понеделник, 21 декември 2015 г.

НЕНОВИЧ

НЕНОВИЧ

Симеон Ненович

1. Пано С. Ненович, търговец в гр. Пеща 1809-11.

2. Павел С. Ненович [*1795 +1828], търговец в гр. Пеща 1798-99, 1809, 1811.
     # БВ, т. 2, с. 169-175; Вж Бур-Марковска, Марта. Една българска търговска фирма в гр. Пеща.- Изв. БИД, 1977, т. 30, с. 37-56; Пенковска, Пенка 2012.



НЕНОВИЧ (Свищов)

Васил Ненович
   I
Васил Н. Ненович [*Свищов +9 окт. 1834, Букурещ], търговец в Букурещ и Брашов 1821. Учи в Букурещ /лицей "Св. Сава"/ ок. 1812.  Учител по български език 1829-?, преводач и издател. Иждивител и настоятел  на "Свещенная история церковна" 1825, "Рибния буквар" /на Петър Берон/ 1826. Съставя славянобългарски буквар 1826.  Умира от туберкулоза.
   I
Никола В. Ненович [*Букурещ, 1825],търговец.  Учи в Букурещ /лицей "Св. Сава"/. Библиотекар в лицея. Учител в Браила 1844-47, преводач от френски и румънски. Превежда Влахобългарските грамоти за ДА-Букурещ. След 1870 напуска Румъния.
    Вж Бур-Марковска, Марта. Писма на книгоиздателя Василия Н. Ненович в Будапещенските архиви /1824-25/.- Изв. ИЛ, 1972, № 21, 219-275; БВИ. С., 1988, с. 458; ЕБВЛ. С., 1996, 484-485.  

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

БОЗВЕЛИЕВ


БОЗВЕЛИЕВ 1  (Котел)

Петър Димчов
   I
Неофит П. Димчов [*Котел, ок.1785 +4 юни 1848, Света гора], с прозв.Бозвели, Хилендарец, Хилендарски. Книжовник и учител. Учи в Котел /килийно/ и Хилендарския монастир ок.1803-04. Монах ок.1810, свещенник ок.1812, таксидиот в Свищов ок.1814, архимандрит преди 1835, протосингел на търновския митрополит 1837. Хаджия, деец за църковна независимост 1839, заточван в Света гора 1840-44 и 1845-48. Учителства в - Свищов ок.1814-ок.1834, Калофер ок. 1836, Соколския монастир ?-1838. Спомощник 1837 /"Христоития"/.  Преводач от гръцки "Краткая свещеная история" 1835. Автор на - диалози "Просвещений европеец" 1901, "Разговор на любородните ...", "Любопитно-простий разговор", "Плач божия мати Болгария" 1874 /посмъртно/;  учебници - "Славеноболгарское детоводство ..." 1835 /част Ι - VI/, "Краткое политическое землеописание" 1835, мемоари - Автобиография, "Разговор с един бесарабски българин", "Краткое начертание жизни свещеннослужителя Николая Димчовича"  и стихове.
     # Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски. С., 1930 и 1971; Из миналото на Котел. С., 1931, с 50-52; БВИ. С., 1988, с 461-462.

БОЗВЕЛИЕВ 2 (Казанлък)

Боню Бозвели [*Котел] - работи в с. Сливито, Казанлъшко = ? /с. Сливито, Казанлъшко/. Преселват се в Казанлък.
1. Теню Б. Бозвелиев [*Казанлък, 1816 +1871, Казанлък] – търговец на тютюн в Цариград до 1869, собственик на магазин и книжарница в Казанлък. Кръстник на Светослав Николов Сапунов /Миларов/ в Цариград 1850. Автор на летописни бележки = Тяна Милева. Годеж 5 ноем., а  венчавка 12 ноем. 1852.
1.1 Инанчо .Т. Бозвелиев [*Цариград, 16 ноем. 1854 +19 ян. 1854, Цариград]
1.2 Стефанка Т. Бозвелиева [*Цариград, 22 апр. 1858 +1 авг. 1858, Цариград]
1.3 Николчо Т. Бозвелиев [*Цариград, 22 дек. 1860 +16 авг. 1861, Цариград]
1.4 Костадин /Константин/ Т. Бозвелиев [*Цариград, 10 септ. 1862] – автор на „Спомени” 1942.
1.5 Бончо Т. Бозвелиев [*Цариград, 2 юни 1866 +1868, Цариград]

2. Иванчо Б. Бозвелиев – търговец на тютюн в Цараград, делегат в Цариград с Никола Евтимов Сапунов и др. преди 1849.
    # Бозвлиев, Теню. Летописни бележки.- В: Писахме да се знае. С, 1984, с. 348-349;  417-418.
   # Бозвелиев, Константин. Спомеви. Казанлък, 1942

БОЗВЕЛИЕВ 3 (Лозeнград)

Атанас Бозвели [*Казанлък], абаджия в Цариград, закупува имоти в с. Лефеджи, Лозенградско. Убит от турци.
   І
Атанас Ат. Бозвелиев [*с.Лефеджи, роден след смъртта на баща си]. Преселва се в Лозенград, когато българите били изгонени = Султана Михалчоолу. 
1. Михаил Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1861], притежава хан и 800 дка земя, специалист по винарство. Преселва семейството си в Бургас 1927
.
1.1 Атанас М. Бозвелиев [*Лозенград, 1887], съдружник с чичо си на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- Бургас.

