ХРИСТОВ / ХАДЖИГЕНОВ (Карлово)

Рк Христо [*Карлово, 1690] = ?
   I
Гено Христов [*Карлово, 1730], занаятчия = Лала [*1740].
   I
Атанас Г. Христов [*Карлово, 1759], свещеник = Мария [*Карлово]. Имат 3 сина и 1 дъщеря.
   I
- Рк Гено /Георги/ п. Атанасов [*Карлово, 1786], хаджия = Ана п. Колюва Тантилова [*Карлово, 1832 +Карлово, 1914].
- Петко п. Атанасов [*Карлово]. Баща на даскал Ботйо Петков и дядо на Христо БОТЙОВ.
- ?
- ?
1. Атанас Хаджигенов [*Карлово, 1800] = Мария.
   1.1 Иван Ат. Хаджигенов [*Карлово, 1850 +1920, Карлово] = Стефана /Тана/ Енчева Вазова [*Сопот, 1868 +1956, София].
      1.1.1 Галина Ив. Хаджигенова [*Карлово, 1900 +1982, София].
2. Брайко Хаджигенов /Попович/ [*Карлово, 1814 +20 септ. 1865]. Учител и свещеник. Учи в Карлово и Габрово при Неофит Рилски. Учител в - Карлово 1837-40 и 1844-45, Калофер 1840-44, Пловдив ок. 1846. Поп от ок. 1848 и архиерейски наместник. Спомощник 1849 и 1853.
   2.1 Христо Бр. Хаджигенов, военен.
   2.2 Никола Бр. Хаджигенов
   2.3 Стефана Бр. Хаджигенов
   2.4 Мария  Бр. Хаджигенова [*1854}  =Александър Хадживълков.
   # БВИ. 1988, с. 136; Годишник "Българско възраждане". С., 1995, т. I, с. 370-382; Шаламанов. Бл. Родословни отломки (1). С., 2008,  с. 2 /Ботев/, 10 /Петков/, 14 /Хаджигенов/ и 15 /Христов/.
   @ GTrees,net 2018       

ПЕЕВ / СТЕПАНОВ (с. Ярловци, Трънско)

Степан [*с. Ярловци - Трън.] = Петрия [*с. Ярловци]

Рк 1. Пея Степанов [*1758 ?  +1869], търговец 1833-34; чорбаджия, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци, както и на други 3 черкви. Екзарх "владишки представител" 1852-69.

2. Ангелко Степанов [*1779 +1859], търговец 1833-34, свещеник от 1835 в местната черква, ктитор 1835 на черква "Св. Димитър" - с. Ярловци.

   2.1 Григор /Гиго/ Анг. Пеев /Пеевнога/ [*1810 +1902], деец за църковна независимост, за което е и затварян 1864 в Ниш.
      2.1.1 Тако Гр. Пеев [*1838 +1926], учи в Трън /медресе/. Водач на чета през 1878 в района на с. Враня и е награден с орден за храброст. Емигрира в  София и активен деец за опазване българщината в Трънския край.
          2.1.1.1 Георги Т. Пеев [*1877 +1940]. Съосновател, секретар и подпредседател на Дружество на българските публицисти и писатели /20.10.1902/. Народен представител. Сътрудничи на в-ци Мир 1913, Дневник, Знаме и Изгрев. През Балканската война е военен кореспондент. Редактор на в. Народно стопанство 1904- 07 и Поглед 1907. Автор на пътеписи "До Солун и назад" и Спомени за 1878   ?. Кум Гоце Делчев, шафер Пею Яворов.
             2.1.1.1.1 Здравко Г. Пеев [*1915 +2004], учи в София /гимназия/. Секретар на Съюза на минопритежателите 1940-?, финансов ревизор към Св. Синод ?-1975. Сътрудничи на - сп. Духовна култура, сп. Църковно исторически архив, в. Пернишки миньор и в. Димитровско знаме. Съхранител на родовия архив, завещан 2004 на ДА-Перник.

   # Манолова-Николова, Надя. Знеполският Пеев род. Трън, 2019. 

АНДОНОВ (Чирпан)

Рк Андон Савов [*с. Мурсалково, дн. Спасово - Чирпанско], свещеник в - родното си село ? след 1841-61 и Чирпан 1861-68-?. Спомощник 1858 и 1868.

