ВАСИЛЬОВ / ЦОКОВ (Тетевен)

Рк Цоко Васильов

1. Тома Ц. Васильов, свещеник = ?

1.1 Цоко Т. Васильов = ?

1.1.1 Иван Ц. Васильов [*Оряхово,1893+1979], архитект, негов е проектът за Историческия музей в Тетевен 1928-32. Проектира БНБ и мн. др. сгради = Цветанка Загорска.

1.1.1.1 Тома Ив. Васильов [*1935+2001]

1.1.1.2 Мария Ив. Васильова, архитект = ? Хаджигеоргиев. Имат 2 дъщери - Мария и Милка.

1.1.2-5 дъщери ? Ц. Васильови

2. Вълко / Васил Цоков [*1823+1877], свещеник в Тетевен от 50-те до 1877. Вълко - кръщелно име. Многодетен.

2. 1 Тома Ц. Васильов [*Тетевен,12.Х.1855+7.ІІІ.1937,София], учи в Тетевен 1863-70 и Габрово /гимназия/ 1870-76. Учител в Тетевен 1876-77. Преводач през РТВ, секретар на окръжния началник в Орхание 1878-81, околийски началник в Габрово 1881-83, началник на администрацията в МВР 1883-92 и главен секретар 1892-1908. Депутат 1879 и 1909-11, окръжен управител на София 1918-19. Спомощник 1873 /Тома П[оп] Василев/ и крупен дарител 1933 на: черкви в Тетевен /"Св. Всех светих"/ и София /"Св. Семдочисленици"/; читалища - в Тетевен /"Съглание" освен парични средства, личен архив и библиотека/, В.Търново, Елена, Луковит, Оряхово и с. Гложене - Тетевнско; училище в Габрово; ученически трапезарии в София и Тетевен; научни институции - БАН, Археологически музей-София; благотворително дружество "Тетевен"-София. Автор на мемоари "Спомени за лица и събития през ХІХ и ХХв" 1934 /2005/. На негово име - общинска фондация в Тетевен 2009-.

# БВИ. С., 1988, с. 107 и с. 698; geni.com 12.VІІІ.2011; Цоев, Георги. Завещанието на Това Васильов.- в. "Втора младост", 22.VІІІ.2011, с. 18.

ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)

Стоян Инджев

1. Рк х.Пейо Ст. Инджев [+1862], търговец и скотовъдец = ? Имат 10 деца – 7 дъщери и 3 сина от ІІІ брака.

1.1 Тодор /Тодораки/ Пеев Стоянов [*Етрополе,15..ІІ.1842+26 VІІ.1904,София], председател на РК-Етрополе 1870, учител и пиисател; учи в Етрополе, Ловеч, София /гимназия/ при Сава Филаретов 1858-60 и Цариграда при Др. Цанков /френски католически колеж/ 1862-65. Учител в - София 1859, Самоков по френски и турски език 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70 и Етрополе 1870-72, където открива девическо училище и читалище „Напредък“, Браила 1873-76. Съратник на В. Левски 1870 и сподвижник на Л. Каравелов 1871, Димитър Общи 1872, знаменосеца Никола Странджата 1867, П. Хитов, Ст. Стамболов, Хр. Ботев, Ив. Драсов и Св. Миларов. Присъства в Букурещ на Общото събрание на БРЦК 1872. Член на БКД 1875. Деловодител на Българското книжовно дружество 1873-76, 6.VІІІ.1884-85 и 1898 и редактор на сп. „Периодическо списание на БКД“ 1873-76 и съредактор на в. "Юнак" 1876. Съиздател на в. „Възраждане“ 5.VІ.1876-12ХІ.1877. Участник в Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876. През РТВ е секретар към руски полк 14.ІV1877-?, председател на Орханийския окръжен съвет І-Х.1878, окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна 1899 и търговски агент в Скопие 1899-1901. Сътрудничи на в "Право" 1871-73, в. "Курие д`Ориент" и в. "Дунавска зора" 1877. Преводач от френски 1898. Автор на - "Личен спомен за Апостола" 1898, фейлетона "Браилски искрици", мемоари, пиесите - комедията " Даскал Генко" 1875 и І трагедия „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“ 1876 /1976/ , файлетони, журналистически и публицистични статии. Самоубива се = Цветана Мишева Вълчева [*Етрополе, жива 1904 в София]. Брак от септември 1872. Има 4 деца 1889.

1.,1.1 дете /деца/ - жив/и/ 1904 в София

2. син ? Ст. Инджев, жив 1904.

Сродници - зет на Т. Пеев, жив 1904 в София.