2. Иван Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1870], търговец на спиртни напитки с фабрика за мастика в Лозенград. Преселва се със семейството си в Бургас 1923.
3. Панайот Ат. Бозвелиев [*Лозенград, 1870], търговец на зърнени храни, притежава 100 дка лозя и фурна. В България от 1902.
4. Венета Ат. Бозвелиева [*Лозенград, 1873] = ?
5. Керана Ат. Бозвелиева [*Лозенград, 1876] = ?

6. Георги Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1882 +1943], търговец. Преселник в - Балчик 1902-?, София ?-1914, работи в магазин за модни дамски дрехи и изучава френски език и в Бургас 1914. Съдружник с племенника си Атанас на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- национализирана 1947 за Винзавода в Бургас = Елена  Корудерлиева  [*Айтос], с родители бежанци от Тракия.
6.1 Атанас Г. Бозвелиев [*Бургас, 1919], царски офицер.
6.2 Милко Г. Бозвелиев [*Бургас, 1923], морски офицер; завършва Военно-морското училище-Варна и Икономическия институт-София. Командир на бойни кораби по р.Дунав и Черно море, помощник-командир на миноносец “Дръзки”. След 9.ІХ.1944 интерниран в лагер. Главен счетоводител на - „Строително обединение”–Бургас, Курортен комплекс „Слънчев бряг” и Кабелен завод-Бургас.
6.3 Любен Г. Бозвелиев [*Бургас, 1931], инженер-химик, доктор и родопроучвател; учи в Бургас /гимназия „Г. С. Раковски”/, завършва индустриална химия в София ?-1953. Първи инженер-химик в Кабелния завод–Бургас 1953-?, научен сътрудник в новосъздадения Институт по електропромишленост-София и в Институт по пластмаси–София. Има над 80 научни публикации, 15 авторски свидетелства и голям брой внедрени разработки.     

    # Вж Бозвелиев, Любен. Родословието на Неофит Хилендарски Бозвели.- сп. “Исторически преглед” 2005, № 3-4; Кехлибарева, Соня. по Георги поп Аянов. Лозенград – преселници и родове 1930-42.- Държавен архив-Бургас.

вторник, 13 октомври 2015 г.

ИВАНОВ / ЗЛАТАРСКИ (с.Златарица, Еленско)

Иван, градинар.
   I
Йован Иванов, с прозв. Златарски [*с. Златарица - Еленско, 1847 +1882], учител и свещеник. Учи при  Радко М. Радославов в с. Златарица 1859. Член на РК-Хасанларе ок. 1872 и Златарица 1876. Учителства в с. Деде бал /дн. Дединци - Търновско/ 1869-71. Свещеник  в с. Дединци ок. 1871 и с. Хасанларе /дн. Гецово/, Разградско 1872-75. Председател на църковно-учителското настоятелство и след РТВ.  Спомощник 1875 /"Небесни светила"/.
   I
Кръстинка п.Йованова, спомощник 1875 /"Небесни светила"/.

# Небесни светила. 1875; БВИ. С., 1988, с. 255.

петък, 9 октомври 2015 г.

ПИШУРКА (Лом)


Кръстю [+1763], поп във Враца и с. Влашко село /дн. Царевец/ - Врачанско 1762. От книжовника поп Тодор Врачански купува Евангелие 1758, Дамаскин 1760 и Дамаскин лятото 1762 /за 5 гроша/. От Русия закупва, пак за черквата, комплект /за 12-те месеца/ Минеи, а след завръщането му е убит.

   Ι
Стоян, с прозв. Граматик, Даскала, учител във Враца до 1770.
   І
Кръстю Стоянов Граматиков, учител в с. Згориград, Врачанско и Враца през последната четвърт на ХVIIІ в.  Автор на "Сборниче" 1801, ръкопис.
   І
Стоян Кръстев [*Враца +1843], с прозв. Дамаскинаря, учител във Враца през 20-те г. на ХІХ в.

1. Рк Кръстю Стоянов, с прозв. Пишурка [*Враца,24.VІІІ.1823+6.І.1875,Лом], книжовник и учител; учи в - Лом / Враца при Константин Огнянович, Пловдив /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/. Учител във - Враца 1847-48 и 1850-51, Лом 1848-50, 1851-56 и 1862-75, Видин 1856-? Учредител на читалище "Постоянство"-Лом 1856. Театрален деец в Лом - актьор и режисьор, поставя 2 пиеси - "Многострадална Геновева" 1856 и "Велизарий" /12.ХІІ.1856/. Отваря книжарница в Лом 1872 и сътрудничи на Хр. Г. Данов. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1849-52, 1858-59, сп. "Зорница" 1844, в. "Македония" 1868, сп. "Читалище" 1870-71, сп. "Училище" 1872. Превежда - от гръцки "Опелото на Исуса Христа" 1869; от сръбски в стихове "Аделаида" 1857 и "Рахилин плач" 1872, побългарява от френски "Момина китка" 1870 и "Изпаднал търговец" 1870. Автор на "Сбор от български песни" 1864 и "Куткудачка" /стихове и приказки/ 1871. На негово име - село в Ломско, в Лом - театър, театрален фестивал 2008-2012- и улица в Лом = Ангелика /Гика/ Първанова  Тодорова, учителка в Лом, читалищен и театрален деец, учредителка на І женско дружество "Добродетелно женско дружество" 1857.

