сряда, 23 януари 2013 г.

БАЛЕВ / КОЛЕВ (Вишовград Павликенско)



1. Рк Балю Колев [*с. Вишовград, 1836+8 май 1876]даскал в Вишовград ок.и свещеник Балчо в родното си място след 1867- ? и ?- 1876 и в с. Емен - Търновско. В редовете на четниците, сражаващи и убити  в Дряновския монастир 1876. Председател на РК-Вишовград. Спомощник 1870 /"Кратки поучения"/. На негово име - площада в Вишовград.
   1.1 Димиър Б. Колев
       1.1.1 Кера  Д. Колева =  ? Данчев. Имат син ?.
   1.2 Боян Б. Колев 
        1.2.1 Дечо Балев
           1.2.1.1  Борислав Д. Боянов [*с. Шемшево дн. с. Леденик - Търновско, 18 ноем. 1944 +8 апр. 2009, София], академик-математик 1997; завършва математика в СУ ?-1965, и  във Вроцлав - Полша ?-68 /магистратура/. Преподавател в СУ, декан на факултета по математика и информатика 2003-07. Главен редактор на сп. "East Jornal on Appronimations". Автор на научни статии, публикувани в наши и чужди издания, на монографиите "Методи за приблизителна оценка на Интеграли" 1978, "Интерполация" 1984 и "Лекции по числен анализ" 1995. Съавтор на "Теория на функциите на Сплайн" 1990 и "Сплайн функции .." 1993.

2. Рачо Колев [+1876], четтник, загива в сражение в лозето на Дряновския монастир. 

3. ? Колева = Радев. Имат син Никола, въстаник в четата на поп Харитон -Дряновски монастир.

# БВИ, с., 1988, С. 346; Нели Данчева-Балина. Трима въстаници от рода Балеолу.- в. "Трета възраст" 2010, бр. 27 и 2 рисунки на поп Балчо и Шестимата от Вишовград. . //авторката е внучка на Кера 1.1.1. Вж още за рода му Радев, Иван. Дългата памет 1993.

понеделник, 21 януари 2013 г.

КАРАМИНКОВ (Търново)



?  [*с. Средни колиби дн. към с.Плаково-Търновско + рано ], преселва се в Търново = Мота [*с.Килифарево, Търновско].

Христо Караминков [*Търново, 1846+ 14 апр. 1892, Търново], с прозв. Бунито, Малкия. Учи в Търново, халачин "дръндар". Член на РК-Търново 1869 и на РК-Гюргево 1875, деец за църковна независимост, Участник в Старозагорското въстание 1875, помощник-апостол о на Първи революционен окръг - Търновски. Преминава 6 февр. 1876 р. Дунав със  съгражданите си Ст. Стамболов и Танко Добрев. Сражава се  при Дряновския монастир до 8 май 1876 и успява да се спаси у дома на Аника Костова /Търново/ и преведен през с.Самоводене, с.Хаджидимово, Свищов и да емигрира в Румъния 26 юли 1876. Доброволец в РТВ 1877-78. След 1878 е занаятчия в Търново, окръжен съветник и депутат. Автор на спомени - в. "България" = Аника Костова, учи в Търново /взаимно и класно/. Укрива 1876  в дома си въстаниците Христо Караминков, Стефан Стамболов, Иван П. Семерджиев и др. Брак след 1878.

# Бележити търновци. С., 1985, с. 199-200 и с. 42; На паметната плоча в Търново е посочена година на раждане 1847 !

неделя, 20 януари 2013 г.

ГЕОРГИЕВ / ЛОЗАНОВ (Видин)



Рк Георги Лозанов [*Видин, ок. 1820+1865], кожухар и скотовъдец, търговец на кожи = I. Елена Икономова [+ 1863];   II.

1. Цвета Г. Лозанова  = Цено Бояджията. Хаджии - поклонници 1868 до Божи гроб с Михалаки. Имат 2 деца - Панталей [*1858+ок.1926], генерал и Мария.