# БВИ. С., 1988, с. 507-508 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 538-539; .- в. "24 часа" ч. І, 14.ІХ.2011, с. 22 и сн.; ІІ,28.ІХ.2011, с. 24 и 2 сн.

САПУНОВ (Трявна)

Константин Сапунов, занаятчия.

І

Петър К. Сапунов [*Трявна, ок.1800+1872,Букурещ], с прозв. Тревнянин, книгоиздател; учи в - Трявна /килийно/, Габрово и в София /Военно училище след 1878 и преди 1883/. Преселва се в Букурещ-Влашко - издател /"Новий завет" 1828, "Най-нов с[ъ]нотолковател" 1844, "История на словеноболгарския народ" от Раич 1844 [книгата е с над 2,000 спомоществователи], "Началное учение" 1844 , "Канон молебний к ... Йоанну Рилскому" 1845 /, канцеларист в руското консулство 1828-45-? и собственик на печатници 1844-46. Деец за народно просвещение. Преводач от - гръцки 1828, от сръбски 1844.

І

Константин П. Сапунов [*Габрово,1844+15.ХІІ.1916,с.Панчарево-Софийско], учи в Букурещ /музикално училище/ 1866. Учител по френски и румънски в Гюргево 1866-78. Артист в театралната трупа на Добри Войников, помощник управител ни режисьор на І професионална театрална трупа в Пловдив 1833-1914. Редактор на сп. "Просвещение" 1872, сътрудник на в. "Турция" 1869 и автор на "Книжевност. Кн. І О Болгар рода" 1872.

# БВИ. С., 1988, с. 582-583; ЕБВЛ. С., 1996, с. 654-655.

САПУНОВ (Казанлък)

Георги Сапунов

І

Иван /Иванчо/ Г. Сапунов [*Казанлък,1843+8.VІ.1911,Айтос], с прозв. Черния и Тютюнджията, четник; писар във Варна при фабрикаджията Н. Д. Провадалиев. Четник при П. Хитов 24 май 1867- и ранен в дясната ръка по невнимание 25 юли, което не успява да излекува в гр. Княжевац-Сърбия. Служител в сръбския княжески двор - 1868-69 и собственик на магазин за тютюн в Белград 1869-74. Участник в Сръбско-турската война 1876, където е ранен в лявото рамо. След РТВ живее в Айтос.

# Ферманджиев, Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 86-87; Вж за Ив. Г. Сапунов, търговец в Габрово.

ГОСПОДИНОВ (Сливен)

?

1. Илия Господинов [*Сливен+1868,с.Градец-Сливенско], с прозв. Гунчо войвода, хайдутин; съратник на Хаджи Димитър. Обущар; четник и знаменосец при Желю войвода, четник при Панайот Хитов. Войвода на малка чета от 1864 из Мала планина, присъединява се под връх Българка към П. Хитов 28 май - 21 юни 1867, а след това отново към Дядо Желю - до есента. От 4.ІV.1868 отново е в планината с намерение да са присъедини към четата на Хаджи Димитър. Поради разгрома те предприели нападение-обир на турската поща -12 август 1868. На път за Румъния се укрива в тепавицата на братя Ганеви край с.Градец, които го убиват .

2. Стефан Господинов [*Сливен,1841+1868,Бузлуджа], с прозв. Хитрия, Топтанджията, хайдутин; търговец в Сливен с магазин за колониални стоки. Другар на Хаджи Димитър от детство. Четник при П. Хитов 1863 и 1867, Илия Господинов /брат си/ 1867, Тодор Харбов 1867, Желю Чернев 1868 и Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868. Загива в сражение.

# Ферменджиев , Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 89-92.

САПУНОВ / МИЛАРОВ (Габрово)

Евтим Сапунов

1. Никола Евт. Сапунов [+1861,Цариград], занаятчия, деец за църковна независимост, спомощник 1860. Умира в затвора = Станка х.Минова [*Габрово], учителка в Карнобат през 70-те.

1.1 Евтим Н. Сапунов Габрово, учи в Цариград /Военномедицинско училище/ 1867-?

