МАНЗУРСКИ / ДАСКАЛОВ (Разлог)

Илия Манзурски

1. ? Ил. Манзурски [*Мехомия, дн. Разлог, 1738 +1821, Зографски монастир], с духовно име Филотей, митрополит, учи в Зографския монастир, където се замонашва ок. 1760. Самоковски митрополит 1772-1819.

2. Йосиф Ил. Манзурски [*Разлог, 1774 +1814], с прозв. Даскала; учител; учи в Рилския монастир ?-1794, І учител /килиен/ в Разлог 1795-?, 1810-14; свещеник от 1805 в Разлог и архиерейски наместник 1835. Ктитор на Рилския монастир. Умира от чумна епидемия.

2.1 Михаил Й. Даскалов [*Разлог, 1799 +1864, Разлог], даскал "учител" в Разлог 1822- ок.1835 и ?-1856 и свещеник и архиерейски наместник в Разлог; учи в Самоков 1819 и Зографския монастир ?-1821. Съинициатор в Разлог за изграждането на черква 1834 и училище 1835. Превежда документи от гръцки и турски, народен лечител. Убит от турци = Вела.

    2.1.1 Иван М. Даскалов [*Разлог, 1832], учител 1858-?; учи при Неофит Рилски, деец за църковна независимост.

       2.1.1.1 Благой Ив. Даскалов [*Разлог, 23.ІІ.1867 +1956, Разлог], учител в Разлог, Якоруда и др. Деец на ВМРО.

2.1.2 Катерина /Катето/ М. Даскалова [*Разлог] = Никола Филипов Чолаков [*с. Долно Драглище - Разложко, 1818], чорбаджия и местен кмет. Брак от 1839, венчани в Самоков от Дели Матей. Имат 5 деца - Христо [1842 +1913], Атанас, ?, ? и Георги [*22 септ. 1853].

# БВИ., С., 1988, с. 673; Чолаков, Добри. ...1989, с. 54-56, 61-62,100-101; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 160, с. 80; Пирински край. Енциклопедия. Благоевград. 1995, т. І, с. 545.

МОРФОВ / Кереков (Копривщица)

Христо Кереков Ι Рк ? [+ок.1843/44], с прозв. Морфи от МИ, селце край Одрин = Неда Крадлекова [*Копривщица +ок. 1843/44], леля на Атанас Цв. Узунов - сподвижник на В.Левски. 1. Васил Морфов [*1836 +ок.1897], служи в Цариград при търговеца Хр. Тъпчилещов. Член на меджилиса "съвета" в Копривщица, а в Пловдив, Ст.Загора /ок. 1881/ и Враца - член на съдилища /председател на съд/ = I. Христина Генкова Комсиева [*Калофер, ок. 1849/51 +Карлово, след 1877]. Брак от 1863; = II. Кина Терзиева [*Търново], вдовица с 3 дъщери - Мария. 1.1 Христо В. Морфов - учи във Военно училище - София, завършва и Генерал-щабна академия. 1.2 Генко В. Морфов - учи във Военно училище - София. 1.3 Богдан В. Морфов - учи в Одрин /католическо учиилище/ = Мария Петрова Икономов [*Трявна] 1.3.1 Васил Б. Морфов. 1.3.2 Петър Б. Морфов 1.3.2.1 Богдан П. Морфов, историк, завършва ВТУ. Автор на "Петър Икономов - учител и книгоиздател, родом из град Трявна", "Доктор Георги Золотович - живот и дейност" и "Незабравимата Христина Морфова" 1878 /2 изд. 1980/. 1.3.2.1.1 Богдан Б. Морфов 1.3.2.1.2 Бранимиир Б. Морфов 1.4 Мирчо В. Морфов, медик в Цариград, Ст.Загора и София 1.5 Александър В. Морфов [*1881] - от II брак, учи в Одрин и във Военно училище - композитор 1.5.1 Милкана Ал. Морфова 1.6 Крум В. Морфов [*1883 +1899] - от II брак, учи в Одрин. 1.7 Христина/Тине/ В. Морфова [*Пловдив, 24 апр. 1889] - от II брак, учи в - Ст. Загора 1895-97, Търново 1898-1900, София 1901- 2. Никола Моорфов [*1837] # Морфов, Б. Незабравимата Христина Морфова. С., 1980, с. 12-25 и др.

