НЕНОВИЧ
Симеон Ненович
1. Пано С. Ненович, търговец в гр. Пеща 1809-11.
2. Павел С. Ненович [*1795 +1828], търговец в гр. Пеща 1798-99, 1809, 1811.
# БВ, т. 2, с. 169-175; Вж Бур-Марковска, Марта. Една българска търговска фирма в гр. Пеща.- Изв. БИД, 1977, т. 30, с. 37-56; Пенковска, Пенка 2012.
НЕНОВИЧ (Свищов)
Васил Ненович
I
Васил Н. Ненович [*Свищов +9 окт. 1834, Букурещ], търговец в Букурещ и Брашов 1821. Учи в Букурещ /лицей "Св. Сава"/ ок. 1812. Учител по български език 1829-?, преводач и издател. Иждивител и настоятел на "Свещенная история церковна" 1825, "Рибния буквар" /на Петър Берон/ 1826. Съставя славянобългарски буквар 1826. Умира от туберкулоза.
I
Никола В. Ненович [*Букурещ, 1825],търговец. Учи в Букурещ /лицей "Св. Сава"/. Библиотекар в лицея. Учител в Браила 1844-47, преводач от френски и румънски. Превежда Влахобългарските грамоти за ДА-Букурещ. След 1870 напуска Румъния.
Вж Бур-Марковска, Марта. Писма на книгоиздателя Василия Н. Ненович в Будапещенските архиви /1824-25/.- Изв. ИЛ, 1972, № 21, 219-275; БВИ. С., 1988, с. 458; ЕБВЛ. С., 1996, 484-485.
понеделник, 21 декември 2015 г.
четвъртък, 19 ноември 2015 г.
БОЗВЕЛИЕВ
БОЗВЕЛИЕВ 1 (Котел)
Петър Димчов
I
Неофит П. Димчов [*Котел, ок.1785 +4 юни 1848, Света гора], с прозв.Бозвели,
Хилендарец, Хилендарски. Книжовник и учител. Учи в Котел /килийно/ и
Хилендарския монастир ок.1803-04. Монах ок.1810, свещенник ок.1812, таксидиот в
Свищов ок.1814, архимандрит преди
1835, протосингел
на търновския митрополит 1837. Хаджия, деец за църковна независимост 1839,
заточван в Света гора 1840-44 и 1845-48. Учителства в - Свищов
ок.1814-ок.1834, Калофер ок. 1836, Соколския монастир ?-1838. Спомощник 1837
/"Христоития"/. Преводач от гръцки "Краткая свещеная история"
1835. Автор на - диалози "Просвещений
европеец" 1901, "Разговор на любородните ...",
"Любопитно-простий разговор", "Плач божия мати Болгария"
1874 /посмъртно/; учебници - "Славеноболгарское
детоводство ..." 1835 /част Ι - VI/, "Краткое политическое землеописание"
1835, мемоари - Автобиография,
"Разговор с един бесарабски българин", "Краткое
начертание жизни свещеннослужителя Николая Димчовича" и стихове.
# Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски. С., 1930 и 1971; Из миналото на Котел. С., 1931, с 50-52; БВИ. С., 1988, с 461-462.
# Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски. С., 1930 и 1971; Из миналото на Котел. С., 1931, с 50-52; БВИ. С., 1988, с 461-462.
БОЗВЕЛИЕВ 2 (Казанлък)
Боню Бозвели [*Котел] -
работи в с. Сливито, Казанлъшко = ? /с. Сливито, Казанлъшко/. Преселват се в
Казанлък.
1. Теню Б. Бозвелиев [*Казанлък, 1816 +1871,
Казанлък] – търговец на тютюн в Цариград до 1869, собственик на магазин и
книжарница в Казанлък. Кръстник на Светослав Николов Сапунов /Миларов/ в
Цариград 1850. Автор на летописни бележки = Тяна Милева. Годеж 5 ноем., а венчавка 12 ноем. 1852.
1.1 Инанчо .Т. Бозвелиев [*Цариград, 16 ноем. 1854
+19 ян. 1854, Цариград]
1.2 Стефанка Т. Бозвелиева [*Цариград, 22 апр. 1858
+1 авг. 1858, Цариград]
1.3 Николчо Т. Бозвелиев [*Цариград, 22 дек. 1860
+16 авг. 1861, Цариград]
1.4 Костадин /Константин/ Т. Бозвелиев [*Цариград,
10 септ. 1862] – автор на „Спомени” 1942.
1.5 Бончо Т. Бозвелиев [*Цариград, 2 юни 1866
+1868, Цариград]
2. Иванчо Б. Бозвелиев – търговец на тютюн в
Цараград, делегат в Цариград с Никола Евтимов Сапунов и др. преди 1849.
# Бозвлиев, Теню. Летописни бележки.- В: Писахме да се знае. С, 1984,
с. 348-349; 417-418.
# Бозвелиев, Константин. Спомеви.
Казанлък, 1942
БОЗВЕЛИЕВ 3 (Лозeнград)
Атанас Бозвели [*Казанлък], абаджия в Цариград, закупува имоти в с. Лефеджи, Лозенградско. Убит от турци.
І
Атанас Ат. Бозвелиев [*с.Лефеджи, роден след смъртта на баща си]. Преселва се в Лозенград, когато българите били изгонени = Султана Михалчоолу.
1. Михаил Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1861], притежава хан и 800 дка земя, специалист по винарство. Преселва семейството си в Бургас 1927.
1.1 Атанас М. Бозвелиев [*Лозенград, 1887], съдружник с чичо си на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- Бургас.
2. Иван Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1870], търговец на спиртни напитки с фабрика за мастика в Лозенград. Преселва се със семейството си в Бургас 1923.
3. Панайот Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1870], търговец на зърнени храни, притежава 100 дка лозя и фурна. В България от 1902.
4. Венета Ат. Бозвелиева [*Лозенград, 1873] = ?
5. Керана Ат. Бозвелиева [*Лозенград, 1876] = ?
6. Георги Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1882 +1943], търговец. Преселник в - Балчик 1902-?, София ?-1914, работи в магазин за модни дамски дрехи и изучава френски език и в Бургас 1914. Съдружник с племенника си Атанас на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- национализирана 1947 за Винзавода в Бургас = Елена Корудерлиева [*Айтос], с родители бежанци от Тракия.
