ПЕЕВ / СТЕПАНОВ (с. Ярловци, Трънско)

Степан [*с. Ярловци - Трън.] = Петрия [*с. Ярловци]

Рк 1. Пея Степанов [*1758 ?  +1869], търговец 1833-34; чорбаджия, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци, както и на други 3 черкви. Екзарх "владишки представител" 1852-69.

2. Ангелко Степанов [*1779 +1859], търговец 1833-34, свещеник от 1835 в местната черква, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци.

   2.1 Григор /Гиго/ Анг. Пеев /Пеевнога/ [*1810 +1902], деец за църковна независимост, за което е и затварян 1864 в Ниш.
      2.1.1 Тако Гр. Пеев [*1838 +1926], учи в Трън /медресе/. Водач на чета през 1878 в района на с. Враня и е награден с орден за храброст. Емигрира в  София и активен деец за опазване българщината в Трънския край.
          2.1.1.1 Георги Т. Пеев [*1877 +1940]. Съосновател, секретар и подпредседател на Дружество на българските публицисти и писатели /20.10.1902/. Народен представител. Сътрудничи на в-ци Мир 1913, Дневник, Знаме и Изгрев. През Балканската война е военен кореспондент. Редактор на в. Народно стопанство 1904- 07 и Поглед 1907. Автор на пътеписи "До Солун и назад" и Спомени за 1878   ?. Кум Гоце Делчев, шафер Пею Яворов.
             2.1.1.1.1 Здравко Г. Пеев [*1915 +2004], учи в София /гимназия/. Секретар на Съюза на минопритежателите 1940-?, финансов ревизор към Св. Синод ?-1975. Сътрудничи на - сп. Духовна култура, сп. Църковно исторически архив, в. Пернишки миньор и в. Димитровско знаме. Съхранител на родовия архив, завещан 2004 на ДА-Перник.

   # Манолова-Николова, Надя. Знеполският Пеев род. Трън, 2019. 

БАЛКАНСКИ (Котел)

х. Стоян, хаджия.

1 Никола х.Ст. Балкански [*Котел, 20.VΙ. 1822+Русе], собственик на мушия м с. Циганка край Букурещ - средище на революционни дейци /Левски, Раковски - който тук пише предговора на "Горски пътник"; войводи, четници, хъшове/; подпомага финансово четата на Х. Димитър и Ст. Караджа 1868 = Слава. Премества се, след смъртта на съпруга си с децата, в София; закупува 1934 дом на ул. "11 август" № 1 а.

1.1 Г. Н. Балкански [*Русе], в София - Подуене от ок. 1912.

1.2 Къна Н. Балканска [*Русе] = Стоян Бабаков [*1852+1898]. Имат 2 сина - Никола и Иван.

1.3 Руска /псевд. Мими/ Н. Балканска [*Русе,23.VΙI.1902+1984], оперна изпълнителка от 1918; учи в София /гимназия/; свири на пиано от дете, гастролира в - София и страната, Турция 1931 и Югославия /Сърбия, Хърватия и Словения/ = Ι. Иван Цачев, тенор в Дрезденската опера. Брак от ок. 1920; ΙΙ. Кирил Марков, доктор в Александровска болница - София; ΙΙΙ. Тодор Младенов [*ок.1928+1968], актьор в Младежкия театър.

2. брат ? х. Ст., търговец в Букурещ.

3. брат ? х.Ст., търговец в Букурещ.

Сродници

- братята са братовчеди с Г.С.Раковски.

- Йонко Балкански, четник при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.

ПАЛАВЕЕВ (Копривщица)

х.Дончо Палавеев, хаджия, търговец в Александрия и Египет. Основател на Взаимно спомагателна каса в Копривщица ок. 1830.

І

1. Ненчо Д. Палавеев [*1861+1936], търговец в Англия и Индия; учи търговия в Египет. Финансира строежа на Суецкия канал, щедър дарител на родния си град - за градежа на Костницата и параклиса "Св. Архангел", за водопроводната мрежа, за зелесяване и за училище, на министерството на просветата - 6000 египетски лири. Завръща се в България 1925. Неженен. На негово име - училище в Копривищица, фондация 1934-1980.

Сродници - Кирил Палавеев, дипломат = Георгица. Имат 6 деца. Син Огнян К. Палавеев, доктор; и.д. на "Унифарма" АД и член на борда на "Софарма". Съучредител на "Българското генерическа фармацевтична асоциация".

# Минчева, Галина. Н. Палавеев завещава имането си на Копривщица.- в. "24 часа", 18.VІ.2011, с. 30 и 4 сн.

МИНКОВ (Калофер)

Никола Минков [*Калофер]

І

Калчо Н. Минков, търговец в Болград = Стефана.

І

Ангел К. Николау, кмет на Кишинев.

І

Анастасия Анг. Минкова [*1850+1933], доктор; учи стенография, завършва медицина в Цюрих 1872-75 и Париж ?-1878. Доктор в Александровската болница - София, Търново, Пловдив, Ловеч и Варна = І. Павел Белрадски, руски дворянин. Имат дете, което почива невръстно; ІІ. Александър Головин [*Белозерск-Беларус+1904], журналист. Брак след 1878.

ХАДЖИДЕЯНОВ (Панагюрище)

Коренът на рода е от Дебърско.

