МАЛИНКОВ / ПОПОВ - Калофер

Стоил Малинков

І

Димитър Ст. Малинков [*Калофер,1816+26.VІ.1878], свещеник в Калофер от 40-те до 70-те. Спомощник 1840, 1845, 1849 /"Извод от физика" на Н. Геров/ 1853 /"Критически издиряния на историята" превод от Ботьо Петков/ = ? Раева, сестра на Серафим Раев - свещеник.

1. Стоил Д. Попов [*Калофер,1839+1890,София], учи в Калофер при Б. Петков и Карлово. Търговец и писар в Цариград. Редактор на на в. "Дунав" 1865-? и в. "Кукуригу", учител в Русе 1865-? Сътрудник на в. "Право" 1871, в. "Турция" 1872, преводач от руски 1867, съавтор на "Турско-български разговорник" 1869 /ІІ изд. 1873/.

1.1 Стефан Ст. Малинков [*Калофер+Русе], учител; учи в Болград /гимназия/ ?-1868. Учител в с.Еникьой-Бесарабия 1868-?, Гюргево ?-1873, Колофер 1873-75 и Русе 1876-77- Сътрудничи на в. "Летоструй" 1870- След РТВ е юрист в Русе.

2. Константин Д. Малинков [*Калофер,14.V.1843+4.ХІІ.1912], с духовно име Константин Врачански; митрополит; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград /гръцко училище/, Рим /католическа семинария "Св. Атанасий"/ 1863-69. Монах, йеродякон, архимандрит 1873, митрополитски наместник в Силистра 1874, епископ във Враца 1874, митрополит Врачански 1884-1912. Член и наместник председател на Светия Синод 1886-1908.

3. Киро Д. Попов [*Калофер, 1845+12.ІХ.1877,Пловдив], доктор; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград ?-64, завършва медицина в Букурещ 1864-70. Лекар в Карлово 1870-? и открива І аптека. Член на РК- Карлово, съратник на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев и В. Левски. Обесен от турци = Екатерина /Ека/ Райно ПОПОВИЧ [*Карлово,1854].

Сродник - Никола Бацаров.

# БВИ. С., 1988, с. 389, 350, 542, 546, 565.

ПАШОВ (Сливен)

х.Янко /Иван/ Пашов [*Сливен+1844], търговец = х.Трендафила х.Миаирова Карапанчова [*Сливен]

І

1. х.Михаил Пашов

1.1 Константин ПашЕв [*1873+1961], доктор = Фотина [*1878+1912].

1.1.1 Елена К. Пашева [*1904+1984]

2. х.Мина Хаджиянков Пашов /Пашович 1838/ [*Йерусалим,30.І.1838+6.ХІІ.1881, Петербург], учи в Сливен при п.х.Димитров и в Сливен при Д. Чинтулов и Яни Сотиров /Спиров/ ?-1855. Търговец в - гр. Фокшани-Румъния 1855-56, Цариград 1857-69, Одеса 1869-70. І председател на българското читалище в Цариград 1866. През РТВ е интендант в руската армия 1877-78. Крупен дарител на Сливенското класно училище - ок. 100,000 рубли. Член на БКД 1869. Редактор на в. "Съветник", сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1858, в. "България" 1861, в. "Съветник" 1864-65, в. "Турция" 1866, в. "Отечество" 1870. Автор на побългарена повест "Цветоносното панерче" 1858. На негово име - училище в Сливен и стипендии на община Сливен = Станка.

3. Мария х.Я. Пашова = Димитър Милков [*Сливен]. Имат 3 деца - Мина м., Иван и Стефана.

4. Костаки Пашов

# БВИ. С., 1988, с. 507; 415; geni.com - 12.VІІІ.2011- х.Мина /1837+1880/ ?

БАЦАРОВ (Калофер)

Никола Бацаров

І

Иван Н. Бацаров [*1771+ април 1841,Цариград], абаджия и търговец в Цариград 1835-41 = Въла /Васила/.

І

1. Ивана /Иванка/ Ив. Бацарова [+1845] = Йовчо [+1845], родители на 5 деца, като едно от тях е Лазар Йовчев - І екзарх Йосиф [*1840+1915].

2. Рада Ив. Бацарова, попадия = Лазар Топалов [с.Калиманци-Варненско], в Галац 1849.

