вторник, 30 ноември 2010 г.

САРАФОВ (Търново)


Костадин Ненов, търговец - абаджия.

1. Михаил К. Сарафов [*Търново, 14.ІІ.1854+13.ХІІ.1924], министър; учи в Търново /класно/ и Загреб /гимназия/ 1871-75, следва философския факултет в Загреб, политехника в Мюнхен, завършва математика и физика в Париж 1879-80. В Букрещ август 1875 участва в БРЦК - определен за апостол на Търновския окръг 1876; учител в Търново 1875-76, секретар на РК-Търново. След арестуване заминава зад граница. Министър на народното просвещение 1881-83, министър на финансите 1884 и 1902-03, министър на вътрешните работи 1901-02. Автор на трудове по статистика и финанси, оставя спомени за възрожденската епоха.
1. К. = Мария Ангелова Карагордиева, дъщеря на полковник.

2. Иван К. Сарафов [*Търново,23.ІІІ.1856+1935,София], генерал; учи в Търново /основно/, Белград, Загреб 1875-76 /гимназия/, Одеса 1878 /юнкерско училище/, гр. Николаев /военна академия/ ?-1891; доброволец-опълченец 1877-78, участник в Сръбско-българската война 1885, командир на дивизия през Балканските войни, командва корпус 1919-20. Дипломатически агент в Русия.


# БВИ. С., 1988, с. 583-584 и сн.

ТОНДЖАРОВ (Самоков)


Христо Максимов [+ преди 1856], занаятчия - терзия и уста-майстор на еснафа в Самоков, с прозв. Тенджеро = ? [жива 1856].

1. Николай Хр. Тонджаров - Максимов [*Самоков, ок.1808+?], учител от 1834; учи в - Самоков ок. 1826-27, Букурещ и завършва духовна академия в Киев 1835-38; учител в - Свищов 1833-34 и 1835, Самоков 1834 и 1835-43 /негов ученик е Никола Образописов/, Пловдив 1843-47, Кюстендил 1847-48 и 1849-50, Велес 1850-52 /негов ученик е Райко Жинзифов/; спомощник 1835. Деец за църковна независимост 1860-61. Фолклорист. Кореспондира със своя учител Неофит Рилски 14.І.1834, 1835, 1852, 1861 и Захари х.Гюров 1860.


2. Димитър Хр. Тонджаров [*Самоков, 1825+2.V.1876,Батак], учител от ?; учи в Самоков и Киев 1851-54 /семинария/; учител в Пловдив ?-1850, преподавател в Одеса /семинария/ 1856-57, Самоков 1857-58 и 186-?, Брезник 1873-74, Батак 1875-76. Среща се с Тургенев и Виктор Юго /о. Гернсей-Ламанша/. Доброволец в Кримската война 1853-56. Награден е орден "За храброст" за участието му край Севастопол. Подготвя почвата в Батак за Априлското въстание 1876. Съсечен от турците пред училището "Кирил и Методий" = ?. Брак в Самоков от ок.1857.
2.1 Елена Д. Тонджорова /най-малката дъщеря !/ = Емануил Чакъров, полковник. Имат 4 деца - 1. Любен, син, син и дъщеря.
2.2 Константин Д. Тонджаров

Сродници - Христо Димитров Максимов, учител, основател на Учителския съюз, писател.
- "братовчед" ? на Дим. Тонджаров служител в турския конак в Самоков 1876.

# БВИ. С., 1988, с. 657-658 и сн.; Александрова, Спаска. Димитър Тонджаров - самоковският светец от Батак.- в. "Приятел" (Самоков), бр. 28 - 12.ІV.2011, с. 2 и сн., бр. 29 - 15.ІV.2011, с. 2 и бр. 30 - 19.ІV.2011, с. 2.

КОВАЧЕВ (Щип)


Рк Антон, с прозв. Ковача.

1. Йосиф Ант. Ковачев [*Щип, 14.І.1839+31.Х.1898,София], учител от 1855 и общественик; учи в - Щип, Белград 1859-61 и Киев /семинарии/ 1861, 1864-68; учител в с.Гиляни 1855-59, Габрово 1868, Щип 1869 и Прилеп 1870, с.Ново село - Щипско, Кюстендил /училищен инспектор/, Прилеп 1874-77, началник на отделение в Народното просвещение в Пловдив 1878, София /училищен инспектор/ 1879, І декан на катедра философия и педагогика във Висшето училище 1888-98. Депутат в УС 1879, главен секретар на МВР 1880-81, кмет на София 1886-87. Дарител на - СУ, Солунската гимназия и Духовната семинария в Цариград. Сътрудничи на в. "Ден" 1875, сп. "Периодическо списание" 1876. Автор на "Школска педагогия" 1873, Буквар по нагледна и гласна метода 1874 и Български буквар 1875.

2. Михаил Ант. Ковачев [*Щип, ок. 1840+29.V.1908,София], учител в Скопие 1863, Щип 1871-73, Прилеп 1874, Солун 1878-79, с.Ново село - Щипско 1879-80, София след 1879 и тук училищен настоятел. Председател на РК- Щип 1871, участник в Илинденско-Преображенското въстание 1903.
2.1. Владислав /Славчо/ М. Ковачев [*Щип,18.І.1875+13.ІХ.1924,София], учи в София /военно училище/, завършва право ?-1911; секретар на ВМОК 1899-1901; войвода на чета в Щипско през Илинденско-Преображенското въстание 1903; адвокат и съдия; редактор на в. "Автономна Македония" 1920-23. Автор на стихосбирка "Тъгите на роба" 1905. Убит

# БВИ. С., 1988, с.339-340; Куманов, Милен. Македония. С. 1996, с. 125-126.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

КАНАЗИРСКИ (с. Колью Мариново, Чирпанско)


Рк Петър, с прозв. Каназиря [*с.Колачево , сега Колю Мариново]
І
Георги Петров Каназирев [*с.Колю Мариново], свещеник в родното си село и София 1876.
1. Ана Г. Каназирска
2. Мария Г. Каназирска, по-малка от Ана.

