ЧΕТΗИЦИ


Четници в Първа белградска легия - 1862


Място - Белград - Сърбия, от пролетта - 21 септември 1862.
Военно обучение
Сражения в Белград - на крепостта Кале мегдан 3 и 5 юни 1862 - Варош капия - откъм махала Варош, Видин капия - вратата към Видин, Сава капия - врата към р. Сава; Стамбол капия - главната врата; издигат барикади и окоп срещу Варош капия.

Георги Ст. РАКОВСКИ - войвода. За рода му вж Блога.

Бранислав Велешки /възрастен / - телохранител на Раковски. За рода му вж в Блога под ЛЕВКОВ.

Васил ДРУМЕВ - десетник на  пета дружина от 3-та стотня; семинарист в Одеса. За рода му вж Блога.

Васил Иванов КУНЧЕВ, с прозвЛевски 1862, участник и в 2 легия. Вж за рода му Блога.

Витошки ? - близнаци, в четвърта дружина. с. 65
     Големия вж Христо Иванов
Димитър  Косовеца
Димитър Николов, с прозвЗаралията, знаменосец, по-късно 1868 пак знаменосец.
Димитър Христакиев Павлович [*Свищов, 1834 +1911], учи медицина във Виена, в Белград придружава Раковски, кореспондира с Николай Богориди.
Еленко [*Рила +3 юни 1862, Белград], съсечен в първото сражение
Иван Василев [*Шумен, 1836 +1904]
Иван Христов Касабов [*Лясковец, 1836 +1911], секретар, придружава Раковски; донася от Браила минцове за оръжие.
Иван Христов КЪРШОВСКИ, Вж за рода му Блога.
Ильо Марков, с прозвВОЙВОДА, под.-войвода, присъединява се с последните негови четници. Вж за рода му Блога.
Кулин - стотник
Манол Наков [*с. Долни Тодорак - Кукушко], четник преди това при Христо Македонски от ок. август 1860.
Матей Преображенски, с прозвМиткалото [*Търновско].
Никола Кочилов [*Елена]
Павлин [*с. Царацово], син на кръчмар, напуска легията; земляк на Стамат.
Рашко Петров ЧАРАПЧИЕВ [*Копривщица, 1840 +1894], доктор в първото сражение.
Рали [*Сливенско] - овчар, във втората десетка.
Спас Иванов АБРАШЕВ [*Копривщица, 1837 +1879], учи медицина във Виена, съставя привременния Щатут - 14 юли 1862.
Стамат /Стаме/ - свири на кавал, земляк с Павлин; ранен в първото сражение, отрязват му крак.
Стефан Тодоров ДИМОВ, с прозвКараджата, ранен в първата битка. Вж за рода му Блога.
Стоян - знаменосец
Тошо /Тома/ Панталеев [* Свищов, 1842 +17 авг. 1918, Свищов] , участник и в 2 легия.
Христо Иванов, с прозвГолемия и Книговезеца [*Ловеч /с.Къкрина,1838 +1908, Търново], участник и в 2 легия. Оставя спомени.
Тотю с. 65
Христо Николов МАКЕДОНСКИ, стотник, включа се с негови четници. Вж за рода му в Блога.
Цеко Петков, с прозвДядо Цеко, Войвода; стотник.
Юрдан /Йордан/ Жечев Планински [*с. Саламаново - Шуменско, 1836 +Варна] и член на РК-Браила 1872-73. Оставя записки.

     # По идея на ИВАН МАРЧЕВСКИ - Търново; Дичев, Стефан. Първата българска легия. С., 1960, 84 с.


Четници във Втора белградска легия - 1867-1868


1867-1868
Действия - военна подготовка - 6 месеца.

Ангел КЪНЧЕВ. Вж за рода му Блога.
Бранислав Велешки - участник и в Ι легия.
Васил Иванов КУНЧЕВ, с прозвЛевски - участник и в Ι легия, знаменосец при П. Хитов 1867. Вж за рода му Блога.

Георги Матеев [*Свищов]
Георги Панталеев [*Свищов], с брат си

Иван Вълчев Сколов [*с. Върба - Радомирско, 1844 +1907] - учител 1875-76,  делегат от Пз на Оборище и опълченец.
Иван МОЛЕРОВ [*Банско], с прозвМакедонеца.
Иван п.Христов КЪРШОВСКИ [*Елена].
Иван Цанков [*Жеравна]

Михаил ГРЕКОВ. Оставя спомени. Вж за рода му Блога. 
Ненчо [*Копривщица]
Обретенови, братя

Панайот Хитов и голяма част от четниците му. Вж
Пенчо Димитров Поборников [*Севлиево], участник в Сръбско-турската война 1876 и опълченец РТВ 1877-78.
Пенчо Черковски
Петър Иванов Берковски [*Лом, 1852 +15 март 1892, Лом]
Петър Панталеев [*Свищов], с брат си

Сребрьо П. Стойновски [*с. Медово - Чирпанско, 1845 +1894], учител в Чирпан 1867-69 и опълченец.
Тошо /Тома/ Панталеев [*Свищов, 1842 +17 авг. 1918, Свищов], участник и в Ι легия.
Христо Иванов [*Ловеч], с прозвГолемия и Книговезеца - участник и в Ι легия. Оставя спомени.
Христо Петков Ботев / Дряновски


Четници при Х.Димитър и Ст. Караджа - 1868

"Хаджидимитровата чета не само уби турската гордост, 
но и чорбаджийското високомерие"
                                                                      Любен Каравелов

4 юли - 1 август 1868

Сборен пункт - 4 юли 1868 - местността Табакария при Букурещ - Румъния.
Придвижване
- 5 юли 1868 /петък, сутринта/ до керемидчийницата на Вълчо Казанлъклията в Гюргево;
- 5 юли 1868 /вечерта/ до мошията на българина Михаил х.Костов Колони [*Сливен +8 февр. 1892] в с. Петрушан-Свищовско, който е братовчед на Михаил Завераджията 1821 [*Сливeн]; ? - острови ? в р. Дунав.

