ПЕЕВ / СТЕПАНОВ (с. Ярловци, Трънско)

Степан [*с. Ярловци - Трън.] = Петрия [*с. Ярловци]

Рк 1. Пея Степанов [*1758 ?  +1869], търговец 1833-34; чорбаджия, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци, както и на други 3 черкви. Екзарх "владишки представител" 1852-69.

2. Ангелко Степанов [*1779 +1859], търговец 1833-34, свещеник от 1835 в местната черква, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци.

   2.1 Григор /Гиго/ Анг. Пеев /Пеевнога/ [*1810 +1902], деец за църковна независимост, за което е и затварян 1864 в Ниш.
      2.1.1 Тако Гр. Пеев [*1838 +1926], учи в Трън /медресе/. Водач на чета през 1878 в района на с. Враня и е награден с орден за храброст. Емигрира в  София и активен деец за опазване българщината в Трънския край.
          2.1.1.1 Георги Т. Пеев [*1877 +1940]. Съосновател, секретар и подпредседател на Дружество на българските публицисти и писатели /20.10.1902/. Народен представител. Сътрудничи на в-ци Мир 1913, Дневник, Знаме и Изгрев. През Балканската война е военен кореспондент. Редактор на в. Народно стопанство 1904- 07 и Поглед 1907. Автор на пътеписи "До Солун и назад" и Спомени за 1878   ?. Кум Гоце Делчев, шафер Пею Яворов.
             2.1.1.1.1 Здравко Г. Пеев [*1915 +2004], учи в София /гимназия/. Секретар на Съюза на минопритежателите 1940-?, финансов ревизор към Св. Синод ?-1975. Сътрудничи на - сп. Духовна култура, сп. Църковно исторически архив, в. Пернишки миньор и в. Димитровско знаме. Съхранител на родовия архив, завещан 2004 на ДА-Перник.

   # Манолова-Николова, Надя. Знеполският Пеев род. Трън, 2019. 

ПИШУРКА (Лом)

Стоян, с прозв. Граматик, учител във Враца до 1770.

І

Кръстю Стоянов, с прозв. Граматик.

І

Стоян Кръстев [*Враца+1843], с прозв. Дамаскинаря, учител във Враца през 20-те т. на ХІХ в.

1. Рк Кръстю Стоянов, с прозв. Пишурка [*Враца,24.VІІІ.1823+6.І.1875,Лом], книжовник и учител; учи в - Лом при Константин Огнянович, Пловдив /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/. Учител във - Враца 1847-48 и 1850-51, Лом 1848-50, 1851-56 и 1862-75, Видин 1856-? Учредител на читалище "Постоянство"-Лом 1856. Театрален деец в Лом - актьор и режисьор, поставя 2 пиеси - "Многострадална Геновева" 1856 и "Велизарий" /12.ХІІ.1856/. Отваря книжарница в Лом 1872 и сътрудничи на Хр. Г. Данов. Сътрудник на в "Цариградси вестник" 1849-52, 185859, сп. "Зорница" 1844, в. "Македония" 1868, сп. "Читалище" 1870-71, сп. "Училище" 1872. Превежда - от гръцки "Опелото на Исуса Христа" 1869; от сръбски в стихове "Аделаида" 1857 и "Рахилин плач" 1872, побългарява от френски "Момина китка" 1870 и "Изпаднал търговец" 1870. Автор на "Сбор от български песни" 1864 и "Куткудачка" /стихове и приказки/ 1871. На негово име - село в Ломско = Ангелика /Гика/ Първанова Тодорова, учителка в Лом, читалищен и театрален деец, учредителка на І женско дружество "Добродетелно женска дружество" 1857.

1.1 Александър Кр. Пишурка [*1851+1877,връх Шипка], опълченец.

1.2 Виктория /Витка/ Кр. Пишурка [*Лом, 15.V.1858+4.VІ.1919], учителка; учи в Лом и Габрово /класно/; учителства в Габрово 1872, Ловеч 1873-76, Лом 1876-77. Член на "Добродетелно женско дружество". На нейно име - детска градина № 6 в Лом = Димитър Маринов Бонов/кръщелно име Д. Върбанов Мацанков, осиновен от Марин Бонов, търговец в Лом/ [*с.Вълчедръм-Ломско,1846+1940,Кремиковски монастир-София], етнограф. Брак от 1878. Имат 4 деца - дъщеря ? = д-р Блъсков, дъщеря ? = Вл. Иванов, Кръстю и Гроздана = Сиромахов.

1.3 Стефан Кр. Пишурка [*Лом, 1862+1925,Лайпциг], зъболекар.

1.4 Марийка Кр. Пишурка

1.5 Грозданка Кр. Пишурка [*Лом, 1872] = Димитър Сиромахов [*1867+1916], полковник, командир /майор/ на 6 Бдинска п. дивизия - Видин 1904. Имат 2 деца - Мара и Владимир, майор.

1.6 Зорка Кр. Пишурка = Димитър Хаджистамов [*1868+1948], доктор. Имат 3 деца - Боян [*1904], Д. /син/, З. /дъщеря/ = Ф. Бланшар.

2. Стефания Стоянова = Коста Стаменов.

Сродник

- Иван П. И. Пишурка, иждивител на Кр. Пишурка при издаването на книгата му 1857.

