събота, 31 декември 2011 г.

ЖЕКОВ (Ст.Загора)


Братя
1. Михаил /Михал/ Жеков [*Ст.Загора, ок.1848+18/20.ΙХ.1875, с.Елхово - Габровско], търговец на кожи, учи в Ст.Загора. Член на РК-Ст.Загора, активен деятел през Старозагорското въстание 1875 - продава дюкана си за да подсигури въоръжаването, придружител на З. Стоянов до срещата му със Ст. Стамболов в с.Хайнето, въстаник. Домът му в махала Акарджа е средище на въстаниците и място, откъдето се развява знамето на Старозагорската четицата 16.ΙХ. 1875. В с.Нова махала - Ст.Загорско му прилошава от вестта, че няма да се присъединят нови въстаници, за което е оставен в една плевня край с.Елхово - Габровско. Предаден от българина /вероятно Андроник/ на плевнята и обкръжен от турци. След престрелка и подпалване на плевнята той убива брат си и себе си. На него и брат му - посветено стихотворението "Братя Жекови" от Иван Вазов, училище и улица в Ст.Загора.

2. Георги Жеков [*Ст.Загора, ок.1854+18/20.Х.1875, с.Елхово - Габровско], обущар, учи в Ст.Загора, деец през Ст.Загорското въстание 1875. Оставен в плевнята край с. Елхово с Георги Кюмюра /Кюмюрев/ да се грижат за Михаил - болния по-голям брат. Умира след трагични събития.

3. Коста Жеков, в дюкяна му в Ст.Загора става преобличането на въстаниците 16.ΙХ.1875 и присъства буля Славовица - вероятно роднина, според прозвището е съпруга на Слави - може би майка му ?
3.1. Слави К. Жеков [*Ст.Загора+5.Х.1903,Ст.Загора], учител в гр. Струмица преди 1903, убит при предизборни борби.
3.2 Никола К. Жеков [*Ст.Загора, ок.1880+след 1.VIII.1944, София], войвода, учи в Самоков /железарско училище/, където е съосновател на кръжеца "Трайко Китанчев". Четник при Христо Чернопеев пролетта на 1903-?, Радовишки войвода 1903-04 и войвода на чета № 40 в Петричко след 1912.

Сродници
- Братята били 5-6 души, 1875 /по З. Стоянов/. Поне двама са родени между Михаил и Георги.

# Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. С., [1998], с. 12, 14, 54-56, 94.

сряда, 28 декември 2011 г.

АНДОНОВ (Чирпан)


Рк Андон Савов [*с. Мурсалково, дн. Спасово - Чирпанско], свещеник в - родното си село ? след 1841-61 и Чирпан 1861-68-?. Спомощник 1858 и 1868.
Ι
1. Иван АНДОНОВ Савов [*с.Спасово, 28 юни 1854 +18.дек. 1937, Пловдив], учител; учи в Чирпан 1861-69 и Пловдив 1869-71 /класно/. Учителства в с. Евджилере, дн. Средно градище - Чирпанско 1872-74. Член 1872 и секретар 1874 на РК-Чирпан, участник в Старозагорското 1875 и Априлското 1876 въстание, за което е заловен и осъден на смърт и помилван на доживотен. Затворен е в Пловдив, Одрин и Цариград до 1878. Емигрира 1875 в Румъния със Стою Филипов. В Букурещ се среща в Хр. Ботев. След РТВ е зам.-прокурор и адвокат в Пловдив. Деец по Съединението 1885, депутат 1885-1913, подпредседател на НС /4 ВНС и 5-6 ОНС/. Обновява  в. "Пловдивски куриер" 1890, "Малък вестник" 1892 и в. "6 септември" 1908 . Автор на "Из спомените ми от турско време" 1927-1928, в 2 тома.

2. Тодор Андонов Савов
Сродници - дете ? на революционера - Асен Андонов = Васлина.
1. Иван Ас. Андонов [*Пловдив, 3  май  1934 +29 дек. 2011, София], артист от 1957 /филми - "Години за любов" 1957; "На малкия остров" 1958, "Отклонение", "Иван Кондарев", "Нощта срещу 13-ти" 1961, "Златният зъб" 1962, "Дунав мост" 1999. Играе и в полския филм "Прозорци на времето" ?  и унгарския "Соколи" 1969; телевизионни сериали, режисьор от 1963 на - анимационни филми /"Птици", "Сладолед", "Стрелбище", "Мравка, истинска мравка"/ и игрални филми /"Пейзаж" 1963; "Трудна любов" 1974, "Дами канят", "Опасен чар", "Вчера", "Адио Рио", "Самодивско хоро", "Покров", "Бяла магия", "Мечтатели", "Черешово градина"/ и художник /живопис и графика/ от 1965.  Учи в Немска забавачка - 3 г. Завършва ВИТИЗ ?- 1956, актьор в театрите в Сливен и София /Младежкия и Сатиричния/. Автор на спомени ?  = Ι. Леда Тасева, актриса; ΙΙ. Люба Атанасова Маричкова, сестра на Кирил Маричков, музикант от група "Щурците". Брак от ок.1977.
# БВИ. С., 1988, с. 38 и сн. на Иван; с. 578. Стоилов, Румен. Иван Андонов - чирпанският комита.- в. 3В, 2014, бр. 26 и сн. на Иван. Вж. филм "Очакване" 1973 към коя група ?

неделя, 18 декември 2011 г.

х.ЙОВЧЕВ (Габрово)


Рк х.Йовчо
Ι
1. х.Йоно х.Йовчев
1.1 Иванка х.Йонова, с духовно име Ефросина; 1831 в Букурещ = Никола Харлаков, свещеник в с.Гъбене - Севлиевско. Имат 2 деца.

2. Петър х.Йовчев = Руса. Имат 2 и 8 малки деца, към завещанието 1831.

3. х.Досю х.Йовчев [+1831, Букурещ], с духовно име Теодосий /Теодоско/, търговец в Букурещ 1796, хаджия, дарител на Габровското училище = Велика /Вела/ Николау.
3.1 Йонко х.Досев, чорбаджия в Габрово 1853.
3.2 Иван х.Досев, търговец на бубено семе 1876.
3.2.1 Донко Ив. х.Досев ? - в спестовно дружество 1876-78, бакалин 1896.
3.3 Мария х.Досева = Рачко Петров [*Габрово]. Имат 9 деца - х.Христо - търговец, Пенчо и 7 дъщери.
3.4 Рада х. Досева = Цанко ДЮСТАБАНОВ.

Сродница - Мария /Мара/ Досева, епитроп.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

БАКРАЧЕВ (с.Вишени)


Кузман Бакрачев, изселва се в Цариград.
1. Тома К. Бакрачев [*с.Вишени - Кастурско,9.Х.1877+4.ХΙ.1951,София], търговец; учи в Цариград, член на Районния комитет на ВМОРО-Цариград и председател на Костурско-Леринско дружество в Цариград 1901. Доставя динамит на Солунските атентатори, за което е арестуван и осъден "на смърт", но първо присъдата е заменена с "доживотен затвор" и по-късно помилван 1908. В помощ на българските емигранти от Беломорска Тракия открива в София Първата параходна агенция 1914. Член на Костурското братство в София 1943.

2. Григор К. Бакрачев [*с.Вишени - Костурско,1878+20.ХΙΙ.1963,София], търговец след Първата световна война; учи в Цариград /търговско училище/ ?-1896; Член на ВМОРО и на Околийския комитет в Костурския край. Преследван емигрира в гр. Марсилия - Франция, където е главен счетоводител в руско-френска банка и основава македонско дружество. Завръща се в София и работи в БНБ 1908-? и Френско-белгийска банка.

# Бакрачев, Николай. Сведения по е- поща, 16.ХΙΙ.2011.

понеделник, 12 декември 2011 г.

ЦОКЕВ (Габрово)


Банко [*с.Цокювци-Тревненско]
I
Иван Б. Цокев [*с.Цокювци,1815+Габрово], еменджия "чехлар" = Стана.

1. Банко Ив. Цокев [*Габрово, 1838+1918], чехлар.

2. Христо Ив. Цокев [*Габрово,3.ΙΙΙ.1847+28.ΙХ.1883,Габрово], с прозв. Живописеца; художник. Послушник в Хилендарския монастир 1859-63, с духовно име Харалампий 1863-67, Учи в Габрово ?-1859 и в Русия - Киево-Печорската лавра ?-1863-67 и Киевската семинария, завършва живопис и скулптура в Москва 1867-73 под псевд. Димитър Йоанов, заради обещанието пред игумена да се завърне в Хилендар. В Одеса 1873, Букурещ 1874 е член- основател на българското благодетелно дружество "Кирил и Методий". Участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875, а след погрома емигрира със съпругата си в Румъния - Александрия 1875, Гюргево 1875-77. Член на РК-Гюргево. Учител по рисуване в Габрово 1879-83. Автор но портрети /27 - Автопортрет 1872 и портрет на съпругата си 1874, Михаил Каролев 1873, Стоян Бръчков и жена му Ангелина 1874, п.Васил Михов 1875, Иванка Ненова 1875, Дуна Стойчева, Цанко Добрев, родителите на Иван П. Златин, Петко х.Манафов, Марко Колев - Табак/, пейзажи 1872, икони /за черквите - "Св. Троица"-Габрово, "Успение на Св. Ботородица"-Габрово, "Св. Кирил и Методий"-Свищов 1875, Соколския монастир 1875-77 в Александрия и Гюргево/, компоцзиции. Умира от туберкулоза. На негово име - художествена галерия в Габрово от 1974 = Кичка Пенчова Минчева Бедрозова [*Габрово,1858+1935], дъщеря на търговец. Брак от 15 ян. 1874 в Габрово. Кум - Рачо Тихолов, иконописец. Без наследници.

3. Петър Ив. Цокев [*Габрово,1856+1910], свещеник = Анастасия Христова [*Русе,1860+1936].

3.1. Атонина П. Цокева [*ок.1878+1950]
3.2. Александрина П. Цокева [*1880] = Димитър Кехайов. Имат 3 дъщери - Весела *1900, Мария [*1909+1983] и Вера [*1917+2001] - Динова, изкуствовед.

3.3. Любомир П. Цокев [*ок.1882+Никопол], администратор = Марийка.
3.3.1. Тамара Л. Цокева, медицинска сестра = Драгиев. Имат 2 деца - дъщеря ? и Богомил.

3.4. Минка П. Цокева [*Бяла,1890+1950], деловодителка = Иван Петров /Пенчов/ п.Николов [+1938], богослов. Имат 5 деца - Анастасия *1908, Лазар *1910, Невянка *1914, Антон [*1916+1986] ?, Живка, Петър.

