СТРАНСКИ (Калофер)

Млъчко, хайдутин

І

Иван Ябанов (от тур. ябан "от друга страна, другоселец" - Странски) = Ана Кьойбашиева.

1. Видул Ив. Странски [*1840+1878,Одеса], войвода; съратник на Стефан Караджа, спомощник 1852.

2. Димо Ив. Странски

3. Стефан Ив. Странски = Елена Стаматова, сродница на ген. Генко Мархолев.

4. Георги Ив. Странски [*Калофер,1847+1904,София], доктор и министър; деец по Съединението 1885. Завършва медицина в Букурещ 1864-74. Окръжен лекар в гр. Бузъу и ординатор в Букурещ. Участва като лекар в Сръбско-турската война 1876 и в РТВ 1877-78. Окръжен лекар в Плевен, околийски санитарен инспектор в Брезово, Пловдив, Русе 1899. Депутат в УС 1879. През 1883 е председател на Областното събрание и на временното правителство на Източна Румелия, а след това княжески комисар на Южна България; дипломатически агент в Белград 1886-87; министър на вътрешните работи 20 юни - 20 август 1887 и министър на външните работи 20 август 1887- 4 юни 1890 = Екатерина Хр. Гешова.

4.1 внук Иван в София.

5. Никола Ив. Странски [Калофер,1850+1910], доктор; придворен аптекар и зъболекар на князете Александър І и Фердинанд; завършва медицина и фармация в Букурещ. Съучредител на читалище „Братска любов” в Букурещ 1869. Депутат след 1878 и общински съветник 1887-93. Като подставено лице купува на търг чифлика на х.Боне Петков, върху който Фердинанд строи двореца Враня = Мария Корн, балтийска немкиня.

5.1 Иван Н. Странски [*София+1979,България], професор - физикохимия и кристалография; учи в София – средно; следва медицина във Виена, но завършва химия в СУ 1922. Защитава докторска дисертация в Берлин върху рентгенова спектроскопия. Първият доцент 1925 в новооткритата Катедра по физикохимия към Физико-математическия факултет на СУ, и І преподавател по физикохимия; професор 1929 /редовен 1937/. Рокфелеров стипендиант 1930- ? в Берлинския технически университет. Работи в Германия с Валтер Косел - гр. Бреслау 1941-45 и в Кайзер Вилхем институт за физикохимия и електрохимия - Берлин 1945. Ръководител на Катедрата по физикохимия в Берлинския ТУ от 1945, декан на факултета по общи и инженерни науки 1948-49 и ректор и заместник-ректор. През 1953 става директор на Фриц Хадер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който е заемал Алберт Айнщайн; чуждестранен член на БАН, Завръща се в България 1967. Погребан е в Берлин.

6. Тодор Ив. Странски [*Калофер], "най-малък"; семинарист в Одеса 1876, завършва Физико-математическия факултет - в Москва след 1878.

6.1 Иван Т. Странски [*1886+1959], академик 1943, агроном – почвовед, член-кореспондент на БАН 1929; съосновател на Агрономическия факултет при СУ; доцент 1921, професор 1926 и завеждащ катедрата по общо земеделие 1921-51, декан на факултета 1924-25; член на научните академии в - Гьотинген 1939, Бавария 1959, Ню Йорк и Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на Берлинския ТУ - Западен Берлин 1962. На негово име – Института по физика и химия към Берлинския ТУ и Института по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена “Кирил и Методий”.

6.1.1 Елеонора Ив. Странска, баба на Христо Нечев в София.

7. Лала Ив. Странска

8. Мария Ив. Странска

9. Елена Ив. Странска = Хр. Маричков.

# Родът Странски, 3.VІІІ.2007 www.pridvorni.blog.com; БВИ. С.,1988, с. 636.