ПОСТОМПИРОВ (Габрово)

Д. Постомпиров

Ι

Цоньо Д. Постомпиров, майстор - ковач.

1. Дечо Ц. Постомпиров [*Габрово,ок.1850+1877], опълченец.

2. Пенчо Ц. Постомпиров [*Габрово, 1852+11.V.1876, връх Мара Гидик], майстор на ножове; четник и командир на отделение 1876 при Цанко Дюстабанов. Укрива се в Габровския Девически монастир, загива в сражение. На негово име - улица в Габрово.

3. Тодор Ц. Постомпиров [*Габрово,1854+8.ХΙΙ.1940,София], участник в Априлското въстание 1876 в Габрово. Учител, съучредител на Българското социалдемократическата партия на връх Бузлуджа - 2 август 1891. Информатор 1900 на Братя Гъбенски, автори на краеведско изследване за Габрово. Спомощник 1873 /"Нещастна фамилия"/ = ? Груева.

3.1 Вера Т. Постомпирова [*Плевен, 1902+8.ΙХ.1973, София], физик = Георги Стефанов Наджаков [*Дупница,1896+1981], академик - физик. Брак от 1928 в София. Имат 2 деца професори - Емил [*1929+1996] и Елка *1936.

Сродник - Христо Постомпиров, въстаник 1876 в боевете при с. Ново село.

# Матев, Лалю - geni.com 10. VIII.2010 и Хен Sarv 12 и 19 авг. 2011; Вж Постомпиров, Иван, експерт в ТДА-Габрово ?-2007-2009-?; съсъставител "Справочник по документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в ТДА-Габрово и РИМ-Габрово (1877-1957)". С., 2009; вж. Постомпиров, Христо - търговец в Габрово, съвременник.

АВРАМОВ (Свищов)

Генко Аврамов

1. Ананас Г. Аврамов

2. Гавриил Г. Аврамов, спомощник в Галац 1869.

3. Михаил /Михалаки/ Г. Аврамов, спомощник в Гюргево 1869.

4. Димитър Г. Аврамов = Екатерина дъщеря на художника Христаки ПАВЛОВИЧ [*1804+1848].

4.1 Гаврил Д. Аврамов

4.2 Георги Д. Аврамов

5. Костаки Г. Аврамов

5.1 Михаил К. Аврамов

# geni.com - под "Христаки Павлович"; Вж спомощншци.

ПОПСТОИЛОВ (с. Лешко, Благоевградско)

Рк п.Стоил Ников [*с.Лешко - Горноджумайско, 3.VII.1843 +10.ХΙ.1912], свещеник в родното си място 1872- до след Освобождението. Има многочленно семейство.

1. Антон Попстоилов Ников [*с.Лешко, 15.ΙΙ.1869 +9.ΙΙ.1928, София], фолклорист; учи в - Дупница /основно/, Солун /средно/?-1890; завършва славянска филология в СУ 1897-92. Учител в - Прилеп ок.1890-93, Солун 1897-98, Битоля 1898-89 /директор/, Солун /учител 1899-1903 и 1907-09 и директор 1899-1901/, Одрин 1903-04 и 1909-10 /директор/, Сяр 1904-07 /директор/. Училищен инспектор в Цариград 1910-13. Етнограф 1913-18 /1915 към щаба на 2 армия/ и 1921-28 и Етнографския музей - София и директор там 1918-21. Учредител на Македонския научен институт - София. Пише краеведски материали за областта Македония. Сътрудничи на СбНУ, Пс БКД, Известия на Етнографския музей. Издава първата библиография за фолклористика "Показалец за печатаните през ХΙХв. български народни песни " ч. Ι (1815-1860) 1916; ΙΙ (1861-1878) 1818.

2. Христо Попстоилов Ников [*с.Лешко,15.VIII.1879+6.V.1908,Пловдив], фолклорист и езиковед - диалектолог; завършва славянска филология в СУ ?-1905, защитава докторат във Виена 1907 /за българските гатанки/. Автор на "Горноджумайски говор" 1904, "Дейност на Венелина по българския фолклор" 1905. Учител в Пловдив 1907-?

# БВИ. С., 1988,2 с. 465.

КАЗАСОВ (Трявна)

Казасов 1

Гено

Рк 1. Петър /Пенчо/ Генов [*Трявна+Трявна] с прозв. Казас, книгоиздател.

1.1. Рали П. Казасов [*Трявна,1810+1870,Букурещ], книгоиздател. В Букурещ издава 1844-64 книги и учебници, тук се свързва и с Л. Каравелов.

1.2. Христо П. Казасов [*Трявна+Елена], учи при П.Р.Славейков 1854. Читалищен деец в Трявна ок. 1876. Служител в книгоиздателския клон - Елена.