1.1 Александър Кр. Пишурка [*1851 +1877,връх Шипка], опълченец.
1.2 Виктория /Витка/ Кр. Пишурка [*Лом, 15 май 1858 +4 юни 1919], учителка; учи в Лом и Габрово /класно/; учителства в Габрово 1872, Ловеч 1873-76, Лом 1876-77. Член на "Добродетелно женско дружество". Спомощник в Лом 1875. На нейно име - детска градина № 6 в Лом = Димитър Маринов Бонов /кръщелно име Д. Върбанов  Мацанков,  осиновен от Марин Бонов, търговец в Лом/ [*с.Вълчедръм, Ломско, 1846 +1940, Кремиковски монастир  - София], етнограф. Брак от 1878. Имат 4 деца - дъщеря ? = д-р Блъсков, дъщеря ? = Вл. Иванов, Кръстю и Гроздана = Сиромахов.

1.3 Стефан Кр. Пишурка [*Лом, 7 окт. 1863 +12 май 1924, Лайпциг - Германия], зъболекар = Ида Емили Шмидт [*гр.Серба - Германия, 24 май 1868 +20 май 1936, гр. Йена - Германия], зъболекарка. Брак в Лайпциг.
1.3.1 Александра Ст. Пишурка [*Лайпциг, 20 март 1895 + 1 септ. 1986, Бриске-ост - Германия], завършва стоматология  в Германия ?-1917 с дисертация. За нея -   биографична книга  Zum Werdegang der ersten praktierenden Leipziger Zahnarztinnen am Beispil от Франциска Габсдиал-Стелнер 2005 = Фриц Курт Юлиус Кох /Koch/ [*1890 +1956]. Брак от 26 апр. 1921. Имат 3 деца - Фриц Александер Кох [*1922+2008], ... дъщеря ?..., Марта Фридел Кох [*1937 +2009].
1.3.2 Ангел Ст. Пишурка [*Лайпциг, 1897 + Св. Фендел - Германия] = ?. Брак в гр. Св. Фендел. Имат дъщеря ?
1.3.3 Стефан Ст. Пишурка [+1924], зъболекар; неженен.
1.3.4 Зорка Ст. Пишурка [+1948]

1.4 Марийка Кр. Пишурка
1.5 Грозданка Кр. Пишурка [*Лом, 1872] = Димитър Сиромахов [*1867 +1916], полковник, командир /майор/ на 6 Бдинска п. дивизия - Видин 1904. Имат 2 деца - Мара и Владимир, майор.
1.6 Зорка Кр. Пишурка = Димитър  Хаджистамов [*1868 +1948], доктор. Имат 3 деца - Боян [*1904], Д. /син/, З. /дъщеря/ = Ф. Бланшар.

2. Стефания Стоянова = Коста  Стаменов.

Сродник
- Иван поп И. Пишурка, иждивител на Кр. Пишурка при издаването на книгата му 1857.
- Катя Антонова [ок.1954 +26 ян. 2012, Лом], "внучка" на Кр. Пишурка.
     # БВИ. С., 1988, с. 533-534 и сн. на Виктория, с. 626, 630-631; Писахме да се знае. С., 1984, с. 102 и 224; ЕБВЛ. С., 1996, с. 570.
   @ Матев, Лалю - geni.com, 2010; Дам, Дирк. - geni.com, 3 юли 2012 и Семейно изследване /Стефан Пишурка и неговите потомци/, 12 юли 2012 и 3 сн. 
   Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- в. "Антени", 31.Х.1975, бр. 45;
   Вж Сб. "Ловеч и Ловчанско"  1932 /има и фототипно изд./, т. 3, с. 113-120, биография за Витка.

сряда, 7 октомври 2015 г.

ПАНИЦА (Търново)

Димитър
    Ι
Георги Димитров, хаджия.
    I
Рк Никола х.Георгиев, хаджия с прозвПаница.
    Ι
Атанас х.Н. х.Георгиев [*Търново, 1802 +1872] = I. Мариола /имат 4 деца/; II. Венета /3 деца/.
1. Никола /Николаки/ Ат. Паница [*Търново], търговец в Италия от 1854 = Митанка Пелтекова [*Свищов]
1.1 Тодор Н. Паница [*Оряхово, 2 юли 1879 +8 май 1925, Виена - Австрия], деец на ВМРО. Учи в Лом и Варна. Четник при Никола Пушкаров през Илинденското въстание. Съратник на Яне Сандански. Убива в София Борис Сарафов и Иван Гарванов - 18 ноем. 1907. Убит от Менча Крънчева = Екатерина Измирлиева [*Кукуш, 1882 +1968, София]. учителка в с. Калапот - Драмско ок .1907, Несебър 1907. Венчавка 17 май 1907.
1.1.1 Коста Т. Паница [*Драма, 1911/12 +1948, Владая - Софийско], доктор.