3. Петър Г. Каназирски [*1854] - предводител на Маришката чета в Пловдивско, заточен.

4. Иван Г. Каназирев, по-малък от Петър, опълченец = Мариго [*Пловдив].
4.1 Георги Ив. Каназирев, писател, автор на "София преди 50 г." 1947 = Марта [*Франция+1948].

# сп. Отечество, 1985, № 16, с. 16-17 и семейна снимка от 1870.; Вж Материали по историята на с. Колю Мариново 1977.

ДЮСТАБАНОВ (Габрово)


Цанко [*ок.1780] = Кера АПРИЛОВА, сестра на Васил Априлов.
І
1. Христо Цанков, с прозв. Дюзът [*1813+1868], търговец-джелепчия, чорбаджия = Рада х.Досева, сродница на Николай Ст. Палаузов.
І
1.1. Цанко /Цанката/ Хр. Дюстабанов [*Габрово,13.V.1843+15.VІ.1876], войвода; учи в Габрово ?-1859-62 /класно/ и Цариград /Роберт колеж/ 1872. В Цариград води съдебни дела на сродника си Николай Никифоров 1870 и се среща с Юрдан П. Теодоров 1872. Член на околийския съд в Габрово ?-1875-? и училищен настоятел ?-1875-? Член на РК-Габрово, делегат на Оборище 25.ІV1876. Габровската чета, която предвожда, води сражения в с. Батошево - Севлиевско, Кръвеник, Ново село и в м. Рани бунар под връх Мара Гедик 1-11 май 1876. Четата е разгромена и се разпръсва. Укрива се до с. Бойновци, Габровско 16 май в плевнята на Стоян Пейчев - Връбелеца, където е заловен и отведен в Габрово 17 май и Търново - тук е съден и обесен. Превода от турски на гръцки и български - "Наполеоновият кодекс", заедно с Христо Арнаудов .

2. Никола Ц. Дюзов
2.1 Цанко Н. Дюзов [*Габрово,1862], учи в Габрово 1869-73-, спомощник 1873.

3. Васил Ц. Дюстабанов [*ок.1830+1880] = Бона п.Станчова.
3.1 Цанко В. Дюстабанов [*1858+1920] = Кина Илиева Кънчева Сахатчиева [*Габрово].
3.1.1 Пенка Ц. Дюстабанова, почива млада = Константин Георгиев [*14.Ι.1900], търговец, интерниран 1944-61. Брак от 1923. Потомци в САЩ.
3.1.2 Екатерина Ц. Дюстабанова
3.1.3 Илия Ц. Дюстабанов
3.1.4 Стефан Ц. Дюстабанов [*Габрово, 1902+1964, Габрово], интерниран след 1944.
3.2. Вата В. Дюстабанова = Минчо Лудев. Имат 2 сина - Цоню и Цанко.
3.3 Стефан В. Дюстабанов, доктор = Ана /Димова ?/ Тухладжиева
3.4 Бона В. Дюстабанова = Симеон Везирев [+1912]. Имат 3 деца - Иван, Радка и Станчо [+1925].
3.5 Гина В. Дюстабанова = Ι. Гено Купув; ΙΙ. Цанко Михайлов. Имат 2 сина - Михаил [+1952] и Николай.

Сродници - Спомощници, 1873* В. Х. Дюзтабанов, ученик от 7 кл.; В. Хр. Дюзтабанов, ученик от 6 кл.; Гана Хр. Дюзтабанова , ученичка в 5 кл.; Цанка Н. Дюзов, ученик от 4 кл.
# Цанева, Даниела. Цанко Дюстабанов - щрихи към портрета на габровския войвода.- БВ, С., 2006, т. 8, с. 166-175; БВИ. С., 1988, с. 232 и сн.

ТРЕНЧОВ (с.Баня, Панагюрско)


1. Лулчо, с прозв. Кабзамалина, 1852 изпраща племенника си Григор в самоковския метох на Рилския монастир.

2. Тренчо
2.1. Григор Тренчов [*с.Баня,1836+17.Х.1908, с.Баня], с прозв. Поп Груйо Бански, свещеник и войвода; учи в с. Баня и в самоковски метох 1852-54, учител в с. Баня 1854-56, с.Овчеполци 1857-63, с. Тополи дол ок.1858-63 ; свещеник от 1858 в Овчеполци и Тополи дол до 1863 и с. Баня 1863-90. Автор на поема "Записки по Средногорскато въстание" 1898 /1993/ и спомощник 1868, член и председател на РК-Баня 1876, съратник на Бенковски, делегат на Оборище 1876, предводител на чета от 30 въстаника, сам се предава на турските власти, за да не пострадат жените и децата. Затварян в Панагюрище, Пазарджик и Пловдив - декември 1876. Отново арестуван, съден в Цариград и заточен в гр. Кония - Мала Азия 1877-26.ІІІ.1878 = Нейка Метева [*с.Баня+1863]. Брак от 1858.

1. Димитра Гр. Тренчова [*1858+1918]

2. Мина Гр. Тренчова [*ок. 1859/61 + в годината на раждане]

3. Анна Гр. Тренчова [*1862+1925] = Иван Оливеров. Имат син Делчо, който съхранил поемата на дядо си и е предал ок 1935 за публикуване.

4. Мария Гр. Тренчова [*1863+1863], близначка.

5. Стана Гр. Тренчова [*1863-++1863], близначка.

Сродници - Врабчев

# Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876.- БВ, 2006, т. 8, с. 192-198; БВИ. С., 1988, с. 662; Вж Цонев, Звездомир. С кръст и меч. Поп Груйо и Априлското въстание 1876. С., 1039; Кръстев, Ст. Родословното дърво на поп Груйо.- В: Априлското въстание и Българската православна църква. С., 1977, с. 181.

