петък, 30 септември 2011 г.

МАЛИНКОВ / ПОПОВ - Калофер


Стоил Малинков
І
Димитър Ст. Малинков [*Калофер,1816+26.VІ.1878], свещеник в Калофер от 40-те до 70-те. Спомощник 1840, 1845, 1849 /"Извод от физика" на Н. Геров/ 1853 /"Критически издиряния на историята" превод от Ботьо Петков/ = ? Раева, сестра на Серафим Раев - свещеник.

1. Стоил Д. Попов [*Калофер,1839+1890,София], учи в Калофер при Б. Петков и Карлово. Търговец и писар в Цариград. Редактор на на в. "Дунав" 1865-? и в. "Кукуригу", учител в Русе 1865-? Сътрудник на в. "Право" 1871, в. "Турция" 1872, преводач от руски 1867, съавтор на "Турско-български разговорник" 1869 /ІІ изд. 1873/.
1.1 Стефан Ст. Малинков [*Калофер+Русе], учител; учи в Болград /гимназия/ ?-1868. Учител в с.Еникьой-Бесарабия 1868-?, Гюргево ?-1873, Колофер 1873-75 и Русе 1876-77- Сътрудничи на в. "Летоструй" 1870- След РТВ е юрист в Русе.

2. Константин Д. Малинков [*Калофер,14.V.1843+4.ХІІ.1912], с духовно име Константин Врачански; митрополит; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград /гръцко училище/, Рим /католическа семинария "Св. Атанасий"/ 1863-69. Монах, йеродякон, архимандрит 1873, митрополитски наместник в Силистра 1874, епископ във Враца 1874, митрополит Врачански 1884-1912. Член и наместник председател на Светия Синод 1886-1908.

3. Киро Д. Попов [*Калофер, 1845+12.ІХ.1877,Пловдив], доктор; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград ?-64, завършва медицина в Букурещ 1864-70. Лекар в Карлово 1870-? и открива І аптека. Член на РК- Карлово, съратник на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев и В. Левски. Обесен от турци = Екатерина /Ека/ Райно ПОПОВИЧ [*Карлово,1854].

Сродник - Никола Бацаров.

# БВИ. С., 1988, с. 389, 350, 542, 546, 565.

сряда, 28 септември 2011 г.

ПАШОВ (Сливен)



х.Янко /Иван/ Пашов [*Сливен+1844], търговец = х.Трендафила х.Миаирова Карапанчова [*Сливен]
І
1. х.Михаил Пашов
1.1 Константин ПашЕв [*1873+1961], доктор = Фотина [*1878+1912].
1.1.1 Елена К. Пашева [*1904+1984]

2. х.Мина Хаджиянков Пашов /Пашович 1838/ [*Йерусалим,30.І.1838+6.ХІІ.1881, Петербург], учи в Сливен при п.х.Димитров и в Сливен при Д. Чинтулов и Яни Сотиров /Спиров/ ?-1855. Търговец в - гр. Фокшани-Румъния 1855-56, Цариград 1857-69, Одеса 1869-70. І председател на българското читалище в Цариград 1866. През РТВ е интендант в руската армия 1877-78. Крупен дарител на Сливенското класно училище - ок. 100,000 рубли. Член на БКД 1869. Редактор на в. "Съветник", сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1858, в. "България" 1861, в. "Съветник" 1864-65, в. "Турция" 1866, в. "Отечество" 1870. Автор на побългарена повест "Цветоносното панерче" 1858. На негово име - училище в Сливен и стипендии на община Сливен = Станка.

3. Мария х.Я. Пашова = Димитър Милков [*Сливен]. Имат 3 деца - Мина м., Иван и Стефана.

4. Костаки Пашов

# БВИ. С., 1988, с. 507; 415; geni.com - 12.VІІІ.2011- х.Мина /1837+1880/ ?

петък, 23 септември 2011 г.

БАЦАРОВ (Калофер)


Никола Бацаров
І
Иван Н. Бацаров [*1771+ април 1841,Цариград], абаджия и търговец в Цариград 1835-41 = Въла /Васила/.
І
1. Ивана /Иванка/ Ив. Бацарова [+1845] = Йовчо [+1845], родители на 5 деца, като едно от тях е Лазар Йовчев - І екзарх Йосиф [*1840+1915].
2. Рада Ив. Бацарова, попадия = Лазар Топалов [с.Калиманци-Варненско], в Галац 1849.
3. Мария Ив. Бацарова = І. Христо [+1836]. Имат дъщеря Анна - учи в Калоферския монастир при Мария Хаджииванова ок. 1844; ІІ. ? Имат 3 сина - Недялко, Иван и Желяз - в Провадия до 1867.

