понеделник, 30 януари 2012 г.

КАЗАСОВ (Трявна)


Казасов 1
Гено
Рк 1. Петър /Пенчо/ Генов [*Трявна+Трявна] с прозв. Казас, книгоиздател.

1.1. Рали П. Казасов [*Трявна,1810+1870,Букурещ], книгоиздател. В Букурещ издава 1844-64 книги и учебници, тук се свързва и с Л. Каравелов.
1.2. Христо П. Казасов [*Трявна+Елена], учи при П.Р.Славейков 1854. Читалищен деец в Трявна ок. 1876. Служител в книгоиздателския клон - Елена.
1.2.1. Никола Хр. Казасов [*1877+1916]

2. Тихол Г. Казасов [*Трявна,ок.1800+Габрово,ок.1875], зограф. иконописец за черквата в с.Черногорово - Пазарджишко 1841 и "Св. Димитър" - Свищов 1861. Преселва се в Габрово.

3. х.Иван Г. Казасов [*Трявна +Трявна]
3.1 Богдан х.Ив. Казасов Трявна, учител; учи в Белград /гимназия/. Учител в Севлиево 1875-76. Участник в Април 1876. Секретар на окръжния началник в Оряхово ?-1882 и секретар на епархийския съвет във Враца ?-1890. Работи и в Кюстендил.

4. ? Генов
4.1. Димо Казасов
4.1.1. Белчо Д. Казасов [*Трявна], учител в Трявна преди и след 1878.
4.1.2. Тотю Д. Казасов [*Трявна,1860+1915], учител в Трявна от 70-те - 1888 = Ι. Цанка Мерджанова; ΙΙ. Катинка Калчева [*1868]
4.1.2.1. Георги Т. Казасов [*1891+1937]
4.1.2.2. Борис Т. Казасов
4.1.2.3. Марко Т. Казасов
4.1.2.4. Лилка Т. Казасова, от Ι брак.
4.1.2.5. Димо Т. Казасов [*Трявна, 5.ΙХ.1886+ юли 1980], писател. Учи в - Трявна, Тутракан /прогимназия/ ?-1899 и Русе /гимназия/ 1899-1904. Учител в - Тутракан, с.Варненци - Силистренско, Русе, Бургас, Кула, и др. Пълномощен министър в Белград 1934-36, министър на - пропагандата 1944-45, информацията и изкуствата 1945-47. Редактор на в. "Съзнание" /орган на Учителския съюз/ 1914-20, в. "Народ" /орган на Социалдемократическата партия/ 1920-23. Основател и редактор на в. "Балкан" 1936. Главен редактор на вестниците - "Трибуна", "Народ", "Напред", "Изгрев", "Защита" на списания "Бъдеще", "Звено", "Общинска автономия". Сътрудничи на - вестниците "Отечествен фронт", в. "Литературен фронт", "Народна култура", "Вечерни новини", "Стършел", "Кооперативно село" и списанията "Български журналист" и "Септември". Автор на "Вестникът на идеята и вестникът на новината" 1933, "Еволюция на съвременния вестник" 1946; "Днешна Югословия" 1939, "Борбата за Средиземно море" 1938; "Улици, хора, събития. София през първите години на 20-ия век" 1959 /ΙΙ изд. 1968/; "Трявна" 1962, "Русе. Исторически очерк" 1964 и др. = Вера Капанова;
4.1.2.5.1. Лилка Д. Казасова [*1910+1963] = Иван Миндизов, доктор.
4.1.2.5.2 Емил Д. Казасов [*1916]
4.1.2.5.3. Аска Д. Казасова

4.2. Митко
4.3. Никола
# БВИ. С., 1988, с. 305-306; РБЛ. С., 1977, т. ΙΙ, с. 149-150 и сн.; Соларова, Нели - geni.com 12.VIII.2011.

вторник, 24 януари 2012 г.

