ЖИНЗИФОВ (Велес)

Йоан Дзинзифов /Зизифов 1874/ [*Битоля], учител; учи в Битоля и Атина; завършва медицина в Лайпциг 1841-?. Учител в Прилеп - 1 г., Битоля 1863-66-?, книговодител при търговците Хаджиилиеви, деец за църковна независимост 1860. Съмишленик на Хр. Тъпчилещов и Авксентий Велешки.

Ι

Ксенофонт /Райко 1859/ Й. Жинзифов [*Велес,15.ΙΙ.1839+16.ΙΙ.1877, Москва], публицист и поет; учи във - Велес при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и при Н. Тонджаров 1846-55, Одеса /Херсонска семинария/ 1858, Москва 1859-60 /гимназия/ и тук завършва Историко-филологическия факултет 1860-64. Учител в Прилеп 1855-56, Кукуш /Първи български учител/ 1857-58, библиотекар в Чертковската библиотека 1862, частен учител в Русия и 1864-65, учител по старогръцки в Москва 1865-?. В Русия общува с Г.С.Раковски и Константин Миладинов. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1860, в. "Българска пчела", в. "Време" 1865-66, в. "Дунавска зора" 1868, в. "Народност" 1868, в. "Македония", в. "Свобода", в. "Век", сп. "Читалище" 1871-73, сп. "Периодично списание", "Градинка"; както и в руски издания - "День" 1861-62, "Москва", "Москвич", "Московские ведомости", "Русский архив","Православное обозрение" 1869-70 /пътни бележки от 1866/, "Современная летопись". Събира български фолклорни материали - народни песни за цар Шишман, Дойчин войвода и Крали Марко. Член на Славянския комитет - Москва, член на Етнографския императорски отдел в Москва 1868, Член на БКД 1870. Съосновател /с Марин Дринов, Любен Каравелов и Константин Миладинов/ е на сп.- "Братски труд" 1860-62 и съредактор. Превежда от - руски "Слово о полку Игорове" 1863 и М. Лермонтов, от украински Т. Шевченко и от чешки - откъс от "Кралевдолски ръкопис" 1863. Автор на поетичния сборник "Новобългарска сбирка" 1863, поемата "Кървава кошуля" 1870 и на публицистика, която излиза в два тома 1964, автобиография 1871. Посвещава стихове на Димитър Миладинов /и статия 1862/, Иван Н. Денкоглу и Климент Охридски. Има статии 1871 за П.Р.Славейков, Л.Каравелов, Д.Чинтулов, Раковски. Кореспондира с М. Дринов, Раковски, В.Д.Стоянов. На негово име училище в София.

# БВИ. С., 1988, с. 243-244; ЕБВЛ. С., 1996, с.287-288; Хаджипанзов, Петър. Райко Жинзифов.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 79-110.

МАДЖАРОВ (Копривщица)

Динчо Маджаров

Ι

Михаил Д. Маджаров [+Копривщица], свещеник почти 60 год. в Копривщица; учи наустница, скотовъдец в Бесарабия 5 г., оженва се и се запопва 25-годишен, спомощник 1840, 1843,1850, 1857. Умира от холера на 85 години.

І

Иванчо п.Михальов Маджаров, търговец, общинар.

1. Михаил Ив. Маджаров [*Копривщица, 31.І.1854+23.І.1944], министър и публицист; учи в - Копривщица при Веселин Груев, частен ученик 1867-69 при Петър Жилков, Пловдив 1871-72 и Цариград /Роберт колеж/ ?-1877. Учител в Пазарджик 1877-79, сътрудничи на в. "Напредък" 1875 и "Ден" 1875. Редактира в. "Марица" 1882-85, сп. "Българска сбирка" 1893, сп. "Юридически преглед" 1894, в. "Мир" 1894-1912, преводач от руски. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията 1894-99 и министър на външните работи и изповеданията 1919-20, посланик в Лондон 1912-14 и Петербург 1914-15, депутат 1879, 1880-1911, 1919--31. Автор на Спомени 1942 /1968/. Племенник на Г. Бенковски = Мария.

