понеделник, 26 февруари 2018 г.

ПЕШАКОВ (Видин)

Тома Пешаков [*Враца], хаджия = ? [*Враца].
   Ι
Георги Хаджитомов /х. Томич 1837/ Пешаков [*Видин, 15 апр. 1785 +1854], книжовник. Учи в Букурещ. Живее и работи в Брашов 1802-04,  Банат 1828-29, Крайова 1829-33, Букурещ 1833 /драгоман в Министерство на правосъдието/. Владее гръцки, турски, старобългарски, славяносербски, но най-вече превежда от и на румънски. Има запазени негови писма до - съпруга /след 1830, 1838/, син,  роднини /зет Нешо Неделкович 1836/; Захари Къркълека 1828,  Ю. Венелин 1837,  Ефросин Потека и др. Държавен преводач от 1842 г.  на  Влахо-българските грамоти от  Румънския държавен архив 1844, превежда от гръцки "На императрица Сенаул" 1806 и "Книга за театъра" от Коцебу /след 1826/. Стихотворец - посветил стихове на:  Петър Берон 1819, Тудор Владимиреску 1821 /поема за румънския национален герой/,  Теодор де Станислав 1828 /поема/,  владиката Максим Мануилович ок. 1828,  Милош Обренович 1836 /ода за сръбски княз/, Ю. Венелин 1839 /ода и елегия/,  публикувани 1842 и  1855. Автор на няколко "Повест-и ..."  = Персида [*гр. Вършец, Банатско], сръбкиня.
   Ι
Димитър Г. Пешаков /Пешакович 1838/ [*1824], с майка си ок. 1830 отиват във Видин и от там в Сърбия.
   # БВИ. С., 1988, с. 530.

петък, 23 февруари 2018 г.

ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)


Стоян Инджов
   I
Рк Пейо Ст. Инджов [+1863, Етрополе], земеделец, скотовъд и търговец. Хаджия. Член на Меджилиса.
   I
Тодор /Тодораки/ Ст. Пеев (Пейов) Инджов [*Етрополе,  февр. 1842 +26 юли 1904, София], книжовник и съратник на В. Левски. Учи в - Етрополе 1848-52, Ловеч 1857, София при Сава Филаретов 1858-59 и Цариград /френски колеж/ 1863-65. Пом.-учител в София 1859-60, учител в - Самоков 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70, Етрополе 1870-72. Директор на българското училище в Браила 1873-76.  Председател на - РК-Етрополе 1870-72 и РК-Браила 1873-76, делегат на БРЦК - Букурещ /29 април - 4 май 1872/, където е избран за секретар. Деловодител 1873-76  (1884-85 и 1898) и действителен член 1875 и редовен член 1884 на Българското Книжевно Дружество.  След РТВ е главен секретар на Държавния съвет, окръжен управител /Орхание 1878, Златица , Кюстендил, Варна 1899, Плевен и Свищов/ и търговски агент в Скопие 1899-1901. Владее още френски, гръцки, влашки и турски. Превежда - 1898 "Наполеон Ι ..." от Жорж Барал. Кореспондира с Левски 1872, Моско П. Добринов 1873, П. Хитов 1874 и с членовете на БКД - Васил Друмев, Васил Д. Стоянов 1873 и 1875, Марин Дринов, Иван Драсов, Ст. Стамболов. Сътрудничи на в. Право 1871-73, Независимост и Куриер де Ориент. Редактира в.  сп. "Периодическо списание" 1873-76, съредактор на сп. Юнак 1876 и в. Възраждане 1876-77. Автор на драми -  "Даскал Генко" 1875, "Фудулеску, прокопцаният зет на х. Стефания"  1876 /1976/ и спомени.

1. Иван Т. Пеев - автор 1905.
2. Здравка Т. Пеева
   # Пеев, Иван. Тодор Пеев. Летопис на "Българското книжовно дружество". С. V, 1905.
   # Леков, Дочо.  Забравен възрожденски книжовник.- сп. Литературна мисъл. С., 1970, № 1, с. 101-115; Тодор Пеев. С., 1978.
   # Вж Тодор Пеев. Сборник /ред. Дочо Леков и Иван Сестримски/. С. 1972;  Тодор Пеев. Съчинения /ред. Д. Леков и Ив. Сестримски/. С., 1979.
   # РБЛ. С., 1982, с. 39-41; БВИ. С., 1988, с. 507-508 и с. 291.

понеделник, 12 февруари 2018 г.

ПОПТОМОВ (Белица, Разложко)

Илия, с прозв. Дели Папаз  - поп в Белица през 50-те г. на XIX в. Архимандрит в Белица, вер. след смъртта на съпругата си.
   Ι
1. Рк Томе п. Илиев - екзархийски свещеник в Белица, убит от турци. Жив преди 1900 = Павла, жива 1903.

1.1. Анна п. Томева [*Белица, 22 септ. 1874], кръстена на 29-и.

1.2. Васил п. Томев [*Белица, 16 май 1877]

1.3. Владимир Поптомов / Томов [*Белица, 8 февр. 1890 + 1 май 1952, София], журналист и политик. Учи в - Сер /гимназия/ ?-1910, Княжево /Школа за запасни офицери/ ?-1914. поручик през Първата св. война. Завършва право в СУ 1919-?. Учител в Банско и Пазарджишко. Съредактор на в. "Македонско дело" 1926-?, орган на ВМРО и на в. "Работническо дело" 1945-49. Противник на т.н. "македонизация" на Пиринския край /писмо до Георги Димитров -/. Член на Политбюро, депутат. Професор в СУ 1948. Главен секретар на НС на ОФ 1948-49, министър на външните работи 1949-50, подпредседател на Министерския съвет 1950-52 = Миланка.
    1.3.1 дъщеря ? Вл. Поптомова

2. Васил Попилиев [*Белица], учител в родното си място 1872.
    # БВИ. С., 1988, с. 287 и 291. ДА-Разлог, ф. 227 К
    #  Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 207-208
   #  Вж Бицин, Георги Йорданов и Мирчо Юруков. Владимир Поптомов. Биографичен очерк. С., 1957. 
   # Вж Боков, Георги. Владимир Поптомов - човекът, комунистът, държавникът, журналистът. С., 1981. 
   # Ангелов, Веселин. Вик в съня. С., 2005, 267 с.