Боен път
6 юли 1868 - преминаване с каик на р. Дунав /вечерта/, м. Янково гърло /устието на р. Янтра, до с. Вардим-Свищовско/, сутринта;
7 юли 1868. с. Саръ Яр, дн. с. Хаджи-Димитрово - р. Янтра, с. Козловец /към обяд/; с. Караисен /следобед/; с. Недан, с. Бяла черква;
8 юли 1868 - с. Горна Липница  /Карапановата кория/
9 юли 1868 - м. Друшковец - до с. Вишовград, Драчковски гори, м. Дълги дол; м. Канлъ дере
17 юли 1868 - връх Свети Никола;
18 юли 1868 - връх Бузлуджа; 
19 юли 1868 - с. Дебели дел /от сутринта до пладне/,
19 юли 1868 - Сопот;
20 юли 1868 - с. Шипка.
Сражения - 7 юли 1868 /Караисенските лозя 5 ч./; 8 юли 1868 - Карапановата кория; 9 юли 1868 /м. Дълги дол/; 10 юли 1868 - м. Караказън, м. Канлъ дере /Дълги дол/ - Вишовградско землище; 18 юли 1868 - връх Бузлуджа /убити 27 четника/; 1 август 1868 - ?.

Хаджи Димитър х.Николов Асенов [*Сливен, 10 май 1840 +18 юли 1868, връх Бузлуджа], първи войвода 1868; четник при Георги Трънкин пролетта-лятото 1859 и 1860 и при П. Хитов от лятото на 1859-?, знаменосец при П. Хитов - късната есен на 1862, когато титуляра и още няколко души се отделят. През лятото на 1863 четата преминава в Сърбия. Хаджията също е в нея като знаменосец. Знаменосец и при Стоян войвода 1864. Войвода и 1865 на чета, но действията й не са много успешни, заради раздорите всявани от Дядо Жельо. Убит в сражение.  Брат - Тодор Асенов, четник.

Стефан Караджа [*Стефан Тодоров Димов, с.Ичме - Ямболско, 10/11 май 1840 +31 юли 1868, Русе], втори войвода 1868, с прозв. Тулчанлията, Тулчавеца,   Кючук Стефан, Пазвантчето, Търнин; раняван на 8, 9, 10 юли 1868 и още 4 пъти, пленен на 10 юли 1868 в м. Канлъ дере, отведен в Търново 12 юли и Русе 13 юли, осъден там; обесен полужив. Войвода и на малка дружина, която действа из Добруджа; четник при Теньо Люцканов 1864-? и при Хаджи Димитър 1865. Участник в 1 /май-септември 1862/ и 2 /август 1867- февруари 1868/ Белградска легии; среща се отново с В.Левски - февруари 1866 в Букурещ. Иван Вазов му посвещава стихотворението /ода/ "Караджата". На негово име - родното му село и къща-музей там, улици - Варна, Елхово, София; училища - Варна, Добрич, Каварна, София, Хасково; стадион - Елхово. Баща - Тодор Димов, майка - Каля Маринчова Бимбелова. Брат - Марин, сестри - Пена и Търна Тодорова, поставят паметник на брат си 1895. Общо са 6 братя и 3 сестри.

Александър /Сашко/   Василев Александров Чардаклиев /Читаклиев ?/ [*Плоещ, 1848 +7 юли 1868, край с. Караисен], убит в Ι сражение. Учи в  Плоещ, . Учител в Плоещ и Браила, автор на пиеса "Добри войвода" 1866, издава портрет на Ф. Тотю; член на РК-Плоещ 1867. Родители - сливенци, баща - търговец, жив 1868. Има братчета.

Ангел Тихов Обретенов [*Русе, 1837 +16 септ. 1894] - включен в четата от Гюргево; ранен в ръката - Ι сражение, пленен и осъден в Русе 6 авг. 1868, откаран в Цариград, заточен в Акия до 1878.

Андон /Дончо, Антон/ Пейов [*Дряново, ок.1838 +1868], с прозвКЕфеджията.

Андрей Марков [*Шумен, 1841 +19 юли 1868], ранен в гърдите, умира от загуба на кръв към с. Мъглиж.

Антон /Андон/ Стоянов [*Куманово, Скопско, 1842/44 +1868]

Антон /Дончо/ Стоянов [*Тулча], заточен в Акия до 1878.

Арсени(й) /Арсо/ Мартинов /погрешно Маринов/, с прозв. Македончето [*? - Велешко, 1843 +7 юли 1868, край с. Караисен], убит в Ι сражение. Учи в Белград /гимназия/, съученик на Никола Иванов. Участник във Втората легия.

Атанас /Танас/ Боздугански [*Русе, 1836], заловен на 7 юли 1868.

Атанас /Танас/ Ганчев [*Търново, 1848]

Атанас /Танас, Ачо/ Лилов Пиперов /Пиперков/ [*Сопот, 1849], напуска четата близо до Сопот на 19 юли 1868; емигрира в Молдова при Стефан Р. Берон.

Божил /Божин/ [*Лом], напуска четата около с. Шипка на 20 юли 1868, след спора между Х. Димитър и Д. Заралията.

Божил Димитров [*Куманово, Скопско + Сан Жан д`Акр], ранен в сражение при Канлъ дере; арестуван и отведен в Цариград 1868, осъден на 15 г. каторга, заточен в Акия.

Васил Пенчев [*с. Правец, Орханийско - дн. Ботевградско, 1839 +14 авг. 1868], с прозв. Орханлията. Обесен.

Васил Рахнев [*с. Градец - Котленско, 1841 +1880].

