четвъртък, 28 октомври 2010 г.

ТАТАРЧЕВ (Ресен)


Димитър Татарчев [жив 1877], търговец и банкер = ?, измъчвана от турци 1877.

1. Никола Д. Татарчев. Кореспондира с Н. Робев 13.І.1890.
1.1 Христо Н. Татарчев [*Ресен,16.ХІІ.1869+5.І.1952,Торино-Италия], доктор; учи в Ресен, Брацигово и Пловдив 1882-87 /гимназия/, завършва медицина в Цюрих и Берлин 1890-92. Доброволец в Сръбско-българската война 1885. Лекар в Солунската гимназия, в София от 1892 и през воините - военен лекар, І председател на ВМОРО 1893-1901. Съратник на Даме Груев. Арестуван и заточен от турските власти в крепостта Подрум - Мала Азия 1901-02. Емигрира в Италия 1927. Автор на спомени 1928, сътрудничи на в. "Македония", "Заря" и "Вардар". На негово име - улица в Благоевград. Препогребан в София 2010.
1.2 Димитър Н. Татарчев, кореспондира с Перикъл Робев 5.VІ.1906.

1.3 Михаил Н. Татарчев [*ок.1870/1+1912/7,Ресен], кореспондира с Николаки Робев 23.ІІ.1883, 1890. Убит от сърбоман = Костандина Ставрева. Брак от 21.І.1890.
1.3.1 Асен М. Татарчев [*Ресен,14.ХІ.1893+9.VІІІ.1970, Куманово], доктор; учи в Ресен, завършва медицина в Женева до 1924, деец на ММТРО, затварян от сръбските власти 1925-30 и интерниран в Ужице и Белград. Емигрира в България 1932. Лекар в - училища 1932-41, родилен дом в София 1941-43, Прилеп, Гостивар и Куманово ?-1970. Арестуван и осъден от югославските власти 1944-51 /затвор Индризово/.
1.3.1.1 Михаил Ас. Татарчев [*Мелник,11.ХІІ.1912], доктор; емигрира в Канада.
1.3.1.2 Филип Ас. Татарчев [*Ресен,25.ХІІ.1924+1998,София]

1.3.2 Никола М. Татарчев = ? Иванова Крафти [*Болград]
1.3.2.1 Костанца Н. Татарчева [*София,1929], учи италианско училище, завършва английска филология в София, заживява в Англия = ?. Имат една дъщеря.
1.3.2.2 Иван /с рождено име Светозар/ Н. Татарчев [*София,29.VІІІ.1930+24.ХІІ.2008,София], завършва право в СУ ?-1952; адвокат 1951-61 в Малко Търново, Разлог, Разград и София 1966-90; по политически причини е лишен от адвокатска практика 1961-66. Главен прокурор 1992-99 . Неженен.

2. Андрей Д. Татарчев
2.1 Георги Андр. Татарчев, жив 1906.
2.2 Божирад Андр. Татарчев [*Ресен,1870+26.Х.1940], доктор; учи в Пловдив 1882-?, завършва медицина в Цюрих и Берлин ?-1892 и гинекология и хирургия в Париж 1893-95 и Лондон 1895-97. Лекар в Скопие - училище 1892-93. Сътрудничи на английските вестници -"Таймс", "Дейли нюз" и др. , изнася пред английската общественост беседи за Илинденското въстание. От 1902 в България, лекар през войните - Балканската - ІІ Бдинска дивизия, Междусъюзническата /майор/, І световна, Битоля 1925-26 /католическа болница/ и Кюстендил /окръжен лекар/. Съставя на френски език Мемоар до мирната конференция в Париж 1919.
2.2.1 Андрей Б. Татарчев [*1913].

Сродници -
Данаил Татарчев [*Битоля, 1967], следва журналистика в СУ ок. 2009;
Кирил Татарчев, фармацевт, член на ММТРО с влияние над Преспанско-Охридския район.

# Галчев, Илия. Родът Татарчев - гр. Ресен.- В: Българското самосъзнание ... С., 2000, с. 317-24 и 325; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 252-253; Първанова, Людмила. Дядото на Татарчев ....- Стандарт, януари 2007.

сряда, 27 октомври 2010 г.

УЗУНОВ (Охрид)


Христо Узунов, кюркчия и учител в Охрид ок. 1873; учи в Охрид и Цариград, един от малцината грамотни през 30-те години в Охрид.

1. Димитър Хр. Узунов [*Охрид,1842+9.ІХ.1887, Куманово], учител от 1866; учи в Охрид и Русия, библиотекар в Софийската народна библиотека 1878-80, учител в Битоля 1880-, Охрид 1881, Струга 1882, Кукуш и Куманово 1866-79, 1884-87. Училищен инспектор в Охридско и Стружко 1881-82, училищен иконом на българската гимназия в Струга 1883084 и търговец. Кореспондира с братя Робеви 1861-81 /13 писма/. Сътрудник на в. "Македония" 1868 = ? Георгиева Чакърова[* Струга].

1.1 Христо Д. Узунов с прозв. Дуле [*Охрид,+1878+5.ІV.1905, с.Цер-Кичевско], борец за свобода; учи в Солун. Участник в Илинденското въстание във Охридско и Струмишко 1903. Самоубива след като четата е обкръжена.
1.2 Ангел Д. Узунов [*Охрид], деец на ВМОРО - пунктов ръководител в Кюстендил, установява се с майка си в София и доживява до дълбока старост.

2. Константин Хр. Узунов [*Охрид+1859,Русия], шивач, учител в Охрид 1855-58, следва в Русия 1859.

3. Анастасия Хр. Узунова = Григор Ставрев Пърличев [*Охрид,1830+1893], поет и І преводач от гръцки на български на "Илиада". Имат син Кирил [*1875+1944].


# Галчев, Илия. Димитър Хр. Узунов.- В: Българско самосъзнание...С., 2000, с. 313-317 и 354; БВИ. С., 1988, с.668 и 558; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 259.

вторник, 26 октомври 2010 г.

ЦЪРКОВСКИ (с.Църква, Пернишко)


Андрей
І
Рк Яначко /Аначко/ Анд. Църковски [*с.Църква,1830], с прозв. Църковецо 1869, търговец в София 1869 с дюкан в Болярската махала; участник в Сръбско-българската война 1876 и РТВ 1877-78. Получава поборническа пенсия.

