събота, 31 декември 2011 г.

ЖЕКОВ (Ст.Загора)


Братя
1. Михаил /Михал/ Жеков [*Ст.Загора, ок.1848+18/20.ΙХ.1875, с.Елхово - Габровско], търговец на кожи, учи в Ст.Загора. Член на РК-Ст.Загора, активен деятел през Старозагорското въстание 1875 - продава дюкана си за да подсигури въоръжаването, придружител на З. Стоянов до срещата му със Ст. Стамболов в с.Хайнето, въстаник. Домът му в махала Акарджа е средище на въстаниците и място, откъдето се развява знамето на Старозагорската четицата 16.ΙХ. 1875. В с.Нова махала - Ст.Загорско му прилошава от вестта, че няма да се присъединят нови въстаници, за което е оставен в една плевня край с.Елхово - Габровско. Предаден от българина /вероятно Андроник/ на плевнята и обкръжен от турци. След престрелка и подпалване на плевнята той убива брат си и себе си. На него и брат му - посветено стихотворението "Братя Жекови" от Иван Вазов, училище и улица в Ст.Загора.

2. Георги Жеков [*Ст.Загора, ок.1854+18/20.Х.1875, с.Елхово - Габровско], обущар, учи в Ст.Загора, деец през Ст.Загорското въстание 1875. Оставен в плевнята край с. Елхово с Георги Кюмюра /Кюмюрев/ да се грижат за Михаил - болния по-голям брат. Умира след трагични събития.

3. Коста Жеков, в дюкяна му в Ст.Загора става преобличането на въстаниците 16.ΙХ.1875 и присъства буля Славовица - вероятно роднина, според прозвището е съпруга на Слави - може би майка му ?
3.1. Слави К. Жеков [*Ст.Загора+5.Х.1903,Ст.Загора], учител в гр. Струмица преди 1903, убит при предизборни борби.
3.2 Никола К. Жеков [*Ст.Загора, ок.1880+след 1.VIII.1944, София], войвода, учи в Самоков /железарско училище/, където е съосновател на кръжеца "Трайко Китанчев". Четник при Христо Чернопеев пролетта на 1903-?, Радовишки войвода 1903-04 и войвода на чета № 40 в Петричко след 1912.

Сродници
- Братята били 5-6 души, 1875 /по З. Стоянов/. Поне двама са родени между Михаил и Георги.

# Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. С., [1998], с. 12, 14, 54-56, 94.

сряда, 28 декември 2011 г.

АНДОНОВ (Чирпан)


Рк Андон Савов [*с. Мурсалково, дн. Спасово - Чирпанско], свещеник в - родното си село ? след 1841-61 и Чирпан 1861-68-?. Спомощник 1858 и 1868.
Ι
1. Иван АНДОНОВ Савов [*с.Спасово, 28 юни 1854 +18.дек. 1937, Пловдив], учител; учи в Чирпан 1861-69 и Пловдив 1869-71 /класно/. Учителства в с. Евджилере, дн. Средно градище - Чирпанско 1872-74. Член 1872 и секретар 1874 на РК-Чирпан, участник в Старозагорското 1875 и Априлското 1876 въстание, за което е заловен и осъден на смърт и помилван на доживотен. Затворен е в Пловдив, Одрин и Цариград до 1878. Емигрира 1875 в Румъния със Стою Филипов. В Букурещ се среща в Хр. Ботев. След РТВ е зам.-прокурор и адвокат в Пловдив. Деец по Съединението 1885, депутат 1885-1913, подпредседател на НС /4 ВНС и 5-6 ОНС/. Обновява  в. "Пловдивски куриер" 1890, "Малък вестник" 1892 и в. "6 септември" 1908 . Автор на "Из спомените ми от турско време" 1927-1928, в 2 тома.