6.1 Атанас Г. Бозвелиев [*Бургас, 1919], царски офицер.
6.2 Милко Г. Бозвелиев [*Бургас, 1923], морски офицер; завършва Военно-морското училище-Варна и Икономическия институт-София. Командир на бойни кораби по р.Дунав и Черно море, помощник-командир на миноносец “Дръзки”. След 9.ІХ.1944 интерниран в лагер. Главен счетоводител на - „Строително обединение”–Бургас, Курортен комплекс „Слънчев бряг” и Кабелен завод-Бургас.
6.3 Любен Г. Бозвелиев [*Бургас, 1931], инженер-химик, доктор и родопроучвател; учи в Бургас /гимназия „Г. С. Раковски”/, завършва индустриална химия в София ?-1953. Първи инженер-химик в Кабелния завод–Бургас 1953-?, научен сътрудник в новосъздадения Институт по електропромишленост-София и в Институт по пластмаси–София. Има над 80 научни публикации, 15 авторски свидетелства и голям брой внедрени разработки.
І
Атанас Ат. Бозвелиев [*с.Лефеджи, роден след смъртта на баща си]. Преселва се в Лозенград, когато българите били изгонени = Султана Михалчоолу.
1. Михаил Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1861], притежава хан и 800 дка земя, специалист по винарство. Преселва семейството си в Бургас 1927.
1.1 Атанас М. Бозвелиев [*Лозенград, 1887], съдружник с чичо си на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- Бургас.
2. Иван Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1870], търговец на спиртни напитки с фабрика за мастика в Лозенград. Преселва се със семейството си в Бургас 1923.
3. Панайот Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1870], търговец на зърнени храни, притежава 100 дка лозя и фурна. В България от 1902.
4. Венета Ат. Бозвелиева [*Лозенград, 1873] = ?
5. Керана Ат. Бозвелиева [*Лозенград, 1876] = ?
6. Георги Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1882 +1943], търговец. Преселник в - Балчик 1902-?, София ?-1914, работи в магазин за модни дамски дрехи и изучава френски език и в Бургас 1914. Съдружник с племенника си Атанас на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- национализирана 1947 за Винзавода в Бургас = Елена Корудерлиева [*Айтос], с родители бежанци от Тракия.
6.1 Атанас Г. Бозвелиев [*Бургас, 1919], царски офицер.
6.2 Милко Г. Бозвелиев [*Бургас, 1923], морски офицер; завършва Военно-морското училище-Варна и Икономическия институт-София. Командир на бойни кораби по р.Дунав и Черно море, помощник-командир на миноносец “Дръзки”. След 9.ІХ.1944 интерниран в лагер. Главен счетоводител на - „Строително обединение”–Бургас, Курортен комплекс „Слънчев бряг” и Кабелен завод-Бургас.
6.3 Любен Г. Бозвелиев [*Бургас, 1931], инженер-химик, доктор и родопроучвател; учи в Бургас /гимназия „Г. С. Раковски”/, завършва индустриална химия в София ?-1953. Първи инженер-химик в Кабелния завод–Бургас 1953-?, научен сътрудник в новосъздадения Институт по електропромишленост-София и в Институт по пластмаси–София. Има над 80 научни публикации, 15 авторски свидетелства и голям брой внедрени разработки.
# Вж Бозвелиев, Любен. Родословието на Неофит Хилендарски Бозвели.- сп.
“Исторически преглед” 2005, № 3-4; Кехлибарева,
Соня. по Георги
поп Аянов. Лозенград –
преселници и родове 1930-42.- Държавен архив-Бургас.
вторник, 13 октомври 2015 г.
ИВАНОВ / ЗЛАТАРСКИ (с.Златарица, Еленско)
Иван, градинар.
I
Йован Иванов, с прозв. Златарски [*с. Златарица - Еленско, 1847 +1882], учител и свещеник. Учи при Радко М. Радославов в с. Златарица 1859. Член на РК-Хасанларе ок. 1872 и Златарица 1876. Учителства в с. Деде бал /дн. Дединци - Търновско/ 1869-71. Свещеник в с. Дединци ок. 1871 и с. Хасанларе /дн. Гецово/, Разградско 1872-75. Председател на църковно-учителското настоятелство и след РТВ. Спомощник 1875 /"Небесни светила"/.
I
Кръстинка п.Йованова, спомощник 1875 /"Небесни светила"/.
# Небесни светила. 1875; БВИ. С., 1988, с. 255.
I
Йован Иванов, с прозв. Златарски [*с. Златарица - Еленско, 1847 +1882], учител и свещеник. Учи при Радко М. Радославов в с. Златарица 1859. Член на РК-Хасанларе ок. 1872 и Златарица 1876. Учителства в с. Деде бал /дн. Дединци - Търновско/ 1869-71. Свещеник в с. Дединци ок. 1871 и с. Хасанларе /дн. Гецово/, Разградско 1872-75. Председател на църковно-учителското настоятелство и след РТВ. Спомощник 1875 /"Небесни светила"/.
I
Кръстинка п.Йованова, спомощник 1875 /"Небесни светила"/.
# Небесни светила. 1875; БВИ. С., 1988, с. 255.
петък, 9 октомври 2015 г.
ПИШУРКА (Лом)
Кръстю [+1763], поп във Враца и с. Влашко село /дн. Царевец/ - Врачанско 1762. От книжовника поп Тодор Врачански купува Евангелие 1758, Дамаскин 1760 и Дамаскин лятото 1762 /за 5 гроша/. От Русия закупва, пак за черквата, комплект /за 12-те месеца/ Минеи, а след завръщането му е убит.
Ι
Стоян, с прозв. Граматик, Даскала, учител във Враца до 1770.
Стоян, с прозв. Граматик, Даскала, учител във Враца до 1770.
І
Кръстю Стоянов Граматиков, учител в с. Згориград, Врачанско и Враца през последната четвърт на ХVIIІ в. Автор на "Сборниче" 1801, ръкопис.
І
Стоян Кръстев [*Враца +1843], с прозв. Дамаскинаря, учител във Враца през 20-те г. на ХІХ в.