АТАНАСОВ (Стара Загора)


Иван Атанасов, търговец.
I
Рк Атанас Иванов Атанасов [*Ст.Загора, 12.II.1810+5.VI.1897,Ст.Загора] учител; учи в Ст.Загора, Свищов, Букурещ, Габрово и при Неофит Рилски в Копривщица. Учител в - Ст.Загора 1833-37 и ?-1850-81, Габрово /пом.-учител/ 1838-41. Читалищен деятел. Спомощник 1860 /"Първа храна"/. Автор на "Черти из живота и записките ..." 1895.

1. Мирчо Атанасов Иванов [*Ст.Загора,1852+1890], завършва в Белград /богословско училище/ 1869-70 и в гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ 1873. Учител в Ст.Загора и Трявна. След РТВ околийски началник и окръжен управител във Враца, Трън, Севлиево. Сътрудничи на в. "Македония" 1871, в. "Право" 1873 и сп. "Читалище" 1873.

2. Васил Атанасов Иванов [*Ст.Загора, 15.VIII.1857 + 15.ΙХ.1942], учител; учи в - Ст.Загора 1866-72, гр. Табор - Чехия ?-1874, гр.Кенегрец - Чехия /гимназия/, следва химия в Прага 1877-78, завършва 1881. Учител по аритметика и география в Ст.Загора 1872, Лом 1878 /и директор/, Сливен 1881-85 /и директор/, Пловдив 1886, с. Княжево - Софийско /директор на учебната занаятчийница/ 1886-89, Варна /по химия/ 1889-?, Пловдив. Подпредседател на Пловдивското изложение 1892. Редактор на в. "Нашето първо изложение". Работи в Министерство на финансите 1892-?, началник на отделение в Министерство на търговията и земеделието 1894-99 и 1906-10. Съосновател и председател на Дружеството на българските студенти - Прага. Сътрудничи на сп. "Читалище" 1874 и чешки вестници - Svetozor 1867 и Ceska pcela 1878. Автор на първия учебник по химия след РТВ и на "Спомени ..." 1936.
# БВИ. С., 1988, с. 49-51, 264.

сряда, 18 януари 2012 г.

МИНЕВ / АТАНАСОВ (с. Батошево, Габровско)


п.Кою, свещеник в с.Батошево.
Ι
Атанас
Ι
Рк Миню /Минчо/ Атанасов п.Коев /Попов/ [*с.Батошево,1820], чорбаджия = I. ?; II. ?

1. Неделя М. Атанасова [*с.Батошево] = Иванчо Пешев. Имат 7 деца - Наска, Петър, Мария, Стефан, Георги, Гана, Минчо.
2. п.Коста Минев /Минчов/ Атанасов [*с.Батошево, 1841+1912], свещеник; учител 1855-66 в с.Батошево, свещеник от 1866, хаджия. Член на РК-Търново, арестуван 1876 = ? Георгиева Бакалова [*с.Батошево].
3. Гана М. Атанасова [*с.Батошево+Севлиево] = Иван Илиев /Илиеоглу/.
4. Мария М. Атанасова [*с.Батошево, 1849+1933], с духовно име Магдалина 26.ХΙ.1872, монахиня, заболяване от едра шарка 1858 става причина да се оттегли от светския живот. Учи в - с.Батошево ок.1858-60 при брат си, Севлиево при Марин Софрониев Калугеров, Габрово при Васил Михов след 1862 и в Габровския девически монастир при игуменката Ефросина ?- 1865. Първа игуменка на Батошевския девически монастир "Въведение Богородично" 1872-1933.

5. Атанас /Татю/ М. Атанасов [*с.Батошево+4.ХΙΙ.1890,Севлиево], с прозв. Зографа, зограф, иконописец - от II брак. Родоначалник на фамилия Зографски = Евдокия Петрова Зурева [*София]
5.1 Димитър Ат. Зографски = ?
5.1.1 Атанас Д. Зографски [*1874+1913], майор.
5.1.2 Петър Д. Зографски 1884, капитан.
5.2 Петър Ат. Зографски [*1856], полковник.
5.3 ? Ат. Зографска = Хицко Цонев. Имат син Иван Хицков.
# БВИ. С., 1988, с. 385, 416; Темелски, Христо. 130 години Батошевския девически манастир.- в. "Църковен вестник", бр. 102.

