вторник, 26 февруари 2013 г.

ГРЕКОВ (Асеновград)


? Мумджиоглу. Данни за рода има от 1720 г.
   Ι
Панайот Греков [*Станимака, дн. Асеновград,ок.1800+Болград], търговец, съосновател на Болградската гимназия, спомощник на в. "Дунавски лебед". Преселва се през РТВ 1828-29 в Болград - Бесарабия = Ι. Мария;  ΙΙ ?. 

1. Мария П. Грекова ок. 1829 = Стоян Мартинов БАЛАН [*ок.1830], търговец. Имат 6 деца - Мартин [*1856] - кмет на София, Георги [*1858 +1934] - генерал, Александър [*1859+1959] - академик, Михаил, Атанас [*1872+1956], професор и дъщеря ?.

2. Димитър П. Греков [*Болград, 14 септ. 1847 +8 май 1901, София], държавник; учи в Болград /гимназия/ ?-1868, завършва право в Екс ан Прованс - Франция ?-1875 с докторат 31 май 1876, Член на БЦРО 1876-78. Адвокат в Браила 1876-?, председател на Областния съд-София 1878, Първия председател на Върховния съд 1879   Депутат 1879, 3 ВНС,  ОНС /1-3, 1883; 5-7 и 10-то/, председател на НС 1883-84. Министър на правосъдието 1879-80 и 1882-83, министър на вътрешните работи и изповеданията 1890-1894 и 1899, министър-председател 1899. Председател на Държавния съвет 1881-82. Лидер на Народнолибералната /Стамболовата/ партия 1895-97 и 1899-1901. Председател на читалище "Славянска беседа"-София 1881-82. Сътрудничи на в. "Българска пчела" 1863-64, в. "Български глас" 1879-85,  = Констанца Петрова Протич [*1861+25 авг. 1954, София].
2.1. Елена  Д. Грекова [+ рано]
2.2. Иван Д. Грекова [+рано]
2.3. Елена Д. Грекова [+ рано]
2.4. Маргарита Д. Грекова  [*1882+1956] = Иван Бешков
2.5. Александър Д. Греков  [*5 дек. 1884 +21 май  1922, София], адвокат, дипломат.
2.6. Бистра Д. Грекова  [*София, 3 февр. 1890 +7 окт. 1960, Женева - Швейцария]
2.7. Райна Д. Грекова  [*София, 3 февр. 1893 +ноем. 1987,София] = Иван Христакиев КАРАМИНКОВ  [*Цариград, 1890 +1940, София], адвокат. Имат 2 деца - Александър  *1924, адвокат и посланик и Елисавета.
2.8. Жана Д. Грекова  [*София, 1895 +1971, Женева] = Герардо Монталияри

3. Михаил П. Греков [*1849]

4. Георги П. Греков [*Болград], учи в Букурещ /медицинско училище/ през 60-те

# БВИ. С., 1988, с. 1643-164 и сн. на Димитър;  Станимиров, Борис - geni.com, 12.08.2010, 9.10.2010 и 27.01.2011; Касабов, Константин - geni.com, 27.01.2011; Henn Sarv -geni.com,  6.02. 2011 и  12.08.2011

понеделник, 25 февруари 2013 г.

БАЛАН(СКИ) - Бесарабия


Стоян [*Сливен, ок.1775] =  ?

1. Мартин Ст. Балан [*Сливен, ок.1800], почива рано = ? Изселват се в Бесарабия след  РТВ 1828-29.
1.1 Стоян М. Балан [*ок.1830], остава рано сирак и е отгледан от чичо си Тодор, заради което приема и името Тодоров = Мария Панайотова Грекова [*ок.1829], сестра на Димитър Греков.

