неделя, 29 май 2011 г.

ЗАХАРИЕВ (Трявна)


Рк Захари
1. Иван Захариев [*Трявна,ок.1790+1870], зограф - иконописец в черква "Св. Троица" - с. Бели мел - Берковско 1824.
1.1 Кръстю Ив. Захариев [*Трявна,ок.1810+?], зограф - иконописец в черквите "Св. Атанас" - Г.Оряховица 1850 и "Св. Богородица" - Трявна 1854
1.1.1 Иванчо К. Захариев [*Трявна,1.VІІІ.1844+12.VІІІ.1921], зограф - в черквите из Варненско, Провадийско, Свищовско, Търновско, Габровско, Ст.Загорско и др.
1.2 Михаил Ив. Захариев

2. Кръстю /Кръстан 1841/ Захариев [*Трявна,ок.1785+17.ХІІ.1850], зограф - иконописец 1803 /"Богородица на трон"/, с.Тича - Котленско 1820, стенописи в Раковишкия монастир "Св. Троица" 1825, Казанлък 1826, Присовския монастир "Св. архангел Михаил" 1838. Рисува и ктиторски портрет на х. Петко от Чирпан в Станимашкия монастир "Св. Петка Мулдавска" до 1840, стенописи в черква "Св. Архангел" - Трявна 1842 /със сина си Генко/, монастира "Св. Архангел" - с.Дебелец - Търновско, Килифарския монастир 1841.
2.1 Петър Кр. Захариев [*Трявна], зограф - иконописц в черквите "Св. Богородица" - с.Килифарево-Търновско 1836-37, Станимашкия монастир "Св. Петка Мулдавска" 1840 /с баща си/, "Св. Възнесение" с.Митровици - Берковско 1843 /с брат си Генко/, икони в черква "Св. Никола" - Дряново 1843 /с брат си Генко/, "Св. Йоан Предтеча" - Брацигово и "Св. Димитър" Пещера. Свещеник.
2.2 Генко /Георги/ Кр. Захариев [*Трявна,ок.1825+1879,Трявна], зограф, учител и свещеник; учи в Букурещ /лицей/ ок.1837-45. Учител в - Трявна 1845, 1855-58, 1866-67 и след 1868; Котел, Ст.Загора, Габрово 1859-62, ок.1867-6; иконописец - в Присовския монастир 1838 /с баща си/, стенописва в черква "Св. архангел Михаил" - Трявна 1842 /с баща си и брат си Петър/; икони в черква "Св. Никола" - Дряново 1843, "Св. Възнесение" с. Митровици - Берковско 1843 /с брат си Петър/, икони в монастир "Св. Архангел" в с. Дебелец - Търновско.
2.2.1 Тодор Г. Захариев [*Трявна,1854+1922], зограф; стенописи в черквите - "Св. Параскева" - с.Благоево - Търновско, "Св. Георги" - с.Любенова махала - Н.Загорско 1879 /с брат си Васил/ и "Св. Богородица" - с. Трънково - Ст.Загорско 1879 /с брат си Васил/, с.Абланица - Ловешко, с.Аспарухово - Бургаско, с.Николаево - Габровско, с.Кесарево - Търновско, с.Сърнево - Ст.Загорско, с. Петърница - Плевенско.
2.2.2 Къню Г. Захариев [*Трявна, 1840+1924], учител и свещеник в Трявна 1875, иконоиписец в с.Свежен - Карловско и черквата "Св. Георги" - с.Асеново, Търновско.
2.2.3 Васил Г. Захариев [*Трявна, 15.VІ.1842+10.ІІІ.1897], зограф; стенописи в черквите - "Св. Георги" с. Любенова махала - Н.Загорско 1879 /с брат си Тодор/ и "Св. Богородица" с. Трънково - Ст.Загорско 1879 /с брат си Тодор/; в с. Петърница - Плевенско 1882 и черква "Св. Параскева" с.Дебнево - Ловешко 1892.
2.2.4 Иван Г. Захариев [*Трявна,1846+1933], зограф - в черква "Св. Богородица" - с.Къкрина - Ловешко и с.Беломорци - Търговищко 1911.
2.2.5 Петър Г. Захариев [*Трявна], зограф - работи с баща си и братята си.