2. Евстати /Стат/ х.Г. Димитров - във Варна
2.1 Сава Евст. Паница [+1909], търговец във Виена.
2.2 Никола Евст. Паница, търговец във Виена. Подпомага дружество "Напредък" - Виена. След 1878 живее и работи във Виена.
2.3.  Георги Евст. Паница, търговец във Виена. Подпомага дружество "Напредък" - Виена. 

3. Сава Ат. Паница [*1838 +1926], търговец във Виена от 1863. Съосновател на търговската фирма "Братя Паница" и "Дружество за поддържане на учителски кандидати от българска народност" - Виена. Учи в Търново /взаимно и класно училище/. Завършва френски католически колеж в Цариград 1856
3.1 Евстати С. Паница, банкер и акционер

4. ?  Ат. Паница

5. ?  Ат. Паница - във Варна, ок. 1872. 

6.  ? Ат. Паница - във Варна ок. 1872, търговец във Букурещ - Румъния 1876

7. Костадин /Коста/  Ат. Паница [*Търново, 12 март 1857 +16 юни 1890, София], познат и с ФИ Купов. Майор. Участник в Сръбско-турската война 1876, опълченец в РТВ 1877-78 /6-а дружина, 3 -а бригада/, Съединението 1885, Сръбско-българската война 1886. Учи в Търново /взаимно и класно училище "Св. Кирил"/, Варна 1872-?, Одеса /Военно училище- пехотно / 21 март 1876-77, Петербург /Военно училище ?-1880 и военна академия/ ?-1884. Съучредител на комитет "Искра" - Русе 1885. Военен прокурор в Русе 1885-?, председател на  Софийския военен съд и на Военния касационен съд 1886-87. Награждаван с ордени /сръбски и руски/ за храброст. Осъден на смърт, заради заговор срещу княз Фердинанд и Стамболов.
Сродник - "свако" на Сава Ат. Паница е Димитър х.Ничов - х.Мишон [*Търново], търговец
    # Чолаков, Георги /сценарист/ и Светослав Овчаров /режисьор/. Коста Паница, документален филм 1986; БВИ. С., 1988, с. 496-497; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 195-196; Вж Бележити търновци. С., с. 165, 274-278, 401-403.


вторник, 22 септември 2015 г.

ПЕНКОВ (Котел)

Рк Пенко
1. Велико /Велко/ Пенков [*Котел +], свещеник в Котел през 40-50-те години на 19 в. Спомощник - 1844 /Православное учение/, 1846 /Игиономия/ и 1852 /Житие на св. Григорий Омиритскаго/. Дом в махала "Поп Стоян и Кара Милко" = Юрдана Драганова – Великовца [*1814].
1.1 Мария п.Великова [*1843] = Христо Д. Шишков [*1841]. Имат 4 деца - Рада *1866, Добри *1868, Юрдана *1872 и Васил *1877.
1.2 Петър В. Пенков [*1850]
1.3 Драган В. Пенков [*1853]

2. Иваница /Иван/ Пенков [+], кандилар. Дом в махала "Поп Стоян и Кара Милко" = Тиха х.Ганчюва [*1822]
2.1. Пенко Иванов (!) Пенков [*1838] = Мария Ганова [*1845]
2.1.1   Иван П. Пенков [*1876]
2.1.2 Стойко П. Пенков [*1883]

2.2 Юрдана Иванова (!) Пенкова [*1855], учителка в Котел 1873. Спомощник 1873 /Нещастна фамилия/. Госпожица 1873.

# БВИ. С., 1988, с. 510 , 511; Архив - Котел 1882, с. 12, предоставено копие от Свилен Абушев. 

четвъртък, 3 септември 2015 г.

ШОПОВ (с. Мирково, Пирдопско)


Груйо Шопов = ?, жива 1876.
   Ι
Захари Гр. Шопов [*с. Мирково - Пирдопско, 1853 +май 1901], с прозв. Френктерзията /от това че е бил шивач/ и Макинаджията. Куриер на РК за Златишко и Софийско 1870-72 и на Георги Бенковски 1876. Съратник на В. Левски  1872. През Априлското въстание пренася и оръжие до с. Петрич и участва в сражение край с. Мирково 24  април 1876, за което е арестуван за 3 м. в Златица. Участва и в Сръбско-българската война - 13 рота, 2 п. Балкански полк.  След РТВ 1878 е секретар в Кюстендилската община = Теофания [*1856], жива 1901. Брак 1877.
1.1 Дарина З. Шопова [*Кюстендил, 1878]
1.2 Никола З. Шопов [*Кюстендил 1880]
1.3 Анастас З. Шопов [*Кюстендил 1882], в Кюстендил 1901
1.4 Тодорка З. Шопова [*Кюстендил, 1889], в Кюстендил 1901

3. Стефан Гр. Шопов, помощник на софийския митрополит 1872-83 Мелетий.