3.5. Иван П. Цокев [*1892+1927], учител по музика = Александрина [*1891+1964], учителка.
3.5.1. Георги Ив. Цокев [*Бяла,1913+1982], инженер - строителен =Ι. ?; ΙΙ. Стелка Начева [*1922+1983]
3.5.1.1. Александър Г. Цокев *1953, от майка Стелка = Весела.
3.5.1.1.1. Кристина Ал. Цокева
3.5.1.1.2. Стелла Ал. Цокева *1984.
3.5.1.1.3. Лиляна Ал. Цокева *1988.
3.5.1.1.4. Константина Ал. Цокева *1993.
3.5.1.2-3. синове от друг брак.
3.5.2. син ? Ив. Цокев
3.5.3. син ? Ив. Цокев; от Ι брак.
3.5.4. дъщеря ? Ив. Цокева; от ΙΙ брак.
3.5.5. Вера Ив. Цокева [*1924+2002] = Виргилий Дюкмеджиев [*1929+?]. Имат 2 дъщери - Лена и Саша.

3.6. Димитър П. Цокев, околийски управител на Силистра, умира на 29 г. от туберкулоза = Санта.
3.6.1. Константин Д. Цокев [*1924+1984] = Соня.
3.6.1.1. Капка К. Цокева = Йордан.
3.6.1.2. Алег К. Цокев
3.6.2. Виолета Д. Цокева = Ради Димитров [+2003]. Имат син Милко.

3.7. Крум П. Цокев

3.8. Стефан П. Цокев = Пенка.
3.8.1. Петър Ст. Цокев = Ι. Мария; ΙΙ. ?
3.8.1.1. Стефан П. Цокев, от Ι брак.
3.8.1.2. дъщеря? П. Цокева, от ΙΙ брак.
3.8.1.3. дъщеря ? П. Цокева, от ΙΙ брак.

4. Димитър Ив. Цокев [*Габрово,1859+1883], околийски началник в Тутракан и Силистра.
4.1. Веселина Д. Цокева, учителка = Никола Коцев БЛАЖЕВ [*Кюстендил,1877+1945], подпоручик, автор на военни маршове. Брак от 1906. Имат 2 дъщери - Ваня *1913 и Вера *1918.

5. Киряна Ив. Цокева [*Габрово,1860+1923]

# БВИ. С., 1988, с. 698; ЕБългария. С., 1996, т. 7, с. 386; Вълкова, Силвия - geni.com 2.Х.2010; вж Динова-Русева, Вера. Нови факти от живота и творчеството на Христо Цокев. С., 1973.

събота, 10 декември 2011 г.

КУРТЕВ (Сливен)

Рк Курти

Ι

Стоян К. Домусчиев, търгува с домус "свиня" = Петра.

1. Курти Ст. Куртев [*1842], търговец = Ирина Делиминкова. Имат 3 деца – Мария, Тодор и Христо.

2. Тодора Ст. Куртева [*1844+1940] = Георги Гиндев, съмишленик на Таньо войвода. Имат 8 деца – Мария [*1874+1956], Стефан /Стоян/ [*1876+1943], Зарафина [*1879+1953]; Спиридон [*1880+1953], Таньо [*1882+1962], Генчо [*1885+1977]; Ганчо [*1887+1966] и Пенка [*1894+1910].

3. Димитър Ст. Куртев [*1845+1929] = Ι. Ганка Влахова; ΙΙ. ?

3.1. Петра /Пенка/ Д. Куртева [*1880] = Киряк Минков. Имат 3 дъщери –

Ангелина, Любка и Надка.

3.2. Стефан /Стоян/ Д. Куртев [*1886+1952], печатар и книжар = Кина

Николова Ставрева.

3.2.1 Димитър Ст. Стоянов, с псевд. Радой Ралин, поет.

3.2.1.1. Кин Д. Стоянов, журналист, директор на фонд „1300 години България”; радио- и телевизионен водещ = Капка Георгиева, журналистка и писател; редактор на в. „Атака”.

3.1.1.1.1. Димитър К. Стоянов, член на “Атака”, евродепутат .

3.2.1.2 Стефан Д. Стоянов, художник.

3.3. Радка Д. Куртева, от 1 брак = Симеон /Мони/ Колев Басанов

[*1848+1931], търговец на животни. Имат 8 деца – син ?, убит през

Междусъюзническата война; син ? – умира рано; Росана, Пенка – учителка;

Георги [*1885+1963]; Димитър [+1940]; Анастас; Василка [1898+1982].

4. Таньо Ст. Куртев [*Сливен,5.IV.1846+27.V.1876,с.Априлово-Поповско], с прозв. Таньо войвода. Предводител на чета, която преминава р. Дунав 1876. Убит в сражение в местността Керчан баир. Вж ЧЕТНИЦИ.

5. Радка Ст. Куртева.

# Иванова, Анна. Известните личности в един род на войводи и просветители.- в. "Сливен" 22 септ. 2009, бр. 10, с. 17 и сн.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

ЖИНЗИФОВ (Велес)


Йоан Дзинзифов /Зизифов 1874/ [*Битоля], учител; учи в Битоля и Атина; завършва медицина в Лайпциг 1841-?. Учител в Прилеп - 1 г., Битоля 1863-66-?, книговодител при търговците Хаджиилиеви, деец за църковна независимост 1860. Съмишленик на Хр. Тъпчилещов и Авксентий Велешки.
Ι
Ксенофонт /Райко 1859/ Й. Жинзифов [*Велес,15.ΙΙ.1839+16.ΙΙ.1877, Москва], публицист и поет; учи във - Велес при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и при Н. Тонджаров 1846-55, Одеса /Херсонска семинария/ 1858, Москва 1859-60 /гимназия/ и тук завършва Историко-филологическия факултет 1860-64. Учител в Прилеп 1855-56, Кукуш /Първи български учител/ 1857-58, библиотекар в Чертковската библиотека 1862, частен учител в Русия и 1864-65, учител по старогръцки в Москва 1865-?. В Русия общува с Г.С.Раковски и Константин Миладинов. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1860, в. "Българска пчела", в. "Време" 1865-66, в. "Дунавска зора" 1868, в. "Народност" 1868, в. "Македония", в. "Свобода", в. "Век", сп. "Читалище" 1871-73, сп. "Периодично списание", "Градинка"; както и в руски издания - "День" 1861-62, "Москва", "Москвич", "Московские ведомости", "Русский архив","Православное обозрение" 1869-70 /пътни бележки от 1866/, "Современная летопись". Събира български фолклорни материали - народни песни за цар Шишман, Дойчин войвода и Крали Марко. Член на Славянския комитет - Москва, член на Етнографския императорски отдел в Москва 1868, Член на БКД 1870. Съосновател /с Марин Дринов, Любен Каравелов и Константин Миладинов/ е на сп.- "Братски труд" 1860-62 и съредактор. Превежда от - руски "Слово о полку Игорове" 1863 и М. Лермонтов, от украински Т. Шевченко и от чешки - откъс от "Кралевдолски ръкопис" 1863. Автор на поетичния сборник "Новобългарска сбирка" 1863, поемата "Кървава кошуля" 1870 и на публицистика, която излиза в два тома 1964, автобиография 1871. Посвещава стихове на Димитър Миладинов /и статия 1862/, Иван Н. Денкоглу и Климент Охридски. Има статии 1871 за П.Р.Славейков, Л.Каравелов, Д.Чинтулов, Раковски. Кореспондира с М. Дринов, Раковски, В.Д.Стоянов. На негово име училище в София.

# БВИ. С., 1988, с. 243-244; ЕБВЛ. С., 1996, с.287-288; Хаджипанзов, Петър. Райко Жинзифов.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 79-110.

събота, 3 декември 2011 г.

РАДЕВ (Велес)


Рк Раде Дилянов
   Ι
Димко Радев [*Велес, 1810 +есента 1907], с прозв. Паша, интендант "доставчик на гарнизон" в Битоля ?-1853-63-?; учи във Велес при Митре Българмицев, преселва се в Битоля. Деец за църковна независимост, член на черковно-училищната община 1868, привлича Първите учителки /Баба Неделя и дъщеря й Станислава/ за Битолското девическо училище; абонат на в. "България" 1859.
I
1. Петър /Петраки/ Д. Радев [*Битоля], учи в Атина /гръцка гимназия/. Съосновател на българското училище  1860 в Битоля = ? [*Крушево], влахиня.

1. 1. Александър П. Радев [*Битоля,7 март 1864 +4 юни 1911,Виена], министър; учи в Битоля /гръцка гимназия/, завършва право в Атина ?-1888. Съдия в Ловеч, Трън, Търново и София; адвокат в София 1892-?. Председател на Юридическото дружество, преподавател по византийско право - доцент в СУ. Депутат в 11-12 ОНС, министър на правосъдието 1901-02 и на просвещението 1902-03. Член 1895-96 и председател на В.Македоно-одринския комитет 1898-99.

1.2. Гоце /Гоцето/ П. Радев, пълномощен министър; учи в Битоля /гръцка гимназия/, завършва право в Атина; чиновник, началник на политическия отдел ок. 1904 и главен секретар във Външно министерство. Пълномощен министър в Рим.

2. Мария П. Радева = Николаки РОБЕВ. Годеж от 1858.

БВИ. С., 1988, с. 560; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 212-213; Хаджипанзов, Петър. Димко Паша Радев.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 18-23; Николов, Тома. Спомени; Вж ЦДА ф. 177К - архив на МНП.

сряда, 30 ноември 2011 г.

ПЕТКОВИЧ (с. Башино, Велешко)


Рк х. Петко, хаджия.
Ι
Димитър Петкович [*с.Башино-Велешко], учител в родното си място 1845-48-?. Пише до Александър Екзарх 10 май 1848, редакторът на в. "Цариградски вестник".

1. Димитър Димитриевич Петкович, първи български студент в Петербург края на 40-те и нач. 50-те, с кандидатска научна степен. Служител в дипломтическата канцелария на княз А.М.Горчаков 1854.

2. Константин Д. Петкович [*с.Башино,1826+ян. 1898,Одеса], първи българин дипломиран филолог; учи при баща си в - с. Башино, Велес, Одеса /Семинария 1842-46 и Ришельовски лицей 1847-52/; завършва славянска филология в Петербург 1847-1851, където е състудент с Н.Г.Чернишевски. Съмишленик на Нешо Бойкикев /митрополит Натанаил/ от Петербург 1851, на Драган Цанков - Виена 1852, на Вук Караджич - Белград 1852, Г.Ст.Раковски - Русия 1859. Посещава Зографския монастир 30 окт. - 6 ноемвр. 1852 и написва статиите "Свята гора" 2 май 1853 и "Зограф, блъгарска обител на Св. Гора" 23 май 1853 и изследването "Обзор Афонских древностей" 1865. Дипломат на руска служба в - Кишинев 1852-?, консул гр. Рагуза - Дубровник 1857-1859-? и в Дамаск - Сирия ?-1869, Палестина, Бейрут. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1853 и "Журнал мин. нар. просвещения" 1853. Преводач - от чешки на "Кралевдолския ръкопис" 1852 и "Фонетика на българския език" 1852 от Фр. Миклошич и стихове от Вацлав Ханка; от словашки "Борис, пръви цар на българите" 1853 от Йосифина Турноградска. Лирик - стихотворенията "Момина клетва" 1853 и "Български войн" 1854, автор и на книга за Черна гора. Оставя в ръкопис "Сватбени обичаи на македонските българи" 1850 /на руски език/.