1.1.1  Мартин /Мирчо/ Ст.  Тодоров [*Бесарабия, ок.1856 +София], кмет на София 1904-08; завършва право във Франция. Няма деца.
1.1.2  Георги Ст. Теодоров [*Болград, 10 авг. 1858 +1934], генерал, опълченец 1877-78. Завършва в Петроград /Генералщабна академия/  = ?
а)  дъщеря ?  Г. Теодорова
б)  дъщеря ?  Г. Теодорова
в)  дъщеря ?  Г. Теодорова
г)  дъщеря ?  Г. Теодорова

1.1.3 Александър Ст. Теодоров - Балан [*с.Кубей-Бесарабия дн. Украйна, 15 окт. 1859 +12 февр. 1959, София], академик - филолог; учи в - Кубей, с. Кормит, Болград, София /гимназия/, следва филология в Лайпциг 1879-? и завършва в Прага ?-1884, с докторат "За звука Ъ в  новобългарския език". Учител в Пловдив 1884-? и София ?-1888 и служител в МНПросвета, преподавател в СУ 1888-1934, Първият ректор на СУ 1888, 189697, 1902-03. Преводач от славянски езици и немски. Сътрудничи на сп. "Периодическо списание" 1882, 1886, 1890, 1900-02, 1904-05, сп. "Списание на БАН" 1935, сп. "Книгописец", сп. "Летоструй", сп. "Българска матица", сп. "Родна реч", в. "Мир", както и на немски и чешки списания. Баща на новоизковани думи - възглед, дейност, заплаха, излет, общувам, предимство, творба, украса и др. Автор на - монографии за Кирил и Методий 1920-34,  Климент Охридски 1916 и 1919, Паисий Хилендарски 1896, Софроний Врачански 1906; на библиографията "Български книгопис за 100 год. (1806-1905)" 1906; на езиковедски трудове - "Борба за съвременен правопис (1921-1923)" 1924, "Българска граматика" 1930, "Нова българска граматика" 1940, "Състояние на българската граматика" 1947, "Нова българска граматика за всякого" 1954-61, "Български записи с език, книжнина и общество" 195. Пише и за  "Българи в Югозападно Моравско..." 1917  и автобиографичната книга "Книга за мене си" 1988  =  Юлия Пиер Грасо  [*Франция], учителка.

1.1.3.1 Милко Ал. Тодоров, професор - медик, рентгенолог = ?
а)  ? М. Тодоров = ? Имат дъщеря Л..
1.1.3.2 Владимир Ал. Тодоров [+1944, София], авиоинженер; директор на Луфтханза-България, безследно изчезва след 9.09.1944 = Антоанета Харалампиева
1.1.3.2.1 Теодора  Вл. Тодорова = Панчо Апостолов. Имат 2 деца - А. /син/  и  Е. /дъщеря/.
1.1.3.2.2 М. Вл. Тодоров 
1.1.3.3 Станислав Ал. Тодоров [*1897+? ], секретар на цар Борис ΙΙΙ = ?
1.1.3. 4 - 7  дъщери -4 ?  Ал. Тодорови [+ ок. 1934]

1.1.4 Атанас Ст. Тодоров [*Болград, 1872+1956], професор, доктор в Съдебна медицина. Съучредител на Медицинския факултет. Няма деца.


1.1.5 Михаил Ст. Балански [+София], инженер в БДЖ; завършва инженерство във Виена = ?
1.1.5.1 Мирчо М.  Балански = Елена [+], коректор и редактор.
1.1.5.1.1 Георги М. Балански, инженер; автор на научно-техническа литература, издател на сп. "Computer", сп. "Компютър за вас" ок. 1992-93, в. "Направи си сам". Атент /Лазаров/ на ДС.
1.1.5.1.2 Румен М. Балански [*София, 18 февр.1949], професор - медик.

1. 1.6 дъщеря ? Ст. Баланска

2. Тодор Ст.  Балан [*Сливен]

# РБЛ. С., 1982, с. 439-441 и сн.; Караминкова, Елисавета - 30.05.2010; Henn Sarv  - geni.com 12.08.2011; Родът Балан - izvorchemy.ru; Попов, Христо. Родословието на проф. Балан - history; Мирчев, Ивайло. Статимака.- history.

