ХРУЛЕВ (Лясковец)

Тодор Хрулев, земеделец - градинар в Белград.

І

Тодор /Теодор/ Теодорович /Тодорович 1860/ Хрулев 1858 /Хрулювски 1849-57, Хрюлев 1858 [*Лясковец, 1821+30 ян. 1865, Диарбекир], книжовник, учител, преводач и деец за църковна независимост. Учи в - метоха на Лясковския монастир, Пловдив, Свищов 1842-47. Градинар в Сърбия, учител в - Пирдоп 1840-42 и Свищов 1847-58-? /вероятно до 1862/. Като деец за църковна независимост /с. Летница  1850, с. Караисен - Свищовско 1863/ е затварян в Русе, съден 1862-64 и заточен в Диарбекир 1864-65, където е отровен. 

Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1849 и сп. "Български книжици" 1858. Автор на - "Буквар" 1850, "Венец азбучний" 1855, "Кратко детинско наставление" 1857, "Кратка аритметика" 1858, "Образец на българското чистописание" 1858, "Кратък молитвеник" 1858, "Кратка география" 1858 /2 изд. 1861, 3 изд.  1863/, "Българска граматика" 1859,  "Сокращений катехизис за началните училища" 1860, "Кратко землеописание"1863, "Краткий речник за чуждестранните речи" 1863. Преводач на Софронието /2 изд. 1856/, от - сръбски 1858 /1861, 1864, 1868/, "славянски" 1858 и от руски 1860 и др. Кореспондира с Г. Ст. Раковски 1863, Павел Каланджиев и Недю Жеков. 

На негово име - улици в Лясковец, Свищов и Пловдив = Мариола /Маргиола/ Илиева, учителка в Свищов 1864. 

1. Иван /Йоан, Иванчо/ Т. Хрулев [*1853], книжовник, автор на "Молитвеничка за училища с църковно пение" 1875 и "Молитви с църковно пение" 1875.

2. Елена Т. Хрулева [*1855]

3. Евгения Т. Хрулева [*ок.1856] = Тодор Хаджистанчев Драгостинов [*ок. 1849 +ок. 1903], създател на І русенски театър. Имат 5 деца - Христо, Веселина, Боян, Мария и ?.

4. Къна Т. Хрулева [*1859]

5. Кръстю Т. Хрулев [*1862 + 17 авг. 1937, Русе], опълченец 1877-78, пощенски служител в - Търново, София и началник на т.п.с. - Стара Загора, Пловдив, Свищов 1888, Варна 1896 и Русе 1904. След пенсиониране се захваща с търговска дейност - кантора "Хрулев - Ангелов" = Здравка Йорданова Тевекелиева [*ок. 1884 + ок. 1862], дъщеря на търговец. Брак от 1905.

    5.1 Вяра Кр. Хрулева [*1906 +1971] = Йордан Добрев [*ок. 1900 +1956].

    5.2 Тодор Кр. Хрулев [*Русе, 3 март 1907 +1994], учи в Пловдив /католически колеж/ до 1928, и  завършва 1934 търговия във Виена. Финансов начлник в Русенската община. Основател на тенис клуб в Русе 14 авг. 1929 = Милка Маджункова [*1914 +1979]. Имат дъщеря ? 

         5.2.1 Мариана Т. Хрулева

         5.2.2 Богдан Т. Хрулев

    5.3 Люба Кр. Хрулева [*1909 +1987] = Иван Драганов Попов [*1899 +1987].  Имат дъщеря Здравка [*1938 +2011].

5. Александър

# БВИ. С., 1988, с. 690-691, 290; Димитрова, Гергана.- в. Утро, 21.VІІ.2006; geni. com Henn Sarv 14.02.2021; Драганов, Богдан.- в. Трета възраст, 15.03-2021. 

Вж Лясковец в миналото. ВТ, 1994, с. 345-359.

УЗУНОВ (Копривщица)

? = ? жива в Цариград ок.1856.