4. Никола /Николчо/ Ив. Бацаров [*Калофер,9.ІІІ.1818+13/19.ХІІ.1892,София], с духовно име Йосиф 1836, учител, книжовник, свещеник и архимандрит; учи в - Калофер /килийно/ при о.Сава Хилендарец /в черква "Св. Атанасий"/ и о.Симеон Хилендарец /в черква "Св. Богородица"/, Цариград 1831-33 /гръцко училище/, Габрово при Неофит Рилски 24.ХІ.1836-37 /съученик на Калист Луков и Захари Княжески/, Соколския монастир при Неофит Бозвелиев, Калофер при Георги /Гено/ Серафимов Хаджистефанов 1839-40. Дякон в Цариград ХІІ.1835, при търновския владика 1841-44, свещеник 1844, архимандрит и игумен в Лясковсия монастир 1844-V.45 и в Калоферския монастир 1845-48. Пом.-учител в Калофер 1840, учител в - гр. Мачин 8.ХІ.1849-58 /български и гръцки/, Шумен 1858-66 и 19.ІІІ.1883-25.ХІ.1883 /по Закон божи/, Варна 1866-73, Русе 1873-74, с.Дивдядово-Шуменско 1876-78, Провадия. Деен участник и преводач през Кримската война 1853-54. В Мачин - І секретар на българската община 1854 /4 месеца/, кръчмар в гр.Рейни-Галацко 1854. секретар на българската община в Шумен 1860-66, старши жандарм в с. Дивдядово 1878, председател на градския съвет 1879 и кмет на Нови пазар 1880 и мирови съдия 16.Х.1880-13.ІІІ.1982. Кореспондира с Г.С.Раковски, Стоил Попов 1859-64. Спомощник 1849, 1865 /"Пълна математическа и физическа география"/ и 1866 /"Методическо ръководство по аритметика"/. Пенсионер от 15.VІІ.1882 със 60 лв. пенсия. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1861, в. "България" 1862, сп. "Духовни книжки" 1864, в. "Българска пчела" 1864, в. "Турция" 1864-65, в. "Право" 1872 и сп. "Слава" 1873. Автор на спомени "Животоописанието ми", писани 1884-85 = Мария /Марийка/ Хаджииванова [*Калофер, август 1828 +13.ІХ.1916,София], учителка; сираче, учи в Калоферския монастир "Св. Троица" ?- 1845. Учителка в Калоферския монастир 1845-46, Шумен 1860-66 и през 70-те, Варна 1866-70 и Русе 1872-74. Пребивава при калугерките Евгения и Елисавета 1849-51 в с.Конаре-Пловдивско. Брак от 2.Х.1951 в гр. Мачин /черква "Св. Петър и Павел"/.
4.1. Кириакица /Кица/ Н. Бацарова [*18.VІІІ.1852+?], учителка в Шумен 1872-78 = Христо Клявков.
4.2 Ставрица Н. Бацарова [*гр.Мачин-Влахия,23.Х.1853+15.VІ.1854, гр. Рейн-Бесарабия]
4.3 Тодоричка Н. Бацарова [*Рейн,15.ІІ.1855+10.VІІІ.1856,Рейн]
4.4 Никола /Николчо/ Н. Бацаров [*1858+1890], учи в Шумен, Варна и Русе, завършва електроинженерство в Париж 1883-87. Телеграфист на гара Каспичан 1871-?, главен секретар на пощите и телеграфите след 1878, І електроинженер. Автор на "Ръководство по електрически телеграф".
4.5 Кръстина /Христина/ Н. Бацарова [*Шумен,14.ІХ.1860+1942,София], учителка; учи в Киев /Фундуклеевската гимназия/ 1870-?, учителка в - Добрич 1878-79, Шумен ок. 1880, Дряново ок. 1896, Бургас 1897-98. Библиотекарка в Университетската библиотека-София = Златоустов. /Вж Ек. Златоустова. "Раковски и Бацаров".- в. "Мир" 9.VІ.1943, бр. 12811/. Имат син Матей, предава личния архив на Ник. Бацаров в НБКМ.
4.6 Иван Н. Бацаров [*Котел,16.VІІІ.1865], генерал - санитарни части, участник в ІІ Световна война.

5. Дена Ив. Бацарова - в Калофер 1841
6. Дона Ив. Бацарова = Вельо, овчар в Добруджа. Брак между 1841-49. Преселват се във Варна 1867.
7. Димитър Ив. Бацаров [+1846], умира от къмък в бъбрека.

8. Христо Ив. Бацаров - от 1836 в Цариград, след 1850 в Калофер.

Сродници
- Стоил и Кира Попови от Калофер, на Ник. Бацаров.

# Бацаров, Никола. Животоописанието ми. С., 1986 /І изд. сп. "Пламък" 1981, № 11-12; ІІ изд. Изв. на ДА, 1983, т. 46/; БВИ. С., 1988, с. 58-59 и 2 сн. /Никола и Кръстина/; ЕБВЛ. С., 1966, с. 38-39. Вж НБКМ ф. 612 "Никола Бацаров".

вторник, 20 септември 2011 г.

СЛАВКОВ (Свищов)


Ангел Славков /Славчев/

1. Сава Анг. Славков [*Свищов,1843], четник, секретар на тулчанската чета "Златна надежда", среща се с П. Хитов на 12.V.1867 край Котел, но се присъединява с Георги х.Иванов - Тулчанлията към войводата Цонко войвода. В Сърбия се включва в ІІ българска легия в Белград.