1.1 Анна М. Маджарова [*Пловдив,31.ХІІ.1894+1982], с псевд. Каменова, писателка; учи в София /гимназия/ ?-1913, следва литература в Лондон 1913 и Петербург 1915/ и в София право. Печати за първи път 1919 в. "Мир", превежда от английски 1971. Авторка на романи 1930, 1933, 1938, 1957, разкази 1961 и 1975, повести 1965 и 1972, пътеписи 1942, 1962 и 1963 и книги за родния край "Копривщенката" 1929 и "Копривщица. Исторически очерк" 1963 = Петко Стайнов [*1890+1972], юрист.

1.2 Георги М. Маджаров

# БВИ. С., 1988, с.385-386 и сн., РБЛ. С.,1977, Т. 3, с. 158-159 и сн., както и с. 322-323 и сн. Вж Юбилеен сборник по миналото на Копривщица 1876-1926. С., 1926, /фототипно ок. 2006/, с. 25-38.

КИСИМОВ (Търново)

х.Георги /Герго/ Кисимов, търговец - абаджия

1. Пандели /Панталей, Пантелаки/ х.Г. Кисимов [*Търново,1832+13.І.1905,София] учи в Търново, търговец при баща си 1850-62. Разпространител на вестниците на Раковски -. редактира в. "Отечество" 1869-71 и 1884-85, съосновател на ТБЦК в Букурещ, След 1878 съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1853, "Народност" 1867-68, "Българска пчела" 1864, "Дунавска зора" 1869, "Македония" 1872, "Турция" 1872-73, "Стара планина" 1877, сп. "Славянско братство" 1878, в. " Българин" 1878; преводач от - гръцки 1851, 1853, 1875 и от румънски 1873 Автор на - "Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867" 1868, Спомени 1894 и "Исторически работи" в 4 части 1898-1903 = Клеанта [+1871].

1.1 Юри П. Кисимов

2. Евгения Г. Кисимова [*Търново,1835+ІХ.1886, Търново] , учителка в Търново -1864-65-; учи в Търново, читалищна деятелка. Сътрудник на в "Македония" 1869, в. "Право" 1869-79, сп. "Читалище" 1872 и в. "Зорница" 1876 = Димитър Владов.

3. Мария Г. Кисимова [*Търново,1849] = Васил х.СТОЯНОВ-Берон [*Котел,1824+ 1909,София]. Брак от 1864 в Търново. Имат 14 деца.

# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, с. 119-120; БВИ. С., 1988, с. 334-335,

х.СТОЯНОВ (Котел)

Стоян х. Стоянов Джелалски [*Котел], отглежда около гр. Кюстенджа стада с овци = Жейна х.Берович, сестра на Петър БЕРОН.

1. Христо Ст. х.Стоянов, търговец във Влашко = Александр(ин)а Попович.

2. Петър Ст. х.Стоянов, овчар при баща си = Мария.

3. Иван Ст. х.Стоянов = Радка Драганчева.

4. Васил Ст. х.Стоянов - с псевд. Берон [*Котел,1824+9.Х.1909,София], І доктор в България; І археолог; учи в - Котел, Плоещ, Крайова, Брашов, Букурещ ок.1837, Цариград, Одеса /Ришельовски лицей/?-1846, Дрезден /немска гимназия/, завършва медицина в гр. Вюрцбург 1848-52 с докторат "Тетанусът и лечението му с хашиш" 1852 и специализира хирургия в Париж и гинекология във Виена; деец за църковна независимост. В Букурещ се среща със съгражданина си Г. Ст. Раковски 1852 и избран за деловодител на БРКЦ - Букурещ, съдейства въстанието на дядо Никола Филиповски. Лекар и аптекар в Букурещ 1855-56, Търново 1856-64 и ок.1870-71, Болград 1864-70, през Сръбско-турската война 1876 и РТВ 1877-78. Училищен настоятел в Търново. Сътрудничи на - в. "La Presse d` Orient" 1856, сп. "Български книжици" 1858, "Българска пчела" 1863, сп. "Духовни книжки" 1866-67, в. "Народност" 1868, в. "Българин" 1878. Издава в. "Пътник" 1870. Депутат в УС 1879. Автор на "Археологически и исторически изследвания" 1886, Първа българско-фенска граматика 1859, Логика 1861, Българо-френски буквар 1865, Първа българо-немска грматика 1868, Естествена история - Зоология 1870. Приятел на Климент - Васил Друмев, среща се с Хр. Ботев в Болград = Мария х.Герчева Кисимова [*Търново,1848]. Брак от 1865. Имат 14 деца. Най-малкият брат - Василчо.