ГЕОРГОВ (Велес)


Андрей Георгов, деец за църковна независимост 1868, делегат от Велес 1878, участва в Кресненско-Разложкото въстание. Близък със Стефан С. Бобчев. Преселва се със семейството си в София ок.1881.

1. Илия Ан. Георгов [*Велес, 1860+1945], професор - юрист; деец на Радикал-демакратическата партия, депутат.

2. Иван /Йован/ Ан. Георгов [*Велес, 7.Ι.1862+13.VIII.1936,София], професор - философ; учи във Велес -1874, Цариград /медицинско училище/ 1874-?, Виена 1875-78; завършва педагогическо училище във Виена ?-1881 и философия в гр. Йена 1883-85, Женева 1886 и Лайпциг 1889 /с докторат по философия "Релативизмът в морала"/. Подначалник 1882-83 на Учебния съвет към Министерството на просвещението. Доброволец през Сръбско-българската война 1885. Учител в София 1888. Преподавател в СУ и декан на катедрата по история и философия 1888-1943, ректор. Съучредител 1923 и председател 1924-27 на Македонския научен институт. Сътрудничи на в. "Вардар", сп. "Македонски преглед", в. "България"- Солун и в. "Беломорец" - Солун, в. "Училищен преглед". Автор на студии за философи - Херберт Спенсер 1904, Тома Кампанела 1906, Лайбиц 1920, Ем. Кант 1925. Автор на "История на философията" т. Ι 1926, "Материали за речника на велешкия говор". "Българската нация" /на немски/ 1918
1.1
1.2

Сродник - Георги Андреев Георгов [*Велес,8.ΙΙΙ.1858+29.V.1929,София], учи във Велес, гр. Крижевац - Хърватия 1874 /земеделско училище/, гр. Табор - Чехия 1874-77 /земеделско училище/. Подначалник в Службата за земеделие към министерство на финансите 1879-? Управител на земеделското стопанство "Образцов чифлик"-Русе 1880 и на образцово стопанстов в София 1890; търгува със земеделски машини и сортови семена. Депутат. Член на природонаучни дружества.
# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 66; Хаджипанзов, Петър. Професор д-р Иван Георгов.- В: Видни велесчани. С., 2011, с. 121-128; Ценов, Константин. Проф. Иван Георгов - философът от Велес.- в. "Трета възраст", 2012, бр. 1.; БВИ. С., 1988, с. 151.

вторник, 17 януари 2012 г.

БАЛАБАНОВ - Клисура


Димитър Балабанов, абаджия = Неделя.
Ι
1. - 3. ?
4. Марко Д. Балабанов [*Клисура,14.ΙΙΙ.1837+16.VΙ.1921,София] = Анна Димитрова ГЕШОВА [*1851+1886], книжовник; учи в Клисура /килийно/, на о.Халки /гръцко училище/, следва - право в Атина, медицина в Париж 1863 и философия в Хайделберг 1868; завършва право в Атина и Париж. Адвокат в Цариград 1870. Съмишленик с Драган Цанков 1876-77. Вицегубернатор на Свищов и Русе 1878-79. Дипломатически агент в Цариград 1880-83, Букурещ 1902-05 и Атина 1905-06. Професор, преподава в СУ по гръцки 1881-98 и право /византийско и конституционно/ 1892-1902. Депутат в УС 1879, 1884-86, 1894-96 и председател на НС 1901. Министър на МВнР и изповеданията 1879 и 1883-84. Редактор на сп. "Читалище" 1870-71, в. "Век" 1874-76 и в. "20-ий век", в. "Витоша" 1879-80 /с Т. Бурмов/, "Братство" 1881-84, "Светлина" 1882-86. Сътрудничи на - в. "Время" 1865-66, в. "Македония" 1869-70, в. "Право" 1871-72, "Периодично списание на БКД", СбНУ и на френски вестници. Преводач от френски 1873, 1874 /"Дяволското блато" от Жорж Санд/, 1875 /"Скъперникът" от Молиер/, превежда и от гръцки 1867 /1873 на български/. Автор на "Турция и България" 1869 /на френски/, "Войната за освобождението на България 1877-78" 1881, "Домашни забавления" 1884, "Елинска христоматия" 1892-96, "Завещанието на Сароглу" 1893, "Страница от политическото ни възраждане" 1904, "От Солун до Белград. Пътни бележки" 1910, "Таврил Кръстевич" 1914 и др. На негово име - улици в София и Варна.