2. Никола Анг. Славков [*Свищов,21.VІ.1851+2-.ІV.1936,Свищов], учи в Свищов /класно/; емигрира в Румъния 1869-70, служи в сръбската армия 1870-73 /ХІV Крагуевацки батальон, капрал и подредник/ и доброволец в руската - 1873-75 в 55 Подолски полк - Кишинев /14 дивизия, Одеса 1875, където се среща с Хр. Ботев и работи в неговата печатница. Участник в Старозагорското въстание 1875. В Гюргево е със Стоян Заимов. Член на БРЦК 1875 и определен за апостол на ІV Софийски революционен окръг. Арестуван край с. Калугерово януари 1876, осъден и затворен в София и Русе до 1877. Освободен заради руското му поданство. Преводач през РТВ 1877-78. Секретар на русенския полицмейстер, чиновник при русенския губернатор, полицмейстер на Варна, окръжен началник на Омуртагски окръг и І околийски началник на Омуртаг, окръжен управител на Севлиево, кмет на София 1895-98. Сътрудник на в. "Българска пчела" 1864 и в. "Нова България" 1876. На негово име - улица във Варна, Пловдив, Свищов и София.

# Ферменджиев, Никола. Родолюбци. С.,1985, с. 91, 84, 107; БВИ. С., 1988, с. 599 /окръжен управител на Варна, Сливен и Търново/; Вж ф. 306 "Никола Славков" в НБКМ.

понеделник, 19 септември 2011 г.

ВАСИЛЬОВ / ЦОКОВ (Тетевен)


Рк Цоко Васильов

1. Тома Ц. Васильов, свещеник = ?
1.1 Цоко Т. Васильов = ?
1.1.1 Иван Ц. Васильов [*Оряхово,1893+1979], архитект, негов е проектът за Историческия музей в Тетевен 1928-32. Проектира БНБ и мн. др. сгради = Цветанка Загорска.
1.1.1.1 Тома Ив. Васильов [*1935+2001]
1.1.1.2 Мария Ив. Васильова, архитект = ? Хаджигеоргиев. Имат 2 дъщери - Мария и Милка.
1.1.2-5 дъщери ? Ц. Васильови

2. Вълко / Васил Цоков [*1823+1877], свещеник в Тетевен от 50-те до 1877. Вълко - кръщелно име. Многодетен.

2. 1 Тома Ц. Васильов [*Тетевен,12.Х.1855+7.ІІІ.1937,София], учи в Тетевен 1863-70 и Габрово /гимназия/ 1870-76. Учител в Тетевен 1876-77. Преводач през РТВ, секретар на окръжния началник в Орхание 1878-81, околийски началник в Габрово 1881-83, началник на администрацията в МВР 1883-92 и главен секретар 1892-1908. Депутат 1879 и 1909-11, окръжен управител на София 1918-19. Спомощник 1873 /Тома П[оп] Василев/ и крупен дарител 1933 на: черкви в Тетевен /"Св. Всех светих"/ и София /"Св. Семдочисленици"/; читалища - в Тетевен /"Съглание" освен парични средства, личен архив и библиотека/, В.Търново, Елена, Луковит, Оряхово и с. Гложене - Тетевнско; училище в Габрово; ученически трапезарии в София и Тетевен; научни институции - БАН, Археологически музей-София; благотворително дружество "Тетевен"-София. Автор на мемоари "Спомени за лица и събития през ХІХ и ХХв" 1934 /2005/. На негово име - общинска фондация в Тетевен 2009-.

# БВИ. С., 1988, с. 107 и с. 698; geni.com 12.VІІІ.2011; Цоев, Георги. Завещанието на Това Васильов.- в. "Втора младост", 22.VІІІ.2011, с. 18.

събота, 17 септември 2011 г.

ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)


Стоян Инджев

1. Рк х.Пейо Ст. Инджев [+1862], търговец и скотовъдец = ? Имат 10 деца – 7 дъщери и 3 сина от ІІІ брака.

1.1 Тодор /Тодораки/ Пеев Стоянов [*Етрополе,15..ІІ.1842+26 VІІ.1904,София], председател на РК-Етрополе 1870, учител и пиисател; учи в Етрополе, Ловеч, София /гимназия/ при Сава Филаретов 1858-60 и Цариграда при Др. Цанков /френски католически колеж/ 1862-65. Учител в - София 1859, Самоков по френски и турски език 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70 и Етрополе 1870-72, където открива девическо училище и читалище „Напредък“, Браила 1873-76. Съратник на В. Левски 1870 и сподвижник на Л. Каравелов 1871, Димитър Общи 1872, знаменосеца Никола Странджата 1867, П. Хитов, Ст. Стамболов, Хр. Ботев, Ив. Драсов и Св. Миларов. Присъства в Букурещ на Общото събрание на БРЦК 1872. Член на БКД 1875. Деловодител на Българското книжовно дружество 1873-76, 6.VІІІ.1884-85 и 1898 и редактор на сп. „Периодическо списание на БКД“ 1873-76 и съредактор на в. "Юнак" 1876. Съиздател на в. „Възраждане“ 5.VІ.1876-12ХІ.1877. Участник в Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876. През РТВ е секретар към руски полк 14.ІV1877-?, председател на Орханийския окръжен съвет І-Х.1878, окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна 1899 и търговски агент в Скопие 1899-1901. Сътрудничи на в "Право" 1871-73, в. "Курие д`Ориент" и в. "Дунавска зора" 1877. Преводач от френски 1898. Автор на - "Личен спомен за Апостола" 1898, фейлетона "Браилски искрици", мемоари, пиесите - комедията " Даскал Генко" 1875 и І трагедия „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“ 1876 /1976/ , файлетони, журналистически и публицистични статии. Самоубива се = Цветана Мишева Вълчева [*Етрополе, жива 1904 в София]. Брак от септември 1872. Има 4 деца 1889.