4.1. момиче ? [*Търново,1865]. Една от седемте ?

4.2. Богомил В. Берон [* Болград,ок.1866/70], професор; завършва медицина в Вюрцбург; лекар в София ок. 1901, преподава в СУ ок. 1938.

4.3. Васил В. Берон

4.4. Богозар В. Берон

4.5. Стоян В. Берон

4.6. Богослав В. Берон

4.7. Христо В. Берон

4.8. Александър В. Берон, жив ок. 1938

4.9. Злата В. Берон, жива ок. 1938

4.10. Велислава В. Берон, жива ок. 1938

4.11. Милена В. Берон, жива ок. 1938

4.12. Жена В. Берон

4.13. Мара В. Берон, жива ок. 1938

4.14. Цветана В. Берон

4.15. Мария В. Берон

5. Анастасия Хаджистоянова = Михаил Милошев. Имат 4 деца - Петър, Йова, Стоян и Слава.

6. Елена Хаджистоянова

7. Слава Хаджистоянова = Петър Матеев.

# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, 176 с. и сн. Книгата ми бе предоставена от Пенчо Бонев; БВИ. С., 1988, с.65-66 и сн; geni.com 22.ІІ.2009 и 10.VІІІ.2009.

ИКОНОМОВ (Дупница)

Родът в Дупница е преселен от с.Кленовик-Радомирско.

.

Рк Янаки Петров, свещеник ?-1822--? и иконом, учител.

1. Михаил Ян. Икономов [*Дупвица,1812+1897], учител; гавазин на йерусалимския патриарх; учител в с. Ресен-Търновско 868, спомощник 1868

2. Георги Ян. Икономов /Економов 1856/ [*Дупница,12.Х.1822+24.ІІ.1867, Дупница], учител; учи в Дуупница, Пловдив ок. 1840 и Цариград /гръцко училище 1841-43/. Учител в - Дупница 1845-46 и 1862-63; Карлово 1846-48 и 1851-52; Сопот 1849-51 и 1853-55; Самоков 1856-57; Велес 1857-61; Прилеп 1863-64. Сътрудничи на в. "България" 1860. Автор на - "Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии, хикими" 1885; "Краткий и най-нови писмовник" 1856 и "Кратко землеописание" 1856. Умира от туберкулоза.

2.1 Александър Г. Икономов [*Дупница,1853+ след 1874], учи в военномедицинското училище в Цариград. Спомощник 1872, 1873, 1874.

3. Захари Ян. Икономов, учи в цариград

Сродник - /брат или внук на Михаил и Георги / Христо Янакиев Икономов [*Дупница], свещеник през 70-те години в града.

# БВИ. С., 1988, с. 279, 280, 282, 284.

ТАТАРЧЕВ (Ресен)

Димитър Татарчев [жив 1877], търговец и банкер = ?, измъчвана от турци 1877.

1. Никола Д. Татарчев. Кореспондира с Н. Робев 13.І.1890.

1.1 Христо Н. Татарчев [*Ресен,16.ХІІ.1869+5.І.1952,Торино-Италия], доктор; учи в Ресен, Брацигово и Пловдив 1882-87 /гимназия/, завършва медицина в Цюрих и Берлин 1890-92. Доброволец в Сръбско-българската война 1885. Лекар в Солунската гимназия, в София от 1892 и през воините - военен лекар, І председател на ВМОРО 1893-1901. Съратник на Даме Груев. Арестуван и заточен от турските власти в крепостта Подрум - Мала Азия 1901-02. Емигрира в Италия 1927. Автор на спомени 1928, сътрудничи на в. "Македония", "Заря" и "Вардар". На негово име - улица в Благоевград. Препогребан в София 2010.

1.2 Димитър Н. Татарчев, кореспондира с Перикъл Робев 5.VІ.1906.

