготвяните чети.

1. Христо Николов МАКЕДОНСКИ, войвода 1864-65 и 1860. За рода му вж Блога.
2. Ангел Митов /Митев/ [*София]
3. Илия Минчев [*Неврокопско]
4. Манол Наков [*с. Долни Тодорак-Кукушко]
5. Пано Стоянов [*Берово ?[
6. Петър Стоянов [*Джумая - Дупнишка], войвода до есента на 1864.

сряда, 26 октомври 2011 г.

МАКЕДОНСКИ - с. Горни Тодорак



Никола [*с. Горни Тодораак - Кукушко +1835], платнар и сапунджия, търговец на прежда.
1. Георги Николов, свещеник; отвежда брат си Христо в Солун 1852 = ? Георгиева [* с. Долни Тодорак-Кукушко], жива 1859, дъщеря на Георги Сърбака, който след смъртта на съпругата си 1852 забягва в Света гора и става монах.
I
2. син ?, с бащиния занаят
3. дъщеря ? Н., 1852 в селото си
4. Стоян Н. [*1834] , търговец на платна и памук 1856-60. Близнак с Христо.
5. Христо Н. Македонски [*с.Горни Тодорак,1834 +5.VІІ.1916,Русе], с прозв. Македончето; учи в родното си село /килийно гръцко училище/ 1841-48, търговец в Солун 1852-56, търгува с памук и платна 1856-60, четник при Стоимен войвода ?- есента на 1860 из Малешевско, войвода на малка чета 1860. В Белград есента на 1861-1862. Участник в Първата ?- септември 1862 и Втората легии 1867; войвода на чета 1864-65, знаменосец при Х. Димитър и Ст. Караджа от 10 юли 1868 до с. Идилево-Севлиевско. Сражава се и на връх Бузлуджа. Оттегля се с двама четника и за 61 дена достигат до Зографския монастир, където престоява 7 месеца. През Цариград и Одеса достига до Румъния. Участва през Сръбско-турската война 1876 и Сръбско-българската война 1885. След РТВ живее в Русе. Съмишленик на Г.С.Раковски от 1860, другар на Ст. Карджа 1862. Автор на спомени "Записки на Хр. Македонски 1852-1877" 1896.

1. Екатерина Хр. Македонска

2. Тица Хр. Македонска, предават знамето за музей 1925.

# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 151. Вж Спомените.

вторник, 25 октомври 2011 г.

КЪРГОВ / ГРЕКОВ - Гурково


Къню Къргов
Ι
Генчо К. Къргов [*с.Хайнето= Гурково-Ст.Загорско,ок.1879+1883,с. Дермен дере-Бесарабия], .хайдутин и войвода от 1810-30 в Новозагорско, Казанлъшко и Сливенсоко. Пресъединява се към руските войски в Руско-турската война 1828- Преселва се 1830 в Бесарабия - с. Твърдица. На негово име - площад и читалище в Гурково = Злата.

1. Мито Г. Къргов

2. Михаил Г. Къргов, с прозв. Греков [*с.Дермен дере-Бесарабия, 23.V.1847 +22.ΙΙΙ.1922,Пловдив], съратник на В. Левски и сподвижник на Хр. Ботев; учител, учи в родното си място /начално/, гр. Николаев /гимназия/ 1864-67 и 1868-72. Четник при Н. Войводов и Цв. Павлович, участник във Втората белградска легия 1868-69. Учител в Сливен 1872-73. Член на РК-Сливен 1872, арестуван 1873, член на РК-Русе 1873-74 и на БРЦК - Гюргево 1874. След РТВ е секретар-началник на Кюстендилски и Сливенски окръзи. Русофир, емигрира 1887-96 административен служител в Сливен, Пловдив и София. Сътрудници на в. "Независимост" 1873-74, сп. "Илюстрация Светлина" 1905-06., сп. "Летописи" 1904, сп. "Наука", сп. "Българска сбирка", "Балканска трибуна", "Реч", "Сливен" и на руските - сп. "Новое время", "Гражданин", "Московские ведомости". Преводач от френски 1874, от руски 1875. Автор на спомени "Как освобождавахме България" 1905-1906 /1971/. и "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович" 1904.