3. Андрей Д. х.Петкович [*с.Башино], учи във Велес ?-1851-, в Одеса /Решельовски лицей/ 1854-16.08.1859, завършва право в Санкт Петербург 1859-64, дипломат на руска служба в гр. Яш, консул ?. Автор на "Слово изгласено в Велеското училище", изнесено пред митрополит Авксентий Велешки 1851. Пише до Г.Ст.Раковски 1859. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1851, 1859-60, преводач от руски на "Врана в паунови пера" - басня от Крилов 19.ХΙΙ.1859; лирик - стихотворение "Сочинител и разбойник" 21.Ι.1860; балада "Могила в гора"; стихотворение "Глас от далека земя" 12.ΙΙΙ.1860; басня "Младо дървце" /посветено на Николай М. Тошков/.

#БВИ. С., 1988, с. 519; Куманов, Милев. Македония. С., 1993, с. 199-200; Хаджипанзов, Петър. Братя Петкович, Константин и Андрей.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 64-78. Вж Църнушанов, Коста. Върожденецът Константин Петрович.- сп. "Славяни" 1973, № 10.

вторник, 29 ноември 2011 г.

СЯРОВ (Сливен)


Тодор Сяров
Ι
Димитър Т. Сяров [*Сливен,1847+1896], доброволец в Сръбско-турската война 1876, опълченец през РТВ 1877-78 в Първа рота на Първа опълченска дружина, ранен край Ст. Загора.

1. Константин /Коста/ Д. Сяров [*1882+5.VΙI.1913, с. Жеравино-Кюстендилско], доброволец през балканските войни - Седма п. дружина. Убит в сражение.
1.1 Темелко Д. Сяров [*1941+1993], електроженист в Строителни войски.

2. дъщеря ? Д. Сярова

Сродница - Мария Захариева, внучка на опълченеца, родоизследователка.

# Захариева, Мария. Потомци на рода Сярови - участват в националноосвободителните борби.- в. "Сливен", 22 септември 2009, бр. 10, с. 16 и 2 сн.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

БУЮКЛИЕВ (Кюстендил)


1-12. умират малки.
13. Стоян /Стоянчо/ Буюклиев [*Кюстендил,1872+2.ΙΙΙ.1914,София], чиновник; участва в Балканската война 1912 = Екатерина /Катица, Кате/ Войнова [*Кюстендил+ 18.ΙV.1926], сестра на дякон 1863 Агапи Войнов [*Кюстендил,1838+1902], йеромонах 1868, учител в с. Царево село 1857-63, Солун 1870, Струмица, Воден, заточен в Диарбекир. Брак от 1892. Преселват се в София 1898.
13.1.1 Елена Ст. Буюклиева [*Кюстендил, 1892], учи в София /гимназия/, статистик
13.1.2 Невена /Нени/ Ст. Буюклиева [*София,11.II.1896+2.VI.1966], актриса в София /Народен театър/ 1919-66, играе в чужди и в пиеси от български автори - "Под старото небе" /първо представление, от Ц.Церковски/ 1919, "Самодива" /П.Ю.Тодоров/ 1920, "Боян Магестника" /К. Христов/ 1921 и 1942, "Змейова сватба" /П.Ю.Тодоров/ 1923, "Вампир" /Ант. Страшимиров/ 1923, "Майстори" /Рачо Стоянов/ 1927, "Албена" /Й. Йовков/ 1929, "Камбаните на св. Климент" /Димо Сяров/ 1929, "Тя и двамата" /Ст. Л. Костов/ 1930, "Драгойци" /Стефан Савов/ 1933, "Болярите и пустиннослужителят" /Георги С. Дръндаров/ 1933, "Към пропаст" /Ив. Вазов/ 1933, "Престолът" /Ив. Вазов/ 1934, "Госпожата" /Ел. Багряна и Матвей Вълев/ 1938, "Когато гръм удари" /П.К.Яворов/ 1939, "Семейство" /Христо Свиленов/ 1940, "Калин Орела" /Никола П. Икономов/ 1941, Царица Теодора" /Магда Петканова/ 1945, "Царска милост" /Камен Зидаров/1948-55 /77 постановки/, "Любов" /Орлин Василев/ 1952, "Искри в нощта" /Арманд Барух/ 1953, "Вражалец" /Ст. Л. Костов/ 1957, "Пред буря" /Боян Балабанов/ 1960, "Рожден ден" /Драгомир Асенов/ 1964, последна роля в "Службогонци" /Ив. Вазов/1965. Първа главна роля 1922 в пиесата "Свети, но не сгрява" /от А.Н.Островски/, първа двойна роля - близнаци "Дванадесета нощ" /У. Шекспир/ 1926. Играе и в Видин, Лом, Плевен, Пловдив, Русе. Учи в София /Втора девическа гимназия/ ?-1915, преминава театрални курсове при Гено Киров, Златина Недева, Вера Пушкарьова, Н.П. Масалитинов и др.; рецитаторка и Първа председателка на рецитаторския кръжец "Живо слово" 1924, с чиято инициатива и помощ се осъществява пренасяне на костите 1931 на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар в Копривщица. Учителка в с. Жедна-Радомирско ок. 1915, чиновничка в Статистиката, пом.-счетоводител в Дирекцията на пощите ?-1918. Освен незавършената биография, авторка на спомени за свои учители и колеги - Адриана Будевска 1953, Сава Огнянов 1958; Васил Кирков, Иван Димов 1965 и Иван Попов 1965 = Петър Спирков, професор, преподавател в Стопанска академия - Свищов. Брак в Париж от Х.1935. Имат дъщеря Лиляна, автор на книгата за майка си.
13.1.3 момиче ? Ст. Буюклиева [*София,1898+1898,София], умира на няколко месеца.
13.1.4 Никола Ст. Буюклиев [+ началото ΙΙ.1966], собственик на даракчийница и работодател е изселен на гара Лъкатник 1949-52 = ? Брак от преди 1925.
13.1.5 Тодор Ст. Буюклиев [*ок.1910] = ?. Със семейството си в София 1948, ул. "Николай Павлович"

14-15. умират малки
16. Ана Буюклиева [*ок.1881], 9-годишна, когато се жени брат й = ? Брак ок. 1910.

# Спиркова, Лиляна. Моите изповеди. Животът на Невена Буюклиева. С., 2006, 132 с.

сряда, 16 ноември 2011 г.

ДОЛАПЧИЕВ (Сливен)


Рк Йордан Ненчев, с прозв. Долапчията [*с. Раково-Сливенско ], бирник, производител на долапи = Щилияна Апостолова, родственица на генерал Никола Жеков.

Георги Й. Долапчиев [*Сливен,17.ΙV.1865+10.ΙХ. 1961], адвокат; кундурджия при Щилиян Добрев, учи в Киев - Русия 1881 /Духовна семинария/, завършва право в Москва 1892-96. Адвокат в Сливен 1896-? /32 години стаж/; кмет на Сливен 1902-05, депутат 1911 /5 ВНС/ и 1911-14 /15 ОНС/. Председател на читалище "Зора" 1905-06 и Дружество за издигане на град Сливен, член на черковното настоятелство към черква "Св. Димитър" 1914-61. Доброволец в Балканската война 1912-13, награден с орден "Св. Александър" = Минка Иванова ЧИНТУЛОВА [*1875+1958].
1. Щилияна /Тенчи/ Г. Долапчиева [*Сливен,9.VΙΙΙ.1899+10.ΙХ.1995,София], учи в Сливен /гимназия/ = Петър Пенчев Абрашев [*Котел,4.Х.1887+23.Х.1971,София] правист в Сливен, Пловдив и София. Имат 2 деца - Георги [*1921+2003] и Дора *1925.
2. Елен/к/а Г. Долапчиева [*Сливен, 1.ХΙ.1900+9.ΙV.2001,Перник], учителка; учи в Сливен 1907-19 /гимназия/, завършва във Варна /Педаготически колеж/ 1920-22; учителка в Сливен 1922-27 = Борис Иванов Ерини [*Банско,12.ΙV.1899+1990], минен инженер. Брак от 1928. Имат 3 дъщери - Мария [*1929+1989] - учителка, Минка *1933 и Лиляна *1936, учителка.
3. Екатерина /Катя/ Г. Долапчиева [*Сливен,10.ΙХ.1902+17.ХΙ.1958,Сливен], учи в Сливен /гимназия/ = Михаил Николов Станев [*Разград, 1899+1985, Сливен] полковник - кавалерист. Имат син Николай [*1936+2002].
4. Йордан /Даню/ Г. Долапчиев [*Сливен,16.ΙΙ.1905+17.ХΙ.1979,Котел], учител; учи в Сливен /гимназия/, завършва текстилно инженерство в гр. Райхенберг - Германия. Работи в текстилни фабрики - Курило 1936, Трявна 1938-42, Сливен 1942-46, Бургас 1947-48 и София 1948 = Маргарете-Ана /Грета/ Емил Фишер [*Райхенберг,16.VΙΙΙ.1905+17.Х.1986,София], учи консерватория в Прага, учителка по музика в родното си място 1927-31 . Брак от 1931.
а) Минка Й. Долапчиева [*Сливен,22.V.1932], актриса; завършва Театралния институт 1954-59. Играе в театрите - Хасково 1959 и Сливен 1962-66. Преподавателка във ВИТИЗ = Найден Станев Вълчев [*с.Малка Брестница-Тетевенско, 30.VIII. 1927], писател и преводач. Брак от 1958. Имат 2 сина - Владимир *1960 и Самуил *1961.
б) Анелиза /Лиза/ Й. Долапчиева [*София,9.ΙΙΙ.1938], учителка; завършва Педагогическото училище за детски учителки ?-1955, учителка в Сандански 1955-56, с. Бенковци-Добричко 1961-62, с. Острово-Разградско 1966-67, с. Голяма Чинка 1989-1990, София 1990-93 = Димитър Цанков Колев [*1931, с.Макариополско-Търговишко], учител по биология, николапетковист. Осиновяват дъщеря Мария *1972.
в) Гергана /Гита/ Й. Долапчиева [*Сливен,24.Х.1942], журналистка; учи в София /основно/ и Икономически техникум ок. 1966, испанска филология в гр.Хавана - Куба 1971 и завършва в СУ. Екскурзовод и редактор в латиноамериканска агенция по печата "Пренса Латина" 1975-90. Сътрудничи на вестниците - "Отечествен фронт", "Новини", "Работническо дело", "Народна младеж" = Илко Йорданов Илков [*София,1935+1983], инженер - геолог. Брак от 1962-77. Имат син Юри *1965, инженер.
5. Иван Г. Долапчиев [*Сливен]

Сродници
- Ташка /овдовяла/, братовчедка на Георги.
- Кавръкови, Дакови, Думанови, Мехерови.