1. Рк Кръстю Стоянов, с прозв. Пишурка [*Враца,24.VІІІ.1823+6.І.1875,Лом], книжовник и учител; учи в - Лом / Враца при Константин Огнянович, Пловдив /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/. Учител във - Враца 1847-48 и 1850-51, Лом 1848-50, 1851-56 и 1862-75, Видин 1856-? Учредител на читалище "Постоянство"-Лом 1856. Театрален деец в Лом - актьор и режисьор, поставя 2 пиеси - "Многострадална Геновева" 1856 и "Велизарий" /12.ХІІ.1856/. Отваря книжарница в Лом 1872 и сътрудничи на Хр. Г. Данов. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1849-52, 1858-59, сп. "Зорница" 1844, в. "Македония" 1868, сп. "Читалище" 1870-71, сп. "Училище" 1872. Превежда - от гръцки "Опелото на Исуса Христа" 1869; от сръбски в стихове "Аделаида" 1857 и "Рахилин плач" 1872, побългарява от френски "Момина китка" 1870 и "Изпаднал търговец" 1870. Автор на "Сбор от български песни" 1864 и "Куткудачка" /стихове и приказки/ 1871. На негово име - село в Ломско, в Лом - театър, театрален фестивал 2008-2012- и улица в Лом = Ангелика /Гика/ Първанова Тодорова, учителка в Лом, читалищен и театрален деец, учредителка на І женско дружество "Добродетелно женско дружество" 1857.
1.0 Митко Кр. Пишурка [+17 апр. 1857], почива невръстен от неправилно лекуване. За него има посветен стих. "Родителски плач" и жалейка "Жалостни мисли". 1.1 Александър Кр. Пишурка [*1851 +1877,връх Шипка], опълченец.
1.2 Виктория /Витка/ Кр. Пишурка [*Лом, 15 май 1858 +4 юни 1919], учителка; учи в Лом и Габрово /класно/; учителства в Габрово 1872, Ловеч 1873-76, Лом 1876-77. Член на "Добродетелно женско дружество". Спомощник в Лом 1875. На нейно име - детска градина № 6 в Лом = Димитър Маринов Бонов /кръщелно име Д. Върбанов Мацанков, осиновен от Марин Бонов, търговец в Лом/ [*с. Вълчедръм, Ломско, 1846 +1940, Кремиковски монастир - София], етнограф. Брак от 1878. Имат 4 деца - дъщеря ? = д-р Блъсков, дъщеря ? = Вл. Иванов, Кръстю и Гроздана = Сиромахов.
1.3 Стефан Кр. Пишурка [*Лом, 7 окт. 1863 +12 май 1924, Лайпциг - Германия], зъболекар = Ида Емили Шмидт [*гр. Серба - Германия, 24 май 1868 +20 май 1936, гр. Йена - Германия], зъболекарка. Брак в Лайпциг.
1.3.1 Александра Ст. Пишурка [*Лайпциг, 20 март 1895 + 1 септ. 1986, Бриске-ост - Германия], завършва стоматология в Германия ?-1917 с дисертация. За нея - биографична книга Zum Werdegang der ersten praktierenden Leipziger Zahnarztinnen am Beispil от Франциска Габсдиал-Стелнер 2005 = Фриц Курт Юлиус Кох /Koch/ [*1890 +1956]. Брак от 26 апр. 1921. Имат 3 деца - Фриц Александер Кох [*1922+2008], ... дъщеря ?..., Марта Фридел Кох [*1937 +2009].
1.3.2 Ангел Ст. Пишурка [*Лайпциг, 1897 + Св. Фендел - Германия] = ?. Брак в гр. Св. Фендел. Имат дъщеря ?
1.3.3 Стефан Ст. Пишурка [+1924], зъболекар; неженен.
1.3.4 Зорка Ст. Пишурка [+1948]
1.4 Марийка Кр. Пишурка
1.5 Грозданка Кр. Пишурка [*Лом, 1872] = Димитър Сиромахов [*1867 +1916], полковник, командир /майор/ на 6 Бдинска п. дивизия - Видин 1904. Имат 2 деца - Мара и Владимир, майор.
1.6 Зорка Кр. Пишурка = Димитър Хаджистамов [*1868 +1948], доктор. Имат 3 деца - Боян [*1904], Д. /син/, З. /дъщеря/ = Ф. Бланшар.
2. Стефания Стоянова = Коста Стаменов.
Сродник
- Иван поп И. Пишурка, иждивител на Кр. Пишурка при издаването на книгата му 1857.
- Катя Антонова [ок.1954 +26 ян. 2012, Лом], "внучка" на Кр. Пишурка.
- Катя Антонова [ок.1954 +26 ян. 2012, Лом], "внучка" на Кр. Пишурка.
# БВИ. С., 1988, с. 533-534 и сн. на Виктория, с. 626, 630-631; Писахме да се знае. С., 1984, с. 102 и 224; ЕБВЛ. С., 1996, с. 570.
@ Матев, Лалю - geni.com, 2010; Дам, Дирк. - geni.com, 3 юли 2012 и Семейно изследване /Стефан Пишурка и неговите потомци/, 12 юли 2012 и 3 сн.
Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- в. "Антени", 31.Х.1975, бр. 45;
Вж Сб. "Ловеч и Ловчанско" 1932 /има и фототипно изд./, т. 3, с. 113-120, биография за Витка.
@ Матев, Лалю - geni.com, 2010; Дам, Дирк. - geni.com, 3 юли 2012 и Семейно изследване /Стефан Пишурка и неговите потомци/, 12 юли 2012 и 3 сн.
Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- в. "Антени", 31.Х.1975, бр. 45;
Вж Сб. "Ловеч и Ловчанско" 1932 /има и фототипно изд./, т. 3, с. 113-120, биография за Витка.
сряда, 7 октомври 2015 г.
ПАНИЦА (Търново)
Димитър
Ι
Георги Димитров, хаджия.
I
Рк Никола х.Георгиев, хаджия с прозв. Паница.
Ι
Атанас х.Н. х.Георгиев [*Търново, 1802 +1872] = I. Мариола /имат 4 деца/; II. Венета /3 деца/.
1. Никола /Николаки/ Ат. Паница [*Търново], търговец в Италия от 1854 = Митанка Пелтекова [*Свищов]
1.1 Тодор Н. Паница [*Оряхово, 2 юли 1879 +8 май 1925, Виена - Австрия], деец на ВМРО. Учи в Лом и Варна. Четник при Никола Пушкаров през Илинденското въстание. Съратник на Яне Сандански. Убива в София Борис Сарафов и Иван Гарванов - 18 ноем. 1907. Убит от Менча Крънчева = Екатерина Измирлиева [*Кукуш, 1882 +1968, София]. учителка в с. Калапот - Драмско ок .1907, Несебър 1907. Венчавка 17 май 1907.
