сряда, 30 ноември 2011 г.

ПЕТКОВИЧ (с. Башино, Велешко)


Рк х. Петко, хаджия.
Ι
Димитър Петкович [*с.Башино-Велешко], учител в родното си място 1845-48-?. Пише до Александър Екзарх 10 май 1848, редакторът на в. "Цариградски вестник".

1. Димитър Димитриевич Петкович, първи български студент в Петербург края на 40-те и нач. 50-те, с кандидатска научна степен. Служител в дипломтическата канцелария на княз А.М.Горчаков 1854.

2. Константин Д. Петкович [*с.Башино,1826+ян. 1898,Одеса], първи българин дипломиран филолог; учи при баща си в - с. Башино, Велес, Одеса /Семинария 1842-46 и Ришельовски лицей 1847-52/; завършва славянска филология в Петербург 1847-1851, където е състудент с Н.Г.Чернишевски. Съмишленик на Нешо Бойкикев /митрополит Натанаил/ от Петербург 1851, на Драган Цанков - Виена 1852, на Вук Караджич - Белград 1852, Г.Ст.Раковски - Русия 1859. Посещава Зографския монастир 30 окт. - 6 ноемвр. 1852 и написва статиите "Свята гора" 2 май 1853 и "Зограф, блъгарска обител на Св. Гора" 23 май 1853 и изследването "Обзор Афонских древностей" 1865. Дипломат на руска служба в - Кишинев 1852-?, консул гр. Рагуза - Дубровник 1857-1859-? и в Дамаск - Сирия ?-1869, Палестина, Бейрут. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1853 и "Журнал мин. нар. просвещения" 1853. Преводач - от чешки на "Кралевдолския ръкопис" 1852 и "Фонетика на българския език" 1852 от Фр. Миклошич и стихове от Вацлав Ханка; от словашки "Борис, пръви цар на българите" 1853 от Йосифина Турноградска. Лирик - стихотворенията "Момина клетва" 1853 и "Български войн" 1854, автор и на книга за Черна гора. Оставя в ръкопис "Сватбени обичаи на македонските българи" 1850 /на руски език/.

3. Андрей Д. х.Петкович [*с.Башино], учи във Велес ?-1851-, в Одеса /Решельовски лицей/ 1854-16.08.1859, завършва право в Санкт Петербург 1859-64, дипломат на руска служба в гр. Яш, консул ?. Автор на "Слово изгласено в Велеското училище", изнесено пред митрополит Авксентий Велешки 1851. Пише до Г.Ст.Раковски 1859. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1851, 1859-60, преводач от руски на "Врана в паунови пера" - басня от Крилов 19.ХΙΙ.1859; лирик - стихотворение "Сочинител и разбойник" 21.Ι.1860; балада "Могила в гора"; стихотворение "Глас от далека земя" 12.ΙΙΙ.1860; басня "Младо дървце" /посветено на Николай М. Тошков/.

#БВИ. С., 1988, с. 519; Куманов, Милев. Македония. С., 1993, с. 199-200; Хаджипанзов, Петър. Братя Петкович, Константин и Андрей.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 64-78. Вж Църнушанов, Коста. Върожденецът Константин Петрович.- сп. "Славяни" 1973, № 10.

вторник, 29 ноември 2011 г.

СЯРОВ (Сливен)


Тодор Сяров
Ι
Димитър Т. Сяров [*Сливен,1847+1896], доброволец в Сръбско-турската война 1876, опълченец през РТВ 1877-78 в Първа рота на Първа опълченска дружина, ранен край Ст. Загора.

1. Константин /Коста/ Д. Сяров [*1882+5.VΙI.1913, с. Жеравино-Кюстендилско], доброволец през балканските войни - Седма п. дружина. Убит в сражение.
1.1 Темелко Д. Сяров [*1941+1993], електроженист в Строителни войски.

2. дъщеря ? Д. Сярова

Сродница - Мария Захариева, внучка на опълченеца, родоизследователка.