Ι

1. Иван АНДОНОВ Савов [*с.Спасово, 28 юни 1854 +18.дек. 1937, Пловдив], учител; учи в Чирпан 1861-69 и Пловдив 1869-71 /класно/. Учителства в с. Евджилере, дн. Средно градище - Чирпанско 1872-74. Член 1872 и секретар 1874 на РК-Чирпан, участник в Старозагорското 1875 и Априлското 1876 въстание, за което е заловен и осъден на смърт и помилван на доживотен. Затворен е в Пловдив, Одрин и Цариград до 1878. Емигрира 1875 в Румъния със Стою Филипов. В Букурещ се среща в Хр. Ботев. След РТВ е зам.-прокурор и адвокат в Пловдив. Деец по Съединението 1885, депутат 1885-1913, подпредседател на НС /4 ВНС и 5-6 ОНС/. Обновява  в. "Пловдивски куриер" 1890, "Малък вестник" 1892 и в. "6 септември" 1908 . Автор на "Из спомените ми от турско време" 1927-1928, в 2 тома.

2. Тодор Андонов Савов

Сродници - дете ? на революционера - Асен Андонов = Васлина.

1. Иван Ас. Андонов [*Пловдив, 3  май  1934 +29 дек. 2011, София], артист от 1957 /филми - "Години за любов" 1957; "На малкия остров" 1958, "Отклонение", "Иван Кондарев", "Нощта срещу 13-ти" 1961, "Златният зъб" 1962, "Дунав мост" 1999. Играе и в полския филм "Прозорци на времето" ?  и унгарския "Соколи" 1969; телевизионни сериали, режисьор от 1963 на - анимационни филми /"Птици", "Сладолед", "Стрелбище", "Мравка, истинска мравка"/ и игрални филми /"Пейзаж" 1963; "Трудна любов" 1974, "Дами канят", "Опасен чар", "Вчера", "Адио Рио", "Самодивско хоро", "Покров", "Бяла магия", "Мечтатели", "Черешово градина"/ и художник /живопис и графика/ от 1965.  Учи в Немска забавачка - 3 г. Завършва ВИТИЗ ?- 1956, актьор в театрите в Сливен и София /Младежкия и Сатиричния/. Автор на спомени ?  = Ι. Леда Тасева, актриса; ΙΙ. Люба Атанасова Маричкова, сестра на Кирил Маричков, музикант от група "Щурците". Брак от ок.1977.

# БВИ. С., 1988, с. 38 и сн. на Иван; с. 578. Стоилов, Румен. Иван Андонов - чирпанският комита.- в. 3В, 2014, бр. 26 и сн. на Иван. Вж. филм "Очакване" 1973 към коя група ?

САВОВ (Ст. Загора)

Рк п.Сава, свещеник.

1. Иван п.Савов, учител в с.Конопчии = Могилово-Чирпанско 1872.

2. Михаил п.Савов [*Ст.Загора,8.Х.1857+21.VІІ.1928, гр. Сен Валие дьо Тией - Франция], генерал; учи в - Хасково, Пловдив и Габрово /гимназия/, Цариград ?-1876, завършва в София /Военно училище/ ?-1879 и Военна академия в Петербург ?-1881. началник на отделение в щаба на Румелийската милиция, началник щаб и командир на пехотна бригада, помощник-министър в Министерство на войната, началник на Военното училище София. Участва в Сръбско-българската война 1885. Командир на ІІ, ІV и V армия през Балканската война. Министър на войната 189194 и 1903-07, пълномощен министър в Париж 1920-23. Награждаван с ордени "За храброст" = Мария.

2.1 дъщеря ? М. Савова = Васил Беров.

# БВИ. С., 1988, с. 579.

ПРОДАНОВ (с. Стрелча, Панагюрско)

Рк п.Продан Стойков [*с.Стрелча-Панагюрско +1844], учител в селото си през 1812 и свещеник до 1844.

І

х.п.Евстатий х.Проданов [*с.Беброво-Еленско + ок.1876], учител в Брацигово и Стрелча, свещеник в Стрелча 1844-75 и активен спомощник 1857; хаджия, деец за църковна независимост.

І

п.Сава п.Е. Проданов [*Стрелча,1851+2.І.1878], свещеник и в Панагюрище, помощник на Бенковски и делегат на Оборище 1876, спомощник на книги.

# БВИ. С., 1988, с. 554 и 623.

ГРЪНЧАРСКИ (Плевен)

Мачо Грънчарски

1. Димо М. Грънчарски [+1869,Плевен], учител в Плевен 1835-69, спомощник 1869.