# БВИ. С., 1988, с. 164 и сн.на Михаил; ЕБВЛ. С., 1996, с. 200-201; geni.com - 12.VIII.2011.

неделя, 23 октомври 2011 г.

Четници при Теню Люцканов


Лятото 1864 лятото 1865

Преминава в Българско.

Стоян /Теню/ Люцканов Папазолу [+лятото 1865], войвода от лятото на 1864. На практика Теньо изоставя дружината и продължава да шета из Добруджа до следващото лято, когато е убит. Шурей на П. Хитов.

Димитър Колев Стойнов - Заралията, Коджа Ибрахим [*с. Карабурун = Знаменосец– Ст.Загорско,1832 +началото на август 1868, Агликина поляна], терзия в Стара Загора и Сливен. Участва в Първата легия 1862, четник при Тодор Харбоолу, а през 1864-65 в четата на Теньо Люцканов. Знаменосец 1868. Отделя се от четата. Убит в сражение.

Стефан Караджа [Стефан Тодоров Димов *с. Ичме = Стефан Караджа-Ямболско 11.V.1840+31.VІІ.1868,Русе], участник в Белградската легия 1862, след това войвода на малка чета, която действа из Добруджа; четник при Теньо Люцканов 1864-? и при Хаджи Димитър 1865. Войвода в обединената чета 1868. Заловен 10.VІІ.1868, съден в Русе. Умира от раните си.

сряда, 12 октомври 2011 г.

САВОВ / МИЛАНОВ (Елена)


Рк Сава Миланов, свещеник в Елена през 40-те, спомощник 1843 /"Общое землеописание"/, 1844 /"История на славеноболгарския народ" и "Православное учение"/ и 1847 /Писменица на славянски язик/.

1. Милан Савов Миланов [*Елена], учител и свещеник; учи в Елена при Иван Момчилов, Никола Михайловски и Никифор Попконстантинов, учител през 60-те в Лясковец, Сливен и Елена. Свещеник в Елена от 1869.

2. Андрей Савов Миланов, свещеник в с.Беброво-Еленско от 50-те до 70-те год. Издател и преводач от руски 1870 /"Кратки поучения" с авторски предговор за свещеническото положение в България/. Сътрудничи на сп. "Слава" 1871.

# БВИ. С., 1988, с. 413, 578-579.

вторник, 11 октомври 2011 г.

САВОВ (Ст. Загора)


Рк п.Сава, свещеник.

1. Иван п.Савов, учител в с.Конопчии = Могилово-Чирпанско 1872.

2. Михаил п.Савов [*Ст.Загора,8.Х.1857+21.VІІ.1928, гр. Сен Валие дьо Тией - Франция], генерал; учи в - Хасково, Пловдив и Габрово /гимназия/, Цариград ?-1876, завършва в София /Военно училище/ ?-1879 и Военна академия в Петербург ?-1881. началник на отделение в щаба на Румелийската милиция, началник щаб и командир на пехотна бригада, помощник-министър в Министерство на войната, началник на Военното училище София. Участва в Сръбско-българската война 1885. Командир на ІІ, ІV и V армия през Балканската война. Министър на войната 189194 и 1903-07, пълномощен министър в Париж 1920-23. Награждаван с ордени "За храброст" = Мария.
2.1 дъщеря ? М. Савова = Васил Беров.

# БВИ. С., 1988, с. 579.

ПЕШЕВ (Севлиево)


Иван Пешев, търговец

1. Стефан Ив. Пешев [*Севлиево,2.ХІ.1854+ 26.VІ.1876,Севлиево], революционер; учи в Севлиево при Марин Калугеров, Главен организатор в Севлиевския край /селата Батошево, Гъбене, Кръвеник/ 1875-76, председател на РК-Севлиево и на читалище "Росица" 1875-76, заловен 29 април 1876 преди избухване на Априлското въстание, съден в Търново и обесен. Редактор на в. "Гайда" 1875, в. "Търпан" 1875, сътрудниче на в. "Напредък" 1875-76. На негово име - училище и площад в Севлиево, улици в София и Габрово.