# БВИ. С., 1988, с. 533-534 и сн. на Виктория, с. 626; ЕБВЛ. С., 1996, с. 570; Матев, Лалю - geni.com, 2010. Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- Антени, 31.Х.1975, бр. 45.

ИКОНОМОВ (Свищов)

Рк Сотир, свещеник-иконом; преселен в Свищов от Южна България - Македония; читалищен деятел = ?, братовчедка на Яни Станчев.

І

Богдан, с друго име Теодосий С. Икономов [*Свищов, 1836+26.ІІ.1871, Болград], учител; учи в Свищов ?-1856 /основно/, гимназия и Историко-филологически факултет в Киев 1856-59, завършва славянска филология в Прага 1859-61. Учител в - Свищов 1862, Браила 1863, Болград 1864 /по старобългарски език/ и там директор 1868-69. Сътрудничи на - в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Народност" 1867 и в. "Летоструй" 1872; съавтор с Г. Ст. Раковски на брошура за преселението на българите в Русия 1861 и кореспондира с него 28.V.1861; автор на - исторически трудове за Цар Симеон Велики 1868 и Кирило-Методиевото дело 1864, І българска комедия "Ловчанскийт владика ..." 1863 и на поезия; редактира сп. "Общ труд" 1868, преводач от чешки на "Гдей родът ми?" - по-късно чешки национален химн.

# БВИ. С., 1988, с. 283; ЕБВЛ. С.,1996, с.330.331. Вж Ганчев, Стефан. Свищов. 1929

ИКОНОМОВ (Дупница)

Родът в Дупница е преселен от с.Кленовик-Радомирско.

.

Рк Янаки Петров, свещеник ?-1822--? и иконом, учител.

1. Михаил Ян. Икономов [*Дупвица,1812+1897], учител; гавазин на йерусалимския патриарх; учител в с. Ресен-Търновско 868, спомощник 1868

2. Георги Ян. Икономов /Економов 1856/ [*Дупница,12.Х.1822+24.ІІ.1867, Дупница], учител; учи в Дуупница, Пловдив ок. 1840 и Цариград /гръцко училище 1841-43/. Учител в - Дупница 1845-46 и 1862-63; Карлово 1846-48 и 1851-52; Сопот 1849-51 и 1853-55; Самоков 1856-57; Велес 1857-61; Прилеп 1863-64. Сътрудничи на в. "България" 1860. Автор на - "Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии, хикими" 1885; "Краткий и най-нови писмовник" 1856 и "Кратко землеописание" 1856. Умира от туберкулоза.

2.1 Александър Г. Икономов [*Дупница,1853+ след 1874], учи в военномедицинското училище в Цариград. Спомощник 1872, 1873, 1874.

3. Захари Ян. Икономов, учи в цариград

Сродник - /брат или внук на Михаил и Георги / Христо Янакиев Икономов [*Дупница], свещеник през 70-те години в града.

# БВИ. С., 1988, с. 279, 280, 282, 284.

МИРСКИ (Котел)

Иван Попов, търговец.

І

Рк Кръстю Ив. Попов, с псевд. Мирски [*Котел,14.ХІ.1852+7.V.1920,София], книжовник и учител; учи в Котел, Бабадаг и гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ -1874, където е съученик с Ангел Кънчев; учител в Тулча 1875-76. Като търговец се подвизава първо в Добрич 1870 при съгражданина си х.Гено Холевич, в Цариград /търговска кантора/ - оттук се запознава с Братя Тъпчилещови, Золотович и П. Каравелов, Галац ?-1878. Съдия в Тулча 1878, Балчик 1879-80, Варна 1879, 1880-87 и Русе ?. Член на либералната партия 1885 и съучредител на Демократическата партия 1896. Кмет на Варна 1888-91, 1905-06, депутат 1883-86, 1893-96, 1901-03, 1908-11. Сътрудничи на - сп. "Читалище" 1872-73 и "Славянско братство" 1878, в-ците "Право" 1873, "Напредък" ?, " Ступан" 1874-75, "Ден" 1875-76, "Стара планина" 1878, "Българин" 1878, както и на варненските вестници и на чешкия печат. Автор на "Кратки наставления за възпитанието на децата" 1870, "Буквар по звучната метода" 1878, "Научна читанка" 1878, "Читанка" 1882 и др. = Стефания Попниколова ИКОНОМОВА [* Разград, 1.V.1858+2.І.1937,Варна], учителка; учи в Киев 1870-77 /Фундуклеевска гимназия/, завърша педагогически курс в Киев 1877-78, учителства 1878-80 във Варна и Балчик, преводачка от руски. Брак от 1879. Имат 8 деца.

Родственици - К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.

# БВИ. С., 1988, с. 422, 284.

ШИШКОВ (Търново)

Начо Шишков

І

Никола Н. Шишков = Неделя Дончева ЖИВКОВА [*Търново], нейният син й посвещава стихотворението "Майка ми и нашата къща" 1877.