Рк Деян Юруков, поклонник до Йерусалим - хаджия.

Лука Хаджио[г]лу /Хаджидеянов/, хаджия.

І

Пенчо Хаджилуков Хаджидеянов [*Панагюрище,ок. 1790+1870, Цариград], търговец- джелепин и в Цариград, ктитор на местната черква "Св. Георги" 1853-54.

І

1. Георги П. Хаджидеянов [+ преди 1853], на негово име е наречена черквата заради бащиното крупно дарителство.

2. Лука П. Хаджидеянов [+1871,Цариград], поборник; търговец-джелепин, поклонник до Йерусалим - хаджия, доставя на РК-Панагюрище оръжие от Цариград. Родоначалник на рода Хаджилуков.

2.1 Пенчо Хаджилуков [*Панагюрище,1841+VІ.1876,с.Поибрене], поборник; учи в Панагюрище и гимназия в Цариград /Роберт колеж/, търговец-джелепин. Домът му е убежище на РК-Пазарджик, тук отсяда и В. Левски, А. Кънчев и Димитър Общи на 14.VІІ.1871, както и на 22 ХІ. 1872 домът му е посетен от В. Левски, Тодор Фурнаджиев - охрана и Павел Шопов. На Левски, за делото, дава 25 турски лири. Закупува оръжие за въстаниците 1875, предоставя къщата си за арсенал, склад и седалище на Г. Бенковски и П. Бобеков - членове на Привременното правителство

2.V.1876. С въстаниици се оттегля към Меченския и Поибренския балкан. Заловен и и обесен в м. Пилеково усое = Стояна, участва в ушиването на панагюрското знаме. Домът им е сринат до основи и изгорен от турците 30.V.1876.

3. Деян П. Хаджидеянов, поборник и търговец-джелепин, доставя от Цариград оръжие на РК-Панагюрище.

Сродник - Никола Илчев, поборник в Панагюрище 1876.

# Абдулов, Георги. Приносът на Хаджилуковия и Хаджияновия род от Панагюрище през Възраждането и Априлското въстание.- БВ, 2002, т. 4, с. 67-73. Вж Горинов, Недьо. Панагюрци от старо време. Хаджи Деяновия род.- Оборище (Панагюрище) 1940, бр. 270; Деянов, Димитър Георгиев. Хаджидеяновият род.- ИМ-Панаюрище.

КИСИМОВ (Търново)

х.Георги /Герго/ Кисимов, търговец - абаджия

1. Пандели /Панталей, Пантелаки/ х.Г. Кисимов [*Търново,1832+13.І.1905,София] учи в Търново, търговец при баща си 1850-62. Разпространител на вестниците на Раковски -. редактира в. "Отечество" 1869-71 и 1884-85, съосновател на ТБЦК в Букурещ, След 1878 съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1853, "Народност" 1867-68, "Българска пчела" 1864, "Дунавска зора" 1869, "Македония" 1872, "Турция" 1872-73, "Стара планина" 1877, сп. "Славянско братство" 1878, в. " Българин" 1878; преводач от - гръцки 1851, 1853, 1875 и от румънски 1873 Автор на - "Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867" 1868, Спомени 1894 и "Исторически работи" в 4 части 1898-1903 = Клеанта [+1871].

1.1 Юри П. Кисимов

2. Евгения Г. Кисимова [*Търново,1835+ІХ.1886, Търново] , учителка в Търново -1864-65-; учи в Търново, читалищна деятелка. Сътрудник на в "Македония" 1869, в. "Право" 1869-79, сп. "Читалище" 1872 и в. "Зорница" 1876 = Димитър Владов.

3. Мария Г. Кисимова [*Търново,1849] = Васил х.СТОЯНОВ-Берон [*Котел,1824+ 1909,София]. Брак от 1864 в Търново. Имат 14 деца.

# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, с. 119-120; БВИ. С., 1988, с. 334-335,

ЦЪРКОВСКИ (с.Църква, Пернишко)

Андрей

І

Рк Яначко /Аначко/ Анд. Църковски [*с.Църква,1830], с прозв. Църковецо 1869, търговец в София 1869 с дюкан в Болярската махала; участник в Сръбско-българската война 1876 и РТВ 1877-78. Получава поборническа пенсия.

1. Ваклин Ян. /погрешно Налков/ Церковски [*19.Х.1858+1917,Шумен], доброволец през РТВ 1877-78; офицер - подпоручик 10.V.1879, поручик 1882, майор 1887, подполковник 1892, полковник от 1902, генерал-майор 1907; командир на І бригада от 4-та пех. дивизия. Награден с орден "За храброст" 1881 и "Св. Александър".

1.1 Георги В. Църковски, учител, автор на "Весела история за българския народ" 1928, сътрудничи на сп. Философски преглед 1935 = Мара [вероятно Мария Василева Маринова}.

Сродници - Мара е леля на автора Велимир Петров. Той споменава и за негова братовчедка Надежда /Вадя/ Василева Маринова = Васил /Васко/ Църковски, полковник от МВР. Той имал брат Александър - и двамата са учили строително инженерство в Германия преди 1944, свири на пиано. Сашо емигрира в Германия = І. Блажа; ІІ. ? в Германия.

