ПИШУРКА (Лом)

Стоян, с прозв. Граматик, учител във Враца до 1770.

І

Кръстю Стоянов, с прозв. Граматик.

І

Стоян Кръстев [*Враца+1843], с прозв. Дамаскинаря, учител във Враца през 20-те т. на ХІХ в.

1. Рк Кръстю Стоянов, с прозв. Пишурка [*Враца,24.VІІІ.1823+6.І.1875,Лом], книжовник и учител; учи в - Лом при Константин Огнянович, Пловдив /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/. Учител във - Враца 1847-48 и 1850-51, Лом 1848-50, 1851-56 и 1862-75, Видин 1856-? Учредител на читалище "Постоянство"-Лом 1856. Театрален деец в Лом - актьор и режисьор, поставя 2 пиеси - "Многострадална Геновева" 1856 и "Велизарий" /12.ХІІ.1856/. Отваря книжарница в Лом 1872 и сътрудничи на Хр. Г. Данов. Сътрудник на в "Цариградси вестник" 1849-52, 185859, сп. "Зорница" 1844, в. "Македония" 1868, сп. "Читалище" 1870-71, сп. "Училище" 1872. Превежда - от гръцки "Опелото на Исуса Христа" 1869; от сръбски в стихове "Аделаида" 1857 и "Рахилин плач" 1872, побългарява от френски "Момина китка" 1870 и "Изпаднал търговец" 1870. Автор на "Сбор от български песни" 1864 и "Куткудачка" /стихове и приказки/ 1871. На негово име - село в Ломско = Ангелика /Гика/ Първанова Тодорова, учителка в Лом, читалищен и театрален деец, учредителка на І женско дружество "Добродетелно женска дружество" 1857.

1.1 Александър Кр. Пишурка [*1851+1877,връх Шипка], опълченец.

1.2 Виктория /Витка/ Кр. Пишурка [*Лом, 15.V.1858+4.VІ.1919], учителка; учи в Лом и Габрово /класно/; учителства в Габрово 1872, Ловеч 1873-76, Лом 1876-77. Член на "Добродетелно женско дружество". На нейно име - детска градина № 6 в Лом = Димитър Маринов Бонов/кръщелно име Д. Върбанов Мацанков, осиновен от Марин Бонов, търговец в Лом/ [*с.Вълчедръм-Ломско,1846+1940,Кремиковски монастир-София], етнограф. Брак от 1878. Имат 4 деца - дъщеря ? = д-р Блъсков, дъщеря ? = Вл. Иванов, Кръстю и Гроздана = Сиромахов.

1.3 Стефан Кр. Пишурка [*Лом, 1862+1925,Лайпциг], зъболекар.

1.4 Марийка Кр. Пишурка

1.5 Грозданка Кр. Пишурка [*Лом, 1872] = Димитър Сиромахов [*1867+1916], полковник, командир /майор/ на 6 Бдинска п. дивизия - Видин 1904. Имат 2 деца - Мара и Владимир, майор.

1.6 Зорка Кр. Пишурка = Димитър Хаджистамов [*1868+1948], доктор. Имат 3 деца - Боян [*1904], Д. /син/, З. /дъщеря/ = Ф. Бланшар.

2. Стефания Стоянова = Коста Стаменов.

Сродник

- Иван П. И. Пишурка, иждивител на Кр. Пишурка при издаването на книгата му 1857.

# БВИ. С., 1988, с. 533-534 и сн. на Виктория, с. 626; ЕБВЛ. С., 1996, с. 570; Матев, Лалю - geni.com, 2010. Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- Антени, 31.Х.1975, бр. 45.

ПИСАРЕВ (Пещера)

Георги Писарев

1. Петър Г. Писарев [*Пещера], учител в Пирот 1869-72 и Пещера. Свещеник в Пловдив от 1876. Участник в Априлското въстание 1876.

2. Христо Г. Писарев [*Пещера], учител в Пловдив 1866-70 и Пирот 1870-?

# БВИ. С., 1988, с. 533; в. "Български запад" (Пирот), 1942, бр. ??

ЛЯПЧЕВ (гр. Ресен)

Доро [*с. Нъте]

І

Рк Търне Доров, с прозв. Ляпче, преселник в Ресен.

І

1. Насте Д. Ляпчев [*Ресен]

2. Христо Д. Ляпчев

3. Тасе Търнов Ляпчев [*Ресен+ок.1868/78,Ресен], грънчар, радетел за независима българска черква = Неда.

3.1. Христо Т. Ляпчев [*Ресен,1852+4.VІІ.1929] = Славка.

