петък, 29 юни 2012 г.

ИВАНОВ / АТАНАСОВ (Стара Загора)


Атанас Иванов, търговец.
   Ι
Ананас Ат. Иванов [*Ст.Загора, 12 февр. 1810 + 5 юли 1897, Ст.Загора], учител; учи в Ст. Загора, Свищов, Букурещ, при Неофит Рилски в Габрово и Копривщица. Учител в - Ст. Загора /килиен/ 1833-37, пом.-учител в Габрово 1838-41, Ст. Загора 1 март 1841-50 /взаимно/ и 1850-81 /класно/. Читалищен деятел. Спомощник 1860 /"Първа храна" от Т.Н.Шишков/ Автор на спомени "Черти из живота и записките на Ананас Иванов" 1885.

1. Мирчо Атанасов Иванов [*Ст. Загора, 1852+1890], учител;  учи в Белград  /богословско училище/ 1869-70, гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ 1873. Учителства в  Ст.Загора и Трявна. Околийски началник след 1878 във Враца, Трън и  Севлиево. Сътрудничи на в. "Македония" 1871, в. "Право" 1873 и сп. "Читалище" 1873.  

2. Васил Атанасов Иванов [*Ст. Загора, 15 авг. 1857 + 15 септ. 1942], учи в Ст.Загора 1866-72/класно/, гр. Табор - Чехия ?-февр. 1874, гр. Кенигрец - Чехия 1874-77 /гимназия/, следва химия в Прага - Чехия 1877-78, дипломира се 1881. Учител по аритметика и география в Ст.Загора, Лом /и директор/ 1879-?, Сливен 1881-85, Пловдив 1886 и втори път ?, с. Княжево - Софийско /и директор/ 1886-89, по химия във Варна  1889. Съосновател и I председател на българските студенти в Прага, подпредседател на Пловдивското изложение 1892, пом.-комисар на Световното изложение в Париж  1900. Редактор на  в. "Нашето първо изложение".  Началник на отдел в Министерство на търговията и земеделието 1894-99 и 1906-10. Сътрудничи на  сп. "Читалище"  1874, в. "Ръководител на основното учение" 1874 и  на чешки списания 1877-78. Автор на Ι  учебник по химия и на  "Спомени из живота и дейността ми" 1936.

# БВИ. С., 1988, с. 49-51, 264.

НЕКТАРИЕВ (Сопот)



Рк  Недю, с прозв. Бакалина [*Сопот, ок.1750], търговец на коприна, хаджия и монах с духовно име Нектарий = Мита. 


1. Мария х.Н. Нектариева [*ок.1777+ок.1847] = Тодор Николов ПУЛИЕВ [*Карлово; 1773+1828]. Имат 3 деца - Иван, Христо и Евдокия.


2. Стойна х.Н. Нектариева [*ок.1780]  = Цвятко Цвятков Кьороглу [*1780+1865]. Имат 5 деца - Иван, Кирко, Недю, Мария, Яна.


3. Стоян х.Недев Нектариев Сопот
3.1. Иван Ст. Нектариев [*Сопот,1809+1884], с духовно име Йоаникий, йеромонах, игумен на Тетевенския монастир през 60-70-те.


4. Кирко, с духовно име Кирил Н. Нектариев [*Сопот, 1796 +16 септ. 1870,Карлово], архимандрит; учи в Сопотския монастир. Дякон ок.1825 и протосингел на Пловдивския митрополит, епископ в Карлово ?- 1868-1870. Спомощник 1863 /"Критически издиряния за историята българска" - превод на Ботю Петков/, 1856 /"Краткое землеописание" от Георги  Икономов/ и 1857 /"Ковчег цветособрания" от х.Ангел  Иванов/. Дарител 1868 на училищата в Сопот /450 златни лева и 16000 гроша/, Карлово, Калофер и Пловдив /15000 тур. лири/, както и на манастирите в Сопот - на  "Св. Спас" /10000 гроша/, а на "Въведение Богородично" /2000 гроша/.


5. Екатерина х.Н. Нектариева [*ок.1800]
6. Петра х.Н. Нектариева
7. Ана х.Н. Нектариева [*1807+1855] = Петко п.Атанасов. Имат 4 деца - Ботю ПЕТКОВ [*1815+1889], учител и баща на Христо Ботев, Мария, Харитина и Лала.


