понеделник, 20 август 2012 г.

БЪЧВАРОВ (с. Медвен, Котленско)


Димо Бъчваров

1. Господин /Буньо/ Д. Бъчваров [*с.Медвен,1835+1895, Медвен], с псевд. Мълчаливий, Един ерген с рус перчем от с. Медювен; учител и книжовник; учи при даскал х.Димитър Куцар Кехайов в с. Медвен и в Сливен 1849-51. Учителства в с. Медвен 1852-58 и 1861-64, Айтос 1862-71? и Айтоско 1878-82. Учител на Захари Стоянов и Васил Ат. Лолов. Деец за църковна независимост - прогонва владиците Вениамин и Василий Анхиалски. Кореспондира с  П.Р.Славейков. Пише стихове "За медведенската школа", "Васильовден" 1860, "Драганизъм". Сътрудничи на в. "Время", "Македония", "Цариградски вестник" 1860.

2. Желязчо Д. Бъчваров [*с.Медвен + преди 1878], в Айтос /Орлово/ ок. 1862.

3. ? Д. Бъчваров [*с.Медвен + преди 1878]

4. ? Д. Бъчваров [*с.Медвен + преди 1878]

# Чирпанлиев, Стефан. Господин Бъчваров.- В: МПИ. С., 1983, с. 64-66; БВИ. С., 1988, с. 97-

петък, 17 август 2012 г.

ДЖЕЛЕПОВ (с.Звездец, Малкотърновско)


Рк Стоян, с прозв. Джелепина, чорбаджия. 

1. Георги Ст. Джерепов [*с. Гьок тепе = Звездец, М.Търновско, 1810 +5 септ. 1876, с. Атанаскьай = Атанасово, Бургаско], учител и свещеник; учи в местното училище ?-1815, Самоков 1815-?. Учителства в родното си село преди 1836 и Бургас 1867-?. Свещеник в с.Гьок тепе 1836-?, Созопол, Бургас 1867-69, Айтос ок.1876. Деец за независима българска църква от 1867 в бургаския край,  основател на  българската черковно-училищна община в Бургас, като дарява своята къща 1869 = ? [*с.Паничарево, Бургаско]. Брак преди 1870. Имат 8 деца - "синове и дъщери".
1.1 - 4 синове
1.2 - 8 дъщери

# Маджаров, Панайот. Георги ДжлеБов.- В: МПИ.С., 1983, с. 49-51; БВИ. С., 1988, с.189.

сряда, 15 август 2012 г.

БОШНАКОВ (Горна Орховица)


Гатьо Бошнаков

1. Георги Г. Бошнаков [*Г. Оряховица, 1844+29 септ. 1919,София], учител; учи в Г.Оряховица. Учителства в Долна Оряховица 1859--65, Свищов 1865-67, Г. Оряховица 1872-78. Член на РК-Г. Оряховица, четник при Филип Тотю 14 май 1867, за коего е арестуван, осъден на 10 г. затвор и заточен в Диарбекир 1867, помилван  дек. 1872. Деец през Априлското въстание 1876 и РТВ /преводач към 13 кавалерийска дивизия от 13 армейски корпус/ 3 юли 1877-12 апр. 1878. Награден с орден за храброст 1880. Кмет на Г. Оряховица /ок. 1882 ?, 1897, 1898-99/, окръжен управител на Силистра, депутат. На негови име - улица в Г. Оряховица.

2. Атанас Г. Бошнаков [*Г. Оряховица], учител; учи в в Елена при Иван Момчилов. Учителства в Тулча 1865-70.

3. Никола  Г. Бошнаков [*Г. Оряховица + май 1865, Свищов], учител в - Долна Оряховица 1859-64, с. Сергювец = Първомайци, Търновско 1864 и Свищов 1865.
3.1 Георги Н. Бошнаков  [*Г. Оряховица, 17 ноем. 1862], генерал-майор; завършва Военното училище в София ?-1885 /подпоручик 1885/. Дружинен адютант през Сръбско-българската война 1885, командир на 8 п. дивизия 1916-17.