І

Тодор Н. Шишков [*Търново,27.V.1833+15.VІ.1896,Варна], книжовник и учител; учи гръцко училище в Търново ?-1847 и в Елена 1849-51, следва литература в Париж и славянска филология в Прага 1866; учител в - с.Килифарево 1848-49, Търново (1851-52, 1869-70, 1873-77), Ст.Загора 1856-61, Сливен 1866-69, Г.Оряховица 1869, Цариград 1871-73, Габрово 1885-86, Русе 1886-88, Варна. Сътрудничи на в. "Колокол", в. "Цариградски вестник" 1853-56, сп. "Български книжици" 1858-59, в. "България" 1860, в. "Българска пчела" 1864, в. "Время" 1866, в. "Македония" 1867-69, в. "Право" и в. "Турция "1869-73, сп. "Читалище" 1870-72, в. "Век" 1874 , "Зорница" 1877; преводач от - френски 1855 /1856, 1857/, гръцки 1860. Автор на "Наръчен учебник за начална математика" 1869, "Начална българска граматика" 1872, "История на българския народ" 1873 и на драми = І. М/арийка/ П/етрова/ ... [+6.VІІ.1876,Търново], нейният съпруг й посвещава стихотворението "Елегия"; ІІ. ?

1. Геновева Т. Шишкова [+20.VІ.1901,София], от І брак, нейният баща й посвещава стихотворението "Трендафил и кос" Варна, 1889 = Христо Станчев Басмаджиев [*Севлиево], опълченец, адвокат. Брак от 18.VІІІ.1891 в Пловдив.

2. П/етър/ Т. Шишков, юнкер 1890, неговият баща му посвещава стихотворението "Войник" 1890 .

3. А. Т. Шишков, гимназист ІV кл. 1891, неговият баща му посвещава стихотворението "Свеща" Еньовден, 1891.

Сродник на Т. Н. Ш. - Христо Минчев Белчев [*Търново,1857+15.ІІІ.1891,София], министър на финансите. Т.Н.Шишков, и негов учител, му посвещава стихотворението "Епитафия" 1891.

# Със съдействието на Николай Игов от Икономическия институт-БАН; БВИ. С., 1988, с. 712-713 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 797-798.

ЕНЧЕВ (с.Енина - Казанлъшко)

Тоне Енчев, свещеник, абаджия

І

1. Димитър Поптонев ЕНЧЕВ [*Енина-Казанлъшко,21.ХІІ.1841 +29.ІV.1882,Силистра], учител и книжовник; учи във Военномедицинското училище в Цариград, Русия – Одеска семинария 1859-60 и Киевската гимназия, завършва историко-филологическия факултет в Киев ?-1866; учител в Габрово 1866-69, Русе 1869-72, Търново 1872-74; съосновател на - женско дружество в Габрово и книжарница в Русе; председател на читалище „Зора” в Русе 1870. След 1878 - окръжен управител, кмет, председател на общински съвет, училищен инспектор, депутат УС 1879. От 1874 в Силистра. Сътрудник на вестниците - „Турция” 1866-67, 1869-71, „Македония” 1867-68, 1870-71, „Время” 1867, „Право” 1870, „Летоструй” 1871, 1875-76 и сп. „Ден” 1875; преводач от руски 1871, 1873 = Антонина Димитрова МАМАРЧЕВА [*с.Ботево –Варненско,1840 +15.VІІІ.1903,София], учителка в Тулча 1866-69, Русе 1869-72, Търново 1872-74, Силистра 1874-82, София; учи в родното си място и Киев 1860-65.

2. Иван Поптонев ЕНЧЕВ [*Енина-Казанлъшко,21.ХІІ.1841 +1900,Букурещ], военен доктор; учи във Военномедицинско училище в Цариград 1857-67, лекар в Цариград, Видин, Силистра 1878-82.

# БВИ. С., 1988, с. 237, 390.

ФИЛАРЕТОВ (Жеравна)

Матей х. Стойнов

І

Вълчо Матеев х. Стойнов, жив 1842.

І

Сава В. Матев с прозв. Филарет 1848 /псевд. Сава Филаретов/ [*Жеравна,1825+1863,Кайро], учител и книжовник; учи в Жеравна, Котел 1840-43, Цариград 1848 /гръцко училище/, Одеса 1848-52 /гимназия/, завършва историко-филологическия факултет в Москва 1852-57; учител в - Шумен 1843-47, София 1857-?, в Одрин - руско консулство; открива І българско девическо училище в София 1858-61; като руски поданик 1861 служи в руските консулства в Одеса 1861, Цариград 1861, Одрин и Кайро 1863. Сътрудник на в. - "Московские ведомости", "Московитянин", "Цариградски вестник" 1851, 1853, 1857-61, "Дунавски лебед"; пише 1858 и редактира сп. "Български книжици" 1861. Автор на книга за руските воини в българските земи 1854 /1876/с руско-български разговорник, издава Служба ... Методию и Константину - Кириллу 1862. Кореспондира с Н. Геров, С. Филаретов, Ст. Чомаков, Г. Ст. Раковски, Др. Цанков, Т. Бурмов, Иван Н. Денкоглу; Вук Караджич; М. П. Погодин, А. Ф. Велтман Умира от туберкулоза = Йорданка х. Коцева Николова - Филаретова [*София,1843+1915,София], учителка в девическото училище в София, Сътрудник на в. - "Македония" 1870 и "Турция" 1872; основателка на І женско дружество в София 1869, кореспондира с Н. Геров 1863-68, 1876. Брак от 1859.