1.1.1 Коста Т. Паница [*Драма, 1911/12 +1948, Владая - Софийско], доктор.
2. Евстати /Стат/ х.Г. Димитров - във Варна
2.1 Сава Евст. Паница [+1909], търговец във Виена.
2.2 Никола Евст. Паница, търговец във Виена. Подпомага дружество "Напредък" - Виена. След 1878 живее и работи във Виена.
2.3. Георги Евст. Паница, търговец във Виена. Подпомага дружество "Напредък" - Виена.
3. Сава Ат. Паница [*1838 +1926], търговец във Виена от 1863. Съосновател на търговската фирма "Братя Паница" и "Дружество за поддържане на учителски кандидати от българска народност" - Виена. Учи в Търново /взаимно и класно училище/. Завършва френски католически колеж в Цариград 1856
3.1 Евстати С. Паница, банкер и акционер
4. ? Ат. Паница
5. ? Ат. Паница - във Варна, ок. 1872.
6. ? Ат. Паница - във Варна ок. 1872, търговец във Букурещ - Румъния 1876
7. Костадин /Коста/ Ат. Паница [*Търново, 12 март 1857 +16 юни 1890, София], познат и с ФИ Купов. Майор. Участник в Сръбско-турската война 1876, опълченец в РТВ 1877-78 /6-а дружина, 3 -а бригада/, Съединението 1885, Сръбско-българската война 1886. Учи в Търново /взаимно и класно училище "Св. Кирил"/, Варна 1872-?, Одеса /Военно училище- пехотно / 21 март 1876-77, Петербург /Военно училище ?-1880 и военна академия/ ?-1884. Съучредител на комитет "Искра" - Русе 1885. Военен прокурор в Русе 1885-?, председател на Софийския военен съд и на Военния касационен съд 1886-87. Награждаван с ордени /сръбски и руски/ за храброст. Осъден на смърт, заради заговор срещу княз Фердинанд и Стамболов.
Сродник - "свако" на Сава Ат. Паница е Димитър х.Ничов - х.Мишон [*Търново], търговец
# Чолаков, Георги /сценарист/ и Светослав Овчаров /режисьор/. Коста Паница, документален филм 1986; БВИ. С., 1988, с. 496-497; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 195-196; Вж Бележити търновци. С., с. 165, 274-278, 401-403.
Ι
Георги Димитров, хаджия.
I
Рк Никола х.Георгиев, хаджия с прозв. Паница.
Ι
Атанас х.Н. х.Георгиев [*Търново, 1802 +1872] = I. Мариола /имат 4 деца/; II. Венета /3 деца/.
1. Никола /Николаки/ Ат. Паница [*Търново], търговец в Италия от 1854 = Митанка Пелтекова [*Свищов]
1.1 Тодор Н. Паница [*Оряхово, 2 юли 1879 +8 май 1925, Виена - Австрия], деец на ВМРО. Учи в Лом и Варна. Четник при Никола Пушкаров през Илинденското въстание. Съратник на Яне Сандански. Убива в София Борис Сарафов и Иван Гарванов - 18 ноем. 1907. Убит от Менча Крънчева = Екатерина Измирлиева [*Кукуш, 1882 +1968, София]. учителка в с. Калапот - Драмско ок .1907, Несебър 1907. Венчавка 17 май 1907.
1.1.1 Коста Т. Паница [*Драма, 1911/12 +1948, Владая - Софийско], доктор.
2. Евстати /Стат/ х.Г. Димитров - във Варна
2.1 Сава Евст. Паница [+1909], търговец във Виена.
2.2 Никола Евст. Паница, търговец във Виена. Подпомага дружество "Напредък" - Виена. След 1878 живее и работи във Виена.
2.3. Георги Евст. Паница, търговец във Виена. Подпомага дружество "Напредък" - Виена.
3. Сава Ат. Паница [*1838 +1926], търговец във Виена от 1863. Съосновател на търговската фирма "Братя Паница" и "Дружество за поддържане на учителски кандидати от българска народност" - Виена. Учи в Търново /взаимно и класно училище/. Завършва френски католически колеж в Цариград 1856
3.1 Евстати С. Паница, банкер и акционер
4. ? Ат. Паница
5. ? Ат. Паница - във Варна, ок. 1872.
6. ? Ат. Паница - във Варна ок. 1872, търговец във Букурещ - Румъния 1876
7. Костадин /Коста/ Ат. Паница [*Търново, 12 март 1857 +16 юни 1890, София], познат и с ФИ Купов. Майор. Участник в Сръбско-турската война 1876, опълченец в РТВ 1877-78 /6-а дружина, 3 -а бригада/, Съединението 1885, Сръбско-българската война 1886. Учи в Търново /взаимно и класно училище "Св. Кирил"/, Варна 1872-?, Одеса /Военно училище- пехотно / 21 март 1876-77, Петербург /Военно училище ?-1880 и военна академия/ ?-1884. Съучредител на комитет "Искра" - Русе 1885. Военен прокурор в Русе 1885-?, председател на Софийския военен съд и на Военния касационен съд 1886-87. Награждаван с ордени /сръбски и руски/ за храброст. Осъден на смърт, заради заговор срещу княз Фердинанд и Стамболов.
Сродник - "свако" на Сава Ат. Паница е Димитър х.Ничов - х.Мишон [*Търново], търговец
# Чолаков, Георги /сценарист/ и Светослав Овчаров /режисьор/. Коста Паница, документален филм 1986; БВИ. С., 1988, с. 496-497; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 195-196; Вж Бележити търновци. С., с. 165, 274-278, 401-403.
вторник, 22 септември 2015 г.
ПЕНКОВ (Котел)
Рк Пенко
1. Велико /Велко/ Пенков [*Котел +], свещеник в Котел през 40-50-те години на 19 в. Спомощник - 1844 /Православное учение/, 1846 /Игиономия/ и 1852 /Житие на св. Григорий Омиритскаго/. Дом в махала "Поп Стоян и Кара Милко" = Юрдана Драганова
– Великовца [*1814].