1.,1.1 дете /деца/ - жив/и/ 1904 в София

2. син ? Ст. Инджев, жив 1904.

Сродници - зет на Т. Пеев, жив 1904 в София.

# БВИ. С., 1988, с. 507-508 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 538-539; .- в. "24 часа" ч. І, 14.ІХ.2011, с. 22 и сн.; ІІ,28.ІХ.2011, с. 24 и 2 сн.





вторник, 13 септември 2011 г.

САПУНОВ (Трявна)


Константин Сапунов, занаятчия.
І
Петър К. Сапунов [*Трявна, ок.1800+1872,Букурещ], с прозв. Тревнянин, книгоиздател; учи в - Трявна /килийно/, Габрово и в София /Военно училище след 1878 и преди 1883/. Преселва се в Букурещ-Влашко - издател /"Новий завет" 1828, "Най-нов с[ъ]нотолковател" 1844, "История на словеноболгарския народ" от Раич 1844 [книгата е с над 2,000 спомоществователи], "Началное учение" 1844 , "Канон молебний к ... Йоанну Рилскому" 1845 /, канцеларист в руското консулство 1828-45-? и собственик на печатници 1844-46. Деец за народно просвещение. Преводач от - гръцки 1828, от сръбски 1844.
І
Константин П. Сапунов [*Габрово,1844+15.ХІІ.1916,с.Панчарево-Софийско], учи в Букурещ /музикално училище/ 1866. Учител по френски и румънски в Гюргево 1866-78. Артист в театралната трупа на Добри Войников, помощник управител ни режисьор на І професионална театрална трупа в Пловдив 1833-1914. Редактор на сп. "Просвещение" 1872, сътрудник на в. "Турция" 1869 и автор на "Книжевност. Кн. І О Болгар рода" 1872.

# БВИ. С., 1988, с. 582-583; ЕБВЛ. С., 1996, с. 654-655.

САПУНОВ (Казанлък)


Георги Сапунов
І
Иван /Иванчо/ Г. Сапунов [*Казанлък,1843+8.VІ.1911,Айтос], с прозв. Черния и Тютюнджията, четник; писар във Варна при фабрикаджията Н. Д. Провадалиев. Четник при П. Хитов 24 май 1867- и ранен в дясната ръка по невнимание 25 юли, което не успява да излекува в гр. Княжевац-Сърбия. Служител в сръбския княжески двор - 1868-69 и собственик на магазин за тютюн в Белград 1869-74. Участник в Сръбско-турската война 1876, където е ранен в лявото рамо. След РТВ живее в Айтос.

# Ферманджиев, Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 86-87; Вж за Ив. Г. Сапунов, търговец в Габрово.

ГОСПОДИНОВ (Сливен)


?

1. Илия Господинов [*Сливен+1868,с.Градец-Сливенско], с прозв. Гунчо войвода, хайдутин; съратник на Хаджи Димитър. Обущар; четник и знаменосец при Желю войвода, четник при Панайот Хитов. Войвода на малка чета от 1864 из Мала планина, присъединява се под връх Българка към П. Хитов 28 май - 21 юни 1867, а след това отново към Дядо Желю - до есента. От 4.ІV.1868 отново е в планината с намерение да са присъедини към четата на Хаджи Димитър. Поради разгрома те предприели нападение-обир на турската поща -12 август 1868. На път за Румъния се укрива в тепавицата на братя Ганеви край с.Градец, които го убиват .

2. Стефан Господинов [*Сливен,1841+1868,Бузлуджа], с прозв. Хитрия, Топтанджията, хайдутин; търговец в Сливен с магазин за колониални стоки. Другар на Хаджи Димитър от детство. Четник при П. Хитов 1863 и 1867, Илия Господинов /брат си/ 1867, Тодор Харбов 1867, Желю Чернев 1868 и Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868. Загива в сражение.


# Ферменджиев , Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 89-92.

САПУНОВ / МИЛАРОВ (Габрово)


Евтим Сапунов

1. Никола Евт. Сапунов [+1861,Цариград], занаятчия, деец за църковна независимост, спомощник 1860. Умира в затвора = Станка х.Минова [*Габрово], учителка в Карнобат през 70-те.
1.1 Евтим Н. Сапунов Габрово, учи в Цариград /Военномедицинско училище/ 1867-?

