понеделник, 16 май 2016 г.

ПОПСИМЕОНОВ (Арбанаси, Търновско)


Рк Симеон - свещеник и учител по гръцки в Арбанаси към черквата "Св. Атанас". В църковни книги, оставя приписки 1762, 1744. 
   Ι
Георги Попсимеонов /Попов/ [*Арбанаси, 1782 +1881, Арбанаси]  с прозв. Анагноста "послушник - йеродякон", срещан и с гърцизирано име Йорги Симониади. Учи при баща си. На младини, за бунт срещу гръцки митрополит, е заточен  в Димотика за 9 месеца. Някои автори посочват, че е учил в Свищов при Емануил Васкидович и Христаки Павлович. Но това практически е неуточнено, защото те са там от 1815, а той вече е търговец и семеен. Член на Меджлиса /градски съвет/ от преди 1833, където е представител на християнското население, финансов началник на Търновската каза. В Цариград 1858 защитава от прогонване търновския митрополит Неофит. Притежавал личен печат с инициали  Г. П. С. А. /Георги Поп Симеонов - Анагноста/. Награден 28 ян. 1854 с орден "Меджидие" от султан Абдул Меджид  = ? Брак от 1811.
   Ι
Димитър Г. Попсимеонов [*Арбанаси], търговец. Оставя тетрадка с цените на търгувани стоки за времето 1837-77. В неговия дом от 22 септ. до 19 окт. 1877 отсяда руския майор Фебручев, командир от 11 девизия.

     # Бележити търновци. С., 1985, с. 56-57; Писахме да се знае. С., 1984, с. 91, 93-94, 121, 130, 156, 161, 170, 196, 220. Вж. Попгеоргиев, Йордан. Село Арбанаси. С., 1904, с. 94, 98-99, 117, 121; Папазов, Д. Село Арбанаси. С., 1937, с. 59-61, 65-67, 79-80; Костов, Димитър. Село Арбанаси. С., 1959, с. 32-34.

вторник, 3 май 2016 г.

КАЛУДОВ (Котел)


Христо Калудов [*Котел, 1807 + след 1882], учител в Котел по гръцки език през 50-те г. на 19 век, псалт 1837.  Спомощник 1837 /"Христоития"/, 1852 /"Опитна числителница" и "Житие на Гр. Омиритскаго"/ = Тиха Тодорова [*1820].

1. Цонко Хр. Калудов [*1844]
2. Тодор Хр. Калудов[*1849] = Ана Христова [*1864]
    2.1 Христо Т. Калудов [*1896]
    2.2 Цонко Т. Калудов [*1898]
3. Мария Хр. Калудова [*1852]
4. Дона Хр. Калудова [*1858]
5. Нина Хр. Калудова [*1860] 
6. Тиню Хр. Калудов [*1862]
7. Петрана Хр. Калудова [*1867] 

Сродник - зет на Христо - Руси Иванов [*1846]. Имат дъщеря Дона [*1888].
Вж и  за 
Веселина Хр. Калудова, учителка в Котел, спомощник 1873 /"Нещастна фамилия"/. 
Нина Стефанова Калудова - Мирска [*Котел], ученичка в Киев 1870-78.
# Архив Котел, с. 43; БВИ. С., 1988, с. 308 /без година на раждане/.

неделя, 17 април 2016 г.

ПАСПАЛЕЕВ (Самоков)

Димитър ПаспалЕв [*Самоков +1875, с.Алино-Самоковско], ханджия на Паспалевия хан в Самоков = Анка [*1875, с.Алино - Самоковско]. Убити от черкези.


1. Петър Д. Паспалев, пощенски чиновник в Бургас ок. 1898 = ?.
1.1 Николай П. Паспалев
1.1.1 Петър Т. Пакпалев [*Бургас]
1.1.2 Елка Т. Паспалева [*Бургас]
1.2 Беласица П. Паспалева
1.3 ??

2. Александър Д. Паспалев, монах и зам.-игумен в Рилския манастир ок. 1898; завършва богословие в Рим.

3. Ефтимия Д. Паспалева  
[*Самоков, 1867 +София], 95-годишна, вдовица ок. 1903; от 1952 в София. Жива при пенсионирането на Леонид след 1950 = в Кюстендил омъжена. Имат 2 деца.