Сродници 
Недельо Иванов Николов [*Мирково, 1842 +1909], свещеник, учител и член на РК-Поибрене  - братовчед на Захари
Захари С. Шопов [*Мирково], учител 1868 в Мирково и спомощник /"Поучение" 1868/.

понеделник, 24 август 2015 г.

ГРУЕВ (Копривщица)


Черньо, свещеник
   Ι
Пройчо Чернев, търговец
   I
Рк Груйо Пр. п.Чернев = I. Гана Генчева Топалова [+1852]]; II. ?


1. Йоаким Груев [*Копривщица, 9 септ. 1828 +1 авг. 1912, Пловдив], книжовник; учи в Копривщица ?-1844 и 1847-48 при Найден Геров и Семко Велев, Пловдив /гръцко училище/ 1844-47 при Неофит Рилски; учител в - Копривщица 1848-56 и Пловдив 1856-68 и 1887-93 /директор/, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Ст. Раковски 1857-61. В Пловдив - помощник на турския окръжен управител 1868-70, председател на градския съвет 1871-72 и ?- май 1876, арестуван 10 юни - 31 юли 1876 и екстрадиран в Цариград до амнистията 1878, председател на Съдебния съвет в Източна Румелия 1878, директор на просветата 1879-84, член на Върховния административен съд. Редактира сп. "Училищен дневник". Сътрудник на - в. "Цариградски вестник" 1851 и 1857-58; сп. "Български книжици" 1858-59, в. "Турция" 1864, сп. "Летоструй" 1869-70, 1872-73 и 1875; сп. "Ръководител на основното учение" 1874, сп. "Български преглед" 1898, сп. "Илюстрация Светлина" 1919; преводач от - руски 1852 /1866/ и 1858, сръбски 1858, 1861, френски 1861, 1862, 1863 /1865, 1870, 1872, 1875/ и полски 1870 /1874/. Автор на "Първи знания за деца" 1857 /1861, 1863, 1866, 1869, 1871, 1873/; "Гуслица или нови песни" 1858, "Основна българска граматика" 1858 /1862, 1864, 1865, 1869/, "Начала на българска граматика" 1863 /1869/; "Малка аритметика" 1867 /1869, 1871, 1873/; " Българска история" 1869 и др. = Мария, пише писмо до Ст. Чомаков 3.VІ.1876.

2. Георги /Джорджо/ Груев [*Копривщица, 12 ян. 1832 +22 дек.1899, Пловдив], учител; учи в Копривщица и Пловдив; учител в Копривщица 1850-51 и Пловдив 1851-54, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Раковски 1857-61, писар при Евлоги и Георги Георгиеви в Галац и Браила 1857-58. В Цариград от 1854 - търговец, настоятел и І председател на българското училище 1866, пловдивски представител на Църковния събор 1871, секретар и счетоводител на Българската екзархия 1874-77. Заточен в Мала Азия 1877; подпредседател 1880 и председател 1881-82 на Областното събрание, председател на Пловдивския апелативен съд след 1885. Сътрудник на в. "Българска дневница" 1857, сп. "Български книжици" 1858-59; в. "Турция" 1871, сп. "Читалище" 1871, 1875 и в. "Право" 1873.

3. Никита  Груева [Копривщица, 1835]

4. Веселин Груев [*Копривщица, 28 септ. 1838 +11 февр. 1868, София], с духовно име  Харитон  след 1868, учител; учи в Пловдив ?-1858 /и при брат си Й. Груев/, учител в - Клисура 1858-62, Копривщица 1862-65 и София 1865-68; преводач - "Неделни слова и поучения". Автор на "Начални познания по геометрия" 1867.

5. Екатерина Груева [Копривищица, 1840]

6. Александър Груев [*Копривщица; 1847 + 11 ян. 1905, София], учител; учи в Копривщица ? 1856 и Пловдив 1856-1868-? /при брат си Й. Груев/. Учител в Пирдоп 20 февр. 1870 - 7 септ. 1872 и  в Демирдилере, дн..Старо Железаре - Пловдивско. Член на РК-Пирдоп, съмишленик на В. Левски, с когото се срещат още 1863. Арестуван, осъден и заточен в гр. Адена - Мала Азия и Ерменик. Амнистиран след Санстефанския договор 1878. След РТВ е помощник адвокат в София. Съучредител на читалище "Съгласие"- Пирдоп 1871 и писар. Сътрудничи на в. "Независимост" 1873 и в. "Отечество" 1885 = Бона [*ок.1860]
6.1 Груйо Ал. Груев [*София, ок. 1884]

7. Тана Груева [*1873]; от ΙΙ брак.