І

Рк Цвятко [Кереков], с прозв. Узун [*Копривщица+1839,Цариград], чорбаджия, търговец; деец за църковна независимост. След 1856 се преселва от Одрин в Цариград = І. Рада [+1851], вероятно от рода Крадлекови = ІІ Катиньо, гъркиня.

1. Анастасия Цв. Узунова [*Одрин,1845], с духовно име Аспазия; учителка; учи гръцко и френско училище в Цариград, учителка в - Калофер 1869 и Пловдив 1869-76. Сътрудник на в. „Век” 1875, автор на „Буквар за французкия язик” 1875. Подпомога в Цариград брат си и Васил Йонков- Гложенеца, избягали от заточение, да отплават за Одеса с руски кораб = Желязков [*с.Първенец – Пловдивско], доктор. Брак след 1871.

2. Домна Цв. Узунова [*Одрин]

3. Атанас Цв. Узунов [*Одрин,1851+26.VІІ.1907,София], книжовник - драматург, учител в Сливен 1872, Аргана 1874, София 1879-81, Ловеч 1882-84 и гр. Орел 1876 или през 1879; учи в Цариград 1856-65 и гр. Николаев 1865-71/гимназия/; последовател на В. Левски, опит за ликвидиране на хасковския гъркоман х.Ставри Примов – 1873; затворен и съден на процеси в Хасково, Пловдив, Одрин и Цариград ?-18.ХІІ.1873, заточен за 15 г. в рудниците на Аргана-Мeдени докато избягва 1876 с Васил Йонков - Гложенеца през Ерусалим – Яфа – Цариград - Одеса; преводач в руския военен щаб през РТВ 1877-78; управител в Лозенград, административен служител в Сливен юли 1878, доброволец в Сръбско-българската война 1885; депутат в ІІІ ВНС. Кореспондира със съгражданина Костадинчо Доганов 14.V.1874 и с поп Минчо Кънчев 30.VІІ.1878. Автор на драмата „Цвятко войвода” 1876 и пиесата „Добър хайдутин” 1880 = Екатерина Николаевна Верьовкина [*гр.Орел], дъщеря на руски генерал. Брак от 1880 в гр. Орел. Нямат деца.

4. Димитър Цв. Узунов [*Цариград], от ІІ брак, учи в гр. Николаев 1870.

# БВИ. С., 1988, с. 667-668 и 2 сн; БВ. С., т. І, 1995, с. 221-237; Вж Възвъзова-Каратеодорова, Кирила. „Атанас Узунов – на Левски „верен помощник” /непубликуван очерк от 250 машинописни стр./

НЕДЕВ(СКИ) (Севлиево)

Рк поп Недьо

1. Спиридон п.Недев

1.1 Недко Сп. п.Недев [*1829+1908], търговец, член на РК-Севлиево, абонат на в. "Дунавски лебед", І кмет на Севлиево.

1.2.1 ? Тр. Недев [+1912/3], офицер, загива на фронта.

1.2.2 ? Гр. Недев [+1912/3], офицер, загива на фронта.

1.2 Григор Сп. п.Недев, член на РК-Севлиево.

1.3 Христо Сп.Недев [*1837+3.ІІІ.1918], търговец, член на РК-Севлиево.

2. Спас п.Недев

2.1. П. Сп. п.Недевски

2.2 Ст. Сп. Недевски

2.2.1 Христо Ст. Недевски = Недка Бобчева.

3. Теофан п.Недев

4. Николчо п.Недев [*1804+1833]

4.1 Никифор Н. п.Недев, свещеник

4.1.1 Петър Н. Недевски

5. Петьо п.Недев

5.1 Спиридон П. Недевски [*Севлиево,1845]

5.1.1 Александър Сп. Недевски

5.1.2 Григор Сп. Недевски [*1868], майор.

5.1.3 Захари Сп. Недевски [*1879+1962]

5.2 Стефан П. Недевски [*1849+1909] = Мариола Гайтанджиева.

5.2.1 Мария Ст. Недевска [*1882+1945] = Ненчо Дунев, доктор. Имат 4 деца.