4. Иван Димитриев Паспалев /Паспалеев/ 
[*Самоков, 1873 +1918, София]. В Русия - Ив.  /Ваня/. Димитриевич Самсонов  до 1898- Полковник. Отведен 1878 и осиновен в гр. Екатеринослав, сега Днепропетровск - Русия от руския майор Николай Самсонов – един от освободителите на Самоков 1878. Завършва там Кадетския корпус 1880-? и Военното училище в Петербург. Офицер в руската армия - гр. Феодосия и гр. Мариупол. Завръща се в България след 1898, офицер в Кюстендил - 13 Рилски п.п. ?-1903-? и Самоков - 22 Тракийски п.п. 1907-1912-?, командир на поета Димчо Дебелянов и писателя Гьончо Белев, полковник в І световна война = Мария /Маня/ Николаевна   Арихбаева  
[*Мариупол +ок.1952/3, София], рускиня - в Самоков при Леонид. Брак в Мариупол.
4. 1. Леонид Ив. Паспалеев  [*Мариупул,1896 +1976], военен писател, следва славянска филология, но завършва Военното училище в София. Участник в І св. война, началник охрана на двореца „Чамкория”- Самоков 1919-?; комендант на Петрич 1925-26-?, в Радомир, София – 6 п.п., Шумен – 5 арт.п., Сливен 1939-41-?, Ягодина -Сърбия 1944, София, редактор на сп. „Факел” – Самоков 1916, 1919, кореспондира с Д. Дебелянов, приятел с Хр. Смирненски. Преводач от руски 1936, 1948 и "Танкове". Автор на книги с военна тематика - "Картечна линейка", "Бронирани оръжия" и историческия роман „В зората на Освобождението”,  спомени за Д. Дебелянов и очерк за художника Хр. Йончев - Крискарец 1971 = Веселина Владимирова 
КАРАМАНОВА [*Кюстендил, 1900 +1980], с псевд. Веса Паспалеева – поетеса от 1928, автор на 54 книги.
а) Тамара Л. Паспалеева  [*Самоков, 1924], художник и писател. сестра-самарянка през ІІ Световна война 1944, етнограф в Институт по народно творчество – записва фолклор от Тревненско, учи в Шумен, София /ІІ гимназия/; завършва Художествената академия – театрална декорация 1943-46; 1950, член на СБХ 1947-51, учителка по рисуване в София 1962-?, служител в музея „История на град София” ?-1970-80-?; автор на стихосбирка "Аз и моята сянка" 2006 и спомени 2009 = Иван Бочев Бочев / Загорски [*Карлово, 27.ІІ.1920 +8.ХІ.2001, София], музикант-цигулар в Държавния радио оркестър. Брак от 1949 в София. Имат 2 сина - Бойко [*1951[ и Страхил [*1960].
б) Людмила /Милето/ Л. Паспалеева,  [*София, 4 февр. 1927 +1980, София], журналист в радио София; учи в ІІІ гимназия в София 1944-47, завършва славянска филология в СУ.
4.2. Валентин Ив. Паспалеев  [*Кюстендил, 19 март 1903 +39 авг. 1950, София] с прозв. Попчето, Попето, военен писател 1936, 1937, 1942 и контраадмирал; учи в Самоков и Варна /Машинното училище/ 1919-25 и тук възпитател ?-1931-?, командир на миноносеца „Дръзки” 1941-?; командир на морски граничен участък – Созопол 1944; капитан І ранг в Дунавския флот – Русе 1944-46, началник щаб на Черноморския флот 1946-49, редактор на сп. „Морски сговор” ?-1938-44 и в. ”Морски преглед” 1938-44, преводач от руски 1930. Автор на "Корсари", "Подводни герои", "Скагерак", "Скандинавска военноморска операция". Псевдоним  Мичман от флота. Награждаван със съветските ордени "Отечествена война" и „Красная знамя” 1945 ; арестуван "неоснователно" на 11 септ. 1949 и убит в  затвора от Военното разузнаване = Райна Тодорова Савова [*Самоков], 1964  получава документ за репресирнето на съпруга си.
4.2.1 Евгени В. Паспалеев [*преди 1941 + на 48 г.], химик, доцент в Пловдивския хранително-вкусов институт.
     # Попов, Георги Д. Писмо до редакцията.- сп. Антени, април 1990, № 2, с. 15-21 и сн. на Валентин; Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, 170 с.; Лични данни от Тамара Паспалеева - 13.ІV.2011; Едно сираче било осиновено от руски генерал.- в. "Трета възраст", 2008, бр. 10 и 3 сн. Вж Шехтова Спаска. Съдби.- в. "Приятел". Самоков, юли 2005.