Велико Николов [*Котел, 1847 +6 авг. 1868, прохода Вратник]

Велко Кръстев [*с. Махалата = Пелово, Плевенско, 1845 +1868]

Ганчо Стоянов [*Сопот, 1833 +1868]

Георги А. Чернев [*Търново, 1837/1843 +10 юли 1868, Канлъ дере], знаменосец на Ст. Караджа до 10 юли 1868, четник при П. Хитов от 1867 и във Втората легия 1867. Убит в сражение.

Георги Кочев [*с. Кучово село - Скопско, 1847 +1868, край връх Бузлуджа]

Георги Кръстев [*Куманово, Скопско +1868]

Георги Н. (Петров ?) Кавлаков [*Сливен, 1847 +1868], във Варна 1867, съден в Русе 1868.

Георги Пенчев [*Ст.Загора, 1846 +1868]

Георги Стоянов [*Пазарджик, ок.1845]

х.Георги Хаджииванов [*с. Турия - Казанлъшко, 1840 +1868], хаджия.

Георги Христов Палеоглу [*Търново, ок.1846]

Господин Кузманов /Куманов/ [*Тулча, ок.1841/45]

Димитър, с прозв. Габровеца [*Габрово] 

Димитър, с прозв. Сирака [*Самоков] 

Димитър Иванов /Николов/   Мънзов [*Лясковец, 1842 +1868, Търново], знаменосец 1868;търговец в Браила и ввъоръжава със свои средства четата и подпомага парично четниците. Във втората битка е ранен в краката. Наложило се да го изоставят 9 юли край р. Росица. Заловен и обесен.

Димитър Илиев [*Търново, 1843]

Димитър Момчилов [*Русе, 1848 +16 юли 1868], заловен на 7 юли 1868.

Димитър Николов /Колев/ Стойнов [*с. Карабурун = Знаменосец – Ст.Загорско, 1832 +6 авг. 1868, прохода Вратник], с прозв. Заралията, Захралията и Коджа Ибрахим - знаменосец на Х. Димитър 1868; 17 юли 1868 е на връх Св. Никола, след спор с Хаджи Димитър той се отделя от четата с още 13 четника - 20 юли 1868 - с. Шипка. Терзия в Стара Загора и Сливен. Участва в Първата легия 1862, четник при Тодор Харбоолу, а през 1864-65 в четата на Теньо Люцканов. След като групата водена от него се отделя от четата той се насочва към Агликина поляна. Убива водача на турската потеря Солак пехливан. Убит в сражение.

Димитър Попниколов [*Калофер, 1846]

Димитър Стефанов [*Калофер, 1847]

Димитър Стоянов Братоев [*с. Кадиев чифлик = Церова кория - Търновско, 1838 + 10 юли 1868, връх Бузлуджа]

х.Димитър Хаджиатанасов [*Тулча, 1841 +връх Карандила - Казанлъшко], хаджия.

Димитър Ценов [*Видин, 1840]

Добри, с прозв. КьосетоТръбача [*Чирпан; с. Дивдядово-Шуменско или с. Кучево-Скопско + край връх Бузлуджа], участник във Втората легия..

Дочо /Душо/ Колев [*Ст.Загора, 1838], заловен.

Еремия /Йеремия/ Петров Ангелов Българов [*Медковец или Мокреш - Ломско, 1836 + 9 юли 1868], военен командир на четата. Учи при Кръстьо Пишурка в Лом и в Белград /гимназия/. Учител в Лом. Постъпва на служба в сръбската армия и достига чин подпоручик. 
Заради участие 1864 в Зайчарската чета е арестуван от сръбските властино скоро е освободен и емигрира в Румъния. Четник и при Иван Кулин март 1867. Убит в сражение.

Ефтим Добрев [*Русенско, ок.1828], четник, с прозв. Пехливана; включва се от Гюргево, заловен, съден в Русе и отведен в Диарбекир - в една килия с Ангел Обретенов и Дончо Стоянов. Има 2 сина в Русе - Янко ок.1848 - словослагател във в. "Дунав" и Крумчо преди 1856.

Златю Пенев Ошански /погрешно Ушански, Ошенски/ [*к. Ошаните - Тревненско, 1846 +7 юли 1868], убит в сражение.

Иван Иванов Пеев /Пейоглу/ [*с. Шипка, Казанлъшко, 1841 +1869] с прозвДългия, Узуна; знаменосец на Караджата, заловен и съден в Русе - отведен в Цариград 1868; заточен в Акия, където умира.

Иван /Иванчо/ Дружанов /Дружинов/ [*Котел, 1834], жертва.

Иван Пейов Пелов [*с. Правец - Орханийско, 1843 +9 ноем. 1921, Орхание], след РТВ в Русе, Румъния ?- до 1894, Русе 1894-?, с. Правец.

Иван /Иванчо/ Сивов Симеонов  [*Котел, 1848 +21 юли 1868, Котел], след ΙΙ сражение е заловен, съден на смърт в Русе и обесен. Вж Маринов, Марин Д. Четникът Иванчо Сивов от Котел.- в. "3В", 2013, бр. 27 - има сестри.

Иван Тотев [*Казанлък,1839]

Иван(чо) Иванов [*Търново, 1842], с прозв. Качето.

Иван(чо) /Ванката/   Попхристов /Христов, Христович/ Райчев [*Габрово, 25 септ. 1843 +10 юли 1868, връх Бузлуджа], военен командир на четата и писар-секретар на Х.Димитровата чета; поручик в руската армия, учи в Габрово /класно/, Москва /гимназия/ 1959-?, завършва Александровското военно училище ?-23.V.1864, с чин прапоршчик-кавалерист. Сражава се в Кавказ 1864-66. В началото на 1868 в мошията на брат си Райчо Попович /и член на РК 1868/ край Плоещ подготвя четници за военни действия. На 10.VІІ.1868 след битката в Канлъ дере моли заради раните му да го оставят. Опитва се да стигне до Габрово; самоубива се, за да не попадне жив в ръцете на турци. Сътрудничи на в "Нарадност" /редактиран от вуйчо му Иван Грудов/. Автор на "Раните на България".
Вж за рода му в Блога.
Илия Димов [*Габрово, 1844 + 1868]

Илия Дойчев /Дойчов/ Николов [*? - Никополско +Свищов], заловен и обесен.