2. Михалаки /Михаил/ Георгиев Лозанов [*Видин, 11 авг. 1854 + 14 февр. 1916, София], писател; учи във Видин, Табор - Чехия /гимназия/ 1869-72, завършва земеделие в Табор 1872-74. Хаджия 1868 /пътува до Йерусалим със семейството на по-голямата сестра/. Учител във - Видин по физика и химия 1874-77 и 1880-81, Лом 1881-82 и София /Ι  мъжка/ 1882-84. Първи управител на Видинската митница 1878-80 и ревизор. Служител в Министерството на финансите /отдел търговия и земеделие/ 1884-93. Секретар в българската легация във Виена 1894-97, дипломатически представител в Белград 1897-99. Член на -  Българското книжовно дружество 1884,  "Славянска беседа"  и на земеделски организации. Сътрудничи на  в. "Ступан" 1874-75, сп. "Читалище" 1875, в. "Право", сп. "Деница" 1890-91, сп. "Мисъл" 1892 и 1894 /стихове/, сп. "Български преглед" 1893-94, сп. "Българска сбирка", сп. "Войнишка сбирка", сп. "Летописи" 1900, в. "Църковен вестник", сп. "Малък дневник" 1905. Редактор на сп. "Домакин" 1884-85 и в. "Балканска трибуна" 1905-06 и сътрудник 1906-08 /фейлетони/. Автор на "Така се лъже човек" /разкази/ 1899, "Три срещи" 1899 /спомени/,  "От късмета е всичко на тоя свят" 1904 /разкази/, "Бирникът дошел" 1905 /драма/,  "Тахир Беговица"  1910 / и либрето за опера/, първия гимназиален Учебник по ботаника, студия за билките.  Поддържа връзки с Иван Вазов /който му пише Предговори 1919 и 1942/, Иван Шишманов, К. Величков, д-р  К. Кръстев, Стоян Михайловски. Кореспондира и с чужденци. На негово име във Видин - библиотека 1992, училище и паметник,; в Пловдив - улица = Магдалена Михайлова Царичинска [*Ихтиман, ок.1858 +1944, София], учителка; учи  в Самоков, завършва в Киев - Русия /Институт за благородни девици, / 1868-74, Петербург /педагогически курсове/. в Русе 1874-77 и Лом. Брак от 1879. 

2.1 Надя М. Георгиева [*София, 18806+1918,София] = Иван Димов  Тюлев [*Калофер, 1860], доктор, завършва ветиринарство  в гр. Мезонз Алфор - Франция 1887-91. Брак от 1901. Имат 3 деца - Мария ок.1902, син ? и Михаил, доктор.
2.2 Константин М. Георгиев [*София,1884+1952, София], дипломат и журналист.
2.3 Милко М. Георгиев
2.4 Александър М. Георгиев [*1890+1968], инженер.
    2.4.1 дъщеря ? Ал. Георгиева
2.5 Борис М. Георгиев [*София,1895+1965, София], доктор
    2.5.1 Михаил Б. Георгиев
        2.5.1.1 Б. М. Георгиев
2.6 Кольо М. Георгиев [+1899]

3. Тома Г. Лозанов [*1853+1853], от ΙΙ брак 


4.  Елена  Г. Лозанова, от  I брак = Димитър Златарев [*1849+1895]. Имат син Петко.


# РБЛ, т. Ι; 1976, с. 259-261 и сн.; БВИ. С., 1988, с. 146-147 и сн. с. 695-696; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 186-187;  Хен Сарв - geni.com, 18.08.2011.