1. Владимир С. Филаретов

# БВИ, С., 1988, с. 670 и сн.; ЕБВЛ. С.,1996, с. 745-747.

МИХАЙЛОВСКИ (Елена)

Родът води началото си от Андроник, преселник от Грузия 1688. Той има 2 сина - Иван в с. Арбанаси и Христо в Горна Оряховица.

Рк Михаил, чорбаджия, преселва се в Елена = Дойна.

1. Христо Михайлов

1.1 Михаил Хр. Михайлов

1.1.1 х.Стоян М. Михайловски, чорбаджия, кмет на Елена, хаджия от 1816 = Бойка ?; Йорданка х.Стоянова Стоилова, хаджийка от 1816.

1.1.1.1 Стоян Ст. Михайловски, с духовно име Иларион Макариополски [*Елена,ІХ.1812+4.VІ.1875,Цариград], учи в - Елена, Арбанаси ?-1825, Търново, духовно училище в Карея - Света гора 1833-34, о. Андрос 1836-38, Атина /гимназия/ 1838-41; замонашва се в Хилендарския монастир 1832, епископ 5.Х.1858 Макариополски, митрополит 25.V.1872 Търновски. Съмишленик на Г.Ст. Раковски от Цариград 1841-42; заточаван на - Света гора 1843-50 и Мала Азия 1861-64 заради отстояване независимостта на българска църква и представител на Светогорските монастири в Цариград 1854, 1857-58, учител в Цариград след 1858-60-?. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1859, в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Съветник" 1864, в. "Македония" 1867, в . "Право". Преводач от руски 1844 и автор на послесловие 1844, 1869-70.

1.1.1.2 Никола Ст. Михайловски [*Елена,1818+1892,София], писател; учи в - Елена и Атина /гимназия/ ?-1838 , завършва Историко-филологически факултет в Москва с докторат по философия ?-1848. Учител в - Елена 1848-52, Търново 1853-56, 1858-61 и 1863-67, Сливен 1857-58 и София /и директор/. Преподавател в СУ по гръцки език и литература 1888-89. Основава в. "Съветник" в Цариград 1863-65 и 1870. Депутат 1880-81, 1890-93 и член на Върховния касационен съд 1878. Съставител на учебници - "Малка българска читанка" 1866 /1868/, преводач от руски 1865, 1873 и гръцки 1867, 1869, 1870 и др. Поддръжник на Търновската правописна школа 1857.

1.1.1.2.1 Стоян Н. Михайловски [*Елена,7.І.1856+3.VІІІ.1927,София], писател - басни, епиграми, сатири, сонети, поеми 1889, 1908, очерци и драми; учи в - Елена, Търново, Цариград 1868-72 /френски лицей/, завършва право в Екс ан Прованс - Франция 1875-77 и 1881-83. Учител в - Дойран 1872-74 и Русе 1888-92 /по френски език/, преподавател по френски в СУ 1892-94, 1897-99, доцент 1895-99. Депутат 1886-87, 1894-96, 1903-08. Сътрудничи на - в. "Век" ?, сп. "Читалище" 1872-74 /стихотворения/, в. "Век" 1875, в. "Стара планина" 1876-77 /стихотворения/, в. "Българин" 1877, "Периодическо списание" и сп. "Мисъл", сп. "Средец" 1885, в. "Ден" 1904, "Църковен вестник" ?, в. "Напредък" ?. След 1878 е адвокат в - Търново, Свищов и София 1878-79, 1885, член на Апелативния съд в Русе 1888, издава в. "Софиянец" 1879, редактор на в. "Народен глас" в Пловдив 1880. Автор на стихосбирки 1889, 1890, 1895, 1905 и на химна "Върви народе, възродени" = Райна Георгиева.

1.1.1.2.2 Борис Н. Михайловски [*Елена]

1.1.1.2.3 Михаил Н. Михайловски [*Елена, 1859]

1.1.1.2.4 Иларион Н. Михайловски [*Елена,1863]

1.1.1.2.5 Йорданка Н. Михайловска [*Елена]

1.1.1.3 Димитър Ст. Михайловски [*Елена+1848,Свищов], учител; завършва Херсонската семинария в Одеса 1842-47. Учител в Свищов 1848.

1.1.1.4 Тодор Ст. Михайловски [*Елена,ок.1820], търговец, учи в Одеската семинария 1848-52.

1.1.1.5 ? Ст. Михайловски

1.1.1.6 Станка Ст. Михайловска= Буров.

1.1.1.7 Донка Ст. Михайловска = Симидов.

1.1.1.8 ? Ст. Михайловски

2. Иван Михайлов, с прозв. Кара Иван 1813 = гъркиня [*Арбанаси].

# РБЛ. С., т. ІІІ, 1977 , с. 393-396 и 2 сн.; БВИ, С., 1988, с. 285, 428-430 и сн.; ЕБВЛ. ВТ., 1996, с. 457-458; Вж Богданов, Иван. Родословието на Стоян Михайловски.- Родина, 1939, № 1; Моллов, Здравко. Родовете на Иван Момчилов и Никола Михайловски.- В: Огнище на педагогическата мисъл. ВТ., 1981, 93-102; Саламанова, Рада. Семейна хроника. Един български род на 350 години. Михайловският род от град Елена. С., 1996, 103 с. и 22 родови схеми.

