четвъртък, 30 септември 2010 г.

ЖЕЛЯВСКИ (с. Желява, Софийско)


Тодор [*с. Желява, Софийско]
І
Пешо Тодоров, с прозв. Желявеца [*с. Желява,1810+1884], член на РК в селото си, съдебен заседател при делото на В. Левски 1873, заточен в Диарбекир за 3 г.

1. Тодораки Пешов [*с.Желява, 5.ІV.1838+1892,София], първи кмет на София 1878-79, 1884-85, фабрикант на тютюни = Анастасия /Таска/ Стоянова.
1.1. Пешо Т. Пеешов = Атина
1.1.1 Тодор П. Пешов, подполковник [*1896++]
1.1.2 Димитър Пешов, артист

2. Добра П. Желявска = Иванчо Костов. Имат дъщеря Траяна.

3. Никола П. Желявски [*София,23.ІV.1859+24.V.1926,София], генерал 1913; учи във Военно училище 1878-79, подпоручик в 3 п. Радомирска дружина 1878, каптан 1885, майор 1887, подполковник 1892,, полковник 1896; командир на І п. дивизия 1912-13, І п. Софийски полк е др. Награден с орден за храброст = Весела П. Стоянчова.
3.1 Петър Н. Желявски [*Търново,29.Х.1891+10.VІІІ.2008], подполковник = Живка Бояджиева. Изселени в Ловеч 1949.
3.1.1 Никола(й) П. Желявски [*18.Х.1923+8.ІІІ.1993], завършва право в София 1949-?, член на Демократическата партия, интерниран след 1944 - на яз. "Росица" до 1946, адвокат в Кюстендил 1955-56, юристконсулт към строителството.
3.1.1.1 дъщеря ? П. Желявска
3.1.2 Мария П. Желявска [*1925+2003]

# Марфов, Богдан. Бащите ни, каквито са били. С., 1996, с. 153-154. Книгата ми бе предоставена от Пенчо Бонев; Матев, Л. geni.com - 15.Х.2008 и 10.VІІ.2010.

сряда, 29 септември 2010 г.

ОБРАЗОПИСОВ (Самоков)


Никола
І
Рк Иван /Йован/ Николов, с прозв. Иконописец "образописец" [*с.Продановци - Самоковско,1795+6.VІІ.1854], зограф; учи зографство в светогорски монастири ок.1810-20, изписва църквите в - Рилския монастир 1835-44, "Св. Богородица" - Самоков, девическия метох - Самоков, "Св. Богородица" - Копривщица, "Рождество Христово" - Пирот 1843, в градовете Лом, Берковица и Сърбия.
І
1. Никола Ив. Образописов [*с.Продановци - Самоковско, 7.VІІІ.1829+17.І.1915,Самоков], зограф; иконописва за църквите - "Св. Богородица" - с.Попово - Пернишко 1845, Радомирско /с. Радибош 1848, с Дрен/, Лясковец 1854; Софийско /Лозенски монастир "Св. Спас" 1855, с. Горни Окол 1857, с. Долни Лозен 1874, Драгалевски монастир /, "Св. Богородица" - Неврокоп 1857, "Св. Никола" - Плевен 1858, "Успение Богородично" - Пирот 1871-72; стенописва в - параклиса към метоха "Орлица" - Рилски монастир 1863, Самоковско /"Св. Никола" - Самоков 1863, с. Доспей 1867, Бельовата черква 1869, с. Белчин 1876, с. Радуил 1876/, Кюстендилско /с. Ваксево 1863, с. Трекляно 1864, с. Овчарци 1885-82/, Трънско и Царибродско - с. Бракьовци, Гуляновци, Одъровци, Лесковац; Дупнишко, Ихтиманско, Одринско; рисува - автопортрети 1871, 1873, 1908 и портрети на баща си 1871 и на игумена Кирияк, пейзажи, скици на народни носии за в. "Гайда", гравира щампи 1863, илюстрира помагало по география 1872, изписва гербове 1883, създава картината "Самоковско хоро" 1892. Член на РК - Самоков и деец за църковна независимост. Мирови съдия за кратко след 1878, продължава работата си в Рилския монастир 1883, "Св. Никола" - Берковица 1889, "Въведение Богородично" - Панагюрище 1894. Рисува и извън България - Херцеговина, Босна, Сърбия - Белград. На негово име - улица в Самоков = Александра Христова [*1838], в семеен портрет 1908.
1.1 Миролюбица [*1864+1871]
1.2 Райна [*1888+1866]
1.3. Райна Н. Образописова [*1867] = Владимир Неделев, адвокат.

1.4. Борис Н. Образописов [*1870] = Александра [*1879].
1.5. Миролюбица Н. Обпразописова [*1873]
1.6. Краса Н. Образописова [*1873], в София.
1.7. Александра Н. Образописова [*1876]
1.8. Цона /Цана, Александра/ Н. Образописова, в Пловдив.

Сродник - Йордан Соколов, председател на НС 1997-?