СИВКОВ (с. Загорци - Новозагорско)

Петър Сивков [*с. Торлак махле, дн. Загорци - Н.Загорско + март 1878, Одрин] - първият даскал в родното си място. 

1.  Диньо П. Сивков [*с. Торлак махле, ок. 1838 + 1898] - учител в Нова Загора 70-те г.; член и председетел на РК - Нова Загора, народен представител през 90-те г. и кмет на Нова Загора. На негово име читалище в Н.Загора. 

# БВИ. С. 1977, с. 590; сп. Родознание. С., 1994, № 2, с. 21 - вж тук и за Андрей Друмев Сивков; Калпушков, Стоян. Село Загорци дава отпор на турци и скъпи жертви.- в. Трета възраст, 7 март 2023, бр. 9, с. 16.

ГИЦОВ / БЕЛЕВ (с. Брегово, Видинско)

Белко /Беко, Беле диал./ I Гица Беков [*Брегово - Видин., 1774 + 8 апр. 1877], свещеник в родното си място. 1. Георги Гицов [*Брегово, 1818 + 1858], свещеник в родното си място от 40-те до края на живота си. 1.1. Никола Белев [*Брегово 1840 + 1904], свещенник в родното си селище от 60-те г. 1.2 Станко Белев [*Брегово 1841 +1919], свещеник в родното си място от 60-те г. 2. Дино Гицов [*Брегово, 1820 + ?], свещеник в родното си място от 40-те г. 3. Станко Гицов [*Брегово, 1824 + 29 септ. 1909], свещенник в родното си село от 50-те г. # БВИ, 1977, с. 60, 157-158. Вж. Бончев, Б. Брягово. Видин. 1937.

ХАДЖИДИМИТРОВ (Пирдоп)

 ?

1. Иван ХаджиДимитров [*Пирдоп + Видин], съратник на Г. Ст. Раковски,  деец за църковна и и политическа независимост. Осъден на доживотен затвор 11 юли 1867. Умира в затвора преди 1877.

2. Богдан ХаджиДимитров [*Пирдоп + Видин], съратник на Г. Ст. Раковски,  деец за църковна и и политическа независимост. Осъден на доживотен затвор 11 юли 1867. Умира в затвора преди 1877.

# Исторически календар на Софийски окръг. С., 1979, с. 146.

ИХЧИЕВ (Велес)

Трайко Ихчиев

    I

Петруш Тр. Ихчиев

   I

Андрей П. Ихчиев

1. Диаманди Анд. Ихчиев [*Велес, 1854 +1913, София], османист, историк, библиограф. Учи във - Велес /при Константин Босилков/, Щип /при Йосиф Ковачев/ 1871-72 и Цариград /Висше училище за правни науки/ 1872-73. Учител в тиквешката каза 1873, търговец във Велес 1874-84. Адвокат в Кюстендил и София 1884. Окръжен секретар във Враца 1890-95 и 1910-1911. Уредник на ориенталския отдел в Народната библиотека - София 1900-1908. Автор на "Турски документи в Рилския монастир" /вс. 325 документа !/ 1910; "Турски държавни документи за кърджалите".- СбНУ, 1906-1907, XXII-XXIII, кн. 4-5; "Турски държавни документи за Осман Пазвантоглу Видински".- СбНУ, 1909, XXV.

     1.1 Никола Д. Ихчиев  [*1890 +1916], езиковед. Поручик - доброволец  през Балканската война 1912-1913. Убит на фронта.

     1.2 Васил Д. Ихчиев [*София, 8 септ. 1895], деец на ВМРО. Секретар на тиквешкия войвода Михаил Шкатров.

2. Панче Анд. Ихчиев

3. Петре Анд. Ихчиев

# Чучков, Христо. Град Велес. С., 1929; @  Гочев, Янко- omda.bg 

Киранов (с. Главан, Хасковско )

 Протаси Киранов [*Главан - Хасковско +1773], свещеник в родното си място.

1. Кирил Пр. Киранов [*Главан + 2 юни 1805], данни по надгрообна плоча. 

2. Стефан Пр. Киранов [*Главан]

    2.1 Михаил Ст. Киранов [*Главан, 1804], поп в с. Девлетли агач - Бесарабско, преселва се 1830 със семейството си в Бесарабия. Спомощник 1857 /Галерия .../.