8. Иван х.Н. Нектариев Сопот
8.1 Фратю Ив. Нектариев
8.1.1 Иван Фратев
8.1.2 Димитър Фратев
8.1.3 Илия Фратев
8.1.3.1 Фрагю Илиев
8.2 Манчо Ив. Нектариев [+1888]. Имат син Иван Чонтов.


9. Христина Ив. Нектариева
10. Тодора /Теодора/ Ив. Нектариева
11. Теодосия Ив. Нектариева
# БВИ. С., 1988, с. 330, 294 - една от сестрите е игуменка на Девическия монастир в Калофер.

четвъртък, 21 юни 2012 г.

ГРОЗЕВ (с.Червена вода, Русенско)


Рк Грозьо Петков, според родово предание е  потомък на Йосиф Брадати /вж Брадел/, ковач - на каруци, лемежи, вратите и прозорците на черква "Св. Архангел Михаил"; преселва се в с. Червена вода ок. 1860.

1. Пейко Грозев, ковач - изработва кабриолет, с който участва в Парижко изложение,  присъден му е златен медал = ? Имат 10 деца - ?. С правнук Пейо Ст. Пейков.

2. Иван Грозев [*с.Червена вода, 23 юни 1872+ 10 ян. 1957, София], драматург и поет; учи в родното си място и Русе /гимназия/, завършва славянска филология в СУ ?-1894. Учител по български език и литература  в - родното си село 1889-90, Русе 1891-? и София /учител на Йордан Йовков и Стефан Л. Костов/. Сътрудничи на сп. "Българска сбирка", сп. "Демократически преглед", "Съвременна илюстрация", сп. "Хиперион". Автор е на драмите "Наши хора" 1903, "Съдний ден" 1945,  "Златната чаша", "Йов" /поставяни в Народния театър 1925-30/  и стихосбирката "Видения и съзерцания". Вж жанр на "Семеда" 1922.

3. Петко Грозев [*с. Червена вода], учител; завършва Учителски институт в Русе. Учителства в - с. Тетово, Русенско 1873-74, с. Червена вода, Оряхово,  Варна, Разград, Шумен и Ямбол = Катя Икономова [*Свищов], вдовица от 1889, с 2 деца - Михаил и Цвета.
3.1 Цвета Иванова Икономова - Грозева /осиновена/, учителка; завършва Учителски институт, учителства в с. Червена вода.
3.2 Михаил /Михо/ Иванов Икономов - Грозев /осиновен/, с псевд. Кремен [*Оряхово,1 дек. 1884 +22 дек. 1964, София], писател; учи в Сливен /гимназия/; следва славянска филология в - СУ 1902-07, Загреб, Цюрих и завършва в Мюнхен. Учител в Самоков и София ?-1912, библиотекар в Народната библиотека 1912-20. Открива търговско представителство на фирмата за музикални инструменти "Кремона" 1920. Преводач от немски - Конрад Ф. Майер. Сътрудничи на сп. "Мисъл" 1903, сп. "Демократически преглед", "Ново общество", сп. "Съвременник", сп. "Съвременна мисъл" 1912, сп. "Предел" 1934/за П.К.Яворов/ , в. "Мир" 1939 /за П.К.Яворов/. Автор на - разкази "Схлупени стрехи" 1914, мемоарния двутомник "Романът на Яворов"1959 и 1965 /ΙΙ изд. 1970 и 1972/,  "Брегалница" /1921, ΙΙ изд. 1946, 1955, ΙV изд. 1982 /спомени от участието му в войните - Балканска и Междусъюзническа, който са преведени в Загреб 1925, както и на литературното изследване "В полите на Витоша" и нейните критици" 1912. Кореспондира с П.К.Яворов,  Петър Алипиев 1964, Ананас Свиленов. Рисуван от Златю Бояджиев 1946 - ХГ-Сливен =  Ι. Дора Конова [*Троян,1896 +Казанлък], учителка по биология; ΙΙ. Богдана [*5 апр. 1905+15 авг. 1981, София].
а) Агнес М. Кремен [*София, 22 юни 1931+2 февр. 1973, Париж], учителка и пианистка, загива в пожар, докато спасява децата си; дъщеря от Богдана.= ? французин.  Имат деца.
б) Лора М. Кремен [*София+9 март 2012, гр.Сан Рафаел - Франция], актриса в театър "Сълза и смях" 1960-90 с около 150 роли, киноартистка във филмите "Звезди в косите, сълзи в очите", "Аспарух" и "Процесът". Емигрира във Франция - Париж 1990-2000 и гр. Сан Рафаел 2000-12. 