1.3 Михаил Н. Татарчев [*ок.1870/1+1912/7,Ресен], кореспондира с Николаки Робев 23.ІІ.1883, 1890. Убит от сърбоман = Костандина Ставрева. Брак от 21.І.1890.

1.3.1 Асен М. Татарчев [*Ресен,14.ХІ.1893+9.VІІІ.1970, Куманово], доктор; учи в Ресен, завършва медицина в Женева до 1924, деец на ММТРО, затварян от сръбските власти 1925-30 и интерниран в Ужице и Белград. Емигрира в България 1932. Лекар в - училища 1932-41, родилен дом в София 1941-43, Прилеп, Гостивар и Куманово ?-1970. Арестуван и осъден от югославските власти 1944-51 /затвор Индризово/.

1.3.1.1 Михаил Ас. Татарчев [*Мелник,11.ХІІ.1912], доктор; емигрира в Канада.

1.3.1.2 Филип Ас. Татарчев [*Ресен,25.ХІІ.1924+1998,София]

1.3.2 Никола М. Татарчев = ? Иванова Крафти [*Болград]

1.3.2.1 Костанца Н. Татарчева [*София,1929], учи италианско училище, завършва английска филология в София, заживява в Англия = ?. Имат една дъщеря.

1.3.2.2 Иван /с рождено име Светозар/ Н. Татарчев [*София,29.VІІІ.1930+24.ХІІ.2008,София], завършва право в СУ ?-1952; адвокат 1951-61 в Малко Търново, Разлог, Разград и София 1966-90; по политически причини е лишен от адвокатска практика 1961-66. Главен прокурор 1992-99 . Неженен.

2. Андрей Д. Татарчев

2.1 Георги Андр. Татарчев, жив 1906.

2.2 Божирад Андр. Татарчев [*Ресен,1870+26.Х.1940], доктор; учи в Пловдив 1882-?, завършва медицина в Цюрих и Берлин ?-1892 и гинекология и хирургия в Париж 1893-95 и Лондон 1895-97. Лекар в Скопие - училище 1892-93. Сътрудничи на английските вестници -"Таймс", "Дейли нюз" и др. , изнася пред английската общественост беседи за Илинденското въстание. От 1902 в България, лекар през войните - Балканската - ІІ Бдинска дивизия, Междусъюзническата /майор/, І световна, Битоля 1925-26 /католическа болница/ и Кюстендил /окръжен лекар/. Съставя на френски език Мемоар до мирната конференция в Париж 1919.

2.2.1 Андрей Б. Татарчев [*1913].

Сродници -

Данаил Татарчев [*Битоля, 1967], следва журналистика в СУ ок. 2009;

Кирил Татарчев, фармацевт, член на ММТРО с влияние над Преспанско-Охридския район.

# Галчев, Илия. Родът Татарчев - гр. Ресен.- В: Българското самосъзнание ... С., 2000, с. 317-24 и 325; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 252-253; Първанова, Людмила. Дядото на Татарчев ....- Стандарт, януари 2007.

МИРСКИ (Котел)

Иван Попов, търговец.

І

Рк Кръстю Ив. Попов, с псевд. Мирски [*Котел,14.ХІ.1852+7.V.1920,София], книжовник и учител; учи в Котел, Бабадаг и гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ -1874, където е съученик с Ангел Кънчев; учител в Тулча 1875-76. Като търговец се подвизава първо в Добрич 1870 при съгражданина си х.Гено Холевич, в Цариград /търговска кантора/ - оттук се запознава с Братя Тъпчилещови, Золотович и П. Каравелов, Галац ?-1878. Съдия в Тулча 1878, Балчик 1879-80, Варна 1879, 1880-87 и Русе ?. Член на либералната партия 1885 и съучредител на Демократическата партия 1896. Кмет на Варна 1888-91, 1905-06, депутат 1883-86, 1893-96, 1901-03, 1908-11. Сътрудничи на - сп. "Читалище" 1872-73 и "Славянско братство" 1878, в-ците "Право" 1873, "Напредък" ?, " Ступан" 1874-75, "Ден" 1875-76, "Стара планина" 1878, "Българин" 1878, както и на варненските вестници и на чешкия печат. Автор на "Кратки наставления за възпитанието на децата" 1870, "Буквар по звучната метода" 1878, "Научна читанка" 1878, "Читанка" 1882 и др. = Стефания Попниколова ИКОНОМОВА [* Разград, 1.V.1858+2.І.1937,Варна], учителка; учи в Киев 1870-77 /Фундуклеевска гимназия/, завърша педагогически курс в Киев 1877-78, учителства 1878-80 във Варна и Балчик, преводачка от руски. Брак от 1879. Имат 8 деца.