# Курдова, Светлозара. Сливенският кмет Долапчиев.- в. "Сливен", бр. 10, 23.Х.2007, с. 7 и фамилна сн. от Стефан Стефанов; Стоянов, Гавраил Стоянов. Петър Миндов - Чинтула и неговото семейство. С., т. Ι, 2009, с. 286-324 и много сн.

вторник, 15 ноември 2011 г.

БАЛКАНСКИ (Казанлък)


Димитър
Ι
Ненко Д. Балкански [*Казанлък,20.ΙХ.1907+1977], художник - живописец, професор; Картини - "Автопортрет", "Лиляна" 1946. На негово име - къща-музей в Казанлък, улици в Казанлък и София = Лиляна Никова Просеничкова, внучка на Баба Тонка Обретенова. Дарява на НХГ картини 2007 от съпруга й. Брак от 1949.

1. Димитър Н. Балкански

2. Боян Н. Балкански, художник, изографисва черква "Св. Петка" - Орландовци, София.

# Куюмджиева, Антония.- в. "Стандарт" 2007, бр. 5227. Вж Божков, Атанас. Ненко Балкански. С., 1977.

неделя, 13 ноември 2011 г.

ДРАГАНОВ (с. Самоводене, В.Търновско)


Рк Драган Сарминов

1. Димитър Драганов [*с.Самоводене,1815+5.VI.1899], с прозв. Самоводски, учител и свещеник; учи в - Самоводене /килийно/, при Андрей Робовски в Елена, Смирна /гръцко училище/ 1843. Учител в - с. Михалци-Търновско 1829-30, Търново 1830-32 и 60-те, Лясковец, Трявна 1839, 1843-45, 1846-49, Елена 1840-43 и 1859, Г. Оряховица ок.1845-46 Свещеник от 1851, деец за църковна независимост. Председател на църковно-училищното настоятелство 1867-?, архиерейски наместник в Търново 1886 и председател на Епархийския съвет. Дарител на търновските училища. Преводач от гръцки 1854 "Кратко и ясно описание на сватби" и 1872 "Правила за разглежданието на сродствията".

1.1 Елефтер п.Димитров [*1858+1940], свещеник.

# БВИ. С., 1988, с. 222.

ДРАГАНОВ (с. Мариино - В.Търновско)


Рк Драган [*с.Фида бей = Мариино], учител в с. Дебелец-Търновско 1830-33 и с. Мариино.

1. Н. Драганов

1.1 Марко Н. Драганов [*с.Мариино], учител в с. Дебелец 1863 и черковен певец.

# БВИ. С., 1988, с. 221, 223. Вж Станев, Никола. История ...

ДРАГАНОВ (с. Калипетрово, Силистренско)


Рк Драган, свещеник в с.Калипетрово. Спомощник 1858 /"Търговско ръководство"/.

1. Драган Драганов, учи в с.Калипетрово 1850-51, свещеник в с. Алмалии - Добруджа 50-70-те г. на 19 в. Спомощник 1853 "Критически издиряния за историята на блъгарите", 1856 "Евангелие поучително" и 1864 "Въведение във всеобщата история".

1.1 Димитър Др. Драганов [*с. Алмалии +1872,Силистра], учител; учи в родното си село и Одеса /Духовна семинария/ ?-ок.1865; учител в Алмалии ок. 1865-71, Силистра 1871-72.

# БВИ. С., 1988, с. 222-223.

ДРАГАНОВ (Клисура)


1 ? Драганова = Тунчо Петков, издържа материално образованието на Христо.

2. Христо Драганов [*Клисура,16.ΙV.1856+14.II.1934,Севлиево], учител; учи в Клисура и Пловдив /класно/. Учител в Батак 1873-74, Нова Загора 1874-75, Севлиево и Клисура; търговец 1875-76. Участник в Априлското въстание 1876 и РТВ 1877-78, книжар, кмет на Севлиево 1893-94, окръжен училищен инспектор 1894-95 и окръжен управител - Севлиево 1899-1901, търговски инспектор 1913-19, библиотекар на дружество "Развитие" 1920-27. Сътрудник на в. "Източно време" 1875 = Тодорка, жива 1930.

1.1 Параскева Хр. Драганова [+ преди 23 юли 1929].

# БВИ. С., 1988, с. 223-224.

сряда, 9 ноември 2011 г.

КАВАЛДЖИЕВ (с. Пъдарево, Новозагорско)


Цоню Кавалджиев, от род на кавалджии.


Димитър Ц. Кавалджиев [*с.Пъдарево - Новозагорско /Котленско/,1834+след 1910], учител, инспектор, черковен певец 1869. Учи в килийното у-ще; учител в - Нова Загора 1850-51, с.Кортен - Сливенско 1851-52 и Сливен 1855-86. Председател на читалище „Зора” 1870-72. Спомощник 1869 /”Минейник”/ = Ι. ? Брак в Сливен; ΙΙ. ?

1. Иван Д. Кавалджиев [*Сливен], учител = Цветан/к/а.

1.1 Димитър Ив. Кавалджиев

1.2 Стефан Ив. Кавалджиев

1.3 Мария Ив. Кавалджиев [*ок.1899+ жива 1973], остава без баща на 6 г. и без майка на 7 г. = Михаил Иванов Пенчев [*с. Дермен кьой-Ямболско,1884]. Имат 3 деца - Иван [+14.Х.1944], Станка [*1929] - поетеса и Георги - художник.

1.4 Васил Ив. Кавалджиев

2. Щилиян /Стилян/ Д. Кавалджиев [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.

3. Петър Д. Кавалджиев [*Сливен] от Ι брак.

4. дете ? Д. Кавалджиев ? от ΙΙ брак.

# БВИ. С., 1988, с. 304.


КАВАЛДЖИЕВ (Габрово)

Л. Кавалджиев

Иван Л. Кавалджиев [*Габрово +1886], член на Българското човеколюбиво настоятелство и на Българското благотворително общество в Букурещ преди 1878; съучредител на комитет „Единство”-Търново 29.08.1879, депутат 1879. Спомощник 1873 /”Кратка ...геометрия”/ от Букурещ за Габровските училища.

Сродник - Ц. Н. Кавалджиев, спомощник 1875 /”Кратко учение”/ - ученик 4 клас в Габрово.

неделя, 6 ноември 2011 г.

ОБРЕТЕНОВ (Русе)


Рк Обретен, абаджия; води тефтер с родови данни - сега в НБКМ = Стамата. Брак от 14.Х.1806.
Ι
Тихо Обретенов [*Русе,6.ХΙΙ.1808+ есента 1869], абаджия, епитроп на черква "Св. Троица" и училищен настоятел 1841, деец за църковна независимост, търговец с дюкян в гр. Сакча - Влахия 1852-53 и 1857-64-?. Отровен от търговския си съдружник чорбаджи Трифон = Тонка Тончо Поставчията [*Русе,1812], деятелка за църковна независимост. Брак от 1831.
1. Атанас Т. Обретенов, търговец в Сакча 1857.
2. Ангел Т. Обретенов [*Русе,1837+16.IХ.1894], търговец в Сакча 1857-64 и Русе 1864-?Повикан с писмо от Ст. Караджа се озовава в четата му. Заловен при с. Козни дол-Сливенско, отведен в Русе и осъден на заточение в Акия 1868-78.
3. Петър Т. Обретенов [*1844+1868], четник; учи в Русе, помага на баща си в Сакча ?-1867. Забягва в Румъния и от там се включва във Втора белградска легия 1867-68. Убит в сражение край Канлъ дере.
4. Петрана Т. Обретенова [*1845+27.III.1932]

5. Никола Т. Обретенов [*Русе,28.V.1849+10.Х.1939] = ?. Ботев четник; учи в Русе /класно/ ?-1864; Първият учител в Сакча 1864- март 1866. Читалищен деец 1866 и библиотекар 1867-75 в Русе. Член на БРЦК-Букурещ и РК-Русе. Съмишленик на Матей Преображенски, В. Левски, Стамболов, Бенковски и Волов. Емигрира в Гюргево - Румъния 27.ΙХ.1875
- Тонка Н. Обретенова [*+2.ХΙ.1944] убита = Нико Просеничков [*Русе+2.ХΙ.1944], убит. Имат 2 дъщери Милана [+1944], умира от скръб по родителите си и Лиляна, съпруга на художника Ненко Д. БАЛКАНСКИ [*Казанлък,1907+1977].

6. Георги Т. Обретенов [+8.V.1876], помага на баща си в Сакча.

7. Анастасия /Сия/ Т. Обретенова [*1860+29.IХ.1926]

петък, 4 ноември 2011 г.

СТОЯНОВ (с. Карабунар, Пазарджишко)


Атанас Стоянов [*с.Карабунар,1848+17.ХΙ.1923], с прозв. Комитата, четник. Емигрира след 1864 в Румъния. Четник при Ф. Тотю и П. Хитов, участва във Втора белградска легия 1867-68, доброволец в Сръбско-турската война 1876 и опълченец през РТВ 1877-78 - сражава се в боевете край Ст. Загора, Шейново и Шипка, където е ранен. За втори път е раняван през Сръбско-българската война 1885. Назначен е за кратко като стражар. Награден с орден "За храброст" = Катерина Лапардова [*с.Ветрен-Пазарджик]. Брак след Освобождението.

1. дъщеря? Ат. Стоянова = Георги Стойнов, деятел на БЗНС, депутат. Имат деца.

# Даскалова, Мария. Атанас Стоянов - Комитата.- сп. "Отечество", 1984, № 12, с. 42-43 и сн.

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

БАЛКАНСКИ (Котел)


х. Стоян, хаджия.