4. Тодор Г. Бошнаков

# Генова, Мария. Георги Бошнаков.- В:  МПИ. С., 1983, с. 44-46; БВИ. С., 1988, с. 86-87 и сн. на Георги;.

СТОЙКОВ (Твърдица, Новозагорско)


Рк Стойко Петров, с прозв. Терзията. Член на РК-Твърдица. Посреща в дома си В. Левски и Хр. Ботев.

1. Стефан Стойков Петров [*Твърдица, 1848+1894], воевода на Твърдишка чета през Априлското въстание 1876; свещеник в Твърдица през 60-70 г. и Нова Загора.

2. Симеон Стойков Петров [*Твърдица, 1851+1940, Анхиало, сега Поморие], капитан он руската армия; учи в Москва //юнкерско пехотно училище 1868-69. Учи в Одеса /богословие/ преди 1868, завършва медицина в Париж. Участва в РТВ 1877-78 и Съединението 1886, депутат 4 мандата - УС 1879, 8 НС, 1923-25. Създава медицинската служба и поща в Твърдица. Автор на спомени "Житие" в 2 части 1886. На негово име - улица в Поморие = Генка. Имат 11 деца /5 сина и 6 дъщери/.
2.1-4 ? 
2.5 Костадин /Коста/ С. Стойков [+1944] = ? Чернева (Еленско).
2.5.1 Надежда К. Симеонова, учителка по химия и физика, активен деятел на БЗНС, публицист = Сивенов. Имат 2 деца.
2.5.2 дъщеря ?  К. Симеонова
2.6-11 ?

Родственица - Мария Овчарова, внучка 2008.
# Симеонова-Сивенова, Надежда (родственица). Родолюбците Стойкови воювали и работили за свободна България.- в. "Трета възраст", 2008, бр. 7 и 3 сн.; БВИ. С., 1988, с. 623. Вж Стоянов, Тодор. Твърдица в миналото. 2007, "Родословно дърво" в Твърдица 2008

събота, 11 август 2012 г.

РАЙНОВ (Котел)


А. Йордан /Дачо/ Райнов, хаджия и спомощник 1837.
   Ι
Райно х.Дачов = I. ? Кътьова Баева, сестра на Гаврил Кръстевич; II. Иванка Пенева [1841 +1925].
   I
1. Божил Райнов х.Дачов [*Котел, 21 юли 1857 +6 ян. 1941, София], учител и публицист. Учи в Котел - 4 г., Габрово - 3 г., Одеса /семинария/ и Киев /семинария/ 1873-76; завършва литература в гр. Лиеж - Белгия 1876-78. Учител в - Котел 1878-80, Русе 1880-81, Солун 1881-83 и директор, Силистра ок.1885, Варна ок.1889, Видин, Шумен и София 1923-28. Секретар на българската община в Солун ок. 1881, окръжен управител в Кюстендил 1884 и Шумен 1887, депутат  1890-93, директор на Държавна печатници-София 1914-18 и на  Кооперативна банка 1918-22. Издава с Трайко Китанчев   I български вестник в Солун 1882. Преводач на У. Шекспир /"Отело", "Хамлет" и "Макбег"/. Основател на в. "Народно съзнание" 1887-88 и 1895-1902. Редактира вестниците "Вестник за политика и  книжовност", "Свободен гражданин" 1896-97 и "Сила" 1898-99 и 1900-02. Сътрудничи и на в. "Пролет". Автор на спомени 1934 /ΙΙ изд. 1981/ и стихове. Дете от I брак = ? Брак от 1897.
1.1 Вена Б. Райнова
1.2. Алеко Б. Райнов
1.3. Коста Б. Райнов  [*1909+1987], оперетен артист.
1.4. Олга Б. Райнова
1.5. Райна Б. Райнова
6. Димитър Б. Райнов
7. Божил Б. Райнов
8. ?

2. Цона Райнова, от ΙΙ  брак.
3. Мария Райнова
4. Кера Райнова
5. Стефана Райнова
6. Захари Райнов, доктор.

Б. х.Добри Райнов, спомощник 1837.
В. х.Жечо, Райнов, спомощник 1837.
Г. х.Панайот Райнов, спомощник 1837.