# Мильов, Симеон. yardjilovci.com - 22.VІІІ.2009; Петров, Велимир. Мамин поменик - читанка, 18.V.2009.

ГЕОШЕВ (с. Ярджиловци, Пернишко)

Рк Геоше Хранов [*с. Ярджиловци] = Милена [*с. Църква, Пернишко], сестра на 3 свещеници - Кръстю, Анакия и Никола.

1. Киро Геошев [*с. Ярджиловци, Пернишко +15.ХІ,1877, София], с прозв. Селянчето и Кафеджи, търговец, с магазин в София и "пътуващо книжарче". Съратник на В. Левски, член на РК-София, арестуван и обесен в София - местност Говежди пазар до черква "Св. Спас". Преди смъртта си запява песента на Д. Чинтулов "Балкан ечи.."

2. Иванчо Геошев [*с. Ярджиловци], учител в Ярджиловци.

    2.1 Костадин Ив. Геошев [*с. Ярджиловци, 1867 + жив 1957], информатор.

          2.1.1 деца ? 1957

                2.1.1.1 внуци ? 1957

3. Милена Геошева

4. Сестра /или сестри/ Геошеви

# Мильов, Симеон. yardjilovci.com, 22.VІІІ.2009

МИРСКИ (Котел)

Иван Попов, търговец.

І

Рк Кръстю Ив. Попов, с псевд. Мирски [*Котел,14.ХІ.1852+7.V.1920,София], книжовник и учител; учи в Котел, Бабадаг и гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ -1874, където е съученик с Ангел Кънчев; учител в Тулча 1875-76. Като търговец се подвизава първо в Добрич 1870 при съгражданина си х.Гено Холевич, в Цариград /търговска кантора/ - оттук се запознава с Братя Тъпчилещови, Золотович и П. Каравелов, Галац ?-1878. Съдия в Тулча 1878, Балчик 1879-80, Варна 1879, 1880-87 и Русе ?. Член на либералната партия 1885 и съучредител на Демократическата партия 1896. Кмет на Варна 1888-91, 1905-06, депутат 1883-86, 1893-96, 1901-03, 1908-11. Сътрудничи на - сп. "Читалище" 1872-73 и "Славянско братство" 1878, в-ците "Право" 1873, "Напредък" ?, " Ступан" 1874-75, "Ден" 1875-76, "Стара планина" 1878, "Българин" 1878, както и на варненските вестници и на чешкия печат. Автор на "Кратки наставления за възпитанието на децата" 1870, "Буквар по звучната метода" 1878, "Научна читанка" 1878, "Читанка" 1882 и др. = Стефания Попниколова ИКОНОМОВА [* Разград, 1.V.1858+2.І.1937,Варна], учителка; учи в Киев 1870-77 /Фундуклеевска гимназия/, завърша педагогически курс в Киев 1877-78, учителства 1878-80 във Варна и Балчик, преводачка от руски. Брак от 1879. Имат 8 деца.

Родственици - К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.

# БВИ. С., 1988, с. 422, 284.

ДЪРЖИЛОВ(ИЧ) (с. Държилово, Воденско)

Рк Динко, с прозв. Държиловeц [*Държилово - Воденско], търговец = Велика, с прозв. Динковица [*Солун+1862+ жива 1866], с корен от Охрид, в нейният дом на ул. "Св. Стефан"

№ 11 е открито българско училище.

1. Кирияк /Киряк/ Динков Държилов(ич) и гърцизирано прозв. Дарзилен 1852 [*Държилово+ок.1877,Солун], книгоиздател; учи в Солун, завършва висше образование в Атина между 1829-50; участва в Негушкото въстание 1822 /когато селото му е опожарено/, открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; в Солун от 1850 - надзирател в девическото училище 1867 , член на българската община 1868; събира и записва фолклорни материали; поддържа връзки с Братя Миладинови и Г. Ст. Раковски 1860. Сътрудничи на "Дунавски лебед". Настоятел на вестниците "Цариградски вестник" и "Македония"

2. Константин /Костадин/ Динков Държилович [*Държилово+1890], книгоиздател и търговец; участва в Гръцкото въстание 1821-29, деец за църковна независимост; открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; събира и издава етнографски и фолклорни материали 1849; поддържа връзки с Братя Миладинови, Г. Ст. Раковски, Павел Божигробски; І председател на българската община в Солун 1865. Сътрудничи на в. "Дунавски лебед" 1860-61. Хаджия преди 1849.

2.1 Георги К. Динков, с прозв. Динката [*Солун,1839+1876, Атина], учител в Солун, Битоля Прилеп, с. Загоричане - Костурско 1866-69, Костур 1872-74; учи в Солун, богословско училище на о. Халки ок.1856-57, завършва в Москва /Смоленската гимназия 1858- и семинария -1859/. В Цариград - секретар 1859 на Стефан Богориди, писар в търговското кантора на братя Добревич ?-1866. Арестуван 1862 /на път за І българска легия в Белград/ и затварян в София 1862-63, Видин, Солун 1863 и Цариград - до септември1863. Сътрудничи на в. "Еон" /Век/ 1872 и на Г. Ст. Раковски 1860, събира от 1859 за Стефан Веркович етнографски и фолклорни материали 1869. Почива от побой нанесен от гъркомани.

2.2 Славка К. Динкова [*Солун,1847+1878,Солун], учителка в Солун 1866-78; учи френско училище в Солун. Сътрудничи на в. "Македония" 1867-68, преводачка от френски.