НЕНОВ (с.Райновци,Еленско)


Рк Нено Йорданов = ?, родственица на Иларион Макариополски.
І
1. Юрдан НЕНОВ Йорданов [*с.Райновци,4.Х.1826+1903,Пазарджик], учител; учи в Елена, Карлово, Свищов; учител в Елена 1843-45, Пазарджик 1845-51, 1863-54, 1871-74; Панагюрище 1851-55, Сопот 1855--61, Чирпан 1861-63, Хасково 1864-71 и 1874-76 и Г.Белово 1875-76; член на въстанническия щаб през 1876 н с. Г.Белово, арестуван и заточен в Айдън - Мала Азия 1877-78; деец за църковна независимост= Николина Стоянова Въльова, учителка в Сопот през 50-те, подпомага Априлското въстание в с. Голямо Белово 1876.
1.1. Владимир Ю. Ненов, четник в Хвърковатата чета на Бенковски 1876.
1.2. Ненчо Ю. Ненов [*Пазарджик,1860+8.V.1885], следва педагогика във Виена, адвокат в Стара Загора след 1878.

2. Тодор Ненов Йорданов, с прозв. Манастирски [*1832+1883,София], просветител; учи в Елена, Букурещ /лицей/; учител в - Неврокоп 1862-63 Банско 1864, Враня 1864-65, Самоков ?, с.Гложене-Тетевенско ?, с. Аджар-Карловско ?-1874, Калофер 1874-77, деец за църковна независимост; след 1878 адвокат в София, член на окръжния съд - Пирдоп, мирови съдия в Златица и Новоселци-Елин Пелин. Сътрудничи на в "Цариградски вестник" 1862.

# Ненов, Юрдан. Автобиография. - СбНУ, 1896; БВИ. С., 1988, с. 457, 390; Вж Асенов, П. Юрдан и Тодор Ненови от Елена.- Еленски сборник. 1968, с. 317-319.

ПОПТОМОВ (с.Голямо Белово, Пазарджишко)


Рк Тома Кузмов [*с. Голямо Белово, Пазарджишко], свещеник и учител в с.Ветрен дол 1849 и Пазарджик = Евгения [*с. Голямо Белово, Пазарджишко].

Кузма /Кузман/ Поптомов Кузмов [*с.Г.Белово,1833/37+15.ХІ.1919,Пазарджик], с прозв. Шарланджи; борец за свобода; преселник в Пазарджик, където се занимава с търговия и шарланджийство; член на РК-Пазарджик , основан от В. Левски 1869 и на възобновения от Бенковски 4.ІІ.1876; пълномощник за Банско-Разложкия край - изгражда РК в с. Д.Драглище, Якоруда /март 1876/, с. Баня и др.; осъден на смърт и заменена присъда с "вечни окови" в Мала Азия -1876-78. След РТВ е член на І градски съвет в Пазарджик 1878-? и 1894- ?; награден с юбилеен Априлски медал 1901, подава молба за поборническа пенсия 1905, която остава без последствие = Куна.

1. Константин К. Поптомов, учи лозаро-градинарство в Русия, в Пазарджик 1919.

2. Тодор К. Поптомов, учи технически науки в Русия, в Пазарджик 1919.

3. Фанка К. Поптомова, учи Пловдив /гимназия/ и следва медицина в Париж. Паради липса на средства прекъсва учението си. Учителка по френски. Почива от туберкулоза.

Сродници - Елена Кузмова - Шумкова, оставя спомени за родственици.

# Сб. Родове на В. Левски и негови сподвижници. С., 1992, № 2, с. 130-132.

ЧОЛАКОВ (с.Долно Драглище, Разложко)

Никола Чолаков, кмет на Д.Драглище = Катерина п. Михайлова п. Йосифова Мандзурска.
І
Георги Н. Чолаков [*Д.Драглище, 22.ІХ.1853+1919,Златица], борец за свобода; учи в - Д.Драглище, Разлог, Якоруда, Пловдив /класно/ок. 1870; учител в - Разлог, с.Баня-Разложко 1871-72, с. Каменица 1873, Перущица 1874-75 и в с. Ветрен-Пазарджишко 1875-76, Златица 1878-?; делегат на Оборище 1876, като представител на с. Ветрен под името Георги Цветков, след което в Д.Драглище е първият арестуван в Разложката котловина, затворен в - Разлог, Неврокоп, Серес, Драма, Кавала, Пловдив. Осъден на смърт, но европейската намеса го спасява. Преводач след 1878 в Г.Джумая и член на комитета "Единство". секретар на съда в Дупница 1879, околийски началник в Трън, училищен инспектор в Софийско окръжие. Участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878-79 се изселва със семейството си в Златица, където е и кмет. Депутат 1887-90, доброволец в Сръбско-българската война 1885 и деец на ВМОРО = Здравка +18.V.1911.
1. Никола Г. Чолаков
2. Александър Г. Чолаков
3. Гина Г. Чолакова
4. Катерина Г. Чолакова
5. Мария Г. Чолакова = Стою Докумов.

6. Асен Г. Чолаков, генерал; участник в Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война и І световна война.

# Чолаков, Добри Йорданов.- Антени, 27.V.1987; БВИ, С., 1988, с. 706; Николова, Пенка. Кузма Поптомов и Георги Чолаков - деятели на Априлското въстание в Разложкия край.- БВ, С., 2006, т. 8, с. 159-165. Вж Чолаков, Г. Й. Неизбледняващи образи. С., 1989.

сряда, 24 ноември 2010 г.

ЧЕХЛАРОВ (Габрово)


Венко Чехларов [*Габрово] = Мария.