петък, 22 февруари 2013 г.

ШАРКОВ (с. Егълница, Радомирско)


Рк ?

# Шаркова, Величка Методиева. Шарковият род от с. Егълница, Радомирско и още нещо (спомени). С., 2012, 152 с.

Представяне на книгата предстои на 21 март 2013 в читалище "Славянска беседа" - София, ул. "Г. Ст Раковски" № 125, 2 етаж, от 17,30 ч.. 

събота, 16 февруари 2013 г.

ПАНГЕЛОВ (с.Самоводене, Търновско)


Рк  Стоян [*с. Самоводене, 1792]

# Пангелов, Нестор Георгиев. Пангеловият род. С. Самоводене, община Велико Търново. ВТ, 2003, 128 с. и 6 родови схеми.

КЪНДЕВ (с.Самоводене, Търновско)


Рк Къндьо [*с. Самоводене, ок.1755/60]

# Петър Станев, Кирил Къндев и Димитър Къндев. Родът Къндеви от село Самоводене, Великотърновска област. ВТ, 2012,  171 с., сн.  и 7 родови схеми.

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

МИНЧЕВ (Сливен)


Рк Минчо = Ι. Мария; ΙΙ. ?

1. Недялко Минчев = Стефана

1.1 Минчо Н. Минчев [*Сливен, 1854 + окт. 1923, Сливен], с прозв. Ахмада; кмет на Анхиало, бирник в Сливен = I . ? Мария [+ок.1913/14], гъркиня. Имат 2 деца ; II. Анастасия /Анасташа, Сийка/ Димитрова ЧИНТУЛОВА [*Сливен, 1865+ 1938, Сливен]. Брак от ок.1890, след 1923 в София.
1.1.1 Недялко М. Минчев [*1886+1913, с. Конопище - Битолско], участва в Балканската война 1912 и Междусъюзническата война, където е ударен от гръм = ? [+1913], гъркиня .
1.1.1.1  Никола Н. Минчев [бебе 1913 +ок.1990], отгледан в Бургас от сестрата на майка си, и в сиропиталище за сираци от войната в Сливен. Следва, продължително, право в СУ = ?, гъркиня.
1.1.1.1.1 дъщеря ? [*ок.1888], осиновена.
1.1.2 дъщеря ? М. Минчева, от 1 брак