2. Петър Ив. Пешев [*с.Горско сливово-Севлиевско,27.VІІ.1858+19.І.1931,София], юрист, министър, публицист; учи в Севлиево /основно/, Лясковец /духовна семинария/ 1874-76, гр. Николаев-Русия /гимназия/ 1878-80, Загреб; завършва право в Москва 1880-84. Учител в Севлиево ок.1877-78. Депутат в 7-8 и 10-18 ОНС /1893-95 и 1899-1919/, чиновник в Министерството на правосъдието 1884-87, адвокат в Севлиево 1887-99 и в София 1901-19, председател на Софийския адвокатски съвет 1910-12. Министър на правосъдието 1894, 1899-1900 и 1913 и на народната просвета 1913-18. Автор на спомени 1987.

# БВИ. С., 1988, с. 530-531; Вж Бакалов, Йоаким. Стефан Иванов Пешев. С., 1901; Вж Йонкова, Стоянка Маринова. Стефан Пешев 1854.1876. Биография. С., 2001, 177 с.

петък, 7 октомври 2011 г.

ПУПЕШКОВ (Тетевен)


Цвятко Пупешков
І
Васил(ий) Цв. Пупешков [*Тетевен,1837+22.ІХ.1887,Тетевен], учител; учи в Сопот. Учител в Тетевен 1859-62, 1866-70 и 1883-84, с.Видраре-Орханийско 1863-64 и 1870-72; член на РК-Видраре 1869, Севлиево 1862-63, Троян 1864-65 и Оряхово 1872-73 /изпратен от В.Левски/. Заточеник в Диарбекир 1873-78; съдия и председател на Окръжния съвет в Орхание 1878, депутат в УС 1879 = Мария [*Тетевен+1935], учителка в Тетевен през 70-те.

1. Цветан В. Пупешков [*Тетевен,16.VІІІ.1881+София], адвокат, прокурор в Софийския апелативен съд ок.1910; депутат = Вен(к)а Георгиева Златарска [*1890+1946].

2. Павел В. Пупешков [*Тетевен,25.ХІІ.1883], офицер; завършва Военното училище в София, ротмистър 1918, командир на ескадронен 5 конен полк, майор.

# БВИ. С., 1988, с. 556-557; geni.com - 12.VІІІ.2011 и 17.VІІІ.2011. Вж ф. 142 "В.Цв.Пупешков" в НБКМ; Вж Спомени на Радул Милков.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Четници при Панайот Хитов


1860-1863.

Желю Христов Чернев [*Ямбол,29.VІ.1828+24.VІ.1893,с.Карапча = Маламир-Ямболско], с прозв. Дядо Желю = Мария Г. Желювица. Четник при П. Хитов 1860-63, подвойвода до 21 юни 1867, подвойвода при П.Хитов през Сръбско-турската война 1876. Съратник и на войводата Димитър Стоянов Котев, с прозв. Калъчлията [*с.Загорци-Н.Загорско+1861]

Панайот Иванов Хитов [*1830], войвода на чети 1860-1863, 1867, 1876.


28 април 1867 -.
Преминават р. Дунав - 31 четника. Пътят - с. Дикили таш = Побит камък-Разградско /3 май 1867/, Осман пазар = Омуртаг /8 май/, Котел /12 май/, с.Сотиря-Сливенско /24 май/, връх Българка /28 май/, границата със Сърбия /4 август/. Присъединяват се други четници на - 12 май - 2 четника, на 22 май - 1, 24 май - 4, 28 май - 5, 20 юли - 5. Всичко 48 четника. Отделят се от четата 22 четника на 21 юни - 18 четника, 28 юни -1, 18 юли -1, 29 август - 1, 3 август - 1.

1. Бойко Нешов Тончев /Ганчев/ [*Копривщица+ок.1920,София], четник от Румъния до Сърбия - разпускането.

2. Васил Иванов Кунчев [*Карлово,1837+1873,София], с прозв. Левски, знаменосец до 4 август; записва се в ІІ белградска легия 1868.
3. х.Васил Николов Недялков [*Карлово,ок.1840+7.V.1929,София], четник от Румъния до Сърбия.
4. Вълко Янчев [*Новозогорско], с прозв. Курте байрактар, четник от м. Циганка до Сърбия. Четник при Бойчо войвода 1854-56 и при Димитър Калъчлията.