1.2 Светослав Н. Сапунов [*Цариград,24.ІV.1850+15.VІІ.1892,София] с псевд. Миларов, писател; учи в Цариград /френски католически колеж/?-1862, Загреб /гимназия/ 1862-? и 1873, следва право в Загреб 1873-?. Участва във ІІ българска легия 1868. Учител в гр. Белина-Босна 1868-69 и София 1881. Съредактор и сътрудник на в. "Македония" 1869 и 1872, за което е арестуван в Цариград април 1870-72. Кореспондент във Виена на в. "Право" 1873, сътрудник на в. "Напредък" 1874, в. "Целокупна България" 1879-80, в. "Светлина", в. "Марица" и "Народний глас"- Пловдив, в. "Българский лев" - Търново, в. "Независимост"-София 1879, в. "София" 1881, в. "Клепало" 1884-85 - София, сп. "Български преглед" 1895 и на руски вестници /в. "Голос"/, чешки /в. "Освета"/ и хърватски /в. "Обзор" 1875 и сп. "Хърватски дом"/, румънски / "Деветий август" 1887/. Съредактор на в. "Възраждане" 1876 и издател на в. "19-и август" 1887-88, а през РТВ 1877-78 е преводач. Депутат 1883. Спомощник 1873. Автор на - трагедия "Падането на Цариград" 1874 /1883/, повест "Дейхад Чауш", мемоари "Спомени от цариградските тъмници" 1881, очерк за Васил Априлов 1888; "История на българския народ" 1885 . Осъден на смърт по обвинение за убийството на министър Христо Белчев.

1.3 Илия Т. Сапунов [*Габрово,10.ІІ.1859+23.VІІІ.1948,Загреб], с псевд. Миларов, учи в Габрово, Белград 1875-? и гр. Николоев - Русия /гимназия/ 1875-78, завършва право в Загреб 1879-83. Прокурор и съдия в - Лом 1884, Русе 1885 и София 1885-95, адвокат 1895-99. Председател на Софийския апелативен съд 1890, директор на Народната библиотека и на Народния театър 1904-07. Съредактор на в. "Свобода" 1886-99, 1918-20 и на в. "Нов век" 1899-1912, 1916-19. Театрален критик. Сътрудник на сп. "Мисъл", сп. "Периодично списание", в. "Век" и др. Автор на - трагедия "Апостол" 1899, комедия "Женени ли сме?" 1901, монография "Руското обществено развитие и критиката на Белински" 1900 и литературоведски трудове - "Иван Вазов като драматически писател" 1896, "Иван Вазов като романист" 1896 и за Васил Друмев.

2. Стамата Евт. Сапунова = Димитър Илиев [*Берковица], с духовно име Дионисий, абаджия, в Цариград черковен певец 1850-58 и свещенодякон 1858-59. Учи на о.Халки /Богословско училище/; спомощник 1850 и 1859.

# Речник на българската литература. С., т. ІІ, 1977, с. 363-364 и 2 сн.; БВИ. С., 1988, с. 287, 414 и сн., 418, 582.

ДАНАИЛОВ / ФИЛОТОВ (с.Чепино - Разложко)

Рк Филот Джупанов [*с. Добърско-Разложко] = Ракина Кръстьова Бучкова.

Рк 1. Данаил Ф. Джупанов, учител ок. 1870 до 1876, след Априлското въстание се заселва със семейството се в с.Чепино = І. ?, почива млада ; ІІ. Севда.

1.1 Васил Д. Филотов

1.2 Кръстьо Д. Филотов

1.3 Ленка Д. Филотова

1.4 Филип Данаилов Филотов [*с.Чепино,1880+1963], търговец с дъскорезна фабрика и ресторант-градина, кмет на с. Чепино /30-те години/ = Люба Атанасова Праматарова [*с.Елешница-Разложко], дъщеря на учител и свещеник.

1.4.1 Цветана Ф. Данаилова = Иван. Имат 3 деца - Костадин, Васил и Мария.

1.4.2 Мария Ф. Данаилова = Кръстьо. Имат 1 син - Чавдар.

1.4.3 Елена Ф. Данаилова = Борис. Имат 2 деца - Кръстанка и Георги.

1.4.4 Зорка Ф. Данаилова = Александър. Имат 1 син - Иван.

1.4.5 Севда Ф. Данаилова = Янко. Имат 2 дъщери - Екатерина и Васка.

1.4.6 Борис Ф. Данаилов = Люба.

1.4.6.1 Филип Б. Данаилов = Нася.

а) Борислава Ф. Данаилова

1.4.6.2 Никола Б. Данаилов = Илонка.

1.4.6.2.1 Любомир Н. Данаилов = Диана.

1.4.7 Георги Ф. Данаилов = Екатерина.

1.4.7.1 Миньо Г. Данаилов = Виолета.

1.4.7.1.1 Георги М. Данаилов = Татяна.

а) Виолетка Г. Данаилова

1.4.8 Иван Ф. Данаилов

2. дъщеря ? Ф.

3. дъщеря ? Ф.

# Дивизиев, Борислав П. Родът на Филип и Люба Данаилови.- В: Чепино - минало и настояще. Селищна монография. Велинград. 2007, с. 238 и родова схема с. 239.