понеделник, 27 юни 2011 г.

СТАТЕЛОВ (Лясковец)


Евстати /Стати/ = ? Имат трима сина.

І

Константин Евст. /Статев/ Стателов [*Лясковец,14.ІХ.1854+1923], учител; учи в Лясковец 1862-70 /класно/, завършва педагогика в Новгород /учителска симинария/ и Москва /педагогически институт/ 1873-80. Учител в - Силистра 1880-? и ?, Шумен /2 пъти/, Солун 1882-90 и дректор 1885-86, с. Садово-Пловдивско и директор. Управител на българските училища в Битолския вилает 1888-89, Варна, Русе ?-1908 = Елена [*Кукуш], учителка в Солун 1886; дъщеря на строителен работник, който загива на строеж при нещастен случай. Взета като малка и осиновена от жена на руски офицер. Така се озовава в Москва .

1. Александър К. Стателов, лекар рентгенолог, завършва в Русия.

1.1 Константин Ал. Стателов, лекар = Мариане [германка], изпратена в концлагер.

1.1.1 Розмари К. Стателова, професор д-р.

2. Олга К. Стателова, учителка = Абаджиев.

3. Борис К. Стателов [*21.VІІІ.1886+22.Х.1959], морски офицер, завършва Военното училище в София и минно дело в Кронщад - Русия. Като минен специалист участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Командир на крайцера "Надежда" изпраща кораба за ремонт в Севастопол 1917-18. Изселен в Бяла Слатина, Ловешко 1951, заради „бунт и убийство“ на крайцера. Началник на учебната част в морското училище 1927-33. Член на БЗНС.
3.1 Тони Б. Стателов, лекар - специалист по вътрешни болести.

3.1.1 Борис Т. Стателов [*Варна,23.ІІІ.1942], инженер-химик.

3.1.1.1 Тони Б. Стателов [*13.ІV.1976], доктор.

3.1.2 Тони Т. Стателов, машинен инженер.

а) дъщеря ? Т. Стателова

б) дъщеря ? Т. Стателова

4. Евгения К. Стателова = Генова. Във Варна от 1895. Основават мъжката гимназия 1895.

Сродници – /вероятно един от тримата братя/ хаджи Васил Стателов [*Лясковец], който има дъщеря Мария х.Василева Стателова [*Лясковец,1850] = Петър Лечев. Имат син х.Симеон /х.Симо/ Петров Стателов-2 [*1870+1961], завършва Петроповловската семинария, учител в Лясковец, лозар и винар. Учредител на читалище и винарска изба = Янка Христова Долмова [*с.Чертовец,Лясковско,1873+1963]

1. Мария х.С. Стателова = Никола. Нямат потомци.

2. Миланка х.С. Стателова = Илия Бакърджиев. Имат 2 дъщери - Роза [*1924+1998] и Лиляна [*1929+1995].

3. Стефана х.С. Стателова [*1905+1952] = Андрей Слабаков. Нямат потомци.

4. Родолюба х.С. Стателова [*1907+1994], учи фармация в Грац - Австрия = Иван Иванчев [*1900+1970].

5. Михаил /Мишо/ х.С. Стателов [*1909+1976], учи фармация в Грац - Австрия, аптекър в Петрич = Жана Димитрова [*1916+1988], с родители от Кукуш.

5.1 Симеон М. Стателов [*1941], доктор = Мила Д. Величкова [*1943]

а) Диана С. Стателова [*1971] = Ивайло Иванов. Имат дъщеря Диана.

5.2 Евгени М. Стателов [*1943], доктор = Иванка Джелепова [*1945]

5.2.1 Михаил Евг. Стателов [*1969] = Юлия Томова [*1969]

5.2.1.1 Евгени М. Стателов [*2000]

5.2.1.2 Дарина М. Стателова [*2002]

5.2.2 Мария Евг. Стателова [*1972] = Чавдар Улянов [*1970]

# Любенова, Бояна. Родът Стателови от Варна.- в. „Черно море“, 9.ІІІ.2002; БВИ. С., 1988, с. 615. Вж Елена Боянова Стателова [*Хасково,7.ІХ.1940], професор-историк.