2. Сара Иванова
3. Ката Иванова [+1864]
4. Софка Иванова [+1866]
5-8 дъщери ? Иванови

9. Димитър Иванов [*?+1861], зограф; работи с Молерови от Банско и Захари Зограф от с. Доспей - Самоковско.
2.1 Георги Д. Иванов, инженер
2.1.1 Иван Петров [*1919+2006] = Стоянка Петрова.

# БВИ. С., 1988, с. 479; Труд, 22.ІІІ.1998, с. 3; Трета възраст, 2009, бр. 33; Матев, Л. - geni.com 23.ХІ.2007 и 10.VІІІ.2010. Вж Петкова-Филова, Евдокия. Никола Образописов. С., 1994.

вторник, 28 септември 2010 г.

СЛАВЕЙКОВ (Търново)


Рачо, с прозв. Казанджията, участник в Велчовата завера = Донка Бюлбюлева [*с.Вишовград, Павликенско].
І
Рк Петко Р. Славейков [*Търново,17.ХІ.1827+1.VІ.1895,София], писател, държавник; учи в Търново 1832, Трявна, Габрово 1835, Дряново, Свищов 1842-43; учител в Търново 1843-, с. Килифарево - Търновско 1844, с. Бяла - Русенско 1843, с. Пиперково - Русенско, Севлиево 1846, Ловеч 1847-49, Плевен 1849, Враца 1849, Трявна 1849-52, Търново и Трявна 1857-62,Търговище 1863, Варна 1864, Одрин 1874, СтЗагора 1875-77, Пловдив 1881; журналист - редактира в. "Гайда" 1863-67, "Македония" 1866-72, сп. "Пчелица" 1871, сп. "Ружица" 1871, сп. "Читалище" 1872-73, сп. "Звънчатий глумчо" 1873, в. "Шутош" 1873-74, сп. "Костурка" 1874 и основател на следосвобожденски вестници. Министър на - просвещението 1880, вътрешните работи 1880-81. Автор 1852-1892 и преводач 1852, 1857, 1861, 1867-70, 1872-73 = Ирина Иванова Райкова..

1. Иван П. Славейков [*Трявна,17.Х.1853+24.ІV.1901,София], държавник и журналист; учи в Робърт колеж 1865-71, учител във - Варна 1872-75 и по френски в Робърт колеж - Цариград 1875-76, Сливен 1878, Търново 1879, Враца 1887-88. Министър на просветата 1901, кмет на София 1886,1 дипломат в Букурещ 1881. Сътрудник на в. "Македония" 1870, в. "Напредък" 1875 /пътепис и стихотворение/, в. "Ден" 1875, в. "Зорница" 1877, "Знаме" 1897 и др.; редактира в. "Независимост" 1880-81 и "Търновска конституция" 1888, преводач от френски и английски 1880.

2. Рачо П. Славейков [*Трявна,1857+23.ІІ.1931], офицер и журналист; учи в Робърт колеж - Цариград 1870-72, в гр. Николаев 1873-?, завършва кавалерийското училище в гр. Екатеринослав 1881-83 и Петербург ?-1891, участва в РТВ 1877-78, Сръбско -българската война 1885 и Русенския бунт на офицерите. След 1891 е журналист и автор на "Отбраната на Шипка"1902, Спомени за Сръбско-българската война 1907 и очерк за баща си 1927.

3. Райко П. Славейков [*Трявна], учи в гр. Николаев 1867-68. Умира като ученик.

4. Христо П. Славейков [*1864+1935,Кюстендил], учи в гр. Николаев 1867-68 и Харков, следва инженерство във Франция, завършва право в Швейцария. Съдия във - Варна, София, Кюстендил; депутат 1908-10, министър на правосъдието 1910-11. Автор на политически статии, заселва се в Кюстендил = ?.
4.1. Вера Хр. Славейкова [*1893+1976] = Ковачев.

5. Пенчо П. Славейков [*Трявна,27.ІV.1868+28.V.1912], поет. Автор на стихосбирки 1888 1911

6. Пенка П. Славейкова = ?. Имат дъщеря Светослава /Славка/.

7. Донка П. Славейкова, осиновява Светослава.

# БВИ. С., 1988, с. 595-598 и сн.; РБЛ. С., т. ІІІ, 1982, с. 278-298 и 5 сн.; ЕБВЛ, ВТ, 1996, с. 668-678.

ТУМПАРОВ (Самоков)


Рк с прозв. Тумпара

1. Янаки Тумпаров [*Самоков], съставя Лекарственик 1804.
1.1 Никола Ян. Тумпаров [*Самоков,1837+1910,София], борец за свобода; емигрира в Сърбия 1862, камерхер в двора на сръбския княз Михаил Обренович. Участва във ІІ Белградска легия 1867 и Сръбско-турската война 1876. След 1878 митнически чиновник.
1.1.1 син? Н. Тумпаров [*ок.1858] - снимка с баща си 1868.