4. Парашкев Грозев
5. Илия Грозев
6. Цанко Грозев
7. Каля Грозева
     # РБЛ. С., 1976, т. 1, с. 289-290 и сн. на Иван Грозев; РБЛ. С., 1977, т. 2, с. 258-259 и сн. на Михаил Кремен; Пейков, Пейо - @ коментар 3 февр. 2013; Вж ф. 651 - Михаил Кремен  в НБКМ.

сряда, 13 юни 2012 г.

ХАДЖИИВАНОВ / ИВАНОВ (Свищов)



Рк хаджи Иван
   Ι
Димитър /Димитраки/ Хаджииванов [*28 окт. 1817+14 дек.1889], търговец и аптекар в Свищов = Елисавета Емануилова ШИШМАНОВА [*1824+1878].


1. Тинка Д.  х.Иванова [*Свищов,1846+3 юни 1886,Свищов] = Иваница Хаджиконстантинов [+1887]. Брак от 1862. Имат 5 деца - Алеко [*1863+1897] - писател, Елена, Любомир и Веселена и дъщеря ?.


2. Ангел Д. х.Иванов  [*1849+1914], с прозв. Орукин. Имат 3 дъщери, едната от тях е съпруга на Петко Венедиков [*1915+1995], професор.


3. Анасгасия /Соса/ Д.  х.Иванова [*Свищов,1851+1940,София] = Величко Марков. Имат син ? [*1875+1950].


4. Мария /Маргьола/ Д.  х.Иванова [*Свищов,1853+1938] = Тодор Икономов [*Свищов+София], търговец в Браила. Бездетни.


5. Емануил Д. Иванов [*Свищов, 30 ян. 1857+ 25 юли 1925, Кюстендил], професор - математик и физик. Учи в Свищов /гимназия/ ?-1872, завършва  физика и математика в Мюнхен - Германия 1879-83. Учител в Лом 1883-85 и София 1910-17. Преподавател в СУ 1890-92 и ректор 1893-94, първи професор по математика 1895. Основател на физико-математическо дружество. На негово име Природо-математическа гимназия в Кюстендил 1992 и паметник в София 2008 = Тинка.Тодорова Козарова.
5.1  син ? Ем. Иванов
5.2 дъщеря ? Ем. Иванова
5.3 син ? Ем. Иванов


6. София /Софица/ Д.  х.Иванова [*Свищов,1861+1929] = Яков Петкович [+1914], доктор -lвоенен. Имат 3 деца - син и 2 дъщери.


7. Иван Д. Иванов [*1864+1949]
7.1 син ? Ив. Иванов
7.2 дъщеря ? Ив. Иванова
7.3 дъщеря ? Ив. Иванова
     # GJrees.net

БОЖИНОВ (Свищов)


Иван /Йоан/ Божинов [*Свищов 1812+ок.1880], търговец. 


1. Неделя /Кирияки/ Ив. Божинова [*Свищов, 1840] = Димитър Емануилов ШИШМАНОВ [*Видин,1833+1875]. Брак от 1861. Имат 3 деца - Иван [*1862+1928] - професор, Емануил - доктор  и Мара.


2. Владимир Ив. Божинов [*Свищов + Свищов], кмет 1893-1904.


3. Никола Ив. Божинов [*Свищов + София], чиновник = Мария Апостолова Ценова [*Свищов].
  3.1 Александър Н. Божинов [*Свищов, 24.ΙΙ.1878+30.ΙХ.1968,София], художник - карикатурист, илюстратор и живописец; завършва Художествената академия в София и специализира в  Мюнхен - Германия. Редактор на в. "Българан" /хумористичен/. Публикува свои творби /за Пижо и Пенда, за княз Фердинанд и др./ във в. "Вечерна поща", в. "Камбана" и др. Автор на "Македония в карикатури" 1930. Пише стихове, фейлетони и художествена критика. 
     # Петър Н. - geni.com, 8. септ. 2010. 

сряда, 6 юни 2012 г.

ШИШМАНОВ (Видин)



Рк Шишман, чорбаджия във Видин след 1699.

1. Манол Шишманов, чорбаджия
   1.1 Зико М. Шишманов, изселва се в Ниш.
      1.1.1 Никола З. Шишманов
  
   1.2 Димитър М. Шишманов [*Видин], дарител на Хилендарския монастир.
  