1 Никола х.Ст. Балкански [*Котел, 20.VΙ. 1822+Русе], собственик на мушия м с. Циганка край Букурещ - средище на революционни дейци /Левски, Раковски - който тук пише предговора на "Горски пътник"; войводи, четници, хъшове/; подпомага финансово четата на Х. Димитър и Ст. Караджа 1868 = Слава. Премества се, след смъртта на съпруга си с децата, в София; закупува 1934 дом на ул. "11 август" № 1 а.
1.1 Г. Н. Балкански [*Русе], в София - Подуене от ок. 1912.
1.2 Къна Н. Балканска [*Русе] = Стоян Бабаков [*1852+1898]. Имат 2 сина - Никола и Иван.
1.3 Руска /псевд. Мими/ Н. Балканска [*Русе,23.VΙI.1902+1984], оперна изпълнителка от 1918; учи в София /гимназия/; свири на пиано от дете, гастролира в - София и страната, Турция 1931 и Югославия /Сърбия, Хърватия и Словения/ = Ι. Иван Цачев, тенор в Дрезденската опера. Брак от ок. 1920; ΙΙ. Кирил Марков, доктор в Александровска болница - София; ΙΙΙ. Тодор Младенов [*ок.1928+1968], актьор в Младежкия театър.

2. брат ? х. Ст., търговец в Букурещ.

3. брат ? х.Ст., търговец в Букурещ.

Сродници
- братята са братовчеди с Г.С.Раковски.
- Йонко Балкански, четник при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Четници при Христо Македонски


август - зимата 1860

Път - Кресненските ханове до р. Струма се присъединяват към Стоимен войвода - до късна есен; зимуват в Рилския монастиир до лятото на 1861, заминават за Белград есента 1861 и там се присъединяват към легията на Раковски 1862.
Действия - отмъщават 1862 на 3-ма турци-разбойници - Рахман ага, синът на кърседаря Хайдар ага и на помака Мустафа Пехливан от с. Кремена.

1. Христо Николов МАКЕДОНСКИ, войвода 1860 и 1864-65. За рода му вж Блога.
2. Георги, с прозв. Ковачлията [*с. Ковачево-Неврокопско]
3. Пенко Маджаров [*Неврокопско]
4. ?, [*Неврокопско]
5. ?, [*Неврокопско]
6. ?, [*Неврокопско]

есента 1864 - 1865

Действия - разбиват шайката на Асан Пехливан [+1864].
Придвижване - достигат зимата до Зографския монастир, където "поклонниците" са дървари до пролетта на 1865. Преминават през Българско до Броила, за да се включат в подготвяните чети.

1. Христо Николов МАКЕДОНСКИ, войвода 1864-65 и 1860. За рода му вж Блога.
2. Ангел Митов /Митев/ [*София]
3. Илия Минчев [*Неврокопско]
4. Манол Наков [*с. Долни Тодорак-Кукушко]
5. Пано Стоянов [*Берово ?[
6. Петър Стоянов [*Джумая - Дупнишка], войвода до есента на 1864.

сряда, 26 октомври 2011 г.

МАКЕДОНСКИ - с. Горни Тодорак



Никола [*с. Горни Тодораак - Кукушко +1835], платнар и сапунджия, търговец на прежда.
1. Георги Николов, свещеник; отвежда брат си Христо в Солун 1852 = ? Георгиева [* с. Долни Тодорак-Кукушко], жива 1859, дъщеря на Георги Сърбака, който след смъртта на съпругата си 1852 забягва в Света гора и става монах.
I
2. син ?, с бащиния занаят
3. дъщеря ? Н., 1852 в селото си
4. Стоян Н. [*1834] , търговец на платна и памук 1856-60. Близнак с Христо.
5. Христо Н. Македонски [*с.Горни Тодорак,1834 +5.VІІ.1916,Русе], с прозв. Македончето; учи в родното си село /килийно гръцко училище/ 1841-48, търговец в Солун 1852-56, търгува с памук и платна 1856-60, четник при Стоимен войвода ?- есента на 1860 из Малешевско, войвода на малка чета 1860. В Белград есента на 1861-1862. Участник в Първата ?- септември 1862 и Втората легии 1867; войвода на чета 1864-65, знаменосец при Х. Димитър и Ст. Караджа от 10 юли 1868 до с. Идилево-Севлиевско. Сражава се и на връх Бузлуджа. Оттегля се с двама четника и за 61 дена достигат до Зографския монастир, където престоява 7 месеца. През Цариград и Одеса достига до Румъния. Участва през Сръбско-турската война 1876 и Сръбско-българската война 1885. След РТВ живее в Русе. Съмишленик на Г.С.Раковски от 1860, другар на Ст. Карджа 1862. Автор на спомени "Записки на Хр. Македонски 1852-1877" 1896.

1. Екатерина Хр. Македонска

2. Тица Хр. Македонска, предават знамето за музей 1925.

# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 151. Вж Спомените.

вторник, 25 октомври 2011 г.

КЪРГОВ / ГРЕКОВ - Гурково


Къню Къргов
Ι
Генчо К. Къргов [*с.Хайнето= Гурково-Ст.Загорско,ок.1879+1883,с. Дермен дере-Бесарабия], .хайдутин и войвода от 1810-30 в Новозагорско, Казанлъшко и Сливенсоко. Пресъединява се към руските войски в Руско-турската война 1828- Преселва се 1830 в Бесарабия - с. Твърдица. На негово име - площад и читалище в Гурково = Злата.

1. Мито Г. Къргов

2. Михаил Г. Къргов, с прозв. Греков [*с.Дермен дере-Бесарабия, 23.V.1847 +22.ΙΙΙ.1922,Пловдив], съратник на В. Левски и сподвижник на Хр. Ботев; учител, учи в родното си място /начално/, гр. Николаев /гимназия/ 1864-67 и 1868-72. Четник при Н. Войводов и Цв. Павлович, участник във Втората белградска легия 1868-69. Учител в Сливен 1872-73. Член на РК-Сливен 1872, арестуван 1873, член на РК-Русе 1873-74 и на БРЦК - Гюргево 1874. След РТВ е секретар-началник на Кюстендилски и Сливенски окръзи. Русофир, емигрира 1887-96 административен служител в Сливен, Пловдив и София. Сътрудници на в. "Независимост" 1873-74, сп. "Илюстрация Светлина" 1905-06., сп. "Летописи" 1904, сп. "Наука", сп. "Българска сбирка", "Балканска трибуна", "Реч", "Сливен" и на руските - сп. "Новое время", "Гражданин", "Московские ведомости". Преводач от френски 1874, от руски 1875. Автор на спомени "Как освобождавахме България" 1905-1906 /1971/. и "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович" 1904.

# БВИ. С., 1988, с. 164 и сн.на Михаил; ЕБВЛ. С., 1996, с. 200-201; geni.com - 12.VIII.2011.

неделя, 23 октомври 2011 г.

Четници при Теню Люцканов


Лятото 1864 лятото 1865

Преминава в Българско.

Стоян /Теню/ Люцканов Папазолу [+лятото 1865], войвода от лятото на 1864. На практика Теньо изоставя дружината и продължава да шета из Добруджа до следващото лято, когато е убит. Шурей на П. Хитов.

Димитър Колев Стойнов - Заралията, Коджа Ибрахим [*с. Карабурун = Знаменосец– Ст.Загорско,1832 +началото на август 1868, Агликина поляна], терзия в Стара Загора и Сливен. Участва в Първата легия 1862, четник при Тодор Харбоолу, а през 1864-65 в четата на Теньо Люцканов. Знаменосец 1868. Отделя се от четата. Убит в сражение.

Стефан Караджа [Стефан Тодоров Димов *с. Ичме = Стефан Караджа-Ямболско 11.V.1840+31.VІІ.1868,Русе], участник в Белградската легия 1862, след това войвода на малка чета, която действа из Добруджа; четник при Теньо Люцканов 1864-? и при Хаджи Димитър 1865. Войвода в обединената чета 1868. Заловен 10.VІІ.1868, съден в Русе. Умира от раните си.

сряда, 12 октомври 2011 г.

САВОВ / МИЛАНОВ (Елена)


Рк Сава Миланов, свещеник в Елена през 40-те, спомощник 1843 /"Общое землеописание"/, 1844 /"История на славеноболгарския народ" и "Православное учение"/ и 1847 /Писменица на славянски язик/.

1. Милан Савов Миланов [*Елена], учител и свещеник; учи в Елена при Иван Момчилов, Никола Михайловски и Никифор Попконстантинов, учител през 60-те в Лясковец, Сливен и Елена. Свещеник в Елена от 1869.

2. Андрей Савов Миланов, свещеник в с.Беброво-Еленско от 50-те до 70-те год. Издател и преводач от руски 1870 /"Кратки поучения" с авторски предговор за свещеническото положение в България/. Сътрудничи на сп. "Слава" 1871.

# БВИ. С., 1988, с. 413, 578-579.

вторник, 11 октомври 2011 г.

САВОВ (Ст. Загора)


Рк п.Сава, свещеник.

1. Иван п.Савов, учител в с.Конопчии = Могилово-Чирпанско 1872.

2. Михаил п.Савов [*Ст.Загора,8.Х.1857+21.VІІ.1928, гр. Сен Валие дьо Тией - Франция], генерал; учи в - Хасково, Пловдив и Габрово /гимназия/, Цариград ?-1876, завършва в София /Военно училище/ ?-1879 и Военна академия в Петербург ?-1881. началник на отделение в щаба на Румелийската милиция, началник щаб и командир на пехотна бригада, помощник-министър в Министерство на войната, началник на Военното училище София. Участва в Сръбско-българската война 1885. Командир на ІІ, ІV и V армия през Балканската война. Министър на войната 189194 и 1903-07, пълномощен министър в Париж 1920-23. Награждаван с ордени "За храброст" = Мария.
2.1 дъщеря ? М. Савова = Васил Беров.

# БВИ. С., 1988, с. 579.

ПЕШЕВ (Севлиево)


Иван Пешев, търговец

1. Стефан Ив. Пешев [*Севлиево,2.ХІ.1854+ 26.VІ.1876,Севлиево], революционер; учи в Севлиево при Марин Калугеров, Главен организатор в Севлиевския край /селата Батошево, Гъбене, Кръвеник/ 1875-76, председател на РК-Севлиево и на читалище "Росица" 1875-76, заловен 29 април 1876 преди избухване на Априлското въстание, съден в Търново и обесен. Редактор на в. "Гайда" 1875, в. "Търпан" 1875, сътрудниче на в. "Напредък" 1875-76. На негово име - училище и площад в Севлиево, улици в София и Габрово.

2. Петър Ив. Пешев [*с.Горско сливово-Севлиевско,27.VІІ.1858+19.І.1931,София], юрист, министър, публицист; учи в Севлиево /основно/, Лясковец /духовна семинария/ 1874-76, гр. Николаев-Русия /гимназия/ 1878-80, Загреб; завършва право в Москва 1880-84. Учител в Севлиево ок.1877-78. Депутат в 7-8 и 10-18 ОНС /1893-95 и 1899-1919/, чиновник в Министерството на правосъдието 1884-87, адвокат в Севлиево 1887-99 и в София 1901-19, председател на Софийския адвокатски съвет 1910-12. Министър на правосъдието 1894, 1899-1900 и 1913 и на народната просвета 1913-18. Автор на спомени 1987.