5. Гани /Ганю, Ганчо/ Края /Край/ [*Шумен+есента 1867], с прозв. Шумналията.
6. Георги [*Плевен]
7. Георги [*Сливен], с прозв. Сливналията, четник при П. Хитов и през 1860-61.
8. Георги х.Иванов [*с.Турия-Казанлъшко,1840+1868], с прозв. Тулчалията. четник от 12 май до 13 V.1867, присъединява се към Цонко войвода. Четник и при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.
9. Георги Попов [*Свищов]
10. Георги Чернев [*В.Търново, 1837+с.Калъдере,1868], четник до Сърбия. Постъпва във ІІ българска легия. Четник и знаменосец при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.

11. Димитър Димов [*Лясковец], четник от преди 1 май.
12. Димитър Николов Дишлийски [*Сливен,ок.1840+Сливен], с прозв. Пехливана; четник от първите; съратник на Х. Димитър 1859, знаменосец при Дядо Желю 1867, войвода на чета 1869, Ботев четник 1876, заточеник 1876-78.
13. Димитър /Петър/ Тодоров [*Сливен,1847+1868], четник до Сърбия. Постъпва във ІІ българска легия 1868. Четник и при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.
14. Дянко Димитров [*с.Шипка-Казанлъшко], с прозв. Шипчанина; четник от преди 5 юли.

15. Желю Христов Чернев [*Ямбол,29.VІ.1828+24.VІ.1893,с.Карапча = Маламир-Ямболско], с прозв. Дядо Желю = Мария Г. Желювица. Подвойвода до 21 юни 1867. Четник при П.Хитов 1860-63, подвойвода при П.Хитов през Сръбско-турската война 1876. Съратник и на войводата Димитър Стоянов Котев, с прозв. Калъчлията [*с.Загорци-Н.Загорско+1861,Русе], както и на Х. Димитър и Ст. Караджа 1866.

16. Иван А. Зарделийски [*Сливен,1844+3.І.1931,Русе], четник; съратник на П. Хитов 19.ХІІ.1859. Постъпва във ІІ българска легия 1868.
17. Иван Георгиев Петров [*Пазарджик,ок.1840+1.V.1914,Видин] /Не е в четата на Ф. Тотю и не е от Панагюрище, както пише Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967/.
18. Иван /Иванчо/ Георгиев Сапунов [*Казанлък, 1843+8.VІ.1911, Айтос], с прозв. Черния, Тютюнджията; четник от от 24 май 1867 до Сърбия. Ранен на 25 юли в дясната ръка и се лекува в гр. Княжевац-Сърбия, в Белград държи магазин за тютюн 1871-76; четник и при П. Хитов 1876 /Сръбско-турската война/, където е ранен в лявото рамо.
19. И. Д. [*Сливен]. четник от първите.
20. Иван Колюв [*Ст. Загора], четник от 24 до 27 май 1867.
21. Иван Петров [*Лом]
22. Иван /Йово/ Петрович [*Черна гора], с прозв. Черногореца; четник от 20 юли 1867 до Сърбия, четник и при Ф. Тотю до 20.VІ.1867.
23. Иван Русев [*Чирпан], с прозв. Бъчовар и Фучеджията; четник от 24 май 1867. /Не е в четата на Ф. Тотю и не е от Ст.Загора, както пише Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967/
24. Иван Тодоров [*Търново+18.VІІ.1867], с прозв. Капитан; четник до Сърбия. Участва в І българска легия, член на РК във Влашко.
25. Иван п.Христов Кършовски [*Елена,12.VІІІ.1839+1.ІІІ.1914], писар. Въстаник в Дядо-Николовото въстание 1856, записва се в І белградска легия 1860 и ІІ - 1868. Брат - Кръстю, четник.
26. Илия [*Сливен]
27. Илия Господинов [*Сливен+след 12 август 1868,с.Градец-Сливенско], с псевд. Гунчо войвода; четник от 28 май до 21 юни 1867. четник при Желю войвода от 21.VІ.1867 до есента, зимува в Сливен. Нападат турската поща край Сливен 12.VІІІ.1868, укрива се до с. Градец при братя Ганеви, от които е убит и предаден. Знаменосец при Желю войвода. Четник и при П. Хитов ?-1863, войвода 1864. Брат - Стефан.

28. Кръстю /Кънчо/ п.Христов Кършовски [*Елена+25.ІІІ.1899,с.Мустафа Бейлери = Павел баня-Балчишко ?]. Брат - Иван, четник.