4.1. Димитър М. Балабанов [*1875+1949], доктор.
4.2. Вера Д. Балабанова = Георги Данаилов [*1870+1939], професор, министър 1922. Имат 4 деца - Тодор [*1901+1926], Христо [*1908+1980], Марко и Лукса.
4.3. Неда М. Балабанова [*1879+1910] = Тодор х. Тодоров Сахатчиев [*Карлово,1870+], инженер.
4.4. Никола М. Балабанов [*София,1886+1970,София], юрист, дипломат = Олга Любомир Милетич [*София,1892+1969,София], учителка, преводачка.
4.4.1 Владимир Н.* Балабанов [*1922+10.IХ.1971, САЩ].
4.4.1.1 Кити Ан /Kitty Ann/= Джим Мерил /Jim Merrill/. Имат 2 дъщери - Кейтлин и Ерин.

# Танков, Константин. Марко Балабанов - журналист, държавник, дипломат и будител.- в. 3В, 2007, бр. 34 и сн.; Соларова, Нели geni.com 12. ХΙ.2010; БВИ. С., 1988, с. 55 и сн. на Марко; ЕБВЛ. С., 1996, с. 33; РБЛ. С., т. Ι; 1976, с. 71-72.

сряда, 11 януари 2012 г.

ГРОЗДАНОВ (Щип)


Рк Гроздан Златанов
Ι
Павле Грозданов Златанов [*Щип+1857,Щип], учител; учи в Кюстендил, учител в Щип 1841-57.
I
Димитър Павлов Грозданов [*Щип, 1840+1919,София], учител, учи в Пловдив /класно/ и Цариград /Робърт колеж/, учител в - Щип /и директор след 1878/, с. Ново село - Щипско през 60-те г. и Цариград 1870-75. Делегат на Църковния събор 1871. След РТВ 1877-78 е секретар в общините на Щип и Скопие. Сътрудничи на в. "Право" 1871-72 и в. "Македония" 1871.

Сродник - Апостол Златанов, учител в Щип 1857-61, веднага след смъртта на Павле Г. Златанов.

# БВИ. С., 1988, с. 166 и с. 253-254. Вж Завоев, П. Град Щип. С., 1943.

вторник, 10 януари 2012 г.

КОЦЕВ (София)


Рк х.Коце Николов Иванов [+София], търговец = Зоя /Зоица/.

1. Анастасия х.Коцева [*София+София] = Манолаки А. Ташев, кмет на София 10 февр. - 8 юли 1878.
2. Търсина х.Коцева [*София], почива скоро след брака = Димитър ТРАЙКОВИЧ, търговец, кмет на София 14.ΙХ.1878-30.VΙ.1879.
3. Йорданка х.Коцева [*София,19.ΙΙΙ.1843+25.ΙV.1915,София], съратница на В. Левски = Сава ФИЛАРЕТОВ [*Жеравна,1825+1863,Кайро], книжовник и учител в София 1857-1861. Брак от 1859. Имат син Владимир.

4. Димитър х. Коцев [*София,3.Х.1846+13.Ι.1895,София], кмет на София 9 юли -1 авг. 1878, търговец Мария х.Захариева [*1853+6.ХΙ.1935,София].
4.1 Христо Д. Коцев [*София, 3.VII,1871+21.I.1923,София] подполковник. Има 2 деца.
4.2 Цветана Д. Коцева [*София,1.ΙΙΙ.1876+12.ХΙΙ.1948,София] = Георги Димитров Никифоров [*2.ΙΙ.1860+21.ΙΙ.1913,София]. Имат 4 деца - Мария, Иван, Никифор и Димитър.
4.3 Стиляна Д. Коцева [*София,1885+1976,София] = Тодор Попов, полковник. Имат син Георги.
4.4 х.Трайко Д. Коцев [*София, ок.1887+5.ΙV.1967,София], капитан, хаджия.
4.5 х.Олга Д. Коцева [*София, 1890+4.Ι.1936,София], хаджийка = Шавкулов.

