понеделник, 26 февруари 2018 г.

ПЕШАКОВ (Видин)

Тома Пешаков [*Враца], хаджия = ? [*Враца].
   Ι
Георги Хаджитомов /х. Томич 1837/ Пешаков [*Видин, 15 апр. 1785 +1854], книжовник. Учи в Букурещ. Живее и работи в Брашов 1802-04,  Банат 1828-29, Крайова 1829-33, Букурещ 1833 /драгоман в Министерство на правосъдието/. Владее гръцки, турски, старобългарски, славяносербски, но най-вече превежда от и на румънски. Има запазени негови писма до - съпруга /след 1830, 1838/, син,  роднини /зет Нешо Неделкович 1836/; Захари Къркълека 1828,  Ю. Венелин 1837,  Ефросин Потека и др. Държавен преводач от 1842 г.  на  Влахо-българските грамоти от  Румънския държавен архив 1844, превежда от гръцки "На императрица Сенаул" 1806 и "Книга за театъра" от Коцебу /след 1826/. Стихотворец - посветил стихове на:  Петър Берон 1819, Тудор Владимиреску 1821 /поема за румънския национален герой/,  Теодор де Станислав 1828 /поема/,  владиката Максим Мануилович ок. 1828,  Милош Обренович 1836 /ода за сръбски княз/, Ю. Венелин 1839 /ода и елегия/,  публикувани 1842 и  1855. Автор на няколко "Повест-и ..."  = Персида [*гр. Вършец, Банатско], сръбкиня.
   Ι
Димитър Г. Пешаков /Пешакович 1838/ [*1824], с майка си ок. 1830 отиват във Видин и от там в Сърбия.
   # БВИ. С., 1988, с. 530.

петък, 23 февруари 2018 г.

ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)


Стоян Инджов
   I
Рк Пейо Ст. Инджов [+1863, Етрополе], земеделец, скотовъд и търговец. Хаджия. Член на Меджилиса.
   I
Тодор /Тодораки/ Ст. Пеев (Пейов) Инджов [*Етрополе,  февр. 1842 +26 юли 1904, София], книжовник и съратник на В. Левски. Учи в - Етрополе 1848-52, Ловеч 1857, София при Сава Филаретов 1858-59 и Цариград /френски колеж/ 1863-65. Пом.-учител в София 1859-60, учител в - Самоков 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70, Етрополе 1870-72. Директор на българското училище в Браила 1873-76.  Председател на - РК-Етрополе 1870-72 и РК-Браила 1873-76, делегат на БРЦК - Букурещ /29 април - 4 май 1872/, където е избран за секретар. Деловодител 1873-76  (1884-85 и 1898) и действителен член 1875 и редовен член 1884 на Българското Книжевно Дружество.  След РТВ е главен секретар на Държавния съвет, окръжен управител /Орхание 1878, Златица , Кюстендил, Варна 1899, Плевен и Свищов/ и търговски агент в Скопие 1899-1901. Владее още френски, гръцки, влашки и турски. Превежда - 1898 "Наполеон Ι ..." от Жорж Барал. Кореспондира с Левски 1872, Моско П. Добринов 1873, П. Хитов 1874 и с членовете на БКД - Васил Друмев, Васил Д. Стоянов 1873 и 1875, Марин Дринов, Иван Драсов, Ст. Стамболов. Сътрудничи на в. Право 1871-73, Независимост и Куриер де Ориент. Редактира в.  сп. "Периодическо списание" 1873-76, съредактор на сп. Юнак 1876 и в. Възраждане 1876-77. Автор на драми -  "Даскал Генко" 1875, "Фудулеску, прокопцаният зет на х. Стефания"  1876 /1976/ и спомени.

1. Иван Т. Пеев - автор 1905.
2. Здравка Т. Пеева
   # Пеев, Иван. Тодор Пеев. Летопис на "Българското книжовно дружество". С. V, 1905.
   # Леков, Дочо.  Забравен възрожденски книжовник.- сп. Литературна мисъл. С., 1970, № 1, с. 101-115; Тодор Пеев. С., 1978.
   # Вж Тодор Пеев. Сборник /ред. Дочо Леков и Иван Сестримски/. С. 1972;  Тодор Пеев. Съчинения /ред. Д. Леков и Ив. Сестримски/. С., 1979.
   # РБЛ. С., 1982, с. 39-41; БВИ. С., 1988, с. 507-508 и с. 291.