1. Ваклин Ян. /погрешно Налков/ Церковски [*19.Х.1858+1917,Шумен], доброволец през РТВ 1877-78; офицер - подпоручик 10.V.1879, поручик 1882, майор 1887, подполковник 1892, полковник от 1902, генерал-майор 1907; командир на І бригада от 4-та пех. дивизия. Награден с орден "За храброст" 1881 и "Св. Александър".
1.1 Георги В. Църковски, учител, автор на "Весела история за българския народ" 1928, сътрудничи на сп. Философски преглед 1935 = Мара [вероятно Мария Василева Маринова}.

Сродници - Мара е леля на автора Велимир Петров. Той споменава и за негова братовчедка Надежда /Вадя/ Василева Маринова = Васил /Васко/ Църковски, полковник от МВР. Той имал брат Александър - и двамата са учили строително инженерство в Германия преди 1944, свири на пиано. Сашо емигрира в Германия = І. Блажа; ІІ. ? в Германия.

# Мильов, Симеон. yardjilovci.com - 22.VІІІ.2009; Петров, Велимир. Мамин поменик - читанка, 18.V.2009.

БАЛЕВ (с.Църква, Пернишко)


Петър Балев

1. Наке П. Балев[* с.Църква], учител; учи в селото при п. Петър 1873-74; учител от 1876-84, убит на път за София.

2. Будин П. Балев
2.1. Владо Б. Балев [*с. Даскалово-Пернишко+ жив 1960], информатор.

Сродник - п. Петър е по-стар от Наке и с него са баджанаци.

# Мильов, Симеон. yardjilovci.com - 22.VІІІ.2009

ГЕОШЕВ (с.Ярджиловци, Пернишко)


Рк Геоше Хранов [*с.Ярджиловци] = Милена [*с.Църква, Пернишко], сестра на 3 свещеници - Кръстю, Анакия и Никола.

1. Киро Геошев [*с.Ярджиловци-Пернишко+15.ХІ,1877, София], с прозв. Селянчето и Кафеджи, търговец, с магазин в София, "пътуващо книжарче"; съратник на В. Левски, член на РК-София, арестуван и обесен в София - местност Говежди пазар до черква "Св. Спас". Преди смъртта си запява песента на Д. Чинтулов "Балкан ечи.."

2. Иванчо Геошев [*с. Ярджиловци], учител в Ярджиловци.
2.1 Костадин Ив. Геошев [*с.Ярджиловци,1867+ жив 1957], информатор.
2.1.1 деца ? 1957
2.1.1.1 внуци ? 1957

3. Милена Геошева
4. Сестра /или сестри/ Геошеви

# Мильов, Симеон. yardjilovci.com , 22.VІІІ.2009

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

ПАТРИКОВ (с.Самоводене, ВТърновска)


Иван Патриков
І
1. Кръстьо Ив. Патриков [*Самоводене,ок.1857+1935], учи в Самоводене - 4 отделение, участва в Сръбско-българската война 1885 = Маринка Иванова Гладилова [*Самоводене,ок.1860+1922]

1.1 Петър Кр. Патриков [*Самоводене,1881+21.ІІ.1962], учи в Самоводене - 4 отделение и в прогимназия - 2 години; дърводелец майстор на веялки, дървени зъби, сита за мелници, дограма и съдове за течности; участва в Балканската и І световна война, воденичар и тепавичар, съучредител на местното ТКЗС 31.V.1948 = Гина Костадинова Пангелова [*27.Х.1885+19.ХІІ.1959]
1.1.1 Стефана П. Патрикова[* Самоводене,2.VІ.1908], учи в Самоводене - основно = Борис Стефанов Пуздрев [*Самоведене,1906], огняр. Имат 2 деца - Стефан 1928 и Лилия 1935.

1.1.2 Иван П. Патриков [*Самоводене,17.VІ.1911+19.ХІ.1986], учи в Самоводене - основно, водопроводчик въ ВТърново съучредител на местното ТКЗС 1948= Пъша /Параскева/ Анкова [* с.Хотница,23.ІV.1910+13.VІІ.1987], съучредител на самоводенското ТКЗС 1948.
а) Кина /Кинчето/ Ив. Патрикова [*Самоводене,4.ІV1933+2.І.1992], учи в Самоводене - основно, работи в ТКЗС = Марин Бояджиев [*Драганово - ГОряховско, 5.VІІІ.1927+4.І.1987], строител във ВТърново. Имат син Николай 1957.
б) Маргарита Ив. Патрикова [*Самоводене,28.VІІІ.1947+1990], учи в Самоводене - основно и текстилен техникум във ВТърново= Петър Йорданов Петров [*с.Страхилово - ПТръмбеш,18.ХІ.1945], строител и шофьор. Имат 3 деца - Данчо 1968, Пенка 1969 и Иван 1970.

1.2 Велика Кр. Патрикова [*Самоводене,1884+1970], учи в Самоводене - 4 отделение = Тодор Маринов Пангелов [*Самоводене,1886+1947], земеделец, участва в Балканската и І световна война. Имат 3 деца - Георги 1909, Кина 1914 и Юлия 1923.

1.3 Стояна Кр. Патрикова [*Самоводене,1886+1970] = Кръстьо Костадинов ДИМОВ [*Самоводене, 1888+1964], участва в Балканската и І световна война, железничар на гара ГОряховица ?-1919, земеделец, построява мелница на р. Раковец и виенско колело. Имат 3 деца - Иван 1907, Веса 1909 и Костадин 1920.

1.4 Марин Кр. Патриков [*Самоводене,ок.1888+1893,с.Дъскот]

1.5 Христо Кр. Патриков [*Самоводене,15.ІХ.1889+7.Х.1970], учи в Самоводене - основно, във ВТърново /школа за младши подофицери/; градинар в Букурещ и Гюргево -Румъния 1904-09, участва в Балканската 1912, Междусъюзническата война 1913 и І световна война. Награден с орден "За храброст" 1912; железничар на гара ГОряховица 1919-45 = Гина Радева Ахмакова [*Самоводене,18.І.1894+30.VІ.1979]. Брак от 1914.