# Хен Sarv - geni.com 12.VIII.2011; БВИ. С., 1988, с. 670 и сн. на Йорданка.

петък, 6 януари 2012 г.

АНГЕЛОВ (Севлиево)


Рк х.Ангел Иванов [*Севлиево, 1808 +1890], деец за черковна независимост, хаджия. Преводач и издател на 6-томна "Псалтикия" - сборник с нотирана църковна музика. Завършва в Атина /духовна академия/. Съмишленик на П.Р.Славейков.
   I
1. Иваница /Иванчо/ х.Ангелов Иванов [*Севлиево], търговец и хаджия; учи в Лондон. Църковен деятел 1870, член на РК-Севлиево и деятел през Априлското въстание 1876. Първият губернатор "областен управител" на Севлиево и Търново = Парашкева х.Ставрева.
  
1.1 Мара /Молка/ Ив. х.Ангелова [*Севлиево, 8 септ. 1868 +16 март 1937, София], поетеса; учи в Търново /гимназия/, завършва във Виена /Висшия девически институт/ преди 1886, следва "Нова филология" в Женева ?-1903. Учителка в Русе /няколко месеца/ и София 1913. От 1903 подкрепя до смъртта му поета Пенчо Славейков. Преводачка на "Тъй рече Заратустра" /Фр. Ницше/ и "Потъналата камбана" /Г. Хауптман/ - драма в стихове, редакторка 1923. Кореспондира с Константин Стоилов и Пенчо Славейков. Авторка на стихосбирки - "На прага стъпки" 1918, "Сонети" 1925 и "Избрани песни" 1931, спомени "Пенчо Славейков. Бегли спомени" 1923. На нейно име - Дом на културата "Мара Белчева" - Севлиево от 1989 = Христо Минчев Белчев [*Търново, 1857+1891], министър на финансите, убит вместо Ст. Стамболов. Брак от 1.VII.1886.

2. Тодор х. Ангелов, член на РК-Севлиево и участва в Априлското въстание 1876.
3. Косьо х.Ангелов, член на РК-Севлиево и участва в Априлското въстание 1876; убит от турци.
4. Елена /Еленка/ х.Ангелова [*Севлиево], учителка, учи при п.Марин Софрониев; учителства в Севлиево 1863-68 и първа учителка в Девическото училище в Търново 1869-82.
   # РБЛ. С., т. Ι; 1976, с. 83-84; Писахме да се знае. ., 1984 с. 359, 361, 423; БВИ. С., 1988, с. 38.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

ТРАЙКОВИЧ (София)


1. Рк Трайко [*Велес], с прозв. Черния, преселва се в София, заради убиването на турци и опазва честта на сестра си.
Ι
1.1 Димитър Трайков(ич) Чернев [*Велес,1818+30.VI.1880,София], търговец и доставчик на провизии; от детска възраст чиракува в София при чорбаджията х.Коце Николов. Закупува терена за 16,000 гроша 1858 и подпомага с 50,000 гроша построяването, обзавеждането и издръжката на Ι девическо училище в София 1859. Деец за църковна независимост съвместно с д-р Стоян Чомаков и Йоаким Груев 1858-72 и член на Епархиалния съвет - София. Той ускорява юни 1861 прогонването на Софийския митроролит Доротей. Подарява 1861 "Софронието" на черквата в с. Бистрица - Софийско Член на - Белидие меджилиси "общинския съвет", Софийския Идаре меджилиси "Управителен съвет" и следствената комисия 1872 по Арабаконашкия обир; член и на РК-София, съратник на В. Левски. В неговия хана /до черква "Св. Неделя"/ нощуват - о.Генадий, Д. Общи, В. Левски, Михо Стефанов от Пазарджик и др. комитетски дейци. Запазено е до него и писмо от 1872 от В. Левски. Арестуван и затворен в Русе 1865 /за 6 месеца/, а от 25.ХΙ.1877 заточен в Цариград до амнистията 1878. Кмет на София 14.ΙХ.1879-30.VI.1880. На негово име - улица в София = Ι. Търсина х.Коце Иванов Николова [*София+София], почива след 3-годишен брак; ΙΙ. ? сестра на Манолаки Тошев /кмет на София 1878/ и вдовица на Ташо Анастасов, софийски първенец.

