понеделник, 26 ноември 2012 г.

БАЖДАРОВ (с.Горно Броди, Серско)


Г. Баждаров
   Ι
Дим(к)о  Г. Баждаров, жив 1903 = Мария Георгиева Никова [с.Горно Броди +1888]; ΙΙ. ?, в Г.Броди ок.1903
   I
1. Георги Д. Баждаров [*с.Г.Броди, Серско, 8 февр. 1881+1929], журналист; учи в Сяр 1889-95 при Д.Т.Страшимиров и Хр. Матов, Солун 1896-99 /прогимназия и гимназия/ при Иван Гарванов и Битоля 1899-1900-? /гимназия/; завършва история  и география в Софийския университет 1901-?. Учител в - с.Крушево, Серско 1900-01, Солун 1908-13, Варна 1913-15, София 1915-16 и 1918-20. Член на ВМРО, съратник на Гоце Делчев, секретар на чета 1902-1903 при Илия Кърчовлията и на ВМРО в Крушево 1901; касиер на Македонските братства в София. Съучредител на Македонския научен институт и подпредседател 1927-?. Редактор на в. "Учителски глас" 1910-12, сп. "Искра" 1911-12, в. "Македония" 1919-23 , в. "Независима Македония" 1923-26, в. "La Macedonie -. Macedoniа". Сътрудничи на  в. "Родина" /за костурските българи/, сп. "Македонски преглед", в. "Илинден" 1907 /за Петър Васков/, в. "Свобода или смърт" 1908 /за Стоян Божов/. Съавтор на "Революционната борба в Македония" 1917. Автор на - "Македония в културно-политическия живот на България", "Духът на Македония" 1923, "Die Macedonische Frage" 1925, "Горно Броди" 1929 /посветена на родителите си, покойници/, "Моите спомени" 1929 /т. 1 и 3/, "Из македонската земя". Убит от привърженици на Иван Михайлов = Василка Михайлова [*Одрин], с.Крушево, Серско 1900-02..

1.1. Димко Г. Баждаров
1.2. Иван Г. Баждаров, преди 1897 в София, работник в Захарната фабрика ок.1901 и Варна.

2. Марин Г. Баждаров, при него слугува Илия Кърчовлията - комитата. Баждаров, Георги. Моите спомени 1929; Куманов, Милен. Македония, С., 1993, с. 23; 

вторник, 20 ноември 2012 г.

ПОПОВ / ПОПТОДОРОВ (с.Дивотино, Пернишко)


Тодор, свещеник 
   Ι
1. Михаил Попптодоров, преселва се в София. През Априлското въстание е затворен
1.1 Стоян М. Попов [*с.Дивотино - Пернишко, 21 юни 1865+31 дек. 1939, София ], писател с псевдоним Чичо Стоян 1898; учи  ? /4 отделение/, забягва в Лом /сладкар/, Г.Оряховица /семинария/ - избягва. Доброволец в Сръбско-българската война 1885 и Балканската война 1912. Секретар на македонското дружество 1901, окръжен съветник в Одрин 1916, цензор, член на Върховния контролен комитет в София. Театрален деец - организатор на театрални представления /Пловдив 1892/, финансира театралните групи "Просвещение" ?-1892 и "Зора" 1896, съосновател на театрална група "Съгласие", режисьор, драматург и актьор /в театралните групи "Просвещение" ?-1892, "Искра" 1892-93 "Сълза и смях" 1893-?, филм 1922, в ролята на Бай Ганьо/. Фолклорист - събира, пресъздава и издава кралимарковския епос 1901 (1908, 1916, 1919). Преводач от сръбски, заедно със съпругата си. Редактор на в. "Звездица" 1926-27. Сътрудничи и на сп. "Ден" 1894, сп. "Звездица" 1898 в. "Славейче". Автор на "Сбирка стихотворения" 1894-95 в 2 части, "Стихотворения за деца" 1898, "Детска китка" 1898,  "Мара"  1898 /поема/, "Мехурко" 1900 /приказка в стихове/, "Лирически песни"  /съавтор със съпругата си/ 1923, "Народни раздумки" 1906, "Правото и кривото" 1908 /приказка в стихове/, "Ергенски раздумки" 1909,  "Нашенски раздумки 1909,  "Шопски разтухи" 1910, "Ивайло" 1913 /поема/, "Под шрапнелите" 1913, "Из мъртвия град" 1919 /приказка/ = Роза Михайлова Емануилова -  Попова [*София, 1879+11 апр. 1949], актриса от 1897; играе в театрална група "Зора" 1897-? и театър "Сълза и смях" 1900-02  из  Кюстендил 1897 /в ролята на Лукреция Борджия/, Северна България 1897-98, Пловдив 1905-06 /директор - режисьор/, София /Народен театър и в свой театър/, Русе /директор - режисьор/, Белград 1902, Виена 1906-08. Превежда пиеси от Ибсен, Стриндберг, Зудерман.  Сътрудничи на сп. "Български преглед" 1899, сп. "Летописи", "Звезда". Съавторка със съпруга си 1901 и автор на "Орлица" 1939 /разкази/, драматична поема "През бурята" 1900 и драмата "Завет". На нейно име драматичен театър "Роза Попова". Брак от  1895.