3. Цаню Захариев [*Трявна, ок.1792+1886], зограф - иконописец в черквите - "Св. Троица" с.Бели мел - Берковско 1824, "Въведение Богородично" - Ловеч 1834, "Св. Възнесение" - Чирпан 1834, "Св. Арахангели" - с.Арбанаси - Търновско 1836, Девическия монастир "Успение Богородично" - с. Батошево 1837 /със сина си Захари/ и с.Тича - Котленско 1841-43. Спомощник 1845 и съосновател на читалището в Трявна 1847.
3.1 Ангел Ц. Захариев [*Трявна,ок.1818+?]
3.2 Захари Ц. Захариев [*Трявна,1816+ок.1886], зограф-иконописец в черквите - "Св. Георги" - Русе, "Св. Архангел" - Трявна 1836, Ботошевския монастир 1837 /с баща си/, "Св. Панталеймон" - Видин 1842, "Св. Георги" - Етрополе 1842, "Св. Илия" - Севлиево 1843, в черквата на с.Черна - Добричко 1846, икони за черквата на с.Шипково - Ловешко 1859 и 1867, "Св. Параскева" - Тутракан 1864/със сина си Цаню/, "Св. Георги" - Трявна 1867, "Св. Параскева" - с.Оризаре - Бургаско 1869 /със сина си Никола/, "Св. Параскева" - с. Казаревец - Търновско, икони в с.Николово - Русенско 1875 /със сина си Кънчо/; стенописи в черквата на с.Дрента - Еленско /с брат си Кънчо/, монастирската черква "Св. Богородица" - с. Арбанаси - Търновско ок.1887 /със сина си Цаню/. Участва в Априлското въстание 1876.
3.2.1 Цаню /Стефан/ З. Захариев [*Трявна,1840+9.ХІ.1902], зограф - иконописец м черква "Св. Никола" - Разград 1863 /с баща си/, "Св. Никола" - Тутракан 1864, "Св. Атанас" - Лясковец, в Добруджа - Бабадаг, Конгас и Касап кьой 1864-66 и с.Ени кьой - Тулчанско 1866 /с баща си и брат си Кънчо/ 1866, "Св. Богородица" - Габрово 1867, с.Борисово - Русенско 1868, с.Лесичири - Търновско 1875,, с.Тетово - Русенско 1875, "Св. Архангели" - с. Арбанаси, монастирска черква "Св. Богородица" - с. Арбанаси - Търновско ок.1887 /с баща си/, "Св. Георги" - Русе. Член и председател на РК-Трявна, участник в Априлското въстание 1876.
3.2.2 Никола З. Захариев [*Трявна, ок. 1842+1877], зограф - в с.Ени кьой - Тулчанско /със брат си Цаню/ 1866; иконописец в черква "Св. Параскева" - с.Оризаре - Бургаско 1869 /с баща си/.
3.2.3 Кънчо З. Захариев [*Трявна+1877], зограф - иконописец с.Ени кьой - Тулчанско1866 /с баща си и брат си Цаню/, Конгас - Добруджа ок.1864-65, Тулча 1866, с. Пърлита - Добруджа, икони в с.Николово - Русенско 1875 /с баща си/. Участник в Априлското въстание 1876.
3.3 Кънчо /Кръстю/ Ц. Захариев [*Трявна,1820+?], зограф - стенописи в черквата на с. Дрента - Еленско /с брат си Захари/, иконописец - черква "Рождение Богородично" - Елена 1864 и 1866 .

# БВИ. С., 1988, с. 249-252 и родословна схема с. 249. Вж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори. С., 1965.

събота, 28 май 2011 г.

БОБЧЕВ (Елена)


х.Стефан Бобчев, хаджия.