# БВИ. С., 1988, с. 208 и 231 и сн.; Куманов, милен. македония. С., 1993, с. 91 и 95-96; Галчев, Илия. Българското самосъзнание ... С., 2000, с. 281; Вж Парижков, Петър. Фамилията Държилови.- Възрожденски книжари. С., 1980, с. 29-31.

КЕСЯКОВ (Копрившица)

Петър Кесяков, в Бесарабия.

І

Александър П. Кесяков [*Акерман -Бесарабия,!!.ІХ.1838+8.І.1895,Русе], опълченец 1877-78, подполковник; учи в Акерман /уездгно училище/; увнерофицер 1877, прапоршчик 1878, подполучик 1879. Награден с ордени "За храброст" и "Св. Александър"; началник на Вонното окръжие в Разград 1886-? = Кина КЪНЧЕВА [*Трявна,1855+1932], сестра на Ангел Кънчев. Брак от 1888.

1. Ангел /Анчо/ Ал. Кесяков [+1950,Русе], поет-символист; следва в СУ ?-1912-14-?

х. Джурко Кесяков, търговец

1. Андон х.Дж. Кесяков [*Копривщица,ок. 1846+1876], учител; учи в Пловдив; учител във - Враца 1868-69, 1872, Силистра 1869-70, Видин 1870-71, 1873-74, Шумен 1874, Търново 1875, Пловдив 1876 = Найда [*Видин], учителка; учи в Белград, учителка в Търново 1875.

Искрьо Кесяков, търговец; потомък на Чалъковия род.

1. Константин И. Кесяков [*Копривщица,14.VІ.1838+3.ІІІ.1899,София], генерал 1888; учи в - Пловдив, Цариград /Военномедицинско училище/, следва в Москва - медицина 1857 и математика 1858-63, Петербург /Военноартелерийско училище - 6 месеца/ 1865, офицер в руската армия - 12 год. - подпоручик ?, капитан 1869, полковник 1877 . Организатор на ІІ българска легия 1867-68 и РТВ 1877-78 /командир на І опълченска дружина/. Награден с ордени "За храброст" и "Св. Александър". Губернаторски началник в Търново 1878, военен комендат в Пловдив и началник на източнорумелийската милиция 1878-79. На негово име улица в Пловдив.

2. Атанас И. Кесяков [*Пловдив+ок.1870,Петербург], учи в - Пловдив ?-18, 63 и ?, Русия 1863-69, следва в Московския университет 1869- и се разболява.

Цончо Кесяков

1. Христо Ц. Кесяков [*Копривщица,20.VІ.1868+20.VІ.1834, Пловдив], доктор - правист; учи в Пловдив, Одрин, завършва право в гр. Лвов ?-1889; съдия в Софийския окръжен съд 1889- и Апелативния съд. Кмет на Копривщица, преводач от полски, сътрудничи на вестници и списания.

2. Иван Ц. Кесяков [*Копривщица,7.І.1871+1965], доктор; учи в Копривщица и Одрин /българо-католическа гимназия/, завършва медицина в Краков - Полша; лекар в - Шумен, Пловдив, Видин. Директор на Народното здраве -1932-, общински съветник и кмет 1908-12, 1921-22 в Пловдив. Издава сп. "Български лекар", преводач от полски - 1922 /Кажимеж Броджински/ и Адам Мицкевич. Завещава на 18.VІІІ.1932 облигации на сума 100000 лв. за основаване на фонд "Кесяков"- за награда на преводи свързани с опознаването и сближаването на полския и българския народ, връчвана от 1934 -42-? На негово име улици в - Пловдив и София.

3. Мария Ц. Кесяков [*Копривщица,1874], учителка; учи в Копривщица и Пловдив /девическа гимназия/, учител в Копривщица и Пловдив.

Сродница - Райна Кесякова, учителка в Търново 1874-; завърщва в Белград /висша девическа школа/.

# БВИ. С., 1988, с. 328; Грозданови, Красимира и Ангел. Фонд "Кесяков".- в. АБВ, 9.V.1989, с. 10.

ПАЛАУЗОВ (Габрово)

Никола, с прозв. Кираджията

І

Рк Стефан Николов [*с. Мечковица, Габровско], кираджия и търговец в Габрово, с прозв. Палауза = Неда.

І

1. Николай Ст. Палаузов [*Габрово, ок. 1776+1853 ], търговец; съратник на В. Евст. Априлов за основаване и поддържане на габровските училища, забягва към Добруджа - слуга, Влашко - овчар, Кишинев, емигрира в Одеса - слуга при бакалин и собственик на бакалница 1812 = ?. Деца 1835.