1.5.1 Петър Хр. Патриков [*Самоводене,15.ІІІ.1916+1989], учи в Самоводене - основно = Иванка Иванова Мицкинова [*Самоводене,22.ІІІ.1922+1998], учи в Самоводене -прогимназия. Брак от 1936.
а) Гинка П. Патрикова Самоводене,15.ХІІ.1940, учи в - Самоводене - основно и ВТърново - гимназия, курс по радиотехника = Георги Ангелов Йонов [*ВТърново,19.ІV1936], железничар и стругар 1958-96; братовчед на писателя Стефан Дичев. Брак от 1960. Имат дъщеря Даниела 1960.

1.5.2 Веса /Веселина/ Хр. Патрикова [*Самоводене,20.ІІ.1920+3.ІV.1991], учи в Самоводене - прогимназиясъучредителка на местното ТКЗС 31.V.1948 = Йордан Маринов Инков [*Самоводене,6.І.1909+3.Х.1983], съучредител на местното ТКЗС 13.V.1948. Брак от 1936. Имат дъщеря Йорданка 1937.

1.5.3 Георги Хр. Патриков [*Самоводене,16.ІV.1931], полковник и журналист; учи в - Самоводене - прогимназия, Търново - гимназия ?-1949 и Военно училище в София 1950-51, завършва Военна академия в София 1964-67; бригадир 1948-50 на Хаин боаз, Димитровград и яз. Росица; офицер от 1951 - София 1971-81, гр. Гоце Делчев ок. 1956, Варна 1967-71; кмет на Самоводене 1981-86 и общински съветник във ВТърново 1983- ?. Член на 88 дружество на военните журналисти, председател на Самоводското землячество в София и председател на софийския клон на Българското генеалогично дружество. Автор на краеведчески труд "История на с. Самоводене" 1967, родоведско изследване за своя род 1998 и др. = Невена Миленова Арнаудова [*с.Долно Камарци - Пирдопско,18.VІ.1937], учи търговска гимназия в София, завършва българска филология в СУ ок. 1965, учителка по БЕЛ в София и Момин проход ок. 1967. Брак от август 1955-75.
а) Любов [*Гоце Делчев,6.VІ.1956], учи в 126 училище в София ок.1965-67 и в Момин проход 1967-71 /основно/, френската гимназия в София 1971-75; завършва френска филология в ВТУ 1975-77 и СУ 1977-? и икономика и счетоводство в Холандия= І. Валери Петров Датков [*София,1955], следва икономика в София. Брак от 1978-? Имат дъщеря Петра 1979; ІІ. Венцислав Трендафилов Манов [*София,7.ІХ.1957+4.ІV.1994], оптик. Брак от 1986. Имат дъщеря Нели 1988; ІІІ. Херман Теодор Мария Вермолен [*гр. Дутинхем,Холандия], среден техник - строителство и автотранспорт. Брак в София.

1.6 Иван Кр. Патриков [*Самоводене,1900+30.Х.1964], учи в Самоводене - основно, железничар на гара ГОряховица; член на ТКЗС 1952 = Христина Илиева Желязкова [*1901+14.ІІ.1979], член на ТКЗС 1952.
1.6. 1 Иван Ив. Патриков [*Самоводене,24.VІІІ.1924+29.VІІІ.1978], учи в Самоводене - прогимназия; тракторист. Почива от рак. = Стефана Тодорова Граматикова [*с.Беляковец,27.ІІ.1927], полевъд.
1.6.1.1 Христо Ив. Патриков [*Самоводене,24.Х.1949], учи в Самоводене - основно, курсове за тракторист и работи като такъв = Виолета Георгиева Илиева [*с.Янтра, 1950], готвачка.
1.6.1.1.1 Стефан Хр- Патриков [*Самоводене,27.Х.1973], учи в с. Царева ливада - Тревненско, инвалид І група.
1.6.1.1.2 Иванка Хр. Патрикова [*Самоводене,6.ХІ.1975], учи в ГОряховица - основно = Атанас Събев Димитров [*с.Сушица-ГОряховско,3.ІІІ.1957], заварчик в Димитровград и ГОряховица. Брак в ГОряховица. Имат 2 дъщери - Милка 1994 и Виолетка 1996.


2.Ангел Ив. Патриков [*Самоводене], кмет на Самоводене 1890-91

3. Иван Ив. Патриков[ *Самоводене]

4. ? Ив. Патрикова = ? Андреев [*Самоводене]

# Патриков, Георги Хр. Патриковият род. С., 1998, 160 стр. и много сн.

сряда, 20 октомври 2010 г.

МИРСКИ (Котел)


Иван Попов, търговец.
І
Рк Кръстю Ив. Попов, с псевд. Мирски [*Котел,14.ХІ.1852+7.V.1920,София], книжовник и учител; учи в Котел, Бабадаг и гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ -1874, където е съученик с Ангел Кънчев; учител в Тулча 1875-76. Като търговец се подвизава първо в Добрич 1870 при съгражданина си х.Гено Холевич, в Цариград /търговска кантора/ - оттук се запознава с Братя Тъпчилещови, Золотович и П. Каравелов, Галац ?-1878. Съдия в Тулча 1878, Балчик 1879-80, Варна 1879, 1880-87 и Русе ?. Член на либералната партия 1885 и съучредител на Демократическата партия 1896. Кмет на Варна 1888-91, 1905-06, депутат 1883-86, 1893-96, 1901-03, 1908-11. Сътрудничи на - сп. "Читалище" 1872-73 и "Славянско братство" 1878, в-ците "Право" 1873, "Напредък" ?, " Ступан" 1874-75, "Ден" 1875-76, "Стара планина" 1878, "Българин" 1878, както и на варненските вестници и на чешкия печат. Автор на "Кратки наставления за възпитанието на децата" 1870, "Буквар по звучната метода" 1878, "Научна читанка" 1878, "Читанка" 1882 и др. = Стефания Попниколова ИКОНОМОВА [* Разград, 1.V.1858+2.І.1937,Варна], учителка; учи в Киев 1870-77 /Фундуклеевска гимназия/, завърша педагогически курс в Киев 1877-78, учителства 1878-80 във Варна и Балчик, преводачка от руски. Брак от 1879. Имат 8 деца.

Родственици - К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.

# БВИ. С., 1988, с. 422, 284.

вторник, 19 октомври 2010 г.