5.2.2 Кина Ст. Недевска [*1884+1958] = ? Ковачев [*1875+1930], доктор. Имат 3 деца.

5.2.3 Надежда Ст. Недевска [*1893] = Ганчо Попов [*1885+1930]. Имат дъщеря Донка

[*1914].

5.2.4 Люба Ст. Недевска 1894 = Христо Калфов [*1883+1945]. Имат 2 сина - Димо и Стефан.

5.3 Захари П. Недевски = ? Дочева.

5.4 ? П. Недевска = Стефан Медарев.

# Българско възраждане. Годишник. С., т. І, 1995, с. 158-59, 164, 169, 174, 179; Матев, Лалю - geni.com - 3.І.2009 и 10. VІІІ.2010

ДЪРЖИЛОВ(ИЧ) (с. Държилово, Воденско)

Рк Динко, с прозв. Държиловeц [*Държилово - Воденско], търговец = Велика, с прозв. Динковица [*Солун+1862+ жива 1866], с корен от Охрид, в нейният дом на ул. "Св. Стефан"

№ 11 е открито българско училище.

1. Кирияк /Киряк/ Динков Държилов(ич) и гърцизирано прозв. Дарзилен 1852 [*Държилово+ок.1877,Солун], книгоиздател; учи в Солун, завършва висше образование в Атина между 1829-50; участва в Негушкото въстание 1822 /когато селото му е опожарено/, открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; в Солун от 1850 - надзирател в девическото училище 1867 , член на българската община 1868; събира и записва фолклорни материали; поддържа връзки с Братя Миладинови и Г. Ст. Раковски 1860. Сътрудничи на "Дунавски лебед". Настоятел на вестниците "Цариградски вестник" и "Македония"

2. Константин /Костадин/ Динков Държилович [*Държилово+1890], книгоиздател и търговец; участва в Гръцкото въстание 1821-29, деец за църковна независимост; открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; събира и издава етнографски и фолклорни материали 1849; поддържа връзки с Братя Миладинови, Г. Ст. Раковски, Павел Божигробски; І председател на българската община в Солун 1865. Сътрудничи на в. "Дунавски лебед" 1860-61. Хаджия преди 1849.

2.1 Георги К. Динков, с прозв. Динката [*Солун,1839+1876, Атина], учител в Солун, Битоля Прилеп, с. Загоричане - Костурско 1866-69, Костур 1872-74; учи в Солун, богословско училище на о. Халки ок.1856-57, завършва в Москва /Смоленската гимназия 1858- и семинария -1859/. В Цариград - секретар 1859 на Стефан Богориди, писар в търговското кантора на братя Добревич ?-1866. Арестуван 1862 /на път за І българска легия в Белград/ и затварян в София 1862-63, Видин, Солун 1863 и Цариград - до септември1863. Сътрудничи на в. "Еон" /Век/ 1872 и на Г. Ст. Раковски 1860, събира от 1859 за Стефан Веркович етнографски и фолклорни материали 1869. Почива от побой нанесен от гъркомани.

2.2 Славка К. Динкова [*Солун,1847+1878,Солун], учителка в Солун 1866-78; учи френско училище в Солун. Сътрудничи на в. "Македония" 1867-68, преводачка от френски.

# БВИ. С., 1988, с. 208 и 231 и сн.; Куманов, милен. македония. С., 1993, с. 91 и 95-96; Галчев, Илия. Българското самосъзнание ... С., 2000, с. 281; Вж Парижков, Петър. Фамилията Държилови.- Възрожденски книжари. С., 1980, с. 29-31.

ДЖАГАРОВ (с.Локорско, Софийско)

Ганчо /Ганьо/ Джагаров [*с.Чинтулово - Сливенско,ок.1775] = ?. Имат 6 деца. Вж Дряновски клон І и ІІІ, Бесарабски ІV, Сливенски клон V, Чинтуловски VІ.

І

І. Никула Г. Джагарова [*1804] изселва се в с. Туркинча, Дряновско след 1829 = Петър /Пенчо/ Генчев [*с.Туркинча-Дряновско], уста.