2. Тодор Андонов Савов
Сродници - дете ? на революционера - Асен Андонов = Васлина.
1. Иван Ас. Андонов [*Пловдив, 3  май  1934 +29 дек. 2011, София], артист от 1957 /филми - "Години за любов" 1957; "На малкия остров" 1958, "Отклонение", "Иван Кондарев", "Нощта срещу 13-ти" 1961, "Златният зъб" 1962, "Дунав мост" 1999. Играе и в полския филм "Прозорци на времето" ?  и унгарския "Соколи" 1969; телевизионни сериали, режисьор от 1963 на - анимационни филми /"Птици", "Сладолед", "Стрелбище", "Мравка, истинска мравка"/ и игрални филми /"Пейзаж" 1963; "Трудна любов" 1974, "Дами канят", "Опасен чар", "Вчера", "Адио Рио", "Самодивско хоро", "Покров", "Бяла магия", "Мечтатели", "Черешово градина"/ и художник /живопис и графика/ от 1965.  Учи в Немска забавачка - 3 г. Завършва ВИТИЗ ?- 1956, актьор в театрите в Сливен и София /Младежкия и Сатиричния/. Автор на спомени ?  = Ι. Леда Тасева, актриса; ΙΙ. Люба Атанасова Маричкова, сестра на Кирил Маричков, музикант от група "Щурците". Брак от ок.1977.
# БВИ. С., 1988, с. 38 и сн. на Иван; с. 578. Стоилов, Румен. Иван Андонов - чирпанският комита.- в. 3В, 2014, бр. 26 и сн. на Иван. Вж. филм "Очакване" 1973 към коя група ?

неделя, 18 декември 2011 г.

х.ЙОВЧЕВ (Габрово)


Рк х.Йовчо
Ι
1. х.Йоно х.Йовчев
1.1 Иванка х.Йонова, с духовно име Ефросина; 1831 в Букурещ = Никола Харлаков, свещеник в с.Гъбене - Севлиевско. Имат 2 деца.

2. Петър х.Йовчев = Руса. Имат 2 и 8 малки деца, към завещанието 1831.

3. х.Досю х.Йовчев [+1831, Букурещ], с духовно име Теодосий /Теодоско/, търговец в Букурещ 1796, хаджия, дарител на Габровското училище = Велика /Вела/ Николау.
3.1 Йонко х.Досев, чорбаджия в Габрово 1853.
3.2 Иван х.Досев, търговец на бубено семе 1876.
3.2.1 Донко Ив. х.Досев ? - в спестовно дружество 1876-78, бакалин 1896.
3.3 Мария х.Досева = Рачко Петров [*Габрово]. Имат 9 деца - х.Христо - търговец, Пенчо и 7 дъщери.
3.4 Рада х. Досева = Цанко ДЮСТАБАНОВ.

Сродница - Мария /Мара/ Досева, епитроп.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

БАКРАЧЕВ (с.Вишени)


Кузман Бакрачев, изселва се в Цариград.
1. Тома К. Бакрачев [*с.Вишени - Кастурско,9.Х.1877+4.ХΙ.1951,София], търговец; учи в Цариград, член на Районния комитет на ВМОРО-Цариград и председател на Костурско-Леринско дружество в Цариград 1901. Доставя динамит на Солунските атентатори, за което е арестуван и осъден "на смърт", но първо присъдата е заменена с "доживотен затвор" и по-късно помилван 1908. В помощ на българските емигранти от Беломорска Тракия открива в София Първата параходна агенция 1914. Член на Костурското братство в София 1943.

2. Григор К. Бакрачев [*с.Вишени - Костурско,1878+20.ХΙΙ.1963,София], търговец след Първата световна война; учи в Цариград /търговско училище/ ?-1896; Член на ВМОРО и на Околийския комитет в Костурския край. Преследван емигрира в гр. Марсилия - Франция, където е главен счетоводител в руско-френска банка и основава македонско дружество. Завръща се в София и работи в БНБ 1908-? и Френско-белгийска банка.

# Бакрачев, Николай. Сведения по е- поща, 16.ХΙΙ.2011.

понеделник, 12 декември 2011 г.

ЦОКЕВ (Габрово)


Банко [*с.Цокювци-Тревненско]
I
Иван Б. Цокев [*с.Цокювци,1815+Габрово], еменджия "чехлар" = Стана.

1. Банко Ив. Цокев [*Габрово, 1838+1918], чехлар.