 

понеделник, 11 април 2016 г.

ЙОНКОВ (с. Гложене, Тревненско)


Рк Йонко Вутков / Вутов [+ рано] = Ица [*1813 + 28 септ. 1898], член на РК-Гложене, поддържа Гложенския хан, след смъртта на съпруга си.

1. Васил Йонков Вутков, [*с.Гложене,1838 +5 февр. 1889, Ловеч], с прозв. Гложенеца, Гложенски - сподвижник на В. Левски от 1862, участник в І и ІІ Белградски легии  1862 и 1868, укрива в дома си Левски. Член и куриер на РК-Гложене 1871-72, делегат на заседания на БРЦК в Букурещ. Кореспондира с Димитър Пъшков  1872.  Арестуван след Арабаконашкия обир 22.ІХ.1872 и осъден на 15 г. заточение в Аргана Медени - Мала Азия, където се запознава с Атанас Узунов и с когото успяват да избягат. От Цариград отплават с руски параход за Одеса. Като опълченец 1877-78 в І дружина се сражава на Шипка, Шейново и Ст. Загора и е ранен. Награден е с Георгиевски кръст. След РТВ е кмет на с.Гложене, член на Окръжната военна комисия в Ловеч. Участва в Сръбско-българската война 1885
1.1 Димитър В. Йонков [*1886], доктор на естествените науки, гимназиален учител. Внучка - Румена Богословска-Бунева, авторка на статия за прадядо си.
1.2. ? В. Йонкова

2. Дона Й. Вуткова
3. Цано Й. Вутков [*1847]
4. Рада Й. Вуткова

5. Димитър /Дико/  Йонков  Вутков [*с.Гложене,1853 +22 юли 1876, с.Ново село - Видинско]. Ботев четник, член на РК-Гложене. Заминава при брат си в Румъния 1867 и се запознава с Христо Иванов - Големия, В. Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На "Радецки" се качва със своя съселянин Пандурски, сражава се във всички битки. След разгрома на четниците достига до Сърбия 26 май 1876. Включва се в Сръбско-турската война 1876, убит в сражение.

     # Дойчев, Любомир.  Сподвижници на Апостола. С. 1981, с.22-34 и 2 сн. на Васил и Васил със съпруга; Богословова-Бунева, Румена. Моят прадядо Васил Йонков - Гложенеца.- в. "Трета възраст" 15-21.ІІ.2006, бр. 7, с. 9.

неделя, 10 април 2016 г.

ХАШНОВ (Ловеч)


Гечо Хашнов, с прозв. Хашната, кафеджия в Ловеч. През 1872 г. р. Осъм отвлича дюкяна му и стоката = Величка п. Луканова Лилова [*Ловеч 1831 + 30 ноем. 1906, Ловеч], съратница на В. Левски - укрива него, лични вещи и комитетския архив. Арестувана ноем. 1872.

1. Лукан Г. Хашнов [*Ловеч, 7 март 1862]

2. Никола /Кольо/ Г. Хашнов [*Ловеч +1877], съсечен от турци;

3. Марийка Г. Хашнова [*Ловеч] = Никола Кроев.
   
     #Дойчев, Любомир. Съратници на Апостала. С., 1981, с. 35,27, 42-44 и 47.

ТУТМАНИКОВ (мах. Тутманици - дн.с. Беляновец - Етрополско)

?
Ι
1. Дако Тутмаников [*мах. Тутманици]

1.1 Георги Д. Тутмаников [*мах. Тутманици, 1837 +1881, с. Видраре], с прозв. Черкезена, Шолето, поп Шоле; рев. псевд. Илипически, Илирическия поп /погр. Джуровския поп/. Свещеник във Видраре 1868-72 и 1878-81. Председател на РК- Видраре 1871. Сподвижник на В. Левски - придружава  Апостола до Етрополе през есента на 1870, посреща го в дома си. Подпомага революционното дело с 550 гроша, събира средства от с. Лопян за абонамент на в. "Свобода". Приютява в дома си Дидьо Пеев - Пощата и Димитър Общи.  Коресподнира с В. Левски /25 юли 1872, 1 авг 1872/ и даскал Тодор Пеев. След Арабаконашкия обир е арестуван на 23 ноемв. 1872 и отведен на съд в София. Осъден е на 23 дек. 1872 на 10 г. крепостен затвор и е заточен в Диарбекир до всеобщата амнистия. Учи в Етрополе, с. Видраре и Ловеч = Цона Йотова Николова [*с. Видраре, 1835 + 4 февр. 1923].
1.1 Васил Г. Тутмаников [*Видраре]
1.2 Костадин Г. Тутмаников [*Видраре]

2-3 синове Тутманикови, пълнолетни 1872.