1.1 Георги Д. Грънчарски [*Плевен], учител в Плевен 1865-67 и 1873.

2. Тодор М. Грънчарски, свещеник в Плевен през 60-70-те г. на ХІХ в.

# БВИ. С., 1988, с. 171.

ПИСАРЕВ (Пещера)

Георги Писарев

1. Петър Г. Писарев [*Пещера], учител в Пирот 1869-72 и Пещера. Свещеник в Пловдив от 1876. Участник в Априлското въстание 1876.

2. Христо Г. Писарев [*Пещера], учител в Пловдив 1866-70 и Пирот 1870-?

# БВИ. С., 1988, с. 533; в. "Български запад" (Пирот), 1942, бр. ??

БАРБУЛОВ (с.Ново село,Севлиевско)

Рк П. , с прозв. Барбул.

Никола П. Барбулов [*с.Ново село,ок.1800+9 май 1876,с.Ново село], свещеник; учи и служи в Кишинев 12 години, Учител в с.Ново село ок. 1824-27 и свещеник в с.Ново село от ок. 1827-1864. Спомощник 1837. Участник в Новоселското въстание 1876. Убит от турците в местността Лъките край девическия монастир "Св. Троица". Канонизаран от Българската патриаршия за "мъченик" 3.ІV.2011. Църковен празник - 9 май.

1. Петко п.Николов Барбулов [*с.Ново село,1830+1909], учител; учи в с.Ново село и Калофер 1844-55 при Ботьо Петков. Кръчмар, търговец, учител и свещеник от 1864 в с.Ново село. Член на местния РК и участник в Априлското въстание.

# БВИ. С., 1989, с. 58. Вж Марангозов, Иван. Новоселското въстание.

БОЖКОВ (Клисура)

Рк Божко

І

п.Филип Божков [*Клисура,1778+1883/86], учител в Клисура ?-1825, свещеник в Клисура от 1825.

І

1. п.Божко п.Филипов Божков [*Клисура,1822+1876,Пловдив], свещеник в Клисура ?-1869-76, спомощник 1869 /"История блъгарска"/, умира от побой в Пловдивския затвор "Таш капия".

1.1 Григор Попбожков Божков [*Клисура,ок.1850+ след 8.IV.1876], учител; учи в Клисура и Котел; учител в Пирдоп 1867-68. Управител 1868-69 на книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, деловодител на българското пловдивско училище 1869-?. Член и секретар на РК-Пловдив 1876, убит през Априлското въстание.

1.2 Филип п.Б. Божков [*Клисура], учител; учи в Клисура и Котел; учител в - Пирдоп 1867-69, Пазарджик 1874-76. Участва в Априлското въстание, арестуван и заточен в Мала Азия 1876-78. След РТВ е чиновник.

1.1 Петър [ Петко] Ф. Божков [+1876], учител в Клисура.

1.1.1 ? П. Божкова = Н. ДОБРЕВ. Имат дъщеря - Стефана.

1.3 Стефан п.Б. Божков

2. Стоян п.Филипов Божков, участник в І българска легия в Белград 1868, съратник на В. Левски.

# БВИ. С., 1988, с. 79-80 и сн. на Григор, с. 671; БВ. С., 1999, т. ІІ, с. 160-162.

МАДЖАРОВ (Копривщица)

Динчо Маджаров

Ι

Михаил Д. Маджаров [+Копривщица], свещеник почти 60 год. в Копривщица; учи наустница, скотовъдец в Бесарабия 5 г., оженва се и се запопва 25-годишен, спомощник 1840, 1843,1850, 1857. Умира от холера на 85 години.

І

Иванчо п.Михальов Маджаров, търговец, общинар.

1. Михаил Ив. Маджаров [*Копривщица, 31.І.1854+23.І.1944], министър и публицист; учи в - Копривщица при Веселин Груев, частен ученик 1867-69 при Петър Жилков, Пловдив 1871-72 и Цариград /Роберт колеж/ ?-1877. Учител в Пазарджик 1877-79, сътрудничи на в. "Напредък" 1875 и "Ден" 1875. Редактира в. "Марица" 1882-85, сп. "Българска сбирка" 1893, сп. "Юридически преглед" 1894, в. "Мир" 1894-1912, преводач от руски. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията 1894-99 и министър на външните работи и изповеданията 1919-20, посланик в Лондон 1912-14 и Петербург 1914-15, депутат 1879, 1880-1911, 1919--31. Автор на Спомени 1942 /1968/. Племенник на Г. Бенковски = Мария.