- Борис Хр. Ляпчев [*Ресен+Ресен]

- Ташко /Атанас/ Хр. Ляпчев [*Ресен+1945,София], четник.

- Любен Хр. Ляпчев [*Ресен+Ресен]

3.2 Иван /Йонче/ Т. Ляпчев [*Ресен]

- Никола Ив. Ляпчев

- Асен Ив. Ляпчев [*Ресен+София]

- Димитър Ив. Ляпчев

3.3. Георги Т. Ляпчев [*Ресен+Ресен след 1886], с магазин в Битоля = І. ?; ІІ. Катерина.

- Богданка Г. Ляпчев, от І брак = Йордан х.Мирчев Бомболов [*Прилеп], завършва право в Париж, директор на училище в Прилеп..

- Трифон Г. Ляпчев, от ІІ брак

- Преслав Г. Ляпчев, от ІІ брак; морски офицер и авиатор.

3.4. Евтим Т. Ляпчев

3.5. Никола Т. Ляпчев [*Ресен+1.VІ.1903], убит от турците.

3.6. Андрей Т. Ляпчев [*Ресен,30.ХІ/12.ХІІ.1866+8.ХІ.1933], министър-председател; учи в Ресен ?-1876 и в гимназиите на Битоля 1879-81, Солун 1881-84, Пловдив 1884-85; завършва финанси в Цюрих, Берлин и Париж. Доброволец в Сръбско-българската война 1885. Лидер на Демократическата партия и Демократическия сговор след 9 юни 1923. Съредактор на в. "Млада България" 1895-96 и в. "Реформа" 1899-1905. Учредител на Българската централна кооперативна банка 1910. Депутат в 14, 16-19, 21-23 ОНС. Министър на търговията и земеделието 1908-10, министър на финансите 1910-11, министър на войната 21 юни-28 ноември 1918. Министър-председател 1926-31. Сътрудничи на сп. "Българско икономическо дружество" 1898-1932, сп. "Демократически преглед" 1915-21, сп. "Съюз на популярните банки" 1921-25 и "Кооперативно дело" 1926. Автор на "Стопанското положение на България" 1925, "Държавата и кооперацията" 1926 и "Развой на българското кооперативно движение" 1927. На негово име - улица в София = Констанца Петрович [+1942,София] , милосърдна сестра през Балканските войни, председател на Съюза за закрила на децата 1940-42. Брак във Виена от април 1911. Нямат наследници.

3.7. Катерина Т. Ляпчева [*Ресен+София], председателка на Ресенската женска дружба в София.

3.8. Сотирчо Т. Ляпчев [*Ресен+Ресен], почива млад.

# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 140; Матев, Лалю - geni.com, 10.VІІІ.2010.

БЕРОВСКИ (с.Берово, Малешевско)

Георги, свещеник в с. Берово.

1. Димитър п.Георгиев Беровски [*1840+1907,с.Долна Грашица - Кюстендилско], с прозв. Македонски, учи в Одеса /семинария/ 1858-60. Участник и в І българска легия в Белград 1861. Учител в с.Берово 1865-?. Деец за църковна независимост. Заедно с тъста си и Константин Попстоянов събират чета и вдигат въстание в Малешево 8 май 1876. Четник при Ильо войвода 1877-78. През Кресненско - Разложкото въстание 1878 е един от ръководителите. Доброволец в Сръбско - българската война 1885. След РТВ е околийски управител в Радомир и окръжен управител в Кюстендил ?-1907 =? поп Стоянова Разловска [*с.Разловци,Малешевско].

1.1 Станимир Д. Беровски [*1872+1945]

2. Иван п.Георгиев Беровски [*с.Берово], свещеник в родното си място през 70-те г. на ХІХ в. Участник в Разловската буна 1876.

3. Константин Попгеоргиев Беровски [*с.Берово], участник в Априлското въстание 1876 и Кресненско - Разложкото въстание 1878-79.

# БВИ. С., 1988, с. 65; Куванов, Милен. Македония. С., 1993, с. 204.

КЪНЧЕВ (с.Градец, Котленско)

Георги Кънчев

1. Иван Г. Кънчев [*с.Градец, 1850+1929,Шумен], учител; учи в Габрово /класно/. Учителства в с. Медвен - Котленско 1869-72, Карнобат 1874-75, с.Ичера - Котленско 1875-76. По време на Априлското въстание забягва в гр. Марсилия - Франция, където завършва финанси. След РТВ е финансов чиновник в Карнобат и Шумен ?.