ШИШКОВ (Търново)


Начо Шишков
І
Никола Н. Шишков = Неделя Дончева ЖИВКОВА [*Търново], нейният син й посвещава стихотворението "Майка ми и нашата къща" 1877.
І
Тодор Н. Шишков [*Търново,27.V.1833+15.VІ.1896,Варна], книжовник и учител; учи гръцко училище в Търново ?-1847 и в Елена 1849-51, следва литература в Париж и славянска филология в Прага 1866; учител в - с.Килифарево 1848-49, Търново (1851-52, 1869-70, 1873-77), Ст.Загора 1856-61, Сливен 1866-69, Г.Оряховица 1869, Цариград 1871-73, Габрово 1885-86, Русе 1886-88, Варна. Сътрудничи на в. "Колокол", в. "Цариградски вестник" 1853-56, сп. "Български книжици" 1858-59, в. "България" 1860, в. "Българска пчела" 1864, в. "Время" 1866, в. "Македония" 1867-69, в. "Право" и в. "Турция "1869-73, сп. "Читалище" 1870-72, в. "Век" 1874 , "Зорница" 1877; преводач от - френски 1855 /1856, 1857/, гръцки 1860. Автор на "Наръчен учебник за начална математика" 1869, "Начална българска граматика" 1872, "История на българския народ" 1873 и на драми = І. М/арийка/ П/етрова/ ... [+6.VІІ.1876,Търново], нейният съпруг й посвещава стихотворението "Елегия"; ІІ. ?

1. Геновева Т. Шишкова [+20.VІ.1901,София], от І брак, нейният баща й посвещава стихотворението "Трендафил и кос" Варна, 1889 = Христо Станчев Басмаджиев [*Севлиево], опълченец, адвокат. Брак от 18.VІІІ.1891 в Пловдив.

2. П/етър/ Т. Шишков, юнкер 1890, неговият баща му посвещава стихотворението "Войник" 1890 .

3. А. Т. Шишков, гимназист ІV кл. 1891, неговият баща му посвещава стихотворението "Свеща" Еньовден, 1891.

Сродник на Т. Н. Ш. - Христо Минчев Белчев [*Търново,1857+15.ІІІ.1891,София], министър на финансите. Т.Н.Шишков, и негов учител, му посвещава стихотворението "Епитафия" 1891.

# Със съдействието на Николай Игов от Икономическия институт-БАН; БВИ. С., 1988, с. 712-713 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 797-798.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

ЦАНОВ (Видин)


Коренът на рода е от с. Бяла Рада, Видинско.
Рк х.Цано Тодоров, търговец във Видин, хаджия от 1848, деец за църковна независимост, заточен в гр. Бруса, заради участие във Видинското въстание 1850 = ?, сестра на кнез Иван Кулин от с. Медковец.
І
х. Тома /Томаки/ х. Цанов [+преди 1868, Анадола], търговец, хаджия от 1848, спомощник 1857 = Екатерина /Катинка, Тинка/ Емануилова Шишманова [* Видин].

1.-2. деца, починали малки.
3. Илия х.Т. Цанов [*Видин,15.VІІ.1835+13.ІІІ.1901,София], съдия, учи във Видин, Свищов /класно/; председател на Търговския съд в София, адвокат в София 1868; пълномощник по лихварските въпроси във Варна ок. 1876, в Русе съдебен защитник на Ботевите четници, окръжен управител в Русе 1884, І кмет на София, председател на Окръжен съд - Видин, депутат 1879, 1884-87; дипломатически агент в Цариград 1883-84, министър на вътрешните работи и изповеданията 1884-86. Сътрудник на "Цариградски вестник" 1857, "Право" 1870, "Източно време" 1876, "Дунав" 1876 и "Български преглед" 1899. Съмишленик на Хр. Г. Данов и П. Каравелов. Арестуван 1891 и затворен в Черната джамия Пише спомени за процесите около Ботевите четници и Съединението= Екатерина Иванова Анкова [*Враца,1851]. Брак от 1868.
1. Радон /Радан/ Ил Цанов, доктор; чиновник в министерство, следва в чужбина.
2. Иванка Ил. Цанова = Бичев, професор.
3. Зора Ил. Цанова = Захари Димитров, доктор в просветното ведомство=
4. КенаИл. Цанова = Сарафов, доктор [+ преди 1944]
5 Елена Ил. Цанова = Катранов, управител на Народна банка преди 1944.

2. Коста х.Т. Цанов
3. Александър х.Т. Цанов
4. Анастасия х.Т. Цанов
5. Мария х.Т. Цанова

6. Найчо х.Т. Цанов [*Видин, 1857+28.VІІ.1923,София], политик; учи във Видин и София, издава в. "Свобода" 1883-84 и в. "Народен глас /лист/" 1894-98; доброволец през Сръбско-българската война 1885, депутат 1891. На негово име улици във - Видин, Пазарджик, Перник , Плевен и София.
6.1 Найчо Н. Цанов

Сродник - Асен Цанов, адвокат във Видин ок. 1894.

# Мусаков, Илия. Илия Цанов. С., 1944, 124 с.; БВИ. С., 1988, с.694. Вж Костова, Св. Книга за архива на Н.Цанов в ЦДА - 1994.

събота, 16 октомври 2010 г.

МИЛЕВ / КАСАБОВ (Раднево)


Георги Касабов = Пена
І
Мильо Γ. Касабов [*с.Братя Даскалови - Чирпанско, 1868], учител, в Ст. Загора от 1897 книжар и издава І детски албум "При животните" 1913; учител в Раднево ?-1895-? мобилизиран ок.1915 = Хераклия Ташкова/Харо зв./ и Анастасия Бонева [*1872], учителка в Раднево ?-1895-?.

1. Наум /Унчо/ М. Касабов [*1884+ІХ.1923,София], на фронта 1917, убит от полицията.

2. Атанас /Тачето/ М. Касабов, анархокомунист, на фронта 1917, затворен в Софийския затвор 1923.

3. Евгения М. Касабова - по снимка от 1912.

4. Надя М. Касабова [*1893+?]