І

1. Тот(к)а Венкова Чехларова [*Габрово, 1855+23.ХІІ.1921,София], доктор, учителка и дарителка. Първата българска лекарка. Отрано осиротява. Женското благотворително дружество "Майчина грижа" подпомага образованието й. Учи при Илия Христович в Габрово ?-1873. Учителка в Габрово 1873-78. Завършва медицина в Петербург 1878; 1883-86, специализира детски болести в Петербург 1893-95 и акушерство във Виена 1895-?. Лекарка в Русе, Търново, Варна и София ?-1900, Александровската болница. Дарява на с. Искрец - 500,000 лв. за строежа на болничен павильон с 40 легла към санаториума и обзавеждането му с медицинска апаратура. Същата сума завещава и на Габровското девическо училище; на СУ - 40,000 лв. На нейно име: Павилиьон в Искрецкия санаториум, Горското климатично училище в с. Зелено дърво - Габровско от 1929-85, габровската окръжна болница от 1971 г. и габровска улица 1997.

2. Радка В. Чехларова = Ι. Цанко. Имат 2 сина - Васил /Венко/ и Иван, офицер в Русе; ΙΙ. Нестор Миневски, телеграфист. Имат 3 деца – Тота, Иван *1923, Кина.

# Димитрова, Мария. Д-р Тота Венкова.- В: Живот за обществено благополучие. Гб., 2003, с. 36-42 и 4 сн. . 74. В-к "Първата. Спомен за габровката д-р Тота Венкова, първата българка лекарка и най-щедра дарителка". Гб, декември 1996, сн. и родословна схема с. 6 от Стефка Василева.

вторник, 23 ноември 2010 г.

ГРУЕВ (Копривщица)


Пройчо Груев, търговец

1. Йоаким П. Груев [*Копривщица,9.ІХ.1828+1.VІІІ.1912,Пловдив], книжовник; учи в Копривщица ?-1844 и 1847-48, Пловдив /гръцко училище/ 1844-47; учител в - Копривщица 1848-56 и Пловдив 1856-68 и 1887-93 /директор/, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Ст. Раковски 1857-61. В Пловдив - помощник на турския окръжен управител 1868-70, председател на градския съвет 1871- 72, ?- май 1876, арестуван 10 юни - 31 юли 1876 и екстрадиран в Цариград до амнистията 1878, председател на Съдебния съвет в Източна Румелия 1878, директор на просветата 1879-84, член на Върховния административен съд. Редактира сп. "Училищен дневник". Сътрудник на - в. "Цариградски вестник" 1851 и 1857-58; сп. "Български книжици" 1858-59, в. "Турция" 1864, сп. "Летоструй" 1869-70, 1872-73 и 1875; сп. "Ръководител на основното учение" 1874, сп. "Български преглед" 1898, сп. "Илюстрация Светлина" 1919; преводач от - руски 1852 /1866/ и 1858, сръбски 1858, 1861, френски 1861, 1862, 1863 /1865, 1870, 1872, 1875/ и полски 1870 /1874/ ; автор на "Първи знания за деца" 1857 /1861, 1863, 1866, 1869, 1871, 1873/; "Гуслица или нови песни" 1858, "Основна българска граматика" 1858 /1862, 1864, 1865, 1869/, "Начала на българска граматика" 1863 /1869/; "Малка аритметика" 1867 /1869, 1871, 1873/; " Българска история"1869 и др. = Мария, пише писмо до Ст. Чомаков 3.VІ.1876

2. Георги /Джорджо/ П. Груев [*Копривщица,12.І.1832+22.ХІІ.1899,Пловдив], учител; учи в Копривщица и Пловдив; учител в Копривщица 1850-51 и Пловдив 1851-54, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Раковски 1857-61, писар при Евлоги и Георги Георгиеви в Галац и Браила 1857-58. В Цариград от 1854 - търговец, настоятел и І председател на българското училище 1866, пловдивски представител на църковния събор 1871, секретар и счетоводител на Българската екзархия 1874-77. 1877 е заточен на Мала Азия; подпредседател 1880 и председател 1881-82 на Областното събрание, председател на Пловдивския апелативен съд след 1885. Сътрудник на в. "Българска дневница" 1857, сп. "Български книжици" 1858-59; в. "Турция" 1871, сп. "Читалище" 1871, 1875 и в. "Право" 1873.

3. Веселин П. Груев [*Копривщица,28.І.Х.1838+11.ІІ.1868, София], с духовно име Харитон след 1868, учител; учи в Пловдив ?-1858 /и при брат си Й. Груев/, учител в - Клисура 1858-62, Копривщица 1862-65 и София 1865-68; преводач, автор на "Начални познания по геометрия" 1867.

4. Александър П. Груев [*Копривщица], учител; учи в Пловдив ?-1868-? /при брат си Й. Груев/, учител в Пирдоп 1869-71, 1872-73 и с. Старо Железаре - Пловдивско; читалищен деец в Пирдоп.

# БВИ. С., 1988, с. 167-169 и 3 сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с.202-204; Илиева, Анна. Братята Йоаким и Георги Груеви и Априлското въстание. С., 2002, т. 4, с. 107-114. Вж Греув, Йоаким. Моите спомени. П., 1906; Архив на Георги Груев в Пловдивската библиотека "Ив. Вазов", дарен от наследниците му; Груев, Йоаким. Литературен архив, т. 9.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

ХАДЖИДЕЯНОВ (Панагюрище)


Коренът на рода е от Дебърско.

Рк Деян Юруков, поклонник до Йерусалим - хаджия.

Лука Хаджио[г]лу /Хаджидеянов/, хаджия.
І
Пенчо Хаджилуков Хаджидеянов [*Панагюрище,ок. 1790+1870, Цариград], търговец- джелепин и в Цариград, ктитор на местната черква "Св. Георги" 1853-54.
І
1. Георги П. Хаджидеянов [+ преди 1853], на негово име е наречена черквата заради бащиното крупно дарителство.