Родови връзки на литературен герой 
 по разказа "Тошо"  1893

 Марин [+], "бог да го прости" = Митра
   I
ТОШО [*юли], 24-годишен, роден по Горешниците [15-17 юли]; "едничко чедо" = Пенка  Мирчова, "единица". Сватба на Митровден  - [26 окт.].
  Ι
1. "мъжко"

Собствени имена от Северо-западна България - по разказа "Тошо" 1893

Геле, чорбаджия, кнез
Гена Лазковата
Гоца, кака
Зоре Колин
Йото Лалин
Кънчо Ватов
Лико, дядо
Лило Паин
Лина Маркова
Марин
Миле Събин
Митра ж., стрина
Младен Котин
Неде Лазков
Пенка Мирчова
Пунчо, ковач
Стойна Врачката
Тошо
Цеко Бекрията


петък, 18 януари 2013 г.

ПРОДАНОВ* (Стрелча, Пазарджишко)


Асен [*Стрелча + Света гора], свещеник; първият учител в селото и книжовник. Преписва т.н.  Стрелчанско четириевангелие от 17 в. /ЦИАМ  № 30/  Оставя приписка 1691, в която описва нападението на Стрелча от кратовски турци, които се заселват в селото след битка  през 1687 с отстъпващите от Търново въстаници  1686. Заточен на Света гора = Енка; след смъртта на съпруга си подарява негови книги на  близкия монастир и на черкви.
   Ι
Георги п. Асенов, свещеник.

Сродници - Проданов род.
# Бояджиев, Илия. Да се знае.-  в. "Велико Търново" ноем 1983, с. 16. Вж  Караиванов, п.Иван. Храмът "Св. Архангел Михаил" в Стрелча. 1958 /ръкопис/. Вж Белчов, Тодор.  Стрелча. 1973.

четвъртък, 17 януари 2013 г.

ХАДЖИНЕДЯЛКОВ (Търново)



Рк Недялко, хаджия
   Ι
1. Марин х.Недялков [*Търново + Цариград], участва в Хаджисгавревата буна 1862 и е арестуван, осъден на заточение. Оставен в Цариград от поръчители.

2. Тодор х.Недялков, занаятчия, деец за църковна независимост, четник 1876 при Филип Тотю.
   2.1 Атанас Т. Хаджинедялков  [*Търново, 1851+ преди 30 май 1938], четник 1876 при Филип Тотю, за проявена храброст в боя при гр. Кула е награден с орден "За храброст". Опълченец през РТВ 1877-78 и доброволец в Сръбско-турската война 1885. Собственик на работилница за преработка на тютюн след 1878.

Сродник - Ангел х.Недялков, заточеник, вж под линия.
# Бележити търновци. С., 1985, с. 45-46. Ботев, Христо. - в. "Знаме", 27 юли 1876 - За "Ангел и Марин х.Недялков" от Търново  и умрели в  Цариград, преди 1875, участници в "търновския бунт" 1862.

вторник, 8 януари 2013 г.

МИХАЙЛОВ (Търново)


?, търговец в Търново, магазин за прежда /днес на пл. Велчова завера/ = ?
   Ι
Стефан Михайлов [*Търново, 1798 +1869], търговец; учи в Търново /гръцко училище/. Помага в Търново  на баща си в търговията. Открива търговски къщи в Търново, Манчестер- Англия, и Цариград, търгува в Индия и Персия  =  Кирияки, дъщеря на търговец. Учи в гръцки училище. кореспондира със сина си Михаил.

1 Михаил Ст. Михайлов [*Търново, 1834 + 14 ян. 1910], търговец; учи в Търново /взаимно и класно/, Англия. Помага на баща до 1869 и самостоятелно  в кантората в Манчестер  до 1878 Изпраща стоки в Цариград на брат си Никола. Придружава и подпомага 1876 българската делегация /Драган Цанков и Марко Балабанов/, която търси подкрепа на европейските сили срещу турските зверства в Априлското въстание. Служител в Пловдивския съд 1892-?, чиновник в БНБ в София = Ефимия Николова Щърбакова, дъщеря на търговец. 