     # БВИ. С., 1988, с. 167-169 и 3 сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с.202-204; Илиева, Анна. Братята Йоаким и Георги Груеви и Априлското въстание. С., 2002, т. 4, с. 107-114; Костадинов, Борис. Братя Груеви.- в. 3В, 2012, бр. 44, и 3 сн.. Вж Греув, Йоаким. Моите спомени. П., 1906; Архив на Георги Груев в Пловдивската библиотека "Ив. Вазов", дарен от наследниците му; Груев, Йоаким. Литературен архив, т. 9.

сряда, 29 юли 2015 г.

ГРЪНЧАРОВ (Елена)


Кою Грънчаров

1. Никола К. Грънчаров [*Елена +1867], учител и свещеник. Учителства в Трявна ок. 1849,  Елена ?-1856. Ръкоположен в Елена и служи до смъртта си там. Спомощник 1856. Книжовник  -подбор и редакция на "Съкратена свещена история" 1851, 1852 /2 изд./ и 1858 /3 изд./; съставител на "Акатис" 1866 /съвместно със Стоян п.А. Робовски/, и "Последование обручения и венчания" 1866 /заедно със Стоян п.А. Робовски/; превежда от руски  "Древня египетска история" 1858, - от сръбски "Ижица или Аз-буквица" 1867.

2. Матей К. Грънчаров [*Елена], издава в Русе преводната книга на брат си.
# БВИ. С., 1988, с. 171.

петък, 17 юли 2015 г.

АРНАУДОВ (Русе)

Петър Арнаудов, род от   Тетово.
   Ι
1. Димитър /Димчо/ П. Арнаудов [*Русе]= Царевка Сапунова
1.1 Люба Д. Арнаудова [*1905], учителка = Ненко БАЛКАНСКИ. Брак от 16 юли 1933. 
1.2 Тодора /Дора/ Д. Арнаудова [*1911].
1.3 Вера Д. Арнаудова
1.4 син /+бебе/
2. Михаил П. Анаудов [*Русе, 5 окг. 1878 + 18 февр. 1878, София], професор. Учи в Русе, завършва СУ 1895-98, специализира индогерманско езикознание в Германия 1898-1900 - /Лайпциг  и Берлин/ и Чехия - Прага 1903-04 с докторат.  Учителства 1900-03 във - Видин и София. Поддиректор на НБ-София 1907. Доцент 1908, професор 1919, декан на Историко-филологическия факултет 1921-22, директор на Народния театър 1926, ректор на СУ 1935-36, председател на СБПисатели. Сътрудничи на - сп. Училищен преглед, СбНУ, Списание на БАН, Пролом, Родна реч, Просвета, Слънце, Съвременник, Македонски преглед,  Славански глас, Листопад, Завети,  Сердика, Литературна мисъл, Българска мисъл /и редактор/  Автор на монографии за Крали Марко 1918, Г. С. Раковски  1922, Неофит Бозвели  1930 и 1941, В. Априлов  1936, Селимински  1938, Ин. Вазов 1939, Екзарх Йосиф  1940, Паисий Хилендарски 1942, Братя Миладинови 1943,  Софраний Врачански 1944, Л. Каравелов  1964 = Фанка. 
2.1 Ани М. Арнаудова

3. Илия П. Арнаудов [*Русе], музикант в Сливенската опера, живял и в Русе.
# РБЛ. С.,1976, с.53-55 и сн. на Михаил; Василева, Весела. поглед към митналото. С., 2014, с.

сряда, 8 юли 2015 г.

БАЛКАНСКИ (Казанлък)

Илия = Цана
   Ι
1. Иван Ил. Балкански

2. Димитър Ил. Балкански [*мах. Колибите - Габровско, 17 юни 1873 +1959], участва във войната 1917 към 10 рота на 23 пех. Шипченски полк = Тотка /Тота/ Ненкова [*Казанлък, 27 ноем. 1885 + 6 ян. 1962]. Брак от 1901. Рисувани са от  Димитър  Н. Балкански.

2..1. Стефана /Цанка, Цана/ [*Казанлък, 4 ноем. 1902 +1963] = Геньо  Стойнов [*1900 +7 юли 1960]. Имат 4 деца - Тончо [*1924 +2004], Тотка [*1929 +1985] и близнаци Митко [*1936 +2006] и Лалка [*1936 +1936], 