2. ? Поптодоров, телохранител на княз Александър Батемберг, връща от Лом племенника си.
# РБЛ. С., т. 3,  1982, с. 113-115 и 2 сн.; Корфонозова, Мариана.  Роза и Стоян Попови - жива приказка за любовта. - в. 3В, 2010, бр. 52 и 3 сн.

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

ЯНКОВ (с. Загоричане, Костурско)


Рк Янко Динков
   Ι
Анастас Янков Динков [*с. Загоричане-Костурско, 1 авг.1857+2 апр.1906, с.Влахи-Мелнишко], войвода, полковник. Учи в Загоричане и Цариград /българското училище/ ?-1875, Военното училище в София 1878-1880. Доброволец в Сръбско-турската война /младши унтерофицер/ и в РТВ 1877-78 /Пета опълченска дружина/. Ранен при Шейново. Участва в Сръбско-българската война 1885. Награждаван е с ордени - сръбски 1876 и руски "За храброст" 22 юни 1878, български "За храброст" 1885. Служи в 9 Берковска дружина /поручик/, 19 п. Шуменски полк /командир на дружина/, 21 Пловдивски средногорски полк, в Добрич /ротен командир. Член на ВМОК 1886 и председател на Македонския комитет ок.1902, войвода на чета в Горноджумайско от есента 1902 и Мехомийско 1903 и освобождава с.Белица. Загива в сражение с турска войска. На негово име - стихотворение "Полковник Янков" от Иван Вазов = Мария  Попгеоргиева ФУТЕКОВА, сестра на Райна Княгиня.
   I
Коста Ат.  Янков Пловдив {*11 ян.1888+21 апр.1925,София], майор. Учи ?, завършва Военно училище в София ?-1908. Участва в Балканската война 1912 и Първата световна война. Съучредител на Народния съюз на запасните офицери и подофицери.  Замесен в атентата на софийската черква "Св.Неделя" 1925. Член на БРСДП т.с. от 1908. Редактор на в. "Народна армия" ок. 1921. Убит при престрелка от полицията = Стела Димитър Благоева.

# Михайлов, Димитър. Полковник Анастас Янков...- в. "3В", 2010, бр. 30 и сн. на Анастас във воеводска униформа.

сряда, 7 ноември 2012 г.

ПОПНЕЙЧЕВ (Батак)


Любен Паунов = ?, избягва в Еледжик 1876.
   Ι
Рк 1. Нейчо Л. Паунов [*Батак,1821+1876, Батак], свещеник в Батак до 1876, който отслужва молебен за начало на въстанието 22 април 1876, убит от турците.
1.1 Тодор Попнейчов [*Батак, 1844], учител; учи в - Батак - 3 г., Пещера - 2 г., Пазарджик 1862-64. Учителства в Батак 1865-66. Занимава се със земеделие и търговия. Петдесетник в Априлското въстание 1876 и успява да се измъкне от клането с майка си и стринка си. След РТВ е асесор 1878-? при съдията в Пещера, кмет на Батак и поп. 
1.2-8 дъщери ? Попнейчови. 