МИНКОВ (Лом)

Никола Минков, книжовник и учител.

І

1. Цветан Н. Минков [*Лом,1891+1967, София], писател и литературен критик; учи в Лом /гимназия/, завършва славянска филология в СУ 1914; учител в с. Горна Гнойница, Монтанско - 1 г., Лом, Бургас и София -1948, преподавател в Педагогическия институт в Ихтиман - 1г.; сътрудничи на списания и вестници от 1909, редактор на в. "Глобус" 1927-28, съредактор на сп. "Език и литература" ?, съучредител на дружеството на филолозите - слависти ?; автор на 12 исторически романа, биографични романи и очерци /за Хр. Ботев 1925, 1938 /1940/, Г. Ст. Раковски 1931, В. Левски 1932, Найчо Цанов 1933 /1947/, Софроний Врачански 1936, П. Р. Славейков, В. Друмев 1936, Л. Каравелов 1936, Ив. Вазов 1939, Ст. Михайловски 1940, Д. Войников 1941 и др./, разкази 1930-1963; на "Очерки по българска литература" 1946 /1948/ и др.

2. Милчо Н. Минков , доктор - зъболекар.

2.1 Емил М. Минков [*1930+2003], музикант - цигулар и концерн-майстор; завършва Консерваторията в София. От 1972 свири в Германия - и в Берлинската опера.

2.2 Виолета М. Минкова, актриса.

# РБЛ. С., т. ІІ, 1977, с. 379-381 и сн.

ХРИСТОВИЧ / РАЙЧЕВ (Габрово)

Райчо Ι Илия 1. Христо Илиев - свещеник в Габрово 1820-56 = Елена поп Велчова ГРУДОВА [*Габрово], починала преди 1866. 1.1 Илия Христович [*Габрово, ок.1829 +1884/85, Габрово], учи в Габрово, Киев /руско училище/ 1847-49 и Киевската семинария 1849-55, завършва духовна академия в Москва и Петербург. Учител в - Габрово 1862-67, 1871 и след 1878, Русе 1867-68, Свищов 1869-70, Севлиево 1873-76, Петроповловската духовна семинария 1878-81, Лясковец 1884-85. Сътрудник на сп. "Читалище" 1871 и 1875, в. "Напредък" 1875, в. "Източно време" 1875, сп. "Българска илюстрация" 1880-81 и сп."Духовен прочит" 1881. Издател на сп. "Възкресник" 1875. Съавтор но учебник "Уроци по търговска аритметика..." 1868, преводач от руски 1873 и 1882, автор на комедия "Килия" играна 1872 и отпечатана 1881; на "Басни" 1873 и на стихове "Добра си ти и хубавица" 1875, "Песен за превземането на Балкана Шипка" 1880 и "България" 1880 = ?, учителка в Севлиево 1870-78. 1.2 Райчо Попхристов [*Габрово, преди 1840 ], търговец ок. 1866 и собственик на мушия "чифлик" в с. Бъзеу до гр. Плоещ - Влашко, член на РК-Плоещ 1866 и подпомага материално хъшовете. 1.3 Иван /Иванчо, Ванката, Ванко/ п. Илиев Попхристов /Христович/ Райчев [*Габрово, 25 септ. 1843 + 10 юли 1868, с. Вишовград-Търновско], учи в Габрово при Цвятко Недев, Христодул Костович и Тодор Бурмов и Александровското кадетски корпус в Москва 1862-64; пропорщик 1864 и поручик 1866 в руската армия в 16-и драгунски "кавалерийски" Нижнегородски полк - Кавказ до 1866. Захваща се при чичо си с търговия във Влашко 1866-67. Член на РК-Плоещ 1866 и откъдето се запознава с Х. Димитър. Автор на "Закон" за управление на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, военен ръководител и писар в тяхната чета 1868. Ранен в крака в третото сражение в дола Канлъ дере. Самоубива се, за да не попадне в плен. В същия ден е хванат и Кючук Стефан - Караджата. 2. Петър Илиев, свещеник в Габрово ?- 1859-?. # БВИ. С. 1987, с. 288-289 /Илиев/, 552-553 /Попхристов/, 689 /Христович/; Стъпов, Петър. Ванката Христович.- В: Бунтът започна. С., 1955, с. 197-210; ЕБВЛ. С., 1996, с. 768-769; Майчина грижа. Габрово, 2003.

ЖИВКОВ (Търново)

Дончо Живков

І. Атанас Д. Живков, с прозв. Басмаджията, басмаджия и търговец на спирт = Венета Спиридонова [+1897].

1. Георги Ат. Живков [*Търново,4.ІV.1844+23.ІV.1899], министър; учи в Търново 1855-60 /класно/, Цариград /военно медицинско училище/ с комитетски псевдоним Джуро; учител в Търговище 1862-64, Варна 1864-66 и по френски в Русе 1868-20.VІ.1869. Участник в Търновското въстание 1862, Член на ТБРК от 1866 и председател на РК-Търново 1866-?. До 28.Х.1869 държи Устава и печата на РК. Съратник на В. Левски - срещат се на 26-27 .VІІІ.1868 и 25.ІІ.1869 в Букурещ. Пребивава в Цариград 1868, Тутракан 1869, Букурещ, Варна, Лом и Гюргево. Деец през Априлското въстание 1876, Сръбско-турската война и Руско-турската война 1878. Редактор на сп. "Книжовен имот за децата" 1872. Кмет на Търново след 1878, , окръжен управител в София, училищен инспектор в Русенски и Варненски окръзи, депутат 1880-81, 1884-86, 1893-94 и председател на НС 1886. Регент на България 1886-87, министър на просвещението 1886, 1887-94.