2. Атанас Тумпаров
2.1 Спас Ат. Тумпаров [*Самоков,3.ІІ.1838+23.VІІ.1897], учител; учи в земеделско училище в Загреб 1862-65 , следва земеделие в гр. Крижевац - Хърватия 1872-74, учител в - Самоков 1866-69, София 1869-72 и 1875-77, Кюстендил след 1878. Сътрудник на в. - "Турция" 1873, "Век" 1874 и "Ступан" 1874 = Зюмбюля Петрова [*Велес], учителка във Велес 1872-73 и София 1875-77; спомощник 1875.

Сродници - Анастас и Захо Тумпарови, от Самоков, 1850 г.

# БВИ. С., 527, 665; БВ, ІІІ, с. 213.

ВЛАДИГЕРОВ (Шумен)


?, с прозв. Владигерчето "вид птиче - песнопой".
І
? Владигеров
І
Харалан Владигеров
І
1. Панчо Х. Владигеров [*Цюрих,13.V1899+8.ІХ.1978,София], композитор и диригент; учи в Шумен и Берлин 1912-15, завършва музикална академия в Берлин 1920-22; професор в БДКонсерватория 1932-ок. 1972; пише 4 песни на висок глас по стихове на Н. Лилиев, автор на операта "Цар Калоян" 1936, "Българска сюита", "Люлински импресии", увертюрата "Шумен", рапсодия "Вардар", симфония № 1 (1939) и миниатюри. През американските бомбандировки над София се евакуира в с. Искрец-Свогенско 10.І.- 6.V.1944 и в Шумен 7.V.1944-?. На негово име - музеи в Шумен и София, музикално училище в Бургас и музикална академия в София, улица в София = Екатерина /Катя/ Александрова Жекова [*1911+1959].
1.1. Александър Панчович Владигеров [*1933]
1.1.1 Владимир П. Владигеров
1.1.2 Панчо П. Владигеров

1.2. Панчо П. Владигеров

Внуци - ? = майката, актриса в Народния театър.
Константин Владигеров [*зодия лъв], джаз-музикант, близнак с брат си, от 1998 в Австрия. Свири на пиано.
Александър Владигеров [*зодия лъв], джаз-музикант, близнак с брат си, от 1998 в Австрия. Свири на тромпет и фюгелхорн.
Екатерина Владигерова [*зодия дева], от 1996 в Австрия, завърша дерижиране в Австрия.

2. Любен Х. Владигеров [*Цюрих,14.V.1899], музикант.

# сп. Литературна мисъл, 1978, № 2.

понеделник, 27 септември 2010 г.

ГЮРОВ (Самоков)


Рк х. Гюро Христович [*Егрипаланско, ок.1770+11.І.1848, Самоков], търговец, преселва се в Самоков ок.1785, чиракува гайтанджийство и мутафчийство, дарител на Хилендарския монастир 1838, борец за църковна независимост. Има за него епитафно стихотворение - "Цариградски вестник" 3.ІХ.1849.

1. Захари х.ГЮРОВ [*Самоков,1810+18.ІХ.1892,Самоков], търговец; води търговските сметки на баща си и представител в Цариград 1860-72, изгонва самоковския митрополит Матей 1859; член на вилаетския меджилис в Ниш, в Сан Стефано връчва благодарствен адрес от самоковци 3.ІІІ.1878, делегат в УС 1879; на старини пребивава в чифлика си в с.Гълъбник - Радомирско. Кореспондира с Авксентий Велешки, Йордан х.Константинов, Сава Филаретов. Зет - Захари Зограф.
1.1 ?
1.2. ?
1.3. Ана З. х.Гюрова [жива 1892] = М. Греков.
1.4. Мария З. х.Гюрова [жива 1892] = Перниклиев.

2. Иван х.Гюров

3. Димитър х.Гюров [жив 1892], парламентьор при руския генерал, превзел Самоков. Зет- Христо Сребърница ок. 1862/5

4. Христо х. Гюров [+20.V.1869], помощник на нишкия мютесарифин 1864. Отровен от турци.

# Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. С., 1913 /2003 фототипно/, с. 81-87, 270 и сн.

неделя, 26 септември 2010 г.

МИХОВ (Габрово)


Васил Михов [*Габрово+1.ХІІ.1895], свещеник в - Габрово 1862-76 и след 1878 архиерейски наместник, Браила след 1878 и учител в Габрово 1875-77, 1888-95, спомощник 1868 .

1. Михаил В. Михов [*Габрово,10.ІІ.1877+16.ХІІ.1903], доктор, поет; учи в Габрово 1881-2, 1885-86 и Браила; следва естествени науки в Страсбург – Германия 1892-94 и завършва медицина в гр. Лил, Нанси и Монпелие – Франция 1894-1901, преводач от руски 1900. Убеждения – социалист, сподвижник на Д. Благоев и Георги Кирков; Г. В. Плеханов от 1898. Сътрудник на сп. „Ден”, сп. „Социалист”, „Освобождение”, „Работнически вестник”, „Социалдемократ” 1892, сп. „Ново време”, „Червен народен календар” 1900, в. „Народен живот” 1899, 1903.