1.1 Анна М. Маджарова [*Пловдив,31.ХІІ.1894+1982], с псевд. Каменова, писателка; учи в София /гимназия/ ?-1913, следва литература в Лондон 1913 и Петербург 1915/ и в София право. Печати за първи път 1919 в. "Мир", превежда от английски 1971. Авторка на романи 1930, 1933, 1938, 1957, разкази 1961 и 1975, повести 1965 и 1972, пътеписи 1942, 1962 и 1963 и книги за родния край "Копривщенката" 1929 и "Копривщица. Исторически очерк" 1963 = Петко Стайнов [*1890+1972], юрист.

1.2 Георги М. Маджаров

# БВИ. С., 1988, с.385-386 и сн., РБЛ. С.,1977, Т. 3, с. 158-159 и сн., както и с. 322-323 и сн. Вж Юбилеен сборник по миналото на Копривщица 1876-1926. С., 1926, /фототипно ок. 2006/, с. 25-38.

ПОПТОМОВ (с.Голямо Белово, Пазарджишко)

Рк Тома Кузмов [*с. Голямо Белово, Пазарджишко], свещеник и учител в с.Ветрен дол 1849 и Пазарджик = Евгения [*с. Голямо Белово, Пазарджишко].

Кузма /Кузман/ Поптомов Кузмов [*с.Г.Белово,1833/37+15.ХІ.1919,Пазарджик], с прозв. Шарланджи; борец за свобода; преселник в Пазарджик, където се занимава с търговия и шарланджийство; член на РК-Пазарджик , основан от В. Левски 1869 и на възобновения от Бенковски 4.ІІ.1876; пълномощник за Банско-Разложкия край - изгражда РК в с. Д.Драглище, Якоруда /март 1876/, с. Баня и др.; осъден на смърт и заменена присъда с "вечни окови" в Мала Азия -1876-78. След РТВ е член на І градски съвет в Пазарджик 1878-? и 1894- ?; награден с юбилеен Априлски медал 1901, подава молба за поборническа пенсия 1905, която остава без последствие = Куна.

1. Константин К. Поптомов, учи лозаро-градинарство в Русия, в Пазарджик 1919.

2. Тодор К. Поптомов, учи технически науки в Русия, в Пазарджик 1919.

3. Фанка К. Поптомова, учи Пловдив /гимназия/ и следва медицина в Париж. Паради липса на средства прекъсва учението си. Учителка по френски. Почива от туберкулоза.

Сродници - Елена Кузмова - Шумкова, оставя спомени за родственици.

# Сб. Родове на В. Левски и негови сподвижници. С., 1992, № 2, с. 130-132.

ИКОНОМОВ (Свищов)

Рк Сотир, свещеник-иконом; преселен в Свищов от Южна България - Македония; читалищен деятел = ?, братовчедка на Яни Станчев.

І

Богдан, с друго име Теодосий С. Икономов [*Свищов, 1836+26.ІІ.1871, Болград], учител; учи в Свищов ?-1856 /основно/, гимназия и Историко-филологически факултет в Киев 1856-59, завършва славянска филология в Прага 1859-61. Учител в - Свищов 1862, Браила 1863, Болград 1864 /по старобългарски език/ и там директор 1868-69. Сътрудничи на - в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Народност" 1867 и в. "Летоструй" 1872; съавтор с Г. Ст. Раковски на брошура за преселението на българите в Русия 1861 и кореспондира с него 28.V.1861; автор на - исторически трудове за Цар Симеон Велики 1868 и Кирило-Методиевото дело 1864, І българска комедия "Ловчанскийт владика ..." 1863 и на поезия; редактира сп. "Общ труд" 1868, преводач от чешки на "Гдей родът ми?" - по-късно чешки национален химн.

# БВИ. С., 1988, с. 283; ЕБВЛ. С.,1996, с.330.331. Вж Ганчев, Стефан. Свищов. 1929

УЗУНОВ (с.Златарица, Еленско )

Рк Марко [*с. Златарица, Еленско], с прозв. Узун.

І

1. Константин /Костадин/ Узун Марков [+1864], свещеник в с. Златарица /50-те години/ и в с. Къпиново-ВТърновско; спомощник 1833.

