ТАНЕВ (Малко Търново)

Иван Танев [*с.Чанлии, сега Малко Търново, жив 1885]; опълченец 1877-78, член и касиер на РК-Чанлии. Арестуван след Ст.Загорското въстание 1875. Опълчевец, кмет на селото ок.1892 = I. ? [+ок. 1877-78, с.Сърбеши - Севлиевско]; II. ?. Продава имотите си и купува хан в Ст. Загора.

1. дъшеря Ив. Танева, от Ι брак.

2. Денка Ив. Танева, от Ι брак, девойка 1885.

3. Тачо Ив. Танев [*Чанлий, 13.Х.1882+23.VI.1962,София], актьор 1903, режисьор и директор на театър; учи в - Малко Търново при Кольо п.Петков 1889-92, Ст.Загора, завършва Рисувалното училище в София 1898-1902. Писар при Методи Кусевич - митрополит в Ст. Загора - 1 г. Доброволец през Балканската война - 8 интендантска рота /Тунджанска дивизия, ΙΙ армия/ в Ст. Загора и Харманли. Театрал в - София 1898-1900, 1906-07 и 1936-37 /театър "Одеон"/; Пловдив 1903-05 и 1909-10 /"Борислав - Ив. Вазов"/, 1928-31, 1944-48; Плевен 1926-27; Бургас 1932-36, 1950-?, ?- авг. 1954; Русе 1937-43 /поставя над 60 пиеси - "Бащи и синове" от Владимир Полянов, "Чудна нощ" - Змей Горянин, "Кара Танас" - Стефан Савов, "Цар Мурад Мари думаше" - Христо Казанджиев, "Големанов" - Ст. Л. Костов, "Албена" - Й. Йовков, "Майстори" - Рачо Стоянов, "Крилатият майстор" - Илия Енчев 1942, "Пред залез слънце" - Вл. Полянов 1943, "Главчо и царската дъщеря" - Ст. Л. Кстов, "Юнак Гого" - Георги Караиванов/; Враца 1944. Гастролира в Перник /"Кара Танас"/, Хасково, Асеновград, Одрин и из македонските земи 1908. Първият председател на Съюза на артистите 1921-24. Рисува Мирче войвода от Прилеп. Награден със сребърен медал "За наука и изкуство". Преводач на пиеси. Сътрудничи на сп. "Обзор" 1935. Автор на комедията "Празник на душата" 1921, на спомени - написани 1955, посмъртно издадени 2008 = Паула, завършва Художествена академия в Мюнхен, учителка по рисуване и немски в Пазарджик ок.1910. Брак от ок.1907. Изселени в Ботевград 1948.

3.1 Тачо /Тачко/ Т. Танев [*1912+1999], учи в - София /гимназия/ - съученик с Александър Бурмов и Любен Василев, завършва Художествената академия 1931-36, специализира в Будапеща /Едвеш колидж/ 1839 и докторат по етнография и археология в Берлин /Хумболтов университет/ 1941-44 - публикуван в Германия, а дисертацията прибрана от ЩАЗИ. Подпомага 1931-36 с рисунки проф. Геза Фехер, първият изследовател на Мадарския конник. Член на всенародния съюз "Отец Паисий" и съучредител на Българския младежки съюз "Отец Паисий". Завръща се в България авг. 1944. Изселен в Ботевград 1948-53. Рисува портрети и художник в Пловдивския театър 1953-55. Изпратен 1956 от Съюза на художниците да създаде музей на първия партизанин в Разлог. Тук създава релефна географска карта на планината Пирин, с метода на светлосенките. Назначен е в Картографския институт - София. Сътрудничи на сп. "Известия на Българската орда" 1941 /"Българското везмо в Изтока"/. Автор на "Прабългари или хунобългари" 2007, "Беседи за българските азбуки" и изследвания за т.н. Елбетица - орнаментална символика.

4. "сестрички" Ив. Таневи [*Чанлий]

5. Тодор Ив. Танев, деец за освобождаване на Македония, в Солун 1906-08, четник при Иванчо Охриданчето.

# Танев, Тачо Ив. 54 години в служба на театъра. С., 2008, 368 с. /оригинали в музей на Народния театър "Ив. Вазов" и в Министерството на културата/. Книгата бе предоставена от Пенчо Бонев; Вж краеведческите книги на Георги п.Аянов [*1881+1951] и Стоян П. Шивачев [*1851+1914].