3. Мария Ив. Бацарова = І. Христо [+1836]. Имат дъщеря Анна - учи в Калоферския монастир при Мария Хаджииванова ок. 1844; ІІ. ? Имат 3 сина - Недялко, Иван и Желяз - в Провадия до 1867.

4. Никола /Николчо/ Ив. Бацаров [*Калофер,9.ІІІ.1818+13/19.ХІІ.1892,София], с духовно име Йосиф 1836, учител, книжовник, свещеник и архимандрит; учи в - Калофер /килийно/ при о.Сава Хилендарец /в черква "Св. Атанасий"/ и о.Симеон Хилендарец /в черква "Св. Богородица"/, Цариград 1831-33 /гръцко училище/, Габрово при Неофит Рилски 24.ХІ.1836-37 /съученик на Калист Луков и Захари Княжески/, Соколския монастир при Неофит Бозвелиев, Калофер при Георги /Гено/ Серафимов Хаджистефанов 1839-40. Дякон в Цариград ХІІ.1835, при търновския владика 1841-44, свещеник 1844, архимандрит и игумен в Лясковсия монастир 1844-V.45 и в Калоферския монастир 1845-48. Пом.-учител в Калофер 1840, учител в - гр. Мачин 8.ХІ.1849-58 /български и гръцки/, Шумен 1858-66 и 19.ІІІ.1883-25.ХІ.1883 /по Закон божи/, Варна 1866-73, Русе 1873-74, с.Дивдядово-Шуменско 1876-78, Провадия. Деен участник и преводач през Кримската война 1853-54. В Мачин - І секретар на българската община 1854 /4 месеца/, кръчмар в гр.Рейни-Галацко 1854. секретар на българската община в Шумен 1860-66, старши жандарм в с. Дивдядово 1878, председател на градския съвет 1879 и кмет на Нови пазар 1880 и мирови съдия 16.Х.1880-13.ІІІ.1982. Кореспондира с Г.С.Раковски, Стоил Попов 1859-64. Спомощник 1849, 1865 /"Пълна математическа и физическа география"/ и 1866 /"Методическо ръководство по аритметика"/. Пенсионер от 15.VІІ.1882 със 60 лв. пенсия. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1861, в. "България" 1862, сп. "Духовни книжки" 1864, в. "Българска пчела" 1864, в. "Турция" 1864-65, в. "Право" 1872 и сп. "Слава" 1873. Автор на спомени "Животоописанието ми", писани 1884-85 = Мария /Марийка/ Хаджииванова [*Калофер, август 1828 +13.ІХ.1916,София], учителка; сираче, учи в Калоферския монастир "Св. Троица" ?- 1845. Учителка в Калоферския монастир 1845-46, Шумен 1860-66 и през 70-те, Варна 1866-70 и Русе 1872-74. Пребивава при калугерките Евгения и Елисавета 1849-51 в с.Конаре-Пловдивско. Брак от 2.Х.1951 в гр. Мачин /черква "Св. Петър и Павел"/.

4.1. Кириакица /Кица/ Н. Бацарова [*18.VІІІ.1852+?], учителка в Шумен 1872-78 = Христо Клявков.

4.2 Ставрица Н. Бацарова [*гр.Мачин-Влахия,23.Х.1853+15.VІ.1854, гр. Рейн-Бесарабия]

4.3 Тодоричка Н. Бацарова [*Рейн,15.ІІ.1855+10.VІІІ.1856,Рейн]

4.4 Никола /Николчо/ Н. Бацаров [*1858+1890], учи в Шумен, Варна и Русе, завършва електроинженерство в Париж 1883-87. Телеграфист на гара Каспичан 1871-?, главен секретар на пощите и телеграфите след 1878, І електроинженер. Автор на "Ръководство по електрически телеграф".

4.5 Кръстина /Христина/ Н. Бацарова [*Шумен,14.ІХ.1860+1942,София], учителка; учи в Киев /Фундуклеевската гимназия/ 1870-?, учителка в - Добрич 1878-79, Шумен ок. 1880, Дряново ок. 1896, Бургас 1897-98. Библиотекарка в Университетската библиотека-София = Златоустов. /Вж Ек. Златоустова. "Раковски и Бацаров".- в. "Мир" 9.VІ.1943, бр. 12811/. Имат син Матей, предава личния архив на Ник. Бацаров в НБКМ.

4.6 Иван Н. Бацаров [*Котел,16.VІІІ.1865], генерал - санитарни части, участник в ІІ Световна война.