2. сестра ? на Трайко.

Сродник - на Д. Трайков - "баджанак" Сава Филаретов.

# Хаджипанзов, Петър. Димитър Трайкович.- Видни велешани. С., 2011, с. 24-32; Хен Serv - geni.com - 12.VΙΙΙ. 2011.

сряда, 4 януари 2012 г.

ПУЛИЕВ / ГОРАНОВ (Карлово)


Тодор Н. Пулиев = Мария Н. Нектариева, сестра на архимавдрит Кирил.

Ι. Никола Т. Пулиев [*Карлово +1868], търговец в Карлово 1839, съдружник във фирма "Пулиеви - Георгиеви" 1842-?; вуйчо на братя Георгиеви = Анна /Аница/ [*Карлово], съоснователка на женското дружество "Възпитание" - Карлово, даряват средства на училище в София 1860. В Галац 1878. Брак от ян. 1875.

1. Христо Н. Пулиев, търговец; в Галац 1878 = София, жива 1906.
2. Мария /Марийка/ Н. Пулиева [*1851 +1924] = Иван Е. ГЕШОВ [*Пловдив, 1849 +1924], министър. Брак от 1874. Имат 5 деца - Харитина [*1875 +1946], Анна [*1877 +1955], Евстрати / Евлоги [*1883 +1953] и Никола *1888.
3. Олга Н. Пулиева, в Галац 1878 = Георги Димитров Янкулов [*Калофер, 1844 +1900, Париж] доктор в Тулча и Пловдив ?-1898, депутат 1894-98.
4. Елена Н. Пулиева, в Галац 1878 = Харалампи Сърмаджиев, завършва в Париж, главен секретар в министерство.
5. Евлогий Н. Пулиев, един от изпълнителите на завещанието на Евлоги Георгиев, член на Ефория 1897.

ΙΙ. Евдокия Т. Пулиева = Георги Недюв [*с.Митризово = с. В.Левски -Карловско], търговец. Имат деца - Братя Георгиеви /Евлоги [*1819 +1897] и Христо [*1822 +1872]/.


ΙΙΙ. Христо Т. Пулиев [+1851], търговец, в Галац 1839, съдружник в търговска фирма "Пулиеви - Георгиеви" 1842-? = Елисавета, след 1851 живее при племенниците си Никола и Христо Пулиеви.
1. Тодор Хр. Пулиев [*Карлово, авг. 1839+?], търговец в Галац, Карлово и Пловдив; учи в - Карлово при Райно Попович, Пловдив при Найден Геров, Букурещ /гръцко/, завършва търговско училище във Виена ?-ок.1862, спомощник 1873 в Одеса.
2. Мария Хр. Пулиева = Найден ГЕРОВ. Имат дъщеря Рада.
3. Никола Хр. Пулиев [+1853]
3.1 Мария Н. Пулиева = Иван Евстатиев ГЕШОВ. Имат 3 деца - Евлоги, Евстрати, Харитина.
3.2 Павел Н. Пулиев [+1877, Ст.Загора], опълченец през РТВ, убит.
3.3 Лазар Н. Пулиев [*Карлово, 1853], при чичо си в Галац 1860, учи в Галац при Величко Попов /търговско гимназия/, театрален деец. Опълченец в 3 дружина, 4 рота, ранен в местността Малуша и отведен за лечение в Търново. Награден с руски медали. Служител в Галац - кантората на Братя Георгиеви след 1878. Кмет на Карлово, окръжен съветник и депутат. Съосновател на Първото журналистическо дружество - София 1912 и председател. Пом.-кмет на Пловдив. Сътрудничи на в. "Отзив", "Ловец", "Вечерна поща" - Шангов, "Вечерна поща" - Наумов, "Народен глас", "Реч", "Стрела", "Барабан", "Барабанчо", "Съединение", "Пловдив", сп. "Гайда", "Юг", "Правда" /Пловдив/, "Ратник" /Русе/. Жив в Пловдив 1934.

