ПУЛЕКОВ (Копривщица)

Рк Вълко /Вулко/, с прозв. Пуляк [*Копривщица, ок. 1780]
1. М. В. Пулеков [*Копривщица] = В.

2. Христо В. Пулеков [*Копривщица, 1817 +1899, Копривщица], учител и книжовник. Учи при Неофит Рилски 1837-39 в Копривщица и Пловдив.  Учител в - Копривщица 1839-49 /взаимен, където преподава славянска граматика и музика/, 1849-54, 1858-62, 1870-73, 1874-75, 1876-78 /класен/; -  Плевен 1854-55, Враца 1856-57 и 1866-67; Пловдив 1862-66 и 1868-70. Дарява на Пловдивската библиотека 9 листа от Слепчанския апостол, ръкопис от ХΙΙΙ век, а други ръкописи продадени на Етнографския музей / Езопови басни, География, Гръко-български разговорник, Кратка църковна история, За пасхалиите с пасхална ръка, Графическо изображение на стълбите/.  А Манасиевата  летопис, ръкопис от 14 в., изпраща 1844 на учителя си Неофит Рилски. Спомощник -  1837 "Христоития" от Райно Попович, 1840 "Месецослов" от Христодул Костович Сичан Николов, 1844 "Православно учение" превод от руски на Иларион х.Стоянов Макариополски и др. Кореспондира с - Найден Геров 1846, 1853 и с Неофит Рилски 1839-44, 1846 и 1848. Сътрудничи на  в. "Цариградски вестник" 1857, сп. "Български книжици" 1860 и 1866, в. "Македония" 1870. Превежда с К. Фотинов  четириевангелието 1853, превежда от руски /Разговорник/, гръцки /Езоповото житие 1942/ и от сръбски /Сръбска история 1842/. Автор на Спомени, съхранавани в НБ "Ив. Вазов"-Пловдив и частично издавани 1926 и 1980 = Ι. Цона [+1855]. Имат 3 деца; ΙΙ. ? Имат  2 деца; ΙΙΙ. Анна [+1870], имат 5 деца.
2.1 Лулчо /Луко/ Хр. Пулеков [*Копривщица, ок. 1850]
2.1.1 Борис Л у л ч е в Пулеков [*Копривщица], художник - график; илюстратор на книги "Българска история" от Йер. Василев, "Слава на героите" от П. Сарафов, "Престолонаследникът княз Симеон Търновски", "Дерматология" от проф. Берон; журналист. Сътрудничи на вестници /в. "Български запад" 1942-44 с графики на политически лидери - цар Борис ΙΙΙ; министър Добри Божилов, и др./ и списания. Автор на "Туристико-исторически водач за град Копривщица и околностите му" - ?  (II изд. 2006, III изд. 2011).

2.2  ?  Хр. Пулекова
2.3  ?  Хр. Пулекова, от Ι брак.
2.4 Христина /Тина/ Хр. Пулекова = Бойко.
2.5 ? , от ΙΙ брак.
2.6 ?
2.7 Донка  Хр. Пулекова [+1873]
2.8 ?
2.9 Найда  Хр. Пулекова [*1868 +1870]
2.10 Мария  Хр. Пулекова [*1870 +1871], от  II брак.

3. ?  В. Пулекова = Койо Келчев [*Копривщица]; Имат син Христо, илюстратор.

Сродници
Едно от пълнолетните момичета на Христо е  било сляпо и живяло при баща си докъм 1899.

Лала Пулекова, информатор за  народната песен "Богдан войвода".

Лука Пулеков, нотариус

# Шишманов Иван Д. В. Е. Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели. С., 1926, с 397-399 и с. 537; БВИ, С., 1980, с. 556; Копривщица. Сборник. С., 1980, с. 192-193; Малеева, Калина Борисова - geni.com , 8 ноем. 2005.