29. Милан Лапчевич [*Крушевац-Сърбия+Сърбия], четник от 20 юли 1867 до Сърбия; преди това четник при Ф. Тотю ?-20.VІІ.1867.
30. Михаил Николов [*Търново]
31. Михаил Цонев [*Сливен], с прозв. Таушана; четник и 1864 при Стоян Люцканов (Папазооглу) и Х. Димитър.

32. Никола /Кольо/ Петров [*с.Турия-Казанлъшко], с прозв. Турийчанина и Турчин; участва в подготовката 1867 на четата в Гюргево и Зимнич, четник до Княжевац-Сърбия.

33. Панайот Иванов Хитов [*1830], войвода на чети 1867, 1876.
34. Пане Григоров Драгоев, заловен след битката край с.Върбовка, отведен в Търново - Видин, откъдето избягва.
35. Сава Ангел Славчев /Славков/ [*Свищов,1843]; четник от 12 май до 13 май 1867; четник към Цонко войвода 13.V.1867-до Сърбия. Участва в ІІ българска легия. Брат - Никола Славков.
36. Стефан [*Копривщица]
37. Стефан Господинов [*Сливен,1841+1868,връх Бузлуджа], с прозв. Хитрия и Топтанджията; четник и при П.Хитов 1863 и Х. Димитър и Ст. Караджа 1868. Брат - Иван, четник.
38. Стефан Йовчев [*Лясковец]
39. Стоян Велков Софийски [*с.Желява-Софийско,1842+ок.1873], с прозв. Шопа и Кулаксъза; четник от пролетта на 1867.
40. Стоян Петков [*Казанлък]

41. Тодор Донев Харбов [*Сливен+ след 12 август 1868,с.Градец-Сливенско], другар на Х. Димитър и на Илия Господинов от детство, четник от 28 май 1867 /връх Бузлуджа/ до заминаването на П. Хитов към Сърбия - 21.VІ.1867, след което се присъединява към Желю войвода до убиването на Гани Шумналията - есента, зимува в Сливен до 4.ІV.1868. Участва в нападението на турската поща край Сливен 12.VІІІ.1868, укрива се до с. Градец при братя Ганеви, от които е убит и предаден.
42. Трендафил Андреев [с.Аджар-Карловско+5.Х.], хайдутин и преди. Обявен в календара на Хр. Ботев за "мъченик български" 1875.

43. Филип Тотю [Тодор Станчев Топалски *1830], войвода до 20.VІ.1867; четник при П. Хитов от 20 юли 1867 до Сърбия.

44. х.Христо [*с.Градец-Сливенско], с прозв. Градечанина, хаджи Санда; четник от преди 8 май 1867 /Омуртаг/, 25 юли 1867 /Ръжански колиби/, 3 август 1867 /Топли дол срещу Бабин зъб/ до 18 юли 1867, когато се отделя от заминаващите за Сърбия.
45. Христо Марков [*Тиквеш] /Не е в четата на Ф. Тотю и не е от с. Бабово-Велешко, както пише Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967/
46. Христо Петков Ботев [*с.Ганчовец-Дряновско,1839+1868,с.Вишовград-Павликенско], с прозв. ГанчовИц, Дряновски. От 1848 работи при чичо си - търговец в Тулча. Отваря магазин 1858. Член на РК-Тулча; четник от 22 май 1867 до Сърбия, постъпва в ІІ българска легия - Белград 1868. Четник-писар и при Х. Димитър и Ст. Караджа, тежко е ранен край с.Вишовград и се самоубива.
47. Христо х.Йорданов Брадел [*Елена], с прозв. Еленчанина; четник от м. Циганка до 29.VІІ.1867 /над Ст. Загора след Хаинбоазкия проход/. Учител в с.Божурлук-Плевенско. Баща - х.Йордан Брадата, участник във Велчовата завера 1835, сестра Ана Йорданова, учителка от 1846 до 1870.

48. Цонко Кънев Петранов /Петров 1897/ [*Котел,1817+1905,с.Балджи кьой = Медово-Анхиалско], с прозв. Цонко войвода; четник до 13 май 1867, подвойвода от 13.V. -4.VІ.1867 около Котленско и отново четник от 4 юни 1867 до края на похода. Четник и при Таню Стоянов Куртев 1876.