       2.2.1 Стефан М. Киранов [*Главан, 1825], дякон и учител в с. Девлетли 1857, по-късно поп. Спомощник 1857 /Галерия .../. Сътрудничи на в. Църковен вестник, 22.11.1875, бр. 46.  Пътува до Атон 1879.

      2.2.2 Петър  М. Киранов [*1830], роден по пътя на преселването от Георгьовден до Димитровден.

   # Тракийски, Димитър. Из историята на с. Главан, Хасковско.- Алманах "Родолюбци". С., 1996, с. 116-117 и 120-121; БВИ. С., 1988, с. 330.

ВЪЛЧОВ (с. Хайредин, Оряховско)

Вълчо 

 I 

Никола Вълчов [*Ередин, дн. Хайредин - Оряховско], свещеник в с. Славотин, Ломска околия. Родоначалник на родовете Боевци, Гърците и Пенкови. 

 I 

Кънчо Н. Велчов /най-малкият син/ - свещеник в с. Славотин. 

 I 

Вълко Кънчов - свещеник в с. Славотин и спомощник 1855 за 2 книги от "Церковна история". 

 I 

Свилко В. Кънчов - свещеник в с. Славотин. 

Сродници в с. Славотин: 

Боеви, с. 41 - Младен Петров Боев [+1913, Свински бунар]; Цеко Наков Боев [+1913, Чеган]; Бою Каменов Боев. 

Гъркови, с. 35,36,38 - Петър Г. Цолов; Васил Цолов Гърков. 

Пенкови - ? 

    # Станоева, Катинка. Село Славотин. Минало и съвремие. Славотин, 2020, с. 41, 151, 247.

ВАСИЛЕВ

?  = ? ..., сестра на Петър Берон.
     I
Михаил Василев [*Котел, ок.1836 + ок.1878, Браила], търговец. учи в Цариград /френски лицей/ = Екатерина /Катерина/ Диамандиева [*Плоещ, ок.1852 +1926, Париж], с род от Сливен. Първа българска поетеса. Учи в Плоещ /румънски пансион/. Владее румънски, френски и английски и свири на цигулка и пиано. Член на - женското дружество и читалище /Браила/, БКнижовно д-во и на  младежкото театрално дружество. Актриса 1870 в драмата "Велислава, българска княгиня" на Добри Войников. Автор на спомени 1923 /на френски/. Сътрудничи на в. "Отечество" 1869-71, в. "Турция" 1870 и в. "Урбанул" /стихове на румънски - Река на Балкана /Марица/, Никола Войводов, Цвятко Павлович 1867, Хаджи Димитър 1868, Колю Ганчев. Брак преди 1867, когато е на ок. 18 -годишна.
     I
Васил Михайлов - следва медицина в Париж докъм 1878, където се среща с Виктор Юго. Автор на научни публикации. Написва спомени за Браила и записва спомените на майка си /сега в НБКМ/.
   # БВИ. С., 1988, с. 105; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 147; Бойчева, Къна. Екатерина Василева.- в. Трета възраст, 2019, бр. 39, с. 29 и 2 сн. от 1870 /Браила/ и 1882 /Париж/.

ХРИСТОВ / ХАДЖИГЕНОВ (Карлово)

Рк Христо [*Карлово, 1690] = ?
   I
Гено Христов [*Карлово, 1730], занаятчия = Лала [*1740].
   I
Атанас Г. Христов [*Карлово, 1759], свещеник = Мария [*Карлово]. Имат 3 сина и 1 дъщеря.
   I
- Рк Гено /Георги/ п. Атанасов [*Карлово, 1786], хаджия = Ана п. Колюва Тантилова [*Карлово, 1832 +Карлово, 1914].
- Петко п. Атанасов [*Карлово]. Баща на даскал Ботйо Петков и дядо на Христо БОТЙОВ.
- ?
- ?
1. Атанас Хаджигенов [*Карлово, 1800] = Мария.
   1.1 Иван Ат. Хаджигенов [*Карлово, 1850 +1920, Карлово] = Стефана /Тана/ Енчева Вазова [*Сопот, 1868 +1956, София].
      1.1.1 Галина Ив. Хаджигенова [*Карлово, 1900 +1982, София].
2. Брайко Хаджигенов /Попович/ [*Карлово, 1814 +20 септ. 1865]. Учител и свещеник. Учи в Карлово и Габрово при Неофит Рилски. Учител в - Карлово 1837-40 и 1844-45, Калофер 1840-44, Пловдив ок. 1846. Поп от ок. 1848 и архиерейски наместник. Спомощник 1849 и 1853.
   2.1 Христо Бр. Хаджигенов, военен.
   2.2 Никола Бр. Хаджигенов
   2.3 Стефана Бр. Хаджигенов
   2.4 Мария  Бр. Хаджигенова [*1854}  =Александър Хадживълков.
   # БВИ. 1988, с. 136; Годишник "Българско възраждане". С., 1995, т. I, с. 370-382; Шаламанов. Бл. Родословни отломки (1). С., 2008,  с. 2 /Ботев/, 10 /Петков/, 14 /Хаджигенов/ и 15 /Христов/.
   @ GTrees,net 2018       