Родственици - К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.

# БВИ. С., 1988, с. 422, 284.

МИЛЕВ / КАСАБОВ (Раднево)

Георги Касабов = Пена

І

Мильо Γ. Касабов [*с.Братя Даскалови - Чирпанско, 1868], учител, в Ст. Загора от 1897 книжар и издава І детски албум "При животните" 1913; учител в Раднево ?-1895-? мобилизиран ок.1915 = Хераклия Ташкова/Харо зв./ и Анастасия Бонева [*1872], учителка в Раднево ?-1895-?.

1. Наум /Унчо/ М. Касабов [*1884+ІХ.1923,София], на фронта 1917, убит от полицията.

2. Атанас /Тачето/ М. Касабов, анархокомунист, на фронта 1917, затворен в Софийския затвор 1923.

3. Евгения М. Касабова - по снимка от 1912.

4. Надя М. Касабова [*1893+?]

5. Георги /Гео/ Милев Касабов [*гр. Раднево - Ст.Загорско, 15.І.1895 +15.V.1925,София], поет 1920, 1922; учи в Ст.Загора 1900-11, следва романска филология в СУ 1911-12, завършва в Лайпциг 1912-14, ШЗО-Княжево 1916; старши подофицер в І св. война - 34 п.п., където загубва дясното си око 28.ІV1917, лекуват го в Скопие, София и Берлин с 14 операции 1918. Сътрудничи на сп. "Листопад" 1913, сп. "Звено" и "Борба"1914, сп. "Aktion" /Берлин/ 1918, "Слънце" 1919, "Зеница" 1921, "Работнически вестник" 1922, "Червен смях" и "Възход" 1923; преводач от руски 1911 и немски 1919. Оставя автопортрети 1910-13, 1921; рисува и белгийския поет Емил Верхарн. Издава сп. "Везни" 1919-21 и редактира сп. "Пламък" 1924, автор на поемата "Септември" 1924, за която е осъден на 14.V.1925 с присъда - 1 година затвор, 2 години лишаване от граждански права и глоба от 20,000 лв, а на другия ден е отведен от полицията и убит. На негово име - къща-музей в Ст.Загора 1955 и квартал в София = Милица /Мила/ Димова п. Керанова [* Брезник] , с корен от с. Главан - Ст.Загорско; следва в Париж, актриса в Народния театър. Брак от 1918.

5.1 Леда-Евгения Г. Милева [* София,5.ІІ.1920], детска поетеса от 1946; учи в София - Американския колеж - Симеоново ?-1938 и завършва Института за детски учителки 1938-40. Редактор в - издателство "Народна младеж" 1951-56, сп. "Пионерска самодейност" и сп. "Дружинка" 1956-60; директор на Българска телевизия 1966-70. Има правнуци - Елена, Кирил и Борис - по снимка от 2005.

5.2. Бистра Г. Милева [*17.ІV. 1921], по-снимка 1924. Син - Боян Николаев ?

6. Борис /Борко/ Милев Касабов [*Чирпан,13.ІХ.1896+], с псевд. Огин, режисьор, актьор, писател и антифашист; секретар на СтЗагорския областен управител 1925 и уволнен, след като се застъпва за арестуването на брат си Гео; участник във френската съпротива 1925-28, 1942-?, в Белгия 1928, Люксембург; учи в І мъжка гимназия - София 1917-22= Учител в с. Капатово, Петричко; редактор на вестници и литературен седмичник ок.1926. Сътрудничρ на в "Труд", "Ехо", "Релеф", "Наковалня" и автор на "Страници. Спомени" 1974, "Атон - легенда жива" 1981 и др.

7. Весела М. Касабова, най-малка сестра, ок. 5-годишна 1912, по снимка 1912.