# Захариева, Мария. Потомци на рода Сярови - участват в националноосвободителните борби.- в. "Сливен", 22 септември 2009, бр. 10, с. 16 и 2 сн.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

БУЮКЛИЕВ (Кюстендил)


1-12. умират малки.
13. Стоян /Стоянчо/ Буюклиев [*Кюстендил,1872+2.ΙΙΙ.1914,София], чиновник; участва в Балканската война 1912 = Екатерина /Катица, Кате/ Войнова [*Кюстендил+ 18.ΙV.1926], сестра на дякон 1863 Агапи Войнов [*Кюстендил,1838+1902], йеромонах 1868, учител в с. Царево село 1857-63, Солун 1870, Струмица, Воден, заточен в Диарбекир. Брак от 1892. Преселват се в София 1898.
13.1.1 Елена Ст. Буюклиева [*Кюстендил, 1892], учи в София /гимназия/, статистик
13.1.2 Невена /Нени/ Ст. Буюклиева [*София,11.II.1896+2.VI.1966], актриса в София /Народен театър/ 1919-66, играе в чужди и в пиеси от български автори - "Под старото небе" /първо представление, от Ц.Церковски/ 1919, "Самодива" /П.Ю.Тодоров/ 1920, "Боян Магестника" /К. Христов/ 1921 и 1942, "Змейова сватба" /П.Ю.Тодоров/ 1923, "Вампир" /Ант. Страшимиров/ 1923, "Майстори" /Рачо Стоянов/ 1927, "Албена" /Й. Йовков/ 1929, "Камбаните на св. Климент" /Димо Сяров/ 1929, "Тя и двамата" /Ст. Л. Костов/ 1930, "Драгойци" /Стефан Савов/ 1933, "Болярите и пустиннослужителят" /Георги С. Дръндаров/ 1933, "Към пропаст" /Ив. Вазов/ 1933, "Престолът" /Ив. Вазов/ 1934, "Госпожата" /Ел. Багряна и Матвей Вълев/ 1938, "Когато гръм удари" /П.К.Яворов/ 1939, "Семейство" /Христо Свиленов/ 1940, "Калин Орела" /Никола П. Икономов/ 1941, Царица Теодора" /Магда Петканова/ 1945, "Царска милост" /Камен Зидаров/1948-55 /77 постановки/, "Любов" /Орлин Василев/ 1952, "Искри в нощта" /Арманд Барух/ 1953, "Вражалец" /Ст. Л. Костов/ 1957, "Пред буря" /Боян Балабанов/ 1960, "Рожден ден" /Драгомир Асенов/ 1964, последна роля в "Службогонци" /Ив. Вазов/1965. Първа главна роля 1922 в пиесата "Свети, но не сгрява" /от А.Н.Островски/, първа двойна роля - близнаци "Дванадесета нощ" /У. Шекспир/ 1926. Играе и в Видин, Лом, Плевен, Пловдив, Русе. Учи в София /Втора девическа гимназия/ ?-1915, преминава театрални курсове при Гено Киров, Златина Недева, Вера Пушкарьова, Н.П. Масалитинов и др.; рецитаторка и Първа председателка на рецитаторския кръжец "Живо слово" 1924, с чиято инициатива и помощ се осъществява пренасяне на костите 1931 на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар в Копривщица. Учителка в с. Жедна-Радомирско ок. 1915, чиновничка в Статистиката, пом.-счетоводител в Дирекцията на пощите ?-1918. Освен незавършената биография, авторка на спомени за свои учители и колеги - Адриана Будевска 1953, Сава Огнянов 1958; Васил Кирков, Иван Димов 1965 и Иван Попов 1965 = Петър Спирков, професор, преподавател в Стопанска академия - Свищов. Брак в Париж от Х.1935. Имат дъщеря Лиляна, автор на книгата за майка си.
13.1.3 момиче ? Ст. Буюклиева [*София,1898+1898,София], умира на няколко месеца.
13.1.4 Никола Ст. Буюклиев [+ началото ΙΙ.1966], собственик на даракчийница и работодател е изселен на гара Лъкатник 1949-52 = ? Брак от преди 1925.
13.1.5 Тодор Ст. Буюклиев [*ок.1910] = ?. Със семейството си в София 1948, ул. "Николай Павлович"

14-15. умират малки
16. Ана Буюклиева [*ок.1881], 9-годишна, когато се жени брат й = ? Брак ок. 1910.