1.2 Светослав Н. Сапунов [*Цариград,24.ІV.1850+15.VІІ.1892,София] с псевд. Миларов, писател; учи в Цариград /френски католически колеж/?-1862, Загреб /гимназия/ 1862-? и 1873, следва право в Загреб 1873-?. Участва във ІІ българска легия 1868. Учител в гр. Белина-Босна 1868-69 и София 1881. Съредактор и сътрудник на в. "Македония" 1869 и 1872, за което е арестуван в Цариград април 1870-72. Кореспондент във Виена на в. "Право" 1873, сътрудник на в. "Напредък" 1874, в. "Целокупна България" 1879-80, в. "Светлина", в. "Марица" и "Народний глас"- Пловдив, в. "Българский лев" - Търново, в. "Независимост"-София 1879, в. "София" 1881, в. "Клепало" 1884-85 - София, сп. "Български преглед" 1895 и на руски вестници /в. "Голос"/, чешки /в. "Освета"/ и хърватски /в. "Обзор" 1875 и сп. "Хърватски дом"/, румънски / "Деветий август" 1887/. Съредактор на в. "Възраждане" 1876 и издател на в. "19-и август" 1887-88, а през РТВ 1877-78 е преводач. Депутат 1883. Спомощник 1873. Автор на - трагедия "Падането на Цариград" 1874 /1883/, повест "Дейхад Чауш", мемоари "Спомени от цариградските тъмници" 1881, очерк за Васил Априлов 1888; "История на българския народ" 1885 . Осъден на смърт по обвинение за убийството на министър Христо Белчев.

1.3 Илия Т. Сапунов [*Габрово,10.ІІ.1859+23.VІІІ.1948,Загреб], с псевд. Миларов, учи в Габрово, Белград 1875-? и гр. Николоев - Русия /гимназия/ 1875-78, завършва право в Загреб 1879-83. Прокурор и съдия в - Лом 1884, Русе 1885 и София 1885-95, адвокат 1895-99. Председател на Софийския апелативен съд 1890, директор на Народната библиотека и на Народния театър 1904-07. Съредактор на в. "Свобода" 1886-99, 1918-20 и на в. "Нов век" 1899-1912, 1916-19. Театрален критик. Сътрудник на сп. "Мисъл", сп. "Периодично списание", в. "Век" и др. Автор на - трагедия "Апостол" 1899, комедия "Женени ли сме?" 1901, монография "Руското обществено развитие и критиката на Белински" 1900 и литературоведски трудове - "Иван Вазов като драматически писател" 1896, "Иван Вазов като романист" 1896 и за Васил Друмев.

2. Стамата Евт. Сапунова = Димитър Илиев [*Берковица], с духовно име Дионисий, абаджия, в Цариград черковен певец 1850-58 и свещенодякон 1858-59. Учи на о.Халки /Богословско училище/; спомощник 1850 и 1859.

# Речник на българската литература. С., т. ІІ, 1977, с. 363-364 и 2 сн.; БВИ. С., 1988, с. 287, 414 и сн., 418, 582.

понеделник, 12 септември 2011 г.

ДАНАИЛОВ / ФИЛОТОВ (с.Чепино - Разложко)


Рк Филот Джупанов [*с. Добърско-Разложко] = Ракина Кръстьова Бучкова.

Рк 1. Данаил Ф. Джупанов, учител ок. 1870 до 1876, след Априлското въстание се заселва със семейството се в с.Чепино = І. ?, почива млада ; ІІ. Севда.
1.1 Васил Д. Филотов
1.2 Кръстьо Д. Филотов
1.3 Ленка Д. Филотова

1.4 Филип Данаилов Филотов [*с.Чепино,1880+1963], търговец с дъскорезна фабрика и ресторант-градина, кмет на с. Чепино /30-те години/ = Люба Атанасова Праматарова [*с.Елешница-Разложко], дъщеря на учител и свещеник.

1.4.1 Цветана Ф. Данаилова = Иван. Имат 3 деца - Костадин, Васил и Мария.
1.4.2 Мария Ф. Данаилова = Кръстьо. Имат 1 син - Чавдар.
1.4.3 Елена Ф. Данаилова = Борис. Имат 2 деца - Кръстанка и Георги.
1.4.4 Зорка Ф. Данаилова = Александър. Имат 1 син - Иван.
1.4.5 Севда Ф. Данаилова = Янко. Имат 2 дъщери - Екатерина и Васка.

1.4.6 Борис Ф. Данаилов = Люба.
1.4.6.1 Филип Б. Данаилов = Нася.
а) Борислава Ф. Данаилова
1.4.6.2 Никола Б. Данаилов = Илонка.
1.4.6.2.1 Любомир Н. Данаилов = Диана.

1.4.7 Георги Ф. Данаилов = Екатерина.
1.4.7.1 Миньо Г. Данаилов = Виолета.
1.4.7.1.1 Георги М. Данаилов = Татяна.
а) Виолетка Г. Данаилова

1.4.8 Иван Ф. Данаилов

2. дъщеря ? Ф.
3. дъщеря ? Ф.

# Дивизиев, Борислав П. Родът на Филип и Люба Данаилови.- В: Чепино - минало и настояще. Селищна монография. Велинград. 2007, с. 238 и родова схема с. 239.

неделя, 11 септември 2011 г.

КИРИЯКОВ / КАЛОЯНОВ (с. Доган Хисар - Гюмюрджинско)


Рк Кириян Петков Калоянов, земеделец; затварян по затворите в гр. Гюмурджина и гр. Фере.
І
1. Матю К. Калоянов [+1860], съмишленик на Ангел войвода; убит от турци.