НАЛБАНТОВ (Копривщица)

Тодор Тодоров
   Ι
Искро Т. Тодоров = Искра Искрюва
   Ι
1. Ненчо Ис. Налбантов, с прозв. Налбантина [*Копривщица, през 40/50-те + преди 1896, Карлово], делегат на Оборище, поборник  през Априлското въстание 1876. Заловен, осъден на смърт от турци и заточен  в крепостта Акия и освободен от Амнистията 1878. Заселва се в с. Старо Ново село, Пловдивско, живее и в Карлово.
   Ι
2. Тодор Ис. Налбантов [*Копривщица, ок. 1843-44 +16 ян. 1926, Карлово], поборник в Априлското въстание 1876, заловен от турци в Копривщица 5 май 1876, затворен в Пловдив за 14 месеца, в Одрин и Цариград до Сан Стефанското примирие 1878.

# Копривщица. С., 1980, с. 171-172, 181-182.

СТЕФЛЕКОВ (Стрелча)

Рк Стефлек прозв. 1861

Петко Стефлеков 

1. Иван /Йове/ П. Стефлеков [*Стрелча, ок. 1845 + след 1905, Русе], кръчмар, гостилничар в Копривщица; поборник  от Априлското въстание  - сражава се от 20 април до 1 май 1876 в Копривщица и Стрелча /24 април/. Преселва се в Копривщица след 1876, а преди 1901 в Русе.

2. Стоян П. Стефлеков - в Копривщица съподписва 18 септ. 1901 общинското Свидетелство за поборническа дейност на брат си. Къщата му е обявена за паметник на културата 1975.

Сродници в Копривщица и Русе
# Копривщица. С., 1980, с 162-163.

ЕРЧЕВ (Копривщица)

Иван Ерчев, свещеник в Копривщица след 1840 -1876.  Спомощник 1849 /Извод за физика/, 1852 /Житие та св. Григория Омиритскаго/ и 1857 за "Изяснение на неделнитИ и празничните евангелия".  Член на РК-Копривщица, деец през Априлското въстание  1876, за което е арестуван и заточен на о. Кипър до Амнистията от мирния договор в Сан Стефано = Велика Стаева Сивриева.
   Ι
Костадин п.Ив. Ерчев [*Копривщица, ок. 1851 + след 1914, Копривщица], воденичар; поборник  през Априлското въстание 1876, сражава се в боевете от 20 април 1876, четоводец от 24 април /отпратен до Стрелча/, където е ранен и се укрива в Копривщица. Заловен от турци на 20 май 1876 и затворен в Пловдив за 95 дни.

# Копривщица. Сборник  С., 1980,  с. 163-164; БВИ. С., 1988, с. 238.

АСАНСКИ (с. Миланово, Свогенско)

Митро /Димитър/ Асански, живее в Асанска махала н с. Осиково.
   Ι
Кола /Никола/ М. Асански [*с. Осиково, Миланово от 1950 - Свогенско ], с прозв. Мировой, член на РК-Осиково и секретар-ковчежник. След РТВ е мирови съдия.

1. Горан Колов Асански

2. Лило Колов Асански

3. Тодор Колов Асански, изселва са във Враца.
3.1 Димитър Т. Асански, адвокат.

4. Димитър Колов Асански, свещеник -1903-. Изселва се в с. Стубел, Врачанско = Ι. Рада. На нейно име Радова полена, където премръзва и почива; ΙΙ. Вела, млада вдовица с 2 деца.
2.1 Борис Димитров Крънчев, 80г., който проеменя името си на Асански* 
2.2.Стефана Димитрова Крънчева, 72г., с ново име Асанска = Топалийски. 

Сродници:
Коца Асански, закупува попските имоти 1921.
1. Борис К. Асански, овчар.
2. ?

Петър Гьонов Асански, машинен плетач.
Сава Петрова Асанска, машинна плетачка.
Славка Георгиева Асанска, 69 г. = Статков.
Славейко Ангелов Асански, майстор-строител.
Тодора Тодорова Асанска, шивачка.
# сайтове Миланово - Осиково и Осиково - Миланово и библиографията в този блог под меню "Местни имена" - Своге.