Илия Линков Тодоров [*с. Горна Студена - Свищовско], достига до връх Бузлуджа, оттегля се с Хр. Македонски и Пенчо Стоянов.

Илия Николов Икономов ?!

Йонко /Цонко, Цанко/ Балкански [*с. Етъра - Габровско, 1840 +1868]

Калчо Георгиев [*с. Шипка, Казанлъшко]

Киро Илиев [*с. В.Левски - Карловско, 1840]

Колю Мартинов [*Казанлък, 1843]

Коста Лазаров [*Банско], по проф. Хр. Йонков

Коста Николов Евтимов [*Габрово, 1834+ 9 юли 1868], с прозв. Наполеона - войвода от 1856 /когато баща му е убит от турски разбойници/, доброволец в походите на Гарибалди 1860, сражава се в Критското въстание 1862. Убит в сражение.

Коста Пармаков [*Охрид, 1845]

Кръстю Велев [*Пловдив, 1842]

Кръстю /Кръстьо/ Минков /Милев/ [*с. /Горно/ Долно Сахране - Казанлъшко, 1848 +1868], предава се, отведен в Цариград, заточен в Акия до 1878.

Курти Петков [*Видин, 1841]

Мавро [*Казанлък], с прозвКазанлъченин, десетник, напуска четата на 10 юли 1869. Преди това четник при Стоян /Теню/ Люцканов Папазоглу [*Копривщица], който е убит от четниците си.

Манол Наков [*с. Долни Тодорак - Кукушко], участник и в Първата легия 1862.

Марин Мичев /Вичев, Енчев/ Чочев [*Преслав + Русе], с псевд. Димчев, Димчов, обесен. Има брат/я/.

Марин Начев [*Ст.Загора, 1845]

Марин Николов Нейков Кабакчиев [*Свищов, 1839 +8 април 1919],с прозв. Свищовчето   заточен в Акия до 1878. Оставя спомени.

Минчо Димитров Венков /Великов/ [*Трявна, 1848], зограф.

Михаил Йорданов /Юрданов/ [*Елена, 1845]

Найден Василев [*Копривщица, 1846], забавлява четата с песни.

Начо Димитров [*гр. Димотика, 1838]

Недялко Николов Григоров [*Копривщица, 1846]

Нено Маринов [*с. Отец Паисиево - Карловско, 1847 +1868], с прозв. Хайдут Нено.

Нено Спиров [*гр. Воден - Македония, 1849]

Никола Вълев /Валев/ [*Ст.Загора, 1840 +1868]

Никола Георгиев [*Търново, 1846]

Никола Георгиев Красналиев [*с. Красен - Русенско, 1848]

Никола Дочев [*Тетевен, 1840]

Никола /Колю/ Иванов [*Прилеп, 1846 + ? юли 1868, връх Бузлуджа], учи в Белград /гимназия/; ранен в краката още в Ι сражение и на Бузлуджа. Единствено дете. Съученик на Арсо.

Никола Ненов [*Плевен, 1848]

Никола Савов [*? - Смолянско, 1840]

Никола Стоянов [*с. Камен - Търновско, 1843]

Паню /Пано/  (Пенев, Хаджипенев) Попов (Хаджипопов) - Тошооглу [*Ст.Загора, 1821 +8 юли 1868], убит в ΙΙ сражение - Карапановата кория.

Пенчо Попов [*с. Килифарево - Търновско, 1840]

Пенчо Стайнов /Станьов/ [*Търново, 1840]

Пенчо Стоянов [*Панагюрище, 1840], участва във всички сражения до връх Бузлуджа - 18 юли, ранен се оттегля с Хр. Македонски и Илия Николов. Баща му овчар 1868 в Бруса, майка жива 1868. Роднина - дядо Никола, мандраджия в Калоферската планина,

Пеню Тодоров

Петко Димитров [*Ловеч, 1838]

Петко Луканов Петков [*Ловеч, 1848 +1907]

Петър Вълчев [*Русе, 1844]

Петър Кънчев Куюмджиев [*Търново, 1845 +1868, Русе], с прозвЗлатарчето, заловен 8 юли 1868 и обесен.

Петър Наков /Ненов/ [*Разград, 1840]

Петър Сивков [*Котел, 1848]

Петър Стоянов Цонев [*с. Шобеците - Търновско, 1835 +1900], с прозв. Царя.

Петър Тихов Обретенов [*Русе, 1840 +10 юли 1868], убит в сражение; четник от Гюргево, идва от Втора Белградска легия.

Петър Тодоров [*Сливен, 1846 +1868], убит преди 4 август 1868, а не е обесен и нито загива на връх Бузлуджа. Четник и при П. Хитов 1867, участва във ΙΙ Белградска легия 1867.

Петър /Първо/ Трифонов [*с. Прогорелец = Якимово - Ломско, 1840]

Райчо Сивков [*Котел, 1846]

Сава Генчов Силов Славчев [*Ст.Загора, 1840 +19 юли 1868], ранен в ръката още при преминаването на р. Дунав; остава в колибите на Дебел дял - 13 юли 1868, заловен.

Сава Кънчев Куюмджиев [*Търново, 1848], осъден на 15 г. затвор - отведен в Цариград, заточен в Акия до 1878.

Симеон Кръстев [*Етрополе, 1848]

Симеон Милков [*с. Беброво - Търновско, 1846], с прозв. Бакалчето.

