вторник, 30 октомври 2012 г.

ТАХЧИЕВ / КАРАИВАНОВ (Карлово)


Тинко /Христо/ Тахчиев = Гена
   I
Рк Иван Т. Тахчиев [*Карлово], с прозв. Кара Иван, майстор на чешми.
   Ι
Генчо Караиванов = Мария Хитюва /Хитева/ ПАПАЗОВА [*Карлово]

1. Христо Г. Караиванов

2. Васил Г. КАРАИВАНОВ, златар в Карлово = Евдокия. Имат 8 деца.

2.1. Генчо В. Караиванов, абаджия и ханджия = Ана Пеева. Имат 7 деца..
2.1.1  Евдокия Г. Караиванова
2.1.2  Еленка /Ненка/ Г. Караиванова
2.1.3  Васил Г. Караиванов
2.1.4  Мария Г. Караиванова
2.1.5  Христина Г. Караиванова

2.2 Христо В. Караиванов [+1874, с. Синджирли, дн. Веригово - Пловдивско], с духовно име Василий , архимандрит, хаджия, таксидиот на Хилендарския монастир н Ст.Загора; убит.

2.3 Гана В. Караиванова = Димитър /Мито/ Фъргов, гайтанджия. Имат 5 деца - Вида [+мома], Гавраил, Мария, Георги - учител от 1872, Гина.

2.4 Гина В. Караиванова [*ок.1820+1878] = Иван КУНЧЕВ Иванов. Имат 8 деца - Яна, Васил Левски [*1837+1873], Христо, Петър, Марийка, и 3 починали малки.

2..5 Атанас В. Караиванов, златар, заклан от турци през Страшното = Стойка Добрева. 
2..5.1  Иван Ат. Караиванов
2.5.2  Пена /Нона/Ат. Караиванова
2.5.3  Васил Ат. Караиванов
2.5.4  Георги Ат. Караиванов
2.5.5 Мария Ат. Караиванова
2.5.6 Христина Ат. Караиванова
2.5.7 Евдокия А Караиванова

2.6 Дона В. Караиванова = Тодор Чардаклиев. Имат 6 деца - Стойна, Георги [+ дете], Христо, самарджия [+Тулча], Мария [+дете], Гина [+мома], Васил, фелдшер.

2.7 Пейо В. Караиванов, хаджия; кръчмар и търговец в Олтеница - Румъния = Катерина /Екатерина/ х.Лилова Гургулова. 
2.7.1 Гена П. Караиванова
2.7.2 Иван П. Караиванов
2.7. 3 Васил П. Караиванов, търговец в Олтеница. опълченец 1877-78 [+Румъния] = ?. Брак в Румъния.
2.7.4 Мария П. Караиванова = Иван Христов Фурнаджиев, гайтанджия и търговец. Имат 5 деца - Христина, Григор, Георги, Никола, Васил [+ дете].
2.7.5 Лала П. Караиванова

2.8  Мария В. Караиванова.

# Караиванов, Петър Василев. Родови корени на Васил Левски.

сряда, 17 октомври 2012 г.

ИВАНАКИЕВ (с.Арбанаси, Търновско)


Рк Иванакий [*Арбанаси] - хаджия, след смъртта на съпругата си се замонашва  под името Йоаникий в Преображенския монастир = ?

1. Теодосий, с прозв. Килифарски [*1810+11 ян.1893, Преображенски монастир], духовник - йероманах; послушник от ранна възраст и монах в Килифарския монастир. Настоятел на Лясковския монастир 1858-62. Приютява 1862 в манастира  70 бунтовника, водени от х. Ставри Койнев /пратеник на Г.С.Раковски/, за което е осъден на заточение в Диарбекир до 1877; след това в Преображенския монастир до 1893. Донася от българската черква в град Диарбекир Евангелие от 1836, което подарява на  йеромонах Пахомий Стоянов - игумена на Дряновския монастир и председател на РК. Хаджия, като по-голям син, вероятно заедно с баща си е посетил Божи гроб - Йерусалим.