2. Петко Кирияков Калоянов [*с.Доган хисар, 6.ХІІ.1844], с прозв. Капитан Петко войвода, учи в селото си, в Атина /военно училище/ 1864-65. Помощник на баща си до 1861. От 7 май 1861 със своя хайдушка чета от 6 четника излиза в гората. Първо сражение 16 юли 1861 с турска потеря при с.Бакши бей, последвали успешни нападения 5.VІІІ.1861 при с.Кара кая-Ферско и с.Кара бунар-Димотишко. На следната 1862 има 4 схватки със заптиета - 4 юни при с.Ханджас, 16 юни при с.Доралъ кьой-Ферско, 9 август при с.Исьорен, 5 септември в планината Чобан даг -Дедеагачко. Попада в засада 6.І.1863, заобиколен от 130 башибозуци при с.Исьорен. Ранен е в крака и заловен заедно с четниците - Петко Радюв от с.Калайджи дере, Комню Стоянов от с.Доган Хисар и Стоил Атанасов с.Исьорен. Затворени в гр. Галиполи е отведени за Солун, като по пътя успяват да избягат. През 1864 битките продължават - 10 юни при с.Бору гьол-Ксантийско, 19 юни в планината Саръ кая-Маронско, 16 август при Курт буджак-Ипсалско, 30 септември в планината Карлъкъ-Гюмурджинско и на 28 октомври в планината Шапкъна-Гюмюрджинско. Среща се в Гарибалди в Италия 1866. С доброволци-италианци 220 души участват в Критското въстание. Сам той с малък брой въстаници води сражения в района на планината Шилик - 30 април, 6 май /монастир Аркацили/, 20 юни /м. Йера Петра/, 10 юни и 1 август /м. Аркадия/. След примирието пътува за гр. Александрия /2 месеца престой/, Марлсилия /6 месеца/, Италия и се завръща в Атина - пролетта на 1869. Принуден от турските и гръцките власти забягва за родния си край 3 юни. Отново с 6 четника се сражава при с.Сарджа-Кешанско 23 юни, 3 юли при с.Артаут кьой /ранен в бедрото/, 2 август при Ин дере-Дедеагачко, 26 август в планината Чандар-Енеско и на 29 септември при с.Каран дере-Дедеагачко.
През 1870 има 3 престрелки с преследващи го турски заптиета - 28 май при с.Симитлий-Гюмурджинско, 25 юли при с.Семет-Гюмюрджинско и на 20 октомври при чифлика Симит кьой-Кешанско. На 19.ХІ. попада в засада и успява да се отскубне.
През 1871 се подвизава срещу потери из Кешанско - 8 април при с.Куин тепе, 18 юни - с.Ак ходжа и от 12 август до 3 септември в планината Куру даг, където е ранен в левия крак.
През 1872 се сражава /със 60 четника/ на 3 май в гората Кавак курия-Ферско, 2 юни в Шапкъна планина-Гюмюрджинско и на 5.ІХ.1872 при с.Доган хисар.
През 1873 битки /с 15 четника/срещу потери - 16-18 и 22 януари в планината Чандър даг-Еноско, 23 май /с 30 четника/ при Курт буджак-Кешанско, 3 август до р. Мангаз-Димотишко и на 24 .ІХ в планината Келебег даг-Гюмюрджинско.
През 1874

четвъртък, 8 септември 2011 г.

ПАНДУРСКИ (Трявна)


Димитър Пандурски, занаятчия - казас "производител на разните украси за коне и пискюли за шапки. Имат 7 деца.

1. Недялко Д. Пандурски [*Трявна,1843+28.VІІ.1874,Букурещ], учи в Трявна при П.Р.Славейков, тъче украсите при баща си. Пребивава в Русе при сестра ок.1862. Емигрира в Румъния - продава газ, посещава кръчмата на хъшовете и печатницата на Д. Паничков, където се запознава с Христо Ботев. Съратник на Л.Каравелов. Сприятелява се с Александър Василев Читаклиев - четник 1868 при Хаджи Димитър. Издава литографиите- "Първото сражение ... на Филип войвода с турците при с. Върбовка на 14 май 1867" от А. С. Клипарски 1867 ; "Българските въстаници ... на войводите Хаджи Димитра и Стефана Караджа, полагат клетва при с. Желт сипей на 6 юли 1868...", от А. С. Клипарски 1868; "Второто сражение ... на войводите Х.Димитър и Ст. Караджа с турците в курията на дяда Пана Войнова ... 8 юли 1863 " от поляка Хенри Дембицки 1870 "Симеон Велики цар български влиза в Цариград в 924 г." от Хр. Дембицки 1870; "Антим І патриарх български" от Хр. Дембицки 1872; табло "Сладко е да умре човек за Отечеството си" /табло с медальани на Ангел Кънчев, Цвятко Павлов, Никола Войводов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Иван Попхристов, а в центъра с Г.С.Раковски/ от Хр. Дембицки 1873; "Ангел Кънчев ... загинал в Русчук на 5 март 1872" от Хр. Дембицки 1874 илюстратор - картини "Хаджи Димитър, неговата клетва и битките му", "Убийството на Ангел Кънчев", и др, фотограф, книгопродавец 1868-74. Издава книги на Л.Каравелов "Войвода" 1870 и румънския й превод, както и други 1871 и 1872. Автор на учебници. За него Хр. Ботев написва "Послание от небето" 1874. На погребението му присъстват Хр. Ботев и Л. Каравелев, наред с всички букурещки българи и български емигранти.
2. син ? Д. Пандурски
3. син ? Д. Пандурски
4. Гана Д. Пандурска, майка на Ангел Кънчев = КЪНЧЕВ. Преселват се в Русе ок.1860.
5. дъщеря ? Д. Пандурска
6. дъщеря ? Д. Пандурска
7. дъщеря ? Д. Пандурска

Сродник - Ст. Пандурски, автор на статия "Хъшът Пандурски - сподвижник на Ботев.- в. "Нарадна армия", 6.І.1963, бр. 4436.