2. Никола В. Михов [*Габрово,18.ІІІ.1877+5.ІV.1962], академик – І български библиограф, учи в Габрово 1890-1895, завършва в - Женева – Швейцария 1897, биология и социология в Брюксел - Белгия 1898-1900 с докторат „История на статистиката”; учител в - с. Драганово – ГОряховско 1895-97, Търново 1900-1 /по френски/, Габрово 1903-05 /по френски/, София 1905-10. Поддиректор на Народната библиотека 1908-. Участва като подофицер / ШЗО 1903/ в Балканската и І световна война ?-1918. Автор на - бибиографии върху естествознанието 1908, търговията и икономиката; „Библиографски източници за историята на Турция и България” т. І-ІV, 1914, 1924, 1928, 1934, „Населението на Турция и България през ХVІІІ-ХІХв.”, т. І-ІV, 1915, 1924, 1929, 1935.

2.1 Никола Н. Михов

2.2 Васил Н. Михов

2.3 Михаил Н. Михов


3. Петър В. Михов [+1925,София], учи в Габрово, следвава право в СУ и завършва в Белград. Съдия в Добрич, председател на Софийския окръжен съд, адвокат по делото за убийството на земеделския водач Петко Д. Петков. Изгорен в пещ на Дирекция на полицията.

# Генчева, Елена. Д-р Никола Михов.- В: Светилник на новобългарската просвета. С., 1966, с. 191-197 и сн., както и на стр. 148-155 и сн. Благодаря на Пенчо Бонев за предоставената литература; БВИ. С., 1988, с. 431.

четвъртък, 23 септември 2010 г.

ПАЛАУЗОВ (Габрово)


Никола, с прозв. Кираджията
І
Рк Стефан Николов [*с. Мечковица, Габровско], кираджия и търговец в Габрово, с прозв. Палауза = Неда.
І
1. Николай Ст. Палаузов [*Габрово, ок. 1776+1853 ], търговец; съратник на В. Евст. Априлов за основаване и поддържане на габровските училища, забягва към Добруджа - слуга, Влашко - овчар, Кишинев, емигрира в Одеса - слуга при бакалин и собственик на бакалница 1812 = ?. Деца 1835.
1.1. София Н. Палаузова
1.2. Андрей Н. Палаузов
1.3 Спиридон Николаев Палаузов [*Одеса,1818+1872,Петербург], учи в Одеса /Ришельовски лицей/?-1839, следва в Хайделберг ?-1840-?, Мюнхен ?-1843 и завършва икономически науки в Москва 1844-46. Автор на "Век болгарскаго царя Симеона", която е и магистърска дисертация 1852. Участник в Кримската война 1853-58. Чиновник в - Министерство на просвещението 1852-53, Главно управление на цензурата 1857-?, Петербургски цензурен комитет 1858--61, Министерство на финансите 1861--62, Департамент по външна търговия 1862-63, Варшавската митница 1864-66, Министерство на вътрешната търговия 1866. Член на археографската комисия в Петербург 1867-72, която издава Макариевските чети-минеи и Ипатиевската летопис. Кореспондира с Г. Ст. Раковски, П. Р. Славейков, Неофит Рилски, Н. Геров и др. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1858 и на руския периодичен печат - "Журнал Министерства народного просвещения", "Известия ІІ отделения Императорской АН", "Санктпетербургскеие ведомости", "Християнское чтение". "Отечественньiе записки", "Руское слово", "Северная пчела", "Православное обозрение"
1.3.1 Александър Сп. Палаузов
1.3.2 ? Сп. Палаузова

1.4 Константин Н. Палаузов [*Одеса,1816+?], завършва право в Одеса. Изпълнител на В. Априловото завещание за габровското училище.

2. Петър Ст. Палаузов, в Галац ?-1812 и в Одеса в помощ търговската дейност на брат си 1812-?.
2.1 Неда П. Палаузова
2.2 Васил П. Палаузов
2.3 Иванка П. Палаузов = Христо, родители на д-р Алекси Христов [*Габрово,1849+1913].
2.4 Николай П. Палаузов [*Габрово,1826+1900,София], учи в Габрово 1835, Одеса - гимназия, търговец 1841-?; Учредител на БКД 1869, подпомага въоръжаването на Априлското въстание 1876, преводач през РТВ 1877-78. Награден с ордени - "Св. Светослав" и "Шипка".
2.5 Константин П. Палаузов = Парашкева Андреева Шишкова.
2.5.1 Велислава К. Палаузова = Христо Чохаджиев [*1869+1931], полковник. Ичат 2 сина - Димитър *1907+1970 и Никола *1910, полковник.
2.5.2 Недка К. Палаузова = П. Драгиев. Имат 3 деца - Тодора, Драгия *1915 и Параскева.
2.5.3 Янко Константинов Палаузов, архитект.
2.5.4 Андрея Константинов Палаузов [+9.VІІІ.1936] = ?
2.5.4.1 Параскева Ан. Константинова = Д. Попов.
2.5.4.2 Мара Ан. Константинова = Младенов.
2.5.4.3 Велислава Ан. Константинова = Цветански.
2.5.5 Недялко К. Палаузов [+1944]