1.1 Марко К. Узунов, учител в с. Къпиново.

2. Стоян Узун Марков

2.1 Йордан Ст. Узунов - 25.ХІІ.1875.

3. Петър Узун Марков

# Станев, Никола. История ... 1993; БВИ. С., 1988, с. 355.

ИКОНОМОВ (Дупница)

Родът в Дупница е преселен от с.Кленовик-Радомирско.

.

Рк Янаки Петров, свещеник ?-1822--? и иконом, учител.

1. Михаил Ян. Икономов [*Дупвица,1812+1897], учител; гавазин на йерусалимския патриарх; учител в с. Ресен-Търновско 868, спомощник 1868

2. Георги Ян. Икономов /Економов 1856/ [*Дупница,12.Х.1822+24.ІІ.1867, Дупница], учител; учи в Дуупница, Пловдив ок. 1840 и Цариград /гръцко училище 1841-43/. Учител в - Дупница 1845-46 и 1862-63; Карлово 1846-48 и 1851-52; Сопот 1849-51 и 1853-55; Самоков 1856-57; Велес 1857-61; Прилеп 1863-64. Сътрудничи на в. "България" 1860. Автор на - "Огледало на гръко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии, хикими" 1885; "Краткий и най-нови писмовник" 1856 и "Кратко землеописание" 1856. Умира от туберкулоза.

2.1 Александър Г. Икономов [*Дупница,1853+ след 1874], учи в военномедицинското училище в Цариград. Спомощник 1872, 1873, 1874.

3. Захари Ян. Икономов, учи в цариград

Сродник - /брат или внук на Михаил и Георги / Христо Янакиев Икономов [*Дупница], свещеник през 70-те години в града.

# БВИ. С., 1988, с. 279, 280, 282, 284.

ЙОНЧЕВ (Габрово)

Рк Йончо Тодоров

І

Стефан /Станчо/ Йончев Тодоров, с духовно име Силвестрий Йончев 1832 [*Габрово,1801 +19.І.1879], свещеник 1830, архимандрит 1856 и архиерейски наместник в Габрово, църковен епитроп 1850-70; учи в Габрово, хаджия от1830; подпомага основаването на габровските монастири - Соколски 1832 и Девически 1836; дарява средства за - габровската черква "Успение Богородично" 1866 /където е погребан/, "Св. Илия" в Казанлък 1864 и за чешма при Гунин кладенец 1871; дарява библиотеката си на Габровското училище 1876, спомощник 1856, 1868, 1870 = Ивана [+1832], хаджиика 1830. Брак от 1820.

1. Екатерина Ст. Йончева /х.п.Силвестрия/ [*преди 1826], дарителка на Габровското училище, хаджийка от 1830 = Стефан Станимиров [*1.ІХ.1823+11.ХІ.1897,Габрово], свещеник в Габрово от 1859. Брак от 1857. Имат 5 деца.

2. Йонко Ст. Йончев /х.п.Силвестрия/ [*1831], устабашия - терзийски еснаф 1871, личен печат с герб = Тота.

2.1 Петър Й. Йончев [*3.ІV.1848]

2.2 Тодор Й. Йончев [*3.ХІ.1858]

2.3 Силвестър Й. Йончев [*18.ХІІ.1860+]

3. Тодор Й. Йончев /х.п.Силвестрия/ [+9.V.1878] = ?, [жива 1884]

а) Кина /Кичка/ Т. Йончева = ? Брак от 1883.

б) Вата /Иванка/ Т. Йончева [+7.ІХ.1884]

# stanimer.blog.com - 31.ХІІ.2006; БВИ. С., 1988, с. 590; 611.

ЕНЧЕВ (с.Енина - Казанлъшко)

Тоне Енчев, свещеник, абаджия

І

1. Димитър Поптонев ЕНЧЕВ [*Енина-Казанлъшко,21.ХІІ.1841 +29.ІV.1882,Силистра], учител и книжовник; учи във Военномедицинското училище в Цариград, Русия – Одеска семинария 1859-60 и Киевската гимназия, завършва историко-филологическия факултет в Киев ?-1866; учител в Габрово 1866-69, Русе 1869-72, Търново 1872-74; съосновател на - женско дружество в Габрово и книжарница в Русе; председател на читалище „Зора” в Русе 1870. След 1878 - окръжен управител, кмет, председател на общински съвет, училищен инспектор, депутат УС 1879. От 1874 в Силистра. Сътрудник на вестниците - „Турция” 1866-67, 1869-71, „Македония” 1867-68, 1870-71, „Время” 1867, „Право” 1870, „Летоструй” 1871, 1875-76 и сп. „Ден” 1875; преводач от руски 1871, 1873 = Антонина Димитрова МАМАРЧЕВА [*с.Ботево –Варненско,1840 +15.VІІІ.1903,София], учителка в Тулча 1866-69, Русе 1869-72, Търново 1872-74, Силистра 1874-82, София; учи в родното си място и Киев 1860-65.