   1.3 Йоан (Йован) М. Шишманов [*Видин], терзия.
      1.3.1 Емануил (Манол) Й. Шишманов, търговец; кредитира Осман Пазвантоглу, деец за църковна независимост, заради което е заточен 1842; съдружник  ок. 1824 с търговец Димитраки Хаджитошев. Австрийски поданик от 1835 = Екатерина Пешкова.
   1.3.1.1 Севастица Ем. Шишманова = Ангелов. С внучка = Димитър Мишев, секретар на Екзархията.
   1.3.1.2 Страцимир /Ставри/ Ем. Шишманов [*1811+1877], търговец във Видин 1848, и гр. Темешвар. Изселва се в  Австро-Унгария, австрийски поданик от 1855.      
 1.3.1.2.1 Асен Стр. Шишманов [*Темешвар – Банат, 1848+1894], доктор; среща се със Симеон Радев. Сродник с рода фон Мирбах.
1.3.1.2.2 Волга Стр. Шишманова = Павлович.

1.3.1.2.3 Милан Стр. Шишманов [*темишвар, 1855 + 1915, Виена], юрист = Дарина.
      1.3.1.2.3.1 Нина М. Шишманова
      1.3.1.2.3.2 Мели М. Шишманова 
      1.3.1.2.3.1 Константин М. Шишманов [*1893}, дипломат.
      1.3.1.2.4 Мелания /Мели/ М. Шишманова [*София, 6 март 1896 +17 март 1962, Виена], писателка и преводачка. Учи във Виена. Превежда на немски над 50 художествени произведения от български творци.