3. Христо(фор) Ст. Палаузов
3.1 Петър Хр. Палаузов
3.1.1 Христо П. Палаузов

3.2 Николай Христофоров Палаузов [*Габрово,1819+1899,Одеса], учи в Габрово и Одеса /Ришельовски лицей/ 1830-42. Служител и член на Управителния съвет на Одеската митница 1862-99. Съосновател и председател на Одеското българско настоятелство 1854-99, чиновник при Новорусийския и Бесарабския губернатор. Кореспондира с Йосиф Соколски, Неофит Рилски; М .П. Погодин, И. С. Аксаков, П. А. Лавровски. Участник в Кримската война 1853-56. Сътрудничи на "Цариградски вестник" 1852, 1859; "Одесский вестник", преводач от руски 1851.
3.2.1 Олга Н. Палаузова
3.2.2 Мария Н. Палаузова
3.2.3 Владимир Николаевич Палаузов [*Габрово, 1851+1920,Одеса], учи в Одеса - Ришельовски лицей ?-1868, завършва юридически факултет в Одеса 1872, чиновник при Свищовския губернатор 1877-?, работи по проекта на Търновската конституция 1879. завръща се в Одеса - доцент по наказателно право 1880, професор 1885. Дарява на Народната библиотека 97 книги. Сътрудник на в. "Македония" 1871, преводач на руски 1878.
3.2.4 Николай Николаевич Палаузов [*Одеса,1856+1913], завършва право в Одеса 1874, следовател в Одеския окръг, мирови съдия в гр. Николаев.

3.3 Анастасия Хр. Палаузова

4. Иванка Ст. Палаузова = Николай Рашеев [*Габрово, ок.1780]. Имат 3 деца.

# Чакъров, Найден. Никола Ст. Палаузов.- В: Светилник но новобългарската просвета. С., 1966, с. 183-185. Благодаря за съдействието на колегата Пенчо Бонев за предоставения източник; БВИ. С., 1977, с. 490-493 и родова схема; ЕБВЛ. С., 1996, с. 534-535; Вж geni.com.

сряда, 22 септември 2010 г.

ФИЛАРЕТОВ (Жеравна)


Матей х. Стойнов
І
Вълчо Матеев х. Стойнов, жив 1842.
І
Сава В. Матев с прозв. Филарет 1848 /псевд. Сава Филаретов/ [*Жеравна,1825+1863,Кайро], учител и книжовник; учи в Жеравна, Котел 1840-43, Цариград 1848 /гръцко училище/, Одеса 1848-52 /гимназия/, завършва историко-филологическия факултет в Москва 1852-57; учител в - Шумен 1843-47, София 1857-?, в Одрин - руско консулство; открива І българско девическо училище в София 1858-61; като руски поданик 1861 служи в руските консулства в Одеса 1861, Цариград 1861, Одрин и Кайро 1863. Сътрудник на в. - "Московские ведомости", "Московитянин", "Цариградски вестник" 1851, 1853, 1857-61, "Дунавски лебед"; пише 1858 и редактира сп. "Български книжици" 1861. Автор на книга за руските воини в българските земи 1854 /1876/с руско-български разговорник, издава Служба ... Методию и Константину - Кириллу 1862. Кореспондира с Н. Геров, С. Филаретов, Ст. Чомаков, Г. Ст. Раковски, Др. Цанков, Т. Бурмов, Иван Н. Денкоглу; Вук Караджич; М. П. Погодин, А. Ф. Велтман Умира от туберкулоза = Йорданка х. Коцева Николова - Филаретова [*София,1843+1915,София], учителка в девическото училище в София, Сътрудник на в. - "Македония" 1870 и "Турция" 1872; основателка на І женско дружество в София 1869, кореспондира с Н. Геров 1863-68, 1876. Брак от 1859.

1. Владимир С. Филаретов

# БВИ, С., 1988, с. 670 и сн.; ЕБВЛ. С.,1996, с. 745-747.

ГОРОВ (Пещера)


Иван Горов = Йорданка /Фота/ Теохарова [*Пещера].

1. Катерина Ив. Горова = Георги Петрович.

2. Димитър Ив. Горов [*Пещера,1851], съратник на В. Левски и Хр. Ботев = І. Иванка КЪНЧЕВА п.Николова [*Трявна, 1856+28 юли 1878,Трявна], сестра на Ангел Кънчев; ІІ. Цвета п. Кою Витанова. Брак преди 1880.

3. Атанас Ив. Горов [Трявна,1857+1913,Милин камък], заточеник в Мала Азия.


КАРЛОВСКИ (Карлово)


Димитър
1. Димитър Д. Карловски, в Тулча.

