сряда, 18 декември 2013 г.

СИВКОВ / ВОЛКОВ (Чепеларе)

Волко Сивков, хаджия, епитроп на черква "Св. Атанас"-Чепеларе.
   Ι
1. Манол х.Волков [*Чепеларе, 1828 + 1884, Пловдив], учител, свещеник. Учи терзийство на о. Тасос - Гърция 1840-?  и гръцкия светогорски монастир "Ватопед" ?-1851. Учител в Чепеларе 1851-53 и 1855-57, Станимака, дн. Асеновград ?-1855. Свещеник  при черква "Св. Атанас" в  Чепеларе от края на 1855-84.  Писар и преводач от гръцки на кореспонденцията в Общината. Почива от гангрена = ? Ташева Нареченска, брат й е учител. Брак в Чепеларе ок. 1853.
1.1  Вочо п.Манолов Волков [+1912], учител в Чепеларе 1865-67. Праматар, търговиец, ханджия и касапин. 
1.2  Лазар М. Волков, в Пловдив 1884.
1.3  Тодор М. Волков, в Пловдив 1884.

2. Тодор Сивков [+края 1862], черковен и училищен настоятел = ? , брат й е Узун Гочо Костов [+1873], училищен настоятел 1862-73. 

# Дечов, Васил. Миналото на Чепеларе. С., 1928 /ΙΙ изд. 1978, с . 188-190. 192-193, 195.196, 206; 211; 215/

четвъртък, 12 декември 2013 г.

СТОМОНЯКОВ (Габрово)


Рк Иван, с прозв. Стомоняка [*с.Стоманеците, Габровско]
   I
Спиридон Ив. Стомоняков
   Ι
Иван Сп. Стомоняков [*1820] = Дешка Николова Рашеева [*Габрово +Русе]

1. Спиридон /Спиро/ Ив. Стомоняков [*Габрово, 1846 + 1913], учи в Одеса /гимназия и гръцко търговско училище/. Секретар 1860 в Одеса при вуйчо си Васил, търговец ?-1875. Емигрира в Русия 1887, русофил. Спомощник в Одеса 1873. Съучредител на Първата търговска камера, застрахователно дружество, председател на БТБанка 1895. Ктитор на черква "Всех Светих" 1908 = Ана Ангелова Цветкова [*Свищов], учи вън Виена и Петербург
1.1 Гавраил Сп. Стомоняков [*1881], завършва инженерство в Германия и остава там.
1.2 Борис Сп. Стомоняков [Одеса, 6 юни 1882 +16 окт. 1940, Москва], търговски комисар, учи в Русе и Русия, комисар в СССР. Арестуван в България 1915-17 и в СССР за шпионаж 1938.  Завършва електроинженерство. Търговски представител в Берлин 1920-25. Член на РСДП 1900. Автор на спомени "Заграничная организация ..." 1934.
1.3 Николай /Колчо/ Сп. Стомоняков [*1884 +1913, Люлебургаз], капитан; учи в гр.Воронеж - Русия /кадетски корпус/, убит на фронта. Автор на спомени за Бунта на русофилите.

2. Христо Ив. Стомоняков, спомощник  в Габрово 1873 /"Кратка елементарна геометрия"/ и 1875 /"Кратко учение за богослужението"/.

3. Васил Ив. Стомоняков [*Габрово, 1855 + 1877], учител в Сопот 1873-?. Спомощник 1873
 /"Кратка елементарна геометрия"/.

4. Мария Ив. Стомонякова [*Габрово, ок.1860], учи в Габрово 1873 /5 кл./. Спомощник 1873 на "Кратка елементарна геометрия".

Сродници
- Станка Р. Стомонякова, ученичка в Габрово /4 и 5 кл./, спомощник 1873 и 1875.
- Рашо Стомоняков, кожухар = Дона Стефанова Станимирова. Имат дъщеря Екатерина.

 # БВИ. С., 1988, с. 625; Борис Станимиров - geni.com 22 окт. 2008  и stanimer.blog/spot.com;
Вж Gtrees.net

четвъртък, 5 декември 2013 г.

ЩЪРБАНОВ (Панагюрище)


Павел Щърбанов
   Ι
Стефан П. Щърбанов [1810 +30 май 1864], търговец = Нона.