2.  Никола Ст. Михайлов, търговец в кантората в Цариград; учи в Англия. Препраща в Търново получени стоки на  съдружника си Тотьо Габровченина. 

3. Евстати Ст. Михайлов, учи в Англия..

4. Ефросина Ст. Михайлова =  х.Христо х.Недялков, търговец. 

5. Евгения Ст. Михайлова [*Търново, 1849] =  Борис К. КАРАКОНОВСКИ [*Ловеч, 1832 +1897, Варна]. Имат син Асен, оставя спомени.

# Бележити търновци. С., 1985, с. 102-103 и 172-173.

понеделник, 7 януари 2013 г.

БОЙКИКЕВ (с.Кучевища, Скопско)


Станко ?

1. Стоян Ст. Бойкикев [+1837], земеделец, хаджия 1833 =  Стоя. Родители "чисти бугари (българе)".

1.1 Недялко /Нешо/ Ст. Бойкикев [*с.Кучевища, 26 окт. 1820 + 18 септ. 1906], с духовно име Натанаил Зографски, митрополит.  Кръщаван 1823 в Кучевишкия монастир "Св. Архангел" от йеродякон Манасий, кръстник - Стефан Усов. Учи в - с. Кучевиста /килийно/ 6 дек. 1826-28, Скопие 1832- апр. 1835 при даскал Никола, Кучевищкия монастир 1835-36 при игумена Спиридон,  Прилеп 1836-37 при Георги М. Самуркашев, Самоков при Н. Тонджаров 1834- 21 юли 1836, Кишинев /духовно училище/ авг. 1838-44, Одеса /семинария/ 1845-47 - съжителства в Добри Чинтулов и Илия Грудов. завършва в Киев /Духовна академия/  ?-1851, като защитава кандидатския си труд "О том, что Болгарский архиепископов в древния времена не зависил ни от Римкскаго, ни от Константинополскаго патриархов". Монах в Зографския монастир 26 юни 1837, йеромонах в Киев 1851.  Игумен - "екзарх" на Добровецкия монастир /до гр. Яш, Молдава/ 1855-69/,  архимандрит преди 1864, митрополит Скопски  септ. 1872 - де юре  /март 1874- де факго/ - 1879, митрополит Ловешки дек. 1879-91, митрополит Пловдивски 1891-1905. Подава оставка 1905. Учител в Зограф 1854.  Погребан в Пловдив - в двора на черква "Св. Богородица". Сътрудничи на  сп. "Български книжици" 1858-60, в. "Цариградски вестник" 1861, в. "Съветник" 1863, в. "Българска пчела" 1864. в. "Въсток"  1863, в. "Народност"  1868, в. "Отечество" 1871, в. "Право"  1872 и в руския издания.  Преводач - от молдовлашки и гръцки на "Служение еврейско" 1839; съпреводач  със Захари Княжески на "Зерцало или огледало" 1847, преводач от руски  "Святителное поучение" 1847.  Автор на "Приятелское писмо от болгарина к гръку. Написал ... изправил же и урядил на блъгарский чист правопис" " 1852, "Детински подарок" 1852, "Кратко християнско наставленйе. .. събрал и поблъгарил ... блъгарин Натанаил СТОЯНОВ" 1853 /ΙΙ изд. 1868/, "Указанйе  пъти, кой води в царството небесно ... Побългарил ... свещеноинок блъгарския Атонско-Зографския обители" 1853, "Краткое сказание за ..  Димитрия Бесарбовскаго ... Поблъгари -- и подари на блъгарската книжнина йеромонах  ... Натанаил Стоянов" 1858, "Отговор от българското общество" 1861, "Кратко изъяснение ... Побългарил е архимандрит Натанаил ...  в полза на общото  в Скопие училище" 1864, "Буквар славено-български заради училище на скопско-черногорско село Кучевиста" 1865, "Произшествие в Скопска епархия от 1860 до 1865" 1865, "За Юстиниянови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие" 1873. Кореспондира с Захари Княжески, руския консул В. Максимов 1875. Сгоден /фиктивно/ 1837 за дъщеря на един от първенците в с. Кучевища.