1.1.3 Кортеза  М. Минчева [*Сливен, 1891 + 1988, София], от 2 браак. Учителка в Сливен = Дончо Христов Стоянов [*Котел, 1885+1968], адвокат, преселват се в София. Имат син - Любен [*1918], доктор.
1.1.4 Димитър М. Минчев [*Сливен, 19 май 1892], близнак.
1.1.5 Минчо М. Минчев [*Сливен, 19 май 1893 + 2 февр. 1982, София], учи в Сливен, Одеса /военно-морско училище/, но напуска, Сливен ?-1912  /гимназия/, завършва Художествената академия в София. Доброволец в Балканската война 1912, където е ранен в крака. Артист в Сливен. докато следва се издържа  като пожарникар и печатар. Учител  по рисуване. Съосновател на физкултурно дружество в Сливен = Ι. Елена Илиева Бакърджиева [*Сливен, 1895 + 9 май 1945, София], по майчина линия е от рода Търнен - този на Ст. Караджа, актриса в Сливен. Завършва педагогика в София. Учителства в София;  ΙΙ. Злата Байкушева.
а) Анастасия М. Минчева [+ на 40 дни], пада от люлката си.
б) Снежина М. Минчева [*Сливен, 25 март 1925],  оперна певица - сопран - от 1 брак. Завършва Консерваторията. Пее на сцените на Народната опера - София 1949-50, Сливен, Флоренция - Италия и Аквила 1965, Япония 1977 = Мильо Милев [*Павел Баня-Казанлъшко, 18 февр. 1916 + 5 март 2000, София],, фотограф. Имат 2 деца - Стефи ж. [*1953] и Ярослав [*1955].
1.1.6 Асен М. Минчев [*Сливен, 1900 + 1963, София], доктор; следва медицина в Грац - Австрия, но завършва във Варшава - Полша = Надежда Теофилова Недялкова [*1908 +1996], преподава английски.
1.1.6.1. Емилия Ас. Минчева  [*София, 1943], доктор - ехограф. Завършва медицина в София  = Людмил Йорданов Калчев [*1942], инженер. Имат дъщеря Ася [*1988].
1.1.7 Борис М. Минчев [*Сливен, 13 ян. 1907 + 2 дек. 1986, София] , учи в Сливен до ок. 1923, София ок.1923-? /гимназия/, завършва  финанси в Свободния университет. Експерт в  БНБ = Нора Петрова Станкова [*Плевен, 31 май 1917 + 24 дек. 1963, София]. Брак от 1937
а). Люляна Б. Минчева [*София, 31 март 1938], доктор; завършва медицина в София Ивайло Любенов Радев, инженер - внук на  д-р Никола Бръзицов. Имат син - Любомир [*1962].
б). Елка Б. Минчева [*София, 22 май 1943], завършва фотография в Лайпциг - Германия. Учителка в София = I.  Людмил Попов [*Пловдив]; II. Валери Георгиев. Има по един син от всеки брак - Филип [*1964], художник и Валери [*1975].

1.2 Керана /Кера/ Н. Минчева  [*Сливен, ок.1866] = Михаил Стоянов [*Сливен, 1864], офицер. Имат дъщеря Цветана [*ок. 1900], доктор - рентгенолог.

1.3 Мария Н. Минчева  [*Сливен, ок.1874] = Димитър Михайлов Топалов [*Сливен]. Брак от ок.1897. Имат 4 деца -  Недялко [*1892 +1972], Михаил [*1896 +1964], доктор,  Стефана [*1898 +1914] и Кортеза [*1906 +1979].

2. Йордан Минчев, от 2 брак

3. Атанас  Минчев, от 2 брак = Рада
3.1 Кръстю Ат.Минчев  =  Василка
3.1.1 Никола К. Минчев = Радка
3.1.1.1 Веселина Н. Минчева  [*1939] =  Владов. Имат дъщеря Марияна.
3.1.1.2 Кръстю Н. Минчев  [*1942] = Анастасия
3.1.1.2.1 Росица Кр. Минчева 
3.1.1.2.2 Пламен  Кр. Минчев 
     # Стоянов, Гавраил Илиев. Към историята на Чинтуловия род и сродяването му с други български родове. С., 2012, с. 19-24; Петър Миндов - Чинтула и неговото потомство. С., 2009, с. 60-67.

петък, 8 февруари 2013 г.

КЪРДЖИЕВ (Шумен)


Тодор  Кърджиев, търговец в Шумен на манифактурни стоки, с магазин. Живял и в с. Потур, Бабадагско ок. 1850.
   Ι
1. Петър Т. Кърджиев

2. Васил Т. Кърджиев [*Шумен, 1849+1881], учител; учи в Шумен /класно/,  Ι библиотекар на читалището 1869. Учителства в Шумен през 70-те. Рабати и при баща си.

3. Жеча /Жечка/  Т. Кърджиева, учителка; учи в Шумен и завършва Педагогически курс 1879, учителства в с. Дивдядово, Шуменско ок. 1877 = Велико /Величко/ Вълчев Железов [*с.Дивдядово, Шуменско], учител в с. Дивдядово, Шуменско 1873 и 1877-78, Провадийски села 1876--77.