Симеон Радев [*с. Черна - Мачинско, 1847]

Сотир Пеев /Пейов/ [*Велес, 1843/47], с прозв. Велешанина, участник във Втората легия. Снимка с Тодор Асенов.

Спас Ненов [*Копривщица, 1848]

Спиро Георгиев /Иванов/ Джеров [*Битоля, 1834 + 1868, връх Бузлуджа], с прозв. МакедонченоМакедонски. Учи в Битоля /гръцко училище/. Участва в Втората легия. Първи слиза на брега 7 юли 1868; в четата след 20 юли 1868 ок. с. Шипка, убит в сражение. Участник и в Критското въстание 1862 и в легията. Снимка. Кръстен на дядо си Спиридон, войвода в Битолско 1866. Отрано сирак, баща му  - обесен. Има дъщеря.

Станчо Николов [*Казанлък, 1844]

Станю Стоянов [*Лясковец, 1847]

Стефан Господинов [*Сливен, 1841 +18 авг. 1868, връх Бузлуджа], с прозвХитрия, Топтанджията, Топтанджиев, убит в сражение. Четник и при П. Хитов, Желю Чернев, при брат си Илия Господинов и при Тодор Харбов и участва във ΙΙ Белградска легия 1867. 

Стефан Иванов [*Габрово, 1840], с прозв. Калцун.

Стефан Дянков /погрешно Данков, Дрянков/ Орешков [*с. Шипка - Казанлъшко, 1846 +28 юли 1868, Търново], с прозвШипкалийчето, Шипчанчето. От 1866 в Румъния. Предаден от братовчед си, заловен в с. Шипка на 17 юли 1868 и осъден на смърт. Обесен на площада "Кюл боклук". Четник при П. Хитов 1867. Син на зограф. /У Хр. М-ски погрешно
 Христо Шипчанчето/. Има сведение и че е обесен в Казанлък.

Стефан П. Билчов /Билчев/ [*Русе, 1840 +7 юли 1868], с прозвПопо, Мешо, Мешов, полудял и оставен в лозята; обезглавен.

Стефан Панев [*Казанлък, 1840]

Стефан Топалов, жертва.

Стоян [*с. Летница, Ловешко], с прозв. Летницалията.

Стоян Пенчев [*Габрово, 1849 +  след 6 авг. 1868], обезглавен от турци в селце северно от Агликина поляна. Опят в с. Беброво от п. Михаил Сомов и погребан от х.Стефаница Бакърджиева.
     Танас вж Атанас
Таню /Тончо/ Стоянов [*Ст. Загора], заточен в Акия до 1878.

Тодор х.Николов Асенов [*Сливен, 1843 +19 юли 1868, с. Дебел дял - Габровско], касиер на четата. Брат на Хаджи Димитър. Оставен ранен в колибите Дебели дял, където е убит от Митю от с. Шипка. Снимка със Сотир Пейов. Арестуван с роднини /баща и брат Георги/ и затворен в Одрин 1860-63. Във Влашко от 1865.

Тодор Начев

Тодор Петков /погрешно Пейков/ [*Троян, 1849]

Тодор Симеонов [*Оряхово / с. Галиче, Врачанско], с прозв. Раховлията - отведен в Цариград, заточен в Акия до 1878.

Тодор Стойнов [*Пловдив, 1836]

Тончо /Дончо/ Стоянов Загоров [*Ст.Загора, 1840 +1891]

Филип Димитров [*с. Куманово - Скопско, 1845 +1868]

Филип Петров [*Копривщица, 1841]

Христо [*с. Килифарево, Търновско].

Христо Вълчанов [*Котел, 1838]

Христо Драгнев [*]

Христо Колев /Николов; погр. Костов/ Ахчийски [*Калофер, 1833 +14 авг. 1868, Русе], най-възрастният четник; отива за храна до с. Шипка и не се връща; обесен.

Христо Милев Янъков [*Казанлък, 1840 +1868]

Христо Митев [*Калофер, 1843]

Христо Николов Македонски [*с. Горни Тодорак - Кукушко, 30 юни 1831/5 +5 юли. 1916, Русе], търговец, хайдутин от 1860. Четник и при Стоимен войвода 1860-61. Участник в Първата 1862 и Втората легии 1867; знаменосец на четата от 10 юли 1868 до с. Идилево - Севлиевско. Сражава се и на връх Бузлуджа, ранен в десния крак се оттегля с двама четника - Илия Николов и Пенчо Стоянов - за 61 ден през Казанлъшко, Карловско, Самоковско, Рилски монастир 6.VIII.1868, Мелнишкия монастир "Св. Врач", достигат до Зографския монастир - Света гора 17.ΙХ.1868 /престояват 7 месеца/. През Цариград се отправят за Одеса, където се разделят. Той отива в Румъния. Участник - войвода през Сръбско-турската война 1876. След РТВ 1878 живее в Русе. Автор на "Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877)" 1896. За рода му виж Блога. Братовчед 1868, по майка, в с. Айджиларе - Кукушко. Брат Танчо, майка им жива 1868.

Христо Николов Патрев [*с. Шипка - Казанлъшко, 27 дек. 1848 +25 май 1876, с. Ченгене - Айтоско], най-младият четник. Чиракува ножарство, с баща си работят в кръчма във Варна 1864 до смъртта на баща си, а след това пак там търговец на брашно. Предаден неволно от сестра си, заловен в с. Шипка на 17 юли 1868 и съден - отведен в Цариград 1868, заточен в Акия, откъдето избягва на 3.ХΙ.1873. Емигрира в Одеса, Кишинев и Букурещ - тук среша Левски. Деец в Севлиевския край през Априлското въстание 1876. Убит в сражение и обезглавен.  Четник и при Коста Ямболията. Има снимка негова - в. Златна възраст, 25 февр. 2022, с. 34.