1.2  Златан Ст. Бойкикев 1879
1.2.1 Иван З. Бойкикев = Мария

1.3 Владимир Ст. Бойкикев

1.3.1 Никола В. Бойкикев [*Скопие, 1863 +1928, София], съдия = Мария Савова Нонева [*с.Енина, Казанлъшко +14 юли 1953, София]
1.3.1.1 Владимир Н. Бойкикев [*Пловдив, 1897+1966, София], адвокат = Златка Василева.
1.3.1.1.1 Николай Вл. Бойкикев [*1925] = Весела Иванова Красновска [*София, 1926 +1993, София]
- Ирен Н.Бокикева [*София] = Анатоли Узунов.
1.3.1.1.2 Румяна Вл. Бойкикева [*1935] = В. Беляков.
1.3.1.2  Светослав  Н. Бойкикев [*Пловдив 1901 +1965, София], професор - доктор =. Теодора /Дора/ Армянова [*24 март 1905 +1 ноeм. 1981, София].
- Лиляна Св. Бойкикева [*1930] = Луканов. Имат дъщеря С.
- Мария Св. Бойкикева [*1940] =  А. Кръстев.
1.3.1.3 Любен  Н. Бойкикев [*Пловдив, 1908 +1938, София], съдия

1.3.2 Спасена В. Бойкикева

1.4 дъщеря ? Ст. Бойкикева = ? Манджуков. Имат син Петър [*с.Мирковци-Скопско, 1878 +1966], четник 1899 при Гоце Делчев, лесовъд.

1.5 Павел Ст. Бойкикев [*с.Кучевища, 1828], сведение за него 1867 = Анка
1.5.1 Анна П. Бойкикева, учителка 1893 = Ангел Димитров  Станков [*Батак, 1868 + Пловдив], адвокат. Получава лятото на 1906 и съхранява архива на Натанаил, издава 1909 неговите,  писани през 1895-1900 биографични бележки. Имат 3 деца - Коста [*1895+1985], архитект; Мирчо [*Пловдив], адвокат и Павлина [*1912].

2. Стайко Ст. Бойкикев, Натанаил се среща с чичо си 1835.

# Натанаил  Охридо-Пловдивскаго. Жизнеописание . С., 1909;  Софийският митрополит Партений посочва, че Натанаил е роден 1811; БВИ. С., 1988, с. 446-447 и сн., но неправилно посочва, че баща му е Станко;  Хен Сарв - geni,com 29.07. 2011 и 12.08.2011. 

неделя, 6 януари 2013 г.

ЖЕЛЯЗКОВ (Лозенград)


Васил Желязков,  в Цариград 1870. Кореспондира с Нил А. Попов.
   I
А. В. Желязков = ? Михайлова чалък Иванова /Чалъкова/ [*с. Татарлар-Лозенградско], сестра на Антим Ι.

1. Младен А. Желязков [*Лозенград, 13 окт. 1838 + ноем. 1904, Варна], доктор; учи в Лозенград /гръцко училище/, Йерусалим /богословско/, Цариград //Патриаршеското училище/, о. Халки /богословско/ ?-1861, Москва /военно училище/ ?-1864. Като офицер е изпратен в Кавказ,. Завършва медицина в Москва ?-1874. Лекар в - Лозенград 1875-76, Московска губерния,  Сръбско-турската война, РТВ 1877-78, Видин 1879-95, Варна 1895-?. Преводач от руски - сп. "Читалище" 1874 = Анастасия Цвяткова УЗУНОВА [*Одрин, 1845], учителка; сестра на Атанас Узунов, книжовник и сподвижник на В. Левски.

2. Георги А. Желязков [*Лозенград], учи в гр. Рязан - Русия /гимназия/ и медицина в Москва 1861-?