49. Янко [*Кавакли = Тополовград]


1876.

Панайот Иванов Хитов [*1830], войвода на чети 1860-1863, 1867 и 1876.

вторник, 4 октомври 2011 г.

ЗЛАТАРСКИ (Търново)


п. Васил
І
Никола п.В. Златарски [*с.Златарица-Еленско,1823+1876,Търново], учи в Златарица, Нърново, Габрово ?-1839 Учител в Търново 1843--76. Деец за църковна независимост. Църковен певец, секретар 1858-? и ковчежник на градската община в Търново, член на митрополитския съвет. Редактор на молитвеника "Свиток Богомотере" 1862, спомощник 1868.

1. Георги Н. Златарски [*Търново,25.І.1854+9.VІІІ.1909,Търново], професор; учи в Цариград 1870-72 и Загреб /гимназия/; завършва геология в Загреб 1880. Геолог и минералог в Министерство на финансите 1880-90. Преподавател - доцент 1895-97 и професор. Ректор на Висшето училище в София 1897-98 и 1901-02. Първи председател на Българско природоизпитателно дружество и член на чуждестранни дружества /Виена 1883, Москва 1886, Загреб 1886, Френското 1887, Белгийското 1888, Унгарското 1891/. Превежда от френски 1872. Автор на научни трудове = Венка Стефанова Серафидиева [*1868+1958].
1.1 Анастасия Г. Златарска = Христо Леонидов. Имат 2 деца - Пепа [*1915+1943] и Георги [*1919+1938]
1.2 Вен(к)а Г. Златарска = Цветан Пупешков [*1891], адвокат.
1.3 Никола Г. Златарски [*1893+1947], адвокат = Ангелина Козарова.
1.3.1 С. Г. Златарски
1.3.1.1 А. С. Златарска
1.3.1.2 Б. С. Златарска
1.3.2 Васил Н. Златарски = І. Олга Семенова; ІІ. Мария Максимова.
1.4 Веселина /Веса/ Г. Златарска = Стефан Белов. Имат 2 деца - И. и Стефан [*1929+2002], доктор.

2. Васил Н. Златарски [*Търново,14.ХІ.1866+15.ХІІ.1935,София], професор - историк; учи в Търново и Петербург /гимназия/; завършва история в Петербург ?-1891 /дисертация "Писмата на цараградския патриарх Николай Мистик до българския цар Симеон"/, специализира археология в Берлин 1893-95. Преподавател в СУ - доцент 1897-1901, професор 1901-?. Автор на 213 научни труда - "История на българската държава през средните векове" т. І 1916, т. ІІ 1927, т. ІІІ 1934, т. ІV 1940 /ІІ изд. 1970-72/; "Избрани произведения" 1972, т. І.

# БВИ. С., 1988, с. 254-255 и 2 сн. /Георги Н. Зл. и Н. п.В. Зл./; РБЛ. С., 1977, т. ІІІ, с. 63-64 и сн . /Васил Н. Зл./; Вж geni.com.

неделя, 2 октомври 2011 г.

Четници при Филип Тотю


І. 1866

Киро Мирчев [*с.Лъджите = Павел баня-Ст.Загорско], четник от 20.VІІ.1867, четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Михаил Фурнаджията и Дели ага [*Сливен], четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Тодор Чешмеджипетров [*Свищов], четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Филип Тотю (Тодор /Тотю/ Тодоров Станчев - Топалийски) [*к.Гърците-В.Търновско, 1839+23.ІІІ.1907, с.Две могили-Русенско], войвода.


ІІ. 1867 - Преминава р. Дунав, Свищов /15.V.1867/, с.Върбовка- Севлиевско, връх Юмрукчал = Ботев /22.VІІ.1867 - присъединяване към четата на П.Хитов/вж планина Пустия, Пустията, с. Бутово

Аврам Колев Дашков - Табак [*к.Русенци-Габровско+11.VІ.1867,Габрово], обесен.

Георги Алеков Хаджиконстантинов [*Свищов +1867], четник от 15 май; обезглавен. Баща - Алеко Иваницов Хаджиконстантинов. Братовчед - Алеко Иваницов Константинов [*1863+1897], писател.

