събота, 28 февруари 2015 г.

ВОДНИЧАРОВ (с. Змейово, Ст.Загорско)


Рк Атанас, с прозв.  Воденичаря [*с. Дервет, дн. Змейово -  Ст.Загорско], майстор на воденици. Епитроп на селската черква "Св. Никола" 1837. Притежавал ръкопис с История на  българите /Паисиевата или Спиридоновата/ = Елена /Ива/ Иванова Везенкова, присъства при откриването  паметника на д-р Константин Ив. Везенков в с. Везенково.

1. Йови Ат. Воденичаров /погрешно Воденичарски/ [*с. Дервет; 1850 +15 апр. 1915, Бургас], учител, общественик. Член на РК-Сливен и читалищен деятел. Учи в  родното си място и  Одеса ?-1869. Учителства в Сливен 1869-71 и Айтос 1871-77. През РТВ от ян. 1878  преминава  към руската армия /11-и руски корпус/, където е преводач. Кмет на Бургас 11 юли-13 окт. 1903. Народен представител /17 окт. 1879-82/. Окръжен началник на Айтос /14 ян. - май 1879/, председател на Айтоския углавен съд ок. 1880 и на Бургаския съд 1880-?. Собственик на банкерска кантора. Притежавал личен печат. Сътрудничи на в. "Право" 1871 под псевдоним Едно българче и в. "Напредък" =  Керачка поп Димитрова Станчева. Брак преди 1878.

1.1 дъщеря Й. Воденичарова = Петко Росен, писател

2. Христо Ат. Воденичаров
3. Василка Ат. Воденичарова

2. Александър Ат. Воденчаров, присъства при откриването  паметника на д-р Константин Ив. Везенков в с. Везенково.

Внуци на Йови - Иван и Александър 2010 г..
   # в. Десант, 2003, бр. 34; Карайотов, Иван. Йови Воденачлов. Бс, 2010..
   @ Кметовете на Бургас

ПАПАЗОВ (с. Белица, Тревненско)


Рк Дими /Димитър/, папаз "свещеник". Преселва се  в с. Белица.

1. Христо Д. Папаза [+1884], кмет на Белица ?-1830

2. Атанас п. Димиев  /Димитров/, преселник от 1820 в Разград, свещеник там до 50-те год. Народен представител  в УС 1879 и ΙΙ НС. Спомощник 1843 /"Служба на св. Харалампий", превод на Неофит Рилски/ =? дъщеря на Кънчо  Захариев [Трявна], зограф.
2.1 Кръстю Атанасов Папазов, свещеник 1833-50  в Разград. Книжовник - оставя летопис. 
2.2 Христофор А. Папазов, търговец на зърнени храни.
2.3 Петър А. Папазов, търговец. Завършва право във Франция. Съучредител на Първото българско параходно дружество 1863.
2.4 Георги А. Папазов /Попов/ [*1833+1917],  доброволец в Кримската война 1854, читалищен деец в Русе, член на РК-Русе. Търговец и първи български кмет на Разград от 5 февр. 1878-?.

3. Цаню Д. Папазов

4. ? Д.  Папазова = ?. Имат син - Мянко Ненков
Сродници: 
- Златю Костадинов
- Христо Колев- Папата, с внук Васил Манолов. Предполагаема родова връзка с № 1.

     # БВИ. С., 1988, с. 50 /Кръстю Атанасов/, 193 /Атанас Димитров/, 204 /п. Димо/; Геогиев, Лъчезар. Къщно училище.-в. Учителско дело, 24 май 1989, с. 12 и 3 сн. /Тук са посочени и други хронологични маркери, който ни се струват доста спорни/. Според приписка на п. Йовчо от 1734 Дими има брат иерей Никола /той пък брат на поп Стоян Кроснев/

сряда, 11 февруари 2015 г.

КОЛОНИ (Сливен)

1. М. Колони, учител в българските училища в Кишиневско. Издържа племенника си от 1830.

2. Коста Колонов, хаджия, преселва 1830 г. семейството си в Букурещ - Влахия.
  
2.1 Атанас х.К. Колони, преселва се в Букурещ 1830 с баба си.  Стопанисва прочутия чифлик в с. Петрушан, Гюргевско - сборище 1868 на Хаджидимитровите четници.

2.2 Михаил х.К. Колонов, с прозв. Колони [*Сливен, 27 ноев. 1817 +8 ян. 1893, Варна], общественик и благодетел. Учи в Сливен 1824-30, Букурещ 1830-? /гръцко училище/, Париж 1842-?. Домашен учител на децата на влашкия княз Александър Гика. Придружава ги в Атина 1837 и Париж 1840. Частен възпитател в Букурещ, след завършване на образованието си. Подпомага изграждане на българската черква в Букурещ, сформирането на Втората легия 1867-68, български училища и библиотеки, а мелницата си в с. Гебедже подарява на Варненската митрополия. Член на ТЦБК и арестуван 1868. Преселва се 1879 във Варна, където е кмет 1881-85, 1890-92. На негово име училище и улица във Варна =  Елена Черленти [*Влахия], дъщеря на търговец с гръцки произход. Брак в Букурещ от 1848. Нямат наследници.
     # БВИ. С., 1988, с. 347.

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

ДУКОВ (Неврокоп)

Рк Дуко
Ι
Илия Дуков [*Неврокоп, дн. Гоце Делчев, 1805 +1895], учител в с. Сатовча - Неврокопско през 70-те години. Председател на  градската община. Спомощник.

1. Екатерина Ил. Дукова [*Неврокоп, ок. 1850 +1908, Неврокоп], учителка. Учи в Неврокоп, първата учителка в Неврокоп 1867-?. Съоснователка на женско дружество "Ученолюбие" 1870 и председателка, съучредител на учителско дружество "Просвещение" 1873. Сътрудничи на в. Македония.

2. Атанас Ил. Дуков [*Неврокоп, 1857 + 27 юли 1919, София], офицер; учи - в Неврокоп, Габрово /гимназия/  1871 -ок. 1876 при Райчо Каролев 1871, Иван Гюзелев 1871, Цани Гинчев 1872 и Нестор Марков 1873, Одеса; в Русия /пехотно училище/. Юнкер 1 ноем. 1876,  унтерофицер 1877, прапорщик, младши офицер /Втори пех. Ловешки полк/ след РТВ, в която е доброволец. Служи във Видин 1889 /поручик/, ротен командир на 7 пех. Преславски полк - Шумен. В Сръбско-българската война 1885 е капитан. Получава кръст за храброст 1878 и орден "Св. Александър" 1885. Емигрира в Русия 1886-95. Деец на ВМОК. Поръчва  икони за черквата "Св. арх. Михаил" - Неврокоп /1910г./, дарява 300 лв. на женското дружество "Ученолюбие" - на което е й съосновател 1870, а на общината  в Неврокоп - бащината къща. Кореспондира с Георги Абаджиев 1904-1905 и 1910. 
Сродник 
- Георги Абаджиев, "братовчед" на Атанас.
   # в. Македония, 3 март 1939, с. 6 /тук 1911 - погрешна година за смъртта на Атанас/; Марков, Иван. Родолюбецът от Неврокоп.- сп. Родопи, 1975, № 12, с. 34-35; Василев, Румен. Родолюбец и общественик....- в. Пиринско дело (Благоевград), 14 май 1982, бр. 95, с. 4; БВИ. С., 1988, с. 230; Енциклопедия Пирински край. Благоевград. 1994, т. 1, с. 296. Вж БПП.