# БВИ. С., 1988, с. 240-241 и сн. на Младен; с. 667-668.

събота, 5 януари 2013 г.

НЕНОВ (с.Бяла черква, Търновско)


Нено

1. Цачо Ненов [*с.Горни турчета дн. Бяла черква, 1856 +27 февр. 1927], четник в Априлското въстание при Бачо Киро и поп Харитон 1876. Сражава се в Дряновския монастир. Опълченец от 29 апр. 1877 - ΙV дружина. В отбраната на връх Шипка е ранен и отпратен на лечение, след което отново участва до завършването на РТВ 1878. Кмет на селото /10 г./  = Анка Петрова ЗАНЕВА, сестра на Бачо Киро.

1.1 Христо Цачев [*17 окт. 1912, Бунархисар], поручик, участник в Балканската война -  раняван при Люлебургаз и  Мустафа паша /Свиленград. Убит на фронта.
1.1.1 син ?  = Цветана Цачева,  интернирана за 5 г. в лагерите "Ножарево" и "Белене" след 1944.
1.1.1.1 Иван Цачев [*17 септ. 1944, Бяла паланка - Югославия]., подофицер през ΙΙ Световна война, убит на фронта.
1.1.1.2 Христо Цачев, интерниран в лагер след 1944.

1.2 ? Цачев, тежко ранен в Балканската война 1912.

2. Анчо Ненов [*с. Бяла черква + апр. 1876], четник при Бачо Киро и поп Харитон 1876. Сражава се в Дряновския монастир. Убит от турски куршум.

# Райков, Христов. За благото на Отечеството.- 3В, 2012, бр. 44 и сн. на Цачо. Вж Теодосиев, Николай. Родословие на Бяла черква. ВТ, 2008 /II  изд. 2009/

петък, 4 януари 2013 г.

ПЕТРОВ (Ст. Загора)


Петър Русев(ич)

1. Тома Петров Русев(ич), грънчар.

2. Жеко Петров Русев(ич)[*с.Пишмана дн. Разкаяне - Старозагорско, 1810 + 23 ян. 1877, Русе], с псевд. Захари Княжески, книжовник и учител; . Учи в Ст. Загора, Търново, Света гора, Габрово при Неофит Рилски, Одеса /духовна семинария/ 1839-- 20 юли 1846  /учи с Натанаил Охридски/, хаджия. Учителства в Ст. Загора  1832-36 и 1847-?, Габрово 1836-37, Търново 1838-39. Преводач в руското консулство в  Търново 1869-? и  Русе 1863 ?. Приема руско поданство. Дарител на училища в  Казанлък 1859, Чирпан 1859 и Мъглижкия монастир.  Сътрудничи на руското сп. "Журналь министерства народнаго просвещения" 1846 /за фолклора/, 1847;  в. "Цариградски вестник" 1859, 1861; в. "Македония" 1869; в. "Напредък" 1877 /завещание - 20 септ. 1871, Русе/. Автор на книги из областите - история - "Въведение в истории болгарских славян" 1847, етнография , земеделие - "Практическо руководство за шелководство" 1859, медицина - "Коренья на пианството и каква вполза принося на ония, що пият много" 1842, "Совети за непразни жени" 1853, "Средства за предварвание за заравянието на мнимоумрели или примрели человеци" /превод от руски/ 1858 /ΙΙ изд. ?/.  На негово име - регионалната библиотека и улица в Ст. Загора.

# Видни учители в Старозагорски окръг 1835-1944. Ст.Загора, 1973, с. 13-16;  БВИ, . С., 1988, с. 338; ЕБВЛ. С., 1996, с. 401-402; Касъров посочва 1814 за рождена.

четвъртък, 3 януари 2013 г.

КЪНЧЕВ (Търново)



Рк Кънчо [+ ок.1865], с прозв. Куюмджията  "златаря", с дюкян в Търново.