     # Дойчев, Любомир. Сподвижник на Апостола. С., 1981, с. 58-65 и сн.; БВИ. С., 1988,  665. /допускат за 1.1 и година на раждане 1842/. Снимка - в. "Демокрация" 2 март 2001. 

вторник, 5 април 2016 г.

КАРАМАНОВ (Кюстендил)

Димитрия Караманов [*с. Граница  - Кюстендилско, 1811 +1869, Кюстендил], учител в Кюстендилско и Кюстендил. На негово име - училище = Трена.
   Ι
1. Алексо Д. Караманов  [*Кюстендил, 1839 +1902], депутат 1879-81, 1883-?, 1887-?. По убеждение – монархист и стамболовист, търговец. Умира от гангрена = Екатерина /Катя/ Починикова [*Кюстендил +ок.1925/6 на 95 г.], в Кюстендил след 1902.
1.1 син ? [+ бебе]
1.2. Владимир /Владе/ Ал. Караманов  [*Кюстендил, 9. септ. 1875], завършва история в СУ ?-1895 и право в Лозана - Швейцария 1908-13, учител по история в Дупница, Добрич. Участва във войните 1912-13. Окръжен управител на Плевен 1906-? и Кюстендил, адвокат в Кюстендил 1913-?. Председател на Кюстендилската окръжна комисия, търговец на сирене, масло и месо. Пише за Ст. Стамболов, автор на „Дойран и околията му” 1931, „Спомени”; краевед. Арестуван на 12.Х.1944 = Пенка Данаилова ДОНЧЕВА [*Котел]. Брак от 1897 във Варна.
1.2.1 Веселина Вл. Караманова [*Кюстендил, 3 март 1900 +22 февр 1980, София], с псевд. Веса Паспалева – поетеса, учителка по български в Петрич 1925-?. Автор на 54 книги. На нейно име - Национален детски поетичен конкурс от 2010. Личен архив в РИМ-Кюстендил = Леонид Иванов ПАСПАЛЕЕВ, подпоручик 1920, офицер, военен писател, участник в І Световна война, началник на царската охрана в „Чамкория” - Самоков; комендант на Петрич 1925-26-?, Радомир, София, Шумен, Сливен, София. Брак от 1921. Кума Райна. Имат 2 дъщери - Тамара и Людмила.
1.2.2-3 синове [+ малки]
1.2.4 Владимир Вл. Караманов  [*Кюстендил,1906], следва право в СУ; прокурор в Кюстендил преди 1944 = Нора. Няма наследници.
1.2.5 Данаил Вл. Караманов [*1907 +1985, София], завършва право, съдия в Добрич преди 1944, след 1944 е арестуван = Вяра Ангелова Гекова [*София, 1912 +2001, София], завършва славянска филология в СУ, учителка в Добрич преди 1944. Нямат наследници.
1.2.6 Тамара Вл. Караманова  [*Кюстендил, 1914+1998], завършва класическа филология и история в СУ; учителка в Кюстендил и Плевен. Неомъжена.
1.2.7 Лиляна Вл. Караманова  [*1916 +1990], учителка; завършва история в СУ, учителка в Благоевград..
1.3 Славка Ал. Караманова
1.4 Енка Ал. Караманова = Ненко  Хранов [*Радомир], четник при П. Хитов и опълченец. Имат дъщеря Екатерина /Тинчето/ = Здравко Янев, адвокат.
1.5 Люба Ал. Караманова = ? ПРОТИЧ.
1.6 Васка Ал. Караманова = Иван ?, учител по химия.

2. Григор Д. Караманов [*Кюстендил], доктор; завършва медицина в Цариград, кмет в Шумен. Умира от туберкулоза. Рисуван от Иван Доспевски = ?. Няма наследници.

     # Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, с. 8, 15-20-? и сн.; Лични сведения от Тамара Паспалеева - 13.ІV.2011. Родът е интерниран по лагерите Белене, Ножарево и Куциян; Ангел Геков. Сведения за 1.2.5, т.е. Данаил Вл. К. и с-во.- 6 и 9 март 2016.

събота, 26 март 2016 г.

ОДЖАКОВ (Лясковец)


Христо  Джяков - хаджия
   Ι
Васил х.Хр. Джяков, търговец = Пена
   Ι
1. Петър В. /Василич - по З. Стоянов/ Оджаков [*Лясковец, 15 окт. 1834 +31 юли 1906, Русе ], книжовник, правист, преводач и фолклорист. Учи в Горна Оряховица /килийно/, Арбанаси, Търново, Габрово, Галац 1852-55, Белград 1855-57 /гимназия/, Карловац 1857-58 /гимназия/, Следва кратко във Виена 1865-66, а завършва право в Одеса 1867-70. Съдия /окръжен съд/ в Кишинев 1873-74, адвокат и председател на окръжен съд - Русе 1880-81, прокурор и съдия във Видинския 1893-? и  Врачански окръжен съд ?-1895. Учител в - Лясковец,  Плевен 1858-65, Трявна, Галац и Комрат /Бесарабия/ 1871-73.  Губернски секретар ок. 1881. Преводач през РТВ 1877-78. Сътрудничи на - в-ци: България 1850-63Българска пчела 1863, Съветник 1864, Время 1866, Турция 1866, Право 1870-72,  както и на руски и сръбски вестници; сп-ия. Български книжици 1859, Читалище 1871, Славянско братство 1877. Издава сп. "Древная и новая Болгария" 1879. Превежда от сръбски - 1865 /Цу-и или философ/ от Д. Обрадович, 1874 /Упътвание за описвание на правовите обичаи/ от В. В. Богишич. Автор на -  Практическо наставление във френский  язик 1863, Начални познания по география 1866, Разни и полезни 1867, Наука за песнотворство 1871, Обичайно наследствено право 1885 и История на българското право 1893-94 в 3 тома. На негово име  - улица в Лясковец = Теодора /Феодора/ [*Одеса - Русия]. 
1.1 Димитър  П. Оджаков = Цана Личева
1.2 Петър П. Оджаков = ?
1.2.1 Петър П. Оджаков, прокурор в ВКС = Мария.
1.2.1.1 Константин П. Оджаков [*8 дек. 1922] = Лидия Георгиева.
1.2.1.1.1 Мариела К. Оджакова [*Русе], проф. - биохимия, преподавател в СУ = ? Байтошев. Имат син Христо.
1.2.1.2 Тодор П. Оджаков

2. ? В. Оджаков [*1836 +? ]
3. Хрисава /Сава/ В. Оджакова [*Лясковец, 1838 +30 дек.1918]

4. Христо В. Оджаков = ?
4.1 Стефан Хр. Оджаков = ?
4.1.1 ? Ст. Оджаков [*1880 +1902]

5. М. В. Оджаков ?, фолклорист.
     # БВИ. С., 1988, с. 480-81 и сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 512-513; Хен Сарв - geni.com , 25.11.2114. Вж НБКМ № 1438, л. 64б и 65 приписка от Димитър П. Оджаков върху 44-ия препис на "История словеноболгарская"; Оджакова, Мариела. geni.com 25 май 2015 и @ сведения от 4 и 6 април 2016 - и за 7 дъщери на П. В. Оджаков.

петък, 11 март 2016 г.

СТЕРГИЕВ (Янина)


Янаки Стергиев [*Янина - Гърция, 1818 +Калофер], билерин "народен лечител" в Калофер = ? Преселват се ок. 1838 в Калофер.

1. Костаки Ян. Стергиев [*Калофер, 1840 + Калофер, 1900], с прозв. Хекимина "доктор" в Калофер и Габрово 1877-78. Учи в Калофер, Пловдив /гръцко/ = Мария Недялкова Тошкова [*Калофер].
1.1 Иван К. Тошков [*Калофер], мирови съдия, адвокат в Казанлък, банков чиновник в Пловдив. Приема майчината си фамилия. 

2. Димитър /Димтраки/ Ян. Стергиев  [*Калофер, 1842] - напуска родни си град.

3.  ? Ян. Стергиева  [*Калофер, 1838 +1916] = Стоянчо Груюоглу [*Казанлък, 1804 + 16 апр. 1864], чорбаджия. Брак от 1850. Имат дъщеря *1860.