5. Дена Ив. Бацарова - в Калофер 1841

6. Дона Ив. Бацарова = Вельо, овчар в Добруджа. Брак между 1841-49. Преселват се във Варна 1867.

7. Димитър Ив. Бацаров [+1846], умира от къмък в бъбрека.

8. Христо Ив. Бацаров - от 1836 в Цариград, след 1850 в Калофер.

Сродници

- Стоил и Кира Попови от Калофер, на Ник. Бацаров.

# Бацаров, Никола. Животоописанието ми. С., 1986 /І изд. сп. "Пламък" 1981, № 11-12; ІІ изд. Изв. на ДА, 1983, т. 46/; БВИ. С., 1988, с. 58-59 и 2 сн. /Никола и Кръстина/; ЕБВЛ. С., 1966, с. 38-39. Вж НБКМ ф. 612 "Никола Бацаров".

СЛАВКОВ (Свищов)

Ангел Славков /Славчев/

1. Сава Анг. Славков [*Свищов,1843], четник, секретар на тулчанската чета "Златна надежда", среща се с П. Хитов на 12.V.1867 край Котел, но се присъединява с Георги х.Иванов - Тулчанлията към войводата Цонко войвода. В Сърбия се включва в ІІ българска легия в Белград.

2. Никола Анг. Славков [*Свищов,21.VІ.1851+2-.ІV.1936,Свищов], учи в Свищов /класно/; емигрира в Румъния 1869-70, служи в сръбската армия 1870-73 /ХІV Крагуевацки батальон, капрал и подредник/ и доброволец в руската - 1873-75 в 55 Подолски полк - Кишинев /14 дивизия, Одеса 1875, където се среща с Хр. Ботев и работи в неговата печатница. Участник в Старозагорското въстание 1875. В Гюргево е със Стоян Заимов. Член на БРЦК 1875 и определен за апостол на ІV Софийски революционен окръг. Арестуван край с. Калугерово януари 1876, осъден и затворен в София и Русе до 1877. Освободен заради руското му поданство. Преводач през РТВ 1877-78. Секретар на русенския полицмейстер, чиновник при русенския губернатор, полицмейстер на Варна, окръжен началник на Омуртагски окръг и І околийски началник на Омуртаг, окръжен управител на Севлиево, кмет на София 1895-98. Сътрудник на в. "Българска пчела" 1864 и в. "Нова България" 1876. На негово име - улица във Варна, Пловдив, Свищов и София.

# Ферменджиев, Никола. Родолюбци. С.,1985, с. 91, 84, 107; БВИ. С., 1988, с. 599 /окръжен управител на Варна, Сливен и Търново/; Вж ф. 306 "Никола Славков" в НБКМ.

ВАСИЛЬОВ / ЦОКОВ (Тетевен)

Рк Цоко Васильов

1. Тома Ц. Васильов, свещеник = ?

1.1 Цоко Т. Васильов = ?

1.1.1 Иван Ц. Васильов [*Оряхово,1893+1979], архитект, негов е проектът за Историческия музей в Тетевен 1928-32. Проектира БНБ и мн. др. сгради = Цветанка Загорска.

1.1.1.1 Тома Ив. Васильов [*1935+2001]

1.1.1.2 Мария Ив. Васильова, архитект = ? Хаджигеоргиев. Имат 2 дъщери - Мария и Милка.

1.1.2-5 дъщери ? Ц. Васильови

2. Вълко / Васил Цоков [*1823+1877], свещеник в Тетевен от 50-те до 1877. Вълко - кръщелно име. Многодетен.

2. 1 Тома Ц. Васильов [*Тетевен,12.Х.1855+7.ІІІ.1937,София], учи в Тетевен 1863-70 и Габрово /гимназия/ 1870-76. Учител в Тетевен 1876-77. Преводач през РТВ, секретар на окръжния началник в Орхание 1878-81, околийски началник в Габрово 1881-83, началник на администрацията в МВР 1883-92 и главен секретар 1892-1908. Депутат 1879 и 1909-11, окръжен управител на София 1918-19. Спомощник 1873 /Тома П[оп] Василев/ и крупен дарител 1933 на: черкви в Тетевен /"Св. Всех светих"/ и София /"Св. Семдочисленици"/; читалища - в Тетевен /"Съглание" освен парични средства, личен архив и библиотека/, В.Търново, Елена, Луковит, Оряхово и с. Гложене - Тетевнско; училище в Габрово; ученически трапезарии в София и Тетевен; научни институции - БАН, Археологически музей-София; благотворително дружество "Тетевен"-София. Автор на мемоари "Спомени за лица и събития през ХІХ и ХХв" 1934 /2005/. На негово име - общинска фондация в Тетевен 2009-.