1. Петър Кънчев Куюмджиев [*Търново, 1845 +1868, Русе], с прозв. Златарчето, четник; учи в Търново /взаимно и класно/, златар при баща си. Емигрира с брат си в Гюргево - Румъния 1865. Отваря златарски магазин до 1868. Четник при Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868. Ранен във второто сражение 8 юли 1868 - в Карапановата кория, заловен край Търново. Осъден в Русе и обесен.

2. Сава Кънчев Куюмдиев [*Търново, 1848 +1881], четник; учи в Търново /взаимно/, работи при брат си и емигрират в Румъния. Четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Участва във всички сражения. Заловен в началото на август 1868 и изпратен на заточение в крепостта Акия до 1878. Златар в Търново след 1878 с бижутерски магазин.

# Бележити търновци. С., 1985 , с. 153, 164-165.

сряда, 2 януари 2013 г.

ПОПДИМИТРОВ (с.Груинци, Босилеградско)


Захари, свещеник = ?
   Ι
Рк Димитър п.Захариев [*с.Груинци , жив 1937], свещеник ?-1900-? = Кана.
   Ι
1. Емануил Попдиминров Попзахариев [*с.Груинци, 4 ноем. 1885 +23 май 1943, София], поет и илюстратор; учи в Босилеград /основно/, Кюстендил /педаготическо училище/ ?-1904, следва философия в СУ ?-1906, изключен заради  антимонархически протест  1907 и завършва във Фрайбург - Швейцария 1912. Учител в Лом, Хасково 1912-14, Кюстендил, София /Ι  девическа гимназия и Военното училище/. Преводач през Ι Световна война. Превежда от френски  Анри бергсон 1928, Рьоне Боале 1928, Шандор Петьофи 1946. Сътрудничи на сп. "Художник" 1907 /стих/; сп. "Пламък" 1924, в. "Български запад". Автор на поезия - "Юношески стихотворения" 1911, "Сънят на любовта" 1912, "Песни" 1914, "Плачущи върби" 1914, "Вечерни миражи" 1920 , "Свободни стихове" 1921, "Знамена" 1922, "Стихове и песни" 1922, "Драматични поеми" 1923, "Кораби" 1923, "Вселена" 1924, "Златна жътва" 1929, "Росни капки" 1931 и 1938, "Преображение"  1932, "В страната на розите" 1939;  на пиеси - "Маска" 1912, "Дъщерята на  Йефтая" 1924,  "Воденичарката" 1926, "Той не умира" 1933 - играна в София и Русе; романи - "Пред буря" 1921; народни песни - "Самодиви" 1926; монографии -  "Добри Войников" 1936, "Ботев като поет" 1941, "Изследване върху строежа на българския език с оглед към българската поезия" 1942, "Естетиката на Бергсон" 1923, "Френският символизъм" 1924;  приказки и епиграми. Рисува - автопортрет, баща си 1935, съпругата си 1917, Владимир Димитров - Майстора 1906. На  негово име - регионалната библиотека в Кюстендил = Дора Чеснова [*Кюстендил], учи в Кюстендил..Брак в Кюстендил.

1.1. Здравко Ем. Попдимитров, учи в Италианското училище.

1.2. Лилия /Лили/ Ем. Попдимитрова, учи в Италианското училище.

1.3. Светла Ем. Попдимитрова [*1928 ?], доктор - кардиолог в София.

2. Лазар Попдимитров п.Захариеив, сътрудничи на в. "Звезда" 1973, Автор на "Четри разказа" 1940, "Спомени за моя брат" 1967 = ?
2.1 дъщеря ? Л. Попдимитрова
2.2 ?
# РБЛ. С., т. ΙΙΙ 1982, с. 106-108; Александрова, Ирина. Дъщерята на символиста Емануил Попдимитров.-  в. 3В, 2012, бр. 44, с. 17 и 3 сн.