2. Никола Ат. Живков [*Търново,1847+2.VІІІ.1901,Варна], книжовник; учи в Търново, Русе ?-1869; учител в с. Якимово май 1872-?, Велес ноем.1874-?, Берковица ?-1876, Тулча, Свищов, Севлиево, Варна, Видин и Русе, училищен инспектор в Оряхово 1879; редактор на вестници "Комар" 1871, "Телеграф", "Македония" 1880. Единствен сътрудник на Хр. Ботев във в. "Нова България" - 5 май 1876, публикува І апел за всенародно Ботево честване 1879; журналист, поет, драматург; съосновател на І детска градина и І учителско дружество. Член на читалище "Зора"- Русе 1867-?, председател на черковно-певческото дружество 1870-?. Член на РК-Берковица 1876. Съмишленик на Левски - 1869 в Русе поръчителства за негов "пашапорт" 21.VІІІ., 9.ІХ. и 16.ХІ. Представител на книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе 1869. Участник в Априлското въстание 1876, Сръбско-турската война и Кресненско-Раложкото въстание. Депутат. Сътрудничи на в. "Право" 1870 и 1873, в. "Турция" 1871, сп. "Читалище" 1871-72, сп. "Училище" 1872, "Независимост" 14.ІХ.1874, в. Автор на І български химн "Шуми Марица" 1876 и на "Пътни бележки" 1870-72 = Теодора Теодосиева Досева.

2.1 Ружа Н. Живкова

2.2 Боян Н. Живков, морски офицер = ?.

2.3 Иван Н. Живков

2.4 Владимир Н. Живков [*1888+1962] = ?.

2.4.1 Дора Вл. Живкова [*1923] = Семерджиев.

2.4.2 Николай Вл. Живков [*1930], емигрира в САЩ 1968.

2.4.2.1 Иво Н. Живков [*1958], емигрира в САЩ 1968.

2.5 Георги Н. Живков

2.6 Васил Н. Живков

2.7 Анастасия Н. Живкова

2.8 Атанаска Н. Живкова

3. Мариола Ат. Живкова [*Търново,ок. 1850] = Панайот Колев. Родетели на Светослав Колев [*1889+1950], политзатворник 1925 и говорител на родиостанция "Хр. Ботев".

4. Виктория Ат. Живкова, с псевд. Вела Благоева [*Търново,1858+1921], учителка във Варна, Цариград, Търново, Берковица, Тулча, София и Шумен; политически деятел, журналист и публицист = Димитър Благоев [*с.Загоричане-Костурско,1856+1924,София], идеолог на социалистическото движение в България. Имат 4 деца.

5. Роза Ат. Живкова [*Търново,1865+1954], учителка = Ангел Пискюлиев, доктор, стихотворец. Имат 9 деца.

ІІ. Неделя Д. Живкова = Никола Начов Шишков [*Търново], родители на книжовника Тодор Шишков [*1833+1896,Варна]

# Шаламанов, Благой. Никола Живков - автор на националния химн "Шуми Марица" и неговия род.- В: Сб. Родове на Хр. Ботев и негови сподвижници. С., 1992, № 1, с. 111-113; Н. Живков писмо до Маринчо Тифчев 27.08.1869 /ДА-Русе, ф.44/. БВИ. С., 1988, с. 242-243 и 2 сн. Вж Бележити търновци. с. 105, 231, 276.

АПРИЛОВ (Габрово)

Никола - Никифор [*с.Нова махала -Габровско] .

1. Пенчо Н. Априлов [+с.Нова махала- Габровско], търговец.
1.1 Христо П. Априлов

1.1.1 Пенчо Хр. Априлов [*ок.1821]

1.1.1.1 Димитър П. Априлов, продава наследствена къща в с. Нова махала 1905 и се изселва в Казанлък.

2. Евстати Н. Априлов [*с.Нова махала - Габровско,1720+1800], търговец.

2.1 Никифор Евст. Априлов, търговец, 1800 в Москва.

2.1.1 Никола(й) Н. Априлов, изпълнител на завещанието на чичо си Васил.

2.2 Христо/фор/ Евст. Априлов, търговец в Москва ок. 1800.

2.3 Васил Евст. Априлов [*Габрово,21.VІІ.1789+2.Х.1847,Галац], търговец до 1830, благодетел на българското училище в Габрово 1835; учи в Габрово, Москва 1800-, немска гимназия в Брашов ?-1807, следва медицина във Виена 1807-08. Дохисник на в. "Гайда"1866, автор на "Български книжници" 1841 кореспондира с Р. Попович и Н. Рилски 1837-1840, Ил. Макариополски 1841-42, Н. Христович 1842, К. Фотинов 1843-44, 1846, д-р Ив. Силимински. Руски поданик 1809.