1.1. София Н. Палаузова

1.2. Андрей Н. Палаузов

1.3 Спиридон Николаев Палаузов [*Одеса,1818+1872,Петербург], учи в Одеса /Ришельовски лицей/?-1839, следва в Хайделберг ?-1840-?, Мюнхен ?-1843 и завършва икономически науки в Москва 1844-46. Автор на "Век болгарскаго царя Симеона", която е и магистърска дисертация 1852. Участник в Кримската война 1853-58. Чиновник в - Министерство на просвещението 1852-53, Главно управление на цензурата 1857-?, Петербургски цензурен комитет 1858--61, Министерство на финансите 1861--62, Департамент по външна търговия 1862-63, Варшавската митница 1864-66, Министерство на вътрешната търговия 1866. Член на археографската комисия в Петербург 1867-72, която издава Макариевските чети-минеи и Ипатиевската летопис. Кореспондира с Г. Ст. Раковски, П. Р. Славейков, Неофит Рилски, Н. Геров и др. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1858 и на руския периодичен печат - "Журнал Министерства народного просвещения", "Известия ІІ отделения Императорской АН", "Санктпетербургскеие ведомости", "Християнское чтение". "Отечественньiе записки", "Руское слово", "Северная пчела", "Православное обозрение"

1.3.1 Александър Сп. Палаузов

1.3.2 ? Сп. Палаузова

1.4 Константин Н. Палаузов [*Одеса,1816+?], завършва право в Одеса. Изпълнител на В. Априловото завещание за габровското училище.

2. Петър Ст. Палаузов, в Галац ?-1812 и в Одеса в помощ търговската дейност на брат си 1812-?.

2.1 Неда П. Палаузова

2.2 Васил П. Палаузов

2.3 Иванка П. Палаузов = Христо, родители на д-р Алекси Христов [*Габрово,1849+1913].

2.4 Николай П. Палаузов [*Габрово,1826+1900,София], учи в Габрово 1835, Одеса - гимназия, търговец 1841-?; Учредител на БКД 1869, подпомага въоръжаването на Априлското въстание 1876, преводач през РТВ 1877-78. Награден с ордени - "Св. Светослав" и "Шипка".

2.5 Константин П. Палаузов = Парашкева Андреева Шишкова.

2.5.1 Велислава К. Палаузова = Христо Чохаджиев [*1869+1931], полковник. Ичат 2 сина - Димитър *1907+1970 и Никола *1910, полковник.

2.5.2 Недка К. Палаузова = П. Драгиев. Имат 3 деца - Тодора, Драгия *1915 и Параскева.

2.5.3 Янко Константинов Палаузов, архитект.

2.5.4 Андрея Константинов Палаузов [+9.VІІІ.1936] = ?

2.5.4.1 Параскева Ан. Константинова = Д. Попов.

2.5.4.2 Мара Ан. Константинова = Младенов.

2.5.4.3 Велислава Ан. Константинова = Цветански.

2.5.5 Недялко К. Палаузов [+1944]

3. Христо(фор) Ст. Палаузов

3.1 Петър Хр. Палаузов

3.1.1 Христо П. Палаузов

3.2 Николай Христофоров Палаузов [*Габрово,1819+1899,Одеса], учи в Габрово и Одеса /Ришельовски лицей/ 1830-42. Служител и член на Управителния съвет на Одеската митница 1862-99. Съосновател и председател на Одеското българско настоятелство 1854-99, чиновник при Новорусийския и Бесарабския губернатор. Кореспондира с Йосиф Соколски, Неофит Рилски; М .П. Погодин, И. С. Аксаков, П. А. Лавровски. Участник в Кримската война 1853-56. Сътрудничи на "Цариградски вестник" 1852, 1859; "Одесский вестник", преводач от руски 1851.

3.2.1 Олга Н. Палаузова

3.2.2 Мария Н. Палаузова

3.2.3 Владимир Николаевич Палаузов [*Габрово, 1851+1920,Одеса], учи в Одеса - Ришельовски лицей ?-1868, завършва юридически факултет в Одеса 1872, чиновник при Свищовския губернатор 1877-?, работи по проекта на Търновската конституция 1879. завръща се в Одеса - доцент по наказателно право 1880, професор 1885. Дарява на Народната библиотека 97 книги. Сътрудник на в. "Македония" 1871, преводач на руски 1878.

3.2.4 Николай Николаевич Палаузов [*Одеса,1856+1913], завършва право в Одеса 1874, следовател в Одеския окръг, мирови съдия в гр. Николаев.

3.3 Анастасия Хр. Палаузова

4. Иванка Ст. Палаузова = Николай Рашеев [*Габрово, ок.1780]. Имат 3 деца.

# Чакъров, Найден. Никола Ст. Палаузов.- В: Светилник но новобългарската просвета. С., 1966, с. 183-185. Благодаря за съдействието на колегата Пенчо Бонев за предоставения източник; БВИ. С., 1977, с. 490-493 и родова схема; ЕБВЛ. С., 1996, с. 534-535; Вж geni.com.

КАРЛОВСКИ (Карлово)

Димитър

1. Димитър Д. Карловски, в Тулча.

2. Георги Д. Карловски [+1883,Варна], с прозв. Казака; участник в Браилските бунтове 1841-43, учител в Галац и търговец в Тулча 1853-56, спомощник 1869, член на БКД и на БРЦК, австрийски поданик.

2.1 Владимир Г. Карловски, търговец в Галац до 1879, учи в Русия 1856-77.

2.2 Петър Г. Карловски [*Тулча,1853], учи в гр. Николаев 1869-73, завършва Минния институт в Петербург. Сътрудник на руското сп. "Земля и воля", словослагател до 1877, арестуван 1880. В България е служител в дирекцията на финансите - Източна Румелия, след 1885 е инспектор в Министерството на финансите. Преводач от руски.

2.3-4 ? дъщерИ Г. Карловска

2.5 Иван Г. Карловски, агент в руското дружество по корабоплаване във Варна.