2. Христо Ив. Цокев [*Габрово,3.ΙΙΙ.1847+28.ΙХ.1883,Габрово], с прозв. Живописеца; художник. Послушник в Хилендарския монастир 1859-63, с духовно име Харалампий 1863-67, Учи в Габрово ?-1859 и в Русия - Киево-Печорската лавра ?-1863-67 и Киевската семинария, завършва живопис и скулптура в Москва 1867-73 под псевд. Димитър Йоанов, заради обещанието пред игумена да се завърне в Хилендар. В Одеса 1873, Букурещ 1874 е член- основател на българското благодетелно дружество "Кирил и Методий". Участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875, а след погрома емигрира със съпругата си в Румъния - Александрия 1875, Гюргево 1875-77. Член на РК-Гюргево. Учител по рисуване в Габрово 1879-83. Автор но портрети /27 - Автопортрет 1872 и портрет на съпругата си 1874, Михаил Каролев 1873, Стоян Бръчков и жена му Ангелина 1874, п.Васил Михов 1875, Иванка Ненова 1875, Дуна Стойчева, Цанко Добрев, родителите на Иван П. Златин, Петко х.Манафов, Марко Колев - Табак/, пейзажи 1872, икони /за черквите - "Св. Троица"-Габрово, "Успение на Св. Ботородица"-Габрово, "Св. Кирил и Методий"-Свищов 1875, Соколския монастир 1875-77 в Александрия и Гюргево/, компоцзиции. Умира от туберкулоза. На негово име - художествена галерия в Габрово от 1974 = Кичка Пенчова Минчева Бедрозова [*Габрово,1858+1935], дъщеря на търговец. Брак от 15 ян. 1874 в Габрово. Кум - Рачо Тихолов, иконописец. Без наследници.

3. Петър Ив. Цокев [*Габрово,1856+1910], свещеник = Анастасия Христова [*Русе,1860+1936].

3.1. Атонина П. Цокева [*ок.1878+1950]
3.2. Александрина П. Цокева [*1880] = Димитър Кехайов. Имат 3 дъщери - Весела *1900, Мария [*1909+1983] и Вера [*1917+2001] - Динова, изкуствовед.

3.3. Любомир П. Цокев [*ок.1882+Никопол], администратор = Марийка.
3.3.1. Тамара Л. Цокева, медицинска сестра = Драгиев. Имат 2 деца - дъщеря ? и Богомил.

3.4. Минка П. Цокева [*Бяла,1890+1950], деловодителка = Иван Петров /Пенчов/ п.Николов [+1938], богослов. Имат 5 деца - Анастасия *1908, Лазар *1910, Невянка *1914, Антон [*1916+1986] ?, Живка, Петър.

3.5. Иван П. Цокев [*1892+1927], учител по музика = Александрина [*1891+1964], учителка.
3.5.1. Георги Ив. Цокев [*Бяла,1913+1982], инженер - строителен =Ι. ?; ΙΙ. Стелка Начева [*1922+1983]
3.5.1.1. Александър Г. Цокев *1953, от майка Стелка = Весела.
3.5.1.1.1. Кристина Ал. Цокева
3.5.1.1.2. Стелла Ал. Цокева *1984.
3.5.1.1.3. Лиляна Ал. Цокева *1988.
3.5.1.1.4. Константина Ал. Цокева *1993.
3.5.1.2-3. синове от друг брак.
3.5.2. син ? Ив. Цокев
3.5.3. син ? Ив. Цокев; от Ι брак.
3.5.4. дъщеря ? Ив. Цокева; от ΙΙ брак.
3.5.5. Вера Ив. Цокева [*1924+2002] = Виргилий Дюкмеджиев [*1929+?]. Имат 2 дъщери - Лена и Саша.

3.6. Димитър П. Цокев, околийски управител на Силистра, умира на 29 г. от туберкулоза = Санта.
3.6.1. Константин Д. Цокев [*1924+1984] = Соня.
3.6.1.1. Капка К. Цокева = Йордан.
3.6.1.2. Алег К. Цокев
3.6.2. Виолета Д. Цокева = Ради Димитров [+2003]. Имат син Милко.