1. Сава х.Ст. Бобчев [*Елена], учител в Елена през 60-те и началото на 70-те г. на ХІХ в. Търговец и земеделец = Мария п.Сава Костадинова.
1.1 Стефан С. Бобчев [*Елена,20.І.1853+8.ІХ.1940,София], учи в - Елена /при Стоян Робовски и Никифор Попконстантинов/, Цариград /Военномедицинското училище/ 1868-73-?, завършва право в Москва 1877-80. Пом.-учител в Елена 1868, учител по френски в Царград 1873-?, преподава - право в СУ /доцент и професор/ 1902-35 и съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт 1920-37. В Цариград е секретар на БПД "Промишление" 1871, председател на "Македонската дружина" 1873. Съдия и председател на Окръжния съд в Пловдив 1880, член и председател на Върховния административен съд 1883, депутат 1883-85, 1894-98 и 1903-11, директор на правосъдието на Източна Румелия 1884-85, подпредседател на Юридическото дружество 1900, председател на Дружеството на българските публицисти 1901-21, председател на Славянското дружество 1903-40, председател на І конгрес на Южнославянските книжовници и публицисти 1906, министър на просветата 1911-12, дипломат в Петербург 1912-13. Спомощник 1873. Сътрудничи на - в. "Право" 1871-73, сп. "Читалище" 1871-75 и съредактор 1874, в. "Македония" 1871-72, в. "Век" 1874, в. "Напредък" 1874-75, редактор на в. "Ден" 1875, в. "Ступан" 1875, в. "Българин", в. "Стара планина" 1876-77, в. "Одески вестник" 1876-? в Одеса, съредактор на в. "Стара планина" 1876-77 в Букурещ, в. "Славянско братство" 1878, руските вестници / "Московские ведомости", "Современньιе известия", "Русский мир", "Русский вестник", "Исторический местник", "Новое время", "Петербургские ведомости", "Варшавский дневник", "Русский куриер", "Новороссийский телеграф"/, сп. "Наука" 1881 и редактор, съредактор в. "Марица" 1882, съредактор на сп. "Юридически преглед" и сп. "Българска сбирка". Преводач от немски 1871 и френски 1873, 1874. Автор на "Св. равноапостоли Кирил и Методий" 1885, "Письма о македонском вопросе" 1889, "Руско-турската война" 1877 /ІІ изд.1898/ , "Старобългарски правни паметници" 1903, "Страници из моята дипломатическа мисия в Петроград" 1940 и др.
1.2 Никола С. Бобчев, професор д-р; завършва философия в Лайпциг след 1878.

2. Илия х.Ст. Бобчев [*Елена,11.ХІІ.1831+11.ХІІ.1893], учи в Елена при Иван Момчилов, Никола Михайловски и Никифор Попконстантинов; учител в Елена 1849-60 и търговец 1860-77. Депутат след 1878.

# БВИ. С., 1988, с. 73-74 и сн. на Стефан Бобчев; ЕБВЛ. С.,1996, с. 65-69.

понеделник, 23 май 2011 г.

ТОДОРОВ (Елена)


Рк Тодор, с прозв. Топал, живял в края на ХVІІ в., дарител на еленските училище, църкви и манастири
І
х.Петко х.Тодоров [*Елена+1884], хаджия = Цона п.Николова Момчилова [*Елена], сестра на книжовника Иван Н. Момчилов.
І
Юрдан х.П. Тодоров [*Елена+1931], съдия; член на турския окръжен съд в Търново 1876-?, успява да спаси от бесилката Цани Гинчев, Райчо Каролев и др. Първият кмет на гр. Елена 1878-?, губернатор на Русе 1879, член на Държавния съвет 1880. Член на общината в Елена 1884-, председател на читалището в Елена, депутат /няколко мандата/ =Роза х.Христова МИХАЙЛОВСКА [*Елена]. Брак от 1867.

1. Петко Ю. Тодоров [*Елена, 26.ІХ.1879+14.ІІ.1916, Швейцария], писател; учи в Търново 1894-95/гимназия/ в Тулуза - Франция /Лисе насионал/ 1896-97; следва право в Берн - Швейцария 1898, завършва литература в Берлин и Лайпциг ?-1904. Член на литературния кръг "Мисъл". Сътрудничи на френския в. "Ла Депеш" ок.1896/7., сп.. "Ново време", в. "Работнически вестник" и "Червен народен календар"; съредактор на в. "Законност". Умира от туберкулоза. Автор на очерк за сродника си Иларион Макариополски, стихосбирка - Драски 1894, разкази - 1895, 1896, 1898, идилии от 1899, драми - Зидари 1929, Самодива 1931, Змейова сватба 1932, Невеста Боряна и Страхил страшен хайдутин 1932, Първите 1934 и др.

2. Христо Ю. Тодоров, професор- философ и социолог; учи в Тулуза - Франция /Лисе насионал/ 1896-?.

3. Никола Ю. Тодоров

4. Мина Ю. Тодорова, І либе на П.К.Яворов.