ПЕЕВ (Ст. Загора)

Димитър Пеев

1. Пенчо Д. Пеев [*Ст. Загора], учител в Севлиево 1873-77.

2. Ана Д. Пеева [*Ст. Загора], учителка в Севлиево 1877-78.
   # БВИ, с. 507, 508.

ПЕЕВ / СТЕПАНОВ (с. Ярловци, Трънско)

Степан [*с. Ярловци - Трън.] = Петрия [*с. Ярловци]

Рк 1. Пея Степанов [*1758 ?  +1869], търговец 1833-34; чорбаджия, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци, както и на други 3 черкви. Екзарх "владишки представител" 1852-69.

2. Ангелко Степанов [*1779 +1859], търговец 1833-34, свещеник от 1835 в местната черква, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци.

   2.1 Григор /Гиго/ Анг. Пеев /Пеевнога/ [*1810 +1902], деец за църковна независимост, за което е и затварян 1864 в Ниш.
      2.1.1 Тако Гр. Пеев [*1838 +1926], учи в Трън /медресе/. Водач на чета през 1878 в района на с. Враня и е награден с орден за храброст. Емигрира в  София и активен деец за опазване българщината в Трънския край.
          2.1.1.1 Георги Т. Пеев [*1877 +1940]. Съосновател, секретар и подпредседател на Дружество на българските публицисти и писатели /20.10.1902/. Народен представител. Сътрудничи на в-ци Мир 1913, Дневник, Знаме и Изгрев. През Балканската война е военен кореспондент. Редактор на в. Народно стопанство 1904- 07 и Поглед 1907. Автор на пътеписи "До Солун и назад" и Спомени за 1878   ?. Кум Гоце Делчев, шафер Пею Яворов.
             2.1.1.1.1 Здравко Г. Пеев [*1915 +2004], учи в София /гимназия/. Секретар на Съюза на минопритежателите 1940-?, финансов ревизор към Св. Синод ?-1975. Сътрудничи на - сп. Духовна култура, сп. Църковно исторически архив, в. Пернишки миньор и в. Димитровско знаме. Съхранител на родовия архив, завещан 2004 на ДА-Перник.

   # Манолова-Николова, Надя. Знеполският Пеев род. Трън, 2019. 

ПЕШАКОВ (Видин)

Тома Пешаков [*Враца], хаджия = ? [*Враца].
   Ι
Георги Хаджитомов /х. Томич 1837/ Пешаков [*Видин, 15 апр. 1785 +1854], книжовник. Учи в Букурещ. Живее и работи в Брашов 1802-04,  Банат 1828-29, Крайова 1829-33, Букурещ 1833 /драгоман в Министерство на правосъдието/. Владее гръцки, турски, старобългарски, славяносербски, но най-вече превежда от и на румънски. Има запазени негови писма до - съпруга /след 1830, 1838/, син,  роднини /зет Нешо Неделкович 1836/; Захари Къркълека 1828,  Ю. Венелин 1837,  Ефросин Потека и др. Държавен преводач от 1842 г.  на  Влахо-българските грамоти от  Румънския държавен архив 1844, превежда от гръцки "На императрица Сенаул" 1806 и "Книга за театъра" от Коцебу /след 1826/. Стихотворец - посветил стихове на:  Петър Берон 1819, Тудор Владимиреску 1821 /поема за румънския национален герой/,  Теодор де Станислав 1828 /поема/,  владиката Максим Мануилович ок. 1828,  Милош Обренович 1836 /ода за сръбски княз/, Ю. Венелин 1839 /ода и елегия/,  публикувани 1842 и  1855. Автор на няколко "Повест-и ..."  = Персида [*гр. Вършец, Банатско], сръбкиня.
   Ι
Димитър Г. Пешаков /Пешакович 1838/ [*1824], с майка си ок. 1830 отиват във Видин и от там в Сърбия.
   # БВИ. С., 1988, с. 530.

ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)

Стоян Инджов
   I
Рк Пейо Ст. Инджов [+1863, Етрополе], земеделец, скотовъд и търговец. Хаджия. Член на Меджилиса.
   I
Тодор /Тодораки/ Ст. Пеев (Пейов) Инджов [*Етрополе, февр. 1842 +26 юли 1904, София], книжовник и съратник на В. Левски. Учи в - Етрополе 1848-52, Ловеч 1857, София при Сава Филаретов 1858-59 и Цариград /френски колеж/ 1863-65. Пом.-учител в София 1859-60, учител в - Самоков 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70, Етрополе 1870-72. Директор на българското училище в Браила 1873-76.  Председател на - РК-Етрополе 1870-72 и РК-Браила 1873-76, делегат на БРЦК - Букурещ /29 април - 4 май 1872/, където е избран за секретар. Деловодител 1873-76  (1884-85 и 1898) и действителен член 1875 и редовен член 1884 на Българското Книжевно Дружество.  След РТВ е главен секретар на Държавния съвет, окръжен управител /Орхание 1878, Златица , Кюстендил, Варна 1899, Плевен и Свищов/ и търговски агент в Скопие 1899-1901. Владее още френски, гръцки, влашки и турски. Превежда - 1898 "Наполеон Ι ..." от Жорж Барал. Кореспондира с Левски 1872, Моско П. Добринов 1873, П. Хитов 1874 и с членовете на БКД - Васил Друмев, Васил Д. Стоянов 1873 и 1875, Марин Дринов, Иван Драсов, Ст. Стамболов. Сътрудничи на в. Право 1871-73, Независимост и Куриер де Ориент. Редактира в.  сп. "Периодическо списание" 1873-76, съредактор на сп. Юнак 1876 и в. Възраждане 1876-77. Автор на драми -  "Даскал Генко" 1875, "Фудулеску, прокопцаният зет на х. Стефания"  1876 /1976/ и спомени.

1. Иван Т. Пеев - автор 1905.
2. Здравка Т. Пеева
   # Пеев, Иван. Тодор Пеев. Летопис на "Българското книжовно дружество". С. V, 1905.
   # Леков, Дочо.  Забравен възрожденски книжовник.- сп. Литературна мисъл. С., 1970, № 1, с. 101-115; Тодор Пеев. С., 1978.
   # Вж Тодор Пеев. Сборник /ред. Дочо Леков и Иван Сестримски/. С. 1972;  Тодор Пеев. Съчинения /ред. Д. Леков и Ив. Сестримски/. С., 1979.
   # РБЛ. С., 1982, с. 39-41; БВИ. С., 1988, с. 507-508 и с. 291.

ПОПТОМОВ (Белица, Разложко)

Илия, с прозв. Дели Папаз  - поп в Белица през 50-те г. на XIX в. Архимандрит в Белица, вер. след смъртта на съпругата си.
   Ι
1. Рк Томе п. Илиев - екзархийски свещеник в Белица, убит от турци. Жив преди 1900 = Павла, жива 1903.

1.1. Анна п. Томева [*Белица, 22 септ. 1874], кръстена на 29-и.