5. Георги /Гео/ Милев Касабов [*гр. Раднево - Ст.Загорско, 15.І.1895 +15.V.1925,София], поет 1920, 1922; учи в Ст.Загора 1900-11, следва романска филология в СУ 1911-12, завършва в Лайпциг 1912-14, ШЗО-Княжево 1916; старши подофицер в І св. война - 34 п.п., където загубва дясното си око 28.ІV1917, лекуват го в Скопие, София и Берлин с 14 операции 1918. Сътрудничи на сп. "Листопад" 1913, сп. "Звено" и "Борба"1914, сп. "Aktion" /Берлин/ 1918, "Слънце" 1919, "Зеница" 1921, "Работнически вестник" 1922, "Червен смях" и "Възход" 1923; преводач от руски 1911 и немски 1919. Оставя автопортрети 1910-13, 1921; рисува и белгийския поет Емил Верхарн. Издава сп. "Везни" 1919-21 и редактира сп. "Пламък" 1924, автор на поемата "Септември" 1924, за която е осъден на 14.V.1925 с присъда - 1 година затвор, 2 години лишаване от граждански права и глоба от 20,000 лв, а на другия ден е отведен от полицията и убит. На негово име - къща-музей в Ст.Загора 1955 и квартал в София = Милица /Мила/ Димова п. Керанова [* Брезник] , с корен от с. Главан - Ст.Загорско; следва в Париж, актриса в Народния театър. Брак от 1918.

5.1 Леда-Евгения Г. Милева [* София,5.ІІ.1920], детска поетеса от 1946; учи в София - Американския колеж - Симеоново ?-1938 и завършва Института за детски учителки 1938-40. Редактор в - издателство "Народна младеж" 1951-56, сп. "Пионерска самодейност" и сп. "Дружинка" 1956-60; директор на Българска телевизия 1966-70. Има правнуци - Елена, Кирил и Борис - по снимка от 2005.

5.2. Бистра Г. Милева [*17.ІV. 1921], по-снимка 1924. Син - Боян Николаев ?

6. Борис /Борко/ Милев Касабов [*Чирпан,13.ІХ.1896+], с псевд. Огин, режисьор, актьор, писател и антифашист; секретар на СтЗагорския областен управител 1925 и уволнен, след като се застъпва за арестуването на брат си Гео; участник във френската съпротива 1925-28, 1942-?, в Белгия 1928, Люксембург; учи в І мъжка гимназия - София 1917-22= Учител в с. Капатово, Петричко; редактор на вестници и литературен седмичник ок.1926. Сътрудничρ на в "Труд", "Ехо", "Релеф", "Наковалня" и автор на "Страници. Спомени" 1974, "Атон - легенда жива" 1981 и др.

7. Весела М. Касабова, най-малка сестра, ок. 5-годишна 1912, по снимка 1912.


Сродници - по снимка от 1912
Гена
І
Анастасия Касабова
1. Пенка
2. Мария


# Милев, Борис. Страници. Спомени. С., 1974; ; РБЛ. С., 1977, т. ІІ. с. 366-371 и 2 сн.; сп. Отечество 1985, № 1, с. 22; Вж Георгиева-Фурнаджиева, Елена. Гео Милев. Летопис ...Пловдив, 2005 с родословно дърво!

сряда, 13 октомври 2010 г.

ХРУЛЕВ (Лясковец)


Тодор Хрулев, земеделец.
І
Тодор /Теодор/ Теодорович Хрулев 1858 /Хрулювски 1849 [*Лясковец,1821+30.І.1865,Диарбекир], книжовник и учител; учи в - метоха на Лясковския монастир, Пловдив, Свищов 1842-47. Градинар в Сърбия, учител в - Пирдоп 1840-42 и Свищов 1847-58-? /вероятно до 1862/, деец за църковна независимост, затворен в Русе 1862-64 и заточен в Диарбекир 1864-65, където е отровен. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1849 и сп. "Български книжици" 1858, автор на "Буквар" 1850, "Венец азбучний" 1855, "Кратко детинско наставление" 1857, "Кратка аритметика" 1858, "Образец на българското чистописание" 1858, "Кратък молитвеник" 1858, "Кратка география" 1858 /1861, "Кратко землеописание"1863/, "Българска граматика" 1859, "Краткий речник за чуждестранните речи" 1863 и преводач от - сръбски 1858 /1861/, "славянски" 1858 и от руски 1860 др. Кореспондира с Г. Ст. Раковски и Павел Каланджиев. На негово име - улици в Лясковец, Свищов и Пловдив = Мариола, учителка. Имат "деца" !

1.1 Иван /Иванчо/ Т. Хрулев, книжовник, автор на "Молитвеничка за училища с църковно пение" 1875 и "Молитви с църковно пение" 1875.


Сродници - Евгения Хрулева = Тодор Хаджистанчев Драгостинов, създател на І русенски театър. Имат 3 деца.

# БВИ. С., 1988, с. 690-691; Димитрова, Гергана.- в. Утро, 21.VІІ.2006.

УЗУНОВ (Копривщица)


? = ? жива в Цариград ок.1856.

І

Рк Цвятко [Кереков], с прозв. Узун [*Копривщица+1839,Цариград], чорбаджия, търговец; деец за църковна независимост. След 1856 се преселва от Одрин в Цариград = І. Рада [+1851], вероятно от рода Крадлекови = ІІ Катиньо, гъркиня.

  1. Анастасия Цв. Узунова [*Одрин,1845], с духовно име Аспазия; учителка; учи гръцко и френско училище в Цариград, учителка в - Калофер 1869 и Пловдив 1869-76. Сътрудник на в. „Век” 1875, автор на „Буквар за французкия язик” 1875. Подпомога в Цариград брат си и Васил Йонков- Гложенеца, избягали от заточение, да отплават за Одеса с руски кораб = Желязков [*с.Първенец – Пловдивско], доктор. Брак след 1871.

  1. Домна Цв. Узунова [*Одрин]

  1. Атанас Цв. Узунов [*Одрин,1851+26.VІІ.1907,София], книжовник - драматург, учител в Сливен 1872, Аргана 1874, София 1879-81, Ловеч 1882-84 и гр. Орел 1876 или през 1879; учи в Цариград 1856-65 и гр. Николаев 1865-71/гимназия/; последовател на В. Левски, опит за ликвидиране на хасковския гъркоман х.Ставри Примов – 1873; затворен и съден на процеси в Хасково, Пловдив, Одрин и Цариград ?-18.ХІІ.1873, заточен за 15 г. в рудниците на Аргана-Мeдени докато избягва 1876 с Васил Йонков - Гложенеца през Ерусалим – Яфа – Цариград - Одеса; преводач в руския военен щаб през РТВ 1877-78; управител в Лозенград, административен служител в Сливен юли 1878, доброволец в Сръбско-българската война 1885; депутат в ІІІ ВНС. Кореспондира със съгражданина Костадинчо Доганов 14.V.1874 и с поп Минчо Кънчев 30.VІІ.1878. Автор на драмата „Цвятко войвода” 1876 и пиесата „Добър хайдутин” 1880 = Екатерина Николаевна Верьовкина [*гр.Орел], дъщеря на руски генерал. Брак от 1880 в гр. Орел. Нямат деца.