2. Иван Поптонев ЕНЧЕВ [*Енина-Казанлъшко,21.ХІІ.1841 +1900,Букурещ], военен доктор; учи във Военномедицинско училище в Цариград 1857-67, лекар в Цариград, Видин, Силистра 1878-82.

# БВИ. С., 1988, с. 237, 390.

МИХОВ (Габрово)

Васил Михов [*Габрово+1.ХІІ.1895], свещеник в - Габрово 1862-76 и след 1878 архиерейски наместник, Браила след 1878 и учител в Габрово 1875-77, 1888-95, спомощник 1868 .

1. Михаил В. Михов [*Габрово,10.ІІ.1877+16.ХІІ.1903], доктор, поет; учи в Габрово 1881-2, 1885-86 и Браила; следва естествени науки в Страсбург – Германия 1892-94 и завършва медицина в гр. Лил, Нанси и Монпелие – Франция 1894-1901, преводач от руски 1900. Убеждения – социалист, сподвижник на Д. Благоев и Георги Кирков; Г. В. Плеханов от 1898. Сътрудник на сп. „Ден”, сп. „Социалист”, „Освобождение”, „Работнически вестник”, „Социалдемократ” 1892, сп. „Ново време”, „Червен народен календар” 1900, в. „Народен живот” 1899, 1903.

2. Никола В. Михов [*Габрово,18.ІІІ.1877+5.ІV.1962], академик – І български библиограф, учи в Габрово 1890-1895, завършва в - Женева – Швейцария 1897, биология и социология в Брюксел - Белгия 1898-1900 с докторат „История на статистиката”; учител в - с. Драганово – ГОряховско 1895-97, Търново 1900-1 /по френски/, Габрово 1903-05 /по френски/, София 1905-10. Поддиректор на Народната библиотека 1908-. Участва като подофицер / ШЗО 1903/ в Балканската и І световна война ?-1918. Автор на - бибиографии върху естествознанието 1908, търговията и икономиката; „Библиографски източници за историята на Турция и България” т. І-ІV, 1914, 1924, 1928, 1934, „Населението на Турция и България през ХVІІІ-ХІХв.”, т. І-ІV, 1915, 1924, 1929, 1935.

2.1 Никола Н. Михов

2.2 Васил Н. Михов

2.3 Михаил Н. Михов

3. Петър В. Михов [+1925,София], учи в Габрово, следвава право в СУ и завършва в Белград. Съдия в Добрич, председател на Софийския окръжен съд, адвокат по делото за убийството на земеделския водач Петко Д. Петков. Изгорен в пещ на Дирекция на полицията.

# Генчева, Елена. Д-р Никола Михов.- В: Светилник на новобългарската просвета. С., 1966, с. 191-197 и сн., както и на стр. 148-155 и сн. Благодаря на Пенчо Бонев за предоставената литература; БВИ. С., 1988, с. 431.

КАЗАЛИЕВ (с.Райково-Смолянско)

Рк Пенко, с прозв. Казалията [*с.Дедево, Пловдивско+1833], преселник в Райково; починал от чума.

І

1. Вълчо П. Казалиев [с. Райково-Смолянско+1852], скотовъдец и търговец на вълна = Руса Грудинска [+1853].

1.1 Рада В. Казалиева [*с. Райково-Смолянско,1821+1907,Асеновград], І учителка в Родопите 1842-52; учи в Райково, Карлово при Райно Попович - 4 год. и в манастирите - Сопот и Калофер ?-1842, 1901 е затворена със съпруга си в Одринския затвор; монахиня с духовно име Евдокия /Дукя/ от 1902-07. Автор на 2 стихотворения /"На баща ми" 1852 с акростих и " На майка ми и нейната реч" 1853/ - в музея Смолян и на афоризми /149/. На нейно име - улица в Смолян, детска градина и пенсионерски клуб = Бялко Вълчев Арнаудов [*Райково+1905,Райково], учител в Райково ?-1858 и свещеник с духовно име Пантелеймон /Панталей/ 1858-?. Брак от 1852. Имат 6 деца.