1.2. Васил п. Томев [*Белица, 16 май 1877]

1.3. Владимир Поптомов / Томов [*Белица, 8 февр. 1890 + 1 май 1952, София], журналист и политик. Учи в - Сер /гимназия/ ?-1910, Княжево /Школа за запасни офицери/ ?-1914. поручик през Първата св. война. Завършва право в СУ 1919-?. Учител в Банско и Пазарджишко. Съредактор на в. "Македонско дело" 1926-?, орган на ВМРО и на в. "Работническо дело" 1945-49. Противник на т.н. "македонизация" на Пиринския край /писмо до Георги Димитров -/. Член на Политбюро, депутат. Професор в СУ 1948. Главен секретар на НС на ОФ 1948-49, министър на външните работи 1949-50, подпредседател на Министерския съвет 1950-52 = Миланка.
    1.3.1 дъщеря ? Вл. Поптомова

2. Васил Попилиев [*Белица], учител в родното си място 1872.
    # БВИ. С., 1988, с. 287 и 291. ДА-Разлог, ф. 227 К
    #  Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 207-208
   #  Вж Бицин, Георги Йорданов и Мирчо Юруков. Владимир Поптомов. Биографичен очерк. С., 1957. 
   # Вж Боков, Георги. Владимир Поптомов - човекът, комунистът, държавникът, журналистът. С., 1981. 
   # Ангелов, Веселин. Вик в съня. С., 2005, 267 с.

ПОПСИМЕОНОВ (Арбанаси, Търновско)

Рк Симеон - свещеник и учител по гръцки в Арбанаси към черквата "Св. Атанас". В църковни книги, оставя приписки 1762, 1744. 
   Ι
Георги Попсимеонов /Попов/ [*Арбанаси, 1782 +1881, Арбанаси]  с прозв. Анагноста "послушник - йеродякон", срещан и с гърцизирано име Йорги Симониади. Учи при баща си. На младини, за бунт срещу гръцки митрополит, е заточен  в Димотика за 9 месеца. Някои автори посочват, че е учил в Свищов при Емануил Васкидович и Христаки Павлович. Но това практически е неуточнено, защото те са там от 1815, а той вече е търговец и семеен. Член на Меджлиса /градски съвет/ от преди 1833, където е представител на християнското население, финансов началник на Търновската каза. В Цариград 1858 защитава от прогонване търновския митрополит Неофит. Притежавал личен печат с инициали  Г. П. С. А. /Георги Поп Симеонов - Анагноста/. Награден 28 ян. 1854 с орден "Меджидие" от султан Абдул Меджид  = ? Брак от 1811.
   Ι
Димитър Г. Попсимеонов [*Арбанаси], търговец. Оставя тетрадка с цените на търгувани стоки за времето 1837-77. В неговия дом от 22 септ. до 19 окт. 1877 отсяда руския майор Фебручев, командир от 11 девизия.

     # Бележити търновци. С., 1985, с. 56-57; Писахме да се знае. С., 1984, с. 91, 93-94, 121, 130, 156, 161, 170, 196, 220. Вж. Попгеоргиев, Йордан. Село Арбанаси. С., 1904, с. 94, 98-99, 117, 121; Папазов, Д. Село Арбанаси. С., 1937, с. 59-61, 65-67, 79-80; Костов, Димитър. Село Арбанаси. С., 1959, с. 32-34.

КАЛУДОВ (Котел)

Христо Калудов [*Котел, 1807 + след 1882], учител в Котел по гръцки език през 50-те г. на 19 век, псалт 1837.  Спомощник 1837 /"Христоития"/, 1852 /"Опитна числителница" и "Житие на Гр. Омиритскаго"/ = Тиха Тодорова [*1820].

1. Цонко Хр. Калудов [*1844]
2. Тодор Хр. Калудов[*1849] = Ана Христова [*1864]
    2.1 Христо Т. Калудов [*1896]
    2.2 Цонко Т. Калудов [*1898]
3. Мария Хр. Калудова [*1852]
4. Дона Хр. Калудова [*1858]
5. Нина Хр. Калудова [*1860] 
6. Тиню Хр. Калудов [*1862]
7. Петрана Хр. Калудова [*1867] 

Сродник - зет на Христо - Руси Иванов [*1846]. Имат дъщеря Дона [*1888].
Вж и  за 
Веселина Хр. Калудова, учителка в Котел, спомощник 1873 /"Нещастна фамилия"/. 
Нина Стефанова Калудова - Мирска [*Котел], ученичка в Киев 1870-78.
# Архив Котел, с. 43; БВИ. С., 1988, с. 308 /без година на раждане/.

ПАСПАЛЕЕВ (Самоков)

Димитър ПаспалЕв [*Самоков +1875, с.Алино-Самоковско], ханджия на Паспалевия хан в Самоков = Анка [*1875, с.Алино - Самоковско]. Убити от черкези.