   # Начов, Никола. Калофер ... 1927, с. 391-394; @ geni.com 21.11.2014; gtrees,net; myHeritage.

неделя, 6 март 2016 г.

КАСАПСКИ (Клофер)


Христо Касапски [+ преди 1847], завършва средно образование = Тана Миронова Тошкова [*Калофер], избягва  през РТВ в Севлиево.

1. Недко Хр. Касапски - в Калофер 1859.

2. Никола Хр. Касапски [*Калофер +1879, Севлиево], учи в Калофер и Одеса /Ришельовския лицей/ 1841-?, завършва "камерални науки" в Новоросийския университет ?-1847. Учител в Калофер 1847-50 и 1856-57, Русе 1852,  Свищов 1857-58. Спомощник  в Калофер на книгите Диплография 1850, Писмовник 1852, Повест 1855 и Църковна история 1855. Сътрудничи на сп. "Любословие" 1844 /с превод от немски и стихотворение "Желание"/ и в. "Цариградски вестник" 1849, 1851, 1853, 1857-58; сп. "Български книжици" 1858. Превежда от руски - "Начатоци на християнското учение" 1852 и "Пространний християнский катехизис" 1852, които са посветени на починалия си вуйчо Стефан М. Тошков. След РТВ е в Севлиево 1879. Кореспондира с Константин Фотинов 1846, Ив. В. Шопов, Найден Геров 1850 -51, 1853, 1857. Заболява от наследствена болест от майчина страна.

3. Мирчо Хр. Касапски [+Одеса], жив 1852. Учи в Одеса.
     # БВИ. С., 1988, с. 324; Начов, Никола. Калофер в миналото. С., 1990 /фототипно издание на това от 1927/, с. 217-226.

събота, 5 март 2016 г.

ХАДЖИЕВ (с. Златарица - Еленско)


Иван Хаджиев

1. Иван Ив. Хаджиев [*с. Златарица - Еленско, 1848], свещеник в родното си място 1877. Владее руски, турски и румънски. Килиен учител по граматика, география и естествени науки. Оставя приписка в Бибилия на турски.

2. Станю Ив. Хаджиев [*с. Златарица - Еленско, 1855 +23 ноем. 1877, Златарица], убит в сражение с турци. Неженат.
     # Сб. Писахме да се знае. С., 1985, с. 196-197 /със съкращение/ и с. 261; Чолакова, Маргарита. За своите братя и Отечеството.- в. Ехо, 26 февр. 1988, с. 3.  

СТАНЧЕВ (с. Калково, Самоковско)


Станчо [*с. Калково - Самоковско + 1816, Самоков] = Достана [+1816, Самоков]. починали от чума.
   Ι
? Станчев [*с. Калково - Самоковско, 1808 + ?] , с духовно име Дамаскин. Отрано остава сирак и слугува като земеделец и пастир в Калково. В Самоков - чиракува бояджийство и в дюкян. Учи в Етрополе при йеромонах Евтимий Хилендарец, с когото обикалят страната като таксидиоти. Достигат до Атон, където архимандрит Панталеймон го подстригва 1831 г. за инок  в Хилендарския монастир, откъдето и другото му духовно име - Хилендарец. Пребивава като монах в монастирите - Карлуковския 1835-42, Черепишкия 1842- 25.12.1853,  Тържишкия 1.8.1860-63 и Бешовишкия /Мездренско/ 11.5.1863-68-?. Оставя записани народни рецепти, писмовник и летописни бележки за периода 1848-68, вместени в книгата Вечен календар. 
     # Гошев, Иван. Описание на Вечния календар на монах Дамаскин. Църковни старини из Врачанска епархия.- Год.СУ /Бог. фак./, 1934, 23-33; Сб. Писахме да се знае. С., 1984, с. 342-348 /със съкращения/ и 416-417.

неделя, 14 февруари 2016 г.

ПЕТКОВ


Рк Петко
   Ι
Димитър Петков - кмет на София 1888-93. Съиздател на в. "Независимост" = Екатерина Ризова. Брак до 1895.

1. Софка Д. Петкова [*ок. 1889, София], учи в Париж 1908 = ? Имат син Димо.

2. Петко Д. Петков [*ок. 1891, София]
    2.1 син ?П. Петков, починал рано.