ДЯКОВИЧ (Шумен)

Стефан Дякович, заклан от турци = ?, заклана от турци.
   Ι
Иван Ст. Дякович [*Шумен, 1835 +1889, Русе], търговец. Учи в - Шумен  при Сава Доброплодни и в Цариград /гръцко училище/ ?-1853. Доброволец в - Кримската война 1853-? /събира сведения за руското командване/, Сръбско-Турската война 1876 /ротен командир/ и РТВ 1877-78 /поручик/. Преводач  към руския княз Дондуков 1878-? Живее в  Болград.  Съученик на Васил Друмев, Добри Войников и Васил Д. Стоянов; съмишленик на Л. Каравелов, Хр. Ботев, П. Хитов и Ф. Тотю, които посреща през 60-те години в дома си в Болград и в своя хан в с. Кубей  = Евдокия Александрова Узунова. Брак в Болград. Имат 8 сина

1. Александър Ив. Дякович [*Болград,1860], доброволец в Сръбско-Турската война 1876 и РТВ 1877-78. Завършва в Одеса /военно/ и право в Загреб. Съдия и прокурор в София, Русе и Търново; председател на Варненския окръжен съд. Автор на Първия Наказателен закон.. На негово име - улица във Варна.

2. Лев Ив. Дякович [*Болград, 1862 +1897], завършва Военното училище в София. Началник на погранично поделение в Родопите.

3. Владимир Ив. Дякович [*Болград, 1864], учи в - Болград /гимназия/, завършва с докторат естествена история в Одеса. Учител в лом, Търново, Пловдив, Шумен, Солун, София /и директор 1903-07/. Съосновател на Съюза на учителите в България 1902. Автор на "Българите в Бесарабия" и председетел на на Съюза на бесарабските българи 

4. Борис Ив. Дякович [*Болград], учи в Русе, Болград, София и Пловдив /гимназия/, следва право в Одеса /5 семестъра/, археология в Прага - Чехия и Париж ?-1898. Уредник на Етнографския отдел при Народния музей 1898-1900, поддиректор на Пловдивската библиотека 1900-?. Автор на монографии, студии, статии, очерци, рецензии от областите - археология и библиотечно дело 

5. Николай Ив. Дякович [*Болград, 1872], завършва право в СУ, участва в Първата световна война. Адвокат в Оряхово, депутат в 14 ОНС.
6. умира в детска възраст
7. умира в детска възраст
8. умира в детска възраст
# Макавеева, Люба. Фамилията Дякович.-  Алманах Родолюбец, № 2, 1996, с 106-110.

ПАВЛОВ / ХРИСТОВ (Г.Белово, Пз,)

Рк Павел [*с. Голямо Белово, Пазарджишко], хаджия; в края на 18 и началото на 19 век.  
   Ι
Христо /Ристо/ х.Павлов [*с. Г.Белово], механджия; учител в Г. Белово и Пирот. Спомощник 1848 /"Гледало" от Н. Триандифилов/ и /1871 или 1891/. Преселва се в Пирот.
   Ι
Рк Симеон Христов х.Павлов [*Пирот, 1853 +], учител и съратник на Тодор Каблешков от 1875, учи в София /класно/, Пловдив /гимназия/ и Загреб 1872-76 /реално училище/; следва химия в Прага 1876-7. Участва в Сръбско-турската война 1876. Учител в Пирот 1871-72 и Враца след като е писар 1878. Кореспондира с К. Иречек.Сътрудничи на в. "Право" 1872, в. "България" 1878, СбНУ 1894, както и на руския, чешкия и френския печат.  Автор на "Пиротски окръг" 1994 /2 изд./

# в. "Български запад"  1943, бр. 71 с. 4; БВИ, С., 1988, с. 486; Енциклопедия на Белово, с. 74, № 84.