Христо Петков Ботев [*с. Ганчовец - Дряновско 1839 +9 юли 1868, с. Вишовград - Павликенско], с прозв. Дряновски /Дреновски/ и Ганчович - писар на Ст.Караджа 1868; чирак 1848-? на чичо си в Тулча. Към 1858 отваря собствен дюкян за колониални стоки. Член на РК-Тулча, активен участник в т.нар. "Тулчански проект"- организиране на чета през 1867 и за целта разпродава дюкяна си и обикаля из Варна, Шумен, Търговище, Жеравна, Сливен и др. Четник от 22.V.1867 /в околностите на Жеравна/ при Панайот Хитов, с която стига до Сърбия. Участник във Втората легия 1867. Тежко ранен край Дядоивановата корийка - с. Петреш. Убит в сражение.

Христо Станчев [*Шумeн, 1837 +1868], с прозв. Пашата.

Спорни
- Алексо Чучулков [*с. Лобош, Радомирско]
- Георги Ангелов Бабаджанов [*Свищов, 1826+ след 1898]. Ангел Бабаджана в Гюргево е съучастник на прощалната трапеза.
- Иван Цанков [*Жеравна], оттегля се от участие на четата още от дунавския остров.
- Коле /Никола/, с прозв. Софиялията. Има Никола /Коле/ от Прилеп ?
- Мико Нанов [*с. Равнище, Ботевградско]
- Минчо Венков Красналиев [+7 юли 1868], убит в сражение.
- Христо Милков [+8 юли 1868], убит в сражение.
- Христо Пенев - във ΙΙ сражение /по Хр. М-ски/, погрешно вместо Пано Пенев.

Лъжечетници
- Димитър Стойчев Агликин [*Ст.Загора, мах. Акарджа - жив 1897], с прозв. Абаджията; псевдо-знаменосец, представящ се за Димитър Заралията.

Ушива знаме
Султана Русева - извезва в Браила едно от двете знамена, това с надписите "За вяра и независимост" и "На оръжие, мили братя".

Финансиране
Данаил Попов, търговец в Т. Магурели.
Димитър Горов, фабрикант в Гюргево.
Костаки, часовникар в Румъния - дава 15 лири.
Христо Георгиев, касиер на "Дрободетелна дружина" - дава лири.

Изпращащи на четниците в Румъния
- Никола Крез, с прозв. Крецо - румънец, другар на Ф. Тотю
- Никола Македонец - "капитан", в Гюргево
- Рафаил Атанасов
- Спиро Константинов
- Тодор Шиваров

# Юб. в-к "Подвиг - епоха". 170 години от рождението на Стефан Караджа. Бургас, май 2010, 8 с.; Загорчинов, Севар. Пътят на четата. С., 1963. Вж Стоянов, Захари. Четите в България. Пловдив, 1885; Великов, Иван. Родът на Стефан Караджа 1932; Маркова, Зина. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С., 1967 /1970, 1990/; Нейков, Марин. Спомени. ?; Оманова, Румяна. Хаджи Димитър и Стефан Караджа - спомени на техни съвременници; Великов, Ст. и Никола Ферменджиев. Още за участниците в четата на Х.Димитър и Ст. Караджа през 1868.- сп. "Исторически преглед", № 2, с. 82-87; Атанасова-Арачийска, Маргарита. Четата.- телевизионен филм по БНТ, ок 1988; Врачев, Теодоси. Копривщенци в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа.- В: Копривщица, 1980, с. 97-.
; @ - 9.07.2018 Габровци в четата на Ст. Караджа.- В: Известия на РИМ-Габрово /6-ма/.


Четници при СТОИЛ ВОЙВОДА - 1876

Боен път - Кара бунар /около Карандила, сборен пункт/ - с. Нейково, Котленско - Жеравна -  с. Стоил войвода - с. Кипилово, с. Качулка, с. Близнец.
Брой на четници - 34 и 3 помагачи.

Стоил Иванов Вучков [+1876], с прозв. Стоил войвода, войвода, ранен в с. Близнец, умира в ръкопашен двубой, обезглавен. Правнук - Жельо Вучков в Ямбол 2010 г. На негово име - родното му село и фондация, която проучва бойния път, и издирва потомците на четниците - на 10-15 са открити наследници.
Андон Великов [*с. Нейково]- Председателят 2000 на фондация "Стоил войвода" Христо Колев [*с. Близнец] е негов потомък.
Георги Тихов Обретенов [+1876, Сливен], убит
Дели Ради [*с. Нейково +1876, с. Раково], убит в сражение.
Иларион Драгостинов [+1876], пом.-апостол на 2 Сливенски революционен окръг, убит. Портрет от Стефан Егаров.
Руско Жейнов [*Жеравна +1876], убит.
четници, други от с. Нейково
няколко /до 6/ са заловени край с. Стоил войвода, съдени и заточени.

Четници при ТАНьО ВОЙВОДА - 1876

Боен път 
Олтеница, Румъния 11-16 май; преминаване на р. Дунав, с. Пожарево-Тутраканско 17 май 1876; с. Завет и с. Антимово, гр. Исперих - 18 май; с. Побит камък - 19 май; покрай Разград, с. Топчии, с. Равно, гр. Каспичан, с. Цар Калоян - 23 май; с. Хлебарово; с. Костанденец - 24 май; с. Садина; с. Ломци - 25 май /Първо сражение/; гр. Омуртаг, с. Светлен, Поповско - 26 май /Второ сражение на хълм Припека/; с. Априлово-Поповско - 27 май /Трето сражение на Керчан баир - 27 май/.
Отстъпление в две посоки - към Търговище и Котел.
Численост - 28 души