  1. Димитър Цв. Узунов [*Цариград], от ІІ брак, учи в гр. Николаев 1870.

# БВИ. С., 1988, с. 667-668 и 2 сн; БВ. С., т. І, 1995, с. 221-237; Вж Възвъзова-Каратеодорова, Кирила. „Атанас Узунов – на Левски „верен помощник” /непубликуван очерк от 250 машинописни стр./

вторник, 12 октомври 2010 г.

НЕДЕВ(СКИ) (Севлиево)


Рк поп Недьо

1. Спиридон п.Недев
1.1 Недко Сп. п.Недев [*1829+1908], търговец, член на РК-Севлиево, абонат на в. "Дунавски лебед", І кмет на Севлиево.
1.2.1 ? Тр. Недев [+1912/3], офицер, загива на фронта.
1.2.2 ? Гр. Недев [+1912/3], офицер, загива на фронта.

1.2 Григор Сп. п.Недев, член на РК-Севлиево.

1.3 Христо Сп.Недев [*1837+3.ІІІ.1918], търговец, член на РК-Севлиево.

2. Спас п.Недев
2.1. П. Сп. п.Недевски
2.2 Ст. Сп. Недевски
2.2.1 Христо Ст. Недевски = Недка Бобчева.

3. Теофан п.Недев

4. Николчо п.Недев [*1804+1833]
4.1 Никифор Н. п.Недев, свещеник
4.1.1 Петър Н. Недевски

5. Петьо п.Недев
5.1 Спиридон П. Недевски [*Севлиево,1845]
5.1.1 Александър Сп. Недевски
5.1.2 Григор Сп. Недевски [*1868], майор.
5.1.3 Захари Сп. Недевски [*1879+1962]

5.2 Стефан П. Недевски [*1849+1909] = Мариола Гайтанджиева.
5.2.1 Мария Ст. Недевска [*1882+1945] = Ненчо Дунев, доктор. Имат 4 деца.
5.2.2 Кина Ст. Недевска [*1884+1958] = ? Ковачев [*1875+1930], доктор. Имат 3 деца.
5.2.3 Надежда Ст. Недевска [*1893] = Ганчо Попов [*1885+1930]. Имат дъщеря Донка
[*1914].
5.2.4 Люба Ст. Недевска 1894 = Христо Калфов [*1883+1945]. Имат 2 сина - Димо и Стефан.

5.3 Захари П. Недевски = ? Дочева.

5.4 ? П. Недевска = Стефан Медарев.

# Българско възраждане. Годишник. С., т. І, 1995, с. 158-59, 164, 169, 174, 179; Матев, Лалю - geni.com - 3.І.2009 и 10. VІІІ.2010

неделя, 10 октомври 2010 г.

ДЪРЖИЛОВ(ИЧ) (с. Държилово, Воденско)


Рк Динко, с прозв. Държиловeц [*Държилово - Воденско], търговец = Велика, с прозв. Динковица [*Солун+1862+ жива 1866], с корен от Охрид, в нейният дом на ул. "Св. Стефан"
№ 11 е открито българско училище.

1. Кирияк /Киряк/ Динков Държилов(ич) и гърцизирано прозв. Дарзилен 1852 [*Държилово+ок.1877,Солун], книгоиздател; учи в Солун, завършва висше образование в Атина между 1829-50; участва в Негушкото въстание 1822 /когато селото му е опожарено/, открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; в Солун от 1850 - надзирател в девическото училище 1867 , член на българската община 1868; събира и записва фолклорни материали; поддържа връзки с Братя Миладинови и Г. Ст. Раковски 1860. Сътрудничи на "Дунавски лебед". Настоятел на вестниците "Цариградски вестник" и "Македония"

2. Константин /Костадин/ Динков Държилович [*Държилово+1890], книгоиздател и търговец; участва в Гръцкото въстание 1821-29, деец за църковна независимост; открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; събира и издава етнографски и фолклорни материали 1849; поддържа връзки с Братя Миладинови, Г. Ст. Раковски, Павел Божигробски; І председател на българската община в Солун 1865. Сътрудничи на в. "Дунавски лебед" 1860-61. Хаджия преди 1849.

2.1 Георги К. Динков, с прозв. Динката [*Солун,1839+1876, Атина], учител в Солун, Битоля Прилеп, с. Загоричане - Костурско 1866-69, Костур 1872-74; учи в Солун, богословско училище на о. Халки ок.1856-57, завършва в Москва /Смоленската гимназия 1858- и семинария -1859/. В Цариград - секретар 1859 на Стефан Богориди, писар в търговското кантора на братя Добревич ?-1866. Арестуван 1862 /на път за І българска легия в Белград/ и затварян в София 1862-63, Видин, Солун 1863 и Цариград - до септември1863. Сътрудничи на в. "Еон" /Век/ 1872 и на Г. Ст. Раковски 1860, събира от 1859 за Стефан Веркович етнографски и фолклорни материали 1869. Почива от побой нанесен от гъркомани.

2.2 Славка К. Динкова [*Солун,1847+1878,Солун], учителка в Солун 1866-78; учи френско училище в Солун. Сътрудничи на в. "Македония" 1867-68, преводачка от френски.

# БВИ. С., 1988, с. 208 и 231 и сн.; Куманов, милен. македония. С., 1993, с. 91 и 95-96; Галчев, Илия. Българското самосъзнание ... С., 2000, с. 281; Вж Парижков, Петър. Фамилията Държилови.- Възрожденски книжари. С., 1980, с. 29-31.