Сродник - Георги Попов, внук, в Карлово 1860. Вероятно син на една от дъщерите.

# БВИ, С., 1988, с. 322; БВ, С., 1995, т. І

МУТЕВ (Калофер)

Димитър Мутев

1. Стефан Д. Мутев [*Калофер], търговец, емигрира със семейството си в Одеса в началото на 30-те.

1.1 Димитър Ст. Мутев [*Калофер,1818+1864,Болград], учи в Калофер, гимназия в Румъния, Ришельовския лицей в Одеса 1833- ?, следва философия в Бон и Берлин 1842 с досторска дисертация. 1844 работи в Петербург, в Цариград основава и редактира сп. "Български книжици" 1858; заминава в Болград от 1859, където е директор на гимназия; сътрудничи на руския периодичен печат, преводач от английски 1858, автор на "Естествена история" 1869.

1.1.1 Владимир Д. Мутев, учи гимназия в Одеса 1879, завършва Харковския университет.

1.1.2 Олга Д. Мутева

1.2 Христо[фор] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовкския лицей в Одеса - юридически отдел 1843, секретар е на градоначалника в Одеса.

1.3 Никола[й] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовския лицей в Одеса 1840-46, следва в Неапол и завършва консерватория в Рим -1849, в Болград основава музикално дружество 1859. Автор на композиции - "Балканска рапсодия" и 4 обработка на народни песни за висок глас и пиано.

1.4 Елена Ст. Мутева [*Калофер, 1825+1854], поетеса, публикува 2 стихотворения в "Български книжици" 1858, събира и записва фолклорни материали, преводач от руски 1852 и 1856 = Стефан Тошкович [*Калофер].

2. Евстати[й] Д. Мутев, учи в Одеса ок. 1840.

3. Стойко Д. Мутев

4. Рада Д. Мутева

5. Ана Д. Мутева

# БВИ, С., 1988, с. 440-442 и родова схема.

РАШЕВ (ВТърново)

Пенчо Рашев [*Търново], кожухар, бирник = Иванка Кермекчиева.

1. Панайот П. Рашев, с духовно име Панарет [*Търново,1808+1887,Букурещ], митрополит; учи в Търново /гръцко училище ?-1829/, в Букурещ /лицей "Св. Сава" 1829-?/, завършва в Атина и Париж ?-1838; учител в - Букурещ на влашкия княз Александър Гика 1838-40, - Търново 1840-42, - Цариград 1842-4 Ръкоположен за дякон 1845, архидякон 1851, митрополит Погонийски 1854. Сътрудник на в. "Стара планина" 1877. Награден с ордени - "Св. Ана" 1872, "Св. Александър" 1884, "Таковски кръст" 1877 и "Св. Владимир" 1877.

2 Кица П. Рашева [*Търново+след 1868] = Стоян Минчев ВЕЗИРЕВ [*Търново,ок.1827], търговец. Имат 4 деца.

3. дъщеря ? П. Рашева [*Търново]

4. син ? П. Рашев [*Търново]

# БВИ. С., 1988, с. 459 и сн.; Бележити търновци, с. 135-136.

ВЕЗИРЕВ (ВТърново)

Минчо Везирев

І

І. Стоян М. Везирев [*Търново,ок. 1825], търговец = Кица Пенчева РАШЕВА [*Търново], сестра на владиката Панарет [*Търново,1808+1887].

1. Мариола Ст. Везирева = х. Никола Цанков. Имат син.

2. Венета Ст. Везирева [*Търново,1847+1919] = І. Дончо Стефанов Петров [+1907], с прозв. Тютюнджията, търговец и сарафин. Брак от 1864-68. Имат син Димитър [*1865+1935], осиновен от вуйчо си митрополит Панарет Рашев; ІІ. Христо БОТЙОВ ПЕТКОВ [*1847+1876], поет и борец за свобода. Брак от 1876. Имат дъщеря Иванка [*1876+1906].

3. Анастасия Ст. Везирева

4. Кирил /Кируш/ Ст. Везирев, доктор, с руско поданство.

ІІ. ? М. Везирев

1. Симеон ? Везирев [+1912] = Бона Дюстабанова [+1924].

1.1 Иван С. Везирев = Маринка.

1.2 Радка С. Везирева

1.3 Станчо С. Везирев [+1952]

# Станимиров, Борис - geni.com, 2.Х.2007 и 14.8.2007.

ТОШКОВ/ИЧ (Калофер)

Стоян Тошков

І

1. Минко /Димитър/ Ст. Тошкович

1.1 Стефан Димитриевич Тошкович [*Калофер,17859+1870], търговец; спомощник в Одеса 1837.

1.1.1 Димитър Ст. Тошкович, учи в Одеса /Ришельовски лицей/, преводач от руски 1853 и от италиански 1862.

1.1.2 Георги Ст. Тошкович [*Калофер], учи в Одеса /Ришельовски лицей/ преди 1877.

1.1.3 Христо(фор) Ст. Тошкович [*Одеса+1860], търговец; учи в Одеса /Ришельовски лицей/, търговец в Цариград и Букурещ. Съмишленик на Г. Ст. Раковски.

1.1.4 Никола(й) Ст. Тошкович [*Калофер], завършва технологически институт в Петербург ?-1857, специализира н Париж. Автор на ръкописа "Практические заметки о пароходах".