понеделник, 20 юни 2011 г.

БОЯДЖИЕВ (Пазарджик)


Димитър Ивчов [*с. Момина клисура, Пазарджишко] = Тана Попова.
І
1. Рк Иван Д. Ивчов [*с.Момина клисура + пролетта 1893,София], с прозв. Бояджията, Европееца. Преселва се 14-годишен в Пазарджик, бояджия на прежда и тъкани, умира от вдигане на тежест в бояджийницата си = Екатерина /Тинка/ Илиева [*Пазарджик], учи в Пазарджик /класно/. Имат 5 сина и 2 дъщери.

1.1 Димитър /Митю, Митко/ Ив. Бояджиев [*Пазарджик,18.V.1880+12.VІІ.1911,София], поет и преводач от руски. Учи в Пазарджик 1887-94 /прогимназия/ и бояджия, писар в общината 1894-?. Член и секретар на културно-просветно дружество "Юноша" 1895, съосновател на културно-просветно дружество "Младежка /Млада/ дружба" 1894 и председател 1896-97, както и съучредител на читалище "Св. Константин" 1897. В София от 1902. Приятел на Константин Величков, Елин Пелин, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Петко Росен и Димо Кьорчев. Уредник в сп. "Летописи", секретар в консулството ни в Марсилия 1907-09 и служител в Дирекцията на печата 1910-? Сътрудничи на в. "Социалист" 1895-96 /дописки/, сп. "Ново време" 1897-99 и 1901 с рецензии и преводи; сп. "Общо дело" 1900-02 /преводи и стихове/, сп. "Летописи" 1901-03 /стихове и преводи/, в. "Български търговски вестник" 1903; в. "Българан" 1905-06 и 1909, сп. "Слънчоглед" 1909-10, сп. "Съвременна мисъл" 1910. Автор е и на комедия "Смях и сълзи", неодобрена от Народния театър и впоследствие изгубена. Самоубива се заради артистката Роза Попова, като оставя 2 предсмъртни писма - до любимата и до прокурора. Псевдоними - Аполончик, Б-в, Д. Ивчов, Димитър Ивчов, Ех, Ех поет, Ивч. Творчеството му излиза посмъртно - "Стихотворения" 1927 /ІІ изд. 1940 и фототипно 1996/и 1957, "Вечерен тромпет" 1988. На него Роза Попова му посвещава 2 стихотворения в сп. "Летописи", а художникът Никола Балтов го иконописва под образа на Йоан Кръстител в черквата на с.Стрелча-Пазарджишко.
1.2 Евгения Ив. Бояджиева [*1882] = И. Попов. Имат син Стоян Кайнаров [*1911+1992]
1.3 Елена Ив. Бояджиева [*1884]
1.4 Коста Ив. Бояджиев [*1886], министър на търговията, промишлеността и труда 1934-35 и министър на народното стопанство 1935-?; управител на банки.
1.5 Георги Ив. Бояджиев [*1888+1941]
1.6 Елена Ив. Бояджиева [*1890]

1.7 Илия Ив. Бояджиев [*Пазарджик,1892+16.VІІІ.1950,Милано - Италия], дипломат от 1924 /Париж, Лондон 1933 - снимки, Мадрид 1.ІІ.1934-40, Лисабон 1942-44/. Мирови съдия в Цариброд и заместник окръжен прокурор в София. Емигрира в Италия след 9.ІХ.1944 = Мара Каблешкова [+1975].
a) Екатерина Ил. Бояджиева, художник = Renato Marmont du Haut Champ.

1.8 Иван Ив. Бояджиев [*1894], учи в София ок.1911 /гимназия/, технически редактор в редакции.

2. Марика Д. Ивчова
3. Марко Д. Ивчов
4. ? дъщеря Д. Ивчова

# РБЛ. С., с. 137-138 и сн.; geni.com - 10.VІІІ.2010 и 2.ІІ.2011; Ковачев, Пенчо - в "24 часа", 2011 г. посочва, че са 8 деца, а не 7 и майката е Мария - жива 1911; Вж Георгиев, Л. Димитър Бояджиев. Литературно-критически очерк. С., 1963 и Росен, Петко. Спомени и размисли. С., 1963.

