Рк п.Стоил Ников [*с.Лешко - Горноджумайско, 3.VII.1843 +10.ХΙ.1912], свещеник в родното си място 1872- до след Освобождението. Има многочленно семейство.
1. Антон Попстоилов Ников [*с.Лешко, 15.ΙΙ.1869 +9.ΙΙ.1928, София], фолклорист; учи в - Дупница /основно/, Солун /средно/?-1890; завършва славянска филология в СУ 1897-92. Учител в - Прилеп ок.1890-93, Солун 1897-98, Битоля 1898-89 /директор/, Солун /учител 1899-1903 и 1907-09 и директор 1899-1901/, Одрин 1903-04 и 1909-10 /директор/, Сяр 1904-07 /директор/. Училищен инспектор в Цариград 1910-13. Етнограф 1913-18 /1915 към щаба на 2 армия/ и 1921-28 и Етнографския музей - София и директор там 1918-21. Учредител на Македонския научен институт - София. Пише краеведски материали за областта Македония. Сътрудничи на СбНУ, Пс БКД, Известия на Етнографския музей. Издава първата библиография за фолклористика "Показалец за печатаните през ХΙХв. български народни песни " ч. Ι (1815-1860) 1916; ΙΙ (1861-1878) 1818.
2. Христо Попстоилов Ников [*с.Лешко,15.VIII.1879+6.V.1908,Пловдив], фолклорист и езиковед - диалектолог; завършва славянска филология в СУ ?-1905, защитава докторат във Виена 1907 /за българските гатанки/. Автор на "Горноджумайски говор" 1904, "Дейност на Венелина по българския фолклор" 1905. Учител в Пловдив 1907-?
# БВИ. С., 1988,2 с. 465.
Няма коментари:
Публикуване на коментар