1. Анастас /Таньо/ Стоянов КУРТЕВ Домусчиев [*Сливен, 5 апр. 1846 +27 май 1876, с. Априлово - Поповско], с прозв. Таньо войвода,  Уйгунсъза 1874, Диарбекирски 1875; войвода на чета 1876. Учи в Сливен - 4 г., джелепин "търговец на добитък". Сподвижник на В. Левски от 1871. Член на РК-Сливен 15.ХΙ.1871, куриер - заловен и отведен в Цариград - септ. 1872 и заточен в Дирабекир - Кюрдистан, избягва на 14 ян. 1875; апостол за Добричко, Котелско, Омурташко и Търговищко. Емигрира в Румъния - Браила , Букурещ - авг. 1875 /определен за апостол на Сливенския район/, Турно Магурели, Крайова - 9 апр. 1875, Гюргево - май 1875, Олтеница - септ. 1875. Преминава р. Дунав с четата си на 17 май 1876. Убит в третото сражение под връх Керчан и обезглавен. Кореспондира с П.Хитов. На негово име - Четридневен поход "По стъпките на Таньо войвода" от 1985 г.  За рода му вж Блога - КУРТЕВ, 10 дек. 2011.

2. Васил Стоянов [*с. Михалци, Карловско], заловен на 22 юли 1876. Отведен в Севлиево и Търново.

3. Велко Дачев Тишев [*с. Радево - Н.Загорско], знаменосец. На 5 юни 1876 е заловен  Котел на 5 юни  и отведен в Одринския затвор.

4. Вельо Василев [*Н.Загора], заловен на 6 юни 1876 при с. Трескавец, Омуртагско. Отведен през Търново в Одрин.

5. Гено Стефанов Грошов [*с. Градец - Котленско +27 юни 1876, с. Светлен], с прозв. Гроша. Ранен в първото сражение при с. Ломци, убит  от черкезин при преминаване на р. Черни Лом при моста до  с. Султан , сега Невски.

6. Иван Христов Абрашев [*Охрид] - заловен на 5 юни 1876 в Търговище, отведен в Разград и Русе на съд 29 юли 1876 - осъден на 15 г. затвор в окови. С влак до Варна, с параход до Цариград и заточен в Акия до 1878.

7. Йовчо Кеяпенчев [*с. Голям Извор - Разградско], изгубва се ок. с. Топчии на 21 май 1876.

8. Кара Петър, с прозв. Тревналията [+27 май 1876, с. Априлово - Поповско], убит в трето сражение и обезглавен.

9. Петър Иванов [*Ст.Загора], загубва се при с. Костанденец и заловен на 27 май в с. Посабина. Отведен от с. Кардам 28 май, през Попово за Русе - съден 29 юли 1876 - осъден на 3 г. затвор с окови. С влак до Варна, с параход до Цариград и заточен в Акия до 1878.

10. Петър Иванов Русков [*Сливен +24 май 1876], секретар; пада през нощта по невнимание от скала край с. Костанденец.

11. Петър Недялков Танев [*Свищов +27 май 1876, с. Априлци - Поповско], убит в третото сражение и обезглавен. Има брат Димитър.

12. Русан Хр. Мирчев [*Сухиндол +22 юли 1876], убит до родното си място между Каласатрово и Бяла река.

13. Стефан Николов [*с. Гурково], с прозв. Заралията - избягва от Русенския затвор февр. 1876; заловен на 19 май край с.Побит камък и отведен в Разград и Русе на съд 29 юли 1876 - осъден на 15 г. на смърт.

14. Стоян Енев, с прозв. Шекерджията, заловен на 7 юни 1876 в Търговище, отведен в Разград и Русе на съд 29 юли 1876 - осъден на 15 г. затвор с окови. С влак 15 авг. 1876  до Варна, с параход до Цариград и заточен в Акия до 1878.

15. Христо Димитров Пържинов - изгубва се ок. 21 май 1876 при с. Топчии.

16. Цанко /Цонко/ Кънев Петранов [*Котел], с прозв. Тюфекчията; оръжейник - заловен на 9 юни 1876, отведен в Търново

17. ? [+27 май 1876], убит при с. Марчино.

18. ? [+28 май 1876], убит между м. Калакача и Попово.

19. ? [+28 май 1876], убит между м. Калакача и Попово.
     # Вж Стойчев, И. К. Таню Ст. Куртев и неговата чета.- сп. "Исторически преглед" 1958, № 3, с. 70-71; Илиев, Борис. Ботевите момчета не са били сами.- в. "Антени", 29 май 1996, с. 15 и сн.



Четници при ПАНАЙОТ ХИТОВ - 1859, 1867

Ι. 1859
Хаджи Димитър, четник 1859-?, по-късно знаменосец 1862.

ΙΙ. 1862
Хаджи Димитър, знаменосец 1862 и четник 1859-?.

ΙΙ. 1867
Васил Ив. КУНЧЕВ - знаменосец 1867
Георги А. Чернев и във ΙΙ легия.
Димитър Цонов [*Елена]
Кършовски, Ивап п.Христов [*Елена]
Кършовски, Кръстю п.Христон [*Елена]
Михаил Цанев [*Елена]
Никола Иванов [*Елена]
Никола Тодоров с прозв. Капетан [*Търново, 1837 + "лятос" 1867, между Тетевен и Златица], преди това в Първата легия 1862 и актьор 1866-67 в Браила, Букурещ и Галац, в роли на Стоян войвода и княз Светослав. 
Петър Тодоров [*Сливен,1846+1868] и във  ΙΙ легия 1867, както и при Х. Димитър и Ст.Караджа 1868.
Стефан Господинов [*Сливен]
Стефан Петков [*Елена]
Таньо Ст. Куртев [*Сливен]
Христо П. Дряновски, и във ΙΙ легия.
Христо х.Юрданов  - Брадел [*Елена]; син на х.Юрдан Брадата.