КЪРЧОВСКИ (Кичево)


Иван /Йов(ан)/, с духовно име х.Йоаким /Яким/ Кърчовски [*с.Осломеви-Кичевско,ок.1750 +ок.1820,Кратово], книжовник; учи в Цариград, учител в - Дебърския монастир, Креворечна Паланка ок.1814, Самоков, Мелник, Щип, Кратово ок.1820. Свещеник от ок.1787, хаджия преди 1814, монах от 1807 и йеромонах преди 1819. Автор и преводач от гръцки - "Слово, исказаное заради умирание" 1814, "Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова" 1814, "Сия книга глаголемаа митарства" 1817 /ІІ изд. 1848, ІІІ изд. 1853, ІV изд. 1868, V изд. 1874/, "Чудеса пресв. Богородици" 1817 /ІІ изд. 1846, ІІІ изд. 1851, ІV изд. 1867/ и "Различна поучителна наставления" 1819 = Достана [+1807].

1. п.Георги х.п.Йоакимович /Якимов/ Кърчовски [*Криворечна Паланка], поп в Кочане 1816 и Кратово 1820-?.

2. п.Давид п.Йоакимов /Якимов/ Кърчовски [*Криворечна Паланка+23.ХІІ.1844,Криворечна Паланка] , свещеноиконом в Криворечна Паланка от ок.1817-?, ктитор на черквата в Кр. Планка 1833. Осъден на смърт заради строежа на черквата и помилван ок. 1840. Спомощник на бащината книга "Чудеса" 1817.
2.1 дъщеря ? п.Д. Кърчовска - с внучка г-жа Василикия в Кюстендил.
2.2 дъщеря ? п.Д. Кърчовска - с внук Веселин Котев.

3. Иван Яким Кърчовски [+след 1888] - учител в с. Доспей-Самоковско ок.1830.
3.1 Сета Ив. Кърчовска [*1841+1931] = Иван Ников [*с. Доспей,Самоковско]. Имат син Георги.

Сродник - Георги Йоакимов /вер. син на п.Георги/ в Кратово. Съхранява - гръцка Библия от 1793, от която превежда х. Йоаким и придружена с приписки от п. Георги и старопечатна книга Кормчая, закупена в Самоков март 1805.

# БВИ. С., 1988, с. 374; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 195; БСМ, с. 653-654.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

ПОПЙОВЧЕВ / КРОСНЕВ (Трявна)


п. Стоян Д. КРОСНЕВ /Вж/ = Вела.
І
Рк п.Йовчо п.Стоянов Кроснев [*Трявна,1722+1803,Хилендар], свещеник 1757-90. Бояджия 1754-57 в Трявна, учи бояджийство в Казанлък ?-1754. Йеромонах Йоникий 1790 в Хилендарския монастир 1802-03 = І. Анаста/сия/; ІІ. Виша Коюва [*Трявна+1790,Трявна].

1. Стоян п.Йовечв [*Трявна,1757+1761]
2. Кою п.Йончев [*Трявна,1759+1762]

3. п.Никола/й/ п. Йовчев [*Трявна,1761+28.ХІІ.1834,Трявна], свещеноиконом и учител 1781-? в Трявна= Мария Кольо Цонева Коюва. Брак от 1779.
3.1 п.Йовчо Попниколов [*Трявна,19.Х.1786+23.ІІІV1855,Трявна], свещеник, иконом, книжовник и летописец на своя род = Анастасия.
3.1.1 Мария п.Й. Икономова = Нонов.
3.1.2 п.Никола п.Й. Икономов, свещеник в Трявна през 50-те г.
3.1.3 Никола п.Й. Икономов
3.1.4 Мария п.Йовчева = Гайтанджиев.
3.1.5 Цвята п.Й. Икономова = Буюклийска.
3.1.6 Петър п.Й. Икономов [*Трявна,1.ІІ.1808+17.ІХ.1838,Трявна] = Кера.
3.1.7 Димитрия п.Й. Икономова = п.Алексов.