1.3.1.2.5 Ангелина Стр. Шишманова = Савич.
1.3.1.2.6 Димитър Стр. Шишманов, с прозв. Шимор.
   1.3.1.2.6.1 Милан Д. Шишманов - Шимор
   1.3.1.2.6.2 Павел Д. Шишманов - Шимор
   1.3.1.2.6.3 Александър Д. Шишманов - Шимор
      а) Виолета Ал. Шишманова
1.3.1.3 Александър Ем. Шишманов  [*Видин,1812 +12.ХI.1892,Свищов], търговец във Видин, Оряхово и Свищов до 1846 и деец за църковна независимост; завършва в Темешвар - Банат /търговска гимназия/ и приема австрийско поданство. В Свищов - управител на митницата 1842-69, училищен настоятел 1847-?, съоснавател и I председател на Ι българско читалище 30 ян. 1856 и дарител на черквата „Св. Троица”. Емигрант в Галац - Румъния 1870-78; настоятел на в. „Дунавски лебед” и финансира изданията на Емануил Васкидович. Кмет на Свищов 1883-85 и I шахматист 1844 = Лукса Алексова Дамянова [*Свищов]. Брак в Свищов.
  1. 1.3.1.3.1 Алеко Ал. Шишманов [*Свищов], търговец; представител на германско машиностроително АД - Нюренберг, ревизор към Българска земеделска банка ок. 1909 =  Тина Милошевич.
         а) Зорка /Зора/ Ал. Шишманова = ? Новаков.
  1.      б) Луксандра /Луша/ Ал. Шишманова
  2. 1.3.1.3.2. Емануил Ал. Шишманов, разказва 1916 родови спомени на проф. Ив. Шишманов.
  3. 1.3.1.3.3. Борис Ал. Шишманов
  4. 1.3.1.3.4. Ефимия Ал. Шишманова = Муриловой [*Русия]. Имат 4 деца – Стефан, Васил, Луша и Милания.
  5. 1.3.1.3.5. Екатерина Ал. Шишманова = Васил Повурджиев.
  6. 1.3.1.3.6. Елена Ал. Шишманова = Кръстю Дамянов. Имат 8 деца – Райна, Петър, Боян, Луша, Александър, Елена, Емануил, Асен.
      1.3.1.4 Петраки Ем. Шишманов [*1818 +1848/49,Видин], търговец във Видин, деец за църковна независимост. В негова памет са написани стихотворения от П.Р.Славейков и Кръстю Пишурка.
      1.3.1.5 Екатерина /Тинка ?/ Ем. Шишманова [*1824+1878] = х.Тома х.ЦАНОВ [+1861]. Имат дъщеря Елена, баба на писателя Алеко Константинов.
      1.3.1.6 Ефимия Ем. Шишманова = Гънзовянов.
      1.3.1.7 Димитър /Димитраки, Таки/ Ем. Шишманов [*Видин,17.ХΙ.1830/3 +11.ХΙ.1875,Видин], търговец в Свищов; учи във Видин /килийно/ и Темешвар /търговска гимназия/. Доброволец /фердфебел/ при Йозеф Радецки 1848 и австрийски поданик. Създава Ι търговско училище 1873. Учител във Видин 1875. Преводач от немски на Фр. Шилер. Автор на -  пиеси „Добродетел и злоба”  1857, "Добрият син" 1857, "Годеж", "Кърлежът" /комедия/ и апологията „Няколко думи за длъжностите на мъжа” 1871 = Кираца /Неделя/ Иванова Божинова [*ΙСвищов,1840], леля на художника Александър Божинов. Брак от 1861.
         1.3.1.7.1 Иван Д. Шишманов  [*Свищов,22 юни 1862+ юни 1928, Осло - Норвегия], професор; учи във Виена /Бюргершуле и Педагогическо училище/ 1876-82; следва философия и литература в Йена – Германия 1884, Женева 1885-86 и завършва /с докторат/ в Лайпциг – Германия 1888. Преподавател по литературна история в СУ, подначалник и началник на отделиние, главен инспектор и министър на  народното просвещение 1903-07. Първият  български посланик в Украйна 1918. Председател на комитета за Вазовия юбилей 1920; пише за него спомени 1930, статия в в.Der Bund”. На негово име - етнопедагогическо сдружение = Лидия Михайловна Драгоманова, емигрира от Украйна в Женева - Швейцария 1920, писателка;  пише писмо 5.ІV.1930 до проф. М. Арнаудов. Живеят в Цюрих.
            1.3.1.7.1.1 Димитър Ив. Шишманов [*София,1889+1.ΙΙ.1945], политик и писател. Завършва право в Женева ?-1913, дипломат. Началник на – Комисията по регистрациите 1919-32 и Съдебния отдел към МВнР 1932-35, пълномощен-министър в Атина 1935-37-?, секретар в МВнР 1940-?. Министър на Външните работи и изповеданията 1943.Осъден на смърт от народния съд, а реабилитиран 1996. Преводач от френски и немски. Автор на роман и повести - „Хайлаф” 1919, "Депутатът Стоянов" 1919, "Бунтовник" 1920разкази  /"Странни хора" 1914, "Разкази" 1919, "Блянове край Акропола" 1938, "Зограф Павел" 1938, "Пламъчета над делника" 1942/; драмите "Кошмар" 1929 и "Панаирът в Стародол" 1938; дневниците „Писма до мен  самия ” = Пенелопе /Пенка/, гъркиня. 
    1.3.1.7.1.2 Емануил Д. Шишманов, доктор.
       1.3.1.7.1.2.1  Катерина Ем. Шишманова
       1.3.1.7.1.2.2  Недялка Ем. Шишманова
       1.3.1.7.1.2.3  Костадин Ем. Шишманов
    1.3.1.7.1.3 Мара Д. Шишманова [*Свищов] = Ι. А. .Зверев [*Русия]; ΙΙ. Феодор /Федя/ Курганович [*Русия], офицер. Тя има  от 2-та брака 4 деца - Тамара, Лида, Катя и Димитър.
  1.3.1.8 Елена Ем. Шишманова = Иванов
1.1.4 Елена М. Шишманова

РодственициЕлена Шишманова, с дъщеря Тинка, майка на Алеко Константинов и на дъщеря Маргьола = Тодор Икономов;  Илия и Найчо Цанови; Стерия Полихрони и Анна-Мария фон Мирбах [+1916].
     # Шишманов, Иван Д. Иван Вазов. Спомени и документи. С., 1930, 380 с.  и портрет на Вазов  от 3.І.1930, русуван от проф. Шишманов. Вж. Ников, П. Видинските първенци Шишманоглу.- Изв. на историческото дружество в София. С., 1933, кн. 13; Мумджиев, Д. Родът Шишмановски на 200 години. С., 2003; Димитров, Д. Родът Шишманови в нашата културна история.- в. „Литературен вестник”  2006, бр. 2.
     # Препоръчано на 22 май 2012 от сайта Шишманови - http://shishmanovi.wordpress.com/ с "Родословно дърво"  и библиография. Има неяснота при хронолотията. Вж Мария Орукина - родославна схема.