4. Вичка Т. Кърджиева

5. Велико Т. Кърджиев [*Шумен, 30 юни 1858 + 12 ян. 1953, София], полковник 1906; инженер - артилерист Завършва Военното училище в София 1879 и в Русия Военна артилерийска академия ?-1885. Участва в Сръбско-българската а война 1885 -  при Кула 4 ноемв., Видин 5 ноемв., с. Арчар 14 ноемв. Награден с орден "За храброст". Уволнен от армията за антимонархични протести и емигрира в Русия - служи в руската армия ?-1891.

6. Иван Т. Кърджиев

7. Къню Т. Кърджиев  = Стиляна Василева.

# БВИ. С., 1988, с. 372-373 и 240; Андреев, Н.  geni.com, 28 февр. 2011.

Васил Кърджиев - вер. брат на Тодор - с Петър [*1868] и Васил , на  Крум, на Я., на  син ? с дъшеря Жеча Железова /вж 3./.
   Ι
Величко /Велико/  В. Кърджиев [*Шумен, ок. 1856/ 1859 + 1928], учител в Шуменско ок. 1875. Участва в Сръбско-турската война 1876 и РТВ 1877-78- ранен на Шипка = Невянка [*1876+1949].
   Ι
Борис  В. Кърджиев [*1901+1973], инженер = Райна Николова Радева [*1911+1991]
   I
Велико Б. Кърджиев [*София, 28 ян. 1935+ 12 февр. 2005, София], д-р, доцент = Димитрана.
1. Б. В. Кърджиев. Имат 2 деца - А ж. и В. м.
2. Тодор В. Кърджиев
 # Ηenn Serv geni.com 12 авг. 2011.  Не са сигурни родовите връзки - б.ш. Има за  Крум  П Кърджиев, автор но "Двореца на приказките" Варна.

КЪРДЖИЕВ (С. Арбанаси, Търновско)


Антон Милев Кърджиев [*с. Миндя, Търновско + март 1876], търговец на манифактурни стоки в Арбанаси и на сапун в Русе, преселва се със семейството си в Русе 1860, убит = ? [* ?,  Беленско].

1. Тома Ант. Кърджиев [*с. Арбанаси, 1850 +22 февр. 1887, Русе], рев. псевдоним Твердо 1871; революционер и учител; учи в Арбанаси при гърка Йоанис Сигала ?-1860 и Русе. В Русе чиракува при Иван Чорапчиев, експедитор във вилаетската печатница - коректор и словослагател ок. 1865. Член на читалище "Зора"-Русе и председател на младежкото певческо дружество 1871. Секретар на митрополията 1871. Съосновател на РК-Русе 1871. Деец за независима българска църква 1873. Учител в с. Червена вода - Русенско ок. 1873-75. Основател тук на читалище "Начало" 1874. Арестуван  1871 за убийството на туркофила Стоян Пенев, 1875 за агитиране  в Русенско към въстание - до 23 дек. 1875. Спомощник 1873.  Кореспондира с Никола Обретенов 1875, Янко Ангелов, Димитър Горов, Иларион Драгостинов, Стефан Стамболов. Емигрира в Румъния април. 1876. Участва в Сръбско-турската война 1876. През РТВ 1877-78 е разузнавач и преводач при Дондуков-Корсаков до 1 март 1879. Депутат в 4 ОНС. Разстрелян  по време на бунта на русенските офицери. На негово име -  къща -музей  в Русе 1984-1990 и училище  1975, читалище в с. Червена вода.

2. Панайот Ант. Кърджиев [*с. Арбанаси, 1853 + 1929], опълченец и правист; опълченец през РТВ 1877-78 - Ι  дружина. Служител в Общинския съд - Русе след 1878 и в Апелативен съд - Разград, прокурор 1887, адвокат 1903. Преселва се временно във  Варна след 1887 и кмет на града 11 юли 1902 - 26 юли 1903 - решава въпроса за безпризорните кучета със заповед № 73 от 1903, депутат в 5 ВНС.. 