ІІ. Лазар Г. Джагаров [*Чинтулово,1807], изселва се в Локорско след 1829 = Гина. Имат 5 деца.

1. Илия Л. Джагаров [*Локорско,26.І.1843+28.І.1902,София], Ботев четник; учи в Локорско и София, мутафчия, забягва във Влашко 1862, член на РК -Локорско 1870, доброволец в Сръбско-българската война 1885 = Мария п.Павлова Димитрова, дъщеря на п. Павел, свещеник в София [*с.Нови хан -Софийско], учи в София при Й. Филаретова.

1.1. Трайко Ил. Лазаров [*София,23.ХІІ.1877+1964,], учител и борец за свобода; учи в София /гимназия/, следва право, но е изключен заради освиркването на монарха Фердинанд, завършва физико-математически факултет в София към 1910; четник при Гоце Делчев, учител в Бяла Слатина, Враца; съосновател на театър "Сълза и смях" и актьор = ?, учителка [от охридско семейство]. Брак във Враца.

1.1.1 Ана Тр. Илиева [*1912], учителка по физика и директор в 7 СУ София, пази дядова грамота 1885 = ?. Имат син Веселин.

1.1.2 Трифон Тр. Илиев, машинен инженер в Пазарджик.

а) Мариана Тр.

1.1.3 Мария Тр. Илиева, архитект = ?. Имат 2 дъщери - Наташа и Боряна.

1.2. Владимир Ил. ... [*1880+1912], убит на фронта.

а) Вера Вл. ..., аптекарка в В.Търново.

1.3. Анастасия Ил. Лазарова [*1885+1964] = Димитър Боков. Имат 2 дъщери - Павлина и Николина.

2. Величко Л. Джагаров

3. Атанас Л. Джагаров

3.1. Христо Ат. ...

а) Рилка Хр. Атанасова

4. Младжо Л. Джагаров

5. Стоян Л. Джагаров

ІІІ. Йоно /Еньо/ Г. Джагаров [*1810], преселва се в с.Туркинча-Дряновско след 1829.

ІV. Атанас Г. Джагаров/Анастас/ [*1814]

V. Димитър Г. Джагаров [*1817], заселва се в Сливен.

VІ. Петър Г. Джагаров [*1821]

# Юнаров, Цветан. Родът на Илия Джагаров от Локорско.- В: Христо Ботев и четата му. С., 1994, № 4, с. 69-74 и сн.; Джагаров, Стефан Г. Проучване за Джагаровия клон.- сп. Родознание, 2010, № 2, с. 41-45 и 3 ил.; Вж. Джагаров, Илия. Големият род Джагарови 1760-1977. Габрово, 1988.

КРЪСТНИКОВ (Габрово)

Иван Кръстников, участник във въстанието на Никола Стефанов 1862.

Колчо /Никола/ Кръстников, собственик на хана „Кръстник-Колчовия” до р. Янтра, в който отсяда В. Левски 1869.

1. Гаврил К. Кръстников [*1845+1908], член и касиер на РК, четник в Априлското въстание - Новоселско 1876, опълченец 1877-78 = ?, учителка, завършва І випуск на поетокласното девическо училище в Габрово ок.1870-76, ученичка на Анастасия Тошева и Неофит Рилски. Деца !

1.1 Никола Г. Кръстников [*Габрово,16.VІІІ.1880+23.ІХ.1936,София] доктор, доцент - І българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на - българската психиатрична школа, теорията за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания и теорията за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород; учи в Габрово, завършва медицина във Военоморската академия в Петербург 1889-1904, специализира медицина в Париж преди 1913 и Петербург 1913; учител в с. Енчовци, Дряновско ?. Лекар в Тюркмения 1904, асистент в Петербургския женски институт – болница 1904-05. Военна служба в Търново 1905 и лекар 1912-13 на фронта; невролог и психолог в София след І световна война. Учредител на Българското психологично дружество 1921; асистент 1922, главен асистент 1924, доцент 1926. Автор на „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” 1922 /2008/. Умира от мозъчен инсулт.