понеделник, 12 февруари 2018 г.

ПОПТОМОВ (Белица, Разложко)

Илия, с прозв. Дели Папаз  - поп в Белица през 50-те г. на XIX в. Архимандрит в Белица, вер. след смъртта на съпругата си.
   Ι
1. Рк Томе п. Илиев - екзархийски свещеник в Белица, убит от турци. Жив преди 1900 = Павла, жива 1903.

1.1. Анна п. Томева [*Белица, 22 септ. 1874], кръстена на 29-и.

1.2. Васил п. Томев [*Белица, 16 май 1877]

1.3. Владимир Поптомов / Томов [*Белица, 8 февр. 1890 + 1 май 1952, София], журналист и политик. Учи в - Сер /гимназия/ ?-1910, Княжево /Школа за запасни офицери/ ?-1914. поручик през Първата св. война. Завършва право в СУ 1919-?. Учител в Банско и Пазарджишко. Съредактор на в. "Македонско дело" 1926-?, орган на ВМРО и на в. "Работническо дело" 1945-49. Противник на т.н. "македонизация" на Пиринския край /писмо до Георги Димитров -/. Член на Политбюро, депутат. Професор в СУ 1948. Главен секретар на НС на ОФ 1948-49, министър на външните работи 1949-50, подпредседател на Министерския съвет 1950-52 = Миланка.
    1.3.1 дъщеря ? Вл. Поптомова

2. Васил Попилиев [*Белица], учител в родното си място 1872.
    # БВИ. С., 1988, с. 287 и 291. ДА-Разлог, ф. 227 К
    #  Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 207-208
   #  Вж Бицин, Георги Йорданов и Мирчо Юруков. Владимир Поптомов. Биографичен очерк. С., 1957. 
   # Вж Боков, Георги. Владимир Поптомов - човекът, комунистът, държавникът, журналистът. С., 1981. 
   # Ангелов, Веселин. Вик в съня. С., 2005, 267 с.

понеделник, 16 май 2016 г.

ПОПСИМЕОНОВ (Арбанаси, Търновско)


Рк Симеон - свещеник и учител по гръцки в Арбанаси към черквата "Св. Атанас". В църковни книги, оставя приписки 1762, 1744. 
   Ι
Георги Попсимеонов /Попов/ [*Арбанаси, 1782 +1881, Арбанаси]  с прозв. Анагноста "послушник - йеродякон", срещан и с гърцизирано име Йорги Симониади. Учи при баща си. На младини, за бунт срещу гръцки митрополит, е заточен  в Димотика за 9 месеца. Някои автори посочват, че е учил в Свищов при Емануил Васкидович и Христаки Павлович. Но това практически е неуточнено, защото те са там от 1815, а той вече е търговец и семеен. Член на Меджлиса /градски съвет/ от преди 1833, където е представител на християнското население, финансов началник на Търновската каза. В Цариград 1858 защитава от прогонване търновския митрополит Неофит. Притежавал личен печат с инициали  Г. П. С. А. /Георги Поп Симеонов - Анагноста/. Награден 28 ян. 1854 с орден "Меджидие" от султан Абдул Меджид  = ? Брак от 1811.
   Ι
Димитър Г. Попсимеонов [*Арбанаси], търговец. Оставя тетрадка с цените на търгувани стоки за времето 1837-77. В неговия дом от 22 септ. до 19 окт. 1877 отсяда руския майор Фебручев, командир от 11 девизия.

     # Бележити търновци. С., 1985, с. 56-57; Писахме да се знае. С., 1984, с. 91, 93-94, 121, 130, 156, 161, 170, 196, 220. Вж. Попгеоргиев, Йордан. Село Арбанаси. С., 1904, с. 94, 98-99, 117, 121; Папазов, Д. Село Арбанаси. С., 1937, с. 59-61, 65-67, 79-80; Костов, Димитър. Село Арбанаси. С., 1959, с. 32-34.

вторник, 3 май 2016 г.

КАЛУДОВ (Котел)


Христо Калудов [*Котел, 1807 + след 1882], учител в Котел по гръцки език през 50-те г. на 19 век, псалт 1837.  Спомощник 1837 /"Христоития"/, 1852 /"Опитна числителница" и "Житие на Гр. Омиритскаго"/ = Тиха Тодорова [*1820].