1.1.5 Мария Ст. Тошкович

1.2 Недялко М. Тошкович

1.2.1 Мария Н. Тошкович

1.3 Иван М. Тошкович

1.3.1 Димитър Ив. Тошкович

1.3.2 ? дъщеря Ив. Тошкович

1.3.3 ? дъщеря Ив. Тошкович

1.4 Дона М. Тошкович

1.5. Христо М. Тошкович, търговец.

1.5.1 Константин Хр. Тошкович

1.5.2 Димитър Хр. Тошкович

1.5.3 Константин Хр. Тошкович

1.5.4 Иван Хр. Тошкович

1.5.5 Симо Хр. Тошкович [*Калофер+1914], учи в Цариград /Вонномедицинско училище/ 1867-?. Лекар във - Видин 1876, Севлиево 1878, Оряхово, Габрово и София.

1.5.6 Иван Хр. Тошкович

1.5.7 Стефан Хр. Тошкович [*Калофер]

1.5.8. Йова Хр. Тошкович

1.5.9 Злата Хр. Тошкович

1.5.10 Марин Хр. Тошкович

2. Мирчо /Мирон/ Ст. Тошкович

2.1 Николай Миронович Тошков [*Калофер,9 май 1816+1874], търговец в Одеса, дарител на българските училища, спомощник в Одеса 1837. Дописник на вестниците "Турция" 1867, "Македония" 1868 и "Век" 1874.

2.2.1. ? син Н. Тошков

2.2.1.1 Симеон ? Тошков [*1884+1929]

2.2.1.1.1 Николай С. Тошков

2.2.1.1.1.1 Симеон Н. Тошков [*1970+1990]

2.2 Генко М. Тошков

2.2.1 Никола Г. Тошков [*Калофер+Разград], завършва търговско училище в Одеса. След 1878 е ревизор към Министерството на финансите. След пенсионирането си живее в Разград.

2.2.2 Стефан Г. Тошков [*Калофер+Видин], учи в гр. Николаев - Русия /гимназия/ 1870 и търговско училище в Одеса. След 1878 е съдебен следовател в София, Шумен и Видин.

2.2.3 Димитър Г. Тошков [*Калофер], учи в гр. Николаев - Русия 1870-?, зявйршвя право в Москва. След 1878 служи във Върховния касацинен съд до 1920.

2.2.4 Мирон Г. Тошков [*Калофер+София], учи в гр. Николаев - Русия, завършва кавалерийско училище в Елисаветоград - Русия. След 1878 е офицер в българската армия.

2.2.5 Стойна Г. Тошкова

2.2.6 Елена Г. Тошкова

2.2.7 Олга Г. Тошкова

2.3 Стефан Миронов Тошков [*Калофер], спомошник 1837 в Одеса.

2.4 Димитър М. Тошков

2.5 Стоян М. Тошков [*Калафер], спомошник 1837 в Одеса.

2.6 Тана М. Тошкова = Христо Касапски [*Калофер]. Имат син Никола.

# БВИ, С., 1988, с. 660-662 и родова схема.

ТЪПЧИЛЕЩОВ (Калофер)

Стоян

І

Петко Ст. Тъпчилещов [+1829]

1. Христо П. Тъпчилещов [*Калофер,1812+ок.1875/8],търговец; с търговска кантора в Цариград.

1.1 Стоян Хр. Тъпчилещов [*Калофер,1850+1896,Цариград], учи в търговско училище на о. Халки 1860-64 и в Марсилия - Франция 1864-?

1.2 Петко Хр. Тъпчилещов [*Калофер,1854+?], търговец в Цариград; учи Робърт колеж -Цариград ?-1871 и завършва търговия в Лондон ?-1875, председател на "Просвещение" в Цариград,2 секретар и настоятел на българското читалище в Цариград 1876-77; секретар в кабинета на сродника си Константин Стоилов.

1.3 Никола Хр. Тъпчилещов [*Калофер,?+1893,о.Халки], търговец, учи в търговско училище на о. Халки 1857-58 и френски колеж в Цариград ?; съосновател на българското читалище в Цариград и касиер 1866-67, 1872-73.

1.3.1 Гена Н. Тъпчилещов = Георги Димитров Золотович [*Цариград,1855+1927,София], д-р

1.3.2 Елена Н. Тъпчилещова

1.3.3 Христо Н. Тъпчилещов

1.4 Христина Хр. Тъпчилещова = д-р Константин Константинов Стоилов [Пловдив,1853 +1901,София], министър.

2. Стоян П. Тъпчилещов [*Калофер,ок.1814]

3. Мария П. Тъпчилещов [*Калофер,ок.1816]

4. Никола П. Тъпчилещов [*Калофер,1817+1893,София], търговец; учи в в Габрово 1836-38, абаджия и търговец в Цариград, дарител на българските училища. Дописник на сп. "Любословие" 1846, в-ци "Македония" 1871, "Право" 1872 и "Век" 1875; спомощник 1860, 1873 = Тоца.

4.1 Христо Н. Тъпчилещов [*Калофер+София], търговец; учи - на о. Халки /заедно със сродниците си Георги и Любомир Золотович/, в Одеса 1875, завършва медицина в Москва 1881; окръжен лекар в София 1881-83, живее в Москва 1883-1918.