2.4 Кера Евст. Априлова, в писмо от 18 апр. 1839 = Цанко Дюстабанов, родители на Христо .

3. Христо Н. Априлов, търговец.

Сродници - Новак Априлов [+1796], търговец = Райка, жива 1786. Дом до черква "Св. Петка". Деца - 1. Рада Н. Априлова; 2. Нено Н. Априлов, продава 1796 бащината къща с дюкан на х. Никола Мустаков ; - х.Кръстю Априлов, дом до черква "Св. Троица", където е и Априловската чешма 1762 /вероятно е Христофор/.

# Габровски, Илия. Родословно дърво на В. Априлов.- Музей на образованието, инв. № 341; БВИ. С., 1988, с. 44; # Кой кой е , с. 25-26. Вж Арнаудов, Х. Към потеклото.- Мир, бр. 10489, 6.VІ.1935; Даскалов, Б. Васил. Е. Априлов.- Мир, бр. 10585, 30.Х.193?.

ЧИНТУЛОВ / МИНДОВ (Сливен)

Миндо [Сливен*]. Деца - 1. Петър; 2. Димитър; 3. брат ?
1. Петър Миндов - Чинтула [*Сливен,ок.1797], родоначалник, абаджия, лозар = Стоян/к/а Мутафчиева. [*Сливен, между 1799/1800+1849,Сливен]
1.1 Димитър [*Сливен,ок.1820], абаджия, търговец = Мария /или Кина/ [*Сливен,ок.1825+1878 ?,Сливен]
1.1.1 Ян/к/а [*Сливен,ок.1845]

1.1.2 Петър [*ок.1847+след 1892], чл. на РК-Сливен 1872, съдия = Анастасия /Хасамото/ [*Анхиало], гъркиня.
1.1.2.1 Катерина [*ок.1882+ок.1950, София] = Бебровски [*Пловдив].
1.1.2.2 Иван [*Сливен,ок.1884+1913,София], убит на фронта.
1.1.2.3 Димитър [*Сливен,ок.1887+1925,София], убит антифашист.
1.1.2.4 Райна [*Сливен,ок.1889], учителка в Котел = ?, учител в Котел.
1.1.2.5 Борис [*Сливен,ок.1891+1972,Париж], участва в І Световна война 1917 = французойка [+преди 1967].

1.1.3 Захари [*Сливен,ок.1851+ок.1886,Сливен], завършва Духовна академия на о. Халки 1871, учител в Ресен преди 1879.
1.1.4 Мария [*ок.1856] = Петър Йорданов

1.1.5 Добри [*Сливен,1860+1946,София], о.з полковник Завършва Военното училище 1882 = І. Сирма [*Търново], гъркиня; ІІ. Мина Миланова [*Шумен], децата са от ІІ брак:
1.1.5.1 Мария [*Сливен,1908+1989], завършва Софийския университет, учител = Владимир Георгиев Попов [*Кюстендил, 1904], професор
1.1.5.2 Захари

1.1.6 Стоян/к/а [*1862], починала при раождане.
1.1.7 Анастасия [*Сливен,1865+1938,София] = Минчо Недялков Минчев - Ахмада [*ок.1854+1923], кмет на Анхиало, бирник в Сливен.

1.2 Добри [*Сливен,1822+1886,Сливен], книжовник. Завършва Херсонската семинария 1849; чл. на РК-Сливен 1872; учител в Сливен 1850-57, 1861--75, 1880-1881; Ямбол 1857-60; автор на учебници, спомощник 1847 = І. Анастасия Добри Желязкова [*Сливен,1840+1878,Сливен]; ІІ. Мария Петрова Милкова [*Котел,ок.1832+след 1887,Сливен].
1.2.1 Петър [*Ямбол,1859+1881,Сливен], от І брак

1.3 Иван/чо/ [*Сливен,ок.1827+1897,Сливен], спомощник 1853, 1858, 1874; фабрикант = Елен/к/а х.Димитрова х.Костова-Черното /Карадимитрова/ [*Сливен,1842+1918,Сливен]
1.3.1 Стефана [*Сливен,1859+1942,Сливен] = Георги Хр. Гигов, фабрикант.
1.3.2 Бойка [*1860+1929] = Антон Симеонов Бояджиев [*Сливен,1847+1918,Сливен], търговец, народен представител.
1.3.3 Димитър [*Сливен,1862+1937,София], полковник
1.3.3.1 Елена [*Цариброд,1885+1982,Москва] = І. Николай Роер, руски евреин от Харков; емигрира в България 1917; ІІ. Планцис [*латвиец+,Баку], руски генерал, разстрелян от белогвардейци.
1.3.3.2 Иван [*ок.1889+ок.1937], генерал. Завърщва Военно училище в Русия, доброволец в Балканската война 1913; червеноармеец 1917; арестуван като троцкист и безследно изчезва = Наташа.
1.3.3.2.1 Юрий /Георги/ [*Тамбовск,ок.1915/6+2000,Москва], архитект в Москва, почетен гражданин на Сливен = Таня.
1.3.3.2.1.1 Наташа [*Москва], инженер = Герман Леонидович Ярков, руснак, инженер.
1.3.3.3 Николай [*1892+1962,София], ротмистър. Завършва Военно училище в Русия; чиновник в железницата = І. Стоянка.
1.3.3.4 Вера [*Сливен,1894+1978,София] = Тодор Георгиев [*СтЗагора,1887+1978,София], о.з. полковник.
1.3.4 Добри [*Сливен,1868+1894,Сливен], завършва финанси в Париж, самоубива се.
1.3.5 Петър [*ок.1870/1], починал наскоро след раждане.
1.3.6 Мария [*Сливен,1873+1934,Сливен] = Гаврил Милков Милков [*Котел,1866+1925,Варна], акционер.
1.3.7 Минка [*Сливен,ок.1874/5+1958,Сливен] = Георги Йорданов Долапчиев [*Сливен,1865+1961,Сливен], адвокат, кмет в Сливен и народен представител