1. Цонко Хр. Калудов [*1844]
2. Тодор Хр. Калудов[*1849] = Ана Христова [*1864]
    2.1 Христо Т. Калудов [*1896]
    2.2 Цонко Т. Калудов [*1898]
3. Мария Хр. Калудова [*1852]
4. Дона Хр. Калудова [*1858]
5. Нина Хр. Калудова [*1860] 
6. Тиню Хр. Калудов [*1862]
7. Петрана Хр. Калудова [*1867] 

Сродник - зет на Христо - Руси Иванов [*1846]. Имат дъщеря Дона [*1888].
Вж и  за 
Веселина Хр. Калудова, учителка в Котел, спомощник 1873 /"Нещастна фамилия"/. 
Нина Стефанова Калудова - Мирска [*Котел], ученичка в Киев 1870-78.
# Архив Котел, с. 43; БВИ. С., 1988, с. 308 /без година на раждане/.

неделя, 17 април 2016 г.

ПАСПАЛЕЕВ (Самоков)

Димитър ПаспалЕв [*Самоков +1875, с.Алино-Самоковско], ханджия на Паспалевия хан в Самоков = Анка [*1875, с.Алино - Самоковско]. Убити от черкези.


1. Петър Д. Паспалев, пощенски чиновник в Бургас ок. 1898 = ?.
1.1 Николай П. Паспалев
1.1.1 Петър Т. Пакпалев [*Бургас]
1.1.2 Елка Т. Паспалева [*Бургас]
1.2 Беласица П. Паспалева
1.3 ??

2. Александър Д. Паспалев, монах и зам.-игумен в Рилския манастир ок. 1898; завършва богословие в Рим.

3. Ефтимия Д. Паспалева  
[*Самоков, 1867 +София], 95-годишна, вдовица ок. 1903; от 1952 в София. Жива при пенсионирането на Леонид след 1950 = в Кюстендил омъжена. Имат 2 деца.

4. Иван Димитриев Паспалев /Паспалеев/ 
[*Самоков, 1873 +1918, София]. В Русия - Ив.  /Ваня/. Димитриевич Самсонов  до 1898- Полковник. Отведен 1878 и осиновен в гр. Екатеринослав, сега Днепропетровск - Русия от руския майор Николай Самсонов – един от освободителите на Самоков 1878. Завършва там Кадетския корпус 1880-? и Военното училище в Петербург. Офицер в руската армия - гр. Феодосия и гр. Мариупол. Завръща се в България след 1898, офицер в Кюстендил - 13 Рилски п.п. ?-1903-? и Самоков - 22 Тракийски п.п. 1907-1912-?, командир на поета Димчо Дебелянов и писателя Гьончо Белев, полковник в І световна война = Мария /Маня/ Николаевна   Арихбаева  
[*Мариупол +ок.1952/3, София], рускиня - в Самоков при Леонид. Брак в Мариупол.
4. 1. Леонид Ив. Паспалеев  [*Мариупул,1896 +1976], военен писател, следва славянска филология, но завършва Военното училище в София. Участник в І св. война, началник охрана на двореца „Чамкория”- Самоков 1919-?; комендант на Петрич 1925-26-?, в Радомир, София – 6 п.п., Шумен – 5 арт.п., Сливен 1939-41-?, Ягодина -Сърбия 1944, София, редактор на сп. „Факел” – Самоков 1916, 1919, кореспондира с Д. Дебелянов, приятел с Хр. Смирненски. Преводач от руски 1936, 1948 и "Танкове". Автор на книги с военна тематика - "Картечна линейка", "Бронирани оръжия" и историческия роман „В зората на Освобождението”,  спомени за Д. Дебелянов и очерк за художника Хр. Йончев - Крискарец 1971 = Веселина Владимирова 
КАРАМАНОВА [*Кюстендил, 1900 +1980], с псевд. Веса Паспалеева – поетеса от 1928, автор на 54 книги.
а) Тамара Л. Паспалеева  [*Самоков, 1924], художник и писател. сестра-самарянка през ІІ Световна война 1944, етнограф в Институт по народно творчество – записва фолклор от Тревненско, учи в Шумен, София /ІІ гимназия/; завършва Художествената академия – театрална декорация 1943-46; 1950, член на СБХ 1947-51, учителка по рисуване в София 1962-?, служител в музея „История на град София” ?-1970-80-?; автор на стихосбирка "Аз и моята сянка" 2006 и спомени 2009 = Иван Бочев Бочев / Загорски [*Карлово, 27.ІІ.1920 +8.ХІ.2001, София], музикант-цигулар в Държавния радио оркестър. Брак от 1949 в София. Имат 2 сина - Бойко [*1951[ и Страхил [*1960].
б) Людмила /Милето/ Л. Паспалеева,  [*София, 4 февр. 1927 +1980, София], журналист в радио София; учи в ІІІ гимназия в София 1944-47, завършва славянска филология в СУ.
4.2. Валентин Ив. Паспалеев  [*Кюстендил, 19 март 1903 +39 авг. 1950, София] с прозв. Попчето, Попето, военен писател 1936, 1937, 1942 и контраадмирал; учи в Самоков и Варна /Машинното училище/ 1919-25 и тук възпитател ?-1931-?, командир на миноносеца „Дръзки” 1941-?; командир на морски граничен участък – Созопол 1944; капитан І ранг в Дунавския флот – Русе 1944-46, началник щаб на Черноморския флот 1946-49, редактор на сп. „Морски сговор” ?-1938-44 и в. ”Морски преглед” 1938-44, преводач от руски 1930. Автор на "Корсари", "Подводни герои", "Скагерак", "Скандинавска военноморска операция". Псевдоним  Мичман от флота. Награждаван със съветските ордени "Отечествена война" и „Красная знамя” 1945 ; арестуван "неоснователно" на 11 септ. 1949 и убит в  затвора от Военното разузнаване = Райна Тодорова Савова [*Самоков], 1964  получава документ за репресирнето на съпруга си.
4.2.1 Евгени В. Паспалеев [*преди 1941 + на 48 г.], химик, доцент в Пловдивския хранително-вкусов институт.
     # Попов, Георги Д. Писмо до редакцията.- сп. Антени, април 1990, № 2, с. 15-21 и сн. на Валентин; Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, 170 с.; Лични данни от Тамара Паспалеева - 13.ІV.2011; Едно сираче било осиновено от руски генерал.- в. "Трета възраст", 2008, бр. 10 и 3 сн. Вж Шехтова Спаска. Съдби.- в. "Приятел". Самоков, юли 2005.