4.2 Стоян Н. Тъпчилещов [*Калофер+Калофер], учи в Одеса преди 1877 и Московския университет след 1878.

4.3 Светослав Н. Тъпчилещов [*Калофер,1856+1910], учи в Робърт колеж - Цариград ?-1875; секретар на княз Батемберг и на княз фердинанд = ? Александър Екзарх.

4.5 Олга Н. Тъпчилещова

4.6 Петко Н. Тъпчилещов [*Калофер], учи в Цариград преди 1877, чиновник в БНБ след 1878.

4.7 Любица Н. Тъпчилещова

4.8 Славка Н. Тъпчилещова

4.9 Райна Н. Тъпчилещова = Христо Димитров Павлов [*Калофер,1841+1914,София].

# БВИ. С., 1988, с. 665-666 и родова схема.

БЕНЧЕВ (Сопот)

Тодор Бенчев [*Сопот]  = Малина

   Ι 

Елена Т. Бенчева [*Сопот, 1716 +15 авг. 1806, Сопот], с духовно име Евпраксия от 1739. Учи в девическия монастир в Сопот и епархийско девическо училище в Киев 1732-36. Учителка в Сопот 1736-39; игуменка на Сопотския девически монастир 1755-1806. Среща се с Паисий Хилендарски и преписва неговата "История словеноболгарская" 1768, която изгаря в пожар през 1877. Автор на "Метохское сказание" 1803. Превежда от руски жития на светии.

...

1. Илия ?. Бенчев [*Сопот], търговец, учител в Плевен 1869-71.

    1.1 Иван Ил. Бенчев [*Сопот], завършва Богословско училище на о.Халки - Гърция; свещеник в София 1860.

        1.1.1 Иванка Ив. Бенчева = К. Ат. Минков [*1863 +1918], сродник на Светослав Минков.

     1.2 Илия Ил. Бенчев [*Сопот], свещеник в София -1870-.

     1.3 Тодор Ил. Бенчев [*Сопот +Хасково], търговец с баща си, учител в с.

Чанакча - Цариградско 1869-?, с. Тарфа - Цариградско 1870-72; свещеник в Бургас 1872-?. Подпомага възрожденеца Юрдан Ненов 1857.

2. Матей ?. Бенчев [*Сопот], учител в Плевен 1868-69, с. Д.Дъбник - Плевенско 1870, Тетевен 1870-78; свещеник в Тетевен преди 1878 и в София след 1878. Спомощник 1875.

   # БВИ, С., 1988, с. 64; Шивачев, п. Иван [+1970]. Сопот. История на града до Освобождението /машинопис/.- ДА Пловдив, фонд Ив. Шивачев.

ЛАМБРИНОВ (с.Арбанаси - Търновско)

Рк Ламбрин Генов [*с. Беброво - Еленско], търговец, в началото на XIX в. купува къща в Арбанаси, по-късно наречена „Ламбринова къща”.

1. Димитър Ламбринов, учител.

1.1 Христо Д. Ламбринов [*Арбанаси,1894+?], майор до 1919. Учи Военното училище 1905-?. През 1912 е произведен подпоручик. Командир на понтонен взвод, а после и на рота във войните - Балканската, Междуъсюзническата и І световна война. Завършва право в Париж ?-1920-?, адвокат в София. Награден с ордени - „За храброст”, ”За военна заслуга” и „Железен кръст” - немски.

1.1.1 Димитър Хр. Ламбринов [*София,1920 ...жив 2010], учи във Френския колеж в Пловдив и Американския колеж в София; завършва Военното училище ?-1941, подпоручик. Взводен командир в 7 п.п., участва във ІІ световна война по направлението Ниш - Прокупле. Награден с орден „За храброст”. След войната е уволнен от армията, завършва право, но се изхранва като закупчик. В началото на 50-те години, с помощта на съученика от Френския колеж Виктор Гаврилов, става преводач от английски, френски и немски в - Либия – 2 г. и в Радио София - 15 г., до средата на 90-те. Учредител и активен член на Съюза на възпитаниците на ВНВУ.

1.2 Ламбрин Д. Ламбринов, офицер, завършва ШЗО. Мобилизиран е в І световна война на Добруджанския фронт. Тежко ранен при превземането на Тутраканската крепост.

1.2.1 Д. Л. Ламбринов = П. *Л.

1.2.1.1 А. Д. Ламбринова = Г. Шопов.

1.2.1.2 Л. Д. Ламбринов = Д.

1.2.1.2.1 Д. Л. Ламбринов

1.3 Петър Д. Ламбринов, офицер, участва в боевете за зашитата на София по време на т.н. „Владайско въстание”.

2. Коста (Константин) Ламбринов [*1868+1919], полковник, участник в 4 войни, като капитан е ротен командир в Търновски 6 п.п. През І световна война с чин полковник участва в Добруджанската епопея. На негово име - с. Полк. Ламбриново - Силистренско = Велислава Киро Тулешкова.

2.1 Т. К. Ламбринова = Д. Велчев.

2.2 М. К. Ламбринова = Д. Стоянов. Имат син.

2.3 К. К. Ламбринов

Сродници - Любомир Ламбринов, учи в СОУ "Л.Каравелов" до 2009 и сестра Стилияна Йорданова; лични данни 19.VІІІ.2010.

# edinzavet; Л. Матев, 5.ІV.2010 и 10.VІІІ.2010.