# БВИ. С., 1988, с. 530-531; Вж Бакалов, Йоаким. Стефан Иванов Пешев. С., 1901; Вж Йонкова, Стоянка Маринова. Стефан Пешев 1854.1876. Биография. С., 2001, 177 с.

петък, 7 октомври 2011 г.

ПУПЕШКОВ (Тетевен)


Цвятко Пупешков
І
Васил(ий) Цв. Пупешков [*Тетевен,1837+22.ІХ.1887,Тетевен], учител; учи в Сопот. Учител в Тетевен 1859-62, 1866-70 и 1883-84, с.Видраре-Орханийско 1863-64 и 1870-72; член на РК-Видраре 1869, Севлиево 1862-63, Троян 1864-65 и Оряхово 1872-73 /изпратен от В.Левски/. Заточеник в Диарбекир 1873-78; съдия и председател на Окръжния съвет в Орхание 1878, депутат в УС 1879 = Мария [*Тетевен+1935], учителка в Тетевен през 70-те.

1. Цветан В. Пупешков [*Тетевен,16.VІІІ.1881+София], адвокат, прокурор в Софийския апелативен съд ок.1910; депутат = Вен(к)а Георгиева Златарска [*1890+1946].

2. Павел В. Пупешков [*Тетевен,25.ХІІ.1883], офицер; завършва Военното училище в София, ротмистър 1918, командир на ескадронен 5 конен полк, майор.

# БВИ. С., 1988, с. 556-557; geni.com - 12.VІІІ.2011 и 17.VІІІ.2011. Вж ф. 142 "В.Цв.Пупешков" в НБКМ; Вж Спомени на Радул Милков.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Четници при Панайот Хитов


1860-1863.

Желю Христов Чернев [*Ямбол,29.VІ.1828+24.VІ.1893,с.Карапча = Маламир-Ямболско], с прозв. Дядо Желю = Мария Г. Желювица. Четник при П. Хитов 1860-63, подвойвода до 21 юни 1867, подвойвода при П.Хитов през Сръбско-турската война 1876. Съратник и на войводата Димитър Стоянов Котев, с прозв. Калъчлията [*с.Загорци-Н.Загорско+1861]

Панайот Иванов Хитов [*1830], войвода на чети 1860-1863, 1867, 1876.


28 април 1867 -.
Преминават р. Дунав - 31 четника. Пътят - с. Дикили таш = Побит камък-Разградско /3 май 1867/, Осман пазар = Омуртаг /8 май/, Котел /12 май/, с.Сотиря-Сливенско /24 май/, връх Българка /28 май/, границата със Сърбия /4 август/. Присъединяват се други четници на - 12 май - 2 четника, на 22 май - 1, 24 май - 4, 28 май - 5, 20 юли - 5. Всичко 48 четника. Отделят се от четата 22 четника на 21 юни - 18 четника, 28 юни -1, 18 юли -1, 29 август - 1, 3 август - 1.

1. Бойко Нешов Тончев /Ганчев/ [*Копривщица+ок.1920,София], четник от Румъния до Сърбия - разпускането.

2. Васил Иванов Кунчев [*Карлово,1837+1873,София], с прозв. Левски, знаменосец до 4 август; записва се в ІІ белградска легия 1868.
3. х.Васил Николов Недялков [*Карлово,ок.1840+7.V.1929,София], четник от Румъния до Сърбия.
4. Вълко Янчев [*Новозогорско], с прозв. Курте байрактар, четник от м. Циганка до Сърбия. Четник при Бойчо войвода 1854-56 и при Димитър Калъчлията.

5. Гани /Ганю, Ганчо/ Края /Край/ [*Шумен+есента 1867], с прозв. Шумналията.
6. Георги [*Плевен]
7. Георги [*Сливен], с прозв. Сливналията, четник при П. Хитов и през 1860-61.
8. Георги х.Иванов [*с.Турия-Казанлъшко,1840+1868], с прозв. Тулчалията. четник от 12 май до 13 V.1867, присъединява се към Цонко войвода. Четник и при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.
9. Георги Попов [*Свищов]
10. Георги Чернев [*В.Търново, 1837+с.Калъдере,1868], четник до Сърбия. Постъпва във ІІ българска легия. Четник и знаменосец при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.

11. Димитър Димов [*Лясковец], четник от преди 1 май.
12. Димитър Николов Дишлийски [*Сливен,ок.1840+Сливен], с прозв. Пехливана; четник от първите; съратник на Х. Димитър 1859, знаменосец при Дядо Желю 1867, войвода на чета 1869, Ботев четник 1876, заточеник 1876-78.
13. Димитър /Петър/ Тодоров [*Сливен,1847+1868], четник до Сърбия. Постъпва във ІІ българска легия 1868. Четник и при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.
14. Дянко Димитров [*с.Шипка-Казанлъшко], с прозв. Шипчанина; четник от преди 5 юли.

15. Желю Христов Чернев [*Ямбол,29.VІ.1828+24.VІ.1893,с.Карапча = Маламир-Ямболско], с прозв. Дядо Желю = Мария Г. Желювица. Подвойвода до 21 юни 1867. Четник при П.Хитов 1860-63, подвойвода при П.Хитов през Сръбско-турската война 1876. Съратник и на войводата Димитър Стоянов Котев, с прозв. Калъчлията [*с.Загорци-Н.Загорско+1861,Русе], както и на Х. Димитър и Ст. Караджа 1866.

16. Иван А. Зарделийски [*Сливен,1844+3.І.1931,Русе], четник; съратник на П. Хитов 19.ХІІ.1859. Постъпва във ІІ българска легия 1868.
17. Иван Георгиев Петров [*Пазарджик,ок.1840+1.V.1914,Видин] /Не е в четата на Ф. Тотю и не е от Панагюрище, както пише Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967/.
18. Иван /Иванчо/ Георгиев Сапунов [*Казанлък, 1843+8.VІ.1911, Айтос], с прозв. Черния, Тютюнджията; четник от от 24 май 1867 до Сърбия. Ранен на 25 юли в дясната ръка и се лекува в гр. Княжевац-Сърбия, в Белград държи магазин за тютюн 1871-76; четник и при П. Хитов 1876 /Сръбско-турската война/, където е ранен в лявото рамо.
19. И. Д. [*Сливен]. четник от първите.
20. Иван Колюв [*Ст. Загора], четник от 24 до 27 май 1867.
21. Иван Петров [*Лом]
22. Иван /Йово/ Петрович [*Черна гора], с прозв. Черногореца; четник от 20 юли 1867 до Сърбия, четник и при Ф. Тотю до 20.VІ.1867.
23. Иван Русев [*Чирпан], с прозв. Бъчовар и Фучеджията; четник от 24 май 1867. /Не е в четата на Ф. Тотю и не е от Ст.Загора, както пише Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967/
24. Иван Тодоров [*Търново+18.VІІ.1867], с прозв. Капитан; четник до Сърбия. Участва в І българска легия, член на РК във Влашко.
25. Иван п.Христов Кършовски [*Елена,12.VІІІ.1839+1.ІІІ.1914], писар. Въстаник в Дядо-Николовото въстание 1856, записва се в І белградска легия 1860 и ІІ - 1868. Брат - Кръстю, четник.
26. Илия [*Сливен]
27. Илия Господинов [*Сливен+след 12 август 1868,с.Градец-Сливенско], с псевд. Гунчо войвода; четник от 28 май до 21 юни 1867. четник при Желю войвода от 21.VІ.1867 до есента, зимува в Сливен. Нападат турската поща край Сливен 12.VІІІ.1868, укрива се до с. Градец при братя Ганеви, от които е убит и предаден. Знаменосец при Желю войвода. Четник и при П. Хитов ?-1863, войвода 1864. Брат - Стефан.

28. Кръстю /Кънчо/ п.Христов Кършовски [*Елена+25.ІІІ.1899,с.Мустафа Бейлери = Павел баня-Балчишко ?]. Брат - Иван, четник.

29. Милан Лапчевич [*Крушевац-Сърбия+Сърбия], четник от 20 юли 1867 до Сърбия; преди това четник при Ф. Тотю ?-20.VІІ.1867.
30. Михаил Николов [*Търново]
31. Михаил Цонев [*Сливен], с прозв. Таушана; четник и 1864 при Стоян Люцканов (Папазооглу) и Х. Димитър.

32. Никола /Кольо/ Петров [*с.Турия-Казанлъшко], с прозв. Турийчанина и Турчин; участва в подготовката 1867 на четата в Гюргево и Зимнич, четник до Княжевац-Сърбия.

33. Панайот Иванов Хитов [*1830], войвода на чети 1867, 1876.
34. Пане Григоров Драгоев, заловен след битката край с.Върбовка, отведен в Търново - Видин, откъдето избягва.
35. Сава Ангел Славчев /Славков/ [*Свищов,1843]; четник от 12 май до 13 май 1867; четник към Цонко войвода 13.V.1867-до Сърбия. Участва в ІІ българска легия. Брат - Никола Славков.
36. Стефан [*Копривщица]
37. Стефан Господинов [*Сливен,1841+1868,връх Бузлуджа], с прозв. Хитрия и Топтанджията; четник и при П.Хитов 1863 и Х. Димитър и Ст. Караджа 1868. Брат - Иван, четник.
38. Стефан Йовчев [*Лясковец]
39. Стоян Велков Софийски [*с.Желява-Софийско,1842+ок.1873], с прозв. Шопа и Кулаксъза; четник от пролетта на 1867.
40. Стоян Петков [*Казанлък]

41. Тодор Донев Харбов [*Сливен+ след 12 август 1868,с.Градец-Сливенско], другар на Х. Димитър и на Илия Господинов от детство, четник от 28 май 1867 /връх Бузлуджа/ до заминаването на П. Хитов към Сърбия - 21.VІ.1867, след което се присъединява към Желю войвода до убиването на Гани Шумналията - есента, зимува в Сливен до 4.ІV.1868. Участва в нападението на турската поща край Сливен 12.VІІІ.1868, укрива се до с. Градец при братя Ганеви, от които е убит и предаден.
42. Трендафил Андреев [с.Аджар-Карловско+5.Х.], хайдутин и преди. Обявен в календара на Хр. Ботев за "мъченик български" 1875.

43. Филип Тотю [Тодор Станчев Топалски *1830], войвода до 20.VІ.1867; четник при П. Хитов от 20 юли 1867 до Сърбия.