2.2. Ненко Д. Балкански [*Казанлък, 20 септ. 1907 +1977], професор - художник; завършва живопис в Художествената академия 1925-30, специализира във Франция, Италия и Германия 1939-41. Преподавател от 1947, професор 1959. Член на дружествата "Родно изкуство" и  "Новите художници".  Картини - "Автопортрет", "Лиляна" 1946; Димитър Арсениев, Колю Фичето, Христо Ботев, Поп Андрей, Димитър Методиев - поета,  Златю Бояджиев, Сестра на Златю Бояджиев, Васил Иванов. Рисува  пейзажи от Балчик, Каварна, Казанлък, Княжево и Созопол. Автор на монографии за художниците Дечко Узунов и Мара Георгиева, както и студии за българското изкуство.  Сътрудничи на - в. "Народна младеж", в. "Студентска трибуна", в. "Хоро". На негово име - къща-музей  1981 в Казанлък, улици в Казанлък и София = I. Тодорка /Дора/  Димчева /Димитрова/ Арнаудова [*1911 +24 апр. 1947]. Брак от 16 юли 1933 в Своге; II. Лиляна Никова Просеничкова [*26 апр. 1922 +2003], внучка на Баба Тонка Обретенова. Дарява 2007 на НХГ графики /271/ картини /267/ от съпруга й. Брак от 1949.
2.2.1 Димитър Н. Балкански [*7 септ. 1936 +22 дек. 2005], от I брак = Светла Андрей Гуляшки. Брак от 12 юни 1949.
2.2.1.1 Светлин Д. Балкански [*7 апр. 1979];
2.2.2 Боян Н. Балкански [*София, 14 авг. 1949], художник, изографисва 2001-03 черква "Св. Петка" -  Орландовци, София = Марика [*5 септ. 1952].
2.2.2.1 Ненко Б. Балкански [*София, 1 ноем. 1977], художник, учи в националното училище за изобразително изкуство ?-1996, завършва стенопис в НХА ?-2002. Изложби - 2005, 2007, 2008, 2009, в чужбина.= Мария Катанин Рафаел [*9 ноем. 1976]
2.2.2.1.1 Боян Н. Балкански [*29 окт. 2010]
2.3. Недка /Нетка, Неда/  Д. Балканска [Казанлък, 28 ноем. 1912 + 1992]  = Никифор 
 Василев
 [*1910 +1986], юрист. Имат 2 деца - Весела /Веселинка/ [*1932/3], правист и авторка на "Без корени върхове няма", "Видяно, изживяно и записано" 2013, Поглед към миналото. Моят казанлъшки род. С., 2014 и Димитър [*1941]..

2.4. Илия /Иличо/ Д. Балкански [*Казанлък, 10 март 1917 + 2003] Дора [*1918 +2006]
2.4.1 Тотка Ил. Балканска [*1952] = Петко [*1938 +1992]. Имат дъщеря Красимира [*1989].
2.4.2 Детелина Ил. Балканска [*1954] = Димитър [*1954]. Имат дъщеря Мария [*1993].
2.4.3 Димитър Ил. Балкански [*1957]; доцент в Шумен.= Евгения [*1965]
2.4.3.1 Теодора Д. Балкански [*1987]
2.4 3.2 Гергана  Д. Балканска [*1989] = Митко [*1981]. Имат син Делян [*2012]. 

     # Куюмджиева, Антония.- в. "Стандарт" 2007, бр. 5227. Вж Божков, Атанас. Ненко Балкански. С., 1977; Василева, Весела Н. - устно сведение, 21 февр. 2013 и книгата й от 2014 с род. схема.

петък, 26 юни 2015 г.

ШАНОВ (Казанлък)

? Шанов = Вела, жива 1860.

1. Бончо Шанов [*Казанлък, 5 септ. 1848 +17 февр. 1940], с духовно име Епифаний от 1873. Учи в Одрин 1868- ? /католическо училище/. Ръкоположен в Рим 1873.Свещеник в Солун 1873-?, епископ /Солунски/ 1895-? Притежава владишки герб.

2. Гана Шанова = ? Имат дъщеря Невена - в Солун 1910. 

3. Иван Шанов - учи в Одрин 1868 - ? /католическо училище/. Почива от малария.
3.1 Бончо Ив. Шанов [+1923], антифашист, убит. На негово име в Казанлък - завод за пътни машини и основно училище.
3.1.1 Пенка Б. Шанова

Сродници 
- Христо, братовчед на Епифаний

вторник, 16 юни 2015 г.

ХОРОЗОВ (Елена)


Недю Хорозов [*Елена]

1. Теодосий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена, 1820 +1 дек. 1864], архимандрит; монах във Витлеем, хаджия, І свещеннодякон в Цариград /Българската дървена черква/ 7 окт.1849-51, йеромонах от 8.Х.1849, игумен на Осоговския монастир 1851, ктитор 1855 и игумен на Капиновския монастир 29 юни 1855-64. Търновски представител, като председател на българската община, в Цариград по църковни въпроси 1861. Спомощник 1850 /"Наполеон Бонапарт"/, 1853 /"Кратко описвание на св. преславна гора Атонска"/.

2. Кесарий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена,1823 +1893, Мердански монастир], архимандрит; учи в Букурещ /семинария/ ?- ок. 1840/41, монах във Витлеем и Къпиновски монастир  „Св. Богоявление” 1842-44, хаджия преди 1857, игумен на Осоговския монастир 1851-? и Мерданския монастир „Св. 40 мъченици” 1866-93, възобновява Къпиновския монастир 1867. Спомощник 1846 /"Игономия"/, 1847 /"Писменница" от Иван Момчилов/, 1865 /"Граматика на старобългарский йезик" от Иван Момчилов/ и 1868 /"Поучение ..."/.
     # БВИ. С., 1988, с. 327, 645; Панайотов, Панайот. Дарители от Елена ... С., 2015, с. 206-207. 
     # В надгробната плоча на  "ктитора" Теодосий са посочени  годините *1821+1865.