1.2.1. Никола Хр. Казасов [*1877+1916]

2. Тихол Г. Казасов [*Трявна,ок.1800+Габрово,ок.1875], зограф. иконописец за черквата в с.Черногорово - Пазарджишко 1841 и "Св. Димитър" - Свищов 1861. Преселва се в Габрово.

3. х.Иван Г. Казасов [*Трявна +Трявна]

3.1 Богдан х.Ив. Казасов Трявна, учител; учи в Белград /гимназия/. Учител в Севлиево 1875-76. Участник в Април 1876. Секретар на окръжния началник в Оряхово ?-1882 и секретар на епархийския съвет във Враца ?-1890. Работи и в Кюстендил.

4. ? Генов

4.1. Димо Казасов

4.1.1. Белчо Д. Казасов [*Трявна], учител в Трявна преди и след 1878.

4.1.2. Тотю Д. Казасов [*Трявна,1860+1915], учител в Трявна от 70-те - 1888 = Ι. Цанка Мерджанова; ΙΙ. Катинка Калчева [*1868]

4.1.2.1. Георги Т. Казасов [*1891+1937]

4.1.2.2. Борис Т. Казасов

4.1.2.3. Марко Т. Казасов

4.1.2.4. Лилка Т. Казасова, от Ι брак.

4.1.2.5. Димо Т. Казасов [*Трявна, 5.ΙХ.1886+ юли 1980], писател. Учи в - Трявна, Тутракан /прогимназия/ ?-1899 и Русе /гимназия/ 1899-1904. Учител в - Тутракан, с.Варненци - Силистренско, Русе, Бургас, Кула, и др. Пълномощен министър в Белград 1934-36, министър на - пропагандата 1944-45, информацията и изкуствата 1945-47. Редактор на в. "Съзнание" /орган на Учителския съюз/ 1914-20, в. "Народ" /орган на Социалдемократическата партия/ 1920-23. Основател и редактор на в. "Балкан" 1936. Главен редактор на вестниците - "Трибуна", "Народ", "Напред", "Изгрев", "Защита" на списания "Бъдеще", "Звено", "Общинска автономия". Сътрудничи на - вестниците "Отечествен фронт", в. "Литературен фронт", "Народна култура", "Вечерни новини", "Стършел", "Кооперативно село" и списанията "Български журналист" и "Септември". Автор на "Вестникът на идеята и вестникът на новината" 1933, "Еволюция на съвременния вестник" 1946; "Днешна Югословия" 1939, "Борбата за Средиземно море" 1938; "Улици, хора, събития. София през първите години на 20-ия век" 1959 /ΙΙ изд. 1968/; "Трявна" 1962, "Русе. Исторически очерк" 1964 и др. = Вера Капанова;

4.1.2.5.1. Лилка Д. Казасова [*1910+1963] = Иван Миндизов, доктор.

4.1.2.5.2 Емил Д. Казасов [*1916]

4.1.2.5.3. Аска Д. Казасова

4.2. Митко

4.3. Никола

# БВИ. С., 1988, с. 305-306; РБЛ. С., 1977, т. ΙΙ, с. 149-150 и сн.; Соларова, Нели - geni.com 12.VIII.2011.

АТАНАСОВ (Стара Загора)

Иван Атанасов, търговец.

I

Рк Атанас Иванов Атанасов [*Ст.Загора, 12.II.1810+5.VI.1897,Ст.Загора] учител; учи в Ст.Загора, Свищов, Букурещ, Габрово и при Неофит Рилски в Копривщица. Учител в - Ст.Загора 1833-37 и ?-1850-81, Габрово /пом.-учител/ 1838-41. Читалищен деятел. Спомощник 1860 /"Първа храна"/. Автор на "Черти из живота и записките ..." 1895.

1. Мирчо Атанасов Иванов [*Ст.Загора,1852+1890], завършва в Белград /богословско училище/ 1869-70 и в гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ 1873. Учител в Ст.Загора и Трявна. След РТВ околийски началник и окръжен управител във Враца, Трън, Севлиево. Сътрудничи на в. "Македония" 1871, в. "Право" 1873 и сп. "Читалище" 1873.

2. Васил Атанасов Иванов [*Ст.Загора, 15.VIII.1857 + 15.ΙХ.1942], учител; учи в - Ст.Загора 1866-72, гр. Табор - Чехия ?-1874, гр.Кенегрец - Чехия /гимназия/, следва химия в Прага 1877-78, завършва 1881. Учител по аритметика и география в Ст.Загора 1872, Лом 1878 /и директор/, Сливен 1881-85 /и директор/, Пловдив 1886, с. Княжево - Софийско /директор на учебната занаятчийница/ 1886-89, Варна /по химия/ 1889-?, Пловдив. Подпредседател на Пловдивското изложение 1892. Редактор на в. "Нашето първо изложение". Работи в Министерство на финансите 1892-?, началник на отделение в Министерство на търговията и земеделието 1894-99 и 1906-10. Съосновател и председател на Дружеството на българските студенти - Прага. Сътрудничи на сп. "Читалище" 1874 и чешки вестници - Svetozor 1867 и Ceska pcela 1878. Автор на първия учебник по химия след РТВ и на "Спомени ..." 1936.