Сродници - по снимка от 1912

Гена

І

Анастасия Касабова

1. Пенка

2. Мария

# Милев, Борис. Страници. Спомени. С., 1974; ; РБЛ. С., 1977, т. ІІ. с. 366-371 и 2 сн.; сп. Отечество 1985, № 1, с. 22; Вж Георгиева-Фурнаджиева, Елена. Гео Милев. Летопис ...Пловдив, 2005 с родословно дърво!

ХРУЛЕВ (Лясковец)

Тодор Хрулев, земеделец - градинар в Белград.

І

Тодор /Теодор/ Теодорович /Тодорович 1860/ Хрулев 1858 /Хрулювски 1849-57, Хрюлев 1858 [*Лясковец, 1821+30 ян. 1865, Диарбекир], книжовник, учител, преводач и деец за църковна независимост. Учи в - метоха на Лясковския монастир, Пловдив, Свищов 1842-47. Градинар в Сърбия, учител в - Пирдоп 1840-42 и Свищов 1847-58-? /вероятно до 1862/. Като деец за църковна независимост /с. Летница  1850, с. Караисен - Свищовско 1863/ е затварян в Русе, съден 1862-64 и заточен в Диарбекир 1864-65, където е отровен. 

Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1849 и сп. "Български книжици" 1858. Автор на - "Буквар" 1850, "Венец азбучний" 1855, "Кратко детинско наставление" 1857, "Кратка аритметика" 1858, "Образец на българското чистописание" 1858, "Кратък молитвеник" 1858, "Кратка география" 1858 /2 изд. 1861, 3 изд.  1863/, "Българска граматика" 1859,  "Сокращений катехизис за началните училища" 1860, "Кратко землеописание"1863, "Краткий речник за чуждестранните речи" 1863. Преводач на Софронието /2 изд. 1856/, от - сръбски 1858 /1861, 1864, 1868/, "славянски" 1858 и от руски 1860 и др. Кореспондира с Г. Ст. Раковски 1863, Павел Каланджиев и Недю Жеков. 

На негово име - улици в Лясковец, Свищов и Пловдив = Мариола /Маргиола/ Илиева, учителка в Свищов 1864. 

1. Иван /Йоан, Иванчо/ Т. Хрулев [*1853], книжовник, автор на "Молитвеничка за училища с църковно пение" 1875 и "Молитви с църковно пение" 1875.

2. Елена Т. Хрулева [*1855]

3. Евгения Т. Хрулева [*ок.1856] = Тодор Хаджистанчев Драгостинов [*ок. 1849 +ок. 1903], създател на І русенски театър. Имат 5 деца - Христо, Веселина, Боян, Мария и ?.

4. Къна Т. Хрулева [*1859]

5. Кръстю Т. Хрулев [*1862 + 17 авг. 1937, Русе], опълченец 1877-78, пощенски служител в - Търново, София и началник на т.п.с. - Стара Загора, Пловдив, Свищов 1888, Варна 1896 и Русе 1904. След пенсиониране се захваща с търговска дейност - кантора "Хрулев - Ангелов" = Здравка Йорданова Тевекелиева [*ок. 1884 + ок. 1862], дъщеря на търговец. Брак от 1905.

    5.1 Вяра Кр. Хрулева [*1906 +1971] = Йордан Добрев [*ок. 1900 +1956].

    5.2 Тодор Кр. Хрулев [*Русе, 3 март 1907 +1994], учи в Пловдив /католически колеж/ до 1928, и  завършва 1934 търговия във Виена. Финансов начлник в Русенската община. Основател на тенис клуб в Русе 14 авг. 1929 = Милка Маджункова [*1914 +1979]. Имат дъщеря ? 

         5.2.1 Мариана Т. Хрулева

         5.2.2 Богдан Т. Хрулев

    5.3 Люба Кр. Хрулева [*1909 +1987] = Иван Драганов Попов [*1899 +1987].  Имат дъщеря Здравка [*1938 +2011].

5. Александър

# БВИ. С., 1988, с. 690-691, 290; Димитрова, Гергана.- в. Утро, 21.VІІ.2006; geni. com Henn Sarv 14.02.2021; Драганов, Богдан.- в. Трета възраст, 15.03-2021. 