2. Кънчо Г. Кънчев [*с.Градец,1854+1934?], офицер и учител; завършва Военното училище в София ?-1879 и в гр. Сен Сир - Франция /Военно училище/?- 1884; учителства в Стралджа и Зимница - ямболски села и с.Градец. Военно служещ в Пловдив 1884, адютант на Гаврил Кръстевич 1885. Участник в Сръбско-българската война 1885. Кмет на София 25.ІІІ.1901-?

Сродник - Стефан Кънчев [*с.Градец]. Преселва се в Търговище през 70-те год. ва ХІХ в. Свещеник в Търговище и член на Казалийския съвет 1874.

# БВИ С., 1988, с. 371-372. Вж Димитров, Хр. Село Градец. С., 1934.

ГЕНДОВИЧ (Сливен)

Иван Гендович, чорбаджия в Сливен и хаджия от 1825.

І

Христо Ив. Гендович [*Сливен, 1848+1937], с прозв. Барон, член на РК-Сливен, среща се в В. Левски 1867; учител по турски език в Сливен 1873-74 с Д. Чинтулов, търговец с Русия, участник в Съединението 1885, депутат, предприемач по ж.п. линии. Рисуван от Никола Ганушев [*1889+1958]. Къщата му в Сливен е обявена за паметник на културата - ул. "Цар Освободител" № 152.

1. Мария Хр. Гетдович, рисувана от Никола Ганушев [*1889+1958]

2. син ? Хр. Гендович

3. син ? Хр. Гендович

4. син ? Хр. Гендович

5. син Борис Хр. Гендович

5.1 син ? Б. Гендович, инженер.

5.2 дъщеря ? Б. Гендович, инженер.

6. син ? Хр. Гендович

# БВИ. С., 1988, с. 135. Вж в "Сега" 5.V.1991.

ГЕНАДИЕВ (Охрид)

Рк Георги Харизанов [*с.Подкожани-Макренско,1800+12.V.1876,Битоля], духовно име - Генадий Велешки, митрополит в Дебър 1864-67 и Велес 1870-73. Учител и свещеник в Охрид. След смъртта на съпругата си /между 1830-40/ - монах в Калищенския монастир, протосингел на Пелагонийския митрополит ок.1840 и Велешки епископ 1860.

І

Иван /Йован/ Г. Генадиев [*Охрид, ок. 1830+13.ІІІ.1890], с прозв. Хермосин Охридски,църковен деятел, писател; учи в гръцки училища в Охрид, Битоля и Цариград; завършва в Атина /Историко-филологически факултет/ ?-1895. Секретар при Дерковски митрополит Герасим, Дебър 1866-67 и Велес 1870-73 при баща си и в Пловдивската митрополия след ок.1878-90. Учител в Кичево, Пловдив 1874-76. Деец за църковна независимост. Издава църковни песни. Със своя съученик Григор Пърличев издават сборник "Свинкс" с гатанки и стихове. Автор на "Пасхалия" 1842 и комедия.

І

1. Харитон Ив. Генадиев [*Битоля,1861+23.ІV.1914, София], журналист и преводач; учи в Цариград. След РТВ е чиновник в Източна Румелия и Българската екзархия в Цариград. Началник на отдел "Просвета" 1903-07, секретар на царската канцелария 1912-? Съучредител и съредактор на в. "Балканска зора" 1890-1900 с брат си Никола. Преводач от френски, съставя "Малък българо-френски речник" 1900 и "Голям френско-български речник" 1909.

2. Никола Ив. Генадиев [*Битоля,1868+1923], министър и журналист; учи в Пловдив /гимназия/, завършва право в Брюксел - Белгия Съосновател с брат си на в. "Балканска зора" 11.ІІІ.1890-1900. По убеждения - стамболовист. Министър на правосъдието 1903- ян. 1904, министър на търговията и земеделието ян. 1904-?, министър ва външните работи юли 1913- дек. 1913? Редактор на политическите издания - в. "Воля" 1918-20 и "Народно единство". Убит от политически противници.

3. Павел Ив. Генадие [*Битоля,1873+1959], учител, журналист, депутат; учи в Пловдив /основно и средно/. Като учител в Лозенград и Свилинград създава структури на ВМРО. От 1902 в София издава спесанията - "Бибилиотека", "Художник" и "Поука". Депутат, автор на спомени за Ст. Стамболов, Д. Петков, Ал. Стамболийски, Иван Вазов и др.

# БВИ. С., 1988, с. 135; Куманов, Милен. Македония. С., 1931, с. 63-65.