1.1 Мария п.Великова [*1843] = Христо Д. Шишков [*1841]. Имат 4 деца - Рада *1866, Добри *1868, Юрдана *1872 и Васил *1877.
1.2 Петър В. Пенков [*1850]
1.3 Драган В. Пенков [*1853]
2. Иваница /Иван/ Пенков [+], кандилар. Дом в махала "Поп Стоян и Кара Милко" = Тиха х.Ганчюва [*1822]
2.1. Пенко Иванов (!) Пенков [*1838] = Мария Ганова [*1845]
2.1.1
Иван П. Пенков [*1876]
2.1.2 Стойко П. Пенков [*1883]
2.2 Юрдана Иванова (!) Пенкова [*1855], учителка в Котел 1873. Спомощник 1873 /Нещастна фамилия/. Госпожица 1873.
четвъртък, 3 септември 2015 г.
ШОПОВ (с. Мирково, Пирдопско)
Груйо Шопов = ?, жива 1876.
Ι
Захари Гр. Шопов [*с. Мирково - Пирдопско, 1853 +май 1901], с прозв. Френктерзията /от това че е бил шивач/ и Макинаджията. Куриер на РК за Златишко и Софийско 1870-72 и на Георги Бенковски 1876. Съратник на В. Левски 1872. През Априлското въстание пренася и оръжие до с. Петрич и участва в сражение край с. Мирково 24 април 1876, за което е арестуван за 3 м. в Златица. Участва и в Сръбско-българската война - 13 рота, 2 п. Балкански полк. След РТВ 1878 е секретар в Кюстендилската община = Теофания [*1856], жива 1901. Брак 1877.
1.1 Дарина З. Шопова [*Кюстендил, 1878]
1.2 Никола З. Шопов [*Кюстендил 1880]
1.3 Анастас З. Шопов [*Кюстендил 1882], в Кюстендил 1901
1.4 Тодорка З. Шопова [*Кюстендил, 1889], в Кюстендил 1901
3. Стефан Гр. Шопов, помощник на софийския митрополит 1872-83 Мелетий.
Сродници
Недельо Иванов Николов [*Мирково, 1842 +1909], свещеник, учител и член на РК-Поибрене - братовчед на Захари
Захари С. Шопов [*Мирково], учител 1868 в Мирково и спомощник /"Поучение" 1868/.
понеделник, 24 август 2015 г.
ГРУЕВ (Копривщица)
Черньо, свещеник
Ι
Пройчо Чернев, търговец
I
Рк Груйо Пр. п.Чернев = I. Гана Генчева Топалова [+1852]]; II. ?
1. Йоаким Груев [*Копривщица,
9 септ. 1828 +1 авг. 1912, Пловдив], книжовник; учи в Копривщица ?-1844 и 1847-48
при Найден Геров и Семко Велев, Пловдив /гръцко училище/ 1844-47 при Неофит
Рилски; учител в - Копривщица 1848-56 и Пловдив 1856-68 и 1887-93 /директор/,
деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Ст. Раковски 1857-61. В Пловдив
- помощник на турския окръжен управител 1868-70, председател на градския съвет
1871-72 и ?- май 1876, арестуван 10 юни - 31 юли 1876 и екстрадиран в Цариград
до амнистията 1878, председател на Съдебния съвет в Източна Румелия 1878,
директор на просветата 1879-84, член на Върховния административен съд.
Редактира сп. "Училищен дневник". Сътрудник на - в. "Цариградски
вестник" 1851 и 1857-58; сп. "Български книжици" 1858-59, в.
"Турция" 1864, сп. "Летоструй" 1869-70, 1872-73 и 1875; сп.
"Ръководител на основното учение" 1874, сп. "Български
преглед" 1898, сп. "Илюстрация Светлина" 1919; преводач от -
руски 1852 /1866/ и 1858, сръбски 1858, 1861, френски 1861, 1862, 1863 /1865,
1870, 1872, 1875/ и полски 1870 /1874/. Автор на "Първи знания за
деца" 1857 /1861, 1863, 1866, 1869, 1871, 1873/; "Гуслица или нови
песни" 1858, "Основна българска граматика" 1858 /1862, 1864,
1865, 1869/, "Начала на българска граматика" 1863 /1869/; "Малка
аритметика" 1867 /1869, 1871, 1873/; " Българска история" 1869 и
др. = Мария, пише писмо до Ст. Чомаков 3.VІ.1876.
2. Георги /Джорджо/ Груев
[*Копривщица, 12 ян. 1832 +22 дек.1899, Пловдив], учител; учи в Копривщица и
Пловдив; учител в Копривщица 1850-51 и Пловдив 1851-54, деец за църковна
независимост, съмишленик на Г. Раковски 1857-61, писар при Евлоги и Георги
Георгиеви в Галац и Браила 1857-58. В Цариград от 1854 - търговец, настоятел и
І председател на българското училище 1866, пловдивски представител на Църковния
събор 1871, секретар и счетоводител на Българската екзархия 1874-77. Заточен в
Мала Азия 1877; подпредседател 1880 и председател 1881-82 на Областното
събрание, председател на Пловдивския апелативен съд след 1885. Сътрудник на в.
"Българска дневница" 1857, сп. "Български книжици" 1858-59; в.
"Турция" 1871, сп. "Читалище" 1871, 1875 и в.
"Право" 1873.
3. Никита Груева [Копривщица, 1835]
4. Веселин Груев
[*Копривщица, 28 септ. 1838 +11 февр. 1868, София], с духовно име Харитон след 1868, учител; учи в Пловдив ?-1858 /и при брат си Й.
Груев/, учител в - Клисура 1858-62, Копривщица 1862-65 и София 1865-68;
преводач - "Неделни слова и поучения". Автор на "Начални
познания по геометрия" 1867.
5. Екатерина Груева [Копривищица, 1840]
6. Александър Груев
[*Копривщица; 1847 + 11 ян. 1905, София], учител; учи в Копривщица ? 1856 и Пловдив 1856-1868-? /при брат си Й. Груев/. Учител в
Пирдоп 20 февр. 1870 - 7 септ. 1872 и в Демирдилере, дн..Старо Железаре - Пловдивско. Член на РК-Пирдоп, съмишленик на В. Левски, с когото се срещат още 1863. Арестуван, осъден и заточен в гр. Адена - Мала Азия и Ерменик. Амнистиран след Санстефанския договор 1878. След РТВ е помощник адвокат в София. Съучредител на читалище "Съгласие"- Пирдоп 1871 и писар. Сътрудничи на в. "Независимост" 1873 и в. "Отечество" 1885 = Бона [*ок.1860]
6.1 Груйо Ал. Груев [*София, ок. 1884]
7. Тана Груева [*1873]; от ΙΙ брак.