3.1.8 @ Анастасия п.Йовчева = Видинлиев.
3.1.9 @ Йоаникий п.Йовчев


3.2. Койчо Попниколов [*1789+1850]
3.3 Цвята п.Николона = Минов.

4. Вела п. Йовчева [*Трявна,1763]
5. Стоян п. Йовчев [*ок.1768], с духовно име Синесий, йеромонах, екзарх.
6. Анастасия п.Йовчева [*1778] = Конев.
7. Ефросина, монахиня.

# Метев, Лалю. Тревненските родове - 19.VІ.2007; ? geni.com - ?

сряда, 8 юни 2011 г.

КРОСНЕВ (Трявна)


Рк Димо Стоянов, с прозв. Кросното [*с. Дрипча /Дрипчево/, Харманлийско, ок.1650+Трявна], търговец на добитък, заселва се в Трявна 1680 = Бяла [*Трявна,1663+Трявна]. Брак от 1683.

1. п.Стоян Д. Кроснев [*Трявна,1688+1771], бъчвар, учител и свещеник от 1723 в черква "Св. Архангели" - Трявна, владишки епитроп, книжовник - съставя т.н. Тревненски дамаскин = Вела Боюва. Брак от 1716.
1.1 п.Йовчо п.Ст. Кроснев [*Трявна,1722+1803,Хилендар], свещеник 1757-90. Бояджия 1754-57 в Трявна, учи бояджийство в Казанлък ?-1754. Йеромонах Йоникий 1790 в Хилендарския монастир 1802-03. Родоначалник на рода ПОПЙОВЧЕВ = І. Анаста/сия/; ІІ. Виша Коюва [+1790,Трявна].
1.2 Никола Ст. Кроснев
1.3 Димо Ст. Кроснев

2. Йовчо Д. Кроснев [*Трявна,1690+1768], кмет на Трявна, убит от турци = ?.
2.1 Димо Й. Кроснев [*Трявна,ок.1702 +?]

2.1.1 Цаню Д. Кроснев [*Трявна,1725+?]
2.1.1.1 Никола Ц. Кроснев [*Трявна,ок.1745]
2.1.1.1.1 Цаню Н. Кроснев
2.1.1.1.2 п.Алексо Икономов, иконом, свещеник в Трявна.
2.1.1.1.2.1 п.Димо п.Ал. Икономов [*Трявна,1801+1882], свещеник и хаджия = Пена.
2.1.1.1.3 Димо Н. Кроснев
2.1.1.2 Гоцю Ц. Кроснев [*Трявна,ок.1749]
2.1.1.2.1 Стойчо Г. Кроснев
2.1.1.2.2 Цаню Г. Кроснев
2.1.1.3 Димо Ц. Кроснев [*Трявна, ок.1755]
2.1.1.3.1 Цаню Д. Кроснев
2.1.1.3.2 х.Тодор Д. Кроснев, хаджия.
2.1.1.3.3 Георги Д. Кроснев
2.1.1.3.4 Златю Д. Кроснев
2.1.2 Дамян Д. Кроснев [*Трявна,ок.1729+?]
2.1.3 Йовчо Д. Кроснев [*Трявна,ок.1737+Трявна]
2.1.3.1 Цаню Й. Кроснев [*Трявна,ок.1760+?]
2.1.3.1.1 Йонко Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.1.2 Димо Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.1.3 Витан Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.1.4 Петър /Пеню/? Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.2 Димо Й. Кроснев [*ок. 1762+?]
2.1.3.2.1 Йовчо Д. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.2.2 Славчо Д. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.3 Никола Й. Кроснев [*Трявна,ок.1767+?]
2.1.3.3.1 Георги Н. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.3.1.1 п. Никола Г. Кроснев [*Трявна,ок.1800]
2.1.3.3.2 Йовчо Н. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.3.2.1 Георги Й. Кроснев = Василка Друмева.
2.1.3.3.2.1.1 Борис Г. Кроснев
2.1.3.3.2.1.2 Друми Г. Кроснев
2.1.3.3.2.1.3 Марийка Г. Кроснева [+ малка]
2.1.3.3.2.1.4 Никола Г. Кроснев
2.1.3.3.2.1.5 Илия Г. Кроснев
2.1.3.3.3 Петър /Петко/ ? Н. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.4 Станю Й. Кроснев [*ок. 1769+?]
2.1.3.4.1 Иван Ст. Кроснев [*Трявна], починал малък.