Сродници - на Божил Райнов - братовчед на Кръстю Станчев, журналист; правнук на Стойко Мамареца  - бащата на Георги Мамарчев.
Вж Райнови от Котел 
- Вичо Иванов - учител 1840-65, 
- Христо - учител и спомощник 1868 /"Митарства"/, 
- Сава - учител 1874.
     # Икова, Иванка. Божил Райнов.- В: МПИ. С., 1983, с. 23-25; БВИ. С., 1988, с. 567, 568; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 215; Дяконова, Светлана.- geni.com 26 ян. 2010. Вж. сп. "Родознание".

сряда, 8 август 2012 г.

ЛЕВКОВ (с.Карабунище, Велешко)


Атанас Левков

1. Звезда Ат. Левкова, отвлечена от турците преди 1860. 

2. Георги Ат. Левков, с псевд. Бранислав Велешки [*с. Карабунище-Велешко,1825+17 май 1919, Пловдив], четник, опълченец през РТВ 1877-78 в  4 рода 4 дружина и просветител. Забягва в Белград - Сърбия ок. 1860, където се среща с Хаджи Димитър, В. Левски, Ст. Караджа, П. Хитгов и Ильо войвода. Участва в Ι белградска легия 1862, като телохранител на Г.С.Раковски и в сражението на Кале мегдан - 15 юни 1862, и във II легия 1867. В Букурещ се среща с Хр. Ботев и е спомогателен член на Българското книжовно дружество 1869. Отговорен редактор на в. "Тъпан" 1869, издава "Счастлива среща" 1870 /стихове на Величко Попов/. Автор на "Българско календарче за стена за 1872" 1871. След 1878 е пощенски раздавач в Пловдив. На негови име - улица в Пловдив = ?
2.1 Райна Г. Левкова [[жива 1919]  = Николаев.
   # Емануилова, Евдокия. Бранислав Велешки.- В: МПИ. С., 1983, с. 26-28. В Уикипедия е посочена за рождена година 1834 /на Бранислав/.

четвъртък, 2 август 2012 г.

КАРАИВАНОВ (Сопот)


Рк  Иван с прозв. Кара Иван /Йован/,  бунтовник = арменка.
   Ι
Васил Караиванов
   Ι
А. Петко В. Караиванов  [+1856], търговец,  умира от холера = Неделя Дельова Гульова, с прозв. Баба Неделя [*Сопот, 13 авг. 1826 + 1 ян. 1894, София], учителка. Учи в Сопот ок.1833-35/36, учителства в - София окт. 1858-61, Самоков 1862-64, Кюстендил 1864-65, Прилеп 1 юли 1865-68, Охрид 1868-69, Велес 1870-71 и  Солун 1871-78, с. Ракитово - Чепинско 1883. Основателка на Първите женски дружества във Велес 1862 и Солун 1872 и деятелка за независима българска църква. Записва народни песни, обичаи и предания. Автор на спомени. Брак от 1845. Имат 6 деца.
   1. Нонка П. Караиванова [*1843 +23 апр. 1865], учи в Пловдив 1858-60. = Иванчо Христов Велков, с прозвХекимина и от там ФИ Лекарски. Имат 4 сина. Внучка - Тотка.
   2. Станислава /Славка/ П. Караиванова [*Сопот, 8 май 1853 +1926, София], с псевд. Балканска и Балканова 1872, учителка в - Битоля 1867-68, Прилеп 1868-69, Охрид 1869-70, Велес 1870-71, Воден 1872, Солун 1872-75, Кюстендил 1877-78 и Дупница. Телеграфистка в Цариброд след 1878. Авторка на стихове 1876. Издава в. Остен. Силистра, 1886. Ушиват, с майка си, знамената на БРЦК 1871 и на Малешевските въстаници 1876 =? [*с. Пъндъкли, дн. с. Васил Левски - Силистренско], чиновник в Сметната палата. Брак от 1878/79.
   3. Катерина П. Караиванова, учителка в Битоля 1867-68
   4. Добра П. Караиванова [*27 дек. 1886]
   5. Мария П. Караиванова  = Христо Апостолов, търговец в Пловдив.
   6. Петко П. Караиванов [*185?], военен. На военна служба от 1878, подпоручик 1880, поручик 1883, капитан 1885, майор 1885. Ковандир на 21 пех. Средногорски полк. Удостоен с кръст "За храброст".
Б. Христо В. Караиванов
   1. Еремия Хр. Караиванов - учи аптекарство в Плавдив при д-р Наййден Брайков - копривщанец до 1861/62г. В Кюстендил от 1874.
      1.1  Димитър Ер. Караиванов [*22 ян. 1882 + 26 окт. 1971]
     # Друмев, Васил. Из спомените...- сп. Мак. преглед, 1924-25, № 2-3,5-6; Селищев, А. Из биографии...- сп. Мак. преглед 1933, № 4; Македонски алманах. 1940, с. 48; Колева, Петранка. Баба Неделя.- В: МПИ. С., 1983, с. 17-19; БВИ. С., 1988, с. 316, 518 и сн. на Неделя; Енциклопедия "Кюстендил" 1988, с. 215, 284 /за Станислава и Еремия и сн./; Петкова, Неделя. Спомени. С., 1987, с. 11-13,15,19,52,71,78,19,96,106-107,112-114,120,135-136; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 199 - Станислва род. 1858, вероятно печ. грешка. 