# БВИ. С., 1988, с. 167-169 и 3 сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с.202-204; Илиева, Анна. Братята
Йоаким и Георги Груеви и Априлското въстание. С., 2002, т. 4, с. 107-114; Костадинов,
Борис. Братя Груеви.- в. 3В, 2012, бр. 44, и 3 сн.. Вж Греув,
Йоаким. Моите спомени.
П., 1906; Архив на Георги Груев в Пловдивската библиотека "Ив.
Вазов", дарен от наследниците му; Груев,
Йоаким. Литературен
архив, т. 9.
сряда, 29 юли 2015 г.
ГРЪНЧАРОВ (Елена)
Кою Грънчаров
1. Никола К. Грънчаров [*Елена +1867], учител и свещеник. Учителства в Трявна ок. 1849, Елена ?-1856. Ръкоположен в Елена и служи до смъртта си там. Спомощник 1856. Книжовник -подбор и редакция на "Съкратена свещена история" 1851, 1852 /2 изд./ и 1858 /3 изд./; съставител на "Акатис" 1866 /съвместно със Стоян п.А. Робовски/, и "Последование обручения и венчания" 1866 /заедно със Стоян п.А. Робовски/; превежда от руски "Древня египетска история" 1858, - от сръбски "Ижица или Аз-буквица" 1867.
2. Матей К. Грънчаров [*Елена], издава в Русе преводната книга на брат си.
# БВИ. С., 1988, с. 171.
петък, 17 юли 2015 г.
АРНАУДОВ (Русе)
Петър Арнаудов, род от Тетово.
Ι
1. Димитър /Димчо/ П. Арнаудов [*Русе]= Царевка Сапунова.
1.1 Люба Д. Арнаудова [*1905], учителка = Ненко БАЛКАНСКИ. Брак от 16 юли 1933.
1.2 Тодора /Дора/ Д. Арнаудова [*1911].
1.3 Вера Д. Арнаудова
1.4 син /+бебе/
2. Михаил П. Анаудов [*Русе, 5 окг. 1878 + 18 февр. 1878, София], професор. Учи в Русе, завършва СУ 1895-98, специализира индогерманско езикознание в Германия 1898-1900 - /Лайпциг и Берлин/ и Чехия - Прага 1903-04 с докторат. Учителства 1900-03 във - Видин и София. Поддиректор на НБ-София 1907. Доцент 1908, професор 1919, декан на Историко-филологическия факултет 1921-22, директор на Народния театър 1926, ректор на СУ 1935-36, председател на СБПисатели. Сътрудничи на - сп. Училищен преглед, СбНУ, Списание на БАН, Пролом, Родна реч, Просвета, Слънце, Съвременник, Македонски преглед, Славански глас, Листопад, Завети, Сердика, Литературна мисъл, Българска мисъл /и редактор/ Автор на монографии за Крали Марко 1918, Г. С. Раковски 1922, Неофит Бозвели 1930 и 1941, В. Априлов 1936, Селимински 1938, Ин. Вазов 1939, Екзарх Йосиф 1940, Паисий Хилендарски 1942, Братя Миладинови 1943, Софраний Врачански 1944, Л. Каравелов 1964 = Фанка.
2.1 Ани М. Арнаудова
3. Илия П. Арнаудов [*Русе], музикант в Сливенската опера, живял и в Русе.
# РБЛ. С.,1976, с.53-55 и сн. на Михаил; Василева, Весела. поглед към митналото. С., 2014, с.
Ι
1. Димитър /Димчо/ П. Арнаудов [*Русе]= Царевка Сапунова.
1.1 Люба Д. Арнаудова [*1905], учителка = Ненко БАЛКАНСКИ. Брак от 16 юли 1933.
1.2 Тодора /Дора/ Д. Арнаудова [*1911].
1.3 Вера Д. Арнаудова
1.4 син /+бебе/
2. Михаил П. Анаудов [*Русе, 5 окг. 1878 + 18 февр. 1878, София], професор. Учи в Русе, завършва СУ 1895-98, специализира индогерманско езикознание в Германия 1898-1900 - /Лайпциг и Берлин/ и Чехия - Прага 1903-04 с докторат. Учителства 1900-03 във - Видин и София. Поддиректор на НБ-София 1907. Доцент 1908, професор 1919, декан на Историко-филологическия факултет 1921-22, директор на Народния театър 1926, ректор на СУ 1935-36, председател на СБПисатели. Сътрудничи на - сп. Училищен преглед, СбНУ, Списание на БАН, Пролом, Родна реч, Просвета, Слънце, Съвременник, Македонски преглед, Славански глас, Листопад, Завети, Сердика, Литературна мисъл, Българска мисъл /и редактор/ Автор на монографии за Крали Марко 1918, Г. С. Раковски 1922, Неофит Бозвели 1930 и 1941, В. Априлов 1936, Селимински 1938, Ин. Вазов 1939, Екзарх Йосиф 1940, Паисий Хилендарски 1942, Братя Миладинови 1943, Софраний Врачански 1944, Л. Каравелов 1964 = Фанка.
2.1 Ани М. Арнаудова
3. Илия П. Арнаудов [*Русе], музикант в Сливенската опера, живял и в Русе.
# РБЛ. С.,1976, с.53-55 и сн. на Михаил; Василева, Весела. поглед към митналото. С., 2014, с.
сряда, 8 юли 2015 г.
БАЛКАНСКИ (Казанлък)
Илия = Цана
Ι
1. Иван Ил. Балкански
2. Димитър Ил. Балкански [*мах. Колибите - Габровско, 17 юни 1873 +1959], участва във войната 1917 към 10 рота на 23 пех. Шипченски полк = Тотка /Тота/ Ненкова [*Казанлък, 27 ноем. 1885 + 6 ян. 1962]. Брак от 1901. Рисувани са от Димитър Н. Балкански.
