КЪРДЖИЕВ (С. Арбанаси, Търновско)

Антон Милев Кърджиев [*с. Миндя, Търновско + март 1876], търговец на манифактурни стоки в Арбанаси и на сапун в Русе, преселва се със семейството си в Русе 1860, убит = ? [* ?,  Беленско].

1. Тома Ант. Кърджиев [*с. Арбанаси, 1850 +22 февр. 1887, Русе], рев. псевдоним Твердо 1871; революционер и учител; учи в Арбанаси при гърка Йоанис Сигала ?-1860 и Русе. В Русе чиракува при Иван Чорапчиев, експедитор във вилаетската печатница - коректор и словослагател ок. 1865. Член на читалище "Зора"-Русе и председател на младежкото певческо дружество 1871. Секретар на митрополията 1871. Съосновател на РК-Русе 1871. Деец за независима българска църква 1873. Учител в с. Червена вода - Русенско ок. 1873-75. Основател тук на читалище "Начало" 1874. Арестуван  1871 за убийството на туркофила Стоян Пенев, 1875 за агитиране  в Русенско към въстание - до 23 дек. 1875. Спомощник 1873.  Кореспондира с Никола Обретенов 1875, Янко Ангелов, Димитър Горов, Иларион Драгостинов, Стефан Стамболов. Емигрира в Румъния април. 1876. Участва в Сръбско-турската война 1876. През РТВ 1877-78 е разузнавач и преводач при Дондуков-Корсаков до 1 март 1879. Депутат в 4 ОНС. Разстрелян  по време на бунта на русенските офицери. На негово име -  къща -музей  в Русе 1984-1990 и училище  1975, читалище в с. Червена вода.

2. Панайот Ант. Кърджиев [*с. Арбанаси, 1853 + 1929], опълченец и правист; опълченец през РТВ 1877-78 - Ι  дружина. Служител в Общинския съд - Русе след 1878 и в Апелативен съд - Разград, прокурор 1887, адвокат 1903. Преселва се временно във  Варна след 1887 и кмет на града 11 юли 1902 - 26 юли 1903 - решава въпроса за безпризорните кучета със заповед № 73 от 1903, депутат в 5 ВНС.. 

3. Георги Ант. Кърджиев [*с. Арбанаси, 17 апр. 1854 + 5 ян. 1907, София], учител и книжовник; учи в Русе 1860-69 /5 кл./, Белград /Духовна семинария/ 1871-72, но изключен за пробългарска пропаганда. Работи 1 год. в книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе ок.1870, в. "Дунав" и махленско училище. Учител в Русе 1872-73 и ок. 1878-79, Разград 1875-77, Варна, Карлово и Казанлък преди 1884, Пловдив 1887 /мъжка гимназия/. Записва народни песни, които са издадени 1870 от К. Н. Лачов и от него "Сборник на българския народ" 1871. През РТВ 1877-78 е преводач в 7-и сапьорен батальон. Помощник-секретар в Русенския окръжен съд 1878. Преселва се във Варна 1880 и отново се връща в Русе. депутат 1901-03. Спомощник 1873. Сътрудничи на сп. "Училище" 1873-75. Редактор на в. "Варненски вестник" 1880, в. "Работник" (Русе) 1881, в. "Братство" (Русе) 1882 и 1884, в. "Прогрес" 1882-83, в. "Напредък" 1885-86 и 1887, в. "Деятел" 1890, сп. "Записки по мисълта на живота" 1892. Преводач от сръбски - "От какво се раждат бунтовете" на Вася Пелагич и  "" Светото дело на българското освобождение" 1878. Автор на "Ръководител на основното учение" 1874, "Педагогически поучения" 1882 и "Руско-български речник" 1883.

# Бележити търновци. С., 1985, с. 51-52, 186-188; БВИ. С., 1988, с. 372 и 373 и  2 сн.; Сайт  Варна.bg