1. Петър Ст. Щърбанов [*Панагюрище, 1832 +1876, Панагюрище], член на РК-Панагюрище 1871 и на Военния съвет 1876, самоубива за да не попадне в ръцете на турците по време на Априлското въстание. Учи в Панагюрище 1839-? На негово име улица в Панагюрище.
1.1 Стефан П. Щърбанов [*Панагюрище, 1870]
1.2 Нонка  П. Щърбанова[*Панагюрище, 1872 +1876, Панагюрище], умира от страх при нападение на турците.
1.3 Прода  П. Щърбанова [*Панагюрище, 1874]
1.4 Павел  П. Щърбанов [*Панагюрище, дек. 1875]

2. Филип Ст. Щърбанов [*Панагюрище, 10 септ. 1841 +1904, София], член на РК-Панагюрище 1871, на Военния съвет 1876 и на Комитета за Съединението 1885. Учи в Панагюрище 1848-54. Търговец от 1864. Среща се с В.Левски в Панагюрище 1870 и в Пазарджик 1871, а в Белград 1870 с Л. Каравелов и П. Хитов  Арестуван 1876 и затварян в Пазарджик и Пловдив. В Панагюрище - съосновател на читалището 1873, пандурин 1876, ковчежник 1879-80, а в Пловдив 1880-85 /ковчежник/. Народен представител 1886-87, 1890 и 1893. Автор на спомени. На негово име улица в Панагюрище = ? [* Панагюрище], има по.малки братя Георги и Стефан. Брак преди 1876.

# Щърбанов, Филип и др. Спомени за бунтовното време 1876. С., 2012 /Тук са и спомените на Найден ДРИНОВ, Пейо ДРИНОВ, Иван Соколов и Ангел Телалийски/; История на Априлското въстание 1876. С., 1986, 2 изд., /1 изд. 1986/, с. 284, 285, 307, 353, 366.

вторник, 3 декември 2013 г.

КОДЖОВ (Търново)

Иван Коджоолу

1. Константин Ив. Коджаев [*Търново] = Мариола /Маца/ Тодорова Попова [*Трявна]. Тя има втори брак с  Тодор-Стефан ? Горски - учител.
1.1 Тодор К. Коджов [*Търново, 1846 + 1908, Търново], книжовник. Учи в Търново и Букурещ ?-1866 /гимназия/, Учител в - Плевен 1866-77, Самоков 1875 и 1887-89, Панагюрище 1878-79 и 1884-85, Етрополе 1881-82, Кюстендил 1882-83, Търново 1889-91. Съдия в Радомир 1879-80. Сътрудничи на  сп. "Читалище" 1871-73 и сп. "Училище" 1873-74. Превежда  от френски "Приключенията на Аристона" /от Фенелон/  1874. Автор на лексикографски трудове:  "Тълкувач на собствени имена" 1887, "Речник. Съдържа 4000 чужди думи, които се употребяват в българский език." в 2 части 1890 и 1892, Руско-български речник = ?
1.1.1 дъщеря ? Т. Коджова
1.1.2 Константин Т. Коджов [*1885], капитан.
1.1.3  Асен Т. Коджов, завършва Военното училище в София 1905-12, ротмистър

2. Георги Ив. Коджов [*с. Малак Чифлшк - Търновско, 2 март 1822 + 31 дек. 1891], учител; учи в Габрово, Копривщица  при Неофит Рилски, Букурещ. Учител в Търново 1852 - след 1876 и с. Красен - Русенско и училищен инспектор в Търновско. Читалищен деятел - съосновател на читалище "Надежда", певец в черква "Св. Богородица"-Търново 1852-91.

3. Панайот Ив. Коджов
3.1 Янко П. Коджов [*1868], полковник 1917. Военни звания- подпоручик в 4-и артилерийски полк, майор 1904-12. Командир на -Втора батарея 1912-13 към 5-и артилерийски полк, 7-и артилерийски полк 1917.
3.1.1 ?
3.1.2 ?
3.2 Атанас П. Коджов [*Търново, 8 март 1872], подполковник; ротмистър 1909.  Командир на 3-и ескадрон към Първи конен полк и инструктор по езда в Кавалерийската школа. Награден с отличие "За независимост" 1909.

# Бележити търновци. С., 1985, с. 54-55; БВИ. С., 1988, с. 341;  ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 403; Вж Михайлов, Пело. Възрожденецът Т. Коджов и неговите потомци. С., 2011, 144 с. и Т. Коджов и неговият "Тълкувач на собствени имена". 2010, 64 с.