2..1. Стефана /Цанка, Цана/ [*Казанлък, 4 ноем. 1902 +1963] = Геньо Стойнов [*1900 +7 юли 1960]. Имат 4 деца - Тончо [*1924 +2004], Тотка [*1929 +1985] и близнаци Митко [*1936 +2006] и Лалка [*1936 +1936],
2.2. Ненко Д. Балкански
[*Казанлък, 20 септ. 1907 +1977], професор - художник; завършва живопис в Художествената академия
1925-30, специализира във Франция, Италия и Германия 1939-41. Преподавател от 1947,
професор 1959. Член на дружествата "Родно изкуство" и
"Новите художници". Картини - "Автопортрет",
"Лиляна" 1946; Димитър Арсениев, Колю Фичето, Христо Ботев, Поп
Андрей, Димитър Методиев - поета, Златю Бояджиев, Сестра на Златю
Бояджиев, Васил Иванов. Рисува пейзажи от Балчик, Каварна, Казанлък,
Княжево и Созопол. Автор на монографии за художниците Дечко Узунов и Мара
Георгиева, както и студии за българското изкуство. Сътрудничи на - в. "Народна младеж", в. "Студентска трибуна", в. "Хоро". На негово име - къща-музей
1981 в Казанлък, улици в Казанлък и София = I. Тодорка /Дора/ Димчева /Димитрова/ Арнаудова [*1911 +24 апр. 1947]. Брак от 16 юли 1933 в Своге; II. Лиляна Никова Просеничкова [*26 апр. 1922 +2003], внучка на Баба Тонка Обретенова. Дарява 2007 на НХГ
графики /271/ картини /267/ от съпруга й. Брак от 1949.
2.2.1 Димитър Н. Балкански [*7 септ. 1936 +22 дек. 2005], от I брак = Светла Андрей Гуляшки. Брак от 12 юни 1949.
2.2.1.1 Светлин Д. Балкански [*7 апр. 1979];
2.2.2 Боян Н. Балкански [*София, 14 авг. 1949], художник, изографисва 2001-03 черква "Св. Петка" -
Орландовци, София = Марика [*5 септ. 1952].
2.2.2.1 Ненко Б. Балкански [*София, 1 ноем. 1977], художник, учи в националното училище за изобразително изкуство ?-1996, завършва стенопис в НХА ?-2002. Изложби - 2005, 2007, 2008, 2009, в чужбина.= Мария Катанин Рафаел [*9 ноем. 1976]
2.2.2.1.1 Боян Н. Балкански [*29 окт. 2010]
2.3. Недка /Нетка, Неда/ Д. Балканска [Казанлък, 28 ноем. 1912 + 1992] = Никифор Василев
2.3. Недка /Нетка, Неда/ Д. Балканска [Казанлък, 28 ноем. 1912 + 1992] = Никифор Василев
[*1910 +1986],
юрист. Имат 2 деца - Весела /Веселинка/ [*1932/3], правист и авторка на "Без
корени върхове няма", "Видяно, изживяно и записано" 2013, Поглед към миналото. Моят казанлъшки род. С., 2014 и Димитър [*1941]..
2.4. Илия /Иличо/ Д. Балкански [*Казанлък, 10 март 1917 + 2003] Дора [*1918 +2006]
2.4.1 Тотка Ил. Балканска [*1952] = Петко [*1938 +1992]. Имат дъщеря Красимира [*1989].
2.4.2 Детелина Ил. Балканска [*1954] = Димитър [*1954]. Имат дъщеря Мария [*1993].
2.4.3 Димитър Ил. Балкански [*1957]; доцент в Шумен.= Евгения [*1965]
2.4.3.1 Теодора Д. Балкански [*1987]
2.4 3.2 Гергана Д. Балканска [*1989] = Митко [*1981]. Имат син Делян [*2012].
# Куюмджиева,
Антония.- в.
"Стандарт" 2007, бр. 5227. Вж Божков,
Атанас. Ненко
Балкански. С., 1977; Василева, Весела Н. - устно сведение, 21 февр. 2013 и книгата й от 2014 с род. схема.
петък, 26 юни 2015 г.
ШАНОВ (Казанлък)
? Шанов = Вела, жива 1860.
1. Бончо Шанов [*Казанлък, 5 септ. 1848 +17 февр. 1940], с духовно име Епифаний от 1873. Учи в Одрин 1868- ? /католическо училище/. Ръкоположен в Рим 1873.Свещеник в Солун 1873-?, епископ /Солунски/ 1895-? Притежава владишки герб.
2. Гана Шанова = ? Имат дъщеря Невена - в Солун 1910.
3. Иван Шанов - учи в Одрин 1868 - ? /католическо училище/. Почива от малария.
3.1 Бончо Ив. Шанов [+1923], антифашист, убит. На негово име в Казанлък - завод за пътни машини и основно училище.
3.1.1 Пенка Б. Шанова
Сродници
- Христо, братовчед на Епифаний
1. Бончо Шанов [*Казанлък, 5 септ. 1848 +17 февр. 1940], с духовно име Епифаний от 1873. Учи в Одрин 1868- ? /католическо училище/. Ръкоположен в Рим 1873.Свещеник в Солун 1873-?, епископ /Солунски/ 1895-? Притежава владишки герб.
2. Гана Шанова = ? Имат дъщеря Невена - в Солун 1910.
3. Иван Шанов - учи в Одрин 1868 - ? /католическо училище/. Почива от малария.
3.1 Бончо Ив. Шанов [+1923], антифашист, убит. На негово име в Казанлък - завод за пътни машини и основно училище.
3.1.1 Пенка Б. Шанова
Сродници
- Христо, братовчед на Епифаний
вторник, 16 юни 2015 г.
ХОРОЗОВ (Елена)
Недю Хорозов [*Елена]
1. Теодосий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена, 1820 +1
дек. 1864], архимандрит; монах във Витлеем, хаджия, І свещеннодякон в Цариград
/Българската дървена черква/ 7 окт.1849-51, йеромонах от 8.Х.1849, игумен на
Осоговския монастир 1851, ктитор 1855 и игумен на Капиновския монастир 29 юни
1855-64. Търновски представител, като председател на българската община, в
Цариград по църковни въпроси 1861. Спомощник 1850 /"Наполеон
Бонапарт"/, 1853 /"Кратко описвание на св. преславна гора
Атонска"/.