# БВИ. С., 1988, с. 107 и с. 698; geni.com 12.VІІІ.2011; Цоев, Георги. Завещанието на Това Васильов.- в. "Втора младост", 22.VІІІ.2011, с. 18.

ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)

Стоян Инджев

1. Рк х.Пейо Ст. Инджев [+1862], търговец и скотовъдец = ? Имат 10 деца – 7 дъщери и 3 сина от ІІІ брака.

1.1 Тодор /Тодораки/ Пеев Стоянов [*Етрополе,15..ІІ.1842+26 VІІ.1904,София], председател на РК-Етрополе 1870, учител и пиисател; учи в Етрополе, Ловеч, София /гимназия/ при Сава Филаретов 1858-60 и Цариграда при Др. Цанков /френски католически колеж/ 1862-65. Учител в - София 1859, Самоков по френски и турски език 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70 и Етрополе 1870-72, където открива девическо училище и читалище „Напредък“, Браила 1873-76. Съратник на В. Левски 1870 и сподвижник на Л. Каравелов 1871, Димитър Общи 1872, знаменосеца Никола Странджата 1867, П. Хитов, Ст. Стамболов, Хр. Ботев, Ив. Драсов и Св. Миларов. Присъства в Букурещ на Общото събрание на БРЦК 1872. Член на БКД 1875. Деловодител на Българското книжовно дружество 1873-76, 6.VІІІ.1884-85 и 1898 и редактор на сп. „Периодическо списание на БКД“ 1873-76 и съредактор на в. "Юнак" 1876. Съиздател на в. „Възраждане“ 5.VІ.1876-12ХІ.1877. Участник в Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876. През РТВ е секретар към руски полк 14.ІV1877-?, председател на Орханийския окръжен съвет І-Х.1878, окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна 1899 и търговски агент в Скопие 1899-1901. Сътрудничи на в "Право" 1871-73, в. "Курие д`Ориент" и в. "Дунавска зора" 1877. Преводач от френски 1898. Автор на - "Личен спомен за Апостола" 1898, фейлетона "Браилски искрици", мемоари, пиесите - комедията " Даскал Генко" 1875 и І трагедия „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“ 1876 /1976/ , файлетони, журналистически и публицистични статии. Самоубива се = Цветана Мишева Вълчева [*Етрополе, жива 1904 в София]. Брак от септември 1872. Има 4 деца 1889.

1.,1.1 дете /деца/ - жив/и/ 1904 в София

2. син ? Ст. Инджев, жив 1904.

Сродници - зет на Т. Пеев, жив 1904 в София.

# БВИ. С., 1988, с. 507-508 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 538-539; .- в. "24 часа" ч. І, 14.ІХ.2011, с. 22 и сн.; ІІ,28.ІХ.2011, с. 24 и 2 сн.

САПУНОВ (Трявна)

Константин Сапунов, занаятчия.

І

Петър К. Сапунов [*Трявна, ок.1800+1872,Букурещ], с прозв. Тревнянин, книгоиздател; учи в - Трявна /килийно/, Габрово и в София /Военно училище след 1878 и преди 1883/. Преселва се в Букурещ-Влашко - издател /"Новий завет" 1828, "Най-нов с[ъ]нотолковател" 1844, "История на словеноболгарския народ" от Раич 1844 [книгата е с над 2,000 спомоществователи], "Началное учение" 1844 , "Канон молебний к ... Йоанну Рилскому" 1845 /, канцеларист в руското консулство 1828-45-? и собственик на печатници 1844-46. Деец за народно просвещение. Преводач от - гръцки 1828, от сръбски 1844.

І

Константин П. Сапунов [*Габрово,1844+15.ХІІ.1916,с.Панчарево-Софийско], учи в Букурещ /музикално училище/ 1866. Учител по френски и румънски в Гюргево 1866-78. Артист в театралната трупа на Добри Войников, помощник управител ни режисьор на І професионална театрална трупа в Пловдив 1833-1914. Редактор на сп. "Просвещение" 1872, сътрудник на в. "Турция" 1869 и автор на "Книжевност. Кн. І О Болгар рода" 1872.

# БВИ. С., 1988, с. 582-583; ЕБВЛ. С., 1996, с. 654-655.