 

сряда, 27 май 2015 г.

ТОДОРОВ (Елена)

Рк Тодор, с прозв. Топал, хаджия; живял в края на ХVІІ в., дарител на еленските училище, църкви и манастири.
   І
А. х.Петко х.Тодоров [*Елена +1884], хаджия, търговец = Цона п.Николова  МОМЧИЛОВА  [*Елена], сестра на книжовника Иван Н. Момчилов.
   І
Юрдан /Йордан/  х.П. Тодоров [*Елена,  5 ян. 1848 +24 юли 1931], търговец и съдия; учи в Цариград /Роберт колеж/, член на турския окръжен съд в Търново 1876-?, успява да спаси от бесилката Цани Гинчев, Райчо Каролев и др. Първият кмет на гр. Елена 1878-?, губернатор на Русе 1879-80, член на Държавния съвет 1880. Член на общината в Елена 1884-?, председател на читалището в Елена, депутат /няколко мандата/. Дарител на черквата "Рождество Богородично" - Елена = Роза х.Христова  МИХАЙЛОВСКА  [*Елена, 1850 +1928]. Брак от 1867.

1. Петко Ю. Тодоров [*Елена, 26 септ. 1879 +14 февр. 1916, Швейцария], писател; учи в Търново 1894-95 /гимназия/ в Тулуза - Франция /Лисе насионал/ 1896-97; следва право в Берн - Швейцария 1898, завършва литература в Берлин и Лайпциг ?-1904. Член на литературния кръг "Мисъл". Сътрудничи на френския в. "Ла Депеш" ок.1896/7, сп.. "Ново време", в. "Работнически вестник" и "Червен народен календар"; съредактор на в. "Законност". Умира от туберкулоза. Автор на очерк за сродника си Иларион Макариополски, стихосбирка – „Драски” 1894, разкази - 1895, 1896, 1898, идилии от 1899 - "Слънчова женитба", "Над черкова", "Една"; драми – "Първите", „Зидари” 1929, "Самодива" 1931, "Змейова сватба" 1932, "Невеста Боряна и Страхил страшен хайдутин" 1932, "Първите" 1934 и др.
1.1 Николай П. Тодоров [+на 82 г.], преводач от френски и английски, журналист = ?
1.1.1 Боян Н. Тодоров, инженер.
2. Христо Ю. Тодоров [*1881 +1954], професор- философ и социолог /първият в България/. Учи в Тулуза - Франция /Лисе насионал/ 1896-?. Преподава в СУ. 
2.1 Мария /Мина/ Хр. Тодорова = ? Пеев.  Имат син Йордан [*София, 16 авг. 1938], професор - арабист. Носител на наградата Шарджа 2006. В негова чест е издаден сборник "Арабистика и ислямознание". С., 2001.

3. Никола Ю. Тодоров [*1888] = ? румънка.

4. Мина Ю. Тодорова [*1890 +1910], І либе на П.К.Яворов. Умира в чужбина.

Б.  Иван Хаджитодоров [*Елена, 1833 +20 септ. 1895] = Ана Радивоева [*Елена, 1841 +23 дек. 1909]
1.1 Теодор Ив. Теодоров [*27 март 1859 +5 авг. 1924] = Радка Найден ГЕРОВА
1.2 Димитър Ив. Теодоров съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909
1.3 Стана /Станка, Ана/ Ив. Теодорова [*Елена +3 март 1936, София], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Георги  Генов Губиделников [*Котел, 2 май 1859 +28 септ. 1938], учредява дарителски фонд "Ана и Гено Поклонник" 1936.
1.4 Екатерина /Катя/ Ив. Теодорова  [*1863 +1944], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иват Хаджитодорови" 1909 = Стефан Савов //Степан Савич - русизирано/ Бобчев [*Елена, 20 ян. 1853 +8 септ. 1940], министър, депутат, професор по история.
1.5 Иваничка Ив. Теодорова, съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Стефан Огнянов
1.6 Мария /Марийка/ Ив. Теодорова [*1866 +1944], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 =  Михаил Ив. МАДЖАРОВ [*Елена, 1854 +1944]. Имат  4 деца -  Василка [*1886 +1944], Иван [*1887 +1913], Георги [*1892 +1925], Анна 1894 +1982]

1.7 Розка /Роза/ Ив. Теодорова [*1873 +25 окт. 1893], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909 = Никола БУРОВ
1.8 Петко Ив. Теодоров [*15 март 1874 +17 авг. 1938], съучредител на дарителски фонд "Ана и Иван Хаджитодорови" 1909.
     # РБЛ. С., 1982, т. ІІІ, с. 454-457 и сн. на П.Ю.Тодоров;  Каменова, Анна. Напиши за този род. С., 1995; Енциклопедия Дарителство. С., т. 1, 2011, с. 37-38; Минчева, Галина. Бащата на П.Ю.Тодоров ....- в. Сега, 16 окт. 2004; в. "Труд" 14.V.2011, с. 24 и сн. на Юрдан х.П. Тодоров.