# Спиркова, Лиляна. Моите изповеди. Животът на Невена Буюклиева. С., 2006, 132 с.

сряда, 16 ноември 2011 г.

ДОЛАПЧИЕВ (Сливен)


Рк Йордан Ненчев, с прозв. Долапчията [*с. Раково-Сливенско ], бирник, производител на долапи = Щилияна Апостолова, родственица на генерал Никола Жеков.

Георги Й. Долапчиев [*Сливен,17.ΙV.1865+10.ΙХ. 1961], адвокат; кундурджия при Щилиян Добрев, учи в Киев - Русия 1881 /Духовна семинария/, завършва право в Москва 1892-96. Адвокат в Сливен 1896-? /32 години стаж/; кмет на Сливен 1902-05, депутат 1911 /5 ВНС/ и 1911-14 /15 ОНС/. Председател на читалище "Зора" 1905-06 и Дружество за издигане на град Сливен, член на черковното настоятелство към черква "Св. Димитър" 1914-61. Доброволец в Балканската война 1912-13, награден с орден "Св. Александър" = Минка Иванова ЧИНТУЛОВА [*1875+1958].
1. Щилияна /Тенчи/ Г. Долапчиева [*Сливен,9.VΙΙΙ.1899+10.ΙХ.1995,София], учи в Сливен /гимназия/ = Петър Пенчев Абрашев [*Котел,4.Х.1887+23.Х.1971,София] правист в Сливен, Пловдив и София. Имат 2 деца - Георги [*1921+2003] и Дора *1925.
2. Елен/к/а Г. Долапчиева [*Сливен, 1.ХΙ.1900+9.ΙV.2001,Перник], учителка; учи в Сливен 1907-19 /гимназия/, завършва във Варна /Педаготически колеж/ 1920-22; учителка в Сливен 1922-27 = Борис Иванов Ерини [*Банско,12.ΙV.1899+1990], минен инженер. Брак от 1928. Имат 3 дъщери - Мария [*1929+1989] - учителка, Минка *1933 и Лиляна *1936, учителка.
3. Екатерина /Катя/ Г. Долапчиева [*Сливен,10.ΙХ.1902+17.ХΙ.1958,Сливен], учи в Сливен /гимназия/ = Михаил Николов Станев [*Разград, 1899+1985, Сливен] полковник - кавалерист. Имат син Николай [*1936+2002].
4. Йордан /Даню/ Г. Долапчиев [*Сливен,16.ΙΙ.1905+17.ХΙ.1979,Котел], учител; учи в Сливен /гимназия/, завършва текстилно инженерство в гр. Райхенберг - Германия. Работи в текстилни фабрики - Курило 1936, Трявна 1938-42, Сливен 1942-46, Бургас 1947-48 и София 1948 = Маргарете-Ана /Грета/ Емил Фишер [*Райхенберг,16.VΙΙΙ.1905+17.Х.1986,София], учи консерватория в Прага, учителка по музика в родното си място 1927-31 . Брак от 1931.
а) Минка Й. Долапчиева [*Сливен,22.V.1932], актриса; завършва Театралния институт 1954-59. Играе в театрите - Хасково 1959 и Сливен 1962-66. Преподавателка във ВИТИЗ = Найден Станев Вълчев [*с.Малка Брестница-Тетевенско, 30.VIII. 1927], писател и преводач. Брак от 1958. Имат 2 сина - Владимир *1960 и Самуил *1961.
б) Анелиза /Лиза/ Й. Долапчиева [*София,9.ΙΙΙ.1938], учителка; завършва Педагогическото училище за детски учителки ?-1955, учителка в Сандански 1955-56, с. Бенковци-Добричко 1961-62, с. Острово-Разградско 1966-67, с. Голяма Чинка 1989-1990, София 1990-93 = Димитър Цанков Колев [*1931, с.Макариополско-Търговишко], учител по биология, николапетковист. Осиновяват дъщеря Мария *1972.
в) Гергана /Гита/ Й. Долапчиева [*Сливен,24.Х.1942], журналистка; учи в София /основно/ и Икономически техникум ок. 1966, испанска филология в гр.Хавана - Куба 1971 и завършва в СУ. Екскурзовод и редактор в латиноамериканска агенция по печата "Пренса Латина" 1975-90. Сътрудничи на вестниците - "Отечествен фронт", "Новини", "Работническо дело", "Народна младеж" = Илко Йорданов Илков [*София,1935+1983], инженер - геолог. Брак от 1962-77. Имат син Юри *1965, инженер.
5. Иван Г. Долапчиев [*Сливен]