Георги Замфиров, с прозв. Велезлията и Арнаутина [*Велес +преди 31 май 1867, убит при р.Искър]. Има версии, че е убит в Дряномо и че е обесен в Русе и Търново.

Димитър Търсина - Михалачков - Софиялията [*София+1867,Търново], обесен.

Иван Кьор Дончев /Тончев/ - Свищовлията [*Свищов+3.VІ.1867,Свищов], четник от 15 май; обесен.

Иван /Йово/ Петрович, с прозв. Черногореца [*Черна гора], четник до 26.VІІ.1867.

Иван Шопа /Шопчето/, с прозв. Пиротчанина [*Пиротско]. Погрешно , че е от Пирдоп.

Киро Мирчев [*с.Лъджите = Павел баня-Ст.Загорско], четник от 20.VІІ.1867 до 22.VІІ.1867 /присъединяването/, четник и през 1866 при Ф. Тотю.

х.Константин /Костаки/ х.Атанасов Хаджипаков /Паков/, с псевд. Гюргевлията [*Плевен+6.VІ.1867, Русе], писар, обесен. Имената - х. Иванчов, х. Иванов, х. Иванпаков, Иванчо Гюргевлията и Димитров заблуждаващи турската власт. Вж за рода му в Блога под ХАДЖИПАКОВ.

Мано /Чауш Мано/ [*Казанлък,ок.1840]

Милан Лапчевич [*Крушевац - Сърбия], четник от 20.VІ.1867 до 22.VІІ.1867 /присъединяването/.

Михаил Фурнаджията и Дели ага [*Сливен], четник и през 1866 при Ф. Тотю.

х.Никола Костадинов Ананасов - Македонеца [*Тиквеш+Света гора]

Никола /Нено/ Тодоров, с прозв. Странджата [*В.Търново], знаменосец.

Никола, с прозв. Софиялията и Касапина [*Софийско+29.V.1867,Търново], обесен.

Пане /Пано/ Григоров Драгоев [*с.Грозница-Ловешко+1904], заловен след битката край с.Върбовка, отведен в Търново - Видин, откъдето избягва.

Петър Кабакчииванов */Иванизов, Кабакчиев/ Тичев - Тютюнджи(йчето) [*Свищов, ок.1841+връх Чубрика-Дряновско,1867], четник от 15 май; убит.

Стойчо, с прозв. Върбовкалията [*с.Върбовка - В.Търновско+1867], убит.

Тодор Пейов Киряков, с прозв. Кавръка или Къръка [*Свищов+между 29 май и 3 юли 1867,Свищов], обесен.

Тодор Чешмеджипетров [*Свищов], четник и през 1866 при Ф. Тотю.

Трайко [*Сопот+7.VІ.1867,Русе], обесен.

Филип [+1867], заловен при с. Върбовка.

Филип Тотю (Тодор /Тотю/ Тодоров Станчев - Топалийски) [*к.Гърците-В.Търновско, 1839+23.ІІІ.1907, с.Две могили-Русенско], войвода.

Христо Марков, с прозв. Старика и Демиркапалия [*Тиквеш], брат - Маньо Марков, хайдутин 1847-62. /според Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967 е роден в с. Бабово - Велешко/

Цени /Цаньо/ Георгиев Бояджиев, с прозв. Свищовлията [*Свищов,ок.1843 +11.VІІ.1867, Русе], обесен.

Цоньо /Цоню/, с прозв. Захралията [*Ст.Загора+преди 28.V.1867,Търново], обесен.
Четници с недоказано участие
- Иван от Казанлък /в. "Дунав", 28.V.1867/
- Иван Русчуклията [*Русе] /З. Стоянов/
- Никола /Кольо/ Петров - Турчина от с.Турия-Казанлъшко
- Николай Г. Якънов - Бакалина от Свищов
- Петър Иваницов от Свищов
- Симо Македонеца от Свищов
- Тодор Абаджи(ята) от Свищов
- Тодор Цанков - Кьоравеца /Кьор Тодор/ от Свищов
- Тодор Цонко зета /Тодор Цонков зет ?/ от Свищов
- Тодор Шекерджията от Свищов
- Юрдан /Йордан/ Гиргицов от Свищов

У Л. Каравлов 1872 има за братя четници впри Ф. Тотю - Стоян и Цено Пиперкови. Вж

ІІІ. 1876 през Сръбско-турската война