2. Лука П. Хаджидеянов [+1871,Цариград], поборник; търговец-джелепин, поклонник до Йерусалим - хаджия, доставя на РК-Панагюрище оръжие от Цариград. Родоначалник на рода Хаджилуков.
2.1 Пенчо Хаджилуков [*Панагюрище,1841+VІ.1876,с.Поибрене], поборник; учи в Панагюрище и гимназия в Цариград /Роберт колеж/, търговец-джелепин. Домът му е убежище на РК-Пазарджик, тук отсяда и В. Левски, А. Кънчев и Димитър Общи на 14.VІІ.1871, както и на 22 ХІ. 1872 домът му е посетен от В. Левски, Тодор Фурнаджиев - охрана и Павел Шопов. На Левски, за делото, дава 25 турски лири. Закупува оръжие за въстаниците 1875, предоставя къщата си за арсенал, склад и седалище на Г. Бенковски и П. Бобеков - членове на Привременното правителство
2.V.1876. С въстаниици се оттегля към Меченския и Поибренския балкан. Заловен и и обесен в м. Пилеково усое = Стояна, участва в ушиването на панагюрското знаме. Домът им е сринат до основи и изгорен от турците 30.V.1876.
3. Деян П. Хаджидеянов, поборник и търговец-джелепин, доставя от Цариград оръжие на РК-Панагюрище.

Сродник - Никола Илчев, поборник в Панагюрище 1876.

# Абдулов, Георги. Приносът на Хаджилуковия и Хаджияновия род от Панагюрище през Възраждането и Априлското въстание.- БВ, 2002, т. 4, с. 67-73. Вж Горинов, Недьо. Панагюрци от старо време. Хаджи Деяновия род.- Оборище (Панагюрище) 1940, бр. 270; Деянов, Димитър Георгиев. Хаджидеяновият род.- ИМ-Панаюрище.

петък, 19 ноември 2010 г.

ФОТИНОВ (Самоков)


Рк Йовчо [*от подбалканските градове+млад], преселник в Пловдив = х.Фота [*Пловдив,1734+17.ІХ.1844], с духовно име Теоктиста и Теофана; дъщеря на кожухар от Клисура и калоферка, учи в Русия - Киевската лавра. В Самоков построява черква и Самоковския девически метох и игуменка, деец за църковна независимост. С Иванчо Чавдаров са пратени от турските власти при сръбския княз Милош Обренович, за да спрат въстанията. Открива училище в Самоков.

1. Георги Йовчев, с духовно име Герасим 1833, абаджия - кожухар в Пловдив, килиен учител в Самоков 1833-35.

1.1 Константин Г. Фотинов [*Самоков,ок. 1790+29.ХІ.1858,Цариград], книжовник и учител; учи в Самоков и гръцка гимназия в Пловдив и Кидония ?-ок.1825, търговец на дървен материал в - Пловдив 1825, Смирна 1826-1835-1838 и става преводач във френското консулство 1842-?. Издава І българско списание "Любословие" 1842, 1844-45, учител в Смирна 1828-42 и 1844-1847, преводач от гръцки - "Общое землеописание" 1843, 1852, Псалтир 1855 в 7 издания, Битие 1857 в 4 издания. Автор на "Гръцка граматика" 1838, "Болгарский разговорник" 1845. Подготвя за издаване триезичен речник "Руско-българско-гръцки речник".

2. Катерина Г. Фотинова = ?. Има ? деца - Христо Фотов /Фотин/ и Архелая, 1845 в Самоков.

3. Евдокия Г. Фотинова, с духовно име Аполинария [+преди 1839], монахиня 1820-26 и учителка в Самоковското девическо училище.

4. Теофания Г. Фотинова, монахиня 1820.

2. Сузана Г. Фотинова, най-малката сестра, с духовно име София = Алекси Сахатчи [*Самоков]. Имат ? деца - Мария - покалугерила се, Домница - покалугерила се, Евантия - монахиня /може би Мария?/ и син ? /"правнук на Фота" - Иванчо Сахатчиев.

Сродник
- Никола Чолаков, вер. син от І брак на Сузана.
- Мария, вер. е омъжена за Ал. Сахатчи, а след смъртта му се покалугерила като Евантия.

# Чолаков, Никола. Хаджи Фота Йовчева.- Антени 7.Х.1981, с. 15; БВИ. С., 1988, с. 674,151; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 749-750.

сряда, 17 ноември 2010 г.

КИСИМОВ (Търново)


х.Георги /Герго/ Кисимов, търговец - абаджия

1. Пандели /Панталей, Пантелаки/ х.Г. Кисимов [*Търново,1832+13.І.1905,София] учи в Търново, търговец при баща си 1850-62. Разпространител на вестниците на Раковски -. редактира в. "Отечество" 1869-71 и 1884-85, съосновател на ТБЦК в Букурещ, След 1878 съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1853, "Народност" 1867-68, "Българска пчела" 1864, "Дунавска зора" 1869, "Македония" 1872, "Турция" 1872-73, "Стара планина" 1877, сп. "Славянско братство" 1878, в. " Българин" 1878; преводач от - гръцки 1851, 1853, 1875 и от румънски 1873 Автор на - "Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867" 1868, Спомени 1894 и "Исторически работи" в 4 части 1898-1903 = Клеанта [+1871].
1.1 Юри П. Кисимов

2. Евгения Г. Кисимова [*Търново,1835+ІХ.1886, Търново] , учителка в Търново -1864-65-; учи в Търново, читалищна деятелка. Сътрудник на в "Македония" 1869, в. "Право" 1869-79, сп. "Читалище" 1872 и в. "Зорница" 1876 = Димитър Владов.

3. Мария Г. Кисимова [*Търново,1849] = Васил х.СТОЯНОВ-Берон [*Котел,1824+ 1909,София]. Брак от 1864 в Търново. Имат 14 деца.


# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, с. 119-120; БВИ. С., 1988, с. 334-335,

х.СТОЯНОВ (Котел)


Стоян х. Стоянов Джелалски [*Котел], отглежда около гр. Кюстенджа стада с овци = Жейна х.Берович, сестра на Петър БЕРОН.

1. Христо Ст. х.Стоянов, търговец във Влашко = Александр(ин)а Попович.

2. Петър Ст. х.Стоянов, овчар при баща си = Мария.
3. Иван Ст. х.Стоянов = Радка Драганчева.

4. Васил Ст. х.Стоянов - с псевд. Берон [*Котел,1824+9.Х.1909,София], І доктор в България; І археолог; учи в - Котел, Плоещ, Крайова, Брашов, Букурещ ок.1837, Цариград, Одеса /Ришельовски лицей/?-1846, Дрезден /немска гимназия/, завършва медицина в гр. Вюрцбург 1848-52 с докторат "Тетанусът и лечението му с хашиш" 1852 и специализира хирургия в Париж и гинекология във Виена; деец за църковна независимост. В Букурещ се среща със съгражданина си Г. Ст. Раковски 1852 и избран за деловодител на БРКЦ - Букурещ, съдейства въстанието на дядо Никола Филиповски. Лекар и аптекар в Букурещ 1855-56, Търново 1856-64 и ок.1870-71, Болград 1864-70, през Сръбско-турската война 1876 и РТВ 1877-78. Училищен настоятел в Търново. Сътрудничи на - в. "La Presse d` Orient" 1856, сп. "Български книжици" 1858, "Българска пчела" 1863, сп. "Духовни книжки" 1866-67, в. "Народност" 1868, в. "Българин" 1878. Издава в. "Пътник" 1870. Депутат в УС 1879. Автор на "Археологически и исторически изследвания" 1886, Първа българско-фенска граматика 1859, Логика 1861, Българо-френски буквар 1865, Първа българо-немска грматика 1868, Естествена история - Зоология 1870. Приятел на Климент - Васил Друмев, среща се с Хр. Ботев в Болград = Мария х.Герчева Кисимова [*Търново,1848]. Брак от 1865. Имат 14 деца. Най-малкият брат - Василчо.
4.1. момиче ? [*Търново,1865]. Една от седемте ?
4.2. Богомил В. Берон [* Болград,ок.1866/70], професор; завършва медицина в Вюрцбург; лекар в София ок. 1901, преподава в СУ ок. 1938.
4.3. Васил В. Берон
4.4. Богозар В. Берон
4.5. Стоян В. Берон
4.6. Богослав В. Берон
4.7. Христо В. Берон
4.8. Александър В. Берон, жив ок. 1938
4.9. Злата В. Берон, жива ок. 1938
4.10. Велислава В. Берон, жива ок. 1938
4.11. Милена В. Берон, жива ок. 1938
4.12. Жена В. Берон
4.13. Мара В. Берон, жива ок. 1938
4.14. Цветана В. Берон
4.15. Мария В. Берон

5. Анастасия Хаджистоянова = Михаил Милошев. Имат 4 деца - Петър, Йова, Стоян и Слава.
6. Елена Хаджистоянова
7. Слава Хаджистоянова = Петър Матеев.

# Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, 176 с. и сн. Книгата ми бе предоставена от Пенчо Бонев; БВИ. С., 1988, с.65-66 и сн; geni.com 22.ІІ.2009 и 10.VІІІ.2009.

петък, 12 ноември 2010 г.

ИКОНОМОВ (Свищов)


Рк Сотир, свещеник-иконом; преселен в Свищов от Южна България - Македония; читалищен деятел = ?, братовчедка на Яни Станчев.
І
Богдан, с друго име Теодосий С. Икономов [*Свищов, 1836+26.ІІ.1871, Болград], учител; учи в Свищов ?-1856 /основно/, гимназия и Историко-филологически факултет в Киев 1856-59, завършва славянска филология в Прага 1859-61. Учител в - Свищов 1862, Браила 1863, Болград 1864 /по старобългарски език/ и там директор 1868-69. Сътрудничи на - в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Народност" 1867 и в. "Летоструй" 1872; съавтор с Г. Ст. Раковски на брошура за преселението на българите в Русия 1861 и кореспондира с него 28.V.1861; автор на - исторически трудове за Цар Симеон Велики 1868 и Кирило-Методиевото дело 1864, І българска комедия "Ловчанскийт владика ..." 1863 и на поезия; редактира сп. "Общ труд" 1868, преводач от чешки на "Гдей родът ми?" - по-късно чешки национален химн.

# БВИ. С., 1988, с. 283; ЕБВЛ. С.,1996, с.330.331. Вж Ганчев, Стефан. Свищов. 1929

сряда, 10 ноември 2010 г.

КАБЛЕШКОВ (Копривщица)


Д. Каблешков

1. Лулчо Д. Каблешков [*Копривщица], чорбаджия, бегликчия = І. ?; ІІ. Ана Григорова [*Сопот]

1.1 Нона Л. Каблешкова [*Копривщица,ок.1842+11.ІІІ.1918], учителка в Битоля 1871-75 и Кукуш 1875-78 = Найден Н. Брайков Голомяхов [*Копривщица]

1.2 Тодор Л. Каблешков [*Копривщица,1.І.1851+3.VІ.1876,Габрово], апостол през Априлското въстание 1876. От І брак. Учи в Копривщица ?-1864, Пловдив 1864-67, Цариград 1868-? /съученици с Константин Величков/. Основател на ученическо дружество "Зора" - Копривщица 1867, българско машиническо дружество "Трудолюбие" 1872, читалище "Искра" - Белово; съратник на В. Левски от 1871, член на РК в Белово 1875, председател на РК - Копривщица 1876. Преводач на романа "Граф Монте Кристо". Телеграфист към жп станции в - Один 1873 и Белово / и началник гара/. Като апостол през 1876 се среща с Панайот Волов и Георги Бенковски. Написва в Копривщица т.н. "Кърваво писмо", с което се обявява началото на Априлското въстание 20 май 1876. След неуспеха на въстанието е заловен в Троянския балкан и изтезаван. Преводач на романа "Граф Монте Кристо", сътрудничи на в. "Право" 1873. Самоубива се.