3. Никола С. Петков [*София, ок. 1894 + 23 септ. 1947], земеделски водач; завършва право  Париж - Франция. Емигрант във Франция до 1929. Депутат до смъртта си, обесен от Народния съд.

събота, 23 януари 2016 г.

ЧОРАПЧИЕВ (Копривщица)

Петър Чорапчиев
   Ι
1. Рашко Петров Чорапчиев [*Копривщица, 1840 + 1 май 1894, Виена – Австрия], доктор. Учи при Н. Геров - в Копривщица 1847-50 и Пловдив 1850-53. Завършва медицина във Виена 1856 - 22 апр. 1861. Кореспондира с Н. Геров 1855, 1856; подписва Щатутът на Г. Раковски 15 юни 1862. От Белградската легия 1862 се запознава и с В. Левски. Сподвижник на Апостол - посреща го в дома си, освобождава с подкуп Левски от Пловдивския затвор /юни- авг. 1863/, Левски му изпраща своя портрет 1 февр. 1868. Доктор в Пловдив 1863-94, открива тук аптека = Харитина Салчо Чомакова. Брак от 1864. Кум им е Найден Геров.
1.1  Велика Р. Чорапчиева = Никофор Петров Никифоров, генерал. Имат 2 дъщери -  Мария [+1925] и Екатерина [+1913].

2. Иван П. Чорапчиев [*Копривщица], редактор на в. „Дунав” 1865-76, преводач ицензор за българските книги в Русе. Председател на читалище „Зора” - Русе 1871. Туркофил. Учи при Йоаким Груев в Пловдив 1856-68. Учител в Русе по френски език 1865-?. Посреща на 4 март 1872 Ангел Кънчев в дома си в Русе, преди последния да се качи на злокобния пристанищен кей. Спомощник  в Русе 1871 /"Геометрия" и "Животът на г-жа де Савинье"/. Съавтор с В. Д. Марков на „Скороучащий французин” 1863, автор на Турско-български буквар 1864, „Начална книга за французкий язик”  /3 изд. 1869/,  Буквар за турский язик 1866 /2 изд. 1867, 3 изд. 1875/. Превежда от турски „Царский наказателний законник” 1867 и „Средство за лекуванието на болните животни” 1872.
   # Дойчев, Любомир. Рашко Петров.-  Сподвижници на Апостола. С., 1981, с. 175-190 и сн.; БВИ. С., 1988, с. 525 и сн., с. 708.

   Вж  Иван Кръстев Стойчев. „Доктор Рашко”.- сп. Изв. на БИД, г. 22-24, с 435-437 /тук Р. Петров е роден „към 1835”/.

сряда, 13 януари 2016 г.

ХРИСТОВИИЧ (Габрово)

Илия Райчев, свещеник.
   Ι 
Рк 1. Христо Илиев, свещеник в Габрово 1820/9-1856-?, сапунджия = Елена п.Велчова ГРУДОВА [*Габрово].

1.1 Илия Христович Райчев [*Габрово, 1830+1882,Варна], учи в Габрово, Киев /руско училище/ 1847-49 и Киевската семинария 1849-55, завършва духовна академия в Москва и Петербург; учител в Габрово 1862-67, 1870-72 и 1878-?, Русе 1867-68, Свищов 1869-70, Севлиево 1873-76, Петроповловската духовна семинария 1878-81, Лясковец 1884-85. Сътрудник на сп. "Читалище" 1871 и 1875, в. "Напредък" 1875, в. " Източно време" 1875, сп. "Българска илюстрация" 1880-81 и сп."Духовен прочит" 1881. Издател на сп. "Възкресник" 1875; съавтор но учебник "Уроци по търговска аритметика..." 1868, преводач от руски 1873 и 1882, автор на комедия "Килия" играна 1872 и отпечатана 1881 и стихове "Добра си ти и хубавица" 1875, "Песен за превземането на Балкана Шипка" 1880 и "България" 1880 = ?, учителка в Севлиево 1870-78.

1.2 Райчо Попхристов /Попович/ [*Габрово, 1832 + 10 март 1887, Габрово], сапунджия  в Габрово и Плоещ - Румъния  при братовчед. Търговец и собственик на фабрика за фиде и макарони, както и на мушия в с.Бъзеу до гр. Плоещ - Румъния, член на БРЦК и РК-Плоещ 1866 и подпомага с 3500 жълтици РК-Плоещ, четите на Ст. Караджа 1868 /въоръжение и облекло/ и Хр. Ботев 1876..