44. х.Христо [*с.Градец-Сливенско], с прозв. Градечанина, хаджи Санда; четник от преди 8 май 1867 /Омуртаг/, 25 юли 1867 /Ръжански колиби/, 3 август 1867 /Топли дол срещу Бабин зъб/ до 18 юли 1867, когато се отделя от заминаващите за Сърбия.
45. Христо Марков [*Тиквеш] /Не е в четата на Ф. Тотю и не е от с. Бабово-Велешко, както пише Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967/
46. Христо Петков Ботев [*с.Ганчовец-Дряновско,1839+1868,с.Вишовград-Павликенско], с прозв. ГанчовИц, Дряновски. От 1848 работи при чичо си - търговец в Тулча. Отваря магазин 1858. Член на РК-Тулча; четник от 22 май 1867 до Сърбия, постъпва в ІІ българска легия - Белград 1868. Четник-писар и при Х. Димитър и Ст. Караджа, тежко е ранен край с.Вишовград и се самоубива.
47. Христо х.Йорданов Брадел [*Елена], с прозв. Еленчанина; четник от м. Циганка до 29.VІІ.1867 /над Ст. Загора след Хаинбоазкия проход/. Учител в с.Божурлук-Плевенско. Баща - х.Йордан Брадата, участник във Велчовата завера 1835, сестра Ана Йорданова, учителка от 1846 до 1870.

48. Цонко Кънев Петранов /Петров 1897/ [*Котел,1817+1905,с.Балджи кьой = Медово-Анхиалско], с прозв. Цонко войвода; четник до 13 май 1867, подвойвода от 13.V. -4.VІ.1867 около Котленско и отново четник от 4 юни 1867 до края на похода. Четник и при Таню Стоянов Куртев 1876.

49. Янко [*Кавакли = Тополовград]


1876.

Панайот Иванов Хитов [*1830], войвода на чети 1860-1863, 1867 и 1876.

вторник, 4 октомври 2011 г.

ЗЛАТАРСКИ (Търново)


п. Васил
І
Никола п.В. Златарски [*с.Златарица-Еленско,1823+1876,Търново], учи в Златарица, Нърново, Габрово ?-1839 Учител в Търново 1843--76. Деец за църковна независимост. Църковен певец, секретар 1858-? и ковчежник на градската община в Търново, член на митрополитския съвет. Редактор на молитвеника "Свиток Богомотере" 1862, спомощник 1868.

1. Георги Н. Златарски [*Търново,25.І.1854+9.VІІІ.1909,Търново], професор; учи в Цариград 1870-72 и Загреб /гимназия/; завършва геология в Загреб 1880. Геолог и минералог в Министерство на финансите 1880-90. Преподавател - доцент 1895-97 и професор. Ректор на Висшето училище в София 1897-98 и 1901-02. Първи председател на Българско природоизпитателно дружество и член на чуждестранни дружества /Виена 1883, Москва 1886, Загреб 1886, Френското 1887, Белгийското 1888, Унгарското 1891/. Превежда от френски 1872. Автор на научни трудове = Венка Стефанова Серафидиева [*1868+1958].
1.1 Анастасия Г. Златарска = Христо Леонидов. Имат 2 деца - Пепа [*1915+1943] и Георги [*1919+1938]
1.2 Вен(к)а Г. Златарска = Цветан Пупешков [*1891], адвокат.
1.3 Никола Г. Златарски [*1893+1947], адвокат = Ангелина Козарова.
1.3.1 С. Г. Златарски
1.3.1.1 А. С. Златарска
1.3.1.2 Б. С. Златарска
1.3.2 Васил Н. Златарски = І. Олга Семенова; ІІ. Мария Максимова.
1.4 Веселина /Веса/ Г. Златарска = Стефан Белов. Имат 2 деца - И. и Стефан [*1929+2002], доктор.

2. Васил Н. Златарски [*Търново,14.ХІ.1866+15.ХІІ.1935,София], професор - историк; учи в Търново и Петербург /гимназия/; завършва история в Петербург ?-1891 /дисертация "Писмата на цараградския патриарх Николай Мистик до българския цар Симеон"/, специализира археология в Берлин 1893-95. Преподавател в СУ - доцент 1897-1901, професор 1901-?. Автор на 213 научни труда - "История на българската държава през средните векове" т. І 1916, т. ІІ 1927, т. ІІІ 1934, т. ІV 1940 /ІІ изд. 1970-72/; "Избрани произведения" 1972, т. І.

# БВИ. С., 1988, с. 254-255 и 2 сн. /Георги Н. Зл. и Н. п.В. Зл./; РБЛ. С., 1977, т. ІІІ, с. 63-64 и сн . /Васил Н. Зл./; Вж geni.com.

неделя, 2 октомври 2011 г.

Четници при Филип Тотю


І. 1866

Киро Мирчев [*с.Лъджите = Павел баня-Ст.Загорско], четник от 20.VІІ.1867, четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Михаил Фурнаджията и Дели ага [*Сливен], четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Тодор Чешмеджипетров [*Свищов], четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Филип Тотю (Тодор /Тотю/ Тодоров Станчев - Топалийски) [*к.Гърците-В.Търновско, 1839+23.ІІІ.1907, с.Две могили-Русенско], войвода.


ІІ. 1867 - Преминава р. Дунав, Свищов /15.V.1867/, с.Върбовка- Севлиевско, връх Юмрукчал = Ботев /22.VІІ.1867 - присъединяване към четата на П.Хитов/вж планина Пустия, Пустията, с. Бутово

Аврам Колев Дашков - Табак [*к.Русенци-Габровско+11.VІ.1867,Габрово], обесен.

Георги Алеков Хаджиконстантинов [*Свищов +1867], четник от 15 май; обезглавен. Баща - Алеко Иваницов Хаджиконстантинов. Братовчед - Алеко Иваницов Константинов [*1863+1897], писател.

Георги Замфиров, с прозв. Велезлията и Арнаутина [*Велес +преди 31 май 1867, убит при р.Искър]. Има версии, че е убит в Дряномо и че е обесен в Русе и Търново.

Димитър Търсина - Михалачков - Софиялията [*София+1867,Търново], обесен.

Иван Кьор Дончев /Тончев/ - Свищовлията [*Свищов+3.VІ.1867,Свищов], четник от 15 май; обесен.

Иван /Йово/ Петрович, с прозв. Черногореца [*Черна гора], четник до 26.VІІ.1867.

Иван Шопа /Шопчето/, с прозв. Пиротчанина [*Пиротско]. Погрешно , че е от Пирдоп.

Киро Мирчев [*с.Лъджите = Павел баня-Ст.Загорско], четник от 20.VІІ.1867 до 22.VІІ.1867 /присъединяването/, четник и през 1866 при Ф. Тотю.

х.Константин /Костаки/ х.Атанасов Хаджипаков /Паков/, с псевд. Гюргевлията [*Плевен+6.VІ.1867, Русе], писар, обесен. Имената - х. Иванчов, х. Иванов, х. Иванпаков, Иванчо Гюргевлията и Димитров заблуждаващи турската власт. Вж за рода му в Блога под ХАДЖИПАКОВ.

Мано /Чауш Мано/ [*Казанлък,ок.1840]

Милан Лапчевич [*Крушевац - Сърбия], четник от 20.VІ.1867 до 22.VІІ.1867 /присъединяването/.

Михаил Фурнаджията и Дели ага [*Сливен], четник и през 1866 при Ф. Тотю.

х.Никола Костадинов Ананасов - Македонеца [*Тиквеш+Света гора]

Никола /Нено/ Тодоров, с прозв. Странджата [*В.Търново], знаменосец.

Никола, с прозв. Софиялията и Касапина [*Софийско+29.V.1867,Търново], обесен.

Пане /Пано/ Григоров Драгоев [*с.Грозница-Ловешко+1904], заловен след битката край с.Върбовка, отведен в Търново - Видин, откъдето избягва.

Петър Кабакчииванов */Иванизов, Кабакчиев/ Тичев - Тютюнджи(йчето) [*Свищов, ок.1841+връх Чубрика-Дряновско,1867], четник от 15 май; убит.

Стойчо, с прозв. Върбовкалията [*с.Върбовка - В.Търновско+1867], убит.

Тодор Пейов Киряков, с прозв. Кавръка или Къръка [*Свищов+между 29 май и 3 юли 1867,Свищов], обесен.

Тодор Чешмеджипетров [*Свищов], четник и през 1866 при Ф. Тотю.

Трайко [*Сопот+7.VІ.1867,Русе], обесен.

Филип [+1867], заловен при с. Върбовка.

Филип Тотю (Тодор /Тотю/ Тодоров Станчев - Топалийски) [*к.Гърците-В.Търновско, 1839+23.ІІІ.1907, с.Две могили-Русенско], войвода.

Христо Марков, с прозв. Старика и Демиркапалия [*Тиквеш], брат - Маньо Марков, хайдутин 1847-62. /според Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967 е роден в с. Бабово - Велешко/

Цени /Цаньо/ Георгиев Бояджиев, с прозв. Свищовлията [*Свищов,ок.1843 +11.VІІ.1867, Русе], обесен.

Цоньо /Цоню/, с прозв. Захралията [*Ст.Загора+преди 28.V.1867,Търново], обесен.
Четници с недоказано участие
- Иван от Казанлък /в. "Дунав", 28.V.1867/
- Иван Русчуклията [*Русе] /З. Стоянов/
- Никола /Кольо/ Петров - Турчина от с.Турия-Казанлъшко
- Николай Г. Якънов - Бакалина от Свищов
- Петър Иваницов от Свищов
- Симо Македонеца от Свищов
- Тодор Абаджи(ята) от Свищов
- Тодор Цанков - Кьоравеца /Кьор Тодор/ от Свищов
- Тодор Цонко зета /Тодор Цонков зет ?/ от Свищов
- Тодор Шекерджията от Свищов
- Юрдан /Йордан/ Гиргицов от Свищов

У Л. Каравлов 1872 има за братя четници впри Ф. Тотю - Стоян и Цено Пиперкови. Вж

ІІІ. 1876 през Сръбско-турската война

петък, 30 септември 2011 г.

МАЛИНКОВ / ПОПОВ - Калофер


Стоил Малинков
І
Димитър Ст. Малинков [*Калофер,1816+26.VІ.1878], свещеник в Калофер от 40-те до 70-те. Спомощник 1840, 1845, 1849 /"Извод от физика" на Н. Геров/ 1853 /"Критически издиряния на историята" превод от Ботьо Петков/ = ? Раева, сестра на Серафим Раев - свещеник.