1.3 Андон Л. Каблешков

1.4 Ана Л. Каблешкова

2. Пена Д. каблешкова = Дончо Ватаха. Имат 4 деца - Андон ?, Никола, Парашкева, Анна ?

# БВИ. С., 1988, с. 3003-304 и с. 91; Вж Копривщица. Юбилеен сборник. С., 1926, с. 52.

вторник, 9 ноември 2010 г.

ИВАНОВ (Велико Търново)


х. Павли Н. х.Иванов, търговец в Цариград = Анастасия Димова Минчева, сестра на х. Николи Минчооглу.

1. Димитър Павлов х.Иванов [*Търново,10.ХІ.1847+25.VІІІ.1913,София], търговец от 1868; учи в Търново и търговски училище на о. Халки ?-1862, завършва търговия в Швейцария, търговец в Цариград 1863-74, председател на българското читалище - в Цариград 1866 и Търново 1869-?; участва в Сръбско-турската война 1875, член и секретар на БТРЦК в Букурец 1876-77. След 1878 банков чиновник. Сътрудник на в. "Право" 1872-73, в. "Възраждане" 1876 и съредактор на в. "Нова България" 1876. Масон. Умира след автокатастрофа.

2. Иван Хаджипавлов х.Иванов [*Търново,27.І.1850+1934,София], учител; учи в Търново и на о.Халки /търговско училище/ 1866-72. Учител в Търново ок.1872-75, подпредседател на българското читалище в Цариград 1875-76. След 1878 е журналист и активен преводач.

# БВИ. С., 1988, с. 267, Вж Бележити търновци. С., 1985, с. 63-64.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

ИЗВОРОВ (Русе)


Добри

1. Никола Д. Изворов [*Русе,VІІІ.1830+19.ІІІ.1895,София], с духовно име Нил, епископ; монах 21.ХІ.1842 и игумен в монастира Кокош (Тулчанско), свещеник в Русе 1852-; протосингел в Русе 1860, архимандрит преди 1872, епископ Смоленски 8.VІ.1873, униат 11.ІV1874 и униатски епископ 1876-95 и в Солун 1874, Цариград до 21.ІХ.1876, в Одрин 21.ІХ.1876-ІІІ.1877, Кукуш ІІІ.1877-, Цариград -1878, архиепископ 1882; председател на българската община в Русе 1863-68-?, дарява къщата си в Русе за училище - поп Ниловото училище; спомощник в Русе 1868. Погребан до черква "Св. Седмочисленици".
1.1 Димитър /Митко/ Н. Изворов [Русе+ преди 1872] = ? [+ преди 1872].
1.1.1 Анастасия /Сийка/ Д. Изворова [*Русе,след 1852], учи в - Русе, Москва 1872-?.
1.1.2 Йорданка /Юрданка/ Д. Изворова [*Русе,1859], учи в - Русе, Москва 1872-?

2. Паско Д. Изворов, в Русе 1872.

# БВИ. С., 1988, с.278; BHR, 1977, № 3, с.81, 94 и др. Вж Елдъров, Светозар. Дневник на епископ Нил Изворов ...

събота, 6 ноември 2010 г.

УЗУНОВ (с.Златарица, Еленско )


Рк Марко [*с. Златарица, Еленско], с прозв. Узун.
І
1. Константин /Костадин/ Узун Марков [+1864], свещеник в с. Златарица /50-те години/ и в с. Къпиново-ВТърновско; спомощник 1833.
1.1 Марко К. Узунов, учител в с. Къпиново.

2. Стоян Узун Марков
2.1 Йордан Ст. Узунов - 25.ХІІ.1875.

3. Петър Узун Марков


# Станев, Никола. История ... 1993; БВИ. С., 1988, с. 355.

петък, 5 ноември 2010 г.

ИКОНОМОВ (с.Берово, Малешевско)


Георги Стоянов [*с.Берово], свещеник - иконом.

1. Димитър /Димитрето/ п.Георгиев Икономов [*с.Горна Рибница - Санданско, 16.Х.1828+1908/12,Дупница], с прозв. Рибнишки, свещеник от 1857, затворен 1857-61, свещеноиконом в Мелник 1870-76 и Дупница, председател на Мелнишката българска община 1871-?; арестуван заради участие в Априлското въстание 1876 и е изпратен за Диарбекир, по пътя избягва, шивач, учител в с. Цапарево - Мелнишко; участник І българска легия 1862 и войвода в Кресненско-Разложкото въстание = Достена /Доста/ Гоцева Панкова [*с.Горна Рибница - Санданско+18.ХІ.1879]. Брак от 13.І.1853. Заселват се в Дупница след 1879.
1.1. Серафим Д. Икономов [*1.ІХ.1864+24.VІІІ.1879]
1.2. Ефросина Д. Икономова [+25.VІІІ.1879]

2. Спас Д. п.Георгиев
2.1 Никола Сп. п. Георгиев, с прозв. Малешевски [*с.Берово,1852+7.ІІ.1935], борец за свобода, преселва се в Дупница 1876 и тук е пунктов началник на ВМОРО. сподвижник на Гоце Делчев.
2.1.1 Ана Н. Малешевска [*Дупница, 1871+1942], учителка в Кукуш преди 1903; учи в Солун, четничка при Кр. Асенов = Кръстьо АСЕНОВ [*Сливен,1877+8.ІХ.1903], войвода, братов син на Хаджи Димитър. Брак от 1903.

3. Тона Д. Икономова = Димитър Измирлиев, търговец. Имат син - Георги Измирлиев - Македончето [*1851].