1.4 Тодор [*Сливен,ок.1830]

1.5 Вели/ч/ка [*Сливен,ок.1833] = Димитър.

2. Димитър
3. ?, емигрира в Бесарабия 1830.
3.1 Иван Милков [*Бесарабия,ок.1855], офицер в Русия ок. 1882-1891.

# Стоянов, Гавраил Илиев. Петър Миндов-Чинтула и неговото потомство. С., 2009, 416 с.; Родова среща - 6.V.1990 в Сливен.

ДУШАНОВ (Казанлък)

Тачо Душанов - прозв. Мангата, учител в Казанлък през 1840-1860. Син -
Димитър [*Казанлък,1837+1904,Пловдив], книжовник 1869, 1870, 1874; сътрудник на възрожденския печат 1856-1875; учител в Казанлък 1859-64, 1867-69, 1871; Карнобат 1864-67, Хасково 1869-70, Плевен 1872-76, Севлиево 1875 и Пловдив; преводач от гръцки и руски 1899; спомощник 1874-76 = Рахила Г. Барак [*Митровица,1845+1885,Пловдив], учителка в София 1861-63; Кюстендил 1863-66; Калофер 1866-67, Казанлък 1867-69, 1871; Хасково 1869-70; Плевен 1872-76. Автор на книги, дописник на възрожденския печат, преводач от сръбски 1870.

АДЖЕНОВ / ХАДЖИЕНОВ (Казанлък)

Братя - 1. поп Алекси [+1848], свещеник, спомощник в Казанлък 1845; 2. Стефан Хаджиенов, търговец в Букурещ 1854; 3. Никола Хаджиенов [*Казанлък+1848].
Деца на п. Алекси:
1.1 Иван Адженов [*Казанлък, ок. 1835+1903, Плоещ], книжовник и деец на БРЦК 1873-74, издава І български всекидневник "Секидневний новинар" 1877, сътрудничи на възрожденския печат 1869-76. Автор на три книги за Георги Раковски 1894 и 1896; преводач от руски 1879.
1.2 Стоян
1.3 Георги
Деца на Никола Хаджиенов
3.1 Иван [*1843+1923], търговец в Букурещ, финасира в. "Български глас", крупен предприемач, кмет на София 1881-83, депутат в 7 ОНС.

Родственици - Дафинка п. Алексова Хаджиенова /съпруга или дъщеря на п. Алекси/; Руса п. Алексова Тодорова /вер. дъщеря омъжена за Тодоров/; Стефан Иванов Хаджиенов /вер. син на 3.1 или един от братята 2/; Петър Топузов.

# ЦДА Семеен фонд Хаджиенов № 1848, за 1840-1983, 19 ае.

ПАВЛОВИЧ (гр. Кочани > Дупница > Свищов)

Георги Павлович = Пламча.

1. Павел Г. Павлович = Мария.

1.1 Христаки П. Павлович [*Дупница,1804+1848,Свищов], книжовник, учител в Рилския монастир и Свищов 1831-35-?. Автор на І учебник по аритметика 1833; лексикограф 1835; езиковед 1836, 1845; преводач от гръцки 1844, 1854. С прозв. Дупничанина; духовно име Хрисанд = Севастия Илиева ЦАНКОВА [*Свищов,?+1849].

1.1.1 Димитър Хр. Павлович [*Свищов,1834+1911, ?], доктор, учител. Отваря І болниица в Свищов 1879 = Теофана Атанасова х.Стоянович [*Ст.Загора].
1.1.2 Николай Хр. Павлович [*Свищов,1835+1894, ?], художник - живописец и литограф, учител, дописник на възрожденски вестници 1863-73.
1.1.3 Мариола Хр. Павлович = Високов
1.1.4 Екатерина Хр. Павлович = Димитър Генков Аврамов. Имат 2 сина - Гаврил и Георги.
1.1.5 Пауника Хр. Павлович = хаджи Георги Денков
1.1.6 Павел Хр. Павлович
1.1.7 Илия Хр. Павлович
1.1.8 Хрисанд Хр. Павлович

1.2 Георги П. Павлович

1.3 Начо П. Павлович.

2. Иван Г. Павлович = Димена. Дъщери - 4.

Родственик - Димитър Хадживасилев [*Букурещ,1814+ след 1854], търговец; по женска линия - Михаил Колчев, и.д. на "Свилоза" АД и сестра, художник в София.
# Павлович, Николай. Родът на художника Н. Павлович по бащина линия.- В: Николай Павлович. С., 1954, с. 14-24, табл. І; Вж Архив на Николай Павлович. С., 1980.