1. Стоил Д. Попов [*Калофер,1839+1890,София], учи в Калофер при Б. Петков и Карлово. Търговец и писар в Цариград. Редактор на на в. "Дунав" 1865-? и в. "Кукуригу", учител в Русе 1865-? Сътрудник на в. "Право" 1871, в. "Турция" 1872, преводач от руски 1867, съавтор на "Турско-български разговорник" 1869 /ІІ изд. 1873/.
1.1 Стефан Ст. Малинков [*Калофер+Русе], учител; учи в Болград /гимназия/ ?-1868. Учител в с.Еникьой-Бесарабия 1868-?, Гюргево ?-1873, Колофер 1873-75 и Русе 1876-77- Сътрудничи на в. "Летоструй" 1870- След РТВ е юрист в Русе.

2. Константин Д. Малинков [*Калофер,14.V.1843+4.ХІІ.1912], с духовно име Константин Врачански; митрополит; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград /гръцко училище/, Рим /католическа семинария "Св. Атанасий"/ 1863-69. Монах, йеродякон, архимандрит 1873, митрополитски наместник в Силистра 1874, епископ във Враца 1874, митрополит Врачански 1884-1912. Член и наместник председател на Светия Синод 1886-1908.

3. Киро Д. Попов [*Калофер, 1845+12.ІХ.1877,Пловдив], доктор; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград ?-64, завършва медицина в Букурещ 1864-70. Лекар в Карлово 1870-? и открива І аптека. Член на РК- Карлово, съратник на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев и В. Левски. Обесен от турци = Екатерина /Ека/ Райно ПОПОВИЧ [*Карлово,1854].

Сродник - Никола Бацаров.

# БВИ. С., 1988, с. 389, 350, 542, 546, 565.

сряда, 28 септември 2011 г.

ПАШОВ (Сливен)



х.Янко /Иван/ Пашов [*Сливен+1844], търговец = х.Трендафила х.Миаирова Карапанчова [*Сливен]
І
1. х.Михаил Пашов
1.1 Константин ПашЕв [*1873+1961], доктор = Фотина [*1878+1912].
1.1.1 Елена К. Пашева [*1904+1984]

2. х.Мина Хаджиянков Пашов /Пашович 1838/ [*Йерусалим,30.І.1838+6.ХІІ.1881, Петербург], учи в Сливен при п.х.Димитров и в Сливен при Д. Чинтулов и Яни Сотиров /Спиров/ ?-1855. Търговец в - гр. Фокшани-Румъния 1855-56, Цариград 1857-69, Одеса 1869-70. І председател на българското читалище в Цариград 1866. През РТВ е интендант в руската армия 1877-78. Крупен дарител на Сливенското класно училище - ок. 100,000 рубли. Член на БКД 1869. Редактор на в. "Съветник", сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1858, в. "България" 1861, в. "Съветник" 1864-65, в. "Турция" 1866, в. "Отечество" 1870. Автор на побългарена повест "Цветоносното панерче" 1858. На негово име - училище в Сливен и стипендии на община Сливен = Станка.

3. Мария х.Я. Пашова = Димитър Милков [*Сливен]. Имат 3 деца - Мина м., Иван и Стефана.

4. Костаки Пашов

# БВИ. С., 1988, с. 507; 415; geni.com - 12.VІІІ.2011- х.Мина /1837+1880/ ?

петък, 23 септември 2011 г.

БАЦАРОВ (Калофер)


Никола Бацаров
І
Иван Н. Бацаров [*1771+ април 1841,Цариград], абаджия и търговец в Цариград 1835-41 = Въла /Васила/.
І
1. Ивана /Иванка/ Ив. Бацарова [+1845] = Йовчо [+1845], родители на 5 деца, като едно от тях е Лазар Йовчев - І екзарх Йосиф [*1840+1915].
2. Рада Ив. Бацарова, попадия = Лазар Топалов [с.Калиманци-Варненско], в Галац 1849.
3. Мария Ив. Бацарова = І. Христо [+1836]. Имат дъщеря Анна - учи в Калоферския монастир при Мария Хаджииванова ок. 1844; ІІ. ? Имат 3 сина - Недялко, Иван и Желяз - в Провадия до 1867.

4. Никола /Николчо/ Ив. Бацаров [*Калофер,9.ІІІ.1818+13/19.ХІІ.1892,София], с духовно име Йосиф 1836, учител, книжовник, свещеник и архимандрит; учи в - Калофер /килийно/ при о.Сава Хилендарец /в черква "Св. Атанасий"/ и о.Симеон Хилендарец /в черква "Св. Богородица"/, Цариград 1831-33 /гръцко училище/, Габрово при Неофит Рилски 24.ХІ.1836-37 /съученик на Калист Луков и Захари Княжески/, Соколския монастир при Неофит Бозвелиев, Калофер при Георги /Гено/ Серафимов Хаджистефанов 1839-40. Дякон в Цариград ХІІ.1835, при търновския владика 1841-44, свещеник 1844, архимандрит и игумен в Лясковсия монастир 1844-V.45 и в Калоферския монастир 1845-48. Пом.-учител в Калофер 1840, учител в - гр. Мачин 8.ХІ.1849-58 /български и гръцки/, Шумен 1858-66 и 19.ІІІ.1883-25.ХІ.1883 /по Закон божи/, Варна 1866-73, Русе 1873-74, с.Дивдядово-Шуменско 1876-78, Провадия. Деен участник и преводач през Кримската война 1853-54. В Мачин - І секретар на българската община 1854 /4 месеца/, кръчмар в гр.Рейни-Галацко 1854. секретар на българската община в Шумен 1860-66, старши жандарм в с. Дивдядово 1878, председател на градския съвет 1879 и кмет на Нови пазар 1880 и мирови съдия 16.Х.1880-13.ІІІ.1982. Кореспондира с Г.С.Раковски, Стоил Попов 1859-64. Спомощник 1849, 1865 /"Пълна математическа и физическа география"/ и 1866 /"Методическо ръководство по аритметика"/. Пенсионер от 15.VІІ.1882 със 60 лв. пенсия. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1861, в. "България" 1862, сп. "Духовни книжки" 1864, в. "Българска пчела" 1864, в. "Турция" 1864-65, в. "Право" 1872 и сп. "Слава" 1873. Автор на спомени "Животоописанието ми", писани 1884-85 = Мария /Марийка/ Хаджииванова [*Калофер, август 1828 +13.ІХ.1916,София], учителка; сираче, учи в Калоферския монастир "Св. Троица" ?- 1845. Учителка в Калоферския монастир 1845-46, Шумен 1860-66 и през 70-те, Варна 1866-70 и Русе 1872-74. Пребивава при калугерките Евгения и Елисавета 1849-51 в с.Конаре-Пловдивско. Брак от 2.Х.1951 в гр. Мачин /черква "Св. Петър и Павел"/.
4.1. Кириакица /Кица/ Н. Бацарова [*18.VІІІ.1852+?], учителка в Шумен 1872-78 = Христо Клявков.
4.2 Ставрица Н. Бацарова [*гр.Мачин-Влахия,23.Х.1853+15.VІ.1854, гр. Рейн-Бесарабия]
4.3 Тодоричка Н. Бацарова [*Рейн,15.ІІ.1855+10.VІІІ.1856,Рейн]
4.4 Никола /Николчо/ Н. Бацаров [*1858+1890], учи в Шумен, Варна и Русе, завършва електроинженерство в Париж 1883-87. Телеграфист на гара Каспичан 1871-?, главен секретар на пощите и телеграфите след 1878, І електроинженер. Автор на "Ръководство по електрически телеграф".
4.5 Кръстина /Христина/ Н. Бацарова [*Шумен,14.ІХ.1860+1942,София], учителка; учи в Киев /Фундуклеевската гимназия/ 1870-?, учителка в - Добрич 1878-79, Шумен ок. 1880, Дряново ок. 1896, Бургас 1897-98. Библиотекарка в Университетската библиотека-София = Златоустов. /Вж Ек. Златоустова. "Раковски и Бацаров".- в. "Мир" 9.VІ.1943, бр. 12811/. Имат син Матей, предава личния архив на Ник. Бацаров в НБКМ.
4.6 Иван Н. Бацаров [*Котел,16.VІІІ.1865], генерал - санитарни части, участник в ІІ Световна война.

5. Дена Ив. Бацарова - в Калофер 1841
6. Дона Ив. Бацарова = Вельо, овчар в Добруджа. Брак между 1841-49. Преселват се във Варна 1867.
7. Димитър Ив. Бацаров [+1846], умира от къмък в бъбрека.

8. Христо Ив. Бацаров - от 1836 в Цариград, след 1850 в Калофер.

Сродници
- Стоил и Кира Попови от Калофер, на Ник. Бацаров.

# Бацаров, Никола. Животоописанието ми. С., 1986 /І изд. сп. "Пламък" 1981, № 11-12; ІІ изд. Изв. на ДА, 1983, т. 46/; БВИ. С., 1988, с. 58-59 и 2 сн. /Никола и Кръстина/; ЕБВЛ. С., 1966, с. 38-39. Вж НБКМ ф. 612 "Никола Бацаров".

вторник, 20 септември 2011 г.

СЛАВКОВ (Свищов)


Ангел Славков /Славчев/

1. Сава Анг. Славков [*Свищов,1843], четник, секретар на тулчанската чета "Златна надежда", среща се с П. Хитов на 12.V.1867 край Котел, но се присъединява с Георги х.Иванов - Тулчанлията към войводата Цонко войвода. В Сърбия се включва в ІІ българска легия в Белград.

2. Никола Анг. Славков [*Свищов,21.VІ.1851+2-.ІV.1936,Свищов], учи в Свищов /класно/; емигрира в Румъния 1869-70, служи в сръбската армия 1870-73 /ХІV Крагуевацки батальон, капрал и подредник/ и доброволец в руската - 1873-75 в 55 Подолски полк - Кишинев /14 дивизия, Одеса 1875, където се среща с Хр. Ботев и работи в неговата печатница. Участник в Старозагорското въстание 1875. В Гюргево е със Стоян Заимов. Член на БРЦК 1875 и определен за апостол на ІV Софийски революционен окръг. Арестуван край с. Калугерово януари 1876, осъден и затворен в София и Русе до 1877. Освободен заради руското му поданство. Преводач през РТВ 1877-78. Секретар на русенския полицмейстер, чиновник при русенския губернатор, полицмейстер на Варна, окръжен началник на Омуртагски окръг и І околийски началник на Омуртаг, окръжен управител на Севлиево, кмет на София 1895-98. Сътрудник на в. "Българска пчела" 1864 и в. "Нова България" 1876. На негово име - улица във Варна, Пловдив, Свищов и София.

# Ферменджиев, Никола. Родолюбци. С.,1985, с. 91, 84, 107; БВИ. С., 1988, с. 599 /окръжен управител на Варна, Сливен и Търново/; Вж ф. 306 "Никола Славков" в НБКМ.