2. Георги Д. Карловски [+1883,Варна], с прозв. Казака; участник в Браилските бунтове 1841-43, учител в Галац и търговец в Тулча 1853-56, спомощник 1869, член на БКД и на БРЦК, австрийски поданик.
2.1 Владимир Г. Карловски, търговец в Галац до 1879, учи в Русия 1856-77.
2.2 Петър Г. Карловски [*Тулча,1853], учи в гр. Николаев 1869-73, завършва Минния институт в Петербург. Сътрудник на руското сп. "Земля и воля", словослагател до 1877, арестуван 1880. В България е служител в дирекцията на финансите - Източна Румелия, след 1885 е инспектор в Министерството на финансите. Преводач от руски.
2.3-4 ? дъщерИ Г. Карловска
2.5 Иван Г. Карловски, агент в руското дружество по корабоплаване във Варна.

Сродник - Георги Попов, внук, в Карлово 1860. Вероятно син на една от дъщерите.

# БВИ, С., 1988, с. 322; БВ, С., 1995, т. І

четвъртък, 16 септември 2010 г.

МИХАЙЛОВСКИ (Елена)


Родът води началото си от Андроник, преселник от Грузия 1688. Той има 2 сина - Иван в с. Арбанаси и Христо в Горна Оряховица.

Рк Михаил, чорбаджия, преселва се в Елена = Дойна.
1. Христо Михайлов
1.1 Михаил Хр. Михайлов
1.1.1 х.Стоян М. Михайловски, чорбаджия, кмет на Елена, хаджия от 1816 = Бойка ?; Йорданка х.Стоянова Стоилова, хаджийка от 1816.

1.1.1.1 Стоян Ст. Михайловски, с духовно име Иларион Макариополски [*Елена,ІХ.1812+4.VІ.1875,Цариград], учи в - Елена, Арбанаси ?-1825, Търново, духовно училище в Карея - Света гора 1833-34, о. Андрос 1836-38, Атина /гимназия/ 1838-41; замонашва се в Хилендарския монастир 1832, епископ 5.Х.1858 Макариополски, митрополит 25.V.1872 Търновски. Съмишленик на Г.Ст. Раковски от Цариград 1841-42; заточаван на - Света гора 1843-50 и Мала Азия 1861-64 заради отстояване независимостта на българска църква и представител на Светогорските монастири в Цариград 1854, 1857-58, учител в Цариград след 1858-60-?. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1859, в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Съветник" 1864, в. "Македония" 1867, в . "Право". Преводач от руски 1844 и автор на послесловие 1844, 1869-70.
1.1.1.2 Никола Ст. Михайловски [*Елена,1818+1892,София], писател; учи в - Елена и Атина /гимназия/ ?-1838 , завършва Историко-филологически факултет в Москва с докторат по философия ?-1848. Учител в - Елена 1848-52, Търново 1853-56, 1858-61 и 1863-67, Сливен 1857-58 и София /и директор/. Преподавател в СУ по гръцки език и литература 1888-89. Основава в. "Съветник" в Цариград 1863-65 и 1870. Депутат 1880-81, 1890-93 и член на Върховния касационен съд 1878. Съставител на учебници - "Малка българска читанка" 1866 /1868/, преводач от руски 1865, 1873 и гръцки 1867, 1869, 1870 и др. Поддръжник на Търновската правописна школа 1857.
1.1.1.2.1 Стоян Н. Михайловски [*Елена,7.І.1856+3.VІІІ.1927,София], писател - басни, епиграми, сатири, сонети, поеми 1889, 1908, очерци и драми; учи в - Елена, Търново, Цариград 1868-72 /френски лицей/, завършва право в Екс ан Прованс - Франция 1875-77 и 1881-83. Учител в - Дойран 1872-74 и Русе 1888-92 /по френски език/, преподавател по френски в СУ 1892-94, 1897-99, доцент 1895-99. Депутат 1886-87, 1894-96, 1903-08. Сътрудничи на - в. "Век" ?, сп. "Читалище" 1872-74 /стихотворения/, в. "Век" 1875, в. "Стара планина" 1876-77 /стихотворения/, в. "Българин" 1877, "Периодическо списание" и сп. "Мисъл", сп. "Средец" 1885, в. "Ден" 1904, "Църковен вестник" ?, в. "Напредък" ?. След 1878 е адвокат в - Търново, Свищов и София 1878-79, 1885, член на Апелативния съд в Русе 1888, издава в. "Софиянец" 1879, редактор на в. "Народен глас" в Пловдив 1880. Автор на стихосбирки 1889, 1890, 1895, 1905 и на химна "Върви народе, възродени" = Райна Георгиева.
1.1.1.2.2 Борис Н. Михайловски [*Елена]
1.1.1.2.3 Михаил Н. Михайловски [*Елена, 1859]
1.1.1.2.4 Иларион Н. Михайловски [*Елена,1863]
1.1.1.2.5 Йорданка Н. Михайловска [*Елена]

1.1.1.3 Димитър Ст. Михайловски [*Елена+1848,Свищов], учител; завършва Херсонската семинария в Одеса 1842-47. Учител в Свищов 1848.