2. Йоасаф, с прозв. Килифарски [+1877, Диарбекир], духовник - йеромонах; послушник и монах в Килифарския монастир. Сънастоятел на Лясковския монастир 1858-62. Включва се в подготовката на Хаджиставревата буна 1862, за което е осъден на заточение от края на 1862 до смъртта си в Диарбекир, където се разболява. Хаджия.

# Христов, Христо Ив. Кой наистина е отец Теодосий ?- в. "АБВ", 1982, бр. 30; Архимандрид Горазд. Кой е отец Теодосий Преображенски.- в. "АБВ", 1982, бр. 11. Вж и в. "Антени" 23 авг. 1989. 
# Хипотеза - не е изключено Йоаникий, игумен на Лясковския монастир "Св. Петър и Павел" през 1868 /и спомощник/, да  замества синовете си, докато те са на заточение.

вторник, 16 октомври 2012 г.

ЯРАНОВ (Кукуш)


Мицо Яранов [*Кукуш], медникар = ?[*Кукуш]
   Ι
Атанас М. Яранов [*Кукуш, 1880+1964], завършва икономика в София и правни науки в Лайпциг и Женева (докторат); преподава 1913-21 в СУ, търговски консул в  Цариград, Берн  и Стокхолм. Автор - на книги /по икономика, стопанска география - "Стопанската политика на България от 1878 до 1928" 1934, "Солун като стопанско средище" 1934 и лингвистика - "Илюстриран френско-български речник", "Френско-български речник"/, на пиеси /"Балдуин" 1946/ и драматизирани поеми = Мария [*15 апр. 1886+ ок.1913], завършва френски колеж в Солун, учи рисуване при Буфети. Нейна картина - "Молещият се Исус ...." е наградена и поставена в гимназията в Солун.
1. Димитър Ат. Яранов [*Солун, 8 окт.1909+14 авг.1962], професор-географ от 1939; учи в София /основно ?-1925, гимназия 1925-29/, завършва география ?-1933 в СУ и Хумболтовия университет в Берлин (докторат) 1933 и специализира  геоморфология в Париж 1936. Преподава физическа география 1936-? и 1948-49  в СУ, обща геоморфология в Берлин 1942-?, Белград 1947 и Скопие 1947. Културно аташе в Берлин 1942-?. Партизанин в Югославия 1944. Автор на  "Страници из историята на сръбско-българските отношения" 1934, "Беломорска Тракия и Приморска Македония. Ι. Обща част" 1938, "Средиземноморските земи. Географски очерк. ч. Ι-ΙΙΙ" 1939, учебник "Обща геоморфология" 1945, "Тектоника на България" 1960. Главен геолог - 1949-59 в Министерството на електрификацията и 1959-? към Главно управление по геология и минерални ресурси; зам.-директор на Научния институт за геоложки изследвания.
1.1 Атанас Д. Яранов [*София, 3 юли 1940+14 авг. 1988], с прозв. Шаро,  художник; учи в София /средно ?-1959/, завършва 1959-65  живопис в София.
1.1.1 Димитър /Митко/ Ат. Яранов [*1965], художник, учи  в София /Художествена гимназия/, завършва живопис в Художествената академия. Изложби /самостоятелни/ - в София 1990, 1991, 1995, 2000, 2002; Брюксел 1993; Варна 1998;  Скопие 2007.
1.1.2 Ива Ат. Ярянова [*1975], художничка
1.2 Христо Д. Яранов [*София, 1943+1997], художник.
1.3 Минчо Д. Яранов [*София, 1946+2008], художник; завършва Художествената академия.
1.3.1 Вяра М. Яранова, авторка на родово проучване 2012.

 # Яранова, Вяра. Ярановият род.- сп. "Родознание", 2012, № 1-2, с 217-235 и 2 ил.