Сродници
- Ташка /овдовяла/, братовчедка на Георги.
- Кавръкови, Дакови, Думанови, Мехерови.

# Курдова, Светлозара. Сливенският кмет Долапчиев.- в. "Сливен", бр. 10, 23.Х.2007, с. 7 и фамилна сн. от Стефан Стефанов; Стоянов, Гавраил Стоянов. Петър Миндов - Чинтула и неговото семейство. С., т. Ι, 2009, с. 286-324 и много сн.

вторник, 15 ноември 2011 г.

БАЛКАНСКИ (Казанлък)


Димитър
Ι
Ненко Д. Балкански [*Казанлък,20.ΙХ.1907+1977], художник - живописец, професор; Картини - "Автопортрет", "Лиляна" 1946. На негово име - къща-музей в Казанлък, улици в Казанлък и София = Лиляна Никова Просеничкова, внучка на Баба Тонка Обретенова. Дарява на НХГ картини 2007 от съпруга й. Брак от 1949.

1. Димитър Н. Балкански

2. Боян Н. Балкански, художник, изографисва черква "Св. Петка" - Орландовци, София.

# Куюмджиева, Антония.- в. "Стандарт" 2007, бр. 5227. Вж Божков, Атанас. Ненко Балкански. С., 1977.

неделя, 13 ноември 2011 г.

ДРАГАНОВ (с. Самоводене, В.Търновско)


Рк Драган Сарминов

1. Димитър Драганов [*с.Самоводене,1815+5.VI.1899], с прозв. Самоводски, учител и свещеник; учи в - Самоводене /килийно/, при Андрей Робовски в Елена, Смирна /гръцко училище/ 1843. Учител в - с. Михалци-Търновско 1829-30, Търново 1830-32 и 60-те, Лясковец, Трявна 1839, 1843-45, 1846-49, Елена 1840-43 и 1859, Г. Оряховица ок.1845-46 Свещеник от 1851, деец за църковна независимост. Председател на църковно-училищното настоятелство 1867-?, архиерейски наместник в Търново 1886 и председател на Епархийския съвет. Дарител на търновските училища. Преводач от гръцки 1854 "Кратко и ясно описание на сватби" и 1872 "Правила за разглежданието на сродствията".

1.1 Елефтер п.Димитров [*1858+1940], свещеник.

# БВИ. С., 1988, с. 222.

ДРАГАНОВ (с. Мариино - В.Търновско)


Рк Драган [*с.Фида бей = Мариино], учител в с. Дебелец-Търновско 1830-33 и с. Мариино.

1. Н. Драганов

1.1 Марко Н. Драганов [*с.Мариино], учител в с. Дебелец 1863 и черковен певец.

# БВИ. С., 1988, с. 221, 223. Вж Станев, Никола. История ...

ДРАГАНОВ (с. Калипетрово, Силистренско)


Рк Драган, свещеник в с.Калипетрово. Спомощник 1858 /"Търговско ръководство"/.

1. Драган Драганов, учи в с.Калипетрово 1850-51, свещеник в с. Алмалии - Добруджа 50-70-те г. на 19 в. Спомощник 1853 "Критически издиряния за историята на блъгарите", 1856 "Евангелие поучително" и 1864 "Въведение във всеобщата история".