2. Кесарий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена,1823 +1893,
Мердански монастир], архимандрит; учи в Букурещ /семинария/ ?- ок. 1840/41,
монах във Витлеем и Къпиновски монастир „Св.
Богоявление” 1842-44, хаджия преди 1857, игумен на Осоговския монастир 1851-? и
Мерданския монастир „Св. 40 мъченици” 1866-93, възобновява Къпиновския монастир
1867. Спомощник 1846 /"Игономия"/, 1847 /"Писменница" от
Иван Момчилов/, 1865 /"Граматика на старобългарский йезик" от Иван
Момчилов/ и 1868 /"Поучение ..."/.
# БВИ. С., 1988, с. 327, 645; Панайотов, Панайот. Дарители от Елена
... С., 2015, с. 206-207.
# В надгробната плоча на "ктитора" Теодосий са посочени годините *1821+1865.
# В надгробната плоча на "ктитора" Теодосий са посочени годините *1821+1865.
сряда, 27 май 2015 г.
ТОДОРОВ (Елена)
Рк Тодор, с прозв. Топал, хаджия; живял в края на ХVІІ в., дарител на еленските
училище, църкви и манастири.
І
А. х.Петко х.Тодоров [*Елена +1884], хаджия, търговец = Цона
п.Николова МОМЧИЛОВА [*Елена], сестра на книжовника Иван Н. Момчилов.
І
Юрдан /Йордан/
х.П. Тодоров [*Елена, 5 ян. 1848 +24 юли 1931], търговец и съдия; учи в Цариград /Роберт колеж/,
член на турския окръжен съд в Търново 1876-?, успява да спаси от бесилката Цани
Гинчев, Райчо Каролев и др. Първият кмет на гр. Елена 1878-?, губернатор на
Русе 1879-80, член на Държавния съвет 1880. Член на общината в Елена 1884-?,
председател на читалището в Елена, депутат /няколко мандата/. Дарител на черквата "Рождество Богородично" - Елена = Роза х.Христова МИХАЙЛОВСКА [*Елена,
1850 +1928]. Брак от 1867.
1. Петко Ю. Тодоров [*Елена, 26 септ. 1879 +14 февр.
1916, Швейцария], писател; учи в Търново 1894-95 /гимназия/ в Тулуза - Франция
/Лисе насионал/ 1896-97; следва право в Берн - Швейцария 1898, завършва
литература в Берлин и Лайпциг ?-1904. Член на литературния кръг
"Мисъл". Сътрудничи на френския в. "Ла Депеш" ок.1896/7,
сп.. "Ново време", в. "Работнически вестник" и "Червен
народен календар"; съредактор на в. "Законност". Умира от
туберкулоза. Автор на очерк за сродника си Иларион Макариополски, стихосбирка – „Драски”
1894, разкази - 1895,
1896, 1898, идилии от 1899 -
"Слънчова женитба", "Над черкова", "Една"; драми –
"Първите", „Зидари” 1929, "Самодива" 1931, "Змейова
сватба" 1932, "Невеста Боряна и Страхил
страшен хайдутин" 1932, "Първите" 1934 и др.
1.1 Николай П. Тодоров [+на 82 г.], преводач от френски и английски,
журналист = ?
1.1.1 Боян Н. Тодоров, инженер.
1.1.1 Боян Н. Тодоров, инженер.
2. Христо Ю. Тодоров [*1881 +1954], професор- философ и
социолог /първият в България/. Учи в Тулуза - Франция /Лисе насионал/ 1896-?. Преподава в
СУ.
2.1 Мария /Мина/ Хр. Тодорова = ? Пеев. Имат син Йордан [*София, 16 авг. 1938], професор - арабист. Носител на наградата Шарджа 2006. В негова чест е издаден сборник "Арабистика и ислямознание". С., 2001.
2.1 Мария /Мина/ Хр. Тодорова = ? Пеев. Имат син Йордан [*София, 16 авг. 1938], професор - арабист. Носител на наградата Шарджа 2006. В негова чест е издаден сборник "Арабистика и ислямознание". С., 2001.
3. Никола Ю. Тодоров [*1888] = ? румънка.
4. Мина Ю. Тодорова [*1890 +1910], І либе на П.К.Яворов.
Умира в чужбина.
Б. Иван Хаджитодоров [*Елена, 1833 +20 септ. 1895] = Ана Радивоева [*Елена, 1841 +23 дек. 1909]
1.1 Теодор
Ив. Теодоров [*27 март 1859 +5 авг. 1924] = Радка Найден ГЕРОВА
1.2 Димитър Ив. Теодоров съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909
1.3 Стана /Станка, Ана/ Ив. Теодорова [*Елена +3 март 1936, София], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Георги Генов Губиделников [*Котел, 2 май 1859 +28 септ. 1938], учредява дарителски фонд "Ана и Гено Поклонник" 1936.
1.4 Екатерина /Катя/ Ив. Теодорова [*1863 +1944], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иват Хаджитодорови" 1909 = Стефан Савов //Степан Савич - русизирано/ Бобчев [*Елена, 20 ян. 1853 +8 септ. 1940], министър, депутат, професор по история.
1.5 Иваничка
Ив. Теодорова, съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Стефан Огнянов
1.6 Мария /Марийка/ Ив. Теодорова [*1866 +1944], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Михаил Ив. МАДЖАРОВ [*Елена, 1854 +1944]. Имат 4 деца - Василка [*1886 +1944], Иван [*1887 +1913], Георги [*1892 +1925], Анна 1894 +1982]
1.7 Розка /Роза/ Ив. Теодорова [*1873 +25 окт. 1893], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Никола БУРОВ
1.8 Петко Ив. Теодоров [*15 март 1874 +17 авг. 1938], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909.
# РБЛ. С., 1982, т. ІІІ, с. 454-457 и сн. на П.Ю.Тодоров; Каменова, Анна. Напиши за този род. С., 1995; Енциклопедия Дарителство. С., т. 1, 2011, с. 37-38; Минчева, Галина. Бащата на П.Ю.Тодоров ....- в. Сега, 16
окт. 2004; в. "Труд" 14.V.2011, с. 24 и сн. на Юрдан х.П. Тодоров.
Абонамент за:
Публикации (Atom)