ГРАНИТСКИ (Котел)


Стаю, кмет на Котел 1809.
   Ι
Петър Стаюв ц/ок.1790, свещеник в Котел през 30-40--те, посреща Г.С. Раковски в дома си = Анна.
   
1. Стаю п.Петров Стаюв [*ок.1821+ лреди 1882] = Елена Гергюва [*1837+ след 1882].
1.1 Ана Ст. Стаюва [*1860]
1.2 Петър Ст. Стаюв [*1861]
1.3 Георги Ст. Стаюв [*1863]
1.4 Васил Ст. Стаюв


2. Анастас /Атанас/ п.Петров /Петрович/, с псевд. Гранитски 1849 [*Котел, 1825+ 23 май 1879], Търново, учител и книжовник;  учи в - Котел при Сава Доброплодни /съученик със Сава Филаретов, Стефан Берон и Иван Кишелски/, Сливен и Цариград /гръцка гимназия и Военномедицински лицей/. Учител и директор в Шумен 1859-62, Ловеч 1863, по френски и турски в Търново 1863-77. Коректор в печатница в Букурещ 1842-53. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1850-51 – и стихове, преводач /полиглот/ - от турски - "Сборниче за холерата" 1848 и 2 изд. 1849  /от Исмаил ефенди/;  от гръцки - "Християнское поучение" 1849 /от А. Корай/,"Пития или гледание за щастие" 1849, "Знаменитаго астронома Казамий месяцослов предвещателний" 1850 /с част за "Родословие монархов в Европа"/, "Търговско ръководство"  1858 /от К. Мелас/; от френски - "Индийската хижа"1850 /от Бернарден дьо Сен Пиер/,"Павел и Виргиния" 1850 /:от същия автор/, "Гигиена" 1851 /от Орфил/ и  "Училище за децата" 1852 /от Мари дьо Пренс/; "Поучителни речи на старите философи" 1854; "Практическа медицина" в 3 тома 1854 /от Д. Пиро/. Автор на "Буквар за малките деца" 1849, "Българский буквар" 1849, "Истиний глас на България"  1853 /за дейността на Александър Стоилов Бейоглу - Екзархиец/,"Кратко описание на Святата гора Атонска" 1853, "Разговори французско-български" 1859, "Житие на святаго Кирила и Методиа" 1865 /2 изд. 1870/. "Руско-български разговори" 1878   Негови  ученици - Михаил Сарафов 1862-63 в Търново = Пелагия Маджарова [+1926], основателка на женското дружество в Търново.

2.1 Вангелия Ат. Гранитска = Драгия  Драгиев.
2.2 Елена Ат. Гранитска  [*1876]. Дом - София, ул. "Неофит Рилски" 74


3. Въла п.Петрова Стаюва [+1882] =  х.Пенко Божилов. Имат 2 дъщери - Дона *1844 и Мария *1857.
     # Бойчева, Къна. Атанас Гранитски.- В: МПИ. С., 1983, с. 7-9;  БВИ. С., 1988, с. 162-163 и с. 615; ЕБВЛ. С., 1996, с. 198-200. Вж Котленски родове, с. 132-149.