4. Веселин Д. Попгеоргиев, ханджия в Крива паланка, член на местния РК.

Родственици -
внук Серафим Сърбов, автор на "Будителят" 1937; правнук Митко Сърбов.

# БВИ. С., 1988, с. 280; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с.159-160; Македонски преглед, 2002, № 4; е-сведения от 17.ХІ.2010 .

вторник, 2 ноември 2010 г.

ИКОНОМОВ (Троян)


Иван Гадев, търговец на добитък.
І
Рк Христо Ив. Гадев [*Троян,1812+1868], свещеник - иконом в Троян от 30-те г. на ХІХв.-1858 и 1861-68 ; посещава Рилски манастир, Света гора и Йерусалим /хаджия/, униат в Цариград 1859-61= Добра Дочева.

1. Георги Хр. Икономов [*Трявна,1829+1898], свещеник; учи в Троян, поп в черквата "Св. Петка"- Троян от 60-те години до 1898.

2. Иваница Хр. Икономов [*Троян,ок.1836], учител в Никопол 1861-65.

3. Димитър Хр. Икономов [*Троян,1838+1896,Варна], учител от 1856 и свещеник от 1859; учи в Троян и Ловеч 1853-55, учител в - Троян 1856-57, Никопол 1857-58 и Оряхово 1863-67; свещеник в Цариград 1859-61. Член на РК в Оряхово 1867 и участва в ІІ българска легия 1867-68. Емигрира в Румъния - Зимнич, Турну Мъгуреле и Александрия 1874-75 /хлебар/. Съратник на БРЦК в Букурещ, Ботев четник 17-27 май 1876. Арестуван край с.Литаково, Ботевградско и затворен в София до ХІ.1876 и заточен на о.Родос -20.ІІІ.1878. Депутат в УС 1879 и 1884-86; околийски началник в Дряново 1880, Тервел - Добричко и Варна 1889-94. Член на окръжния съвет на Варна 1894-96.

# БВИ. С., 1988, с. 280-281 и с. 131. Вж Икономов, П. Материали за Христо Ботевата чета. Бележки и документи за участието на Д. Икономов в народното движение 1926.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

ИКОНОМОВ (Жеравна)


п. Герасим - свещеник
І
1. Рк Тодор п. Герасимов [+1835], в Жеравна свещеник - иконом и учител . Обесен като участник във Велчовата завера. Има 22 деца и 59 внуци.

1.1 Стефан Т. Икономова

1.2 Никола Т. Икономов [*Жеравна,1820+27.VІ.1879, Разград], учител от 1841; учи в Жеравна, Котел и Шумен; учител в Шумен 1841-46, Разград 1846-55, 1860-64, Русе 1866-72. Председател на църковната община в Разград 1873, свещеник от 1874, депутат в УС 1879. Автор на - учебник "Земеделие" 1853, стихове - "Цариградски вестник" 1849-50, преводач от гръцки 1844 = Станка Спасова с псевд. Николица Спасо-Еленина [*с.Пороище-Разградско,1835+7.ХІІ.1920,Разград], учителка от 1849; учи в Разград; учителка в Разград 1849-66 и 1872, Русе 1866-71; преводач от сръбски 1853. Имат 5 дъщери.
1.2.1- ? Н. Икономови, учителки.
1.2.3 Станка Н. Икономова, учителка.
1.2.4 Дочка Н. Икономова, учителка в Свищов 1871-72, Разград 1873-75 и Русе; сътрудничи на в. "Училище" 1874 = Петко Стефанов Вълнаров [*Сливен,1847+1911,Разград], учител и в Разград 1874-77.
1.2.5 Стефания /Венка/ Н. Икономова [*Разград,1.V.1858+2.І.1937,Варна], учителка; учи в Киев 1870-71 /пансион на графиня Левашова/, Фундуклеевската гимназия 1872-77, завършва педагогически курс 1877-78. Учителка във Варна и Балчик, преводач от руски = Кръстю Иванов Мирски [*Котел,1852+1920,София], учител и политик. Брак от 1879. Имат 8 деца.

1.3 Райко /Ранко/ Т. Герасимов[* Жеравна], с духовно име Рафаил, учител в Жеравна и свещеник.

1.4 Тодор Т. Герасимов = Бойка. Имат 10 деца

2. Мария п.Герасимова = Стойко Радев МАМАРЧЕВ.

# БВИ. С., 1988, с. 152, 282, 284, 422, 470.

ИКОНОМОВ (Дупница)


Родът в Дупница е преселен от с.Кленовик-Радомирско.
.
Рк Янаки Петров, свещеник ?-1822--? и иконом, учител.

1. Михаил Ян. Икономов [*Дупвица,1812+1897], учител; гавазин на йерусалимския патриарх; учител в с. Ресен-Търновско 868, спомощник 1868

2. Георги Ян. Икономов /Економов 1856/ [*Дупница,12.Х.1822+24.ІІ.1867, Дупница], учител; учи в Дуупница, Пловдив ок. 1840 и Цариград /гръцко училище 1841-43/. Учител в - Дупница 1845-46 и 1862-63; Карлово 1846-48 и 1851-52; Сопот 1849-51 и 1853-55; Самоков 1856-57; Велес 1857-61; Прилеп 1863-64. Сътрудничи на в. "България" 1860. Автор на - "Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии, хикими" 1885; "Краткий и най-нови писмовник" 1856 и "Кратко землеописание" 1856. Умира от туберкулоза.
2.1 Александър Г. Икономов [*Дупница,1853+ след 1874], учи в военномедицинското училище в Цариград. Спомощник 1872, 1873, 1874.

3. Захари Ян. Икономов, учи в цариград


Сродник - /брат или внук на Михаил и Георги / Христо Янакиев Икономов [*Дупница], свещеник през 70-те години в града.

# БВИ. С., 1988, с. 279, 280, 282, 284.