СТАНЧЕВ (Търново)

1. Петър Станчев [*Търново, 1850/1854 + 20 апр. 1913], учи в  Търново /основно/, Габрово /класно/, Цариград /военномедицинското училище/. Учител в -  Цариград 1871-74, Мустафа паша /сега Свиленград/ 1874, Одрин 1875-76. В Свиленград основава българско братство "Наука" 1874. Театрален деец 1874-76. Арестуван пролетта на 1877, затворен в Одрин, осъден на смърт в Цариград, впоследствие присъдата е заменена с "вечно заточение" в гр. Триполи - Либия до 1878. Окръжен управител след 1878 на Варна и София, депутат 2 мандата.  Емигрант в Петербург - Русия през 90-те. Редактира в. "Светлина", сътрудничи на сп. "Читалище" 1872, в. "Век" 1874-76, в. "Напредък" 1875, в. "Източно време" 1875,, в. "ХХ век" 1876. Автор на  пиеса "Ясен Ι" /по повестта на поляка Зигмунд Милковски/ - играна в Цариград 1874; "Спомени от Триполи и Бенгази (1877-78)" 1911 и стихове.

2. Димитър Станчев, опълченец през РТВ 1877-78.

   # Бележити търновци, с. 154-155; в. "Велико Търново" 1979, с. 14; БВИ. С., 1988, с. 613; Жечев, Николай. Петър Станчев - труженик на две епохи.- в. "Трета възраст" 2010, бр. 36 и сн.