# Ферменджиев, Никола. Хъш - издател и разпространител на възрожденски картини и книги. - Родолюбци. С., 1985, с. 279-286; БВИ. С., 1988, с. 496.

ПАНАРЕТОВ (Сливен)


х. Илия

Рк 1. Парашкев Хаджиилиев [*Сливен+1878,Силистра], с духовно име Панарет Хилендарски. Учи в Сливен и Цариград /гръцко училище/. Учител в Омургаг, Балчик 1848-53 и Сливен 1853-61. Свещеник в българската черква "Св. Стефан" в Цариград 1861-?. Монах в Хилендарския монастир, архимандрит. Председател на българската община във Варна 1867-70 и деец за църковна независимост, архиерейски наместник в гр. Кюстенджа - Добруджа 1873-75 и Силистра 1875-78.

1.1 Стефан П. Панаретов [*Сливен,4.Х.1853+19-Х.1931,Вашингтон-САЩ], учи в Цариград българско училище ?- 1867 и Роберт колеж 1867-71. Учител по български език в колежа 1871-1914. Информира европейската общност /в Англия/ за издевателствата на турците през Априлското въстание 1876 и е противник на Берлинския договор 1878. Пръв български пълномощен министър във Вашингтон 1914-25. преподавател но славянска филология и литература във Вашингтонския университет след 1925, подготвя българо-английски речник. Делегат в Обществото на народите 1921. Завещана крупни средства на български институции /БАН, СУ, НБКМ, Американския колеж в Симеоново, Софийска мъжка гимназия, БЧК, летни ученически лагери, детски "Ясли", читалище "Зора"-Сливен и дружество "Майчина грижа"-Сливен /, на турски - Роберт колеж и женския колеж в Цариград, на американски колеж и гробищния парк в окръг Колумбия. Автор на филологически изследвания и "Българска граматика" 1881, пътеписи 1874, Дневник 1917-1931. С., 1984. Прототип на литературен герой от романа на Иван Вазов "Нова земя" = Лидия Гейл /Джил/ [*САЩ+ преди 1931], завършва вероятно колежа Маунт Хориоук-Масачузет, САЩ.
1.1.1 Кирил Ст. Панаретов + през І Световна война. На негово стипендия в Софийско мъжка гимназия,

2. дъщеря ? Хаджиилиева = ? Имат син - Стефан Дреновски.

Сродници - братовчеди: К. Янакиев от Сливен, Щиляна Георгиева в София и Михаил Арнаудов в София /по завещание от 9.ІХ.1931/

# БВИ. С., 1988, с. 495-496. и сн. на Стефан.

понеделник, 5 септември 2011 г.

КИРОВ (Котел)


1. Стоян Киров [*Котел+ Влашко], абаджия и търговец, застъпва се за освобождаването на затворения Раковски в Цариград, наклеветен от котленски чорбаджии забягва във Влашко 1861, където остава до края на своя живот при брат си = Неша Стойкова Попович [*Котел, 1919 +10.І.1910, Пловдив], по-голямата сестра на Г. С. РАКОВСКИ, грижи се за болния си брат в Букурещ 1867, живее при дъщеря си в Пловдив и преиздава братовите съчинения - "Предвестник Горского пътника" 1884, а по късно в София "Българските хайдути".

1.1. Киро /Кирил/ Ст. Киров [*Котел+18.І.1916,Разград], с псевд. Котленски 1872 и 1873, абаджия в Цариград - 2 г., помага на баща си в търговията - в Свищов 1861, забягва с.г. есента в Белград при Раковски. Участник в І българска легия 1862, ковчежник на легията - но му открадват 1500 жълтици. Сръбското правителство залавят крадците, то не връщат цялата сума. Съратник на Г.С.Раковски и в Букурещ, съхранява архива на Раковски. Присъства на събрания на БРЦК - пролетта на 1872 и 1873. След 1878 е чиновник в Омуртаг, Котел, София и Разград. Издава книгата на Раковски "Ключ болгарского язьiка" 1880

1.2. Йордан /Йорданчо/ Ст. Киров [*Котел + май 1873,с.Желява,Софийско], с псевд. И. С. Горски 1863 и Фердинанд 1872, абаджия в Цариград и овцевъд около р. Дунав от 27.І.1861. Пише писмо от Браила до Раковски 7 юли 1867. След загубата на много от овцете се прехвърля в Русия, за да търси работа - след 1867. Среща се в Левски 15.ХІ.1872 в Сливен, с пълномощно за апостол на Североизточна България. Участва в събрание на БРЦК - 1873. Със Стоян Велков Софийски, четник при П. Хитов, събират чета - май 1873 и преминават от Букурещ в България. Загива в сражение.