IV. Иван Т. Пулиев [*Карлово], с прозв. Горан, родоначалник на фамилия Горанов; търговец в Галац. Автор на книга, свързана с Евлоги Георгиев, издадена в Браила на гръцки 1871 = Неда Хитова Папазова [*Карлово].
1. Богдан Ив. Горанов [*Карлово, 1847 +20 май 1907], учител ...; учи в Карлово 1852-59 и Галац, следва философия в Прага 1865 , завършва естествени науки в Мюнхен - Германия 1872-75 и Лайпциг 1875-76 /университет "Матрикел"/. Търговец при баща си в гр. Меджидие - Добруджа 1865. Учител в Пловдив 1866- ? /по математика, история и френски/, София 1869-70, Търново 1870-72, Болград 1876-79 /по философия и немски/. Съредактор на сп. "Читалище" 1876, сътрудничи на в. "Право" и на френския в. "Courrier d` Orient". Дипломатически представител в Букурещ 1888 и Белград 1892. Преводач от - френски 1871, немски 1876.
1.1 Мина Б. Горанова = Петър Огнянов, родители на актьора Сава П. Огнянов [*1876 +1933].
1.2 Екатерина /Ека/ Б. Горанова = Христо Караминков. Имат син Иван [*1880 +1940].

2. Елисавета Ив. Горанова [*Карлово, 24 дек. 1849 +1 септ. 1920, София], учителка; учи в Карлово 1856-59 при Христина Печева, Галац 1859-? при Христо Ваклидов, следва педагогическо училище в Прага ?-1867. Съоснователка на на женски дружества в Калофер, Цариград и Пловдив. Учителка в Калофер. Сътрудничи на в. "Македония" 1870 и сп. "Читалище" 1871. Преводачка от чешки /комедия, в ръкопис/ = Христо Димов Караминков [*Калофер, 1832 +1888], търговец. Брак преди 1871. Живее в Цариград 1873, Пловдив 1878 и София. 
3. Мария /Мина/ Ив. Горанова [*Карлово], учи в Галац 1859-? и педагогическо училище в Прага ?-1866. За нея Христо Ботев посвещава стих. "Пристанала" = Петър Сава Огнянов [*Котел], търговец.

4. Христо Ив. Горанов
5. Драган Ив. Горанов
6-10. ?

V. Петко Н. Пулиев
1. Никола П. Пулиев Карлово, учи в Киев при архимандрит  Хрисант  и н Духовната семинария 1849-53, спомощник 1837.

VI. Димитър Н. Пулиев
1. Васил Димитриевич Пулиев, спомощник 1837.
2. Петраки Дичитриевич Пулиев, спомощник 1837.

Сродник - д-р Георги Хаканов, "баджанак" на ?, "шурей на Ив Гешов".
# Пловдивски общински вестник. Лазар Н. Пулиев.- 15 авг. 1934, бр. 170-171, с. 13-14 и сн. с опълченци; БВИ. С., 1988, с. 556, с. 159-160 и сн.; Стателова, Елена. Иван Е. Гешов. С., 1994 и родови схеми с. 285-286.  Има проблем с данните за Огнянови - 2, Караминкови - 2, Гешови - 2  !

вторник, 3 януари 2012 г.

БОГОРОВ (Карлово)


Иван Богоев
Ι
1. Андрея Ив. Богоев [+1825], хамалин в Галац от ок.1822, удавя се в р. Дунав = Дона ГЕШОВА Иванова [*Карлово + юни/ноември 1877,Карлово], дъщеря на кожухар, убита от турци, заедно с дъщери, зетьове и племеници.

1.1. Анастасия Андр. Богорова, в Тетевен 1847 = Христо Бакърджиев. Имат потомство.
1.2. Екатерина Андр. Богорова, в Карлово 1847 = Дерибеев
1.3. Трена /Тана/ Андр. Богорова, в Карлово 1847 = Сефтов.
1.4. Нона Андр. Богорова, в Карлово 1847 = Атанас /Тачо/ х.Генчев (х.Генов) Христов [*Калофер], свещеник. Имат 4 деца - Елена, Нона, Дона и Атанас.
1.5. Мария Андр. Богорова, в Карлово 1847 = Спас. Имат 2 деца.