3. п.Никола Д. Кроснев, свещеник в Трявна от 1729.

# Метев, Лалю. Тревненски родове, 19.VІ.2007; ? geni.com - 10.VІІІ.2000.

понеделник, 6 юни 2011 г.

БОЖКОВСКИ - 2 (с. Микре, Ловешко)

Стоян Станев /Станьов/ Станчовски, баща му е от Преспанско, преселник в Микре = Божковска. Брак в с. Каленик. Имат 10 деца.

І

10. Рк Стой/к/о Стоянов Станчевски, с прозв. Каленишки /Божков Божковски - осиновително име/ [*Микре], близнак с Йочо, осиновен от вуйчо си Божко Божковски = Гана Иванова Ивановска.

1. Божко Ст. Божковски [*Микре,1850+ авг.1877], председател на РК-Микре, Учи в Микре. Търгува с добитък, кожи, вълна, пашкули; убит от турци = І. Мара Бочова Баръмска; ІІ. Стойна.

1.1 Стойко Б. Стойков [+ на 18 г.], обущар в Свищов. Неженен.

1.2 Ганка Б. Стойкова = Банчо Канювски, хлебар в Ловеч, преселват се в Плевен. Имяат 3 деца - Ганко [+ Балканската война], Ботьо и Тодора.

2. Иван Ст. Божковски, учи в Микре.

3. Йорданка Ст. Божковска [*Микре,1856+1940] = І. Съю п.Николов [+1877] /вж. ПЪШКОВ/, председател на РК-с.Сопот-Ловешко. Брак от 20.І.1874. Имат 2 деца – Иван* и Съйко [*1877+1934], доктор; ІІ. Кольо СЕМОВ, Ботев четник. Имат 6 деца – Недка, Асен, Боно, Тотка, Гацка и Иван.

4. Енчо Ст. Божковски, учи в Микре.

4.1 Стойко Е. Божков [*Микре,1896+1980,Микре], офицер и учител; учи в Ловеч, Севлиево, Плевен и Самоков /гимназия/, завършва Военното училище в София - кавалерист. Военен в 8 конен полк в Добрич, поручик, ескадронен командир, в І Световна война в Македония и Добруджа - Бабадаг, Тутракан и Силистра, а като капитан от трудовите войски строи жп линията Ловеч - Троян 1946-48. Учител по френски език и гимнастика в Микре ?-1923; съучредител на БЗНС-Микре и съмишленик на Райко Даскалов 1923. Счетоводител в с. Бели Осъм, Троянско 1923-?

4.2 Васил Е. Божковски [*1903+1992], инженер.

# БРЧ. С., 1992, № 2, с. 44-45; Дончев, Дончо Семов. Родът на Божко Стойков.- Микренските Ботевци. С., 2000, с. 110-130, 376-380 и сн. Вж Дончев, Дончо - БРЧ, 1994, с. 72-81.

АРАБАДЖИЙСКИ (с. Чернозем, Пазарджишко)


Никола Атанасов, арабаджия.

1. Иван Н. Атанасов [*Чернозем,ок.1834+13.ІІ.1901,Пловдив], с прозв. Арабаджията, съратник на В. Левски, учи при поп Зобиков в селото 1841-46 и Карлово 1846-?. Арабаджия „колар” в с.Чернозем. Усвоява обущарството в Карлово и тук се запознава с Апостола – негов „братовчед ?”. Емигрира във Влашко – Галац, Браила и Букурещ, в Одеса /няколко месеца ок.1853/56/, Бесарабия и достига и до Марсилия ок.1854. Участник в І Българска легия 1862 в Белград. Основният му поминък е арабаджийството „коларството”. В семейния му дом отсядат революционни дейци – Левски, Ангел Кънчев, Раковски, Д. Общи, Стамболов 1875, Волов есента 1875 и др. Член на РК-Царацово и куриер из Тракия до Букурещ ?-1873 /три пъти до Л. Каравелов/. Делегат, представител на 4 села, на Оборище 1876, като един от предводителите на въстаниците 1876, достига до Копривщица. Арестуван и затворен в Пловдив – есента 1876, освободен от амнистията. Деец за създаване на комитетите „Единство” и по Съединението – на 6.ІХ.1885 арестува генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. След РТВ е два пъти депутат. Отказват му пенсия, старините си прекарва в бедност = ? Брак от ок.1862/63. Преселва се със семейството си в с.Царацово.