1.1 Димитър Др. Драганов [*с. Алмалии +1872,Силистра], учител; учи в родното си село и Одеса /Духовна семинария/ ?-ок.1865; учител в Алмалии ок. 1865-71, Силистра 1871-72.

# БВИ. С., 1988, с. 222-223.

ДРАГАНОВ (Клисура)


1 ? Драганова = Тунчо Петков, издържа материално образованието на Христо.

2. Христо Драганов [*Клисура,16.ΙV.1856+14.II.1934,Севлиево], учител; учи в Клисура и Пловдив /класно/. Учител в Батак 1873-74, Нова Загора 1874-75, Севлиево и Клисура; търговец 1875-76. Участник в Априлското въстание 1876 и РТВ 1877-78, книжар, кмет на Севлиево 1893-94, окръжен училищен инспектор 1894-95 и окръжен управител - Севлиево 1899-1901, търговски инспектор 1913-19, библиотекар на дружество "Развитие" 1920-27. Сътрудник на в. "Източно време" 1875 = Тодорка, жива 1930.

1.1 Параскева Хр. Драганова [+ преди 23 юли 1929].

# БВИ. С., 1988, с. 223-224.

сряда, 9 ноември 2011 г.

КАВАЛДЖИЕВ (с. Пъдарево, Новозагорско)


Цоню Кавалджиев, от род на кавалджии.


Димитър Ц. Кавалджиев [*с.Пъдарево - Новозагорско /Котленско/,1834+след 1910], учител, инспектор, черковен певец 1869. Учи в килийното у-ще; учител в - Нова Загора 1850-51, с.Кортен - Сливенско 1851-52 и Сливен 1855-86. Председател на читалище „Зора” 1870-72. Спомощник 1869 /”Минейник”/ = Ι. ? Брак в Сливен; ΙΙ. ?

1. Иван Д. Кавалджиев [*Сливен], учител = Цветан/к/а.

1.1 Димитър Ив. Кавалджиев

1.2 Стефан Ив. Кавалджиев

1.3 Мария Ив. Кавалджиев [*ок.1899+ жива 1973], остава без баща на 6 г. и без майка на 7 г. = Михаил Иванов Пенчев [*с. Дермен кьой-Ямболско,1884]. Имат 3 деца - Иван [+14.Х.1944], Станка [*1929] - поетеса и Георги - художник.

1.4 Васил Ив. Кавалджиев

2. Щилиян /Стилян/ Д. Кавалджиев [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.

3. Петър Д. Кавалджиев [*Сливен] от Ι брак.

4. дете ? Д. Кавалджиев ? от ΙΙ брак.

# БВИ. С., 1988, с. 304.


КАВАЛДЖИЕВ (Габрово)

Л. Кавалджиев

Иван Л. Кавалджиев [*Габрово +1886], член на Българското човеколюбиво настоятелство и на Българското благотворително общество в Букурещ преди 1878; съучредител на комитет „Единство”-Търново 29.08.1879, депутат 1879. Спомощник 1873 /”Кратка ...геометрия”/ от Букурещ за Габровските училища.

Сродник - Ц. Н. Кавалджиев, спомощник 1875 /”Кратко учение”/ - ученик 4 клас в Габрово.

неделя, 6 ноември 2011 г.

ОБРЕТЕНОВ (Русе)


Рк Обретен, абаджия; води тефтер с родови данни - сега в НБКМ = Стамата. Брак от 14.Х.1806.
Ι
Тихо Обретенов [*Русе,6.ХΙΙ.1808+ есента 1869], абаджия, епитроп на черква "Св. Троица" и училищен настоятел 1841, деец за църковна независимост, търговец с дюкян в гр. Сакча - Влахия 1852-53 и 1857-64-?. Отровен от търговския си съдружник чорбаджи Трифон = Тонка Тончо Поставчията [*Русе,1812], деятелка за църковна независимост. Брак от 1831.
1. Атанас Т. Обретенов, търговец в Сакча 1857.
2. Ангел Т. Обретенов [*Русе,1837+16.IХ.1894], търговец в Сакча 1857-64 и Русе 1864-?Повикан с писмо от Ст. Караджа се озовава в четата му. Заловен при с. Козни дол-Сливенско, отведен в Русе и осъден на заточение в Акия 1868-78.
3. Петър Т. Обретенов [*1844+1868], четник; учи в Русе, помага на баща си в Сакча ?-1867. Забягва в Румъния и от там се включва във Втора белградска легия 1867-68. Убит в сражение край Канлъ дере.
4. Петрана Т. Обретенова [*1845+27.III.1932]