1. Петър Д. Паспалев, пощенски чиновник в Бургас ок. 1898 = ?.

1.1 Николай П. Паспалев

1.1.1 Петър Т. Пакпалев [*Бургас]

1.1.2 Елка Т. Паспалева [*Бургас]

1.2 Беласица П. Паспалева

1.3 ??

2. Александър Д. Паспалев, монах и зам.-игумен в Рилския манастир ок. 1898; завършва богословие в Рим.

3. Ефтимия Д. Паспалева  [*Самоков, 1867 +София], 95-годишна, вдовица ок. 1903; от 1952 в София. Жива при пенсионирането на Леонид след 1950 = в Кюстендил омъжена. Имат 2 деца.

4. Иван Димитриев Паспалев /Паспалеев/ [*Самоков, 1873 +1918, София]. В Русия - Ив.  /Ваня/. Димитриевич Самсонов  до 1898- Полковник. Отведен 1878 и осиновен в гр. Екатеринослав, сега Днепропетровск - Русия от руския майор Николай Самсонов – един от освободителите на Самоков 1878. Завършва там Кадетския корпус 1880-? и Военното училище в Петербург. Офицер в руската армия - гр. Феодосия и гр. Мариупол. Завръща се в България след 1898, офицер в Кюстендил - 13 Рилски п.п. ?-1903-? и Самоков - 22 Тракийски п.п. 1907-1912-?, командир на поета Димчо Дебелянов и писателя Гьончо Белев, полковник в І световна война = Мария /Маня/ Николаевна   Арихбаева  

[*Мариупол +ок.1952/3, София], рускиня - в Самоков при Леонид. Брак в Мариупол.

4. 1. Леонид Ив. Паспалеев  [*Мариупул,1896 +1976], военен писател, следва славянска филология, но завършва Военното училище в София. Участник в І св. война, началник охрана на двореца „Чамкория”- Самоков 1919-?; комендант на Петрич 1925-26-?, в Радомир, София – 6 п.п., Шумен – 5 арт.п., Сливен 1939-41-?, Ягодина -Сърбия 1944, София, редактор на сп. „Факел” – Самоков 1916, 1919, кореспондира с Д. Дебелянов, приятел с Хр. Смирненски. Преводач от руски 1936, 1948 и "Танкове". Автор на книги с военна тематика - "Картечна линейка", "Бронирани оръжия" и историческия роман „В зората на Освобождението”,  спомени за Д. Дебелянов и очерк за художника Хр. Йончев - Крискарец 1971 = Веселина Владимирова 

КАРАМАНОВА [*Кюстендил, 1900 +1980], с псевд. Веса Паспалеева – поетеса от 1928, автор на 54 книги.

а) Тамара Л. Паспалеева  [*Самоков, 1924], художник и писател. сестра-самарянка през ІІ Световна война 1944, етнограф в Институт по народно творчество – записва фолклор от Тревненско, учи в Шумен, София /ІІ гимназия/; завършва Художествената академия – театрална декорация 1943-46; 1950, член на СБХ 1947-51, учителка по рисуване в София 1962-?, служител в музея „История на град София” ?-1970-80-?; автор на стихосбирка "Аз и моята сянка" 2006 и спомени 2009 = Иван Бочев Бочев / Загорски [*Карлово, 27.ІІ.1920 +8.ХІ.2001, София], музикант-цигулар в Държавния радио оркестър. Брак от 1949 в София. Имат 2 сина - Бойко [*1951[ и Страхил [*1960].

б) Людмила /Милето/ Л. Паспалеева,  [*София, 4 февр. 1927 +1980, София], журналист в радио София; учи в ІІІ гимназия в София 1944-47, завършва славянска филология в СУ.

4.2. Валентин Ив. Паспалеев  [*Кюстендил, 19 март 1903 +39 авг. 1950, София] с прозв. Попчето, Попето, военен писател 1936, 1937, 1942 и контраадмирал; учи в Самоков и Варна /Машинното училище/ 1919-25 и тук възпитател ?-1931-?, командир на миноносеца „Дръзки” 1941-?; командир на морски граничен участък – Созопол 1944; капитан І ранг в Дунавския флот – Русе 1944-46, началник щаб на Черноморския флот 1946-49, редактор на сп. „Морски сговор” ?-1938-44 и в. ”Морски преглед” 1938-44, преводач от руски 1930. Автор на "Корсари", "Подводни герои", "Скагерак", "Скандинавска военноморска операция". Псевдоним  Мичман от флота. Награждаван със съветските ордени "Отечествена война" и „Красная знамя” 1945 ; арестуван "неоснователно" на 11 септ. 1949 и убит в  затвора от Военното разузнаване = Райна Тодорова Савова [*Самоков], 1964  получава документ за репресирнето на съпруга си.