Вж Лясковец в миналото. ВТ, 1994, с. 345-359.

НЕГЕНЦОВ / х.ДОСЕВ (Габрово)

х.Досьо Йовев [*с.Негенци(те) - Габровско], воденичар.

І

1.Йонко х.Досев

1.1. Досьо Й. х.Досев, учител, нар.представител.

1.2. Андрея Й. х. Досев

Рк 1.2.1 Христо А. х.Досев, учи в гр. Тула - Русия, където се записва Негенцов.

1.2.2. Иван А. х.Досев

1.2.3. Цанка А. х. Досева = Илия Иванов Кожухаров [*Габрово,1893+1994], кмет на Габрово 1923-35, съдия, министър. Имат 2 дъщери - Весела и Динка.

1.3. Станчо Й. Негенцов [+1891], опълченец = ?, сестра й е баба на Дилма Петрова Русев, президент на Бразилия 2011-.

1.3.1. Христо Ст. Негенцов [*Габрово,14.ХІ.1881 +30.VІІ.1953,София], професор и доктор по педагогика; завършва философия и педагогика в Йена, Лайпциг и Цюрих с дисертация 1908, преподаванел в СУ –асистент ?, доцент 1922, професор 1930. Редактор на в. – „Образование”, „Учителска мисъл” и „Ново училище”.

1.3.2. Генчо Ст. Негенцов, с псевд. Ран Босилек и Ран Босилков 1906 [*Габрово,26.ІХ.1886+8.Х.1958,София], писател, адвокат; учи в Габрово /гимназия/ 1904, следва славянска филология в СУ 1908-10 и завършва право в Брюксел с докторска титла 1916. Учител в Габрово – 1904-08. Редактира сп. - „Детска радост” 1906, „Дружинка”, Светулка” и в. „Врабче”. Автор на десетки детски стихосбирки от 1925, 1943, 1956 и приказки 1923, превежда от - норвежки 1941-42 и щведски 1943 и японски ? приказки.

1.3.2.1 Босилко Г. Негенцов [+], адвокат = Мария Лазарова Дамянова, адвокатка.

1.3.2.1 1 Ралица Б. Негенцова, [*1958], адвокатка, член на -Софийския адвокатски съвет и Висшия адвокатски съвет, председател на Висшия дисциплинарен съд до 1995, говорител на ЦИК от ок. 2000-10- = ?. Имат син Божидар.

1.3.3. Никола Ст. Негенцов [*1888+1943], физик и метеоролог, създател на метеорологията във ВВС.

1.3.4 ? Ст. Негенцов, умира млад.

1.3.5 ? Ст. Негенцова, висшистка.

1.3.6 ? Ст. Негенцова, висшистка.

1.4 Христо Й. Негенцов

2. Иван х. Досев

2.1. Тотьо Ив. х Досев [*1849+28.V.1876, с.Ново село] подвойвода на Цанко Дюстабанов, загива в Новоселската епопея.

2.2. Донко Ив. х. Досев [*1839+1896] = х.Бона.

2.2.1. Иван Лазаров Донков [*1876], сирак, осиновен 1885 = Рада Голосманова.

2.2.1.1. Лазар Ив. Донков [*1867+1946], създател на етнокомплекса "Етъра".

2.2.2. Мария Д. х. Досева

2.2.3. Атанас Донков х. Досев [*Габрово,4.ІІІ.1886+1951], архитект; завършва в Италия, проектира паметника „Шипка” 1928-34, Паметник на свободата и др. На негово име улица в Габрово.

2.3. Досьо Ив. Х. Досев = Слава Петрова Балабанова [*с.Кованлъка: Пчелище- ВТърновско,1850+?], чиракува в Габрово, докато разкриват, че е момиче. След като овдовява заминава при брат си в Америка с децата.

2.3.1. Досьо Д. х.Досев [+1965], доктор = Мейми. Имат 3 деца:

2.3.1.1 Досьо Д. х. Досев - Кетлин.

2.3.1.2 Слава Д. х.Досева

2.3.1.3 Робърт Д. х.Досев

2.3.2. Иван Д. х.Досев, професор по изобразително изкуство в Минеаполис, САЩ = Гладис.