1.3. Зоя /Жека/ Ст. Кирова = Йордан Анастасов. Брак от 1861. Има син - Анастас [+1921], полковник - артилерийски инженер, който приема ФИ Раковски -2, на вуйчо си.

2. брат на Стоян ? Киров, във Влашко от преди 1861. При него се установява наклеветения от котленските чорбаджии Стоян.


# Ферменджиев, Никола. Родови хроники. С., 1977 /ІІ изд./, с. 23-25 и 35-36.

неделя, 4 септември 2011 г.

ЦЕПЕРАНСКИ (с.Цепераните, Тревненско)


баща ? [+ок.1807/12], хайдутин, затворен в Казанлък 9 години, убит от турци, тогава синовете му са на 12, 7 и 3 години = ?, умира в същата година с Петровица - І снаха.

1. Петър [*ок.1795/1800+ок.1885], хайдутин; овчар в с.Ивановци-Търновско от 12-годишен и ратай в Трявна при чорбаджи Генко Петров Даскалов, на когото майката е сродница от с. Цепераните. Хайдутин при Маньо Кършака, а зимно време воденичар в с. Батово - Добричко /след смъртта на І съпруга/, във Влашко 1826. Четник при брат си Бойчо войвода 1828-30. Осъден на заточение в Сибир 1830-32, откъдето бяга и се установява в с. Димитър Генево-Добричко. Участва като доброволец в Кримската война 1853-54, до битката под Силистра. В Новозагорско наказва самозабравил се турски бей. По-късно отмъщава заради брат си на предателите и се завръща като пъдар в с. Д.Ганево 1857 = І. ? [*с.Цепераните], когато е бременна с второ дете е убита от чорбаджи Беньо Чушката. Брак, докато той е ратай в Трявна; ІІ. ? в с. Д. Ганево 1857.
1.1 дете ?, умира от шарка.

2. Бойчо Цеперански [*ок.1800/1805+ юли 1856,с.Злати рът-Старозагорско], с прозв. Бойчо войвода [*с.Цепераните-Тревненско, ок.1805+], войвода. Ратай при тревненеца Генко П. Даскалов. Хайдутин при войводите Маньо Кършака и Цоньо; войвода на Курте байрактар, Филип Тотю, Димитър Калъкчията и Пею Буюклията. Във Влашко 1826, участва със своя чета в Руско-турската война 1828-29. След Одринския мир 2.ІХ.1829 е съратник на Георги Мамарчев за повдигане на въстание в Северна България, но след намеса на руски политик Капитана е арестуван, а Войводата е отпратен в Русия. От пролетта на 1830 се подвизава из Тревненския балкан - залавя в с.Белица-Габровско самозабравилия се събирач на данъци Стойко, в Трявна всява смут сред чорбаджиите 23 февруари 1830. Напада турски села из Тузлука и Делиормана, убиват и обират богат чокой във Влашко, за което е осъден на заточение в Сибир 1830-32, откъдето избягва. Странства с дружината си из Разградско 1847, Стара планина от Видин до Варна, отново навестява тревненските чорбаджии 1851. Участва в Кримската война 1853- юни 1854. Отново е войвода - залавя в с. Твърдица данъчния злоупотребител Маньо чорбаджия от Казанлък. Убит от турци в м. Касов камък впри колиби череша / Бели бук при Хаин боаз. На него е посветена поема "Бойчо воййвода" 1930 от Христо Никифоров Даскалов [*Трявна,1843] = І. ?; ІІ. ? Брак от ок. 1833 в с.Пороище-Разградско.

3. Георги /погр. Иван, Васил/ [ок.1802/7+1832,Русия], хайдутин, ратай при Генко П. Даскалов в Трявна, който по време на кърджалийското нападение е четоводец при хайдушките войводи Стойно Иванилеца и Маньо Кършака. Четник при брат си Бойчо войвода 1830. Осъден и заточен в Сибир 1830-32, умира при бяството.

# Ферменджиев, Никола. Бойчо войвода.- В: Родолюбци. С., 1985, с. 30-47.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

ХОРОЗОВ (Елена)


Недю Хорозов [*Елена]

1. Теодосий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена,1820+1.ХІІ.1864], архимандрит; монах във Витлеем, хаджия, І свещеннодякон в Цариград /дървената черква/ 7.Х.1849-51, йеромонах от 8.Х.1849, игумен на Осоговския монастир 1851, ктитор и игумен на Капиновския монастир 29.VІ.1855-64. Търновски представител в Цариград по църковни въпроси 1861. Спомощник 1850, 1853.

2. Кесарий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена,1823+1893], архимандрит; завършва духовна семинария в Букурещ ок. 1840/41, монах в Келифарския монастир 1842, хаджия, І свещеннодякон в Цариград /дървената черква/ 1849-51, игумен на Осоговския монастир 1851-?, възобновява Капиновския монастир 1855, игумен на Мерданския монастир 1856-93. Спомощник 1846, 1847 /"Писменница" от Иван Момчилов/, 1865 /"Граматика на старобългарский йезик" от Иван Момчилов/ и 1868.

# БВИ. С., 1988, с. 327, 645.