3.7. Крум П. Цокев

3.8. Стефан П. Цокев = Пенка.
3.8.1. Петър Ст. Цокев = Ι. Мария; ΙΙ. ?
3.8.1.1. Стефан П. Цокев, от Ι брак.
3.8.1.2. дъщеря? П. Цокева, от ΙΙ брак.
3.8.1.3. дъщеря ? П. Цокева, от ΙΙ брак.

4. Димитър Ив. Цокев [*Габрово,1859+1883], околийски началник в Тутракан и Силистра.
4.1. Веселина Д. Цокева, учителка = Никола Коцев БЛАЖЕВ [*Кюстендил,1877+1945], подпоручик, автор на военни маршове. Брак от 1906. Имат 2 дъщери - Ваня *1913 и Вера *1918.

5. Киряна Ив. Цокева [*Габрово,1860+1923]

# БВИ. С., 1988, с. 698; ЕБългария. С., 1996, т. 7, с. 386; Вълкова, Силвия - geni.com 2.Х.2010; вж Динова-Русева, Вера. Нови факти от живота и творчеството на Христо Цокев. С., 1973.

събота, 10 декември 2011 г.

КУРТЕВ (Сливен)

Рк Курти

Ι

Стоян К. Домусчиев, търгува с домус "свиня" = Петра.

1. Курти Ст. Куртев [*1842], търговец = Ирина Делиминкова. Имат 3 деца – Мария, Тодор и Христо.

2. Тодора Ст. Куртева [*1844+1940] = Георги Гиндев, съмишленик на Таньо войвода. Имат 8 деца – Мария [*1874+1956], Стефан /Стоян/ [*1876+1943], Зарафина [*1879+1953]; Спиридон [*1880+1953], Таньо [*1882+1962], Генчо [*1885+1977]; Ганчо [*1887+1966] и Пенка [*1894+1910].

3. Димитър Ст. Куртев [*1845+1929] = Ι. Ганка Влахова; ΙΙ. ?

3.1. Петра /Пенка/ Д. Куртева [*1880] = Киряк Минков. Имат 3 дъщери –

Ангелина, Любка и Надка.

3.2. Стефан /Стоян/ Д. Куртев [*1886+1952], печатар и книжар = Кина

Николова Ставрева.

3.2.1 Димитър Ст. Стоянов, с псевд. Радой Ралин, поет.

3.2.1.1. Кин Д. Стоянов, журналист, директор на фонд „1300 години България”; радио- и телевизионен водещ = Капка Георгиева, журналистка и писател; редактор на в. „Атака”.

3.1.1.1.1. Димитър К. Стоянов, член на “Атака”, евродепутат .

3.2.1.2 Стефан Д. Стоянов, художник.

3.3. Радка Д. Куртева, от 1 брак = Симеон /Мони/ Колев Басанов

[*1848+1931], търговец на животни. Имат 8 деца – син ?, убит през

Междусъюзническата война; син ? – умира рано; Росана, Пенка – учителка;

Георги [*1885+1963]; Димитър [+1940]; Анастас; Василка [1898+1982].

4. Таньо Ст. Куртев [*Сливен,5.IV.1846+27.V.1876,с.Априлово-Поповско], с прозв. Таньо войвода. Предводител на чета, която преминава р. Дунав 1876. Убит в сражение в местността Керчан баир. Вж ЧЕТНИЦИ.

5. Радка Ст. Куртева.

# Иванова, Анна. Известните личности в един род на войводи и просветители.- в. "Сливен" 22 септ. 2009, бр. 10, с. 17 и сн.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

ЖИНЗИФОВ (Велес)