2 Георги К. Кръстников, член на РК = Марина Гладнева.

2.1 Радка /Рада/ Г. Кръстникова = Роман Пухлев [*1868+1934], учител и училищен директор. Родители на акад. Алекси Пухлев [*1905+1979].

2.2 Наца Г. Кръстникова

2.3 Елена Г. Кръстникова

Сродници – БВИ; и Б.Ш.

Костадин Н. Кръстников [*Габрово+1893], доктор; учи в Габрово ?-1857, завършва медицина в Букурещ 1860-65; ветеринарен лекар в гр. Измаил 1865-67, Крайова, Калафат, Турну Северин, Букурещ ?-1876 и РТВ 1877-78, Никопол 1879 и Ловешко 1880-81; Плевен Луковит, Бяла Слатина = Ана Стоянова /Стоева/ [*Г.Оряховица], от 1893 в Габрово. Имат 7 деца.

1. син? К. Кръстников

2. Александър К. Кръстников [*Никопол,2.ХІ.1879+3.Х.1970,Чирпан], окултист и ясновидец, последовател на Петър К. Дънов; учи в Габрово, завършва окултни науки в Париж; телеграфо-пощенски служител; основава Психообщество 1908; издава и редактира в. „Витлеемска звезда” 1920-42, сътрудничи на сп. „Виделина” 8г. Автор на над 20 окултни книги след 1915 - „Върху медиумизма” 1926, „Ясновидство и духовно слухарство” 1929 и др. Оставя непубликувани дневници, публикува стихове, разкази и приказки. Интерниран в Бургас 1944-50. Неженен. Роднина – Ганчо Гаврилов в София след 1893.

3-5. братя - трима

6-7. сестри - две

# stanimer.blog.com - 30.ХІІ.2006 /плагиат Първанов, Радослав elategabrovo.org -20.VІІ.2010/; Борис Станимиров geni.com - 11.ХІ.2007 и 22.Х.2008; Кондов, Виктор Н. geni.com - 17.VІІ.2010 и 15.ІХ.2010.

ЙОНЧЕВ (Габрово)

Рк Йончо Тодоров

І

Стефан /Станчо/ Йончев Тодоров, с духовно име Силвестрий Йончев 1832 [*Габрово,1801 +19.І.1879], свещеник 1830, архимандрит 1856 и архиерейски наместник в Габрово, църковен епитроп 1850-70; учи в Габрово, хаджия от1830; подпомага основаването на габровските монастири - Соколски 1832 и Девически 1836; дарява средства за - габровската черква "Успение Богородично" 1866 /където е погребан/, "Св. Илия" в Казанлък 1864 и за чешма при Гунин кладенец 1871; дарява библиотеката си на Габровското училище 1876, спомощник 1856, 1868, 1870 = Ивана [+1832], хаджиика 1830. Брак от 1820.

1. Екатерина Ст. Йончева /х.п.Силвестрия/ [*преди 1826], дарителка на Габровското училище, хаджийка от 1830 = Стефан Станимиров [*1.ІХ.1823+11.ХІ.1897,Габрово], свещеник в Габрово от 1859. Брак от 1857. Имат 5 деца.

2. Йонко Ст. Йончев /х.п.Силвестрия/ [*1831], устабашия - терзийски еснаф 1871, личен печат с герб = Тота.

2.1 Петър Й. Йончев [*3.ІV.1848]

2.2 Тодор Й. Йончев [*3.ХІ.1858]

2.3 Силвестър Й. Йончев [*18.ХІІ.1860+]

3. Тодор Й. Йончев /х.п.Силвестрия/ [+9.V.1878] = ?, [жива 1884]

а) Кина /Кичка/ Т. Йончева = ? Брак от 1883.

б) Вата /Иванка/ Т. Йончева [+7.ІХ.1884]

# stanimer.blog.com - 31.ХІІ.2006; БВИ. С., 1988, с. 590; 611.