ДЖАГАРОВ (с.Локорско, Софийско)


Ганчо /Ганьо/ Джагаров [*с.Чинтулово - Сливенско,ок.1775] = ?. Имат 6 деца. Вж Дряновски клон І и ІІІ, Бесарабски ІV, Сливенски клон V, Чинтуловски VІ.
І
І. Никула Г. Джагарова [*1804] изселва се в с. Туркинча, Дряновско след 1829 = Петър /Пенчо/ Генчев [*с.Туркинча-Дряновско], уста.

ІІ. Лазар Г. Джагаров [*Чинтулово,1807], изселва се в Локорско след 1829 = Гина. Имат 5 деца.

1. Илия Л. Джагаров [*Локорско,26.І.1843+28.І.1902,София], Ботев четник; учи в Локорско и София, мутафчия, забягва във Влашко 1862, член на РК -Локорско 1870, доброволец в Сръбско-българската война 1885 = Мария п.Павлова Димитрова, дъщеря на п. Павел, свещеник в София [*с.Нови хан -Софийско], учи в София при Й. Филаретова.
1.1. Трайко Ил. Лазаров [*София,23.ХІІ.1877+1964,], учител и борец за свобода; учи в София /гимназия/, следва право, но е изключен заради освиркването на монарха Фердинанд, завършва физико-математически факултет в София към 1910; четник при Гоце Делчев, учител в Бяла Слатина, Враца; съосновател на театър "Сълза и смях" и актьор = ?, учителка [от охридско семейство]. Брак във Враца.
1.1.1 Ана Тр. Илиева [*1912], учителка по физика и директор в 7 СУ София, пази дядова грамота 1885 = ?. Имат син Веселин.

1.1.2 Трифон Тр. Илиев, машинен инженер в Пазарджик.
а) Мариана Тр.

1.1.3 Мария Тр. Илиева, архитект = ?. Имат 2 дъщери - Наташа и Боряна.

1.2. Владимир Ил. ... [*1880+1912], убит на фронта.
а) Вера Вл. ..., аптекарка в В.Търново.
1.3. Анастасия Ил. Лазарова [*1885+1964] = Димитър Боков. Имат 2 дъщери - Павлина и Николина.

2. Величко Л. Джагаров
3. Атанас Л. Джагаров
3.1. Христо Ат. ...
а) Рилка Хр. Атанасова

4. Младжо Л. Джагаров

5. Стоян Л. Джагаров

ІІІ. Йоно /Еньо/ Г. Джагаров [*1810], преселва се в с.Туркинча-Дряновско след 1829.
ІV. Атанас Г. Джагаров/Анастас/ [*1814]
V. Димитър Г. Джагаров [*1817], заселва се в Сливен.
VІ. Петър Г. Джагаров [*1821]

# Юнаров, Цветан. Родът на Илия Джагаров от Локорско.- В: Христо Ботев и четата му. С., 1994, № 4, с. 69-74 и сн.; Джагаров, Стефан Г. Проучване за Джагаровия клон.- сп. Родознание, 2010, № 2, с. 41-45 и 3 ил.; Вж. Джагаров, Илия. Големият род Джагарови 1760-1977. Габрово, 1988.

събота, 9 октомври 2010 г.

КРЪСТНИКОВ (Габрово)

Иван Кръстников, участник във въстанието на Никола Стефанов 1862.

Колчо /Никола/ Кръстников, собственик на хана „Кръстник-Колчовия” до р. Янтра, в който отсяда В. Левски 1869.

1. Гаврил К. Кръстников [*1845+1908], член и касиер на РК, четник в Априлското въстание - Новоселско 1876, опълченец 1877-78 = ?, учителка, завършва І випуск на поетокласното девическо училище в Габрово ок.1870-76, ученичка на Анастасия Тошева и Неофит Рилски. Деца !

1.1 Никола Г. Кръстников [*Габрово,16.VІІІ.1880+23.ІХ.1936,София] доктор, доцент - І българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на - българската психиатрична школа, теорията за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания и теорията за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород; учи в Габрово, завършва медицина във Военоморската академия в Петербург 1889-1904, специализира медицина в Париж преди 1913 и Петербург 1913; учител в с. Енчовци, Дряновско ?. Лекар в Тюркмения 1904, асистент в Петербургския женски институт – болница 1904-05. Военна служба в Търново 1905 и лекар 1912-13 на фронта; невролог и психолог в София след І световна война. Учредител на Българското психологично дружество 1921; асистент 1922, главен асистент 1924, доцент 1926. Автор на „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” 1922 /2008/. Умира от мозъчен инсулт.

2 Георги К. Кръстников, член на РК = Марина Гладнева.

2.1 Радка /Рада/ Г. Кръстникова = Роман Пухлев [*1868+1934], учител и училищен директор. Родители на акад. Алекси Пухлев [*1905+1979].

2.2 Наца Г. Кръстникова

2.3 Елена Г. Кръстникова

Сродници – БВИ; и Б.Ш.

Костадин Н. Кръстников [*Габрово+1893], доктор; учи в Габрово ?-1857, завършва медицина в Букурещ 1860-65; ветеринарен лекар в гр. Измаил 1865-67, Крайова, Калафат, Турну Северин, Букурещ ?-1876 и РТВ 1877-78, Никопол 1879 и Ловешко 1880-81; Плевен Луковит, Бяла Слатина = Ана Стоянова /Стоева/ [*Г.Оряховица], от 1893 в Габрово. Имат 7 деца.

1. син? К. Кръстников

2. Александър К. Кръстников [*Никопол,2.ХІ.1879+3.Х.1970,Чирпан], окултист и ясновидец, последовател на Петър К. Дънов; учи в Габрово, завършва окултни науки в Париж; телеграфо-пощенски служител; основава Психообщество 1908; издава и редактира в. „Витлеемска звезда” 1920-42, сътрудничи на сп. „Виделина” 8г. Автор на над 20 окултни книги след 1915 - „Върху медиумизма” 1926, „Ясновидство и духовно слухарство” 1929 и др. Оставя непубликувани дневници, публикува стихове, разкази и приказки. Интерниран в Бургас 1944-50. Неженен. Роднина – Ганчо Гаврилов в София след 1893.