Йоан Дзинзифов /Зизифов 1874/ [*Битоля], учител; учи в Битоля и Атина; завършва медицина в Лайпциг 1841-?. Учител в Прилеп - 1 г., Битоля 1863-66-?, книговодител при търговците Хаджиилиеви, деец за църковна независимост 1860. Съмишленик на Хр. Тъпчилещов и Авксентий Велешки.
Ι
Ксенофонт /Райко 1859/ Й. Жинзифов [*Велес,15.ΙΙ.1839+16.ΙΙ.1877, Москва], публицист и поет; учи във - Велес при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и при Н. Тонджаров 1846-55, Одеса /Херсонска семинария/ 1858, Москва 1859-60 /гимназия/ и тук завършва Историко-филологическия факултет 1860-64. Учител в Прилеп 1855-56, Кукуш /Първи български учител/ 1857-58, библиотекар в Чертковската библиотека 1862, частен учител в Русия и 1864-65, учител по старогръцки в Москва 1865-?. В Русия общува с Г.С.Раковски и Константин Миладинов. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1860, в. "Българска пчела", в. "Време" 1865-66, в. "Дунавска зора" 1868, в. "Народност" 1868, в. "Македония", в. "Свобода", в. "Век", сп. "Читалище" 1871-73, сп. "Периодично списание", "Градинка"; както и в руски издания - "День" 1861-62, "Москва", "Москвич", "Московские ведомости", "Русский архив","Православное обозрение" 1869-70 /пътни бележки от 1866/, "Современная летопись". Събира български фолклорни материали - народни песни за цар Шишман, Дойчин войвода и Крали Марко. Член на Славянския комитет - Москва, член на Етнографския императорски отдел в Москва 1868, Член на БКД 1870. Съосновател /с Марин Дринов, Любен Каравелов и Константин Миладинов/ е на сп.- "Братски труд" 1860-62 и съредактор. Превежда от - руски "Слово о полку Игорове" 1863 и М. Лермонтов, от украински Т. Шевченко и от чешки - откъс от "Кралевдолски ръкопис" 1863. Автор на поетичния сборник "Новобългарска сбирка" 1863, поемата "Кървава кошуля" 1870 и на публицистика, която излиза в два тома 1964, автобиография 1871. Посвещава стихове на Димитър Миладинов /и статия 1862/, Иван Н. Денкоглу и Климент Охридски. Има статии 1871 за П.Р.Славейков, Л.Каравелов, Д.Чинтулов, Раковски. Кореспондира с М. Дринов, Раковски, В.Д.Стоянов. На негово име училище в София.

# БВИ. С., 1988, с. 243-244; ЕБВЛ. С., 1996, с.287-288; Хаджипанзов, Петър. Райко Жинзифов.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 79-110.

събота, 3 декември 2011 г.

РАДЕВ (Велес)


Рк Раде Дилянов
   Ι
Димко Радев [*Велес, 1810 +есента 1907], с прозв. Паша, интендант "доставчик на гарнизон" в Битоля ?-1853-63-?; учи във Велес при Митре Българмицев, преселва се в Битоля. Деец за църковна независимост, член на черковно-училищната община 1868, привлича Първите учителки /Баба Неделя и дъщеря й Станислава/ за Битолското девическо училище; абонат на в. "България" 1859.
I
1. Петър /Петраки/ Д. Радев [*Битоля], учи в Атина /гръцка гимназия/. Съосновател на българското училище  1860 в Битоля = ? [*Крушево], влахиня.

1. 1. Александър П. Радев [*Битоля,7 март 1864 +4 юни 1911,Виена], министър; учи в Битоля /гръцка гимназия/, завършва право в Атина ?-1888. Съдия в Ловеч, Трън, Търново и София; адвокат в София 1892-?. Председател на Юридическото дружество, преподавател по византийско право - доцент в СУ. Депутат в 11-12 ОНС, министър на правосъдието 1901-02 и на просвещението 1902-03. Член 1895-96 и председател на В.Македоно-одринския комитет 1898-99.

1.2. Гоце /Гоцето/ П. Радев, пълномощен министър; учи в Битоля /гръцка гимназия/, завършва право в Атина; чиновник, началник на политическия отдел ок. 1904 и главен секретар във Външно министерство. Пълномощен министър в Рим.

2. Мария П. Радева = Николаки РОБЕВ. Годеж от 1858.

БВИ. С., 1988, с. 560; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 212-213; Хаджипанзов, Петър. Димко Паша Радев.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 18-23; Николов, Тома. Спомени; Вж ЦДА ф. 177К - архив на МНП.