3. Георги Ант. Кърджиев [*с. Арбанаси, 17 апр. 1854 + 5 ян. 1907, София], учител и книжовник; учи в Русе 1860-69 /5 кл./, Белград /Духовна семинария/ 1871-72, но изключен за пробългарска пропаганда. Работи 1 год. в книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе ок.1870, в. "Дунав" и махленско училище. Учител в Русе 1872-73 и ок. 1878-79, Разград 1875-77, Варна, Карлово и Казанлък преди 1884, Пловдив 1887 /мъжка гимназия/. Записва народни песни, които са издадени 1870 от К. Н. Лачов и от него "Сборник на българския народ" 1871. През РТВ 1877-78 е преводач в 7-и сапьорен батальон. Помощник-секретар в Русенския окръжен съд 1878. Преселва се във Варна 1880 и отново се връща в Русе. депутат 1901-03. Спомощник 1873. Сътрудничи на сп. "Училище" 1873-75. Редактор на в. "Варненски вестник" 1880, в. "Работник" (Русе) 1881, в. "Братство" (Русе) 1882 и 1884, в. "Прогрес" 1882-83, в. "Напредък" 1885-86 и 1887, в. "Деятел" 1890, сп. "Записки по мисълта на живота" 1892. Преводач от сръбски - "От какво се раждат бунтовете" на Вася Пелагич и  "" Светото дело на българското освобождение" 1878. Автор на "Ръководител на основното учение" 1874, "Педагогически поучения" 1882 и "Руско-български речник" 1883.

# Бележити търновци. С., 1985, с. 51-52, 186-188; БВИ. С., 1988, с. 372 и 373 и  2 сн.; Сайт  Варна.bg

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

САРИЕВ (Калофер)



Рк Доньо, с прозв. Сарията [*с. Куртово, Карловско +1877,Калофер], загива при „бега” бягството на калоферци.

