КАРАВЕЛОВ (Копривщица)

Либен

Ι

Стойко /Стойчо/Л. , с прозв. Каравела, бегликчия, джелеп, пише до Л.К. 16.VII.1857, пазел ръкопис за живота на Момчил воевода = Неделя ДОГАНОВА [* Копривщица], пише да Л.К. 1860.

1. Любен Ст. Каравелов [*Копривщица,ХІ.1834+21.І.1879, Русе], писател и идеолог на въоръжената борба; учи в Копривщица 1847-50 /класно/, при даскал Ксантос в Пловдив /гръцка гимназия 1850-52 и при Н.Геров 1853, слушател в ИФФ в Москва 1857-60-?. В Одрин 1853-54 и Цариград 1856-57 в помощ на баща си. В Белград - публицист 1867- 11.ІІ.1868, екстрадиран в Нови Сад 1868 , затворен в Петроварадин 1868 и Будапеща 1868-4.І.1869; завръща се в Букурещ от май 1869. Създава "Български комитет" май 1867. Учредител на БРЦК - Букурещ 29.ІV.1872 и І председател до 1874. Отваря печатница в Търново 1878. Сътрудник на - руските вестници "День", "Москва", "Московские ведомости", "Голос" 1867, "Наше время", "Русская речь", сръбската периодика в. "Србjа", сп. "Застава" и "Матица"; редакто р на в. "Отечество" 1869, издава в. "Свобода" 7.ХІ.1869-72 и в. "Независимост" 23.ІІ.1873-74, сп. "Знание" 1875-78. Сътрудничи на сп. "Братски труд " 1860 Преводач от - руски 1871, 1873, 1874, - сръбски 1873. Автор на "Памятники народного бьιта болгар" 1861, "Страници из книги страдания болгарского племени" 1868 /1878/, "Jе ли крива судбина?" 1869, "Хаджи Ничо" 1870, "Български глас" 1870, "Войвода" 1871, "На чужд гроб без сълзи плачат" 1872, "Българе от старо време" 1872, "Неда" 1872, "Хаджи Димитър Ясенов" 1872 /1874/, "Кирил и методий, български просветители" 1875, сборник " Сокол" 1875, "Разкази из българския живот" 1878. Кореспондира с Д. Горов 4 окт. 1857, Н. Геров 10 юни 1857 = Наталия, издава със Захари Стоянов Събрани съчинения на съпруга си, т. І 1886.

2. Петко Ст. Каравелов [*Копривщица,24.ІІІ.1843+24.І.1903,София], министър-председател; учи в Копривщица , о-в Енос /гръцко училище/, следва в Москва ИФФ 1861-?, но завършва право ?-1869. Вицегубернатор на Видин 1878, окръжен управител на Търново, депутат 1879 и 1894-1901, учител в Пловдив след 1881, адвокат в София 1883. Министър на финансите 1880, министър-председател (1880-81, 1884-86, 1901). Съредактор на в. "Целокупна България", издава в. "Независимост" 1881-82, в. "Търновска конституция" 1884. Погребан е в двора на черква "Св. Седмочисленици" = Екатерина Великова Пенева [*Русе,21.Х.1860+1.ІV.1947,София], учителка и общественичка; учи в Русе и Москва 1870-77 /гимназия/; учителка в Русе, Пловдив и София. Преводачка от руски 1885. Брак от 1880.

2.1. Виола П. Каравелова = І. Илия ? Брак преди 1912.

2.2. Лора П. Каравелова, учи в Париж 1904-05 = І. Иван ДРЯНКОВ, доктор; развод 1912. Имат син - Петко [*1908]; ІІ. Пейо К. ЯВОРОВ [*Чирпан], поет. Брак от 19.ІХ.1912. Кума Радка Бонева.

3. сестра ? Ст. Каравелова = ?. Имат дъщеря Мария Танчева.

# БВИ. С., 1988, с. 312-314 и сн. ; РБЛ. С., 1977, т. 3, с. 161-172; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 362-376; Вж Юбилеен сборник Екатерина Каравелова. С., 1929.