4.2.1 Евгени В. Паспалеев [*преди 1941 + на 48 г.], химик, доцент в Пловдивския хранително-вкусов институт.

     # Попов, Георги Д. Писмо до редакцията.- сп. Антени, април 1990, № 2, с. 15-21 и сн. на Валентин; Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, 170 с.; Лични данни от Тамара Паспалеева - 13.ІV.2011; Едно сираче било осиновено от руски генерал.- в. "Трета възраст", 2008, бр. 10 и 3 сн. Вж Шехтова Спаска. Съдби.- в. "Приятел". Самоков, юли 2005.

 

ЙОНКОВ (с. Гложене, Тревненско)

Рк Йонко Вутков / Вутов [+ рано] = Ица [*1813 + 28 септ. 1898], член на РК-Гложене, поддържа Гложенския хан, след смъртта на съпруга си.

1. Васил Йонков Вутков, [*с.Гложене,1838 +5 февр. 1889, Ловеч], с прозв. Гложенеца, Гложенски - сподвижник на В. Левски от 1862, участник в І и ІІ Белградски легии  1862 и 1868, укрива в дома си Левски. Член и куриер на РК-Гложене 1871-72, делегат на заседания на БРЦК в Букурещ. Кореспондира с Димитър Пъшков  1872.  Арестуван след Арабаконашкия обир 22.ІХ.1872 и осъден на 15 г. заточение в Аргана Медени - Мала Азия, където се запознава с Атанас Узунов и с когото успяват да избягат. От Цариград отплават с руски параход за Одеса. Като опълченец 1877-78 в І дружина се сражава на Шипка, Шейново и Ст. Загора и е ранен. Награден е с Георгиевски кръст. След РТВ е кмет на с.Гложене, член на Окръжната военна комисия в Ловеч. Участва в Сръбско-българската война 1885

1.1 Димитър В. Йонков [*1886], доктор на естествените науки, гимназиален учител. Внучка - Румена Богословска-Бунева, авторка на статия за прадядо си.

1.2. ? В. Йонкова

2. Дона Й. Вуткова

3. Цано Й. Вутков [*1847]

4. Рада Й. Вуткова

5. Димитър /Дико/  Йонков  Вутков [*с.Гложене,1853 +22 юли 1876, с.Ново село - Видинско]. Ботев четник, член на РК-Гложене. Заминава при брат си в Румъния 1867 и се запознава с Христо Иванов - Големия, В. Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На "Радецки" се качва със своя съселянин Пандурски, сражава се във всички битки. След разгрома на четниците достига до Сърбия 26 май 1876. Включва се в Сръбско-турската война 1876, убит в сражение.

     # Дойчев, Любомир.  Сподвижници на Апостола. С. 1981, с.22-34 и 2 сн. на Васил и Васил със съпруга; Богословова-Бунева, Румена. Моят прадядо Васил Йонков - Гложенеца.- в. "Трета възраст" 15-21.ІІ.2006, бр. 7, с. 9.

ХАШНОВ (Ловеч)

Гечо Хашнов, с прозв. Хашната, кафеджия в Ловеч. През 1872 г. р. Осъм отвлича дюкяна му и стоката = Величка п. Луканова Лилова [*Ловеч 1831 + 30 ноем. 1906, Ловеч], съратница на В. Левски - укрива него, лични вещи и комитетския архив. Арестувана ноем. 1872.

1. Лукан Г. Хашнов [*Ловеч, 7 март 1862]

2. Никола /Кольо/ Г. Хашнов [*Ловеч +1877], съсечен от турци;

3. Марийка Г. Хашнова [*Ловеч] = Никола Кроев.
   
     #Дойчев, Любомир. Съратници на Апостала. С., 1981, с. 35,27, 42-44 и 47.