1.1.1.4 Тодор Ст. Михайловски [*Елена,ок.1820], търговец, учи в Одеската семинария 1848-52.
1.1.1.5 ? Ст. Михайловски
1.1.1.6 Станка Ст. Михайловска= Буров.
1.1.1.7 Донка Ст. Михайловска = Симидов.
1.1.1.8 ? Ст. Михайловски

2. Иван Михайлов, с прозв. Кара Иван 1813 = гъркиня [*Арбанаси].

# РБЛ. С., т. ІІІ, 1977 , с. 393-396 и 2 сн.; БВИ, С., 1988, с. 285, 428-430 и сн.; ЕБВЛ. ВТ., 1996, с. 457-458; Вж Богданов, Иван. Родословието на Стоян Михайловски.- Родина, 1939, № 1; Моллов, Здравко. Родовете на Иван Момчилов и Никола Михайловски.- В: Огнище на педагогическата мисъл. ВТ., 1981, 93-102; Саламанова, Рада. Семейна хроника. Един български род на 350 години. Михайловският род от град Елена. С., 1996, 103 с. и 22 родови схеми.

сряда, 15 септември 2010 г.

МУТЕВ (Калофер)


Димитър Мутев

1. Стефан Д. Мутев [*Калофер], търговец, емигрира със семейството си в Одеса в началото на 30-те.
1.1 Димитър Ст. Мутев [*Калофер,1818+1864,Болград], учи в Калофер, гимназия в Румъния, Ришельовския лицей в Одеса 1833- ?, следва философия в Бон и Берлин 1842 с досторска дисертация. 1844 работи в Петербург, в Цариград основава и редактира сп. "Български книжици" 1858; заминава в Болград от 1859, където е директор на гимназия; сътрудничи на руския периодичен печат, преводач от английски 1858, автор на "Естествена история" 1869.
1.1.1 Владимир Д. Мутев, учи гимназия в Одеса 1879, завършва Харковския университет.
1.1.2 Олга Д. Мутева

1.2 Христо[фор] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовкския лицей в Одеса - юридически отдел 1843, секретар е на градоначалника в Одеса.
1.3 Никола[й] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовския лицей в Одеса 1840-46, следва в Неапол и завършва консерватория в Рим -1849, в Болград основава музикално дружество 1859. Автор на композиции - "Балканска рапсодия" и 4 обработка на народни песни за висок глас и пиано.
1.4 Елена Ст. Мутева [*Калофер, 1825+1854], поетеса, публикува 2 стихотворения в "Български книжици" 1858, събира и записва фолклорни материали, преводач от руски 1852 и 1856 = Стефан Тошкович [*Калофер].

2. Евстати[й] Д. Мутев, учи в Одеса ок. 1840.

3. Стойко Д. Мутев

4. Рада Д. Мутева

5. Ана Д. Мутева

# БВИ, С., 1988, с. 440-442 и родова схема.

БРЪЗИЦОВ (Дойран)


Христо Бръзицов [*Дойран], с прозв. Белият Христо, касиер на българската черква в Дойран.
І
Димитър /Митьо/ Хр. Бръзицов [*Дойран,1858+1931], журналист, публицист, преводач; учи в Одрин /гимназия/; редактор в Цариград на в. "Вести" ? и в. "Новини" 1890-1912 , списва в. "Марица" в Пловдив 1878-85; преводач от гръцки, турски, френски и руски. Автор на разкази и статии; съмишленик на К. Величков = Възкресия Константин Груева [*Прилеп].

1. Христо Д. Бръзицов, сътрудничи на в "Литературен глас" 1929-30, редактор на в. - "" Смях и сълзи" 1916, Мир", хумористичното списание "Маска" 1928-?; Автор на "Хумористична история на българите", "Далечни спомени за близки хора" 1979, "София разказва" 1979 = Катя Спиридонова Манова [*София,1902/3+], оперна певица. Брак преди 1932.

2. момиче ? Д. Бръзицова, пристига в София 1912.

Сродници - Бурян, внук на Хр. Бъзицов.

# Бръзицов, Хр. Д. Далечни спомени за близки хора. С., 1979, с. 4-5, 9, 11, 15-17, 30; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 34-45.

събота, 11 септември 2010 г.

МИНКОВ (Лом)


Никола Минков, книжовник и учител.
І
1. Цветан Н. Минков [*Лом,1891+1967, София], писател и литературен критик; учи в Лом /гимназия/, завършва славянска филология в СУ 1914; учител в с. Горна Гнойница, Монтанско - 1 г., Лом, Бургас и София -1948, преподавател в Педагогическия институт в Ихтиман - 1г.; сътрудничи на списания и вестници от 1909, редактор на в. "Глобус" 1927-28, съредактор на сп. "Език и литература" ?, съучредител на дружеството на филолозите - слависти ?; автор на 12 исторически романа, биографични романи и очерци /за Хр. Ботев 1925, 1938 /1940/, Г. Ст. Раковски 1931, В. Левски 1932, Найчо Цанов 1933 /1947/, Софроний Врачански 1936, П. Р. Славейков, В. Друмев 1936, Л. Каравелов 1936, Ив. Вазов 1939, Ст. Михайловски 1940, Д. Войников 1941 и др./, разкази 1930-1963; на "Очерки по българска литература" 1946 /1948/ и др.

