РАЙНОВ (Самоков)

Райно /Рано/
   Ι
Петър Райнов /Ранов/
   Ι
Константин /Костадин, Костаки/ П. Райнов /Ранов/ [*Самоков, 1796 +4 ноемв. 1866, Цариград], учител; учи в чужбина. Възпитател на сръбския престолонаследник Михаил Обренович след 1839, преподавател в Белград /Търговско училище и Белградски лицей/, учител в Ст. Загора 1849-50. Сподвижник та Г. Ст. Раковски и член на политическата организация "Тайно общество" 1853. Чиновник в сръбското консулство в Цариград  1840-42 и 1860-66, цензор в Турското министерство на просвета в Цариград, отговарящ за славянските книги 1859. Като  полиглот придружава 1855 турски пратеници на Парижи конгрес. Деец за църковна независимост - 1856. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1858, в. "Македония" 1871. Автор на "Писмо за църковнии български въпрос .. до Г. Ст. Раковски" 1861 и писмо до архимандрит  Пратений Зографски за превода на "Кратка свещена история" 1857 = ? [*Одрин], гъркиня.

1. Райна К. Райнова [*Пловдив], учи в Киев /Фундуклеевска гимназия/  1866-73 = ? [*Сърбия], имат син - виден сръбски дипломат.
2. дъщеря ? К. Райнова 

# БВИ. С., 1988, с. 567, 568; Съвременник. По-точни бележки за някои стари дейци и дела.- сп. "Българска сбирка" г. 1, с. 283-286.