3-5. братя - трима

6-7. сестри - две

# stanimer.blog.com - 30.ХІІ.2006 /плагиат Първанов, Радослав elategabrovo.org -20.VІІ.2010/; Борис Станимиров geni.com - 11.ХІ.2007 и 22.Х.2008; Кондов, Виктор Н. geni.com - 17.VІІ.2010 и 15.ІХ.2010.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

ЙОНЧЕВ (Габрово)


Рк Йончо Тодоров
І
Стефан /Станчо/ Йончев Тодоров, с духовно име Силвестрий Йончев 1832 [*Габрово,1801 +19.І.1879], свещеник 1830, архимандрит 1856 и архиерейски наместник в Габрово, църковен епитроп 1850-70; учи в Габрово, хаджия от1830; подпомага основаването на габровските монастири - Соколски 1832 и Девически 1836; дарява средства за - габровската черква "Успение Богородично" 1866 /където е погребан/, "Св. Илия" в Казанлък 1864 и за чешма при Гунин кладенец 1871; дарява библиотеката си на Габровското училище 1876, спомощник 1856, 1868, 1870 = Ивана [+1832], хаджиика 1830. Брак от 1820.

1. Екатерина Ст. Йончева /х.п.Силвестрия/ [*преди 1826], дарителка на Габровското училище, хаджийка от 1830 = Стефан Станимиров [*1.ІХ.1823+11.ХІ.1897,Габрово], свещеник в Габрово от 1859. Брак от 1857. Имат 5 деца.

2. Йонко Ст. Йончев /х.п.Силвестрия/ [*1831], устабашия - терзийски еснаф 1871, личен печат с герб = Тота.
2.1 Петър Й. Йончев [*3.ІV.1848]
2.2 Тодор Й. Йончев [*3.ХІ.1858]
2.3 Силвестър Й. Йончев [*18.ХІІ.1860+]

3. Тодор Й. Йончев /х.п.Силвестрия/ [+9.V.1878] = ?, [жива 1884]
а) Кина /Кичка/ Т. Йончева = ? Брак от 1883.
б) Вата /Иванка/ Т. Йончева [+7.ІХ.1884]

# stanimer.blog.com - 31.ХІІ.2006; БВИ. С., 1988, с. 590; 611.


НЕГЕНЦОВ / х.ДОСЕВ (Габрово)


х.Досьо Йовев [*с.Негенци(те) - Габровско], воденичар.

І

1.Йонко х.Досев

1.1. Досьо Й. х.Досев, учител, нар.представител.

1.2. Андрея Й. х. Досев

Рк 1.2.1 Христо А. х.Досев, учи в гр. Тула - Русия, където се записва Негенцов.

1.2.2. Иван А. х.Досев

1.2.3. Цанка А. х. Досева = Илия Иванов Кожухаров [*Габрово,1893+1994], кмет на Габрово 1923-35, съдия, министър. Имат 2 дъщери - Весела и Динка.

1.3. Станчо Й. Негенцов [+1891], опълченец = ?, сестра й е баба на Дилма Петрова Русев, президент на Бразилия 2011-.

1.3.1. Христо Ст. Негенцов [*Габрово,14.ХІ.1881 +30.VІІ.1953,София], професор и доктор по педагогика; завършва философия и педагогика в Йена, Лайпциг и Цюрих с дисертация 1908, преподаванел в СУ –асистент ?, доцент 1922, професор 1930. Редактор на в. – „Образование”, „Учителска мисъл” и „Ново училище”.

1.3.2. Генчо Ст. Негенцов, с псевд. Ран Босилек и Ран Босилков 1906 [*Габрово,26.ІХ.1886+8.Х.1958,София], писател, адвокат; учи в Габрово /гимназия/ 1904, следва славянска филология в СУ 1908-10 и завършва право в Брюксел с докторска титла 1916. Учител в Габрово – 1904-08. Редактира сп. - „Детска радост” 1906, „Дружинка”, Светулка” и в. „Врабче”. Автор на десетки детски стихосбирки от 1925, 1943, 1956 и приказки 1923, превежда от - норвежки 1941-42 и щведски 1943 и японски ? приказки.

1.3.2.1 Босилко Г. Негенцов [+], адвокат = Мария Лазарова Дамянова, адвокатка.

1.3.2.1 1 Ралица Б. Негенцова, [*1958], адвокатка, член на -Софийския адвокатски съвет и Висшия адвокатски съвет, председател на Висшия дисциплинарен съд до 1995, говорител на ЦИК от ок. 2000-10- = ?. Имат син Божидар.

1.3.3. Никола Ст. Негенцов [*1888+1943], физик и метеоролог, създател на метеорологията във ВВС.

1.3.4 ? Ст. Негенцов, умира млад.

1.3.5 ? Ст. Негенцова, висшистка.

1.3.6 ? Ст. Негенцова, висшистка.

1.4 Христо Й. Негенцов


2. Иван х. Досев

2.1. Тотьо Ив. х Досев [*1849+28.V.1876, с.Ново село] подвойвода на Цанко Дюстабанов, загива в Новоселската епопея.

2.2. Донко Ив. х. Досев [*1839+1896] = х.Бона.

2.2.1. Иван Лазаров Донков [*1876], сирак, осиновен 1885 = Рада Голосманова.

2.2.1.1. Лазар Ив. Донков [*1867+1946], създател на етнокомплекса "Етъра".

2.2.2. Мария Д. х. Досева

2.2.3. Атанас Донков х. Досев [*Габрово,4.ІІІ.1886+1951], архитект; завършва в Италия, проектира паметника Шипка” 1928-34, Паметник на свободата и др. На негово име улица в Габрово.

2.3. Досьо Ив. Х. Досев = Слава Петрова Балабанова [*с.Кованлъка: Пчелище- ВТърновско,1850+?], чиракува в Габрово, докато разкриват, че е момиче. След като овдовява заминава при брат си в Америка с децата.

2.3.1. Досьо Д. х.Досев [+1965], доктор = Мейми. Имат 3 деца:

2.3.1.1 Досьо Д. х. Досев - Кетлин.

2.3.1.2 Слава Д. х.Досева

2.3.1.3 Робърт Д. х.Досев

2.3.2. Иван Д. х.Досев, професор по изобразително изкуство в Минеаполис, САЩ = Гладис.


3. Андрея х. Досев

4. Стойка х.Досева

# РБЛ. С., 1982, т. ІІІ, с. 201-202 и сн.; stanimer.blog.com – 16.ХІ.2006; Дяковска, Светлана Е. - geni.com - 5.ІІ.2008 и 7.ІХ.2009; Вж Пурел, Милка - книга ?.