1.1. Никола Ив. Арабаджийски [*Царацово,1876], среща се със Захари Стоянов = ? Божилова.

1.1.1 Димитър Н. Арабаджийски

1.1.2 Христо Н Арабаджийски

1.2 Христо Ив. Арабаджийски [+ млад]

1.3 Райна Ив. Арабаджийска, отгледана от Захари Стоянов в София = Трендафилов. Имат син Никола, в Пловдив.

1.4 Николина Ив. Арабаджийска = в с.Войводино – Пловдивско. Имат дъщеря Димитрия.

1.5 Богдана Ив. Арабаджийска, преселва се в Пловдив.

1.6 Мария Ив. Арабаджийска, в Царацово.

2. Петър Н. Атанасов

Сродници

  • 19 внуци – в Царацово /Димитър, Ивана, Запряна, Тодора/

  • 29 правнуци – Петър и Борислав – партизани; Георги Найденов в Пловдив, Иванка Найденова; Тодора /Дора/ Божилова – хръляне на копие, със 6 златни медала и сребърен и 3 бронзови от окръжни и републиканско; Христо Арабаджийски;

  • 49 прапра-; 18 прапрапра-.

– Крайна Арабаджийска, баскетболистка със сребърни медали от републиканско;

- Георги Тосков – лекоатлет със златни и сребърни медали;

- Слава в Пловдив; Найден Божилов – гайда; Надя Божилова – гъдулка; Марина, Наталия и Захари – пиано и китара.

# Пощов, Иван. Бай Иван Арабаджията и неговия род.- № 2, 1992, с. 96-102, 103.


AВРАМОВ (с.Сопот, Ловешко)


Рк п.Аврам [*с. Сопот, Ловешко], свещеник. Преселва се в гр. Сопот.
І
Никола п.Аврамов, хаджия

1. Съба х.Николова Аврамова = Минчо ВАЗОВ. Имат ?? деца - Иван Вазов [*1850], писател.

2. Георги х.Николов Аврамов [+1892, Пловдив], учител; учи в Букурещ; открива частно училище в Сопот; чиновник и търговец в Румъния до 1878.

# БВИ. С., 1988, с. 28; БРЧ. С., 1992, № 2, с. 39-40; Вж Консулова, Елена. Иван Вазов - детство и юношество.

сряда, 1 юни 2011 г.

ГРЪНЧАРСКИ (Плевен)


Мачо Грънчарски

1. Димо М. Грънчарски [+1869,Плевен], учител в Плевен 1835-69, спомощник 1869.
1.1 Георги Д. Грънчарски [*Плевен], учител в Плевен 1865-67 и 1873.

2. Тодор М. Грънчарски, свещеник в Плевен през 60-70-те г. на ХІХ в.

# БВИ. С., 1988, с. 171.

ГРЪНЧАРОВ (Елена)


Кою Грънчаров, свещеник

1. Никола К. Грънчаров [*Елена+1867,Елена], с псевд. Грънчарски 1851, учител и свещеник; учи в Елена при Ив. Момчилов. Подучител ок. 1849-? и учител ?-1856 в Трявна. Свещеник 1856-67. Спомощник 1856. Преводач - от руски "Съкратена свещена история" 1851 /ІІ изд. 1852, ІІІ изд. 1858 и "Древна египетска история" 1858; - от сръбски "Ижица или Аз-буквица" 1867. Съавтор със съгражданина си Стоян п. А. Робовски на "Последование обручения и венчания" 1866 и "Акатист или неделно пение на пресв. Богородица" 1866.

2. Матей К. Грънчаров [*Елена], след смъртта на брат си подпомага издаването на неговата преведена от сръбски книга 1867.

# БВИ. С., 1988, с. 171.