Сродници - Стоян Михайловски, книжовник и Иларион Макариополски..

РБЛ. С., 1982, т. ІІІ, с. 454-457 и сн. на П.Ю.Тодоров; в. "Труд" 14.V.2011, с. 24 и сн. на Юрдан х.П. Тодоров.

четвъртък, 12 май 2011 г.

БЛАГОЕВ (Самоков)


Рк Благой Николов [+ преди 1869], гайтанджия в Самоков.

1. Димитър Благоев Николов [*Самоков,ок.1840+27.ХІІ.1875,Русе], учител; учи в Букурещ ?-1859-? и Одеса /семинария/, завършва в Киев /духовна академия/ ?-1869; учител в Харков, Комрат - Бесарабия, Самоков е Пловдив 1870-75 /и директор/. Преселва се в Пловдив 1870. Преводач от руски 1874. Автор на "Изяснения на Букваря" 1874 и "Буквар по нагледна и гласна метода" 1875.

2. Христо Благоев Николов [*Самоков,10.ІІІ.1855], учи в - Самоков, Пловдив /класно/ 1871-?. Член на РК-Пловдив. Участник в Старозагорското въстание 1875, съратник на П. Волов и Бенковски. Стотник в клисурска чета, заловен в с. Български чардак-Пловдивско и затворен в Пловдив 1876-77 /почти 8 месеца/. Укрива се в Самоков до дек. 1877 при племенница на Георги Икономов. Доброволец към Владикавказкия конен полк 1.І.-2.Х.1878. Полицейски пристав в Самоков 1878-81 и с.Голямо Конаре-Пловдивско 1881-84. Околийски управител в Кюстендил 1884-?. Сформира чета, с която свалят Гаврил Кръстевич. Заради дейността му по Съединението 1886 е уволнен! Командир на дружина в Сръбско-българската война 1886. Награден е с руски военен орден "За усърдна служба" 1878 и български - "За заслуги" 1886.

# Герасимов, Иван. Стотникът на клисурските въстаници.- в. "Самоковска комуна", 23.І.1982, бр. 3; БВИ. С., 1988, с. 68-69.

понеделник, 9 май 2011 г.

ДЕБЕЛЯНОВ (Копривщица)


Родът е от с. Дебелец, ВТърновско

Динчо Дебелянов, абаджия.
І
Вельо Д. Дебелянов [+26.VІІІ.1896,Копривщица] = Цана Илиева Койчова /Стойчина/, ученичка на Неофит Рилски. Преселва се с децата си в Пловдив 1896 и оттам в София 1904. Имат 6 деца.

1. Иван В. Дебелянов, чиновник в Пловдив 1896.

2. Илия В. Дебелянов [+1943], дърводелец в Долна баня; 1934 пренася с комисия 1931 костите на брат си от гр. Димир Хисар до Копривщица. Удавя се в р. Марица.
2.1 Иван Ил. Дебелянов [*1910, жив 2008], 1934 дарява 1000 лв. за паметника на брат си.

3. Мария В. Дебелянова, в Самоков 1896. Автор на на "Д. Дебелянов. Спомени..." 1946 /1956/, 1934 дарява 1000 лв. за паметника на брат си = ? Григоров. Имат син Димчо [*ок.1925], доброволец-фонтовак през ІІ Световна война .
4-5 ?? В. Дебелянов, архитект, 1934 дарява 1500 лв. за паметника на брат си.

6. Димчо В. Дебелянов [*Копривщица,28.ІІІ.1887+2.Х.1916,с.Караджово-Серско], с кръщелно име Динчо; поет, учи в Пловдив 1896-1904 и София /гимназия/ 1904-06, следва право в СУ 1907 и литература 1908-10. Работи като пресметач в централната метеорологична станция 1906-09; репортер и коректор във в. "Ден" и в. "Балканска трибуна", стенограф в Народното събрание и Софийската община, докладчик във Върховната сметна палата 1914. Войник през Балканската война 1912 в 22 Тракийски полк в Самоков. В Школа за запасни подпоручици 1913-14, подпоручик 1914, унтерофицер и взводен командир на 8 рота към 22 п. Тракийски полк 1916. Убит в сражение, погребан в гр. Димир Хисар, откъдето идва и заблуждението, че е починал том. Преводач от френски и руски. Съредактор на сп. "Звено" ок. 1914. Сътрудничи със стихове и рецензии /за Ив. Вазов 1914, Йордан Макариополски и др./ в сп. "Българска сбирка", сп. "Съвременник" 1906, "Нов път" и "Оса". Автор на посмъртно издадени стихосбирки - "Стихотворения" 1920 и "Златна пепел" 1924 /фототипно 2009/ и др. На негово име - Национална литературна награда, връчвана през август в Копривщица и къща-музей в Копривщица.