# БВИ. С., 1988, с. 49-51, 264.

МИНЕВ / АТАНАСОВ (с. Батошево, Габровско)

п.Кою, свещеник в с.Батошево.

Ι

Атанас

Ι

Рк Миню /Минчо/ Атанасов п.Коев /Попов/ [*с.Батошево,1820], чорбаджия = I. ?; II. ?

1. Неделя М. Атанасова [*с.Батошево] = Иванчо Пешев. Имат 7 деца - Наска, Петър, Мария, Стефан, Георги, Гана, Минчо.

2. п.Коста Минев /Минчов/ Атанасов [*с.Батошево, 1841+1912], свещеник; учител 1855-66 в с.Батошево, свещеник от 1866, хаджия. Член на РК-Търново, арестуван 1876 = ? Георгиева Бакалова [*с.Батошево].

3. Гана М. Атанасова [*с.Батошево+Севлиево] = Иван Илиев /Илиеоглу/.

4. Мария М. Атанасова [*с.Батошево, 1849+1933], с духовно име Магдалина 26.ХΙ.1872, монахиня, заболяване от едра шарка 1858 става причина да се оттегли от светския живот. Учи в - с.Батошево ок.1858-60 при брат си, Севлиево при Марин Софрониев Калугеров, Габрово при Васил Михов след 1862 и в Габровския девически монастир при игуменката Ефросина ?- 1865. Първа игуменка на Батошевския девически монастир "Въведение Богородично" 1872-1933.

5. Атанас /Татю/ М. Атанасов [*с.Батошево+4.ХΙΙ.1890,Севлиево], с прозв. Зографа, зограф, иконописец - от II брак. Родоначалник на фамилия Зографски = Евдокия Петрова Зурева [*София]

5.1 Димитър Ат. Зографски = ?

5.1.1 Атанас Д. Зографски [*1874+1913], майор.

5.1.2 Петър Д. Зографски 1884, капитан.

5.2 Петър Ат. Зографски [*1856], полковник.

5.3 ? Ат. Зографска = Хицко Цонев. Имат син Иван Хицков.

# БВИ. С., 1988, с. 385, 416; Темелски, Христо. 130 години Батошевския девически манастир.- в. "Църковен вестник", бр. 102.

ГЕОРГОВ (Велес)

Андрей Георгов, деец за църковна независимост 1868, делегат от Велес 1878, участва в Кресненско-Разложкото въстание. Близък със Стефан С. Бобчев. Преселва се със семейството си в София ок.1881.

1. Илия Ан. Георгов [*Велес, 1860+1945], професор - юрист; деец на Радикал-демакратическата партия, депутат.

2. Иван /Йован/ Ан. Георгов [*Велес, 7.Ι.1862+13.VIII.1936,София], професор - философ; учи във Велес -1874, Цариград /медицинско училище/ 1874-?, Виена 1875-78; завършва педагогическо училище във Виена ?-1881 и философия в гр. Йена 1883-85, Женева 1886 и Лайпциг 1889 /с докторат по философия "Релативизмът в морала"/. Подначалник 1882-83 на Учебния съвет към Министерството на просвещението. Доброволец през Сръбско-българската война 1885. Учител в София 1888. Преподавател в СУ и декан на катедрата по история и философия 1888-1943, ректор. Съучредител 1923 и председател 1924-27 на Македонския научен институт. Сътрудничи на в. "Вардар", сп. "Македонски преглед", в. "България"- Солун и в. "Беломорец" - Солун, в. "Училищен преглед". Автор на студии за философи - Херберт Спенсер 1904, Тома Кампанела 1906, Лайбиц 1920, Ем. Кант 1925. Автор на "История на философията" т. Ι 1926, "Материали за речника на велешкия говор". "Българската нация" /на немски/ 1918

1.1

1.2

Сродник - Георги Андреев Георгов [*Велес,8.ΙΙΙ.1858+29.V.1929,София], учи във Велес, гр. Крижевац - Хърватия 1874 /земеделско училище/, гр. Табор - Чехия 1874-77 /земеделско училище/. Подначалник в Службата за земеделие към министерство на финансите 1879-? Управител на земеделското стопанство "Образцов чифлик"-Русе 1880 и на образцово стопанстов в София 1890; търгува със земеделски машини и сортови семена. Депутат. Член на природонаучни дружества.

# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 66; Хаджипанзов, Петър. Професор д-р Иван Георгов.- В: Видни велесчани. С., 2011, с. 121-128; Ценов, Константин. Проф. Иван Георгов - философът от Велес.- в. "Трета възраст", 2012, бр. 1.; БВИ. С., 1988, с. 151.