2. Милчо Н. Минков , доктор - зъболекар.
2.1 Емил М. Минков [*1930+2003], музикант - цигулар и концерн-майстор; завършва Консерваторията в София. От 1972 свири в Германия - и в Берлинската опера.
2.2 Виолета М. Минкова, актриса.

# РБЛ. С., т. ІІ, 1977, с. 379-381 и сн.

сряда, 8 септември 2010 г.

РАШЕНОВ (Дряново)


Йордан /Юрдан/ РашИнов, учител в Дряново 1873 = І. ?; ІІ. Бонка Тихова [жива 1876], знахарка.

І

1. Христо Й. Рашенов, с прозв. Рашенчето [*Дряново,ок.1850+24 април 1876,Дряново], председател на РК-Дряново, емигрант във Влашко дълги години, след събранието в Гюргево 1875 е изпратен от Окръжния РК в Дряново. Отровен в навечерието на избухването на въстанието в района.

2. ?

3. Стефан Й. Рашенов, учител.

3.1 Христо Ст. Рашенов

3.1.1 Йордан /Юрдан/ Хр. Рашенов, юрист; съратник на В. И. Ленин, живее в Русе = ? [*Хасково], срещат се с министър Омарчевски.

3.1.1.1 Катя Й. Рашенова, музикален педагог, пианистка.

3.1.1.2 дъщеря ? Й. Рашенова, икономистка.

3.1.2 Александър Хр. Рашенов [*1892+1938], архитект, завършва архитектура в Чехия с докторат, водач за освобождаване на Добруджа от Румънска власт, заради което е арестуван от румънската полиция 1922; архитект към Народния музей от 1924. Автор на „Месемврийски църкви” 1932 /фототипно 2007/ и студии 1924, 1931, 1937; работи с Братя Шкорпил по църквата в Дженавара – Варнеско; подготвя проекти за реставрация на къща-музей „Иван Вазов” 1920„Св. София” 1925, Балдуиновата кула 1930-33 и крепостната стена в Търново 1934-? И източната порта на ханския дворец в Плиска; съредактор на сп. „Архитект”1927-29. На негово име – улица в Дряново, архитектурна награда - връчвана от Съюза на архитектите = Невяна /Вена/ Димитрова Златева [ок.1891+1981].

3.1.2.1 Христо Ал. Рашенов [*1924], строителен инж. Предава семеен архив в Търново = Яна Кръстева, архитект.

3.1.1.2 Мери Ал. Рашенова

3.1.1.3 Иван Ал. Рашенов, литератор, художник - в София.

3.1.3 Стефан Хр. Рашенов [*Дряново,6.ІХ.1896+18.ІІ.1973,София], с псевд. Станимир Лилянов, писател и адвокат; учи в Габрово и Русе /гимназия/, завършва право в СУ ?-1920; учител в с. Обретеник – Плевнеско 1914-15, адвокат в Русе 1921-25 и София 1925-?, където е защитник на Гео Милев заради поемата му „Септември”, юристконсулт в ЦК на БКП 1946-52, директор на издателствата „Български писател” 1954-57 и „Техника” 1958; участва в І световна и доброволец през ІІ световна война. Сътрудничи на сп. "Наши дни" 1924, "Единство", "РЛФ", "Нов път" и "Наковалня", Автор на - повестта "Ламя" 1925, сборници с разкази и очерци "Към победа" 1948, "Преходно време" 1954 и "Побратимци" 1971. Член на БКП и на Съюза на българските писатели. = Елена Андонова Тошева [*Кюстендил,23.І.1907 +20.І.1986,София], завършва математика в СУ, редактор на - изд. "Народна просвета" 1960-?, сп. „Математика”. Автор на книга за баща си „Доне Щипянчето” 1995.

3.1.3.1 Радослав /Ради/ Ст. Рашенов [*София,1938], учи в 127 училище „Денкоглу” и 6 училище "Граф Игнатиев" ?-1956, завършва физика в Прага /Карловски университет/ 1956-60, физик в БАН до 2005, разработва нови енергийни източници, преводач от сърбохърватски = Анка Боянова Стоянова [*София, 1941], завършва икономика в СУ 1962-66, икономист в Столична община 1971-97.

3.1.3.1.1 Елена Р. Рашенова [*София,1985], учи в 22 СОУ "Г. Ст. Раковски" 1992-2004, завършва УНСС 2004-09, работи в ПИБанка 2011-; хоби – фотография.

3.1.4 сестра ? Хр. Рашенова, ул. "Г. Ст. Раковски" и бул. "България". Имат син Христо.

# БВИ. С., 1988, с. 574; Чолов, Петър. Дряново. С. 160-164; Вж Родословно дърво у Ради Рашенов; РБЛ, С., т. ІІ, 1977, с. 292 и сн.; geni.com под Иван Рашенов – 8.ІІІ.2009.