Сродници
- Кети Дебелянова [*Копривщица], учи в София = Здравко Дафинов [*1914+2009], офицер и автор на книга за ІІ Световна война.
- Димка Дебелянова [+14.ХІ.2003], умира при катастрофа. Автор на романа "Живях в заключени простори" 2005 = Стоян Несторов Каролев [*Ст.Загора,1921+2005], литературен критик. Имат дъщеря Светла.

# Удостоверение № 2155 от 7 май 1931 за датата и мястото на смъртта на Д. Д.; РБЛ. С., т. І, 1976, с. 319-321; Вж Димчо Дебелянов. Юбилеен сборник с нови изследвания по случай 120 г. от рождението му. С., 2009.

неделя, 8 май 2011 г.

ШИЛЕВ (с. Голямо Конаре , сега гр. Съединение)


? Шилев

1.Стоян Шилев
1.1 Недялка /Делка/ Ст. Шилева [*с.Г.Конаре,1867+1959,София], ушива в дома на чичо си знаме за Съединистите 1886; учи в Пловдив /гимназия/ ?-1886, учителка. Завещава родния си дом, построен 1892, на читалището = Продан Тишков, с прозв. Чардофон, член и подпредседател на комитета "За Съединение", водач на съединистите 1886.

2. Петър Шилев [*с.Г.Конаре,1853+1945], деец на Съединението, учител в Пещера ?-1886. Почетен член на поборническо дружество "Сливница" 1924. На негово име - улица в Пловдив и София = Велика.
2.1 син П. Шилев
2.1.1 Петър Шилев, доцент, оставя спомени за дядо си.
2.1.2 брат на Петър по-малък Шилев.


петък, 6 май 2011 г.

ТОШЕВ (Кюстендил)


Стоян Илиев [+ ок.1888,Щип], кираджия. Преселва се в Щип ок.1873; убит от албанци. Брат му също е убит = І. Мита; ІІ. Йорданка.
І
1. Андон /Доне, Тоше/ Стоянов Илиев, с прозв. Дончо Щипянчето [*с.Ерджелия-Щипско, 20.VІ.1867 +15.ІV1931,Кюстендил], деец до 1922 за освобождаването на областта Македония; куриер до 1908 на БМОРК - пренася писма, вестници, революционна литература, оръжие от Щип-Велес-Прилеп-Битоля. При проверка през 1896 на трите му конски впряга турците откриват в торбите с ориз - 10 бомби, 10 револвера, динамитови патрони и вестници. За тази дързост пише в спомените си Гьорче Петров и Атанас Лозанчев, Пею Яворов /"Биография на Гоце Делчев"/, Димитър Талев /"Илинден"/, създадена е и народна песен. Арестуван 7.ІV.1896, изтезаван в битолския затвор и осъден на 101 г. затвор, но амнистиран заради Гръцко-турската война 23.ХІ.1897; кираджия - превозва стоки и пътници, учи в Щип, усвоява занаяти - обущар и кожухар. Преселва се с баща си и мащехата в Щип и със семейството си в Кюстендил 1897. Син от І брак = /Е/катерина /Катя/ п. Апостол Поликарева [*Щип, 1.ІХ.1864+1958,Кюстендил], дъщеря на делегат на Църковния събор 1871; тя дава сведения на Димитър Талев за съпруга си. Брак от ок.1888.
1.1 Софка /Софче/ А. Тошев [*Щип,ок.1890+ ок.1896,Шип]

1.2 Панчо А. Тошев [*Щип,12.VІ.1894+22.VІІІ.1942,София], юрист и деец на ВМРО - председател на Македонския младежки съюз в Кюстендил и началник на Кюстендилския пограничен пункт, окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония; юристи офицер /капитан/. Учи в Кюстендил /и гимназия/, завършва право в СУ. Доброволец във войните - Балканската 1912-13, Междусъюзническата и І Световна. Награден с орден "За храброст"; депутат 1931-34 = Райничка.
1.2.1 Катя /Катерина/ П. Тошева [*Кюстендил,1928+София]
1.2.2 Райна П. Тошева
1.2.3 Владка П. Тошева [*1926+София]