1. Христо Д. Сариев [*Калофер, ок.1838 +26 окт. 1921], с прозв. Гълъб войвода (от Гълъба 1869) и Моряка, куриер на ТЦБК 1866-69.  Моряк на презокеански кораб Турция-Индия- Китай-о.Хаити-Америка 1858. Старши матрос и боцман превозва пътница край Филаделфия. Завръща се в Цариград и като бюфетчик на кораб, пътува по р. Дунав до Цариград. В Браила се среща с д-р Христо Стамболски. Разпространява революционния печат. Подхвърля 1869 в двора на султана т.н. Мемоар за автономия на България и „изхфръкна като гълъб”, от където идва и прозвището Гълъба. Търсен от турските власти, но бързо успява да намери работа на френския кораб „Минерва”. Заловен 1870, затворен  в Цариград до 1875 /тук се среща с Тоне Крайчев/ и заточен в Диарбекир 23 март 1875 - юни 1877. Кмет на Орхание, дн. Ботевград след 1878. Моряк-огняр на параход „Борис” 1902. На негово име – улици в Калофер и Благоевград. Литературен герой в романа „Диарбекирски заточеници” на Марко Марчевски.
2. Стефан Д. Сариев, след  РТВ разобличава изстъпления и е убит.
3. Дечо Д. Сариев, сподвижник на Хр. Ботев, през РТВ отбранява Калофер 1877, козар и земеделец. Почива на „пределна възраст” = Тодора /Тота/ Димова Бръцова [*1853 +1943], земеделка. Имат 13 деца
            3.1 Стефан Д. Сариев [*Калофер, 1885], БПФК; учи в Калофер /начално/, горянин, земеделец и общак. Напуска фронта в края на Пърлвата Свтовна война, за което е съден. Участва в Юнските събития 1923,  помата на братята си четници 1925-26 и на партизаните 1942-44. Член на БКП след 1944. Ръст – среден, с тъмни коси. От майка Тота Арабаджова ? /вер.  ФИ е от неин 2 брак – б.ш./, земеделка; БПФК  = Мария, работничка и член на БКП.
               3.1.1 Христо Ст. Сариев [+], полковник в  МВР, член на БКП.
               3.1.2 Тодора Ст. Сариева, отговорен работник в БКП и член в БКП.
            3.2 Иван Д. Сариев [*Калофер, 6 ян. 1893], учи в Калофер /прогимназия/, София /2 мъжка гимназия/, следва философия и педагогика в СУ / ?-1912 /, но прекъсва заради войната 1912-1913, специализира и гранитометачно дело /прекъсва поради липса на средства/. Доброволец през Балканската война 1912. Войник в ШЗО-Княжево 1915-? Комендантски адютант в Ямбол /32 дружина/, Скопие ... Командир на отряд в Юнските събития 1923, организатор на Военната организация 1924-25, войвода на четници 1925-26, политемигрант в Югославия до 1945, член на БКП след 1944. Кмет на Калофер.
3.3 Никола Д. Сариев [*Калофер, 1885/95 – и в двата случая е близнак ? – б.ш./], БПФК; учи в Калофер /прогимназия/ и София /гимназия/, член на  БРСДП 1912/15, сътрудник на ЦК на БКП преди 1944, участник във Военната организация, Юнските събития 1923, четник, помощник на партизаните. Т.п. чиновник в Калофер, Чирпан и София /подначалник/ .
            3.4 Доню Д. Сариев [*Калофер, 25 дек. 1895], БПФК; учи в Калофер /начално/, козар и земеделец, полевъд в ТКЗС 1956-68 /до пенсия/. В помощ на нелегални комунисти 1915, участник в Юнските събития 1924, подпомага четите на брат си Иван 1925-26 и на  Братя  Радеви, помощник на партизани 1942-44, участва и в Първата Световна война. Остава сведения за съпротивителното движение = Пена Георгиева Анд., земеделка.
            3.5 Христо Д. Сариев [*Калофер, 11 февр.1899 +15 ноем. 1980], БПФК от 1960; учи в Калофер /основно/, земеделец. Войник в Карлово /отговорник на склад за муниции/, участва в Юнските събития 1923 и Военната организация  1924-25, четник 1925-26, за което е затворен 6 месеца. Политзатворник, помощник на партизанското движение 1941-44. Член на БРСДП 1919, ТКЗС  1956 и БКП. След 1944 Ловен надзирател, пазач на строителни складове ?.1956, пазач в ТКЗС 1956-? и на пионерски лагер. Остава ценни данни за антифашистката борба =  Йордана Атанасова [*с.Видима-Троянско, 15 апр. 1906 +26 февр. 1984], БПФК; учи в с.Ново село-Троянско /прогимназия/, земеделка и надничарка в общината, помага на четническото и партизанското движение, за което многократно е арестувана. Член на БКП, земеделка и в ТКЗС 1956. Брак от началото на 1924.
                3.5.1 Христо Хр. Сариев, полковник от ВВ, член на БКП.
                3.5.2 Тодора Хр. Сариева, работничка и чиновничка в Карлово, член на БКП =  Н. ? Бараков. Имат едно дете.
            3.6 Дечо Д. Сариев, магазинер и работи в ТКЗС, член на БКП, пенсионер.
            3.7 Тодора Д. Сариева [+], работничка = Инджов
3.8 Христина Д. Сариева, работничка, живее в Пловдив.
            3.9 Мария Д. Сариева, БПФК; земеделка, помощник на антифашисти, член на БКП.
            3.10 Паша /Пеша/ Д. Сариева, земеделка
# Биографична справка № 34, /без дата, за Иван/; № 44, 7 март 1984 /за Доню – посочен и брат Христо, а при Иван -  липсва и е чичо !/; №161, 17 ян. 1984 /за Стефан/; № 205, /без дата, за Христо/; № 123, 1 февр. 1984 /за Никола/; № 72, 10 март 1984 /за Йордана/.