 

понеделник, 11 април 2016 г.

ЙОНКОВ (с. Гложене, Тревненско)


Рк Йонко Вутков / Вутов [+ рано] = Ица [*1813 + 28 септ. 1898], член на РК-Гложене, поддържа Гложенския хан, след смъртта на съпруга си.

1. Васил Йонков Вутков, [*с.Гложене,1838 +5 февр. 1889, Ловеч], с прозв. Гложенеца, Гложенски - сподвижник на В. Левски от 1862, участник в І и ІІ Белградски легии  1862 и 1868, укрива в дома си Левски. Член и куриер на РК-Гложене 1871-72, делегат на заседания на БРЦК в Букурещ. Кореспондира с Димитър Пъшков  1872.  Арестуван след Арабаконашкия обир 22.ІХ.1872 и осъден на 15 г. заточение в Аргана Медени - Мала Азия, където се запознава с Атанас Узунов и с когото успяват да избягат. От Цариград отплават с руски параход за Одеса. Като опълченец 1877-78 в І дружина се сражава на Шипка, Шейново и Ст. Загора и е ранен. Награден е с Георгиевски кръст. След РТВ е кмет на с.Гложене, член на Окръжната военна комисия в Ловеч. Участва в Сръбско-българската война 1885
1.1 Димитър В. Йонков [*1886], доктор на естествените науки, гимназиален учител. Внучка - Румена Богословска-Бунева, авторка на статия за прадядо си.
1.2. ? В. Йонкова

2. Дона Й. Вуткова
3. Цано Й. Вутков [*1847]
4. Рада Й. Вуткова

5. Димитър /Дико/  Йонков  Вутков [*с.Гложене,1853 +22 юли 1876, с.Ново село - Видинско]. Ботев четник, член на РК-Гложене. Заминава при брат си в Румъния 1867 и се запознава с Христо Иванов - Големия, В. Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На "Радецки" се качва със своя съселянин Пандурски, сражава се във всички битки. След разгрома на четниците достига до Сърбия 26 май 1876. Включва се в Сръбско-турската война 1876, убит в сражение.

     # Дойчев, Любомир.  Сподвижници на Апостола. С. 1981, с.22-34 и 2 сн. на Васил и Васил със съпруга; Богословова-Бунева, Румена. Моят прадядо Васил Йонков - Гложенеца.- в. "Трета възраст" 15-21.ІІ.2006, бр. 7, с. 9.