5. Никола Т. Обретенов [*Русе,28.V.1849+10.Х.1939] = ?. Ботев четник; учи в Русе /класно/ ?-1864; Първият учител в Сакча 1864- март 1866. Читалищен деец 1866 и библиотекар 1867-75 в Русе. Член на БРЦК-Букурещ и РК-Русе. Съмишленик на Матей Преображенски, В. Левски, Стамболов, Бенковски и Волов. Емигрира в Гюргево - Румъния 27.ΙХ.1875
- Тонка Н. Обретенова [*+2.ХΙ.1944] убита = Нико Просеничков [*Русе+2.ХΙ.1944], убит. Имат 2 дъщери Милана [+1944], умира от скръб по родителите си и Лиляна, съпруга на художника Ненко Д. БАЛКАНСКИ [*Казанлък,1907+1977].

6. Георги Т. Обретенов [+8.V.1876], помага на баща си в Сакча.

7. Анастасия /Сия/ Т. Обретенова [*1860+29.IХ.1926]

петък, 4 ноември 2011 г.

СТОЯНОВ (с. Карабунар, Пазарджишко)


Атанас Стоянов [*с.Карабунар,1848+17.ХΙ.1923], с прозв. Комитата, четник. Емигрира след 1864 в Румъния. Четник при Ф. Тотю и П. Хитов, участва във Втора белградска легия 1867-68, доброволец в Сръбско-турската война 1876 и опълченец през РТВ 1877-78 - сражава се в боевете край Ст. Загора, Шейново и Шипка, където е ранен. За втори път е раняван през Сръбско-българската война 1885. Назначен е за кратко като стражар. Награден с орден "За храброст" = Катерина Лапардова [*с.Ветрен-Пазарджик]. Брак след Освобождението.

1. дъщеря? Ат. Стоянова = Георги Стойнов, деятел на БЗНС, депутат. Имат деца.

# Даскалова, Мария. Атанас Стоянов - Комитата.- сп. "Отечество", 1984, № 12, с. 42-43 и сн.

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

БАЛКАНСКИ (Котел)


х. Стоян, хаджия.

1 Никола х.Ст. Балкански [*Котел, 20.VΙ. 1822+Русе], собственик на мушия м с. Циганка край Букурещ - средище на революционни дейци /Левски, Раковски - който тук пише предговора на "Горски пътник"; войводи, четници, хъшове/; подпомага финансово четата на Х. Димитър и Ст. Караджа 1868 = Слава. Премества се, след смъртта на съпруга си с децата, в София; закупува 1934 дом на ул. "11 август" № 1 а.
1.1 Г. Н. Балкански [*Русе], в София - Подуене от ок. 1912.
1.2 Къна Н. Балканска [*Русе] = Стоян Бабаков [*1852+1898]. Имат 2 сина - Никола и Иван.
1.3 Руска /псевд. Мими/ Н. Балканска [*Русе,23.VΙI.1902+1984], оперна изпълнителка от 1918; учи в София /гимназия/; свири на пиано от дете, гастролира в - София и страната, Турция 1931 и Югославия /Сърбия, Хърватия и Словения/ = Ι. Иван Цачев, тенор в Дрезденската опера. Брак от ок. 1920; ΙΙ. Кирил Марков, доктор в Александровска болница - София; ΙΙΙ. Тодор Младенов [*ок.1928+1968], актьор в Младежкия театър.

2. брат ? х. Ст., търговец в Букурещ.

3. брат ? х.Ст., търговец в Букурещ.

Сродници
- братята са братовчеди с Г.С.Раковски.
- Йонко Балкански, четник при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.