1.3 Крум А. Тошев [*Кюстендил], активист на на Македонския младежки съюз = Виктория
1.3.1 Антон Кр. Тошев [+1977]
1.3.1.1 Виктория Ант. Тошева, в София
1.3.2 Йорданка /Данчето/ Кр. Тошев [*Кюстнедил,ок.1935] = Симеон ? Имат 2 сина - Георги и Явор.

1.4 Цветанка /Цвета/ А. Тошев [*Кюстендил+Кюстендил], член на Македонския женски съюз в Кюстендил = Георги /Гьоре/ ?, банков чиновник. Имат 3 деца - Анка [+1986], Симчо /Симеон/ [*ок.1937+1942] и Цонка *1942.

1.5 Надежда /Надка/ А. Тошев [*Кюстендил] = Петър Лугов [*Самоков]

1.6 Елена А. Тошева [*Кюстендил,23.І.1907+2-І.1986,София], завършва математика в СУ, учителка, редактор в изд. "Народна просвета" 1960-? и сп. "Математика". Автор на книга за баща си "Доне Щипянчето" 1995 = Стефан РАШЕНОВ [*Дряново,1896+1973,София], юрист и писател. Имат син Радослав [*София,1938].

2. Тодор Стоянов, от ІІ брак

3. Дрена Стоянова, от ІІ брак

# Георгиева, Албена. Куриерът на свободата.- в. "Вяра" (Кюстендил), 15.ІV.2011, с. 12-13 и 3 сн.; Рашенова, Анка. Пояснения към семейната снимка от 1941 - І ред Антон 1.3.1, Анка 1.4, Катя 1, Радослав 1.6, Йорданка 1.3.2; ІІ ред - Катя 1.2.1, Надка 1.5, Гьоре 1.4; ІІІ ред - Райна 1.2.2, Владка 1.2.3, Цвета 1.4, Симчо, 1.4; ІV ред - Стефан 1.6 = Елена 1.6, Панчо 1.2, Крум 1.3 = Виктория 1.3; В. М. Коментар в блога, 23.V.2011.

вторник, 3 май 2011 г.

МАКАРИЕВ (Дебър)


1. Исакий Макариев, зограф 1871.

2. Кузман Макариев, зограф 1871.

Сродник - Апостол Христов Макариев, с прозв. Дебърчанина, резбар 1935.

# Епиграфски надпис в Петрич; в. "Македонско слово" 1935, бр. 17; Вж Български възрожденски майстори.

ФУТЕКОВ (Панагюрище)


п.Георги Футеков [*Панагюрище+ІV.1876,Панагюрище], свещеник в Панагюрище от 50-тте - 70-те г. на ХІХ в., убит от турци.

1. Райна п.Г. Футекова [*Панагюрище,6.І.1856+29.VІІ.1917,София], с прозв. Райна Княгиня , знаменосец през Априлското въстание 1876; учи при В. Дипчев в Панагюрище /килийно/ и Ст.Загора /класно/; завършва акушерство в Москва 1876-78. Учителка в Панагюрище 1874-76 и Търново 1879-82; ушива въстаническото знаме на априлци 22.ІV.1876 и 3 копия 1901 /снимана със знаме за пощенска картичка/. Основателка на женското дружество "Китка". Съратница на Г. Бенковски, арестувана 1876, затворена в Пловдив и освободена с намесата на американския консул Ю. Скайлер и руския княз Алексей Церетелев. През Цариград е препратена от Найден Геров в Русия. І дипломирана акушерка - в Панагюрище 1882-? и в софийските квартали 1898- ? Орландовци и Малашевци. Автор на "Автобиография" І изд на руски ?, І изд. на български 1934 /1976, 1986/ = Васил ДИПЧЕВ [*Панагюрище,1846 +1898,София], учител в Брацигово 1875-76, кмет на Панагюрище 1878, депутат 1898, умира в затворен в Черната джамия. Брак от юли 1882. Имат 6 деца - Иван [*1885 +?,Троян], генерал; Георги [+Бургас]; Владимир [+1944]; Петър; Асен, полковник; Гина /осиновена/.