2. ?  Л. Паунов = ?, избягва в Еледжик 1876.
     # Венедиков, Йордан. История на възстанието в Батак 1876. С., 1929; БВИ. С., 1988, с. 538; в. "Антени" 15 авг. 1979, с. 15 и сн.  

понеделник, 5 ноември 2012 г.

БЕНЛИ (Шумен)


?, [*с. Дивдядово, Шуменско]
   Ι
Рк Атанас /Танас/ ?, с прозв. Бенли "Бенката, Пъпката" [*Шумен, 1780], търговец и във Влашко  - гр. Мачин и гр. Галац ок.1822 = Мита Иванова [*Шумен], дъщеря на касапина Иван.

1. Маринчо Ат. Бенли /Бенлиов/ [*Шумен, 1809 +1 окт.1875, Букурещ - Румъния], търговец, крупен дарител и хаджия; учи в Шумен при даскалите Димо Щеров 1816-?, Кольо и Нони ?-1822. При баща си в Галац ок. 1822-23, в Цариград работи в аптека - 1г. Преселва се във Влашко от ок. 1830 - закупува влашката поща и къща в Букурещ, арендатор на мошии.  Член на Букурещкия комитет за набиране на  българи - доброволци за Кримската война. В Белград застава зад исканията на българите, легионери във ΙΙ легия 1867. Издържа финансово образованието на племенника си Панайот Волов в Румъния и Русия. Финансира училища в Шуменско, подарява чифлика си в Румъния на Добродетелната дружина. На негово име улица в София 31 март 2011.

2. Димитра Ат. Бенли [*Шумен, 1818] = Димитър Алексов Провадалиев, от род МОМОВ [*Преслав, ок.1810+1896]. Имат 3 деца - Никола *1835, Сава *1840 и ?

3. Василка Ат. Бенли [*Шумен] = Вичо /Банко ?/ Симеонов, с прозв. Вола [*Шумен, 1818]. Имат 7 деца - Панайот ВОЛОВ [1847/50/51/53 +1876], революционер и Вичка. 

4. Станка Ат. Бенли [*Шумен], най-малка сестра.
   # Георгиев, Георги Ст. Маринчо Бенли.- В: МПИ. С., 1983, с.109-111; Вж Момов, Васил. Родовата памет на Момови. С., 2010.

петък, 2 ноември 2012 г.

СТАНЧЕВ (Търново)


1. Петър Станчев [*Търново, 1850/1854 + 20 апр. 1913], учи в  Търново /основно/, Габрово /класно/, Цариград /военномедицинското училище/. Учител в -  Цариград 1871-74, Мустафа паша /сега Свиленград/ 1874, Одрин 1875-76. В Свиленград основава българско братство "Наука" 1874. Театрален деец 1874-76. Арестуван пролетта на 1877, затворен в Одрин, осъден на смърт в Цариград, впоследствие присъдата е заменена с "вечно заточение" в гр. Триполи - Либия до 1878. Окръжен управител след 1878 на Варна и София, депутат 2 мандата.  Емигрант в Петербург - Русия през 90-те. Редактира в. "Светлина", сътрудничи на сп. "Читалище" 1872, в. "Век" 1874-76, в. "Напредък" 1875, в. "Източно време" 1875,, в. "ХХ век" 1876. Автор на  пиеса "Ясен Ι" /по повестта на поляка Зигмунд Милковски/ - играна в Цариград 1874; "Спомени от Триполи и Бенгази (1877-78)" 1911 и стихове.

2. Димитър Станчев, опълченец през РТВ 1877-78.

   # Бележити търновци, с. 154-155; в. "Велико Търново" 1979, с. 14; БВИ. С., 1988, с. 613; Жечев, Николай. Петър Станчев - труженик на две епохи.- в. "Трета възраст" 2010, бр. 36 и сн.