1.6. Иван/чо/ Андр. Богоев, с псевд. Богоров [*Карлово, 26.ХΙΙ.1820 +20Х.1892, София], книжовник, учител и доктор; учи в - Карлово при даскал Инокентий и Райно Попович, Цариград ?-1837-1840 /съученик на Г.С.Раковски 1837, Сава Доброплодни/, Одеса 1840-43 /Ришельовски лицей/, следва химия в Лайпциг - Германия 1845-47, завършва медицина в Париж ?- май 1856. Учител в - Браила 1842 /гръцки и френски/, Ст.Загора 1844 /българска граматика и география/, Шумен 1852-53. Доктор в Карлово 1847 и 1851, Цариград, Пловдив 1859-?, през Сръбско-турската война 1876, през Сръбско-българската война 1885 /Ι софийска дивизия/ и София - Александровската болница. Открива Ι българска аптека в Пловдив 1860. Издател - отпечатва 1841 и разпространява литографии на българския герб /по Жефарович/ и цар Иван Асен, заради което е следен от полицията в Одеса и му образуват досие 24.04 -9.11.1842, литографска карта "Санстефанска България" 1878. Издава и редактира Ι български вестник "Българский орел" 1846-47, основава в Цариград печатница и в. "Цариградски вестник" 1848-50, редактира сп. "Български книжици" 1858 и в. "Народност" 1867-69. Основател и на Ι българско икономическо списание "Журнал за наука, занаят и търговия" 1872, издава "Книговище за прочит" 1869-72 и "Книжовище за прочитание" 1874-75. Преводач от руски - "Математическа география" 1842 /от В. Бардовски/, "Всеобща география за деца" 1843 /В. Бардовски/, 1849 и през РТВ 1877; преводач от и на френски военни 1853, "Чюдесиите на Робенсона Крузо" 1849. Кореспондира с Константин Фотинов, Братя Пульови, Братя Гешови, Хр. Тъпчилещов, Парашкев Г. Карапиперов, Иван Касабов 1863 и др. Сътрудничи на - в. "Съветник" 1863-64, в. "Ла Тюрки" 1866 /френски/, в. "Турция" 1864-73, в. "Гайда" 1866, в. "Народност" 1867, сп. "Читалище" 1875 , сп. "Летоструй" 1876. Автор на "Български народни песни и пословици" 1842, "Първичка българска граматика" 1844 /ΙΙ изд. "Първичка българска словница" 1848/, "Кратка география математическа, физическа и политическа" 1851, пътепис "Няколко дена разходка по българските места" 1868 /1997 фототипно/, "Френско-български и българско-френски речник" 1869 и 1871 /ΙΙ изд. 1873/5 Виена, ΙΙΙ - 1884/, "Второ упътване за българский език" 1870, "Български речник с тълкования и примери" 1871, "Селският лекар" 1873, "Третье упътване за български език", "Чистобългарска наковалня за сладкодумство" 1879, "Бранилник за българския език и за народна облага" 1880, спомени 1887 и др. Умира в Александровската болница от удар след силно вълнение.

1.7. Христо Андр. Богоров [*Пловдив, 1822], френски възпитаник; учител в - Казанлък ок. 1846/7 (неженен), Ст.Загора 1865-66, Русе 1866-71, Чирпан и Сливен 1875-76.

2. Димитър [*Карлово+1847, Карлово]
3. ? брат.

Бележка - убити от турци в Карлово юни/ноември 1877, майка му Дона; сестри, зетьове /съпрузи на сестрите му/, племенници /деца на сестрите му/.
# Недялков, Христо. Доктор Иван Богоров. С., 1977, 184 с. - книгата е предоставена от Пенчо Бонев; РБЕ. С., т. Ι 1977, с. 54-55; БВИ. С., 1988, с. 77-78 и ил.; ЕБВЛ. ВТ., 1996, с. 69-72; Вж Богоров, Иван. Животът ми описан от мене. С., 1887.