2. Захари п.Г. Футеков, автор на спомени "Райна княгиня. Живот и дейност" 1948 и на речници - Немско-български и Речник на чуждите думи /преиздавани/.


# БВИ. С., 1988, с. 537 и сн. , с. 675; в. "Уикенд, 23-29.ІV.2011, с. 77 и 4 сн.; Вж. Дипчев, В. Райна Княгиня. С., 1996 с род. схема.

понеделник, 2 май 2011 г.

КОЛАРОВ (Шумен)


Петър Коларов
І
Васил П. Коларов [*Шумен,28.VІІ.1877+23.І.1950,София], І [министър] председател на НРБългария 1949-23.І.1950; учи във Варна /гимназия/, завършва право в гр. Екс ан Прованс - Франция ?-1900. Учител в Никопол 1895-97 и член на БРДСП, адвокат в Шумен и Пловдив 1904-?. Участник в Балканските войни. Депутат 1913-23, секретар на ЦК на БКП 1919- ? и генерален секретар на Коминтерна 1922-24. След Септемврийското въстание емигрира в СССР до 1945. Председател на Народното събрание 1945-47. Министър на външните работи 1947-49. На негово име - родният му град е прекръстен Коларовград 31.І.1950- ?, 31.ХІІ.1965, язовир, къща-музей в Шумен, улици в София и Пловдив, училища /Пловдив/ и читалища, завод в София 1949-?. Автор на "Избрани съчинения" в 3 тома 1954-55 /ІІ изд. в 5 тома 1988/, "Статии, дневници, речи, писма, спомени" в 3 тома /т. ІІ 2002/.
1. Петър В. Коларов, министър на здравеопазването; военен доктор. Спомога довършванего на І градска болница в София /кръстена на негово име/ и "Пирогов"
1.1 Васил П. Коларов [*Москва, 1937], съсекретар на ПБКомунисти, с печатан орган "Ново Работническо дело"; завършва физика в Москва. Служител към НТРазузнаване 1967-91. Издава Календар с образа на Сталин 2009.

# Сиромахова, Соня. Интернет, 16.ІV.2010; Петкова, Първолета. Багери потрошили костите на Васил Коларов.- в. "Уикенд", 23-28.ІV.2011, с. 75 и 3 сн.


неделя, 1 май 2011 г.

СТОЯНОВ (София)


Рк Стоян

1. х.Мано Стоянов [*с.Редина-Софийско,1813+1895], учител в София 1851 и дарител на черква "Св. Крал" 1860. Член на общинската управа 1858-65.
1.1 Димитър х. М. Стоянов
1.2 ? дъщеря х.М. Стоянова = Д. Митович. Имат син Веселин.
1.3 Еленка х.М. Стоянов = Никола Десов.
1.4 ? дъщеря х.М. Стоянова = Тодор Пешев Тодоров, кмет на София.

2. х.Ангелко Стоянов [*с.Долни Лозен-Софийско], с прозв. Букурещлия, свещеник, дописник на в. "Напредък" 1876. Черковен дарител 1860.

# в. "Софийски вестник" 1916, бр. 11; сп. "Сердика" 1938, № 1.-2; сп. Сердика 1947, № 2, с.24-25. БВИ. С., 1988, с. 627.

ПЕТРОВ (с.Герман, Сафийско)


Рк Петре Родът е от с.Рельово, Самоковско.

1. х.Боне Петров [*с.Герман-Софийско,6.VІІІ.1836+12.V.1895], преселва се в София 1860-73, килиен учител в София, член и председател на РК-София, помощник на В.Левски, заточен в Диарабекир 1873-78. Председател на софийската окръжна постоянна комисия, училищен и църковен настоятел; помощник-кмет на София. Оставя спомени за времето 1853-93.
1.1 Георги х.Бонев Петров
1.1.1 Бончо х.Бонев Петров, автор на изследвания за х.Боне.

2.п.Андон /Доне, Донко/ Петров, свещеник.

# Бонев, Бончо. Просветители, книжовници и писатели на София.- сп. "Сердика", 1952, 147-151. Спомени за българските хаджии. С., 1985, с. 280-285; БВИ. С., 1988, с. 521. Вж Неделчев, Михаил ...