2. Сивко П. Казалийски, хайдутин с прозв. Пачо.

Сродници - Георги Казалиев [*1927, жив 2007], съавтор с дъщеря си Боряна Г. Казалиева - Рускова на книга "Рада Казалиева - Казалийска". Райково, 2002. Г. Казалиев, краевед автор на книга за с. Дунево 2010 и на Факелът. Страници от образованието в Райково. Райково, 1999; Казалиев, Георги и Щ. Казалиев. Райковските свещеници. Смолян 1998, 162 с.; Казалиев, Щ. и Георги Казалиев. Светлини в пепелта. Градиво към историята на Райково. Райково, 1995; Казалиев, Щ. - сътрудничи на в. "Родопска правда" 1958, "Родопски устрем" 1966; Мария Тодорова Казалийска [*Райково,1831, жива 1921]

# БВИ. С., 1988, с. 304; Кирева-Попова, Александра. Възрожденката Рада Казалиева и нейната дейност.- сп. Родознание. С., 2009, № 1, с. 31-34 и сн.и книга "Голямото семейство на Христо поп Панталеев-Попов"; Вж Родословно дърво в Исторически музей - Смолян.

БЕНЧЕВ (Сопот)

Тодор Бенчев [*Сопот]  = Малина

   Ι 

Елена Т. Бенчева [*Сопот, 1716 +15 авг. 1806, Сопот], с духовно име Евпраксия от 1739. Учи в девическия монастир в Сопот и епархийско девическо училище в Киев 1732-36. Учителка в Сопот 1736-39; игуменка на Сопотския девически монастир 1755-1806. Среща се с Паисий Хилендарски и преписва неговата "История словеноболгарская" 1768, която изгаря в пожар през 1877. Автор на "Метохское сказание" 1803. Превежда от руски жития на светии.

...

1. Илия ?. Бенчев [*Сопот], търговец, учител в Плевен 1869-71.

    1.1 Иван Ил. Бенчев [*Сопот], завършва Богословско училище на о.Халки - Гърция; свещеник в София 1860.

        1.1.1 Иванка Ив. Бенчева = К. Ат. Минков [*1863 +1918], сродник на Светослав Минков.

     1.2 Илия Ил. Бенчев [*Сопот], свещеник в София -1870-.

     1.3 Тодор Ил. Бенчев [*Сопот +Хасково], търговец с баща си, учител в с.

Чанакча - Цариградско 1869-?, с. Тарфа - Цариградско 1870-72; свещеник в Бургас 1872-?. Подпомага възрожденеца Юрдан Ненов 1857.

2. Матей ?. Бенчев [*Сопот], учител в Плевен 1868-69, с. Д.Дъбник - Плевенско 1870, Тетевен 1870-78; свещеник в Тетевен преди 1878 и в София след 1878. Спомощник 1875.

   # БВИ, С., 1988, с. 64; Шивачев, п. Иван [+1970]. Сопот. История на града до Освобождението /машинопис/.- ДА Пловдив, фонд Ив. Шивачев.

ТАНТИЛОВ (Карлово)

1. п. Кольо Тантилов, свещеник.

1.1. Ана п.К. Тантилова [*Карлово,ок.1824+1914] = п.Брайко Хаджигенов [*Карлово,1814+1854], свещеник и учител. Брак от 1847. Имат 4 деца.

1.2. Христина п.К. Тантилова = Иван Бакърджиев.

2. Печо Тантилов, гайтанджия

2.1 Матю /Марко/ П. Тантилов [*Карлово,1830+1877], учи в Карлово до 1847, учител в Пловдив 1850-52, Карлово 1852-77; читалищен деец. Обесен от турци.

2.1.1 Петър М. Тантилов [*1861], генерал; автор на "Учител Маню /Матю/ П. Тантилов".

2.2. Никола П. Тантилов [+1877,Пловдив], обесен от турци.

3. Неда Тантилова = Цочо Коюмджи, златар /вж ГЕНКОВ/.

Сродник - Патьо Тантилов, кираджия при Иван Мархолев 1877.

# БВИ. С., 1988, с. 640; БВ, 2002, т. І, с. 371, 373-74, 379, 391.