1.3 Иван /Иванчо, Ванката/  Попхристов(ич) Райчев [*Габрово, 25 септ. 1843 +1868,с.Вишовград -Търновско], учи в Габрово. 
От 1860 е при брат си в Плоещ. Продължава  образованието си  в Москва /гимназия и Александровското военно-кавалерийско училище/ ?-1864; прапорщик 1864 и поручик 1866 в руската армия - Кавказ. Награден с орден "За храброст". Член на РК-Плоещ 1866 и откъдето се запознава с Х. Димитър. Автор на "Закон" за управление на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, военен ръководител и писар в тяхната чета 1868. Самоубива се, за да не попадне в плен.

1.4 Цона  Попхристова = Илия Стойнов.
2. Петър Илиев, свещеник в Габрово ?-1859-? .

     # БВИ. С. 1987, с. 288-289, 552-553, 689; ЕБВЛ. С., 1996, с. 768-769; Майчина грижа. Габрово, 2003. Вж поредността - Илия или Райчо е по-голям, има разминаване в годините им на раждане. У П. Цончев (с. 705-707) - за Райчо [*1838 +24 март 1884] 

сряда, 6 януари 2016 г.

ИВАНОВ (Троян)


Иван - свещеник в Троян.
   Ι
Пенчо Иванов [*Троян, ок.1826 +ок.1852, Троян], учител в Троян и Троянския монастир 1842-52. Учи в Троян и Свищов при Христаки Павлавич. Замонашва се през 50-те /дякон/ в Троянския монастир под име Спиридон.
   # БВИ. С., 1988, с. 271 и 606.

ИВАНОВИ (Котел)

ИВАНОВ -1
Иван - свещеник в Котел.
   Ι
Димитър Иванов - учител в Котел. Спомощник 1856 /"Евангелие поучително"/, 1873 /"Нещастна фамилия"/. Свещеник в Котел.
   # БВИ. С., 1988, с. 266.


ИВАНОВ -2
Стефан Иванов - свещеник в Котел. Спомощник 1844 /"Православное учение"/, 1845 /"Две советователни слова"/, 1846 /"Игиономия"/.
   # БВИ. С., 1988, с. 273.

ИВАНОВ - 3
Стойко Иванов [*Котел] - учител в Балчик 1845-47, гр. Бейдауд - Добруджа през 60-те год. на XVIII в.
   # БВИ. С., 1988, с. 273.

ИВАНОВ - 4
Димо Иванов [*Котел] - учител в:  Хаджиоглу Пазарджик - дн. Добрич 1847-48 и 1857-61 /!/, Преслав 1860.
  # БВИ. С., 1988, с. 266.

ИВАНОВ -5
Райно Иванов - учител в Котел 1870.
   # БВИ. С., 1988, с. 272.

вторник, 5 януари 2016 г.

ИВАНОВ (Свищов)


?

1. Ангел Иванов, търговец. Починал рано = Тодора.
1.1 Иваница А. Иванов, заточеник в Диарбекир, банкер в Русе. Оставя записки за Диарбекир. Изпълнител на братовото завещание - 8 септ. 1902
1.2 Димитър А. Иванов [*Свищов, 2 март 1845  + 15 юни 1892, Давос Плац - Швейцария], дарител.   Учи в Свищов, търговец при братя Евлоги и Христо Георгиеви в Галац 1862-82 и Букурещ 1882-? . Подпомага Л. Каравелов и български книгоиздатели. Дарител на "Българско човеколюбиво общество"  10 юли 1876, средствата се отделят за пострадалите през Априлското въстание 1876, за доброволците  в Сръбско-турската война 1876, за бължарското опълчение 1877-78. Секретар 1876 на Женското благотворително дружество - Букурещ. Завещава 100,000 лв. в дарителски фонд "Ангел и Тодора Иванови" - 27 май 1902, който да се ползва за бедни ученици от Свищов, стипендии /1906-46/ и за следване на българи в чужбина. 

2. ? Иванов, отглежда племенника си Димитър. 
# Енциклопедия Дарителство. С., 2011, т. 1, с. 47-48, 93 /"евентуален наследник на  Христо Георгиев" !/, 114, 217 ; Снимка на Д. Иванов.- в. Пенсионери, 2015, бр. 30, с. 24