Четници при  ФИЛИП ТОТЮ - 1866, 1867, 1876

І. 1866
Киро Мирчев [*с. Лъджите = Павел баня - Ст.Загорско], четник от 20.VІІ.1867, четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Михаил, с прозв. Фурнаджията и псевд. Дели ага [*Сливен], четник и през 1867 при Ф. Тотю.

Тодор Чешмеджипетров [*Свищов], четник и през 1867 при Ф. Тотю.


Филип Тотю (Тодор /Тотю/ Тодоров Станчев - Топалийски) [*к. Гърците -В.Търновско, 1839 +23 март 1907,  с. Две могили - Русенско], войвода.


ІІ. 1867 - Преминава р. Дунав, Свищов /15.V.1867/, с. Върбовка - Севлиевско, връх Юмрукчал = Ботев /22.VІІ.1867 - присъединяване към четата на П.Хитов/вж планина Пустия, Пустията, с. Бутово

Аврам Колев Дашков - Табак [*к. Русенци - Габровско +11 юни 1867, Габрово], обесен.

Георги Алеков Хаджиконстантинов [*Свищов +1867], четник от 15 май; обезглавен. Баща - Алеко Иваницов Хаджиконстантинов. Братовчед - Алеко Иваницов Константинов [*1863 +1897], писател.

Георги Замфиров, с прозвВелезлията и Арнаутина [*Велес +преди 31 май 1867, убит при р. Искър]. Има версии, че е убит в Дряново и че е обесен в Русе и Търново.

Димитър Търсина - Михалачков - Софиялията [*София +1867, Търново], обесен.

Иван Кьор Дончев /Тончев/ - Свищовлията [*Свищов +3 юни 1867, Свищов], четник от 15 май; обесен.
Иван /Йово/ Петрович, с прозв. Черногореца [*Черна гора], четник до 26.VІІ.1867.
Иван Шопа /Шопчето/, с прозв. Пиротчанина [*Пиротско]. Погрешно, че е от Пирдоп.

Киро Мирчев [*с. Лъджите = Павел баня - Ст.Загорско], четник от 20.VІІ.1867 до 22.VІІ.1867 /присъединяването/, четник и през 1866 при Ф. Тотю.
х.Константин /Костаки/ х.Атанасов Хаджипаков /Паков/, с псевд. Гюргевлията[*Плевен, 1845 +6 юни 1867, Русе], писар, обесен. Имената - х. Иванчов, х. Иванов, х.ИванпаковИванчо Гюргевлията и Димитров заблуждаващи турската власт. Вж за рода му в Блога под ХАДЖИПАКОВ.

Мано /Чауш Мано/ [*Казанлък, ок.1840]
Милан Лапчевич [*Крушевац - Сърбия], четник от 20.VІ.1867 до 22.VІІ.1867 /присъединяването/.
Михаил Фурнаджията и Дели ага [*Сливен], четник и през 1866 при Ф. Тотю.
х.Никола Костадинов Ананасов, с прозвМакедонеца [*Тиквеш +Света гора]


Никола /Нено/ Тодоров, с прозв. Странджата [*В.Търново], знаменосец.
Никола, с прозвСофиялията и Касапина [*Софийско +29 май 1867, Търново], обесен.

Пане /Пано/ Григоров Драгоев [*с. Гозница - Ловешко +7 апр. 1904, с. Сваленик -Русенско], заловен след битката край с. Върбовка, отведен в Търново - Видин, откъдето избягва. През РТВ е преводач. След 1878 живее в с.Сваленик.
Петър Кабакчииванов */Иванизов, Кабакчиев/ Тичев - Тютюнджи(йчето) [*Свищов, ок.1841 +връх Чубрика - Дряновско, 1867], четник от 15 май; убит.

Стойчо, с прозв. Върбовкалията [*с. Върбовка - В.Търновско +1867], убит.

Тодор Пейов Киряков, с прозв. Кавръка или Къръка [*Свищов +между 29 май и 3 юли 1867,Свищов], обесен.
Тодор Чешмеджипетров [*Свищов], четник и през 1866 при Ф. Тотю.
Трайко [*Сопот +7 юни 1867, Русе], обесен.

Филип [+1867], заловен при с. Върбовка.
Филип Тотю (Тодор /Тотю/ Тодоров Станчев - Топалийски) [*к. Гърците - В.Търновско, 1839 +23.ІІІ.1907, с. Две могили - Русенско], войвода.


Христо Марков, с прозв. Старика и Демиркапалия [*Тиквеш], брат - Маньо Марков, хайдутин 1847-62. /според Тодорка Драганова във "Филип Тотю" 1967 е роден в с. Бабово - Велешко/


Цени /Цаньо/ Георгиев Бояджиев, с прозв. Свищовлията [*Свищов, ок.1843 +11.VІІ.1867,Русе], обесен.
Цоньо /Цоню/, с прозв. Захралията [*Ст.Загора +преди 28.V.1867, Търново], обесен.

Четници с недоказано участие
- Иван от Казанлък /в. "Дунав", 28.V.1867/
- Иван Русчуклията [*Русе] /З. Стоянов/
- Никола /Кольо/ Петров - Турчина от с. Турия - Казанлъшко
- Николай Г. Якънов - Бакалина от Свищов
- Петър Иваницов от Свищов
- Симо Македонеца от Свищов
- Тодор Абаджи(ята) от Свищов
- Тодор Цанков - Кьоравеца /Кьор Тодор/ от Свищов
- Тодор Цонко зета /Тодор Цонков зет ?/ от Свищов
- Тодор Шекерджията от Свищов
- Юрдан /Йордан/ Гиргицов от Свищов

У Л. Каравлов 1872 има за братя четници при Ф. Тотю - Стоян и Цено Пиперкови. Вж
 
ІІІ. 1876 през Сръбско-турската война
Георги Стефанов Захариев [*18 ян. 1858], опълченец в V дружина; кмет на Сливен. Доброволец през Балканската война