3. Андрея х. Досев

4. Стойка х.Досева

# РБЛ. С., 1982, т. ІІІ, с. 201-202 и сн.; stanimer.blog.com – 16.ХІ.2006; Дяковска, Светлана Е. - geni.com - 5.ІІ.2008 и 7.ІХ.2009; Вж Пурел, Милка - книга ?.

КУСЕВ (Прилеп)

І. ? Кусев

1. Константин /Коне/

1.1 Данаил К. Кусев [*11889 +1978]

1.2 Милан К. Кусев

2. ? Кусев

2.1 Тодор = Мария х.Ненова.

3. ? Кусева = Григор Янчулев. Имат син Коста.

4. Христо Кусев

4.1 Георги Хр. Кусев [*1860 +1931]

5. Иван Кусев, хаджия

5.1 Трайчо Ив. Кусев [*1894 +], полковник

5.1.1 Георги Тр. Кусев [*1920]

ІІ. Йовче Кусев [+ 1840, Прилеп]= Екатерина

1. Димитър Й. Кусев

1.1 Алекси Д. Кусев

1.1.1 Й. Ал. Кусев = Р.

1.1.1.1 Алекси Й. Кусев, инженер = Р.

1.1.1.2 ? Й. Кусев = І М.; ІІ Ана.

2. Спиридон Й. Кусев

2.1 Никола Сп. Кусев [*1859], полковник.

3. Коне /Константин/ Й. Кусев

3.1 Никола К. Кусев

3.1.1 Георги Н. Кусев [*1894], полковник.

4. Георче /Георги/ Й. Кусев

4.1 Антон Г. Кусев [*1860]

4.1.1 Методи Ант. Кусев

4.1.1,1 Методи М. Кусев [*Пазарджик, 2.ХІ.1915 +2000], доктор; учи в - Пазарджик, Пловдив /духовна семинария/, Франция и Англия – колеж „Св. Чад” /гр. Даръм/ и в Лондон /педагогически институт/; преподавател в катедра по български език 1947-? и по теология 1955-75, дисертация за Климент Охридски 1955; учредител на „Българска църковно-културна община” в Лондон 1960, от 1981 „Българска православна църковна община” = Катлийн Харисън, следва английска литература. Брак от 1947.

4.1.2 -6 ? дъщери Ант. Кусеви

4.2 Йордан Г. Кусев [*1862+1947]

4.2.1 Александър Й. Кусев [*1895+?]

4.3 Александър Г. Кусев

4.4 Владимир Г. Кусев

4.5 Йосиф Г. Кусев

4.6 Панталей Г. Кусев [*1877], майор, д-р.

4.6.1-2 ?дъщери П. Кусеви

5. Ануша Й. Кусева [Прилеп,1834+17.V.1907,София] = Илия Ачков [*Прилеп]. Имат син .

6. Тодор Й. Кусев, с духовно име Методий Кусев(ич 1872 г.) [*Прилеп,1838 +1.ХІ.1922, Ст. Загора], митрополит Старозагорски 1896-1922; учи в - Прилеп, Киев 1886-88 /семинария/, завършва духовна академия в Петербург 1888-92. Основател на българско читалище в Прилеп 1876, учител в Цариград 1872-73, монах 1873, архимандрит, протосингел на Пловдивския митрополит 1873-76 и на екзарх Йосиф І 1880-86, епископ Велички 1894; І ректор на българската семинария в Цариград 1892-94; деец за църковна независимост. Сътрудник на в. "Македония" и сп. "читалище". Автор на статии - религиозни и обществени, спомощник 1873, На негово име в: Ст. Загора – улица, парк; Казанлък – училище; фондация.

Сродници - Маргарита Кусева, инженер, съставител на родова схема - 8 метрова.

# Матев, Лалю. geni.com – 14.VІ.2009 и 10.VІІІ.2010; БВИ. С., 1988, с. 411; в. „Черно море” 4.ІІІ.2000.

; Кусев, Владимир Г. Към биографията ...- сп. Македонски преглед, 1926, № 4; Кюркчиев, П. Методи Кусевич. С., 1934.